Опасни изкушения

Събудих се, като чух внезапен шум. Отворих очи и се заслушах. Какво за бога? Пресегнах се и взех телефона си, виждайки че бе към дванадесет вечерта.Отново чух някакъв шум и станах от леглото. Взех един тънък бял халат, като се загърнах с него и взех също така и оръжието си. Беше почти полунощ, по дяволите! Кой може да е? Запътих се надолу, стъпвайки бавно по пода. Допрях се до стената и тогава показах леко главата си и видях Майкъл. Моментално се успокоих и ми идеше да се разсмея. Беше облечен с бяла риза и бе прегладил и косата си. Господи, бе толкова красив така и стоях скрита, като му се любувах.
-Какво правиш тук?- проговорих вече, излизайки от скривалището си, а той извърна главата си към мен.
-Не спиш ли?- запита ме той учуден, като си сипваше уиски в чашата.Погледнах го подозрително, изглеждаше някак странно. Гласът му бе някак горчив.
-Събудих се от шума.- отвърнах му, гледайки го объркана.- Какво наистина правиш тук? Каза, че няма да оставаш. – отбелязах, а той се засмя тихо.
-Искаш ли?- запита ме, отново не отговаряйки на въпроса ми, а аз поклатих глава. Не ми се пиеше този път.- Реших този път да остана. Не ми се стоеше вкъщи.- отвърна ми след малко и го погледнах учудена. Престъпих напред и седнах на дивана, завързвайки по-здраво връзките на халата си.
-Какво е станало? Не изглеждаш много добре.- отбелязах, оглеждайки го. Наистина бе странен.
-Чувствам се страхотно.- отвърна ми със сарказъм и горчивина и повдигнах веждите си изненадано.
-Мисля, че е точно обратното.- изрекох сипвайки си един портокалов сок, а той продължаваше да пие.
-И, какво от това?- запита ме с внезапно раздразнен и хладен тон. Повдигнах очите си, поглеждайки го, как все още стоеше прав, държейки чашата си. Нещо бе станало, но не искаше да ми каже. Ето, още един проблем при нас, никога нямаше да си имаме пълно доверие.
-Нещо сериозно ли е станало? Скарал ли се с някого? Дарио?- започнах да питам, опитвайки се да налучкам. Тъмните му зелени очи ме погледнаха ядосано.
-Ти си същата.- заяви ми внезапно с хладен тон.- Същата лъжкиня като майка ми.- допълни и го изгледах доста изненадано.
-Моля?- запитах не разбирайки нищо и после схванах.- Аха, скарал си се с майка си, така ли?
-Не.- отсече с твърд тон.- Но ще го направя.- допълни засмивайки се ехидно.
-Какво е станало? Ако ми споделиш, може да ти олекне.- отбелязах и отново се засмя подигравателно.
-Точно пък с теб, не смятам да ти споделям нищо.- отвърна ми хладно.
-Тогава, защо дойде?- запитах го раздразнено.
-За да пия на спокойствие, за да помисля.- отвърна ми просто и се намръщих. – Отивай да лягаш.- нареди ми внезапно.
-Няма да ми заповядваш.- отсякох твърдо и намръщено.
-Хубаво, прави каквото искаш, само не ми досаждай.- отразя ме, като до изпи уискито си и си сипа още. Гледах го намръщено. Определено бе в ужасно настроение и ме бе яд, че не искаше да ми сподели, какво се бе случило. За какво може да се е скарал с майка си? Не познавах тази жена, бях я виждала единствено на снимки.Но все пак му бе майка, не можеше да й се сърди.
-Не бива да й се ядосваш, толкова много.- обадих се внезапно и той извърна погледа си към мен раздразнен.- Каквото и да е станало, трябва да я разбереш, не знаеш кога живота може да ти я отнеме.- отбелязах и той простена раздразнено.
-Млъкни.- заповяда ми а ядосан тон.- На теб ти е гадно, че нямаш майка, но ако майка ти те е лъгала през целият ти живот и ти не би искала да я виждаш повече.
-За какво те е излъгала?- запитах го изненадано, а той изсумтя.
-Нищо, нищо.- отвърна ми с гневен тон, като се извърна с гръб към мен и подпря ръцете си на секцията.
Станах от дивана и се приближих леко колебливо до него. Протегнах ръката си, искайки да го докосна по косата, но я свалих и си я отдръпнах. Като не искаше да ми сподели, поне можех да се опитам да го успокоя, нали? Но нещо ме спираше да го направя. Внезапно се обърна към мен и се оказахме много близо един до друг. Зелените му очи ме погледнаха някак измъчено. Пресегна ръката си, като я постави на лицето ми, и се погалих в ръката му, която бе топла. Внезапно се реших. Пък каквото ще да става. Приближих се бързо до него, обвивайки ръцете си около врата му и впих устните си в неговите. Той се изненада от действията ми, но отвърна на целувката ми, хващайки лицето ми с ръце, придърпвайки ме още по-близо до себе си. Пусна езика си в устата ми, преплитайки го с моя, превръщайки целувката в страстна. Извърна ме внезапно, като ме притисна до секцията и тялото му се долепи до моето, като устните ни не се отделяха и за миг. Ръцете ми застанаха на гърдите му, като устните му се отдръпнаха от моите, започвайки да ме целува по лицето, а после и по врата ми. Изстенах, като ръцете ми го обгърнаха, обикаляйки ги около гърба му. Засмукваше врата ми, целувайки го страстно, оставайки гореща следа на всякъде. Изневиделица ме повдигнаха, почвайки да ме носи на горе, а устните му отново намериха моите. Боже! Харесваше ми този мъж. Харесваше ми ужасно много. Караше ме да се чувствам толкова добре. Как исках всичко между нас да бе нормално. Да го бях срещнала при други обстоятелства и никога да не го бях лъгала.
Влязохме в стаята, като ме постави да легна на леглото. Наместих се по удобно, гледайки го в очите, както и той. Ръцете му се плъзнаха бавно по тялото ми, стигайки до връзките на халата ми, като ги развърза, а после бавно го съблече от мен, оставяйки по черния си потник и по червените си бикини. Дали щеше да е по-различно от миналите пъти? Този път не бях Катрин. Бях себе си. Исках да ме люби. Не исках да е само секс. Беше ме любил само веднъж и беше просто невероятно. Наведе се, като се настани върху мен и впи устните си страстно в моите. Ръцете ми намериха копчетата на ризата му и ги разкопчах. Прокарах ръцете ми по голите му гърди, сваляйки ризата му бавно и след това я махнах. Неговите ръце хванаха ръба на потника ми, като се отдръпна за миг и го свали през главата ми. Надигнах се леко, заставайки на колене и го погледнах в очите, като му се усмихнах. Сърцето ми ликуваше, че щях да бъда отново с него. Наведох главата си, започвайки да го целувам бавно по врата му. Беше си сложил някакъв мъжки парфюм, който миришеше невероятно хубаво. Устните ми се преместиха на рамото му, а после и на гърдите му. Тялото му бе толкова силно, кожата му мека, топла. Можех да го целувам постоянно, винаги. Заиграх се със едното му зърно, засмуквайки го и захапвайки го леко със зъби. Той изстена и се усмихнах доволно. Целувах го нежно на всякъде по тялото му. Накрая ме бутна и легнах на леглото, като разкопча сутиена ми и го махна. Устните му се впиха в моите страстно, като ръцете му загалиха гърдите ми, а после се придвижиха към чувствителното ми място и го загали бавно през бикините ми.Изстенах из между целувките му, искайки го. Мушна ръката си под бикините ми и погали чувствителната ми част, а после вкара един пръст вътре в мен и отново изстенах.
-Майкъл.- проговорих дрезгаво, а устните му отново се впиха в моите.
-Какво?- запита ме, като захапа долната ми устна, а после я обиколи с езика си.
-Искам те.- заявих му дрезгаво, а езика му обиколи и горната ми устна. Той се усмихна дяволито.
-И преди ли ме искаше толкова много?- запита ме, като зацелува шията ми и повдигнах главата си, за да му дам по-добър достъп.
-Да.- потвърдих и внезапно спря да ме целува. Повдигна главата си и се загледа в очите ми. Май искаше да ми каже нещо, но не пророни нищо.
Отдръпна се от мен и свали панталона си и боксерките си, а после махна и бикините ми. Настани се отново върху мен, като внезапно влезе в мен с един силен тласък и изстенах високо. Стиснах силно раменете му, забивайки ноктите си, а той започна да се движи. Зарови главата си в косата ми, целувайки врата ми, като се движеше бавно. Повдигна главата си, хващайки ръцете ми, поставяйки ги до главата ми и преплете пръстите си с моите, а движенията му се забързаха. Простенах, когато отново впи устните си в моите. Напрежението ми ставаше все по-голямо и усещах, че ще свърша скоро. Стиснах ръцете му още по силно, стенейки и зацелувах устните му страстно. Последваше силен тласък, след тласък, докато внезапно не свърших и изстенах високо, отпускайки ръцете си и главата си. След още един силен тласък и той свърши, отпускайки се върху мен. Задишах учестено, както и той, чувствайки се невероятно, все едно бях в рая.

***
Отдръпнах се от нея, когато най-накрая не се успокоих. Отидох в банята, като леко залитах и се измих, след това влязох отново в стаята и легнах на леглото до нея, заглеждайки се в тавана. Навън бе започнало да вали и чувах силните гръмотевици. Чувствах странно. Беше странно да бъда отново с нея. Мислех, че никога няма да ми се отдаде доброволно, но ме изненада, когато ме целуна, а на мен само това ми трябваше. Тази жена ме побъркваше. Исках да я мразя, но не можех. Просто…не можех.
-Винаги съм те желала, Майкъл- обади се внезапно, но не се обърнах към нея, а продължавах да гледам втренчено тавана.- Може би единствено желанието ми към теб, бе истинско.
-Да, май само секса е единственото истинско нещо в теб.- съгласих се с тих тон.
-Нима това беше само секс?- запита ме с учуден тон и въздъхнах, обръщайки се към нея, подпирайки се с едната си ръка.
-Между нас не може да има нищо, Лаура.- отбелязах със спокоен глас.- Нищо освен секс. – обясних й и тя помръкна. Ами, ако бях наистина син на Дарио!? Господи, още една причина, която щеше да ме отдалечи от нея. Нямаше да може да бъде със синът на убиеца на родителите й. Не можех да живея цял живот в съмнения. Трябваше да си направя днка тест и да престана да се съмнявам.
-Защо да не може?- запита ме, за моя изненада и я погледнах учудено.- Аз…аз…- започна заеквайки и я погледнах объркано. Никога не заекваше, винаги си казваше всичко. Тя си пое дълбоко въздух и ме погледна в очите.- Аз, имам чувства към теб, Майкъл.- заяви ми я погледнах слисан.- Колкото и да се опитвам да отричам, дори и в началото се ядосвах, че вместо да се отвращавам от теб, всъщност ми харесваше. Харесва ми да ме докосваш, да правя…- млъкна, но после продължи.- секс с теб. Когато Александър ме целуна, просто не можех да бъда с него…исках теб.- сподели ми, а аз не можех да повярвам. Гледах я невярващо, сякаш беше луда.- Мисля…мисля, че съм влюбена в теб.- информираме накрая и не можех да помръдна. Няколко минути само я гледах втренчено, не казвайки нищо. После се засмях невярващо и поклатих глава, а тя се намръщи.
-Моля те, говориш глупости.- изрекох накрая, а сърцето му затуптя лудо.Дишането ми се бе учестило и не можех да дишам правилно. Извърнах се на моята страна, отново втренчвайки се в тавана, опитвайки да се успокоя.
-Само това ли ще кажеш?- запита ме с невярващ тон.
-Да, само това.- изрекох с висок тон.- Това са глупости. Разбра ли? Глупости.- наблегнах на тази дума.
-Глупост е, че те обичам?- запита ме отново невярващо и простенах раздразнено.
-Престани.- изрекох с по-силен тон. – Просто, престани.- казах й раздразнен. Влюбена в мен! Беше просто невероятно.
-Казах ти, че те обичам, а ти ми говориш, че било глупост.- изрече с ядосан тон, като стана от леглото и я загледах в тъмнината, как наметна халата си.
-Къде отиваш? Върни се тук и заспивай.- наредих й с раздразнен тон.
-Ти си най-големият задник, който познавам. – обвини ме ядосана.- Можеш просто да ми кажеш, че не ме обичаш, а не че било глупост. Много ти благодаря. – изрече силно вбесена и излезе от стаята, затръшвайки силно вратата.
-По дяволите! – изпсувах силно вбесен, облягайки се на възглавницата. Точно сега ли намери да ми се обяснява в любов!? Засмях се подигравателно. Господи! Не знаех какво да правя. Вътрешно лекувах, защото знаех, че и аз я обичах, иначе защо ще върша всичките тези глупости заради нея. Но и да знам, че и тя изпитва тези силни чувства към мен….Отново поклатих глава.
Станах от леглото, навличайки си панталона и излязох от стаята, за да я потърся. Огледах се в коридора и видях отворената врата на терасата и се запътих натам. Видях да стои права, загледана в дъжда, който валеше.
-Ще замръзнеш тук. Влизай вътре.- обадих се със тих тон.
Тя не каза нищо и не се обърна към мен. Намръщих се. Приближих се до нея и обвих ръцете си около кръста й, като подскочи стреснато и се опита да се отдръпне, но затегнах по силно хватката си около нея.
-Студена си.- отбелязах мрачно и тя се засмя подигравателно.
-Знаеш ли, че ми е трудно да споделя чувствата си?- запита ме внезапно със висок тон и помръкнах.- Особено пък с някой като теб и като се има в предвид, какво се случи между нас. Даже в началото те ненавиждах, когато още не те познавах. Мразех те. Винаги мъжът първо ми е споделял чувствата си и после просто всичко ставаше от само себе си.
-И с Александър ли беше така?- запитах я с интерес и тя се обърна към мен, гледайки ме ядосана.
-Престани. Ти си просто ужасен. Не искаш да бъда с друг, но не искаш и да бъда с теб. Иска ти се да остана сама, нали? Това няма да стане.- заяви ми с хладен тон,като се отдръпна от мен и влезе вътре.
Простенах раздразнено. Затворих вратата на терасата и се върнах в стаята, като я видях, че си бе легнала, обърната на гръб с едната страна. Съблякох отново панталона си и легнах в леглото. Стоях една минута на моята страна и накрая се обърнах към нея, като обвих ръцете си около нея, но тя ги изблъска и се отдалечи още по-далеч от мен, отивайки почти до ръба на леглото. Изпсувах гневно и се върнах на моята страна, затваряйки очите си, опитвайки се да заспя.
На следващият ден, когато се събудих, Лаура все още спеше. Станах от леглото, като се облякох и се загледах за миг в нея, как спеше спокойно. Внезапно се приближих до нея, навеждайки главата си и я целунах едва доловимо леко по челото. После излязох от стаята, затваряйки тихо вратата и излязох от вилата, качвайки се в колата и подкарах към вкъщи. Паркирах колата пред вкъщи и после влязох вътре.
-Къде е майка ми?- запитах с хладен тон, Дорис, която чистеше.
-Ами мисля, че е в хола господине. – отвърна ми тя, гледайки ме объркано.
Запътих се към хола, виждайки я да седи до масата и преглеждаше едни документи.
-Скъпи…- проговори тя изненадано, когато ме видя.- Какво стана снощи? Защо си излязъл така внезапно?
-Имах работа.- отвърнах й с хладен тон, а тя ме погледна изненадано.
-Какво има? Защо си ядосан?- запита ме, гледайки ме учудено.
-Чакам да видя, кога ще ме излъжеш, за да отида да дам кръв в болницата.- изрекох, гледайки я вбесено.
-Какво?- запита ме тихо не разбирайки.
-Не се прави на луда, майко.- викнах със силно вбесен тон, а тя ме изгледа притеснено и стана от стола. – Как си могла? Как си могла да изневериш на баща ми и то със собственият му брат? Имаш ли изобщо някакъв морал? Лъгала си го през целия му живот, дори и когато умря, не разбра истината. – майка ми застина, гледайки ме невярващо.
-Майкъл аз…- започна тя, гледайки ме вцепенено и притеснено.
-Искам истината. Възможно ли е да съм син на Дарио?- запитах я с висок тон, гледайки я студено.
-Но, от къде…- започна тя, но я прекъснах веднага.
-Чух ви, чух ви да спорите снощи. – отвърнах й хладно.- Добре си крила изневярата си. Браво, поздравявам те.
-Престани, Майкъл. Не ме обвинявай така.- изрече и я изгледах невярващо.
-А, какво? Да те аплодирам ли искаш?- запитах я подигравателно.
-Джеймс знаеше.- изрече внезапно и я погледнах невярващо.
-Моля?- запитах не разбирайки нищо.
-Баща ти знаеше, не съм го лъгала.- обясни ми и не можех да повярвам на чутото.
-Знаел е, че си спала с брат му?- запитах невярващо и се засмях подигравателно.- И въпреки това те е приел в дома си!
-Да.- потвърди майка ми с висок тон.- Защото не беше по мое желание да спя с Дарио. Не знам, бях пияна или упоена, не знам, не помня, но да спала съм с него. – информира ме и я гледах невярващо. Поклатих глава. Ако бе вярно това, Дарио бе чудовище.
-Кажи ми, че не съм негов син, моля те!- замолих я с тих тон и отчаяно.- Моля те!
-Съжалявам, синко.- изрече тя, като сълзи започнаха да се стичат по лицето й. – Съжалявам. Не исках да имаш такъв баща. С Джеймс се уговорихме да скрием истината и Дарио никога да не разбере.
Застинах на мястото си, гледайки я вцепенено. Не! Не! Не можеше да е истина!

Гледах невярващо майка си, не можейки да проумея това, което ми каза.
-Синко…- започна тя хлипайки, а изражението ми стана вбесено.
-Млъкни.- викнах ужасно ядосан. Това бе невъзможно. Не може да съм син на Дарио. Не може! – Нали му каза, че не съм негов син. Чух те как отричаше. Караше те да направя днка тест, от къде може да си сигурна?- запитах невярващо и отчайващо.
-Сигурна съм.- започна тихо тя, като изтри сълзите си.- Отричах, защото не исках да разбере истината. С Джеймс знаехме, че си негов син, но баща ти се съгласи да те приеме като свой син. – обясни ми, а аз клатех глава.- Той те обичаше като свой син Майкъл.- изрече тя идвайки до мен, но се отдръпнах на разстояние от нея.- Джеймс знаеше, че Дарио е лош човек, че може би щеше да те превърне в такъв като него. Нито аз, нито Джеймс искахме това. Синко…
-Не ме наричай така.- викнах отчаяно, не можейки да си намеря място.- Излъгала си ме. Лъгала си ме толкова години. Как си ме гледала в очите, майко? Как си спала спокойно? – запитах я, гледайки я хладно и невярващо.
-Съжалявам, съжалявам. Моля те, прости ми.- изрече тя хлипайки. – Обичам те, Джеймс също много те обичаше.
-Престани.- викнах извън себе си от гняв и болка.
-Майкъл, моля те.- започна тя, гледайки ме умолително и през сълзи.
-Не ме моли, не ме моли.- изрекох не можейки да повярвам, не искайки да повярвам.- Ти си жестока, майко. Много жестока.
-Не.- поклати глава тя.- Исках само да те предпазя. Всяка майка иска да предпази детето си.
-Да ме предпазиш?- повторих подигравателно.- С такава долна лъжа? – запитах, гледайки я невярващо.- И как сте се уговорили с тат…с Джеймс?- поправих се, понеже той не ми бе истински баща.- Сделка ли сте направили? Подписа ли сте някакъв договор, все едно съм някакъв документ ли?
-За бога, синко не говори така.- изрече майка ми с болка.- Искахме да имаш добро бъдеще, да станеш добър и достоен мъж, Дарио това никога нямаше да ти го даде.
-Боли ме, че сте ме лъгали, майко.- викнах с ядосан тон. – Писна ми, дойде ми до гуша от всичките тези лъжи. За какво още сте ме лъгали?
-Какво става тук?- до чух внезапно гласът на сестра си и застанах.- Защо се кара те? – попита тя, гледайки ни притеснено.
-Нищо, Карън. Отивай в стаята си.- наредих й с твърд тон.
-Не, няма.- отвърна сестра ми и се вбесих.- Винаги ме игнорирате. За какво говорехте? Какви лъжи?
-Нищо. – викнах силно и тя подскочи стреснато.
-Недей да викаш, Майкъл. Плашиш сестра си.- изрече майка ми и я погледнах ядосано.
-Така ли? – запитах я подигравателно.- Тогава ти ли ще й кажеш всичко или аз, а? – попитах я с ядосан тон, а тя ме погледна умолително.
-За какво говорите?- запита Карън не разбирайки нищо.
-Това, че ти си ми полусестра. Не съм ти истински брат, от различни бащи сме.- изрекох с висок тон и Карън ме изгледа невярващо, а майка ми заплака тихо.
-Какво говориш? – попита ме гледайки ме изумена.- Разстройваш мама.- обвини ме с тих тон, като отиде до нея и я прегърна.
-Заслужава си го.- изрекох с силен и ядосан тон, като се обърнах, запътвайки се към изхода.
-Синко…- дочух гласът на майка ми, но не й обърнах внимание и излязох от хола, като се сблъсках с Дорис и я изгледах ядосано.
-Подслушваш ли?- запитах я с гневен тон, а тя се сви притеснено.
-Не, не господине.- започна тя притеснено.- Просто дочух виковете ви и се притесних за госпожата.
-Ако, още веднъж те хвана да подслушваш, ще те уволня.- заплаших я, гледайки я хладно, а тя се сви.
Излязох забързано от къщата, качвайки се в колата. Карах около половин час без никаква посока. Бях син на Дарио! Господи, той ми бе баща! Не исках да приема това. Не желаех. Ненавиждах този човек. Как е могла майка ми, да ме лъже толкова много време и даже с баща ми са знаели истината и той също е криел от мен. Човекът, когото толкова много обичах и съм приемал за свой баща, всъщност не беше. Защо? Защо? Защо точно на мен трябваше да ми се случва всичко това? Първо с Лаура и нейните лъжи, сега и майка ми. Всеки ме лъжеше. С какво съм го заслужил?
Накрая спрях колата пред сградата, където живееше Браян. Май той беше единственият, който не ме лъжеше. Запътих се към апартамента му и после позвънях, чакайки да ми отвори.
-Майкъл!- възкликна изненадано, когато отвори вратата и ме видя.- Какво е станало? Изглеждаш ужасно, мой човек. – отбеляза и кимнах мрачно.
-Зает ли си?- запитах го.
-Не, не, влизай.- подкани ме и влязох вътре, като той затвори вратата, а после видях Рейчъл, която бе тук.
-Здравей, Майкъл.- поздрави ме тя и кимнах.
-Да, Рейч, имаш работа, нали?- запита я Браян и тя го погледна учудено.
-А, да, да. Трябва да отида в ресторанта. Е, добре. Ще ви оставя.- изрече тя.
-Можеш да отидеш при Лаура, ако искаш.- заговорих внезапно и Рейчъл ме погледна изненадано. Написах на един лист, къде точно е и подадох листчето.
-Благодаря ти, Майкъл.- изрече радостно тя и просто кимнах. Дадох й адреса, защото нямах желание да се виждам с нея и поне да има някаква компания. – Ще тръгвам, чао скъпи.- изрече и целуна набързо Браян, който и кимна.
-Какво става? Искаш ли кафе?- запита ме, като се запъти към кухнята и го последвах.
-Да, да може. Няма да повярваш. Просто съм потресен.- изрекох уморено и седнах на стола.
-Явно е нещо сериозно. Не съм те виждал толкова зле, от погребението на баща ти.- отбеляза и помръкнах.
-Той не ми е истински баща.- оповестих и Браян се обърна към мен, гледайки ме объркано.
-Моля?- запита ме той.
-Не ми е истински баща, Браян. – повторих.- Не ме карай да повтарям. Разбрах за долната лъжа на него и на майка ми. Истинският ми баща е…- започнах, но не смеех да го изрека на глас.
-Кой?- подкани ме, Браян, гледайки ме слисано.
-Дарио.- изрекох накрая и Браян застина, гледайки ме изумено.
-Моля?- запита той и ме гледаше сякаш не бях наред с главата си.- Ти сериозно ли? Не ме будалкаш нали?
-Не, не.- отвърнах му, като той ми подаде чашата с кафе и седна до мен, гледайки ме загрижено.- Разбрах го преди малко. Не мога да повярвам, Браян. Не мога.- простенах, клатейки глава.
-Наистина това е… - започна той, опитвайки се да намери правилните думи.- Боже! – възкликна накрая. – Но как?
-Майка ми е спала с Дарио. А на всичкото отгоре, баща ми е знаел всичко и ме е приел, като свой син.- обясних му накратко, а той ме гледаше изумено.
-Но как разбра?- запита ме не разбирайки.
-Снощи имаше вечеря с Дарио. Случайно ги чух да спорят с майка ми, как той я караше да си направя днка тест. – отвърнах му и разтрих челото си със ръцете си.
-Искаш ли хапче за глава?- запита ме, гледайки ме тревожно.
-Да, да. Боли ме ужасно много.- отвърнах му и той стана, отваряйки един шкаф и изкара хапчетата, като ми подаде едно и веднага го изпих. – Повече на никой вече няма да мога вярвам.- започнах клатейки глава и изпих глътка от кафето.- Всеки ме лъже, Браян. Дойде ми до гуша от всичко това. Искам да се махна, да отида някъде далеч, далеч от всичките тези лъжи.
-Разбирам те, приятелю.- изрече той, гледайки ме замислено.- Сега си разстроен, но после ще отмине.
-Не, не. Това никога няма да отмине. Няма да мога да забравя тази лъжа на майка си и баща си, нито и тази на Лаура.- изрекох, а той ме погледна учудено. – Дойде ми в повече всичко това.
-Знам, знам, приятелю. Наистина съжалявам за всичко, което ти се е случило.- каза ми, като сложи ръка на рамото ми.- Всичко ще се оправи.
-Не, не.- изрекох, клатейки глава.- Този нещастник е мой баща, Браян! – възкликнах невярващо.- Той…той ме е създал.- отбелязах подигравателно. – Снощи правих секс с Лаура.- заявих му внезапно и ме изгледа изненадано. – Каза ми, че била влюбена в мен.- засмях се фалшиво и той подсвирна тихо. – Интересно дали и така ще мисли, когато разбере, че Дарио е мой баща? Но и честно казано не й вярвам. Как да й вярвам, след всичките й лъжи? – запитах, искайки да разбера.
-Кажи ми честно. – започна, Браян, гледайки ме сериозно и аз го погледнах.- А, ти обичаш ли я? – попита ме и простенах.
-Не знам, не знам. – започнах, клатейки глава.- Но…мисля, че да. – изрекох накрая.- Но не й вярвам, Браян. Не й вярвам. Вече няма да мога да вярвам на никого.
-Добре, добре. Успокой се.- заръча ми той.- Ще видиш, всичко ще се нареди, малко по малко.- изрече той, потупвайки ме по рамото, а аз въздъхнах тежко.

***
Стоях на дивана, гледайки някакъв филм по телевизора. Ядох един чипс и се бях сгушила, като се бях завила с едно тънко одеяло. След малко трябваше да запаля камината. Опитвах се да не мисля за него, но не можех, колкото и усилия да полагах. Господи, бях му споделила чувствата си, казах му, че го обичам, а той…той се държа по-най лошият начин с мен. Цяла сутрин плаках, докато накрая не ми останаха сълзи, които да излея. Беше гадно да те отхвърлят. Но поне да ми беше казал, че не ме обича, а не че любовта ми към него била глупост. Но всъщност може би постъпи добре. Ако ми беше казал, че не ме обича, сигурно щеше да ме нарани още повече. Само не знаех, как щях да го погледна след това, как щях да се опитвам да се правя на безразлична, все едно нищо не бе станало и все едно, никога не му бях споделяла чувствата си. Той бе един задник. Но всъщност, не можех да го накарам да ме обикне насила. Но…господи, начинът по който ме целуваше си мислех, че и той изпитва поне нещо и след като спахме отново заедно, след като го почувствах, след като бях за пръв път себе си и знаех, че това не бе просто секс, каквото и да ми говореше, ми даде смелост да му призная чувствата си, от което се оказа огромна грешка.
Внезапно някой почука на вратата и подскочих стреснато, взирайки се учудено в вратата.
-Лаура! – викна, като невярващо, това бе гласът на Рейчъл.
Станах от дивана и забързано отидох да отключа вратата.
-Рейчъл! – възкликнах ужасно радостна да я видя, а тя се засмя весело. Прегърнах я щастливо, смеейки се. Господи, наистина имах нужда от нея, от най-добрата си приятелка.
-Толкова се радвам да те видя.- изрекох радостно, а тя ми се усмихна. – Но как?
-Майкъл ми каза, къде да те намеря.- отвърна ми също щастливо и я подканих да влезе, като заключих вратата. – Хубаво е тук.- отбеляза тя и се засмях.
-Да, става.- съгласих се.- Но ми е ужасно скучно. Тази самота ме убива.- споделих й и тя ме погледна тъжно. – Сядай. Искаш ли вино?- попитах я.
-Да, да, може.- съгласи се весело, като отворих една бутилка и сипах в две чаши, а после седнах на дивана до нея. – Как си? Как се чувстваш? Майкъл добре ли се държи с теб?- започна да ме разпитва. – Не изглеждаш много добре. Какво ви става на всички днес? – запита и я погледнах учудено.
-Добре съм. – отвърнах й.- Просто допуснах една грешка снощи, но…станалото станало.- изрекох, а тя ме погледна любопитно.
-Каква грешка? Какво си направила?- запита ме с интерес, като изпихме и двете по една глътка от виното си и въздъхнах.
-Спах с Майкъл отново.- информирах я и ме погледна изненадано.- Господи, Рейч. Аз съм глупачка.- започнах и тя ме погледна тревожно.- Казах му, че го обичам. – информирах я и закрих лицето си с ръце.
-Какво?- запита ме изумена и кимнах отчаяно.
-Да, казах му, че го обичам, а той ми заяви, че това било глупост. Не отвърна на любовта ми.- обясних й и изражението й стана ядосано.
-Той е кретен. Пълен идиот, нещастник.- започна да го нарежда и се засмях.- Остави го, не те заслужава. Не те заслужава.- обясни ми и простенах отчаяно.- Макар, че днес като го видях, изглеждаше много зле, направо беше все едно някой е умрял, но нека му.- изрече и я погледнах учудено.
-Какво?- запитах изненадана.- Какво се е случило?
-Не знам, но не ме и интересува. Пада му се, след като те е отхвърлил.- отбеляза и се намръщих.
-Снощи, също не изглеждаше добре. – обясних й и ме погледна изненадано.- Не искаше да ми сподели, какво е станало. Май нещо с майка му.- изрекох, като се сетих.- Но не знам, не ми каза. Исках да го успокоя и…
-И прави секс с него.- завърши Рейчъл, като поклати глава.- Голямо успокоение Лаура.
-Исках поне веднъж да бъда себе си с него. Беше…беше толкова хубаво.- изрекох, като една сълза се стече по лицето ми.
-Стига, стига.- изрече тя, като ме прегърна.- Този нещастник не заслужава да рониш сълзи.
-Защо нямам никакъв късмет в любовта? Защо? – запитах нещастно.
-Защото, явно не си срещнала още правилният мъж. Майкъл очевидно не е. Всъщност той е най-неправилният. Започнах те зле още в началото. Той не е за теб, скъпа, по-добре, че е станало така. Трябва да го забравиш и да продължиш напред.- посъветваме, като тя се облегна на дивана, а аз положих главата си на корема й и започна да ме гали по косата.
-Знам, знам. Но това е по-силно от мен. Всеки път щом го видя и…- млъкнах, чувствата ми към него едва ли щяха да си отидат толкова бързо.- имам чувството, че имам очи само за него, Рейч. Толкова силно се опитвах да се държа безразлично с него, да не ми харесва, но не мога и не успях. Обожавам да ме докосва, изтръпвам при всяко едно негово докосване, целувките му ме подлудяват.- обясних й, а тя поклати глава.
-Да, това е любовта но…
-Не разбирам…- започнах, като я прекъснах.- Никога не съм усещала някакво безразличие в него, докато ме целува. Мислех, мислех, че и той изпитва нещо към мен, но явно съм се лъгала.
-Стига, Лаура.- скара ми се тя.- Трябва да го изтръгнеш от сърцето си, така както се е появил. Няма да ти позволя да страдаш по него. Не искам да те гледам такава.
-Добре, добре. Стига сме говорили за него. Ти как си? Как вървят нещата с Браян?- запитах я, като се отдръпнах от нея и се изправих.
-Добре, не се оплаквам.- отвърна ми, като се усмихна.- Браян е страхотен, понякога много ми мърмори и се караме за глупости, но се чувствам добре с него.- обясни ми и се усмихна.
-Радвам се.- отвърнах й искрено.- Ами Мелинда? Виждала ли си я?
-Да, да видях я. Питаше за теб, но и казах, че си заминала за неизвестно време.- обясни ми и кимнах, като си доизпихме виното и налях още.
-Защо не останеш тук тази вечер?- предложих й и очите й светнаха.
-Да, добре. Тъкмо малко да си почина.- съгласи се и се усмихнах радостно.
Станахме от дивана, като отидохме в кухнята да си направим нещо за вечеря. Изкарахме едно пиле и го сложихме да се пече, а после направихме и пържени картофки и пилешки сос. От Рейчъл бях научила доста неща за готвеното. Оправихме масата и седнахме да вечеряме. Чувствах се добре и спокойна в нейното присъствие. Просто имах нужда от моите си приятели. Говорихме си и се смяхме, като си припомняхме стари спомени. След като хапнахме, седнахме на дивана, пускайки да гледаме някакъв ужас, като похапвахме салата и пиехме вино.

Все още бях в Браян и след като Рейчъл му се бе обадила да каже, че ще спи при Лаура, той предложи да остана да спя при него. Вече бях на сигурно петата си чаша уиски. Поне пиенето щеше да ми помогне да се успокоя и да пропъдя болката, която изпитвах. Бяхме пуснали музика, като бе усилена и се забавлявахме.
-Да се обадим на Дейвид?- предложих внезапно.- Какво ли прави този идиот?- запитах се чудейки се. Дейвид бе наш приятел от университета.
-Последният път, когато го видях се беше скарал с жена си. Май ще се развежда.- информираме ухилено, Браян и го погледнах изненадано.
-Сериозно?- запитах невярващо и той кимна и вече набрах номера му, чакайки да вдигне. – Хей, какво правиш?- запитах, когато той вдигна.
-Опитвам се да не убия някого. – проговори той и се засмях.- На какво дължа позвъняването ти? Как така си се сетил за мен?- запита ме учудено и се намръщих.
-Я, стига.- изрекох и го чух как се засмя.
-Шегувам се. Просто наистина отдавна не сме виждали, след станалото с баща ти…
-Да, да.- прекъснах го.- Зает ли? Защо не дойдеш у Браян да пийнем по нещо?- предложих му.
-Става.Идвам след малко.- информираме и затвори телефона, като погледнах към Браян и той ми се ухили.
-Отдавна не сме се събирали по мъжки.- отбелязах внезапно и Браян се засмя.
-Мисля, че вече алкохола ти действа, мой човек.- ухили се той и свих раменете си незаинтересовано.
-Имам нужда от това. Толкова неща ми се струпаха на главата.- изрекох му и той кимна.
-Така е, така е.- съгласи се, Браян. – Слушай, искам мнението ти по един въпрос.- изрече той и го погледнах любопитно, като стана от дивана и излезе от хола, а после се върна с една малка черна кутийка.
-Шегуваш се!?- възкликнах невярващо и той се ухили кимвайки. Отвори малката кутийка и видях красивият, малкият пръстен. – Ще й предложиш брак!?- запитах, гледайки го изумен от този факт.
-Да.- потвърди той.- Но, какво мислиш? Не е ли прекалено скоро? Да изчакам ли? – започна да ме пита изнервен и се засмях.
-Не знам, Браян. Аз никога не съм поемал по тази стъпка. Но, ако я обичаш и тя те обича, защо пък не? Обаче питаш най-неправилният човек за това, по-добре изчакай Дейв, той има опит в тези работи.- обясних му и той кимна, почесвайки се изнервено по главата.
-Да, да. Но чувствам, че тя е жената на живота ми, Майк. – обясни ми и кимнах, като си доизпих уискито и си сипах още. – Запозна ли я с ваште? Ами нейните родители? – запитах го любопитно.
-Не.- отсече той леко ужасен.- Знаеш, че моите са в Канада, ще се връщат чак другият месец. Нейните пък не ги познавам още. Но ще й кажа да спретнат една вечеря и да ме запознае. – ухили се той и кимнах, като се засмях. На вратата се позвъня и Браян отиде да отвори. – Здрасти, мой човек.- поздрави, Дейвид, като се прегърнаха и после двамата дойдоха.
-Виж ти. Кого виждат очите ми?- изрече той със сарказъм и станах, като го прегърнах. Дейвид изглеждаше с тъмно кафява коса, бе мускулест, но не прекалено много и бе с тъмни кафяви очи.
-Как си?- запитах го.
-Зле, зле.- отвърна за моя изненада и седна сипвайки си уиски.- Жена ми ме побърква. Цял ден съм по адвокати. Иска да ми вземе всичко, да ме съсипе. - информира ни и го изгледахме учудено.
-Но, защо се разделихте?- запитах го с интерес.
-О, моля те. Не ми се говори. Просто не се разбирахме вече и това е. Постоянно се карахме за глупости, докато накрая вече и двамата не издържахме. Добре, че нямаме деца. – обясни ни и вдигна чаша си.- Наздраве за развода ми.- изрече и с Браян се засмяхме, като изпихме по една глътка. – Ами с теб, какво става?- запита ме, гледайки ме любопитно.
-Не питай. И при мен е една голяма каша.- отвърнах му и той ме погледна учудено, а после му разказах историята за баща ми.
-Шегуваш се!?- възкликна невярващо и кимнах.
-Да и аз не можах да повярвам, но очевидно е истина.- обади се, Браян.
-Майка ти явно се е раздавала доста. Но с брат му! – възкликна клатейки глава, не можейки да повярва. – Боже сравнение с моя проблем, твоят е по ужасен.
-Да.- потвърдих с тих глас.- Но се опитвам да се държа.
-И раздялата ти с Линда.- отбеляза, Дейв и се усмихнах леко.
-Не, с Линда просто нещата не вървяха, явно както с жена ти.- информирах го и той кимна.- С нея всичко е наред. Сега сме просто приятели.
-Но има друга жена, която е влязла под кожата му.- отбеляза, Браян като се ухили и Дейвид ме погледна учудено.
-Друга жена? Коя? Действаш много бързо, мой човек.- изрече той и въздъхнах.
-С нея историята е друга и дълга.- отвърнах му и той ме погледна с интерес.
-Хайде, разкажи ми. Имаме цяла нощ на разположение.- отбеляза той, като с Браян се засмяхме. – И още две бутилки да изпием.- допълни, като погледна към рафта. Въздъхнах и започнах да му разказвам всичко, а той ме слушаше с интерес, като Браян не се обаждаше, а само се ухилваше. Преди животът ми бе различен. Бях спокоен, безгрижен, излизах често с приятелите си и се забавлявахме. А след смъртта на татко се затворих и единственото нещо, което ме интересуваше е да докажа, че Дарио го е убил.
-Уау! – възкликна, Дейвид, когато му разказах всичко за Лаура. – Човече ти ме изумяваш. – Тази Лаура, трябва да имаш много силни чувства към нея, за да я спасяваш от баща си. – отбеляза и помръкнах при този факт за „бащата”. – И секса с нея трябва да е страхотен, че и след като си разбрал, че те е лъгала, пак си правил секс с нея.
-Я, престани.- скарах му се с мрачно изражение. – Тя е жена, като всички други. Но просто с нея… - започнах, но млъкнах. Всичко с нея бе объркано. – С нея нямам бъдеще.- заключих накрая. – И да не си посмял да кажеш нещо на Рейчъл за Дарио. За сега не искам Лаура да разбира.- допълних, гледайки към Браян.
-Няма, няма. – отвърна ми веднага.- Нищо няма да й казвам. – обеща ми и кимнах. – Добре, след като си тук ти искам и твоето мнение.- изрече внезапно и се ухилих, като взе малката кутийка и я показа на Дейвид.
-Какво?- запита той, гледайки го учудено.- Брак ли ще ми предлагаш? Не си падам по мъже. – информира го и се засмях искрено, а Браян го изгледа на кръв.
-Не, глупако. Ще предложа на Рейчъл. – обясни му той раздразнено.- Но не знам.
-О, не.- възкликна, Дейвид.- Не ми говори за сватби и жени. В момента съм много лошо настроен към тази тема. Не знам, човек. Ти най-добре ще знаеш, дали е най-подходящият момент. Ще се радвам наистина да се задомиш, само ще се надявам да не стане това, което стана с мен.- обясни му и Браян го изгледа на криво.
-Никой не ми казва. Да, Браян ожени се! И двамата сте пълни идиоти.- изрече той с раздразнен тон, прибирайки кутийката.
-Добре.- изрече накрая Дейвид, като се ухили.- Да, Браян. Ожени се.- посъветва го и Браян го изгледа мрачно.
-Да, каза ми го, след като аз те подканих.- изрече той намръщен, като някой позвъня на вратата и Браян ни изгледа. – Кой пък може да е.- зачуди се той, като отиде да отвори вратата и с Дейвид се обърнахме, като видяхме, че бе някаква жена, облечена по халат.
-Извинете, но бих те ли намалили малко музиката.- заговори тя и Браян я гледаше учудено.
-Музиката?- запита той.
-Да, музиката. – потвърди жената, а Дейвид я гледаше с голям интерес.
-Хубава е.- прошепна ми в ухото и се засмях.
-Много е силна и не мога да заспя от нея.- продължи жената, която изглеждаше с тъмно кафява коса, къдрава и бе слаба. – Виждам, че си правите купон но, само я намалете малко.
-Можеш да се присъединиш, ако искаш? – предложи й лукаво, Браян и Дейвид поклати глава.
-А, после вика, че иска да се жени.- отбеляза, Дейв до мен, клатейки глава и се засмях.
-Не, благодаря. Утре ще ставам рано за работа.- отвърна му жената.
-Е, добре. Да, добре, ще я намаля.- обеща й той и жената кимна.
-Благодаря ви, приятно изкарване.- пожелани и след това си тръгна, като Браян затвори вратата и после отиде да намали малко музиката.
-Човече, мисля, че не трябва да се жениш, след като сваляш първата срещната.- отбеляза, Дейвид и Браян го изгледа учудено.
-Ама, аз още не съм женен.- отвърна му възмутено той.- Какво толкова? Нищо не съм направил. Просто бях любезен.
-Да, да. Прекалено много любезен.- отбелязах аз до изпивайки си уискито и си сипах още.
-Въпреки това беше готина.- отбеляза, Дейвид усмихвайки се дяволито.
-Да, беше хубава.- съгласих се и аз.
-Ако не бяхте заети, можехме да се обадим на няколко приятелки да дойдат тук.- предложи, Дейвид.
-Хей, аз не съм зает, само Браян е зает.- протестирах и Дейвид се засмя.
-Така ли?- заяде се с мен с Браян.- Но си влюбен.
-Не съм влюбен, тя е влюбена в мен, различно е.- не се съгласих с него.
-Да бе.- изсумтя той, сядайки и отваряйки другата бутилка, като си сипа уиски.- Просто не искаш да си признаеш, че си умираш за нея. – започна да се дразни с мен и го изгледах на криво.
-Я, млъкни.- наредих му, като Дейвид се засмя.
-Да сключим един бас.- заяви ми внезапно, Браян ухилвайки се и го изгледах с интерес.
-Какъв бас?- запитах го.
-Ако ти признаеш чувствата си към Лаура, аз после веднага ще предложа на Рейчъл. Ще се превърна в най-послушният съпруг.- информира ме, а Дейвид продължаваше да се хили.
-Ти чуваш ли се какво говориш?- запитах го с раздразнен тон.- С нея нямам бъдеще, не можем да бъдем заедно. Не възможно е.- изрекох, надявайки се най-накрая да го разбере, макар че и аз не го разбирах.
-Вие нямате вина, за това, което е направил Дарио. Нямате вина, за това, че родителите й са мъртви, няма те вина, за това, че си негов син. Просто сте жертви на съдбата, че вие накарала да се съберете заедно.- обясни ми философствайки и го изгледах невярващо.
-Не. – отсякох твърдо - Няма да й признавам нищо.- изрекох, клатейки глава.
-Значи има какво да й признаваш?- запита ме, опитвайки се да ме обърка.
-Хубаво. Да, обичам я.- викнах накрая с ядосан тон.- Обичам я! Това ли искаше да чуеш?– запитах го накрая победен и ядосан, като се облегнах на дивана, а Дейв ме погледна учудено.
-Да, това исках да чуя. – потвърди Браян, засмивайки се, а аз изпсувах на ум раздразнен.- Най-накрая го призна открито и твърдо.
-Май ти костваше големи усилия.- отбеляза, Дейвид.. – Е, хора аз май ще ви напускам.- изрече внезапно той и го изгледах учудено.
-Къде ще ходиш? Не, стой тук.- казах му, гледайки го намръщено.- Не ме оставяй сам с този тук.- помолих го, а Браян ме изгледа на криво.
-Не, не. Прибирам се. Утре сутринта имам работа и не знам как ще стана.- обясни ни той, като стана, но си до изпи уискито си в чашата.- Беше много хубаво, че се събрахме. Трябва да го направим пак някой път. Браян, пожелавам ти късмет с приятелката ти, само трябва да промениш мъжките си навици.- посъветва го той, а Браян го изгледа учудено.
-Какви навици?- запита го не разбирайки.
-Тези, да не сваляш всяка жена. Ако не го постигнеш. По-добре не се жени, няма мисъл.- обясни му, като го прегърна.
-Да, да, добре.- изрече му намръщено, Браян.
-Майкъл на теб също ти пожелавам късмет с тази жена. Дано нещата при теб се уредят.- пожела ми той и кимнах, като дойде и ме прегърна. – Ще се видим пак момчета.Бъдете послушни.- викна ни той, като отвори входната врата и после си тръгна.
-Какво ще правим?- запита ме Браян, след минута мълчание.
-От къде да знам. – отвърнах му, до изпивайки уискито си и си сипах още, като погледнах към часовника.- Вече е почти полунощ.
-Рано е.- отбеляза той, като ми се ухили.
-Какво? Какво си замислил?- запитах го, гледайки лукавото му изражение.
-Да отидем при Рейчъл.- предложи ми след малко и го погледнах смаяно.
-Не, не. – поклатих глава.- Тя е с Лаура. – протестирах веднага.
-И, какво?- запита ме учудено.- Нали преди, често ходеше при нея.
-Да, защото беше сама.- отвърнах му просто. – Плюс това съм пиян, ти също си пиян. Как ще караме?
-Ще караме бавно.- отвърна ми, като скочи.- Ставай, хайде. – подкани ме и го изгледах мрачно.
-Ти си луд! – обвиних го, клатейки глава.
-А, ти не си по-луд от мен.- отвърна ми, като ме хвана за ръката и се изправих.
-Пиян съм, Браян. Виж ме.- подканих го, показвайки себе си.- Едвам, мога да ходя.
-О, я не бъди бебе.- скара ми се, като си взех черното си яко и го облякох. Излязохме от апартамента, вървейки бавно на долу. -Асансьора, асансьора. Ще се убием по стълбите. – заръча ми, като се качихме в асансьора.
-Ти си луд. Да се връщаме.- изрекох, опитвайки се да изляза, но той ме хвана. – Ще катастрофираме. Така да знаеш.
-Няма.- отряза ме той. – Казах ти, ще караме бавно. Сега ще си вземем по един редбул.
Излязохме от сградата, качвайки се в колата, като Браян отиде до магазина. Господи! Хайде, отрезней малко! Наредих си, като тръснах глава. След малко, Браян дойде и ми даде редбула, като го изпих набързо. Така, беше по-добре. Но може би щеше да е по-добре, ако си бях взел един студен душ. Подкарах колата, карайки наистина бавно, едвам с петдесет километра.
-Човече, така няма да стигнем и до утре.- обади се възмутен, Браян.
-Млъкни.- наредих му раздразнено.- Искаш да катастрофираме ли? Ще траеш.
-Като ти казах бавно, нямах предвид толкова бавно. Движим се като костенурки. – отбеляза мрачно.
-Затвори си устата.- наредих му отново ядосано, съсредоточен в пътя. И преди бях карал пиян, но на по-малки разстояния. – Мамка му, полиция! Сложил си колана, нали?- запитах го, като видях пътрулката, която бе спряла от страни на пътя.
-Да, да. – отвърна ми.- Карай спокойно.- заръча ми, като минахме покрай пътрулката и слава богу не ни спряха. Въздъхнах облекчено. Щяха да ми вземат книжката, ако ме бяха спрели и виждайки, колко пиян бях. – Къде е тази проклета вила?- запита ме и наистина почна да ме изнервя още повече. Накрая пуснах радиото, да слушаме музика.
След час и половина най-накрая стигнахме, като паркирах пред вилата до колата на Рейчъл.
-Хей, ама аз съм идвал тук.-възкликна, Браян, когато излязохме от колата.
-Да, да. Бяхме идвали веднъж на един уикенд. Помниш ли? – запитах го и той кимна.
Запътихме се към входната врата, като видяхме, че все още свети и май не си бяха легнали. Опитах се да отключа, но не можех да намеря правилният ключ.
-Дай на мен.- заръча ми накрая изнервен Браян.
-Млъкни, сега ще отключа.- и най-накрая намерих правилният ключ.
-Браян! – възкликна невярващо, Рейчъл, когато влязохме вътре. Обърнах се да видя изненаданото лице на Лаура. Гледаше ни и двамата учудено.
-Здрасти, скъпа. Решихме да дойдем да ви правим компания.- каза й той, като отиде до нея и я целуна.
-Пиян си! – възкликна невярващо.
-Да, мъничко.- отвърна й той ухилено.
-Как сте карали?- запита учудено Рейчъл.
-Майкъл, кара.- отвърна й той.
-Като гледам и той не е много в трезво състояние.- отбеляза тя, поглеждайки ме на криво.
-Беше идея на приятелят ти. Аз не исках.Казах му,че сме пили.- обясних й и видях, как Лаура повдигна веждите си изненадано.
-О, стига де. Нали вече сме тук? – запита Браян намусен. – Как си Лаура?- запита я той, като отиде до нея и я целуна по-бузата.
-Добре.- отвърна му кратко.- Наистина сте постъпили много неразумно.- отбеляза тя, като гледаше към Браян. Нито веднъж не ме погледна. Захилих се. Явно й бе неудобно да ме погледне в очите след изповедта й.
-Хайде, сядай те.- подкани ни, Рейчъл, като веднага отидохме и седнахме на дивана.- Ще ви направим кафе, та да изтрезнеете малко.
-Не, какво кафе? – запита учуден, Браян.- Вече сме тук, няма да вършим повече глупости.
-Ще ви направим кафе.- съгласи се също, Лаура и двете отидоха в кухнята.
-Не ме погледна.- ухилих се, когато излязоха от хола, а Браян ме изгледа учудено.
-Какво?- запита ме не разбирайки.
-Лаура, не ме погледна нито веднъж.- обясних му и той поклати глава.- Много рядко е притеснена или пък да се чувства неудобно. Не е от този тип жени, а сега не смее да ме погледне.- изясних му, като отново се ухилих.
-Аха, ами да. След като си я отхвърлил.- отбеляза той и го изгледах учудено.
-А, какво? Да й кажа, да и аз те обичам ли?- запитах го намръщено и той се засмя.
-От къде да знам.- отвърна ми, облягайки се на дивана.- Вашата връзка е по-сложна от моята. Но мисля, че трябва да й признаеш, пък после решете какво да правите по нататък.- посъветва ме и помръкнах, като си дадох спокойно изражение, когато Рейчъл и Лаура се върнаха отново с по две чаши кафе. Отново повдигнах поглед към нея, но тя отново не ме гледаше. – Е, как си прекарваш тук, Лаура?- запита я любопитно, Браян.
-Добре.- отвърна му кратко.- Малко ми е скучно, но иначе добре.- допълни. Понякога бе такава лигла! Било й скучно! Имаше късмет, че й предложих да й помогна и вместо да ми е благодарна ми изтъква някакви тъпи претенции. Макар че сигурно, ако бях на нейно място щях да полудея да стоя сам. От една страна я разбирах, но от друга страна, не.
-Като гледам и вие сте си по пийвали.- отбелязах, поглеждайки към празната бутилка вино.
-Да, но не колкото вас.- отвърна ми Рейчъл и се ухилих.- Веднъж да ви оставя двамата сами и вие да ми се натряскате така. – изрече тя намусено.
-Стига, скъпа.- отвърна й Браян мило.- Просто се забавлявахме малко.
-Хайде, след като си изпил кафето, по-добре да лягаме.- подкани го Рейчъл. И Браян се захили.
-Води ме в нашето ложе, скъпа.- изрече той весело, но Рейчъл го погледна на криво.
-Не поправим си.- отбеляза тя, като го хвана и той стана.- Лека нощ.- пожела ни тя, като се запътиха на горе.
-Лека нощ.- пожела им също, Лаура, като стана и започна да прибира чашите, а аз я гледах замислено.
-Остави ги, ще оправим утре.- казах й, но тя не ме послуша и ги взе, като отиде в кухнята, а аз помръкнах. Не стига, че не ме поглеждаше, но не искаше й да ми говори.
Станах от дивана, леко залитайки и отидох в кухнята, като я видях да мие чашите. Приближих се, заставайки зад нея и обвих ръце около кръста й.
-Престани, пусни ме.- изрече тя сърдито, като се опита да изблъска ръцете ми, но затегнах по силно хватката си и помирисах божественият й аромат.
-Как ще я караме сега?- запитах тихо в ухото й любопитно.- Повече няма да ме поглеждаш, няма да ми говориш, така ли?
-Виж, какво? Не съм тъпа.Ясно разбрах какво ми каза. За това, ако обичаш, махни се от мен.- нареди ми, опитвайки се махне отново ръцете ми, но я придърпах още по близо до тялото си.
-Можем да бъдем поне само приятели.- отбелязах аз и тя се засмя.
-Така ли? И приятелите правят секс ли?- запита ме подигравателно и разбрах, че бе раздразнена, понеже веднъж пак й бях предложил това. Извърнах я внезапно срещу мен, поставяйки двете си ръце от страни, за да не избяга и се загледах в очите й.
-Дори и да изпитвам нещо към теб, Лаура. Не можем да бъдем заедно.- обясних й внезапно със сериозен и спокоен глас и тя най-накрая ме погледа в очите.- Невъзможно е. Има прекалено много пречки между нас.
-Какви пречки?- запита ме, гледайки ме объркана.
-Когато разбереш истината ти сама няма да искаш да бъдеш с мен, знам това. Но в момента не искам да ти казвам нищо. Ще ти каза само, че много скоро ще се върнеш към нормалният си живот.- обясних й, а тя ме погледна не разбиращо. Да, внезапно ми дойде една идея. След като бях син на Дарио, поне щях да направя нещо, да извлека полза от всичко това. Щях да го накарам да я остави намира. Но само не знаех, до колко му бяха чувствата му към баща и син.