Опасни изкушения

Клуба беше претъпкан тази вечер.Имаше всякакви мъже, пияни, надрусани или пък трезви, но от последната част бяха малко. Този клуб бе известен с красивите момичета, които танцуваха на колоните, на дансинга и за това идваха мъжете, за да ги гледат, да си въобразяват, да купуват някоя жена за една нощ. Разбира се само тези мъже, които имаха пари, тези които нямаха, само гледаха и лигите им потичаха. Зърнах един дебелак, с брада и мустаци, който си бе поставил ръката на мъжествеността си и зяпаше едно от полуголите момичета. Гадост. Отвращавах се от тази гледка. Но работата си беше работа и трябваше да си я върша.
Отдръпнах се от скритото си място, където наблюдавах, за да видя какво е положението и се върнах в гримьорната си, за да се подготвя, защото след няколко минути бе мой ред да изляза на сцената. Погледнах се в огледалото и зърнах отражението си. Жената, която сега приличаше на курва. Русата ми, леко начупена коса падаше като прекрасен златист водопад, почти до кръста ми, но това не бе истинският ми цвят на косата. Беше перука. Истинският ми цвят бе черна, леко къдрава. Преди беше дълга, но се наложи да си я подстрижа. Тялото ми бе слабо, имах красиви, не прекалено големи гърди и стегнати. Плътните ми розови устни бяха намръщени, неодобрявайки жената в огледалото. Сините ми очи, също я гледаха неодобрително. Бях облечена в червен сутиен и тялото ми се откриваше напълно. Имах и прекалено много грим.
-Слънчице, ти си наред. – обади се един мъж, който показа главата си на вратата. – Хайде, бързо, малката. Действай. – подкани ме припряно той.
-Идвам. – отвърнах му раздразнено. – Излез, за да се до оправя – заповядах му, понеже все още не се махаше и ме гледаше с похотливи очи.
-Позволяваш си прекалено много. Не разбирам, защо шефът те оставя да командваш? – изрече той, а черните му очи сега ме гледаха ядосани. Джоузеф бе нещо като полу-шеф. Той се грижеше за нас момичетата, да не ни липсва нищо. Но също така знаех прекрасно, че бе гей. Предпочиташе мъжете, но не отказваше и на някоя жена, която доброволно му падаше в ръцете. Той се махна от гримьорната ми и ме остави сама. А относно за шефът му, бе прав, че ме оставяше понякога да правя каквото искам. Успях да го спечеля. Разбира се, наложи ми се да легна с него два, три пъти, за да спечеля доверието му и да го омая. Колкото и противен да ми бе, ако исках да го спечеля, трябваше да го направя. Джими, колегата ми не знаеше, че съм спала с него. Ако му бях казала, щеше да се вбеси, защото не бе съгласен още от самото начало, да ме поставят тук, но ги уверих, че можех да се справя и че само жена бе идеална за този случай.
Станах от стола и си взех коженото, ласкаво, червено яке, като го облякох и го закопчах. Облякох и черната ласкава пола, която бе къса и след това излязох от гримьорната. Всички започнаха да ръкопляскат и да свирят, когато излязох на сцената и започнах да танцувам предизвикателно и съблазнително. Хванах се за една от колоните и въртях кръста си и дупето си, а всички мъже не ме изпускаха от поглед. Моят поглед обаче фокусира шефа ми, Марио Клейн и мъжът, който бе с него и идваше почти всяка вечер, Майкъл Розенберг. Бяха седнали на едно от канапетата, пиейки и си говореха. Трима от мутрите на Розенберг бяха около тях, стоейки като статуя. Марио ми се усмихна предизвикателно, когато забеляза погледа ми и му пратих въздушна целувка. Започнах да събличам предизвикателно, бавно, много бавно якето си. Свалих го след няколко минути, оставяйки по сутиена си и хвърлих якето на хората, като двама мъже щяха за малко да се избият за него, а останалите ми свиреха превъзбудено. Да, това бе долен и развратен бардак, който с радост щях да затворя, когато му дойде времето. Приключих с танца, като бях свалила и полата си и сега бях само бикини и сутиен. Отправих се към шефа си, давайки най-предизвикателната си усмивка. Той изглеждаше с черна, къдрава къса коса, тялото му бе мускулесто, а очите му тъмно кафяви и имаше тъмен мустак.
-Здравей. – проговорих, когато отидох до него и погледа му веднага ме огледа похотливо и одобрително. – Добре ли се справих? – запитах с невинен и съблазнителен глас и го целунах по бузата.
-Много добре, Катрин. – похвали ме той. – Ти си най-горещата жена тук. Радвам се, че дойде именно в моя бар. – изрече и аз седнах в скута му, като взех от питието му и изпих една глътка.
-Но май приятелят ти не мисли, като теб. – зашептях в ухото му и направих нещастна физиономия.
-Той идва само по-работа тук, малката ми. – отвърна и захапа закачливо долната ми устна.
-Не е вярно. – поклатих глава нацупено. – Онази вечер, Мег се похвали, че са прекарали невероятно.
-Е, рядко понякога се наслаждава и на удоволствията. Ако те повика, веднага ще ти кажа. – намигна ми игриво той. Гаден пуяк! Усмихнах му се ослепително и се обърнах към Майкъл, който въобще не ни отразяваше.Какъв му бе проблемът? Ако Мег не ми бе казала, че е легнала с него, щях да почна да мисля, че е гей.
-Нали няма никакъв проблем, ако ви правя компания? – запитах сладко, а Марио с пръстите си се заигра с косата ми.
-Мисля, че има. – отвърна твърдо, Майкъл и се намръщих.
-Спокойно Майкъл, тя е безобидна.- каза му шефа ми.
-Обещавам, че ще си мълча, гроб съм. – изрекох игриво и се направих, че запушвам устата си и Марио се засмя.
-Виждаш ли? – попита той през смях и впи устните си в моите, като и да не исках трябваше да му отвърна.
-Ако щя я чукаш, направи го другаде. – изсумтя презрително, Майкъл и побеснях, но прикрих яда си. Обърнах се към него със съблазнително изражение.
-А, не искаш ли ти да ме чукаш? – запитах го и той се подсмихна.
-Може би някой друг път, кукло. – отвърна ми и се пресегнах да взема питието.
-Обещаваш ли? – запитах го дръзко и невинно, а той се засмя.
-Обещавам, съкровище. – отвърна, като ми намигна и взе своята чаша и се чукнахме, като докато пиех го гледах в очите. Трябваше да го спечеля и да го накарам да ми падне в ръцете. Именно заради това копеле се налагаше да търпя всичко това, но той упорито се дърпаше. Бях, като някоя евтина курва, която му се натискаше, а не бях такава. Бе очевидно, че го исках, но той или не забелязваше или се правеше на сляп. Но щеше да дойде ден, в който тези двама идиоти, щяха да си платят за всичко.
-Скъпи, налага се да тръгвам. – заговорих на Марио, а той ми се намръщи.
-А, позволил ли съм ти? – запита ме той и му се усмихнах.
-Позволи ми, помниш ли? – запитах го, а той поклати глава. – Тази вечер съм свободна след представлението си, както и утре. – припомних му със сладък глас. –А и очевидно, приятелят ти не се чувства комфортно, след като съм тук и не иска да сподели бизнеса си с мен.
-Ти нямаш право на това. Твоята единствена работа е да доставяш удоволствие. – изръмжа ми леко ядосан.
-Разбира се, скъпи. Не исках да излиза, че се бъркам в бизнеса ви. Няма значение за мен, как си печелиш парите, след като всеки ден ми подаряваш по някое скъпо бижу. – усмихнах му се съблазнително и след това го целунах страстно. –Тръгвам, скъпи. – заявих му, след като се отдръпнах от устните му.
Той ме проследи с поглед, когато станах. Загледах Майкъл , който гледаше другите момичета, как танцуваха на сцената. Значи гледа другите, но не и мен. Мен дори веднъж не ме погледна, как танцувах! Кучи син! Реших да рискувам. Трябваше да го накарам най-накрая да ми обърне внимание. Отидох при него с намерението да го целуна, но точно когато смятах да го направя, той ме хвана за ръцете, явно разгадал какви бяха намеренията ми и ме накара да спра. Гледаше ме с твърдо и сериозно изражение. Чак сега забелязах, че очите му бяха тъмно зелени, които сега бяха потъмнели.
-Не го прави. – заповяда ми с твърд глас, а аз не знаех как да реагирам.
-Защо? – попитах предизвикателно и му се усмихнах невинно. – Не си гей, нали?
-Това, че не искам да те изчукам, не ме прави гей, малката. – обясни ми с твърд тон.
-И, защо не искаш? Грозна ли съм за теб? – запитах го намръщено, а той се подсмихна.
-Ти си красива, прекалено дръзка, малка курва. – описа ме такава каквато ме виждаше и се засмях горчиво и не знайно защо ме заболя от думите му. Внезапно се приближи към мен, както все още държеше ръцете ми и наведе главата си до ухото ми. – Не си падам по такива, като теб. – заяви ми за моя изненада, а после изненадващо усетих топлите му устни върху врата си и цялата настръхнах, като ме полазиха приятни тръпки. Какво ми ставаше? Никога преди не ми е харесвало, толкова много да ме целуват по врата, а сега изпитвах огромно удоволствие. Той обиколи с език врата ми и направо затворих очите си, като усетих и екзотичния му мъжки аромат. Миришеше невероятно. Не! Това бе лудост и бе ужасно грешно и не правилно. Отдръпнах се от него, като се съвзех и лицата ни се оказаха едно до друго. Не знайно защо изпитвах и неудобство, а той ме гледаше най-безсрамно и непреклонно.
-Изчезвай. – заповяда ми с твърд глас, като пусна ръцете ми и се почувствах наистина, като най-голямата курва. Заболя ме. Бях толкова смаяна от самата себе си, но се опитвах да не го показвам. Майкъл Розенберг бе извърнал главата си и въобще не ме отразяваше вече, като взе питието си изпи една голяма глътка.
Не казах нищо повече и се отдалечих и от двамата, а зърнах за миг, как шефа ми ме гледаше с ядосан поглед.
Взех дългото си палто, като го облякох и излязох от клуба. Знаех, че играех опасна игра и прекалено много рискувах, но си струваше, след като най-накрая щяхме да пипнем Дарио Розенберг, който бе вуйчо на Майкъл Розенберг. Но, по дяволите това със целувката по врата ми, изобщо не го очаквах, че така ще се получи и това не ми харесваше. И защо толкова много ме заболя от думите му? Точно пък той бе последният човек на света, за който трябваше да ми пука и да обръщам внимание на думите му.Трябваше да се осъзная. Вуйчо му бе един от най лошите престъпници и убийци. Трябваше и да внимавам, да не взема да сгреша нещо, иначе всичко отиваше по дяволите. Хванах автобуса, а след това слязох близо до участъка. Отидох в едно кафе и влязох в тоалетната. Махнах перуката си,пухайки я в чантата си и изтрих грима си. Облякох едни дънки, една черна блуза и наметнах, черното си кожено яке, като сложих и тъмните си черни очила. След това излязох от тоалетната и от кафето и започнах да вървя по улицата. Беше късно, но бях сигурна, че Джими и Дерек, щяха да са там. Влязох в участъка и после влязох в един кабинетите, където бяха Джими и Дерек.
-Лаура!? – възкликна учудено, Джими. Да, Катрин също беше фалшиво име. Истинското ми име бе Лаура Бариос.
-Здравей те. – поздравих ги уморено и седнах на стола, срещу Дерек, който ме гледаше предпазливо.
-Какво става? – запита сериозно, Джими, който бе прав. – Какво разбра от тези четири дни?
-Нищо особено. – въздъхнах и се облегнах на стола, като почнах да се въртя. – Но най-накрая спечелих вниманието на Розенберг.
-Как? – запита ме съмнително, Джими.Той бе със къса, тъмно кафява коса, мускулесто тяло и светли кафяви очи. Беше ми като брат, много близък приятел.
-Няма значение как. Важното е, че го постигнах. – отвърнах му троснато, а той ми се намръщи. Само че не знаех дали го постигнах или бе станало и по лошо. Не очаквах да ме отблъсне. Проклет да е!
-За мен има значение. – викна с ядосан тон той. – Не искам наистина да се превърнеш в курва.
-Не съм курва. – викнах и аз ядосано.- Не спя със всеки, разбра ли?
-Хей, я се успокойте. – нареди ни Дерек и изсумтях раздразнено.
-Мислиш ли,че ми е лесно, Джими? – запитах го с по мек тон. – Да понасям целувките му, които ме отвращават, но се преструвам, че всичко е наред.
-Тогава се откажи от този случай. – подкани ме просто той и свъсих очите си.
-И как тогава ще заловим Розенберг? – запитах го ядосано. – Все някой, трябва да се внедри при него.
-Можем да внедрим някой от хората, да му бъде бодигард. – предложи, Дерек и го изгледах скептично.
-Няма да стане. – поклатих глава упорито. – Последният мъж, който внедрихме го уби. Забравихте ли за Нейтън? – запитах и двамата помръкнаха.
-Това не дава гаранция, че и с теб може да направи същото. – отбеляза вбесено, Джими.
-Гладна съм. – изръсих, за да сменя темата и двамата ме изгледаха учудено.
-Не сменяй темата. – веднага каза, Джими, защото ме познаваше много добре и изсумтях.
-Наистина съм гладна. – казах, понеже бе вярно. – А и вече е късно. Утре ще говорим по обстойно и ще обясня всичко на капитана.
-Добре, да се махаме тогава оттук. – заяви, Дерек уморено и стана от стола, както и аз. – Прибирам се, уморен съм.
-Добре, ние също ще се прибираме. – съгласи се, Джими със спокоен глас.
С Джими живеехме в една и съща сграда и неговият апартамент бе срещу моя. Влязохме в колата, като Джими подкара към вкъщи.

Събудих се на следващата сутрин, като чух някой как тропаше по вратата на апартамента ми. Изпсувах раздразнено и взех възглавницата си, като я сложих на главата си, за да не чувам, но после и звънеца прозвъня няколко пъти. Изритах възглавницата и завивките, като накрая станах от леглото. Запътих се към входната врата все още по нощница и я отворих, а на вратата бе Джими.
-Какво? – запитах го намръщено, а той ме огледа неодобрително.
-Нося ти закуска и кафе. – оповести той, като показа малката торба и двете чаши кафе. – Хайде, обличай се. – нареди ми и след това се самопокани и влезе вътре, а аз затворих вратата.
Често ме събуждаше по този начин и много добре знаеше, че мразих така, но той продължаваше да си знае на своето си. Мразеше да пие сам кафе и за това, винаги идваше при мен. Бяхме приятели от много време и си знаехме и кътните зъби, но приятелките му често ревнуваха от мен, а нямаше за какво. Никога не бях възприемала Джими като мъж, а просто като добър приятел и като брат.
Джими се настани върху дивана и изкара топлите кифлички, които бе купил. Апартамента ми не бе много голям, но ми бе удобен и хубав. Имаше голям хол, кухня, две спални с две бани, тераси. Седнах при него на дивана и си взех веднага една кифла с шоколад.
-Няма ли първо да се преоблечеш?. – запита ме неодобрително.
-Не. – отсякох просто и пуснах телевизора и двамата се загледахме в екрана. Взех кафето си, като запалих и една цигара. Джими неодобряваше пушенето ми, но не пушех толкова често.
-Ще имаш ли по-голям успех довечера с Розенберг? – запита ме с намръщено изражение.
-Може би. – отвърнах му, като се сетих за целувката му по врата ми и горещите му устни. Тръснах глава, опитвайки се да избия този спомен от главата си, а Джими ме изгледа учудено.
-Какво ти има? – запита ме любопитно.
-Нищо. – отвърнах, като нямах намерение да му споделям това.
Закусихме и си до изпихме кафето, като аз отидох да се преоблека и после излязохме от апартамента. Отидохме в участъка, като два часа говорих с капитана, който постоянно ми казваше, да внимавам, да се оглеждам и за най-малката подробност, за да не допусна някоя грешка. После по тренирах малко, като Скот, един от колегите ми, държеше боксовата круша, а аз удрях до последно, докато накрая не се изпотих и изморих. Исках да хванем Розенберг, мразех го от дъното на душата си, защото именно той уби родителите ми. Заради него сега нямах майка и баща. Ляла ми и чичо ми, сестрата на майка ми, разбира се много се притесняваше за мен и ми бе казала, да отида и да живея при нея в Ню Йорк, но отказах. Реших да си остана тук в Маями, докато накрая не заловим този кучи син и чак тогава вече можеше да си отдъхна и най-накрая да има справедливост. Не си падал по такива като мен!Спомних си думите му, които ме вбесявах много и ударих още по-силно крушата. Но изчука Мег, нали кретен такъв! С какво Мег бе по-различна от мен? Да, тя беше сладка и не бе такава голяма кучка, като другите. Работеше в бара, понеже бе напълно сама и трябваше да изхранва малкия си син, а не можа да си намери друга работа. Единствено с нея си бъбрих от време на време. Значи обичаше жените, които са невинни, така ли? Да може да има контрол над тях и да не могат да му противоречат. Е, и аз можех да стана такава и да се правя на куко. Можех и аз да измисля някоя трогателна история.
-Хей, по спокойно, Бариос. – обади се внезапно, Скот и сега забелязах, че удрях прекалено силно.
Отдръпнах се от него и си взех хавлията, която бе на пейката, като започнах да бърша потта по мен. Махнах ръкавиците и ги захвърлих на пейката. След това отидох да си взема един душ и се преоблякох. Телефона ми звънна, като беше най-добрата ми приятелка Рейчъл и се уговорих с нея да се видим на кафе. Отидох в кафето, като я чаках да дойде и след това зърнах светло кестенявата й коса и й махнах, като тя ме видя и дойде при мен.
-Здравей. – поздрави ме тя весело. С нея бяхме много добри приятелки и се знаехме от петнадесет годишни. Беше управителка на един ресторант, който бе неин. – Как си?
-Добре. – отвърнах, като свих рамене. – Ти?
-Добре съм. – отвърна ми, като си поръча една чаша вино. – Довечера ще има едно парти в ресторанта. Един богаташ го нае и направо полудявам. – обясни ми и се изкикотих. – Няма да мога да остана много, дойдох да те видя на бързо. - Довечера пак ли трябва да ходиш при това лайно?
-Да. – потвърдих намръщено. Тя знаеше всичко за мен и нямах никакви тайно от нея. – Снощи се опитах да го целуна, но нещастникът ме спря и ми заяви, че не си падал по такива като мен. – информирах я и ме изгледа изненадано.
-Какво? – запита ме учудено и след това се засмя. – Я стига. Като не си падал по такива, защото тогава е изчукал оная?
-Не знам. – отвърнах леко ядосано. – Мисля, че си пада по трогателните истории, за това и аз ще измисля някаква. – отвърнах й и тя свъси очи. – Но… - започнах, като се поколебах дали да й кажа и тя ме погледна очакващо. – Целуна ме по врата. – съобщих й накрая, а тя ме гледаше с неразбиращо изражение. – Хареса ми. – допълних.
-Какво!? – възкликна смаяна и кимнах за потвърждение. – Лаура не говори глупости! – изрече възмутена, гледайки ме тревожно. Пресегна ръката си и я сложи на челото ми. –Нямаш температура. – заяви и я погледнах намръщено.
-Добре съм, Рейчъл. – отвърнах сърдито. – Май не трябваше да ти казвам. Просто наистина бе странно. Принципно не ми харесва чак толкова много да ме целуват по врата, но той… - въздъхнах наистина не разбирайки какво ми ставаше. Трябваше да го мразя, да го ненавиждам, а не да говоря такива простотии. Рейчъл ме гледаше още по тревожно. – Забрави какво съм ти казала и не го споменавай на никой. – казах накрая.
-Наистина започваш да ме тревожиш. – каза ми тя и също изпих глътка от виното си. – Може би трябва да се откажеш от този случай.
-Не. – отсякох категорично, клатейки глава. – Няма.
-Ще трябва да тръгвам. – заяви ми нещастно.и кимнах. – Не искам да те оставям, но съм сигурна, че персонала ми ще направи нещо не както трябва, докато ме няма. – обясни.
-Няма проблем. – отвърнах й усмихнато. – Ще се видим утре.
-Да. – отвърна разсеяно, като стана. – И успех тази вечер. Внимавай много и да се пазиш. – заръча ми, като ме целуна по бузата и след това си тръгна.
До изпих виното си и платих сметката. След това се преоблякох, слагайки къса пола и потник и фалшивата си коса. Хванах автобуса и слязох на спирката до клуба. Отново трябваше да играя. Как мразех това копеле, шефа си. Беше ми толкова противно, докато правеше секс с мен, но се преструвах, че ми харесваше. Охраната ми се усмихна, когато минах покрай него и влязох вътре. Все още нямаше никой, а само персонала бе тук и оправяше наоколо. Но тогава погледа ми фокусира невярващо Майкъл Розенберг, който бе тук и говореше с шефа ми. Защо по дяволите бе тук толкова рано? За пръв път идваше по това време. О, не нямаше да стоя безучастно. Трябваше да разбера какво става. Свалих сакото си и се запътих към тях, като Майкъл ме видя и намръщи изражението си.
-Здравей, скъпи. – поздравих Марио, който ми се усмихна.
-Здравей, котенце. – отвърна ми закачливо, като ме хвана за ръцете и ме придърпа, а след това ме целуна. Целуваше ме настоятелно, сякаш да покаже, че бях негова, което не бе вярно. Или го правеше заради Майкъл, защото снощи видях ясно неодобрителното му изражение.
Отдръпнах се от него, като му се усмихнах мило и погледа ми забеляза ръцете на Майкъл, които бяха свити в юмруци. Виж ти! Защо се бе ядосал толкова много? Извърнах лицето си и го погледнах, но неговото лице не показваше с нищо, че го интересуваше какво правя с шефа си. Погледа ми погледна отново към ръцете му, които бяха спокойни. Да не би да си бях въобразила?
-Тази вечер сте тук много рано г-н. Розенберг. – обадих се със сладък глас и сериозните му очи ме погледнаха.
-Има и изключения понякога. – отвърна ми загадъчно и му се усмихнах.
-Котенце, защо не отидеш и не започнеш да се приготвяш? – предложи ми, Марио, като долових леко ядосания му глас.
-Още е рано скъпи. – отвърнах му и той ми се намръщи.
-Имам да обсъдя нещо с Майкъл, за това ни остави насаме, котенце. – заяви ми и му се нацупих.
-Добре, тогава ще отида да правя компания на Джон и да пийна малко. – отвърнах и след това им обърнах гръб и отидох при бармана, Джон, като му поръчах една водка и кола. Изпих една глътка, като се облегнах до бара, а Джон ме гледаше ухилено.
-Какво се смееш? – запитах го троснато.
-Това, че не можеш да свалиш Розенберг. – отвърна ми Джон и го изгледах на кръв. – Май нещо не си му от категорията.
-Млъквай. – заповядах му с твърд тон и той ме изгледа изненадано. О, гласът ми! По дяволите. Винаги играех ролята на сладка, заблудена, курва.И гласът си го преструвах. – Съжалявам, Джон. – отвърнах и той повдигна веждите си. – Но не съм свикнала да ме отхвърлят и нараняват гордостта ми.
-Че ти имаш ли гордост? – запита ме учудено и му се усмихнах, но вътрешно кипях от гняв. Обърнах му гръб и наблюдавах шефа си и този кретен. Стояха настрани и си говориха. Майкъл бе облечен със сива риза и тъмни дънки. Тялото му бе слабо, но и мускулесто, личеше си по ръкавите на блузата, че ръцете му бяха силни. Косата му бе тъмно кафява, леко разрошена. Беше красив, не можех да го отрека. Имаше и чар, когато се усмихнеше, но рядко показваше усмивката си. Винаги бе сериозен, което му предаваше загадъчен сексапил. Проклет да си! Изпсувах и се обърнах отново, изпивайки глътка от водката си.
-Здравей, Катрин. –поздрави ме Мег, като дойде до мен и й се усмихнах.
-Здравей. – отвърнах й мило. – Как си? Как е малкият?
-Добре. – отвърна ми и също си поръча една водка, като мен. – Хубаво, че наех детегледачка, иначе не знам как щях да се оправя.
-Ти си силна, ще се оправиш. – отвърнах й меко и тя ми се усмихна.
-Когато събера достатъчно пари, ще напусна този клуб. – закани се мрачно и искрено й се надявах да го направи.
Внезапно видях Майкъл, който идваше към нас и му се усмихнах ослепително. Но той не ми обърна внимание и постави ръцете си около кръста на Меган, която бе с гръб към него и не го видя и подскочи стреснато.
-Здравей. – проговори й той с мек глас и се обърнах да не ги гледам.
-Хей. – отвърна му тя, понеже ги чувах прекрасно и вътрешно кипях. Защо? Защо предпочиташе нея пред мен? Долен нещастник! – Не те видях, много рано си дошъл.
-Да, имах малко работа с шефа ти. –отвърна й. А, значи на нея й отговаря направо, а на мен не иска. По дяволите! Да бяха наели тогава Меган, за тая работа, а мен да пратят по дяволите.
-Ще останеш ли до по късно? – запита го тя.
-Не, няма да мога, след малко тръгвам. – отвърна й, а аз взех водката си, както бях с гръб към тях и я изпих на екс.
-Искаш ли тогава да отидем в стаята? – запита го направо и изсумтях раздразнено.
-Знам, че искаш да направим тройка, Катрин, но не мисля, че Меган ще иска. – заяви високо и се обърнах към тях, като го загледах ядосано.
- Защо не вървиш на майната си? – запитах го с вбесен тон и станах от стола, като им обърнах гръб.
-Катрин… - повикаме, Меган, но не й обърнах внимание и се запътих към гримьорната си бясна.
По дяволите! Не трябваше да му говоря по този начин. Започнах да обикалям нервно из стаята. Изкарах от чантата си цигари и запалих една. Кучи син! Просто се вбесявах, че не можех да го накарам да ми обърне внимание, а от това зависеше работата ми и колко още ще трябваше да търпя шефа си. Определено не трябваше да му говоря така и да се обиждам от думите му. Та аз играех ролята на курва. А курвите с радост, нищо не биха имали против за тройка. Някой отвори вратата без да почука и се обърнах към натрапника ядосано. Беше Майкъл. Виж ти, за пръв път стъпваше в гримьорната ми.
-Толкова много ли желаеш за тройка? – запитах го със сладък глас и той ми се намръщи. – Меган, иска ли? Ако иска, няма проблем кажи й да дойде.
-Млъкни. – заповяда ми с твърд тон и млъкнах и накарах изражението ми да се промени, като го гледах съблазнително. – Яд те е, че не ти обръщам внимание, нали? Ревнуваш ужасно много от колежката си, че чак си съгласна и за тройка, малка курва такава. – заяви с ядосан тон.
-И, какво? – запитах го невинно, като се приближих внимателно към него. – Аз наистина съм такава. И ти също искаш тройка. Всички мъже искате. Всички сте долни разрватници. – заявих му и ме изгледа изненадано.
-А ти не си по-различна от тези мъже.- заяви ми с твърд тон и му се усмихнах съблазнително. Лицето ми се озова близо до неговото и го гледах непоколебимо в очите. Приближих се още по-близо, като устните му бяха на сантиметри от неговите.- Отново се опитваш да ме целунеш. – отбеляза, усмихвайки се криво, като дъхът му опари лицето ми. – Но няма да успееш.
-Така ли? – запитах, като се усмихнах престорено и отново наистина се опитах да го целуна, но той ме хвана внезапно и ме обърна с гръб към него, като изсумтях раздразнено.
-Ако аз не ти позволя, няма да можеш. – прошепна ми в ухото и стиснах очи от яд. – Толкова много ли ме искаш, Катрин? – запита ме внезапно с дрезгав тон и отмести косата ми от врата ми.
-Нали виждаш. Или си сляп? – запитах с тих глас, като усетих устните му върху врата си. О, не. Не, не отново. Стиснах очи, като се опитвах да не ми харесва, но бе безуспешен този опит.
-Понякога съм сляп. – отвърна ми из между целувките и после засмука врата ми страстно и стиснах очите си още по силно. – Искам да знам, колко ме желаеш? Повече ли от Марио?
-Сега ти ли ревнуваш от шефа ми? – запитах, като се засмях фалшиво.
-Изчука ли те? – попита ме, обикаляйки с език около врата ми, а ръцете му обикаляха и тялото ми, като едната му ръка се плъзна под полата ми и се бе спряла най-чувствителното ми място. Но не правеше нищо. А само стоеше там. Каква игра играеше? – Попитах, изчукали те?
-Да. – отвърнах му, като леко изстенах.
-Тогова го повикай, да го направи пак, защото аз няма да го направя. – заяви внезапно и махна ръката си, като се отдръпна от мен, а аз се опитвах да се съвзема и се обърнах към него.
-Сега кой ревнува? – запитах го с ядосан тон, дишайки тежко, а той се засмя за моя изненада.
-Нима си мислиш, че ревнувам курва като теб? – запита ме с леден тон и се намръщих. – А, ако спя с жената, която той най-много иска да чука, ще провалиш бизнеса ми.
-Какво? – запитах, като го зяпнах шокирано. – Значи не искаш заради него? – запитах невярващо, а той ме гледаше сериозно. – Не съм негова. – заявих с висок и ядосан тон. – Не съм ничия и мога да спя с който си поискам.
-Май не осъзнаваш в какво си се забъркала. – изрече той, като не го разбрах. – Приятна вечер. – заяви ми и след това се обърна и напусна гримьорната.
Какво по дяволите? Марио ли му е казал, да стои далеч от мен? Кучи син! Как е посмял? А, аз толкова много да се мъчих, да правя и струвам по някакъв начин да привлека вниманието му, а този нещастник му е заповядал да стои далеч от мен. О, няма да проваля този случай, заради Марио Клейн!

Прибрах се в апартамента си, като захвърлих якето на фотьойла. Направо легнах на дивана уморено. Мамка му! Тази Катрин ме убиваше и измъчваше ужасно много. Да, желаех я и то много. Но беше протеже на Марио. Макар че, ако му кажех, че я искам, той нямаше как да се възпротиви на заповедта ми. Вбесяваше мисълта, че е спала с него. Само кат я гледах как му се натискаше и целуваше, ми идеше да го убия и да зарежа всичко по дяволите. Но нямаше да проваля всичко заради нея. Исках да разбера всичко за вуйчо си. Но не ме допускаше до бизнеса си. Само ме караше да ходя при този нещастник и да му доставям новата му сделка с вуйчо ми. Опитвах се да спечеля доверието на Клейн и той да се издаде, но засега не го правеше. Подозирах, че вуйчо ми е убил баща ми, но само подозирах и нямах никакви доказателства. Беше ми ясно, че се занимава с незаконни неща, със сигурност поне със наркотици. Щях да разбера всичко, рано или късно, нямаше да се откажа толкова лесно. И ако намерих някакви доказателства, че той е убил баща ми, щях да го убия аз лично.
-Отново се прибра късно. – чух неодобрителният тих глас на Линда и въздъхнах уморено. – Къде беше този път? – запита ме, като дочух как се приближи и след малко седна до мен на дивана, като бе къса нощница.
-По работа. – отвърнах й кратко и тя ми се намръщи.
-Работа в дванадесет часа през нощта? – запита недоверчиво и кимнах.
-Казах ти, по-добре е да не знаеш. – отбелязах, но тя отново не ми вярваше.
-Вече не ми обясняваш нищо, Майкъл. – заяви ми намръщено. – От както почина баща ти се промени. Не си същият като преди. Не разговаряш с мен, не ми обръщаш внимание. По –важно е за теб работата, за която не ми казваш нищо.
-Трябва ли да повтарям отново, че е по-добре да не знаеш. – отвърнах отново с леко ядосан тон.
Линда ме загледа неодобрително и с тъжни очи. Въздъхна, след което стана от дивана, но аз я хванах за ръката, карайки я да се озове в прегръдките ми и я целунах нежно. Тя отвърна на целувката ми, след което се отдръпнах и се сгуши в прегръдките ми.
-Ако не те обичах толкова много, до сега да бях те зарязала. – отбеляза тихо тя и се засмях горчиво.
-Но ме обичаш, нали? – запитах я, като сложих ръка на брадичката й, карайки я да ме погледна.
-Да, обичам те. – отвърна ми и се усмихнах, целувайки я нежно по челото.
-Да си лягаме, уморен съм. – обясних й, след което станахме от дивана и влязохме в спалнята ни.
Съблякох се и веднага легнах в леглото, както и тя, като положи главата си върху гърдите ми. Знаех, че връзката ни вървеше добре. Бях виновен аз, не тя. И беше права, че след смъртта на баща ми се промених. Той държеше на страни от бизнеса си с вуйчо ми, не искайки да знам нищо и постоянно ми казваше, че така е било по-добре за мен и да се фокусирам върху компанията ни. Тогава ми беше все едно и изпълних желанието му, като единствената ми работа бе върху семейната ни компания. После обаче го убиха. Вярно намериха кой е убиеца, но нещо ми подсказваше, че не бе той или пък някой му бе платил за да го направи. Не знаех, но щях да разнищя всичко.
На следващата сутрин, Линда ми направи закуска и кафе, като говореше по телефона с някой клиент. Тя работеше, като брокер и се занимаваше с продажбата на къщи.
-Много добре, тогава ще се видим в единадесет часа. Довиждане. – заяви и след това затвори телефона, а аз до изпивах кафето си. –Днес имам петима клиенти, ще бъда заета целият ден.
-Добре. –отвърнах й кратко.
-Дори и това вече не те интересува. – заяви ми внезапно с ядосан тон и повдигнах поглед към нея, понеже преглеждах едни документи. Намръщих се как ядосано прибираше нещата в чантата си. – До кога ще продължаваме така? – запита ме и я погледнах изненадано, а тя остави ядно чантата си. – Майкъл от кога не сме правили секс?
-Какво? – попитах леко слисан.
-Веднъж ме отхвърли, помниш ли? – попита ме с ядосан тон. – От тогава не съм правила опити, но нито и ти.
-Тогава бях уморен. – отвърнах, спомняйки си понеже наистина бе така.
-Наистина не знам още колко ще издържа на това положение. – заяви ми, след което взе чантата си и излезе от кухнята.
Изпсувах гневно и захвърлих документите, които се разпиляха по пода. Телефона ми завибрира и го изкарах от джоба си, като вдигнах.
-Да. – проговорих с ядосан тон.
-Ей, не ми се нахвърляй толкова рано. –проговори сестра ми и се намръщих.
-Какво искаш? Не съм в настроение в момента. – отвърнах, за да говори направо.
-Усетих. – отвърна ми тя. – Добре. Отдавна не си идвал да виждаш мама. – заяви ми и измърморих под нос.
-Зает съм. – отвърнах просто.
-Я стига. На мен тия не ми минават. – отвърна ми тя. – Вземи си довлечи задника малко при нея. – нареди ми.
-Хубаво. – отвърнах и затворих телефона, като станах от стола и започнах да прибирам документите, които разпилях, но после телефона ми отново завибрира и пак го вдигнах. – Голяма досада си. – казах й гневно.
-Така ли? – запита с учуден тон приятеля ми, Браян и въздъхнах.
-Съжалявам, помислих, че е сестра ми. – обясних му и той се засмя.
-Аха. – отвърна замислено. – Слушай, нали ме помоли да намеря адвокат. Е, направих го и го пратих при Хавърс. – Хавърс, беше убиеца на баща ми.
-И? – запитах вече наистина заинтересован.
-Ами, не е изпял нищо за сега. Продължа да твърди, че го е убил и че никой не му е платил.- обясни ми.
-Мамка му! – изпсувах ядно.
-Съжалявам, братле. Може би грешиш и наистина е така. – отбеляза, Браян.
-Добре, благодаря ти все пак, но нека адвоката да се опитва. – наредих му.
-Добре, ще се видим по-късно.
-Чао. – казах му и затворих телефона.
Прибрах нещата в чантата си излязох от апартамента, като се качих в колата си и подкарах към компанията. Имах среща по късно с вуйчо си. Никой не харесваше фамилията Розенберг, защото веднага я свързваха с вуйчо ми, който бе мафиот. Но отдавна не ми пукаше за мнението на хората. Довечера отново щях да посетя Марио Клейн и отново да видя Катрин. Господи, тази жена ме побъркваше. Накрая щях да заповядам на Клейн да ми я даде.

***
Вече до изпивах и третата си водка. Бях в ужасно настроение. Мислех, че Марио е заповядал на Майкъл да стои далеч от мен, но не беше така. Поне той ми заяви, че не го е правил или пък ме лъжеше, не знаех, но се вбеси много от този факт и се опита отново да ме има, но не му позволих, защото бе прекалено бесен, а и не исках. Удари ми шамар, че го отхвърлих и добре че се появи Джоузеф и го махна от мен. После ми подари една много красива огърлица, в знак на извинение и я приех, като го излъгах, че приемам извинението му. Мразех го. Мразех и Розенберг, започвах и да мразя и работата си и случая си. Може би наистина трябваше да се откажа и Джими бе прав, че наистина се превръщах в курва. Но бях спала единствено с шефа си, с никой друг. Разбира се, имаше много желаещи, но отказвах, а Марио явно нямаше нищо против и може би и Майкъл бе прав, че си въобразяваше, че съм негова.
-Добре ли си? -запита ме Мег, като дойде при мен и ме погледна загрижено. – Господи, как е могъл да те удари? – възкликна възмутена, виждайки насиненото ми око. Опитах се да го прикрия с фондьотен и стана малко, но пак си личеше. А направо не знаех после, как ще се поява пред Джими в този вид, щеше да побеснее.
-Добре съм. – отвърнах й, като се усмихнах. – Случват се и такива неща. –свих раменете си и поръчах на Джони да ми налее още една водка. – Тази вечер няма да танцувам, затова смятам да пия. – казах й и погледнах към Джони. – Хайде, сипи една водка и на Меган. – заръчах му и той го направи.
-Днес съм мил, заради насиненото ти око. – заяви ми той и се ухилих.
-Виж ти, Джони можел и да бъде мил. – възкликнах, като се изкикотих, а той ми се намръщи.
-Да мога, мога и други неща. – отбеляза и се засмях. – А ти си пияна. – заяви ми и още повече се засмях.
-Не съм. – отвърнах, като поклатих глава. – Трябва да изпия още много, за да се напия. – изрекох, а той поклати глава.
-Трябва да се приготвя за танца си. – заяви ми Меган и й кимнах, като тя отиде в гримьорната си. Продължих да пия, не обръщайки внимание на никой. Двама мъже се опитаха да ме дръпнат, но Джони веднага се намеси и ги разкара. Танците на момичета започнаха, но не ги гледах, като гледах как Джони изпълняваше поръчките. Сервитьорките не ми обръщаха внимание, защото не се разбирахме. Веднъж се спречках с едната и от тогава стояха далеч от мен, което ме устройваше идеално.
-Едно голямо уиски. – дочух гласът на Майкъл до мен и ахнах от изненада, като се обърнах, за да не види лицето ми. – Какво? Този път няма ли да се опиташ да ми се натискаш? – запита ме, а аз бях с гръб към него.
-Не съм в настроение. – отвърнах му кратко и дочух тихият му смях.
-Странно, аз също. – отвърна ми и за моя изненада дочух как намести стола си и явно седна.По дяволите! Точно днес ли?
-Защо стоиш тук? Отивай при Марио. – наредих му и той се засмя.
-Той в момента има друга среща, за това ще трябва да почакам малко. А защо не, в твоята компания? – и внезапно усетих ръката му върху косата си, като я отмести от врата ми. – Защо не ме поглеждаш?- запита ме и долових учудения му тон.
-Защото не искам. – отвърнах му, като взех водката си и изпих една голяма глътка.
-Не обичам да говоря на някого, който не ме гледа в очите и на всичкото отгоре ми е обърнал и гръб. – заяви ми с раздразнен тон и изсумтях.
-Хубаво. – казах му гневно и се обърнах, но по посока към бара.
Внезапно хвана ръцете ми и ме накара да се обърна към него. Измърморих под нос ядно, като забих поглед в гърдите му. Не каза нищо няколко минути, а само ме гледаше.
-Кой те удари? -запита с твърд тон и го погледнах учудено в очите му, които бяха гневни.
-Какво ти пука? – запитах и изблъсках ръцете му, като си взех водката и я до изпих. – Джони, още една. – заръчах му и той ми сипа.
-Това ти е вече петата. – ухили ми се той. – Вече пияна ли или ти трябва още?
-Още ми трябва. – отвърнах му, като се усмихнах.
-Нямате ли някакви правила тук? Доколкото знам, Марио не позволява някой да посяга на курвите му. – заяви ми, Майкъл, но си гледах в чашата. – Освен, ако…- започна, но млъкна и го погледнах. – Той е бил!? – запита ме невярващо.
-И, какво? – запитах го отново, като вече ми бе досадно. – Какво те е интересува, че ме е ударил?
-Няма право. – заяви ми с гневен тон и го погледнах изненадано.
-Разбира се, че има право. – не се съгласих, като се засмях фалшиво. – Има право да прави с мен каквото си поиска.
-Защо започна да работиш, като проститутка? – запита ме внезапно и го погледнах учудено и тогава се сетих за Меган. О, той наистина обичаше трогателните истории. – Толкова ли ти харесва тази работа?
-Не. – отвърнах му и ме погледна изненадано. Мисли, Лаура, мисли!
-Аз… - започнах несигурно, но всъщност мислех да си съчиня историята си. – Семейството ми ме изрита. – заявих и той ме погледна любопитно.
-И ти ли имаш дете, като Меган? – попита ме учудено.
-Не. –отсякох, като се мъчех да измисля нещо. - Майка ми е пияница, а доведеният ми баща, постоянно ме малтретираше, затова се изнесох. – обясних кратко и той ме гледаше с изненадан поглед.
-И дойде тук? – заключи, като изпи глътка от уискито си и кимнах. – Той не се е опитвал да… - започна и го погледнах не разбирайки.
-Какво? -запитах не разбирайки нищо, а той въздъхна.
-Доведеният ти баща не се е опитвал да те насили, нали? – запита ме и се зачудих какво да му отговоря. Да, не!? Джоб. О, по дяволите!
-Опита се веднъж, но не успя. – излъгах и ме погледна с изненадани очи.
-Издала ли си го в участъка? – запита ме и се засмях фалшиво.
-Не, просто се изнесох. – отвърнах му кратко. – Виж, не искам да говоря за това, ясно? – запитах намръщено.
-Марио знае ли? -продължи той. – Ако е знаел, значи е голямо копеле.
-Не, не знае. – отвърнах му. – А и досега, никога не ми беше посягал. Ти си виновен.
-Аз!? – възкликна невярващо, гледайки ме учудено. – Защо пък аз?
-Ти ми намекна, че той ти е заповядал да стоиш далеч от мен и отидох да му държа сметка, но това го вбеси. – обясних му и той изпсува нещо. – Не трябваше да ме лъжеш. Просто трябваше да ми кажеш, че не ме желаеш, а не че не съм твой тип, защото си спал с Меган, нали? – запитах го намръщено, а той изсумтя.
-Тогава искаш ли да те махна оттук и да си моя любовница? – запита ме и го погледнах смаяна и шокирана.
-Какво? – запитах този път аз невярващо.
-Чу ме. – отвърна ми с твърд тон. – Марио не може да ми откаже, ако те взема, защото това ще навреди на бизнеса му. Но не те искам в този клуб. Не искам мъжете да те оглеждат и да се чукаш с който ти падне. Ще се чукаш само с мен. – заяви ми и не можех да повярвам на чутото. Най-накрая бях спечелила вниманието и то твърде много. Боже!
-А, когато ти омръзна? – запитах го предпазливо и той се подсмихна.
-Когато ми омръзнеш, ще ти намеря подходяща работа, повече да не се заминаваш с проституция. – обясни ми и го гледах още по-невярващо. Да се надяваме, че в скоро време нямаше да ти омръзна, докато не разбера всичко за вуйчо ти и сделките му, чрез теб.
-Добре. –съгласих се и той се подсмихна, като до изпи уискито си и си поръча още.
-Но да се разберем. – започна той и го погледнах очакващо. – Както казах, ще го правиш само с мен. Разбера ли, че се чукаш с друг, директно се махаш от погледа ми и те довличам тук, а другият е мъртъв. – обясни ми и преглътнах глътката от водката, която тъкмо изпих.
-Нали каза, че ще ми намериш прилична работа, а сега ми заявяваш, че ще ме довлечеш отново тук? -запитах го намръщено.
-Ще те довлека тук, само ако разбера че си се чукала с друг. Ако си послушна, всичко ще бъде както ти обясних. – отвърна ми и се намръщих.
-Добре. – отвърнах отново, но после внезапно се зачудих. – А, къде ще… - запитах и той ме погледна, като се усмихна.
-Ще ти купя апартамент. – обясни ми просто и го зяпнах изненадано. – Ще идвам и ще го правим, когато реша и когато поискам.
-А, ако съм заета? – запитах го, а той ме погледна учудено.
-Нали каза, че нямаш семейство, с какво може да си заета? – запита ме не разбирайки. О, мамка му! Мисли, Лаура! Не можех да бъда постоянно в този апартамент.
-И аз си имам приятели. – отвърнах му просто. – А на скоро се записах в университет, за да уча, с парите, които събрах тук. – излъгах, гледайки го невинно, а той ме погледна изненадано.
-Това е хубаво. – отвърна ми просто. – Добре, ще излизаш и ще те пускам. – заяви ми и кимнах съгласявайки се.
-Ти ще съобщиш на Марио, нали? – запитах го предпазливо и той се подсмихна.
-Разбира се, ще си поговоря с него. – отвърна ми и след това взе чаша си. – Наздраве тогава, за новото ти начало. – заяви ми и взех своята чаша, като му се усмихнах.
-Наздраве. – отвърнах също и се чукнахме леко, като и двамата изпихме по една глътка.
Е, добре Лаура. Най-накрая постигна нещо и то голямо. Дано само да имаше полза от всичко това. Щях да спя с него! О, по дяволите! И как щях да обясня на Джими и на другите за всичко това? Трябваше да измисля нещо или да им кажа истината, която нямаше да им хареса. В каква каша се забърка Лаура Бариос!?

Е, все пак Майкъл постигна това, което искаше - мен. Вече нямаше да стъпвам в този клуб и нямаше да се налага да виждам гадната физиономия на Марио Клейн. Но все още не можехме да го арестуваме, защото правеше бизнес с Розенберг и докато не разберем всичко. Разбрах от Джоузеф, че двамата са се сдърпали, явно Марио не е искал много да ме пуска, но все пак накрая се е съгласил. Марио дойде при мен с невинно лице и започна да ме умолява, да не ходя при Розенберг и да ми се извинява още за шамара, че никога повече нямал да ми посяга. Уверих го, че вече не му се сърдя за шамара и че Майкъл изглежда много по-хубав от него и че ще ми плаща много повече от него. О, да! Трябваше да си поговоря с него и за парите, все пак трябваше да си играя ролята. Марио ми заяви, че ако нещо стане, веднага да съм отишла при него. После дадох телефона си на Майкъл, който пък още утре щял да ми купи апартамент. И накрая се прибрах в апартамента си леко пияна и изтощена.
На сутринта отново чух тропането по вратата ми и изпсувах гневно. О, Джими! Никога нямаше да престане да ме събужда. Разкарах завивките си и станах от леглото, като отидох да му отворя вратата, косата ми бе в пълен безпорядък.
-Добро утро, Джими. – проговорих, като се прозях и му направих път да влезе.
-Какво се е случило? – попита ме внезапно с ядосан тон и замръзнах. Мамка му! Окото! – Кой ти е посегнал?
-Спокойно, Джими. Всичко е наред. – отвърнах му още сънено и той ме хвана за ръката и се загледа в лицето ми, като го погледнах сърдито. –Джими, стига. Казах ти всичко е наред.
-Това не ми прилича да е наред.- заяви ми с ядосан тон и се запътих към хола, като седнах на дивана. – Знаеш ли на какво приличаш?
-На насинена кокошка. – отвърнах му закачливо, но той не се засмя и се намръщи. – Кафе, моля! – помолих го невинно и той постави кафето на масата, както и закуската. – Мм, банички.
-Свършиха кифлите. – отвърна ми и също седна на дивана. – Чакам обяснение. – подкани ме и му се намръщих, като взех баничката си и започнах да ям.
-Беше Марио, ядосах го. – обясних му с пълна уста.
- Понякога наистина не можеш да държиш езика си зад зъбите. – отбеляза той и го погледнах на криво. – Такава си. Когато се вбесиш не млъкваш. – взех малката възглавница и я хвърлих по него. – Добре де, това не оправдава и това копеле. Как е посмял?
-Еми посмя. – отвърнах му незаинтересовано, след като си изядох баничката и после си взех и кафето, като се чудих как да му обясня всичко. Това нямаше да му хареса.- Най-накрая спечелих вниманието на Розенберг. – започнах бавно, докато пиех кафето си и той ме погледна подозрително.
-Как? Какво постигна този път? – запита ме любопитно, докато и той пиеше своето кафе.
-Постигнах много за моя изненада. – отвърнах му и той повдигна веждите си. – Изглежда обича трогателните истории, за това и аз съчиних своя. Казах му, че имам доведен баща, който ме е малтретирал. – обясних му и той ме изгледа учудено.
-И? – подкани ме с интерес.
-Ами… - започнах леко притеснено и той ме изгледа учудено.
-Никога не се притесняваш, започвам да мисля, че това няма да ми хареса. – отбеляза, Джими и помръкнах.
- Искаме само за себе си. – заявих накрая, но той ме гледаше не разбирайки. – Ще му бъда любовница.
-Какво? – викна внезапно силно, че чак подскочих стреснато.
-Само така ще успеем да измъкнем всичко от него за вуйчо му. – започнах да говоря бързо и с твърд тон. – Моля те, Джими.
-Не! – отсече той с вбесен тон.- Няма да спиш с този кучи син. Забранявам ти!
-Я, стига. Не можеш да ми забраниш. Не си ми брат или роднина, че да го правиш, не съм и малка. – отвърнах му и той ме изгледа ядосано.
-Много добре, да видим капитана, какво ще мисли за това. – заяви ми ядосано и стана от дивана. – Обличай се, не можеш да направиш нищо без негово разрешение. – отбеляза и го изгледах на кръв.
Изпих кафето си и след това отидох в стаята си, за да се облека. Отидохме в участъка и влязохме в кабинета на капитана, който говореше по телефона и ни изгледа учудено. Джими нервничеше и обикаляше стаята напред и назад, а аз стоях спокойно, като седнах на стола срещу капитана и зачаках да си свърши разговора Капитан Рейнълдс, който управляваше този участък от вече двадесет години, бе на около почти шестдесет години, с побеляла коса. Бе облечен, както винаги със приличен костюм и бе слаб, но не прекалено.
-Какво става? – запита той с плътен глас, след като затвори телефона и ни изгледа любопитно.
-Хайде, кажи му. –подкани ме ядосано, Джими и гледах намръщено.
-Спечелих вниманието на Розенеберг. – започнах да обяснявам и капитане ме слушаше. – Но ме иска за своя любовница, да бъда само негова.
-Чувате ли? Ще спи с този кучи син. – викна вбесено, Джими.
-Млъкни, Джими. – заповяда му капитана и погледна към мен със сериозно изражение. – Продължавай, обясни ми всичко. – подкани ме и започнах да му обяснявам подробностите, които не споменах на Джими и той ме гледаше невярващо и с побесняло изражение.
-И това е. – разказах всичко накрая, как сам му дала номера си. – Сега чакам да се обади. – обясних и капитана се замисли, като не казваше нищо и настана мълчание, а Джими все още обикаляше нервно из кабинета.
-Джими, дразниш ме. Седни. – заповяда му накрая и той се подчини, като седна до мен, но започна да трака по бюрото, като капитана въздъхна. – И на мен не ми допада идеята, да спиш с него. – започна той и го погледнах намръщено, а Джими се усмихна. – Но мисля, че това ще е голям шанс за нас. Трябва обаче да спечелиш доверието му, за да може да ти разкаже всичко за Дарио Розенберг. Да разбереш всичко за бизнеса им.
-Разбира се, точно това смятам да направя. – отвърнах веднага ентусиазирана, а Джими изсумтя и поклати глава.
-И когато измъкнеш информацията и повече няма какво да ти каже, се оттегляш незабавно и изчезваш от живота му. – нареди ми той и кимнах.
-Ще може ли да ме запишите в някой университет за всеки случай, понеже му споменах, да не вземе да любопитства. – обясних.
-Добре, имаш го. – отвърна ми той сериозно.
-И за пияната ми майка и лудият ми баща. – добавих и капитана се усмихна.
-Може да кажем на дебелия. –предложи той.
-Идеален е. – съгласих се усмихнато. Дебелея беше един наш колега и му викахме така, защото наистина си бе дебеличък малко.
-Капитане, това е лудост. – започна Джими и той го погледна. – Не можете да я накарате да направи това.
-Джими, знам, че се тревожиш за нея, но тя е голяма и си знае работата. Ако нещо се случи непредвидено, веднага я изтегляме. Нищо лошо няма да й се случи. – обясни му капитана.
-Благодаря ви, тогава ще чакам прословутото обаждане. – отбелязах и капитана кимна. – Отивам да по тренирам малко. – изрекох и след това станах от стола, запътвайки се към вратата и излязох кабинета.
Скот отново ми държеше боксовата круша, като ме бъзикаше за насиненото ми око. Поне той виждаше нещата забавни. След това отидох в ресторанта на Рейчъл, за да я вида и да й разкажа и на нея. Направо не можеше да повярва на чутото и тя като Джими неодобряваше това и се тревожеше. Останах да й правя компания, понеже нямаше какво друго да правя. Разказа ми за снощи, как са се напили и единият е почнал да я сваля.Рейчъл бе със светло кестенява коса, леко начупена. Тялото и бе слабо, но не прекалено. Очите й бяха тъмно кафяви.
-Но беше хубав. – информира ме закачливо.- Имам му номера. – съобщи ми весело и ми показа малкото листче.
-Ще му се обадиш ли? – запитах я любопитно.
-Не знам, чудя се. – отвърна ми замислено, като внезапно моят телефон звънна и видях,че бе непознат номер. Дали беше той?
-Да. –проговорих, когато вдигнах.
-Катрин? -запита мъжки глас, но веднага разбрах, че бе той. Станах от масата, като направих знак на Рейчъл, че ще отида на по-тихо място и влязох в тоалетната.
-Майкъл! – възкликнах със сладък глас. – Най-накрая се обади.
-Бях зает. – отвърна ми кратко. – Свободна ли си, да дойда и да те взема?
-Ами да, може. – отвърнах му. – Обикалях магазините. – излъгах.
-Добре, къде си точно? – запита ме и му дадох един адрес. – След малко идвам. – заяви ми и след това ми затвори. По дяволите! Оправих се набързо, слагайки фалшивата перука и се намазах с грим. Дрехи!
-Рейчъл. – викнах, като си показах главата от тоалетната и тя ме погледна учудено и дойде до мен. – Трябват ми някои по-такива дрехи. Имаш ли? – запитах я и тя ми се намръщи. – Бързо, Рейчъл, нямам време.
-Добре, добре. – отвърна ми припряно и я зачаках да дойде, а след това си показа ръката и взех дрехите от нея.
-Благодаря ти. – викнах, почвайки да се обличам бързо.Беше ми дала някаква къса розова рокля, ставаше. Излязох от тоалетната напълно готова и Рейчъл ме видя, като поклати глава неодобрително. – Тръгвам. – заявих, като минах по-край нея бързо.
-Успех и да внимаваш. – викна ми, като излязох от ресторанта и се запътих към близките магазини, където му дадох адреса. Слава богу, не бе дошъл още. Поне не го виждах никъде.
Започнах да оглеждам магазините, чакайки да дойде. Внезапно някой сложи ръцете си около кръста ми и подскочих стреснато, готова да нападна непознатия.
-Аз съм. – прошепна тихо в ухото ми и се усмихнах, като се обърнах към него. Беше облечен с тъмно синя риза и тъмни дънки. – Какво ще кажеш да видим новият ти дом? – предложи ми с мек тон.
-Добре. – съгласих се веднага и ме хвана за ръката, като ме поведе до колата си. Беше скъпа кола, черна и се качих в нея отпред, а Майкъл застана на шофьорското място, като подкара колата.
-Хубав ли е? – запитах го, за да говорим за нещо. Трябваше да го накарам да говори, да не спира да ми обяснява всичко за себе си и семейството му.
-Да, поне се надявам, че ще ти хареса. – отвърна ми, докато караше.
-Чувствам се странно, че повече няма да ходя в клуба и да танцувам. – заявих внезапно и забелязах как намръщи лицето си.
-Може да танцуваш за мен. – предложи ми и го погледнах изненадано.
-Добре. – съгласих се. – Поне веднъж да видиш как танцувам.
-Знам как танцуваш. – отвърна ми за моя изненада и го погледнах съмнително.
-Не, не знаеш. –не се съгласих аз. – Нито веднъж не си ме гледал, винаги беше зает с други неща.
-О, повярвай, гледал съм те. – констатира той, а аз се зачудих кога пък може да ме е гледал и да не съм го забелязала.
Майкъл спря колата пред една красива сграда. Излязохме от колата и после се запътихме към сградата, като се качихме в асансьора. Чувствах се толкова странно. Щях да спя с него, а още не ме бе целувал до сега. Ама, че работа. Преди да спиш с някого, поне трябва да си го целувал няколко пъти и да опознаеш човека, а при мен бе обратното. Асансьорът спря и започнахме да вървим по един дълъг коридор, като после той се спря пред една врата, като я отключи.
-Заповядай, Катрин. – подкани ме да вляза той и минах покрай него.
Апартамента бе хубав, не можех да го отрека. Бе по-хубав и от моя. Беше обзаведен луксозно и със скъпи мебели. Стените бяха бели, а по тях имаше красиви картини. Подът бе с тъмно сини плочки и красив килим.
-Харесва ми. – отвърнах, оглеждайки хола.
-Радвам се. – заяви ми и се обърнах към него, като видях как свали сакото си и го остави на дивана. – Това са ключовите ти, а тези са за мен. – обясни ми, като постави едни ключове на масата, а другите ги прибра в джоба си и кимнах.
Отидох да разгледам и останалата част от апартамента. Кухнята също беше хубава, както и спалнята. Имаше голямо легло в средата и направо сърцето ми прескочи един удар, че щях да спя с него на това легло. Изгледа от терасата, също бе красив и имаше много хубава гледка към града, а после се върнах в хола, където той ме чакаше.
Майкъл се усмихна, не казвайки нищо като дойде до мен, а аз зачаках послушно. Хвана ме за ръката, като ме придърпа към себе си и после внезапно усетих устните му върху моите. В началото беше нежно, но после започна да ме целува страстно и жадно, сякаш бе чакал цяла вечност за да ме целуне. Ръцете ми застанаха на врата му, притискайки го още по-близо до себе си. Езика му се плъзна в устата ми преплитайки се със моя. Харесваше ми. За моя изненада ми харесваше да ме целува, беше сто пъти по-хубаво от целувката му по врата ми. Движех устните си заедно с неговите, като ръцете му обикаляха из тялото ми, разпалвайки още повече страстта.
-Сега ли? – опитах се да попитам из между целувките.
-Да, сега. – отвърна ми с дрезгав глас и отново впи устните си в моите страстно.
Внезапно ме повдигна, като ме положи да седна върху масата и ме накара да разкрача краката си и да ги обвия около кръста му. Усетих мъжествеността му, която се притисна в мен и изстенах. Ръцете му застанахa на презрамките на роклята ми, като започна да ги сваля и свали роклята ми, която застана до кръста ми. Устните му се преместиха по врата ми, като дишах тежко, опитвайки се да се съвзема от тази страст, но бе трудно. Господи, защо ми харесваше? Не трябваше да ми харесва! Започна да засмуква врата ми, а ръцете му застанаха на полуразголените ми гърди. Едната му ръка се плъзна под сутиена ми и с пръста си намери зърното ми, започвайки да си играе с него. Изстенах високо, като за миг се отдръпна от мен и свали забързано ризата си и видях прекрасното му голо тяло. Беше много по мускулест от колкото мислех. Впи устните си в моите невъздържано, като ръцете ми застанаха на рамената му, а после започнах да обикалям из гърба му. Кожата му бе гладка, топла и мека, усещах всеки един негов мускул под ръцете си.
Внезапно чух някакъв телефон да звъни и той простена раздразнено, но отново впи устните си в моите.
-Телефонът. – заявих из между целувките.
-Майната му. – отвърна ми, като плъзна езика си в устата ми, но телефона продължаваше да звъни.
Накрая се отдръпна от мен вбесено и отиде да вземе телефона си, а аз дишах тежко, опитвайки да се успокоя и все още стоях полуразголена върху масата. Какво за бога ми ставаше? Беше много хубаво. Не, не. Осъзнай се, Лаура! Осъзнай се! Добре, биваше си го в целувките. Сигурно бе и страхотен любовник, но не биваше да се отнасям.
-Какво има? – запита той с твърд тон и се напрегнах, за да чуя всяка една подробност, от която щеше да ми е от полза. – Линда, моля те. – заговори той с мек глас и се намръщих, че говореше с жена. – Добре, добре, след малко идвам. – заяви накрая и затвори телефона. Обърна се към мен, като погледа му се разходи на всякъде из тялото ми. – Изглежда ще трябва да го оставим за по-късно. – обясни ми той и повдигнах едната си вежда учудено.
-Коя е Линда? – запитах любопитно, а той се приближи към мен и застана срещу мен.
-Приятелката ми. – отвърна и го изгледах слисана не можейки да повярвам. Защо съм пропуснала тази информация за него? Никъде не видяхме, че си имал приятелка.Джейн явно не си бе свършила работата както трябва.
-Какво? -запитах доста изненадана, а той се усмихна криво.
-Това теб не бива да те интересува, дори и да си имам жена и деца. – заяви ми със сериозен тон, а аз се намръщих. Майкъл надвеси главата си до ухото ми. – Защото ти си моя любовница. – прошепна той и обиколи с език ухото ми.
-А, имаш ли деца? – запитах го с интерес, да не би още нещо да бяхме изпуснали за него. Той извърна лицето си срещу моето.
-Не. – отсече, а след това плъзна ръката си бавно по тялото ми, галейки ме, като изтръпнах от допира му. – Ще продължим това по-късно. Чакай ме в леглото… - нареди ми и след това се отдръпна от мен, като го гледах как облече ризата си и си я закопча. – Гола. – допълни след малко и след това взе сакото си и излезе от апартамента, като заключи вратата.
Въздъхнах и оправих роклята си, като станах от масата. Цяла вечер гледах филми и обикалях из апартамента си, като после накрая си легнах, но Майкъл не спази обещанието си и не дойде.

Спрях колата пред къщата на родителите на Линда. Излязох от нея и се запътих на вътре, но умът ми и съзнанието ми бяха превзети от Катрин. Бях възбуден и я желаех много. Най-накрая я целунах, представях си го толкова пъти и бе много по-хубаво от фантазиите ми. Беше невероятна жена, секси жена, а тялото й само ме подканваше да я докосвам на всякъде. Кожата й бе невероятно мека и топла, а ароматът й толкова много ми харесваше. Миришеше на праскови и ягоди едновременно. Господи, нямаше да се успокоя, докато не я изчукам, да я чукам колко пъти си искам, докато не ми омръзне. Ако не беше проститутка, ако работеше нормална работа, нещата нямаше да са такива. Държах се с нея така както си го заслужаваше, а тя нито се обиждаше нито имаше нещо против, защото си бе именно курва. До сега не бях ходил по курви и не бях спал с нито една такава, но Катрин беше ужасно сексапилна жена.
Тръснах глава, за да я избия от умът си и влязох в големият хол, където бяха Линда, майка й и братовчед й.
-Какво е станало? – запитах, гледайки към Линда, а тя дойде до мен. – Как е баща ти?
-Получи сърдечен пристъп. – обясни с тъжен и разтревожен глас, а аз помръкнах. – Но лекарите успяха да го спасят. Сега трябва да си почива и да не се напряга. Не знам на какво се дължи. Беше добре, не бе притеснен. – започна да ми обяснява. – От икономката разбрах, че го е посетил вуйчо ти. – съобщи ми я погледнах смаяно.
-Какво? – запитах с изненадан тон. – Сигурна ли си? – попитах и тя кимна.
-Какво може да има баща ми с вуйчо ти? – запита тя не разбирайки, а аз също не разбирах. Баща й и моят баща бяха добри приятели. Може би имаха нещо общо.
-Не знам, Линда, но ще разбера. – обещах й и тя кимна притеснено, като после се сгуши в прегръдките ми.
Останахме да спим при родителите й, за да не оставяме майка й сама. Легнах ме си рано, като този път правех секс с нея. И без това бях все още ужасно възбуден.
На сутринта закусихме и пихме кафе в компанията на майка й и братовчед й, Карлос. После реших да поговоря с баща й, като почуках на вратата и той ме подкани да вляза. Влязох в стаята, като той лежеше на леглото и отидох до него, като седнах на стола близо до него.
-Как си? – запитах го с мек тон и той ми се усмихна.
-Добре съм, Майкъл. – отвърна ми, като се усмихна. – Вече съм по-добре. Все още не съм готов да напусна този свят.
-Не говори глупости. – изрекох намръщено. - Разбира се, че няма да ни напуснеш толкова скоро, както татко. – отбелязах, а Бен ме погледна с тъжно изражение. – Защо вуйчо ми е идвал при теб? – запитах го направо и той помръкна. – Той ли е виновен, че си се притеснил толкова много?
-Не, Майкъл. – отсече той, но не му вярвах. Лъжеше ме!
-Хайде, говори направо. Знам за бизнеса му, за това ми кажи истината. – подканих го и той ме погледна смаяно.
-Аз… - започна притеснено той. – Баща ти би искал да стоиш на страна от това.
-Но баща ми вече е мъртъв. – отбелязах с леко ядосан тон. –За това вече аз взимам решенията. Искам истината, Бен.
-Майкъл… - започна, като се колебаеше, но го гледах твърдо и очакващо. – Ще ти кажа само, да не позволяваш на вуйчо ти да влезе в компанията. – изрече той и го гледах замислено, а след това се засмях.
-Баща ми също бе оставил една бележка в любимата му книга, като ме предупреждаваше именно това. „Не позволявай на Дарио да завземе компанията” – цитирах бележката му и Бен ме погледна леко изненадано. – Защо не искате? – запитах го с твърд тон. – Защото чрез нея може да вкарва незаконните си оръжия и наркотици ли? – запитах го отново.
-Може би. – отвърна ми изморено.
-Наркотиците вече ги вкарва, чрез един нощен клуб. – съобщих му и ме погледна леко шокирано.
-За бога, не се бъркай в тези неща момче. – нареди ми леко изплашен, като се закашля и му подадох вода и той изпи една глътка. – Добре съм. – изрече и поставих чашата с вода на нощното шкафче. – Помисли за майка си, за сестра си която е все още тийнейджър.
-Именно заради тях, искам да изчистя изцапаното ни с кръв име. – отвърнах му с леко ядосан тон. Накрая станах от стола и той ме изгледа притеснено. – Ако си му наистина добър приятел, би казал всичко и цялата истина на мен, за да знам какво да правя и какви действия да предприемам. – обясних му твърдо, а той поклати глава.
-Казах ти за сега това, което е най-важно. Компанията. – отвърна ми със сериозен тон. – В момента тя трябва да ти е най-голямата ти грижа. – отбеляза изморено.
-Хубаво. – троснах му се вбесено и излязох от стаята.
Отидох в проклетата компания. В скоро време щеше да има голямо събрание и продажба на акциите от баща ми. Аз наследявах по-голямата част, но другата част, можеше да я купят някой нов собственик и нов съдружник. Цял ден се занимавах с документи и неща свързани с компанията.
-Чук, чук. – проговори гласът на Браян, който влезе в кабинета ми и въздъхнах уморено. – Как я караш?
-Добре. – отвърнах му и той седна на стола срещу мен. Браян изглеждаше със светло кестенява коса, почти руса. Бе с мускулесто тяло и с тъмни кафяви очи. С него се познавахме още от гимназията.
-Предполагам вече си откачил на това бюро? – запита ме ухилено и кимнах. – Хайде тогава, да те изкараме оттук и да отидем да пийнем по нещо. – предложи.
-Става. – съгласих се и взех якето си, като излязохме от сградата, а после отидохме в един бар. Седнахме на едно сепаре и си поръчахме по едно уиски, а после реших да му разкажа за Катрин. – Имам си любовница. – изръсих внезапно и той ме погледна смаяно.
-Какво каза? – запита ме неразбирайки.
-Какво то чу. Имам си любовница, името й е Катрин. Купих й апартамент и сега трябва да ме чака. – обясних му и той ме погледна слисано. – Купих я. – допълних просто.
-Ами Линда? -запита ме не разбирайки и въздъхнах.
-Нещата между нас отдавна не вървят. – започнах да му обяснявам. – Мисля, че вече не я обичам, а само съм свикнал с нея.
-И затова трябва да харчиш куп пари, заради някаква си курва? – запитаме с ядосан тон, гледайки ме изненадано.
-Искам я. – отвърнах просто.
-Ами тогава преспи с нея, но не прави такива глупости. – отбеляза той и се намръщих. – Какво? Дай и само триста долара за една нощ и след това я разкарай.
- За сега я искам за по-дълго време. – отвърнах му, а той все повече ме гледаше не разбирайки ме.- Я престани! Ти като чели си нямал любовници?
-Да, но само за една нощ. – отвърна ми – Но все пак си и нямам приятелка, тъй че не се броят за любовници. Майкъл напоследък вършиш не разумни неща. – започна той, гледайки ме с безпокойство и го погледнах учудено. – Караш ме да наемам адвокати за убиеца на баща ти, мислиш, че вуйчо ти е поръчал да убие собствения си брат, а сега харчиш куп пари заради курва. – изреди всичко и помръкнах.
-И? – подканих го с леко ядосан тон.
-Не мислиш ли, че ти се насъбра прекалено много? – попита ме и го изгледах изненадано. – Може би….може би.. – започна той, като се колебаеше и ме гледаше тревожно.
-Казвай. – подканих го с твърд тон.
-Може би е най-добре да отидеш на психолог. – каза накрая и го погледнах шокирано.
-Какво? – запитах го смаяно. – Мислиш, че съм луд ли?
-Не, разбира се. – отвърна ми той, като изпи една глътка, а моето го изпих на екс, заради внезапните му съвети и си поръчах още. – Просто мисля, че ще е хубаво, ако поговориш с някого, за това което ти се случва.
-Майната ти, Браян. – напсувах го вбесено. – Нямам нужда от психолог.
-Няма нищо лошо в това да отидеш на психолог. Просто ще говориш за проблемите си, може би ще ти се отрази добре. – обясни ми той и изсумтях раздразнено.
-Казваш го от личен опит ли? – запитах го и той ме изгледа на криво.
-Никога не съм ходил на психолог, но братовчед ми беше ходил няколко пъти. – отвърна ми и поклатих глава невярващо. – Просто си помисли. – каза накрая, но нямах никакво такова намерение. Останахме още около два часа, като продължихме да пием. Ето моят психолог, бяха чашките.

***
Бях в моя си апартамент, заедно с Рейчъл и си пихме вино. Бях бясна, че Майкъл ме метна и не дойде вечерта и на всичкото отгоре не ми се бе обаждал. Затова реших да се прибера. Разказах всичко на Джими и на капитана, какво бе станало и както и за информацията, която незнаех, че си имал приятелка.Джими ми заяви, че наистина никой не знаел, във вестниците също нямаше никаква клюка за тях. Странно, да не би да бе тайна връзката им? Трябваше да разбера коя бе тази Линда и да наредя да я проучат добре. С Рейчъл гледахме филма „Здрач”, като ядохме пуканки и пиехме вино.
Внезапно получих смс и видях, че е от Майкъл.
”Надявам се да си в апартамента. След малко идвам.”
-Какво? – викнах смаяно и гледах тъпо смс му, а Рейчъл ме погледна любопитно. – Кретен. Защо не ме предупреждава? – започнах да псувам гневно и веднага започнах да се преобличам.
-Пак ли? – запита намусено, Рейчъл. –Кажи му, че не можеш, че имаш женска вечер. – започна да измисля тя.
-Не, не мога. – отвърнах й.- Трябва да разбера, колкото се може повече за него. А това ще стане, ако бъда с него. – обясних, като облякох някаква къса дънкенова пола и черен потник. Взех бялото си яке, като го наметнах и вече бях с другия си образ. – Съжалявам, Рейчъл. Трябва да вървя. – заявих й и се запътих към входната врата. –Заключи после. – викнах й, като излязох от сградата и си хванах автобуса.
Идиот! Щях да му спомена вече да ме предупреждава, а не да ме вика в последния момент. Пристигнах пред сградата, надявайки се отново да съм първа и се запътих към апартамента. Отключих вратата и влязох вътре. Супер, още не бе дошъл. Махнах якето си, оставяйки го на дивана и зачаках да дойде. След десет минути някой започна да тропа по вратата. Нали имаше ключ? Отидох към вратата предпазливо като я отключих и тогава го видях, как се подпираше до стената. Бе пиян!
-Здравей. – проговори той и го гледах възмутимо. Страхотно!
-На колко чашки си? – запитах го, като отидох при него и го хванах, карайки го да се подпре на мен и влязохме вътре.
-Не знам. – отвърна ми ухилено и поклатих глава. – Спрях да ги броя, след петата. – допълни и след това го накарах да легне на дивана, а той изпъшка, когато се просна на мекия диван.
-Защо тогава не отиде при приятелката си? Или тя мрази да те вижда пиян? -запитах го намръщено.
-Защото имаме недовършена работа с теб. –отвърна ми, като се мъчеше да си свали ризата. Седнах до него и му помогнах, като започнах да разкопчавам копчетата на ризата му.
-Не мисля, че ще си в състояние сега за това. – казах му, като разкопчах копчетата и свалих ризата му, мятайки я на близкия фотьойл.
-О, хайде. – засмя се той и повдигнах поглед към него. – Кой знае с колко си се изчукала и с по пияни от мен. – отбеляза той и се намръщих.
-До кога ще продължаваш да ме обиждаш? – запитах го и той повдигна веждите си изненадано.
-Никога не си се обиждала до сега. – отбеляза той и положи ръката си до брадичката ми. –Защото си именно такава, нали?
-Дори и да съм такава, понякога прекаляваш с обидите си. – отвърнах му, гледайки го непоколебимо в очите.
-Сега на интересна ли ще ми се правиш? – запита ме с леко раздразнен тон. – Купих те и искам да получа нещо в замяна. – заяви и се намръщих. Говореше все едно съм някаква вещ.
-Защо не предложи сделката на Меган? – запитах го внезапно с интерес.
-Защото ти ми харесваш повече. – отвърна ми просто и след това се помъчи да стане, като аз също станах. – Да отидем в спалнята, там ще ние по удобно. – предложи той и го изгледах скептично. Та той дори нямаше да може да се добере до спалнята!
Отново му помогнах, като се подпря на мен и след това влязохме в спалнята, след което го поставих да легне върху голямото легло. Хвана ме внезапно за ръцете и ме накара да легна върху него. Изправих се леко, като се подпрях с ръцете си, а лицето ми бе близо до неговото. Придърпа ме към себе си, като впи устните си в моите. Миришеше на алкохол, но специфичната му мъжка миризма си оставаше. Ръцете му обикаляха около тялото ми и ме накара да разкрача краката си, като усетих ерекцията му. Езика му се плъзна в устата ми, преплитайки се с моя. Целуваше ме страстно и дълбоко.
-Майкъл. – изстенах из между целувките и той се отдръпна леко, като се загледа в лицето ми. –Да го оставим за друг път, когато ще си трезвен. Никъде няма да бягам. – обясних му, като изражението му се намръщи.
-Не. – отсече той и поклати глава.
Въздъхнах примирено.Наведох главата си, като започнах да го целувам бавно по врата, а после и по шията му. Повдигнах лицето си, гледайки го че бе с затворени очи и явно се наслаждаваше. Целунах нежно раменете му, после и гърдите му. Заиграх се със зърната му, като ги засмуквах и ги дразних. Ръката ми започна да разкопчава колана му, като го махнах. Отдръпнах се и след това махнах панталона му и боксирките му. Мъжествеността му се откри изцяло пред мен. Беше голям и твърд. Знаех, че нямаше начин да прави секс, колкото и да искаше. Прокарах ръка по дължината му, започвайки да го движа бавно. Чух го как изстена високо и не знайно защо се радвах, че му харесваше. Трябваше да му го отрежа! Поклатих глава на налудничавите си мисли. Наведох се бавно и го поех в устата си, започвайки го да го смуча. После с ръката си и го движех, бързо, после бавно и отново го поемах в устата си. Майкъл стенеше силно, докато аз продължавах с движенията си. Усещах, че освобождаването му бе близо вече и се отдръпнах, когато свърши и изстена силно. Дишаше тежко, опитвайки се да успокои дишането си. Станах от леглото и взех една хавлия, като го почистих. После се съблякох, като облякох нощницата си и легнах в леглото, завивайки се със одеялата. Бях възбудена, но се опитвах да пропъдя това чувство. Исках да е в мен, исках да го почувствам, да разбера как правеше секс. Но сега нямаше как да стане. Повдигнах леко главата си и го видях, че бе със затворени очи и явно спеше. Страхотно! Направих му свирка! Поклатих глава. Той ме превръщаше наистина в курва, помислих си тъжно. Останах си на моята страна на леглото и затворих очите си, мъчейки се да заспя и накрая се получи.

Направих палачинки за закуска и си сипах топло кафе, докато чаках господина да се събуди. Все още спеше, когато аз станах и го оставих да спи, че сигурно доста бе пропил снощи. Преди това намерих телефона му и препратих всички разговори и номера, с които говори на моя си телефон. Имах два телефона, единият бе само, за да говоря с Майкъл, Марио, общо взето телефона на Катрин и другия си телефон. Нямаше нищо в сакото му, като пребърках и джобовете на панталона му. Нищо! И този скапан апартамент! Освен, ако не ми разкажеше и не ми се довереше, нямаше как да измъкна информация от него. Пуснах телевизора на един музикален канал, като си седях на стола, пиейки кафето си.
-Добро утро. – чух внезапно гласът му и повдигнах погледа си към него. Беше се опрял небрежно до стената, като бе обул само панталона си и бе полугол.
-Как е мърхмулука? – запитах го, като се усмихнах, а той ми се намръщи.
-Зле. – отвърна ми и се отдръпна от стената, като дойде и седна на стола до мен. –Направила си ми закуска? – запита леко учудено и кимнах.
-Искаш ли хапче? – попитах го, като станах от стола.
-Ако може три. – заръча ми и го погледнах неодобрително. Дадох му само две хапчета и той веднага послушно ги изпи. Седнах си обратно на стола, като взех чашата си с кафе и гледах екрана на телевизора. Усетих, че ме гледаше подозрително и също го погледнах.
-Какво? – запитах учудено. – Не ти харесват палачинките ли?
-Не, хубави са. – отвърна ми, като си намаза втората палачинка със сладко от ягоди. – Снощи ми направи свирка. – не бе въпрос, а факт.
-И? – подканих го с учудено изражение. – Искаше секс, но бе твърде пиян, за да го направиш, за това ти направих свирка. – обясних му със спокоен глас.
-Можеше ти да го направиш. –отбеляза, като взе чашата си със портокалов сок и изпи една глътка, а аз го изгледах тъпо.
-Да, а ти само да стоиш на едно място. Не, благодаря. – отсякох твърдо, като изпих глътка от кафето си.
-Изглежда, че все нещо става или ни прекъсват и не можем да го направим както трябва. – отбеляза той с мрачно изражение и кимнах, съгласявайки се.
-Няма да избягам, тук съм си. – отвърнах му спокойно. –Но искам да ме предупреждаваш, когато ме караш да идвам, а не да ми го споменаваш в последният момент. – предупредих го и той ме изгледа изненадано.
-Друга работа ли имаш? -попита ме, като ме гледаше съмнително.
-Да, понякога имам. – отвърнах му, а той приключи със закуската и станах, като му налях кафе и отново си седнах.
-И каква е тази работа? – запита ме и усещах, че не ми вярваше особено. – Да виждаш бившия си шеф ли?
-О, моля те. - възкликнах невярващо. – Не съм виждала Марио, от както ми предложи сделката. Ако искаш вярвай. –допълних и изкарах една цигара, понеже се изнервих.
-Не искам да пушиш. – заяви ми внезапно, когато тъкмо се канех да я запаля и застинах с ръката си, като го погледнах учудено. – Не ми харесва.
-На мен пък ми харесва. – отвърнах му и си запалих цигарата, а той ме изгледа неодобрително. – И друго, не сме се разбрали колко пари ще ми даваш? – запитах и ме погледна със изненадано лице.
-Виж ти, започна да говориш най-накрая за пари. – отбеляза с ирония той и се намръщих. Трябваше да си играя ролята, кретен такъв! – Да видим…за свирката ще ти дам четиристотин долара. – заяви ми, като изкара от джоба на панталона си портмонето и сложи парите на масата до мен. – За секса, ще си помисля колко, дали и там ще си толкова добра. – допълни и му се усмихнах леко.
-Благодаря. – отвърнах му, опитвайки се да прикрия гнева си и прибрах парите, като щях да ги дам на дом за сираци. Със сигурност нямаше да пипна тези пари. – И, защо се напи толкова много снощи? – запитах леко колебливо и той впи очите си в моите. – Проблеми ли имаш?
-Не и да. – отвърна ми и се намръщих. – Един от приятелите ми ме мисли за луд. Ти мислиш ли, че съм луд? – запита ме внезапно и го погледнах леко слисана.
-И защо да си луд? -запитах го, като леко се засмях.
-Пръскам толкова пари по теб, не се разбирам с приятелката си, след смъртта на баща ми, вече почти не й обръщам внимание, защото съм твърде зает и съсредоточен в бизнеса на вуйчо ми, Дарио. – обясни ми, като го слушах внимателно. Най-накрая да спомене за този кучи син!
-Говориш така за него, сякаш не го обичаш? – запитах любопитно.
-Не, не го обичам. – отвърна ми за моя изненада и го погледнах учудено. Виж ти! Това не го очаквах. Нали му е вуйчо? Защо не се разбираше с него? Ако беше така, случаят ми с него отиваше по дяволите. Но все нещо трябваше да знае за бизнеса му.Със сигурност трябваше да знае. Но не можех да го питам толкова директно все още.
-Може би трябва да си поговориш с него. – предложих и той изсумтя раздразнено.
-Да говорим за нещо по приятно. – предложи той, като си доизпи кафето. – Например за това, кога най-накрая ще бъдеш моя. – отбеляза и сърцето ми прескочи един удар.
-Когато кажеш. – отвърнах му спокойно и той се подсмихна, като стана от стола.
-Какво ще кажеш тогава за един душ. – предложи отново и го погледнах леко смаяна.
-Сега ли? – запитах, чувствайки се глупаво.
-Сега. – потвърди с твърд тон и ме хвана за ръката, карайки ме да стана.
Последвах го, като влязохме в спалнята, а после отвори вратата на банята. Нима най-накрая щях да спя с него? О, господи! Знаех, че това рано или късно щеше да стане, но внезапно ме хвана паниката. Гледах вцепенено, как пускаше кранчето на водата. Идеше ми да избягам. Къде да бягаш, шматко!? Та снощи му направи свирка, а сега се паникъосваш!
-Катрин. – повика ме и повдигнах погледа си към него, а той ме гледаше изненадано. Осъзнах, че все още стоя като статуя на прага до вратата. Приближи се към мен и ме хвана за ръцете, карайки ме да пристъпя вътре. – Няма да те нараня, Катрин. – заговори с тих глас той. – Знам, че доведеният ти баща те е наранил, но ти си се отдала на Марио, за това би трябвало да си го преодоляла, нали? – запита ме, явно мислейки за лъжата, която му бях съчинила.
-Преодолях го. – потвърдих с тих глас, едва доловим и той се усмихна леко.
Майкъл започна да сваля потника, като ми го свали през главата и леко потреперих. После започна да сваля и дънкената ми пола, след което я махна, оставяйки ме само по бельо. Прокара ръцете си зад гърба ми, като почувствах топлата му кожа и разкопча сутиена ми, като и него махна. После ръцете му хванаха ръба на бикините ми, след което и тях ги махна от тялото ми и вече бях напълно гола пред него. Потреперих от вълнение и възбуда. Тъмните му зелени очи обходиха цялото ми тяло, възхищавайки се.После разкопча панталона си, след което го свали и махна и боксерките си, също оставяйки напълно гол. Хвана ме за ръката и ме подкани към душ кабината, като влязохме в нея и топлата вода намокри тялото ми, като сплеска косата ми.
-Красива си. –прошепна зад мен и започна да целува бавно врата ми, като му направих по-добър достъп до него. – Невероятно красива. – допълни с дрезгав глас, след което се отдръпна.
Внезапно усетих нещо студено на главата си и осъзнах, че е шампоан. Той започна да мие косата ми, разтривайки я леко. Перуката ми беше добре закрепена и беше като истинска, така че нямаше начин да разбере, че бе фалшива. Изплакна косата ми, след което взе сапуна и започна бавно с ръката си да обикаля на всякъде по тялото ми. Мина през гърдите ми, а след това и до чувствителната ми женска част, като потреперих от възбуда. Изми ме на всякъде, след което отново се изплакнах. Обърнах се към него, а той ме гледаше с потъмнели очи от страст.Хвана ме и впи устните си в моите страстно и жадно. Отвърнах на целувката му,като пусна езика си в устата ми, можейки да усетя сладостта. Затисна ме до мократа стена, като отъркваше тялото си възбуждащо в моето, карайки ме да го искам и желая. Не ми трябваше много, за да го желая. Странно, но много бързо разпалваше страстта ми до лудост. Знаеше как да се държи с една жена, знаеше как да ми достави удоволствие. Когато бях с Марио не беше така. Не го желаех толкова силно. Не ми харесваха толкова много целувките. Беше просто секс. Но с Майкъл бе някак различно. Той влагаше може би поне малко чувства, а Марио гледаше само как да ме изчука.
Устните му се бяха преместили върху гърдите ми, обикаляйки ги с език, а аз стенех тихо. Засмука зърното ми, като го захапа леко и отново изстенах. Обикаляше с език по цялото ми тяло, оставяйки влажни и горещи следи на всякъде. Явно не искаше да пропусне и едно местенце. Моите ръце стискаха силно раменете му, а от време на време и косата му. Езика му се плъзна по най-чувствителната ми част и започнах да стена още повече и да дишам тежко. Повдигна се, като лицето му се озова отново до моето и впи устните си в моите.
-На хапчета си, нали? -запита ме с дрезгав глас и кимнах.
Хвана ме и ме повдигна, карайки ме да обвия крака около кръста му, подпирайки ме до стената. После внезапно влезе в мен и изстенах силно. Остана за миг в мен, за да свикна с него, като не се движеше и очите му се бяха впили в моите, полузатворени. После започна да се движи бавно, като стисках силно раменете му, чак забивах и ноктите си в него. Отново впи устните си в моите, като движенията му станаха по-бързи. Водата продължаваше да се стича по нас, а Майкъл продължаваше със силните си и дълбоки тласъци. Напрежението в мен ставаше все по-силно, дишането ми бе учестено. Забих още по-силно ноктите си в гърба му, когато усетих освобождаването си и накрая свърших. Устните му целуваха моите нежно, а аз дишах ужасно трудно. Пусна ме и стъпих на краката си, като ме извърна с гръб към него и продължи със движенията си. Устните му засмукваха врата ми, като го и хапеше. Последва още един силен и дълбок тласък, когато накрая свърши в мен и задиша тежко. Остана няколко минути в мен, докато накрая успокои дишането си и излезе от мен. Обърнах се към него, като той започна да се мие, а аз стоях и се чувствах странно.
-Какво има? – запита ме, понеже стоях на едно място и само го гледах. – Хареса ли ти?
-Да. – отвърнах с тих глас и той се подсмихна.
Хвана ме за ръцете, като ме придърпа при себе си. Отмести един мокър кичур от врата ми, а после ръката му се плъзна, галейки раменете ми и после и гърдите ми. Прокара палеца си по полуразтворените ми устни.
-Заслужава си. – проговори внезапно, а аз го погледнах не разбирайки какво има в предвид. – Интересно ми е, по-добър ли съм от Марио? – запита любопитен и въздъхнах.
-По-добър си. – отвърнах и той се засмя леко.
-Дори и да не ти е харесало, дори и да не съм по-добър от Марио, няма да ми кажеш истината, нали? – запита ме и намръщих изражението си. – Защото за теб са по-важни парите.
-Да и парите са важни. – потвърдих. – Но ти определено ми харесваш повече от Марио. Не ме карай да ти разказвам с подробности, как ме е чукал. – отбелязах и той се намръщи.
-Не искам и да знам. – отвърна ми с леко ядосан тон.
Излязохме от банята, като се загърнах с една бяла хавлия и седнах на леглото, почвайки да си суша косата. Гледах как Майкъл се обличаше. Тялото му бе наистина силно, беше божествено неприлично красив. Оправи ризата си, слагайки и черното си сако и сега вече бе прилично облечен. Пристъпи към мен, като седна на леглото до мен, а аз изключих сешоара и го загледах очакващо. Изкара портфейла си и постави в скута ми пари.
-Ето ти още четиристотин долара за секса. – информира ме той, като се усмихна.
Лицето му се приближи още по-близо до мен и впи устните си в моите. Ръката му се плъзна по тялото ми и под хавлията, докато ме целуваше страстно и дълбоко. Намери гърдите ми и се заигра със пръста си с зърното ми. После я плъзна още по надолу, намирайки най-чувствителната ми женска част и започна да движи пръстите си с леки движения. Господи, защо ми харесваше толкова много? Отново се бях възбудила, като се има в предвид, че до преди малко правихме секс. Опитах се да го изблъскам с ръцете си и той ме погледна учудено.
-Възбудена си, защо ме отблъскваш? – запита ме срещу лицето си, а движенията му не преставаха.
-Аз… - започнах заеквайки, а той плъзна пръста си вътре в мен и изстенах.
-Харесва ми, когато стенеш. – заяви ми с дрезгав глас и ме накара да легна на леглото, като махна хавлията и разкрачи краката ми.
-Трябва да отида до университета. – излъгах с тих глас, като очите ми бяха полузатворени.
-Тогава да побързаме. – отбеляза той и движенията на пръстите му станаха по-бързи. Наведе главата си, като започна да целува гърдите ми. Ръцете ми го хванаха за сакото му, стискайки го силно. Езика му обикаляше около зърното ми, а движенията на пръстите му не спираха, докато накрая не свърших и извиках силно. – Харесва ми и когато свършваш. – заяви ми, като аз дишах тежко, а той отново облиза с език зърното ми.
После стана от мен, като аз лежах на леглото гола и опитвайки се да се съвзема. Погледа ми фокусира неговия, като ме гледаше с усмихнато изражение.
-Наистина си заслужаваш. – отбеляза и след това напусна стаята, оставяйки ме сама, като облегнах главата на възглавницата и въздъхнах.
Какво ми ставаше? Побъркана си Лаура! Напълно си откачила, след като ти харесва този тип и му позволяваш да прави с теб, каквото си иска. Той бил луд!? Аз също бях луда! Трябваше да се махна оттук и да помисля трезво. Нещата не ми харесваха, излизаха от контрола ми.
Станах, като се облякох и излязох от апартамента. Отидох в ресторанта на Рейчъл, като първо отидох в тоалетната, за да се преоблека. Излязох от тоалетната вече в приличен вид и седнах на служебното място, чакайки я да свърши един разговор с един клиент. Поръчах си една водка с кола, защото имах нужда да пийна малко.
-Какво става? – запита ме Рейчъл, след като дойде и седна при мен.
-Ужас.- отвърнах, като погледа ми бе замислен, а тя ме погледна тревожно.
-Ужас? – повтори тя не разбирайки. – Какво е станало пак? Онзи безчувствен кретен, какво е направил?
-Какво ли не. – отвърнах и тя ме погледна с намръщено изражение.
-Не ми говори със заобикалки, говори направо, Лаура. – подкани ме тя нетърпеливо.
-Спах с него. – съобщих й и тя ме изгледа неодобрително.
-Зле ли беше? Нарани ли те? Ако го е направил, ще кажа на Джими да го убие. – закани се тя и се засмях фалшиво.
-Не ме е наранил, точно обратното е. Полудявам Рейчъл. Как е възможно да ми харесва толкова много секса с него? – запитах по-скоро на себе си, а тя ме изгледа невярващо.
-О, ама наистина си луда. –заключи също тя. – Лаура осъзнай се. Той е мафиот, убиец, замесен е в убийството на родителите ти, а ти ми заявяваш, че го харесваш. – заключи тя и ми идеше да ревна, защото бе права.
-Да, но, той ме кара да изпитвам страст, Рейчъл. – заявих й и тя свъси очи. – Правихме секс, а после след няколко минути отново ме възбуди и ме докара пак да свършва.
-О, Господи! – възкликна тя невярващо. – Може би ти трябва друг мъж.
-С Марио не беше така. – продължих аз да разсъждавам. – Знаеш, че не ми харесваше. Но с Майкъл…е някак различно.
-Не, не ти трябва друг мъж. – заключи после тя. – Отиди на лекар. Това ти трябва. – заяви ми и я погледнах с отчаяно изражение.
-Дай да говорим за друго, защото колкото повече мисля, толкова повече откачам. – отбелязах и изпих една глътка от водката си.
-Добре. – съгласи се и ме погледна усмихнато. – Аз също правих секс снощи. – заяви ми и я погледнах изненадано. – Помниш ли оная тип? Е, обадих му се, видяхме се, излязохме и после стигнахме до апартамента му…и та знаеш. Но мисля, че няма да се обади отново. – заяви ми с тъжно изражение.
-Мъжете мислят само с долния си мозък. – заключих ядосвайки се и тя кимна. – Трябва да отида да говоря с Джими. – заявих след малко и станах.- И не мисли за тоя тип. Ще намериш някой сто пъти по-добър от него. Не си се захласнала по него, нали?
-Не. – отсече твърдо тя и ми се усмихна. – Добре тогава, ще се видим по-късно.
-Да. – потвърдих и излязох от ресторанта.
Отидох в участъка и намерих Джими и Дерек да спорят с някакъв мъж.
-Извършили сте престъпление. – викна с ядосан тон Дерек, а Джими гледаше мъжа на кръв.
-Не съм. – заяви нервно мъжа.
-О, не ми говори на мен тия, защото търпението ми се изчерпва. – заяви му бесен, Джими и след това ме погледна.
-Хей. – поздравих ги и Дерек също се обърна към мен.
-Отивай, аз ще се заема с тоя. – каза му, Дерек и Джими дойде до мен.
-Какво става? – запита ме любопитно и аз се запътих към кабинета му и след това влязохме.
Дадох му телефона си, с който бях прехвърлила всички номера на Майкъл.
-Разбери коя е тази Линда. –наредих му, като му показах номера й. – Обади й се. – подканих го и той ме изгледа учудено.
-Добре. – въздъхна примирено и взе своя телефон, като набра номера, чакайки да вдигне. – Ало, Линда търся? – запита той, като явно бе вдигнала. – Здравей те. Обаждаме се от едно списание, спечели ли сте награда, но трябва да ми кажете трите си имена и адреса ви, да ви пратим наградата. – започна да обяснява той, а аз стоях мирно и го слушах. – Аха, да. – отвърна Джими, като пишеше на едно листче „Линда Картър”. Картър, беше ми позната тази фамилия. Започнах да мисля, къде съм я чувала и после се сетих. Бен Картър, беше приятел с бащата на Майкъл. – Ами, наградата е един чисто нов лаптоп. – излъга, Джими, след като записа и адреса. – Довиждане, ще ви я пратим скоро. – заяви и затвори телефона.
-Дъщерята на Бен. – заключи, Джими след малко и кимнах замислено.

Паркирах колата пред едно голямо имение. Намираше се извън града. Петима мъже, облечени с костюм и въоръжени пазеха от вън, а още петима бяха по терасите и наблюдаваха района. Излязох от колата, като всички ме изгледаха, но си стояха по местата. Обстановката бе напрегната, но бях свикнал с това вече. Отидох към входната врата, като единия веднага започна да ме претърсва на всякъде. В началото се бях вбесил, все пак ми бе вуйчо, но проверката важеше за всеки, който престъпва прага. След като ме претърсиха ми направиха знак да вляза и престъпих напред, влизайки в огромното помещение. Имението бе голямо, вътре беше обзаведено със най-скъпите мебели.Запътих се към басейна, защото ми казаха, че Дарио е там. Отвориха ми вратата и престъпих вънка, като се огледах и го видях да стои до една маса, заедно с две курви и трима мутри стояха отстрани, като статуи.
-Майкъл, здравей. – поздрави ме, Дарио, когато ме видя и седнах на един стол срещу него. Той целуна едната курва, като после я плесна по задника. – Отидете да си направите една баня, докато аз поговоря с племенника си. – нареди той на двете жени и те послушно се отдалечиха от него, отивайки на басейна, потяпайки се в него. – Вие също ни оставете. – нареди той на мутрите си и те се оттеглиха. – Как си Майкъл? – запита ме след малко и предложи с жест да си взема,каквото искам от масата.
-Добре. – отвърнах му кратко, като му се усмихнах. Дарио беше на около четиридесет години. Тялото му бе мускулесто, косата му бе черна, а очите му тъмно кафяви. – Пратил си ми съобщение, че си искал да ме видиш. – отбелязах и той кимна сериозно.
-Да, така е.. – потвърди той със сериозно изражение. – Марио ми се обади. – заяви ми внезапно и го погледнах учудено. – Беше бесен. – подсмихна се той. – Взел си му една от курвите.
-Да. – потвърдих и той ме изгледа с замислено изражение. - Исках я, затова и я получих. – обясних му, но не биваше да излиза, че съм прекалено захласнат по нея. – Когато ми омръзне, ако искаш ще ти я дам. – допълних и той ме гледаше със весело изражение. – Но засега е за мен.
-Добре, не ме интересува коя курва чукаш, интересуваме да не повлияе на бизнеса ми с Марио, а той изглежда много е държал на нея. – обясни ми той със сериозно изражение и свих раменете си незаинтересован.
-Ще се задоволи с другите си курви. – отбелязах и той се засмя. – Няма да му я върна, ако това е което ще искаш да направя.
-Не, не искам това да правиш. –отсече, Дарио. – Вземи си я, предпочитам ти да си доволен, от колкото онзи боклук. – изрече и го погледнах изненадано. –Ти си ми племенник, Майкъл и ми е приятно да задоволявам капризите ти. Никога не си искал нищо от мен, баща ти те накара да се отдалечиш от мен и за това искам да ти покажа, че значиш много за мен. – обясни ми и кимнах.
-Благодаря ти. – отвърнах, като се усмихнах на сила. – Нова пратка ли ще искаш да доставя на, Марио? -запитах го с интерес.
-Да и за това те повиках, но и за друго. – изрече и изкара един жълт плик, като ми го даде и го сложих в сакото си. – Интересуват ме акциите на брат ми. – започна той и го гледах сериозно. – Не искам някой не познат да ги купи. Какво ще кажеш, ако се включа в този бизнес? Ще ти помогна да изградим една престижна и величествена компания. – обясни ми, а аз си спомних за бележката на татко и предупреждението на Бен ‘Не позволявай на вуйчо си да завземе компанията”.
-Ще се съглася, ако ми кажеш всичко ясно и точно за бизнеса си. – заговорих с твърд и сериозен тон, а той ме погледна с изненадано лице. – Правиш ме на глупак и не ми се доверяваш, а искаш аз да ти се доверя. Не смяташ ли, че е крайно време да ми кажеш всичко? Да покажеш наистина колко държиш на мен. – отбелязах, гледайки го непоколебимо в очите, а неговото изражение бе изненадано, а после се засмя. Намръщих се. – Говоря сериозно. –допълних мрачно.
-Знам. – отвърна ми с весело изражение. – Знам, че си и нетърпелив и не обичаш да играеш на сляпо. Разбирам те. Но всичко с времето си, Майкъл. За сега сигурно си разбрал, че вкарвам наркотици в клуба на Марио. – отбеляза и го погледнах изненадано, че знае.
-Да. – потвърдих. – Но не знам, какви са тези пликове, които ме караш постоянно да му давам.
-Добре, ще ти кажа. – съгласи се за моя изненада. – Да видиш, че ще съм честен с теб и че всичко с времето ще разбереш всичко. В пликовете има имена на хора. – съобщи ми и го изгледах учудено. – Известни имена на хора, бизнесмени, които посещават клуба му и съм му написал на кои точно хора да дава наркотици. - обясни ми. – Те ги купуват, колкото си искат, а аз си получавам парите. Взимат ги разни свои си цели, които не ме интересуват какви са, а само да ми плащат. – обясни ми накрая, а аз го гледах учудено.
-Това ли е? – запитах невярващо и той кимна. – Караш ме да ти бъда куриер, заради някакви си имена!? – запитах с леко ядосан тон и Дарио се засмя. – Мислех, че е нещо по-голямо. – започнах да се ядосвам нарочно. – А ти ме взимаш за клоун.
-Майкъл. – предупреди ме сериозно той. – Това също е важно, печели се много пари от него. Разбирам, че си ядосан, за това, че не вършиш кой знае каква работа. Но кажи ми каква работа искаш да вършиш? - запита ме и започнах да мисля.
-Да е нещо от което има по-голямо значение. – отвърнах му и той се подсмихна.
-Добре, ще си помисля, следващият път да ти дам тогава задача с по-голямо значение. – обеща ми той и кимнах.
-Ще тръгвам. – заявих му, като станах от стола.
-Добре, ако има нещо ще ти се обадя. – заяви, Дарио и кимнах, като се запътих към вратата и влязох в голямо помещение.
Излязох от къщата, минавайки по-край мутрите му и се качих в колата, като подкарах към града. Влязох в апартамента си, като Линда бе седнала на дивана и гледаше телевизия. Извърна главата си и ме погледна някак подозрително.
-Здравей. – поздравих я, като свалих сакото си и го сложих върху фотьойла. Отидох и седнах при нея. – Какво има? – попитах я, понеже ме гледаше странно.
-Ти ми кажи. – подкани ме някак загадъчно. Какво пък съм направил сега? Сложих ръката си на косата й и я придърпах към себе си, като я целунах, надявайки се да оправя настроението й. Тя отвърна на целувката ми, движейки устните си с моите. Господи, не бе като Катрин! Катрин ми харесваше много повече да я целувам. Имаше повече страст, а при Линда вече почти не изпитвах нищо. Даже бих казал, че е скована. Отдръпнах се от нея, като тя се загледа в очите ми.
-Къде беше снощи? – запита ме със сериозен тон и въздъхнах.
-Отново ли почваш да ме разпитваш постоянно? – запитах я с леко ядосан тон, като станах от дивана. – Казах ти, че ще спя при майка ми.
-Не ме лъжи. – викна внезапно тя и се обърнах към нея, гледайки я изненадано. Беше станала от дивана и ме гледаше с ядосано изражение. – Обадих се у вас, Карън ми каза, че изобщо не си ходил. – заяви ми с вбесен тон.
-Карън понякога се бъзика, знаеш я. – отвърнах, понеже сестра ми обичаше да си прави шеги.
-Лъжеш ме най-долно в очите. – отбеляза тя и вече и на мен ми докипя.
-Добре, излъгах. – отвърнах със спокоен глас и ме погледна изненадано. – Не бях вкъщи, бях другаде.
-Къде? -запита ме, като трепереше от гняв. Винаги започваше да трепери, когато бе бясна и прекалено развълнувана. Преди това някак ми харесваше, но вече не.
-При Браян. – излъгах отново и тя повдигна веждите си изненадано. –Правеше купон у тях и реших и аз да отида. –това поне бе вярно за купона, само не бе вярно, че съм ходил. Но поне той нямаше да ме издаде, както досадната ми сестра.
-И защо не ми каза, ами ме лъжеш? – запита ме вече с малко по спокоен глас.
-Защото щеше да ми натякваш за купона, ще има ли жени там, ако да, ще искаш и ти да дойдеш и тем подобни, както винаги правиш – обясних й и тя се намръщи.
-Защото понякога не ме взимаш, когато излизаш, а искам и аз да се позабавлявам малко, с теб. – отвърна ми.
-Линда… - започнах със сериозен глас и тя ме погледна. – Връзката ни не върви отдавна. – отбелязах и те ме погледна с тъжно изражение. – Мисля, че е най-добре да се разделим. – заявих й направо и тя ме погледна шокирана.
-Какво? – промълви тихо невярващо.
-Съжалявам, Линда. Ти си невероятна жена, красива, забавна, добра. Но не мисля вече, че нещо може да излезе от тази връзка. – обясних й. – Заслужаваш някой по-добър от мен, който ще ти обръща повече внимание от мен. Аз не мога. Не и сега. – продължих да й обяснявам.
-Вуйчо ти само знае да разрушава живота на хората. – заяви внезапно с ядосан тон, като сълзи започнаха да се стичат по лицето й. – Махай се. – подкани ме и я погледнах изненадано. – Дано само да не се превърнеш в втори, Дарио. Изчезвай. – нареди ми отново, след което тя излезе от хола, отивайки явно в кухнята или спалнята.
Излязох от апартамента, като отидох в клуба на Марио, за да му дам новият плик. Преди това пратих съобщение на Катрин, да ме чака в апартамента. Нали искаше да я предупреждам? Марио ме попита как е, дали съм се държал добре с нея и го уверих, че е много добре при мен. Видях ядосаното му изражение, но не ми пукаше. Тя сега бе само моя. Само като си представях, че и той я е докосвал, ми идеше да го убия. Да видим, дали щеше да ми бъде вярна! Видях и Меган, като й казах, че има работа за нея в компанията и тя се съгласи веднага да напусне клуба. Меган ми се струваше по искрена от Катрин. Катрин някак ми бе фалшива, не знаех защо така ми се струваше, но определено имаше нещо фалшиво в нея. Въпреки това ми харесваше ужасно много. Само като я зърнех и исках веднага да правя секс с нея. Отидох в апартамента, като влязох вътре, но нея я нямаше в хола. Учудих се и влязох в спалнята, да не би да бе там и познах. Беше облечена с бял потник и къса черна пола. Започвах да ненавиждам изборът й на дрехи. Винаги носеше оскъдни дрехи. Знаех, че така ходеше и по улиците и за това се вбесявах, че всеки сигурно я заглеждаше.
-Здравей. – проговори тя и стана от леглото на което бе седнала и четеше някаква книга. Дойде при мен, като приближи лицето си и ме целуна нежно. Отвърнах на целувката й, правейки я по страстна и дълбока, пускайки езика си в устата си, преплитайки го с нейния. Ето, при нея изпитвах страст всеки път щом я целунех, а при Линда, не.
-Какво четеш? – запитах любопитен, когато се отдръпнах от нея, а тя си поемаше въздух.
-Нищо интересно. –отвърна ми незаинтересовано, но аз бях любопитен. Отидох и седнах на леглото, като взех книгата, заглавието бе „В плен на моите желания”. Подсмихнах се. – Любовни романи ли четеш? – запитах я, като се усмихнах.Тя сви раменете си небрежно.
-Интересни са ми. – отвърна ми кратко.
-Аха, сигурно са много интересни. – съгласих се с дяволита усмивка. – Има ли секс сцени? – запитах любопитно и тя ме погледна на криво и взе книгата от ръцете ми, като я постави на шкафчето и си отбеляза, до къде е стигнала.
-Какво разбираш ти от литература? – запита ме внезапно и се засмях.
-Разбирам. – отвърнах й весело.
-Нима? – попита явно не ми вярвайки.
-Бях отличен ученик и студент. – заявих и тя се засмя. Погледнах я леко учуден. За пръв път я чувах да се смее искрено и смехът й бе хубав. –На колко години си, Катрин? – запитах внезапно любопитен.
-На двадесет и четири. – отвърна ми и я огледах.
-Ако не обличаш такива дрехи и не слагаш прекалено много грим, съм сигурен, че ще изглеждаш по-млада. – отбелязах и тя ме изгледа намръщено.
-Дърта ли изглеждам? – попита ме намръщено и се засмях.
-Не, много. – отвърнах й закачливо, а тя се намуси. – Влюбвала ли си се някога? – запитах я отново с интерес и ме изгледа учудено.
-Да. – отвърна ми за моя изненада и намръщих изражението си. Не исках такъв отговор.
-И, какво стана? – запитах я, искайки да разбера.
-Нищо, зарязах го. – отвърна ми.
-Защо си го зарязала, след като си го обичала? – запитах не разбирайки.
-Защото така. – отвърна ми без конкретен отговор. Намръщих се.
-Иска ми се да разбера повече за теб. – заявих и ме погледна с изненадан поглед.
-Няма нищо интересно в живота ми. – отвърна и забелязах, че бе леко изнервена. – Мисля, че твоят живот е по интересен от моя. – отбеляза, като се приближи и седна на леглото до мен. – Имаш приятелка, вуйчо ти е мафиот. И ти ли си такъв? – запита ме с интерес.
-Не. – отвърнах и с помръкнало изражение.
-Какъв бизнес тогава въртиш с Марио? Той никога не искаше да ми обяснява, а винаги ми е било интересно. Вече не работя там, ще ми кажеш ли? - попита ме с невинно изражение пълно с любопитство и се подсмихнах.
-Наркотици. – обясних й просто и сладкото й лице ме погледна изненадано.
-Значи се занимаваш с наркотици? – попита ме с помръкнало изражение.
-Не. – поклатих глава. –Вуйчо ми се занимава с наркотици, не аз. – уточних се по-добре и ме погледна учудено.
-Странно, никога не съм виждала някъде наркотици в клуба. – отбеляза тя, като се замисли.
-Това е, защото са скрити добре. Нима мислиш, че всеки човек би ги видял? -запитах я и тя кимна, като се усмихна весело. Ето, това също ми се струваше някак фалшиво. Какво ти става по дяволите? Сигурно бе просто такава.
-Разбира се, сигурно Марио ги е скрил много добре. – отбеляза тя и кимнах.
-А, защо идваше всяка вечер в клуба? Сега още ли ходиш? – попита ме любопитно.
-Да, от там идвам. – отвърнах й и ме изгледа изненадано.
-Така ли? – попита ме и усетих леко ядосания й тон, но се опитваше да го прикрие.
-Ревнуваш, че виждам Меган ли? – запитах я с дяволита усмивка, а тя се намръщи.
-Не разбирам нещо. Имаш си приятелка, на която и изневеряваш, спиш с мен, но спиш и с други жени. Какво толкова не ти достига, Майкъл? -запита ме с интерес и се вгледах в нея учуден.- Любов ли? – запита ме и я гледах сериозно. – Чувстваш, че може би никоя жена не те обича. – опита се да налучка и внезапно се вбесих и станах от леглото.
-Вече нямам приятелка. Разделихме се. И нямам нужда от любов. – заявих й вбесено и излязох от спалнята, като затръшнах вратата силно.
Любов! Тя пък какво разбира от тази дума? Отидох в хола, като си сипах едно голямо уиски и изпих глътка от него. Ще ми говори за любов, след като е една курва и се чука със всеки. Чух отварянето на вратата и извърнах погледа си към нея, като ме гледаше предпазливо.
-Не исках да те нараня. – проговори със спокоен глас и се засмях.
-Ти да ме нараниш? – запитах невярващо. – Не можеш да ме нараниш с нищо, Катрин, защото ти си просто една курва и не ми пука кой знае колко за теб. – отвърнах с леден тон и тя повдигна веждите си изненадано.
Пристъпих към нея с ядосано изражение и я хванах, като я придърпах към себе си и впих устните си властно в нейните. За моя изненада се опита да се съпротивлява, може би защото бях груб, но не ме интересуваше. Беше ме вбесила и си го заслужаваше. Сложих ръцете си на косата й, придърпвайки я още по близо до себе си. Движех устните си страстно с нейните, както и езика ми изучаваше устата й. Отдръпнах се за миг, като я блъснах до стената и тя се подпря на нея, дишайки тежко и ме гледаше със леко уплашени очи.
-Какво има, страх ли ти е от мен? –запитах, като отново се приближих до нея и плъзнах ръката й по бедрото й, мушкайки я под полата й.
-Престани. – изрече тя с тих глас и се подсмихнах, като ръката ми се плъзна под бикините й, намирайки женствеността й.
Катрин затвори очи, като ги стискаше силно.
-Погледни ме. – заповядах й с твърд тон и тя отвори отново очите си. – Искам да знаеш, че от сега нататък, аз ще съм единствен за теб, само аз ще мога да те задоволявам. – отбелязах с твърд тон, като ръката ми се движеше с леки движения, а за моя изненада бе мокра. Подсмихнах се. Значи бе възбудена! – Но сега не го заслужаваш, сладка моя. – изрекох и се отдръпнах от нея победоносно.
Изпих уискито си на екс и си сипах още, като седнах на дивана, а преди това забелязах изненадания й поглед.
-Ти си безчувствен кретен и задник. – заяви ми след малко с ядосан тон и извърнах главата си, да видя как напускаше помещението.
Засмях се. Да, така е бях такъв. Но пък тя бе една курва. Подсмихнах се весело.

Настроението ми бе ужасно. С какво толкова го бях вбесила снощи? Сега разбирах, че и той можеше да е груб, стига да поискаше. Но странно, вместо да се плашех и да се ужасявах от факта, че можеше да ме нарани, на мен ми харесваше. Беше ме възбудил отново. Не, наистина бях луда. И може ми трябваше лекар, след като харесвах този садистичен и арогантен идиот. Не бе нормално да ми влияе толкова. Аз не бях нормална. Когато отидох отново в хола, за да проверя дали яда му си беше отишъл видях, че го нямаше и си бе отишъл. На следващият ден излязох от апартамента с ужасно настроение. Разделил се с приятелката си! Този факт ми харесваше, когато го разбрах. Но все пак не биваше да се надявам, че спи само с мен. А и какво значение имаше? Прибрах се вкъщи, като махнах перуката и облякох прилични дрехи, а след това отново излязох. Реших да отида по магазините, защото скоро Рейчъл имаше рожден ден и трябваше да й купя нещо. Беше рано все още, но предпочитах да й купя подаръка, за да после да не забравя. Отидох в мола, като оглеждах магазините и се чудих какво да й купя. Може би нещо за ресторанта!? Не. Поклатих глава категорично. Докато вървях и гледах разсеяно, внезапно се сблъсках с едно момиче.
-Извинявай.- изрекох, като папката й падна и от нея се разпиляха разни листове.
-О, днес изобщо не ми върви. – оплака се тя с намръщено изражение. – Какво още ще ми се случи? – запита се и й помогнах да прибере листовете.
-Много съжалявам, бях разсеяна. – отвърнах й и светло кафявите й очи ме погледнаха учудено. Беше с руса права коса, леко начупена. Със сигурност бих казала, че е още тийнейджър и учеше в гимназията. Но ми бе позната от някъде и се зачудих от къде. Карън! Внезапно се сетих. Това бе сестрата на Майкъл!
-Защо ме гледаш така? – запита ме с подозрителен поглед, понеже аз я гледах невярващо.
-Извинявай. – отново промълвих.
-Колко пъти ще ми се извиняваш? – запита ме, като взе папката си.
-Да, права си. – усмихнах се, като се засмях леко. – Казвам се Лаура. – представих се, като й подадох ръката си.
-Карън. – отвърна ми, като колебливо прие ръката ми и ме огледа от долу до горе. – Ти си по-голяма. – заяви, като не бе въпрос, а факт.
-Да, със сигурност съм по-голяма от теб. А ти учиш още в гимназията, нали? – запитах я и тя кимна. – Знаеш ли търся подарък за рождения ден на една приятелка, но се чудя, какво да й купя, ако си свободна искаш ли да се помоткаш по магазините с мен? – предложих й, а тя ме изгледа странно, сякаш не бях наред с главата си.
-Да, защо не? – отвърна за моя изненада, като сви раменете си и се усмихнах мило.
-Как е в гимназията? – запитах я любопитно, като оглеждахме в един магазин.
-Бива. – отвърна ми кратко и я погледнах подозрително. – Искам да свърши по-скоро. Не ми харесва. – заяви ми и се учудих.
-Защо? – попитах я любопитно.
-Защото всеки те преценява по-това, какви са родителите ти и семейството ти. За това. – отвърна ми с леко ядосан тон. Охо, значи сигурно я тормозиха, за това, че вуйчо й бе мафиот. Странно!
-Не бива да им обръщаш внимание. – посъветвах я и ме погледна учудено. – Техните семейства едва ли са толкова добри.
-Е, за тях моето е едно от най-лошите. – отбеляза с мрачно изражение. – Какво ще кажеш за някой парфюм да й подариш? – запитаме и погледнах към парфюмите.
-Да може. – съгласих се, като започнахме да ги миришем и да си харесаме някой. Внезапно телефона й звънна и тя го вдигна.
-Какво? – запита тя, а аз оглеждах другите парфюми. – По магазините съм с една приятелка. – заговори, като последва малка пауза. – Наистина ли ще дойдеш вкъщи, Майкъл? -запита тя учудено, а аз я погледнах слисана, че говореше именно с него. – Ами напоследък си доста зает или с компанията или с оная кокошчица. – отвърна му тя. – Скъсал си с нея!? Аха, и сега намери време за мен, колко мило. – изсумтя раздразнено тя. – Хич не ми викай. Хубаво, ако искаш идвай, след малко се прибирам. – и му затвори телефона, след което ме погледна. –Хареса ли си? – запита ме любопитно.
-Какво? О, да. – отвърнах и й дадох да помирише парфюма. –Става ли?
-Супер е. – съгласи се Карън и отидохме да го платим. – Е, беше ми приятно. –заяви ми след малко, след като излязохме от магазина.
-Ако искаш може да се видим и друг път. – предложих и ме погледна изненадана.
-Когато разбереш за семейството ми едва ли ще искаш да ме виждаш. – отбеляза тя мрачно и също се намръщих. Имах чувството, че явно май нямаше много приятели и това с вуйчо й и влияеше много.
-Не ме интересува какво е семейството ти. – отвърнах и мило. – Ето това е телефона ми. – казах й, като написах номера си на едно листче. – Обади ми се някой път да пием кафе. – предложих й отново и тя кимна, като се усмихна, а след това се запъти към изхода.
Какъв брат си Майкъл, след като не обръщаш внимание на сестра си? Запитах се мрачно. Тя бе все още тийнейджър, а именно този период бе най-труден и трябваше да й се обръща повече внимание. Прибрах се вкъщи, като оставих подаръка за Рейчъл. Очевидно нямаше да се виждам с Майкъл днес, след като разбрах, че ще ходи у тях. Рейчъл пък бе заета тази вечер, отново ресторанта й бе нает за някакво парти довечера. Джими също щял да излиза с някакво момиче, за това щях да прекарам сама вечерта. Направих си лазаня, после си пуснах да гледам някакъв филм, като си пиех вино и хапвах от лазанята си.

***
Бях вкъщи, като вечерях с майка ми и сестра ми. Гледах към Карън тревожно, понеже майка ми бе казала, че е започнала да бяга от училище. Имаше и слаби оценки. С това момиче трябваше да си поговоря. Карън се правеше на разсеяна, все едно нищо не е станало. Майка ми, Ребека бе притеснена за нея, защото й трябваше мъжка рака. За миг си помислих, че искаше да накара Дарио да се погрижи за нея, но ми заяви категорично, че няма да му позволи да се доближи до Карън. След, като се навечеряхме тя отиде в стаята си и аз я последвах, като влязох при нея. Изгледа ме с намръщено изражение.
-Какво искаш? – запита ме, като отиде и седна пред компютъра.
-Да поговорим. – отвърнах й, а аз седнах на леглото. Обърна се към мен и ме изгледа скептично. – Оценките ти са слаби. – заявих й и тя свъси очи.
-На баща ли ще ми се правиш? – попита ме сърдито. – Защото не си ми такъв.
-Не, не съм, но съм ти брат. – констатирах и я изгледах предпазливо. – Защо не ми кажеш, какво става с теб? Бягаш и от училище. – отбелязах, а тя се засмя.
-Сега, когато не си с Линда, вече намери време за мен. – изсумтя тя раздразнено, а аз се намръщих.
-Винаги съм ти обръщал внимание. –не се съгласих с нея. – Може и да съм бил зает понякога, но намирам време и за теб.
-Да бе. – изсумтя тя отново и се обърна към компютъра, а аз я изгледах раздразнено. - Тръгвай, Майкъл, няма да ти кажа нищо, защото си мъж и не ми е комфортно да говоря с теб за такива теми. – обясни ми тя и повдигнах веждите си изненадано.
-Мъж ли? – запитах намръщено. – Тогава, защо не поговориш с майка?
-Защото ми е майка. – отвърна просто, започвайки да цъка нещо на компютъра.
-Ще изключа този компютър, обърни се към мен, когато ти говоря. – заповядах й с твърд тон и тя се обърна троснато, гледайки ме раздразнено. – Ако толкова не ти харесва това училище, може да те преместя в друго. – предложих накрая.
-А, какво ще кажеш изобщо да не ходя на училище и да премина на частни уроци? – запита ме и я изгледах учудено.
-Не. – отсякох, като поклатих глава. – В училището, ще можеш да се сприятелиш с много хора, да си намериш приятели.
-Нямам никакви приятели. – отвърна ми тя мрачно. – И знаеш ли защо? Наричат ме „дъщерята на мафиота”, всички странят от мен. – обясни ми и се намръщих. Що за прякор беше това?
-Ще говоря с директора. – заявих й, като станах от леглото и тя се нацупи.
-Няма да има ефект. – отвърна ми и отново се обърна към компютъра.
-Ще видим. – заканих се мрачно и излязох от стаята й.
Преоблякох се, като си сложих бяла риза, черно сако и панталон. Щеше да има парти в един ресторант от служителите на компанията. Поканих и Браян да дойде. Беше ми дошло нещо на ум и щях да му предложа една сделка. Подкарах колата и след няколко минути я паркирах на паркинга пред ресторанта. Влязох вътре, като ресторанта бе хубав и луксозен. Запътих се към Браян, който вече бе седнал и отидох и седнах до него.
-Какво става? – запита ме той, гледайки ме учудено, а сервитьора дойде при мен.
-Голямо уиски. – поръчах му и той веднага ми сипа, а после се обърнах към Браян. – Хрумна ми нещо.
-Какво? -запита ме любопитно той, като се чукнахме с чашите и изпихме по-една глътка. Беше разсеян и проследих погледа му, като зяпаше една жена със светло кестенява коса, облечена с червен костюм. Поклатих глава, като се подсмихнах.
-Слушай. – подканих го аз, но той продължаваше да я зяпа. – Обърни ми внимание, Браян. –ядосах се накрая и той ме погледна.
-Просто я гледам, но те слушам. – заяви ми той леко намръщен.
-Добре тогава, искам ти да купиш акциите от компанията. – изрекох направо и тогава вече ми обърна внимание, гледайки ме шокиран.
-Какво? – запита ме слисан. – О, не! – възкликна той, клатейки глава. – Не разбирам нищо от тази работа, Майкъл. По-добре си намери друг.
-Искам да ги купиш, за да не ги купи, Дарио. После ще намеря друг човек и ще му ги продадеш. –обясних му плана си, а той ме гледаше изненадано.
-Аха. – изрече той замислено, като си до изпи уискито и си пръча още на сервитьора. – Слушай, познаваш ли онази жена? – запита сервитьора и поклатих глава. Сервитьора проследи погледа му и се подсмихна.
-Това е собственичката на ресторанта, Рейчъл Андерсън. – отвърна му сервитьора.
-Благодаря ти.- изрече Браян, след което сервитьора се отдалечи. – Собственичката, а? Трябва да я поздравя за доброто обслужване. – отбеляза той.
-Браян! – викнах малко по-силно и той ме изгледа.
-Да, да, акциите. – изрече той и изпих глътка от уискито си. – Ако не ме караш да правя нищо, съм съгласен, защото съм сигурен, че ще ти объркам работите, понеже не разбирам нищо.
-Добре. – отвърнах му съгласявайки се. – Тогава ти ще си новият ми съдружник. – отбелязах, като се усмихнах и той поклати глава.
-Плановите ти понякога са толкова налудничави. – отбеляза, Браян. – Все още твърдя, че трябва да отидеш на психолог.
-Млъквай. – заповядах му и за негова и за моя изненада, жената която зяпаше се приближаваше към нас. Браян си даде най-невинната и ослепителна физиономия.
-Добър вечер. – поздрави ни тя. – Всичко наред ли е? Имате ли нужда от нещо?
-Не, всичко е много хубаво, благодаря ви. – отвърнах аз, а Браян ме изгледа на кръв.
-Всъщност… - започна, Браян и жената го погледна. – Исках да ви поздравя за хубавото обслужване и за красивия ресторант. – изрече й той мило и жената се усмихна. – Разбирам от този бизнес, какво ще кажеше, ако някоя вечер излезем и си поговорим за ресторантския бизнес? – предложи той и поклатих глава, а жената го изгледа учудено.
-Знаете ли, веднъж направих тази грешка с друг заинтересован по този бизнес и не мисля да повторя същата грешка отново. –отвърна му тя и Браян я изгледа изненадан.
-Но, аз… - започна той, заеквайки.
-Ако ще ме сваляте, направете го по друг начин. – заяви му тя и ми идеше да се засмея. – Приятен апетит. –пожелани тя, след което се отдалечи от нас и отиде да провери при другите хора, дали всичко е наред.
-Какво не е наред? – запита, Браян покрусен. –Да не би да съм изгубил чара си?
-Не, не мисля. – поклатих глава, като се подсмихнах. – Просто използва тъп метод, който явно и други мъже са използва ли.
-Така ли? Ще видим тази работа. – закани се мрачно той и повика сервитьора. – Искам да поръчам едно от най-хубавото бяло вино и да го дадете на шефката си, предайте й извиненията ми и да се наслаждава на виното.
-Добре. – отвърна му сервитьора, след което се отдалечи и Браян се усмихна.
-Какво? Няма само ти да си имаш любовница. – отбеляза той, а аз се намръщих.
-Ти и без това си нямаш приятелка. – отвърнах му.
-Какво да се прави, като не могат да ме търпят. Жени! – изсумтя той и се засмях.
И като става въпрос за жени, помислих си аз и се подсмихнах. Пратих съобщение на Катрин, да ме чака след един час пред един клуб.
-Какво ще кажеш да те запозная с Катрин тази вечер? -попитах го усмихнато, а той ме изгледа изненадано.
-Честно казано не искам, но пък ми е интересно да я видя и да разбера с какво толкова ти е завъртяла главата. – отбеляза той.
-Не ми е завъртяла главата. – не се съгласих аз.
-А, да бе. Само дето харчиш сумата ти пари по нея. – изрече той и се намръщих. – По колко и даваш на ден? – запита ме любопитно.
-Четиристотин долара. – отвърнах му и той ме изгледа невярващо. – Всъщност искам да проверя нещо. – изрекох, като сега ми хрумна това. – Опитай се да я свалиш, да видим дали ще се съгласи да спи с теб, ако да, ще я разкарам веднага, ако не ще я задържа за по-дълго.
-Ето отново налудничав план. – изрече той невярващо, като поклати глава. –Сега пък искаш да спя с курвата ти. Е, дано да спи с мен, та да я разкараш.- отбеляза той, а аз се намръщих.Не исках и да си представя, че той щеше да я докосва. Но пък така щях да разбера, дали взимаше на сериозно правилата ми и дали наистина си заслужаваше да харча толкова пари по нея.
Станах като отидох да поговоря малко със съдружниците ми, Браян пък отиде при собственичката и поклатих глава. Стояхме до дванадесет вечерта тук, докато накрая не отидох при Браян, да му кажа да продължаваме на друго място.
-Значи няма да дойдеш с нас? – запита той жената.
-Съжалявам, но имам работа. Друг път. –отвърна му тя.
-Е, добре. Тогава ще ти се обадя да излезем някой път. – предложи, Браян.
-Хайде, голямо момче, да тръгваме. – подканих го нетърпеливо и след това излязохме от ресторанта, като си взехме такси до клуба, понеже бяхме пили. Да видим, дали Катрин ме чакаше.

Чаках вече почти един час пред тъпия клуб. Направо започвах да побеснявам, че толкова много закъсняваше. Стоях и мръзнех с тънкото си яке, а хората, които ме подминаваха ме гледаха странно. Охраната пък на клуба дойде при мен и ме попитаха дали имам нужда от нещо, заявих им че чакам някого, а те предложиха да го чакам при тях, но отказах. Защо закъсняваше толкова? Мислих си да вляза, но пък може би щеше да се ядоса, че не съм го чакала отпред. Накрая го видях да излиза от едно такси с някакъв друг мъж. Майкъл ме видя и се приближи към мен, като ме хвана и ме придърпа към себе си.
-Студена си. – проговори той, когато ръцете му се бяха плъзнали по тялото ми.
-Чаках един час. – отвърнах му намръщено и той се подсмихна.
-Защо не влезе тогава вътре? – запита ме и аз свих раменете си. Непознатият мъж чакаше до нас. – Браян. – повика го и мъжът се обърна към нас, като ме погледна преценяващо. – Това е Катрин, а това е Браян, мой добър приятел. – представи ни Майкъл и подадох ръката си.Той изглеждаше със светло кестенява коса и тъмни кафяви очи. Тялото му изглеждаше много по мускулесто от това на Майкъл.
-Приятно ми е. – отвърнах и той пое ръката ми, като я целуна.
-На мен също. – отвърна, Браян, а аз го изгледах изненадано.
Влязохме вътре, като бе задимено и се чуваше висока музика. Настанихме се на едно сепаре, като Майкъл поръча една бутилка уиски, а аз поръчах за себе си водка и портокалов сок. Поне тук бе топло, а от алкохола щях да се стопля още повече. Нещо не ми харесваше този Браян, гледаше ме някак странно, даже бих казала, че флиртуваше с мен с погледи. За бога, нали му бе приятел!? Явно не му бе чак толкова добър приятел, след като ме сваляше. Отидох до Майкъл, като обвих ръцете си около кръста му, както бе с гръб към мен и го целунах по врата. Той се обърна към мен и хвана малките ми ръце в своите, като ми се усмихна ослепително. Наведе главата си и впи устните си в моите. Отвърнах на целувката му, като той пусна езика си в устата ми. Исках да обвия ръце около врата му, но ги държеше в своите. После се отдръпна от мен, като ме пусна и се запъти на някъде. Въздъхнах и изпих една голяма глътка от водката си.
-Танцуваш ли? – запита ме мъжки глас и се обърнах, виждайки че това бе Браян. По колебах се какво да му отговоря.
-Да. – отвърнах и той ме хвана за ръката, като ме поведе към дансинга и започнахме да танцуваме.
Внезапно ме хвана, карайки ме да долепя тялото си до неговото, като ме обърна с гръб към него. Плъзна ръцете си по бедрата ми, галейки ги бавно.
-Страхотна си. – изрече той в ухото ми и усетих устните му върху врата си. – Аз съм по-добър от Майкъл, повярвай с мен ще се почувстваш много по-добре. – отбеляза той и хванах ръката му, като я изместих и се обърнах към него.
-Какво правиш? Нали си му приятел? – запитах невярващо, а той се засмя.
-С Майкъл, често си разменяме жените. Повярвай той няма да има нищо против. – обясни ми, а аз се намръщих. – Даже ще се зарадва, че си ми обърнала внимание. – отбеляза, а аз повдигнах веждите си изненадано.
-Не го вярвам. – отсякох твърдо, понеже ми бе заявил ясно, че искаше да съм само с него.
-Погледни. – нареди ми Браян, като хвана брадичката ми и ме накара да извърна лице към масата, където той се бе върнал и ни погледна за миг, а после извърна погледа си, като продължи да пие. Лицето му не издаваше с нищо, че му пука, какво правех.Не мога да повярвам! Нима искаше да спя с приятеля му!? - Видя ли? Няма нищо против. – изрече победоносно, Браян усмихвайки ми се съблазнително. Наведе главата си, като направи опит да ме целуне, но се отдръпнах.
-Но аз имам против. – заявих му внезапно бясна.
Отдръпнах се от него и отидох на масата ужасно вбесена. Взех си водката и я изпих на екс. Усетих погледа му да ме наблюдава. А после дойде до мен, като ме извърна към себе си и ми се усмихваше ослепително.
-Какво има, котенце? – запита ме и повдигнах веждите си изненадано. Използваше прякора, който ми бе дал Марио. Той обичаше така да ме нарича. Нямах нужда от втори, Марио. Вдигнах ръката си и му забих силен шамар, като лицето му се извърна на страни.
-Няма да ме караш да се чукам с приятелите ти! Не съм някакъв парцал, който можеш да разнасяш на ляво и на дясно. – изрекох с ужасно вбесен тон.
Не изчаках да видя какво е изражението му, отдръпнах се и отидох да си взема още водка. Бях ужасно ядосана, че си правеше с мен каквото си иска. Да, за него бях курва и сигурно е решил, че няма да имам нищо против, ако легна с приятеля му. Отидох до бара, като си поръчах една голяма водка. Внезапно някой ме хвана силно и се обърнах към натрапника, но видях, че бе Майкъл, който изглеждаше с ядосано изражение.
-Какво? – запитах го с ядосан тон. –Кой е другият, на който ще ме препоръчаш? Ако имам избор, може би пък да си харесам някой. – отбелязах, като се засмях фалшиво, а той намръщи изражението си.
-Млъкни. – заповяда ми с твърд тон. – И повече да не си посмяла да ми посегнеш. – предупреди ме заплашително. – Това беше просто тест, да видя дали приемаш правилата ми на сериозно. Не искам да се чукаш с никой от приятелите ми. –заяви ми с твърд тон, а аз го изгледах невярващо.
-Какво? Тест? – запитах слисана с ядосан тон. – И, ако не го бях преминала, какво щеше да направиш?
-Щях да те зарежа и да те върна обратно при Марио. – отвърна ми просто, а аз го изгледах изненадано.
-Не ме наричай повече, котенце. – наредих му с вече малко по спокоен тон и той се подсмихна.
Обърнах се да си взема водката, а Майкъл направо поръча цяла бутилка, като се върнахме на масата. Браян ни гледаше с весело изражение, а аз му се намръщих, като той дойде до мен.
-Беше идея на Майкъл. Издържа теста. –похвали ме с ухилено изражение. – Никога не бих спал с някоя жена, с която е Майкъл. Но пък и теб не те одобрявам много. –отбеляза той и го погледнах изненадана.
-Защо? – попитах го любопитно.
-Защото си…знаеш каква. – отвърна ми деликатно и се намръщих.
Продължихме да пием, като Майкъл ме караше да танцувам с него. Бях леко замаяна, но не чак толкова много пияна. Целуваше ме по врата, докато клатех ханша си с такт с музиката. После внезапно ме хвана и ме накара да седнем на сепарето, карайки ме да седна в скута му и ме придърпа, като ме целуна страстно и дълбоко и обикаляше ръцете си около тялото ми. Извърна ме направо към себе си, като разкрачих краката си, а той не отделяше устните си от моите. Внезапно плъзна ръката си под роклята ми, намирайки чувствителната ми част и хванах ръката му, за да спре.
-На публично място сме. – изрекох срещу лицето му, а той се подсмихна дяволито.
-Никой не може да види, какво правя с теб, така както си в тази поза. – отвърна ми с дрезгав и съблазнителен глас и отново впи устните си в моите.
-Ако искаш тогава да се прибираме. – предложих из между целувките му.
-Добре. – съгласи се и станах, както и той.
Хванахме си после такси и се прибрахме в апартамента. Когато влязохме ме хвана веднага и нетърпеливо впи устните си в моите. Намери ципа на роклята ми, като го разкопча и след това сложи ръцете си на раменете ми и започна да плъзга презрамките и роклята бавно, след което се свлече в краката ми. Подкани ме да вървя, като влязохме в спалнята, не отделяйки устните си от моите. Стигнах до ръба на леглото и ме бутна, като легнах върху него. Той остана прав, като махна сакото си, а после започна да разкопчава копчетата на ризата си и след това и нея я свали от тялото си. Намести се върху мен и впи отново устните си в моите, като ръцете ми започнаха да обикалят около гърба му. Обвих краката си около кръста му, като започна да отърква тялото си възбуждащо в моето. Преобърна ме върху себе си и наведох главата си, като започнах да целувам врата му. Ръцете му обикаляха из тялото ми, като намери закопчалката на сутиена ми и след това го махна. Стигнах до гърдите му, като ги обиколих с език и започнах да засмуквах зърното му, като той изстена. Ръката ми намери колана му, като го разкопчах, а после засмуках и другото му зърно, дразнейки го и със зъбите си. Неговите ръце намериха моите гърди и започна с пръстите си да обикаля около и двете ми зърна. Хвана ме за косата и придърпа лицето ми до неговото, като впи устните си в моите властно. Ръката му се плъзна по бедрото ми, а после намери бикините ми, като се плъзна вътре и започна с леки движения да си играе с чувствителната ми част, докато устните му не се отделяха от моите. Отдръпнах се за миг, за да си поема въздух, като дишах тежко и леко стенех, понеже пръстите му продължаваха с движенията си. Отново ме преобърна, като той се настани върху мен и махна бикините ми, както и панталона си и боксерите си, а след това влезе в мен, като изстенах високо.Започна да се движи с леки и ритмични движения, като и аз се движех с него. Хвана ръцете ми, като ги постави до главата ми, държейки ги силно с едната си ръка, а другата започна с пръста си да обикаля около долната ми устна. Наведе главата си и засмука силно зърното ми, докато продължаваше да се движи, а аз стенех тихо. Махна пръста си от устната и го плъзна обикаляйки около зърното ми, като впи своите устните в моите. Исках да го докосна, но държеше здраво ръцете ми в своите и се опитах да ги измъкна.
Внезапно се отдръпна от мен и стана, като го погледнах учудено. Отвори едното шкафче и изкара малко въже, като се настани отново върху мен и хвана ръцете ми, завързвайки ги с въжето на леглото.
-Какво правиш? – запитах го учудено, а Майкъл се усмихна съблазнително.
Внезапно ме хвана паниката, но се опитах да я прикрия. Не ми харесваше да ме връзват, имах лоши спомени от това.
Влезе отново в мен, неказвайки нищо и продължи с движенията си, а напрежението в мен ставаше все по-голямо. Впи устните си в моите, точно когато щях да извикам и свърших блажено. Той се отдръпна отново, като започна да ме целува по цялото ми тяло, стигайки до бедрата ми и продължи и по-краката ми. После отново стигна до бедрата ми и езика му започна да облизва чувствителната ми част. Стиснах очи, като продължаваше с движенията си и стенех тихо.
-Погледни ме. – заповяда ми с дрезгав глас и отворих очите си. – Искам да ме гледаш. – нареди ми, но знаех, че щеше да ми е трудно да изпълня това.
Езика му продължаваше да ме облизва, а после с един пръст влезе в мен и стенех тихо, докато накрая не свърших отново. Но той не спря. Продължаваше отново и отново с езика си, а аз не знаех дали щях да издържа още на това лудо удоволствие. Сега разбрах, защо ме върза. Искаше да прави, каквото си иска с мен и да не се опитвам да го спра. Гърбът ми се извиваше като арка, не можех да си намеря място, защото ме караше да свърша отново и отново. После се отдръпна, когато тъкмо щях да свърша пак и влезе в мен. Впи устните си в моите страстно, като движенията му бяха по-бързи. След малко и двамата свършихме едновременно, като се опитвахме да успокоим дишането си. После Майкъл се отдръпна, като стана от леглото, но аз не можех да стана.
-Ще ме отвържеш ли? – запитах го с леко дрезгав глас и той ме погледна, като погледа му обходи на всякъде из голото ми тяло.
-Чудя се. – отвърна ми, като се подсмихна. – Така както си, ужасно много ми харесваш. – отбеляза одобрително, а аз се намусих.
-Болят ме ръцете. – изрекох, а той се засмя.
-Добър опит. – подсмихна се отново весело и за моя изненада излезе от стаята.
Стоях гледайки тъпо вратата, не можейки да взема решение. Започнах да се вбесявам. Нима щеше да ме остави така?
-Майкъл! – викнах силно с вбесен тон. – Веднага се върни и ме отвържи, иначе кълна се… -започнах да мисля, как ще му го върна. - Долен негодник! Кретен! Надут пуяк! Арогантен задник! Самовлюбен идиот! – започнах да го нареждам с висок тон.

***
Чувах я отлично как ме псуваше и се засмях весело. Харесваше ми да я измъчвам по-този начин. Ах, Катрин! Само, като знаех, че си вързана и гола, чакайки ме, ме възбуждаше отново. Радвах се, че и не пусна на Браян. Изненада ме и от това, колко много се вбеси от този факт. Странно! Една курва, не би се вбесила толкова много. Но ми харесваше да виждам и ядосания й пламък в очите.
-За бога! Отвържи ме! – викаше силно и отново се засмях. Определено нямаше да млъкне. – Кълна се, ще ти го върна тъпкано. –закани се, а на мен ми бе много весело.
Отидох в кухнята, като изпържих едни картофки. Взех и сок и ги сложих на таблата и се върнах обратно в стаята. Катрин ме гледаше на кръв, с ужасно вбесено изражение.
-Веднага ме отвържи! – заповяда ми с ядосан тон и се подсмихнах.
-Не искаш ли първо да те нахраня? – попитах я невинно и оставих таблата на шкафчето, като седнах до нея на леглото. Аз вече си бях сложил панталоните, но реших да не си слагам ризата.
-Не! – отсече твърдо. – Отвържи ме! – заповяда отново и се усмихнах лукаво. Взех едно картофче, като го поднесох към устата й.
–Хайде, отвори я. –наредих й, но тя отказваше да си отвори устата. Внезапно погледа ми се плъзна по ръцете й, и наистина видях, че бяха зачервени, от опита й да се измъкне от тях. Намръщих се. Пресегнах се с леко раздразнено изражение и отвързах ръцете си. - Е, развали ми удоволствието. – отбелязах мрачно, като станах от леглото.
Тя изруга нещо вбесено, като разтриваше ръцете си и стана от леглото припряно.
-Никога повече не го прави. – заповяда ми с ядосан тон, като забързано се обличаше.
-Това е просто игра, Катрин. Начин на удоволствие. Не можеш да ме излъжеш, че не ти хареса колко пъти те накарах да свършиш. – отбелязах мрачно, а тя ме изгледа на криво.
-Не ми харесват тези игри. – заяви ми тя и я изгледах учудено.
-Защо? – запитах любопитно.
-И други са се опитвали като теб да ме връзват, не ми харесва. – отвърна ми за моя изненада и се намръщих.
-Защо тогава не ми спомена нищо още от началото? – запитах я с интерес, като станах от леглото.
-Защото знаех, че ти не би ме наранил. – отвърна ми и я изгледах учудено.
-Кой е бил и кой те е наранявал? – попитах с леко ядосан тон.
-Какво значение има? -запита ме троснато с малко по-висок тон. – Минало е. – допълни, но аз я хванах за лакътя, като я накарах се озове в прегръдките ми.
-Кой е бил, Катрин? – попитах с спокоен глас, като прокарах ръка нежно по лицето и.
-Доведения ми баща. – отвърна ми и очите ми потъмняха.
-Как те е връзвал, нали ми каза, че се е опитал? -запитах я неразбирайки.
-Ох, какво значение има как? – запита тя, като започна да се изнервя. – Връзваше ме за една колона и ме биеше. Това е. – отвърна ми най-накрая и я погледнах невярващо.
-Не видях никакви белези по тялото ти. – изрекох замислено, а тя ми се намръщи.
-Нямам белези, разните зараснаха. – отвърна ми, все едно бе толкова просто. Седна на леглото и взе картофките, като почна да си ги яде, а аз я гледах учудено.
-Не показваш много болката си. – отбелязах и тя вдигна поглед към мен. – Сигурен съм, че те боли много, но я прикриваш.
-Недей да ми философстваш, всеки е изживял трудни моменти. Няма розови светове. – отвърна ми, като седнах отново до нея и си взех едно картофче.
-Не съм казвал, че има розови светове. – противоречих аз и тя ми се намуси. Отместих с ръката си един кичур от лицето й, докосвайки го нежно. Тази жена ме обсебваше, което не бе на добре. Харесваше ми прекалено много. Още в началото, когато я зърнах за пръв път ми направи силно впечатление, но нарочно не показвах с нищо, че ме интересуваше. Сега обаче, вече бе моя.
-Връзвал ли си и приятелката си така? -запита ме внезапно любопитно и се подсмихнах.
-Не. – отсякох аз. – С теб, скъпа, ще мога да правя без проблем неща, които преди не съм правил. – обясних й и тя ме изгледа изненадано.
Да, точно така. С нея можех да правя, каквото си искам и тя нямаше да ми противоречи. В главата ми, във фантазиите ми се въртяха какви ли не неща. Подсмихнах се дяволито, а тя ме изгледа подозрително.Докато не ми омръзнеше, щях да се възползвам от нея, да правя секс с нея, колкото пъти си искам, където си поискам.

Отидох в ресторанта на Рейчъл, за да я видя. Джими също беше дошъл и двамата хапвахме по една салата, поне аз де. Той си бе поръчал по една пържола с гъбен сос.
-Значи започва да ти разказва малко по-малко. – обади се, Джими с пълна уста и кимнах.
-Ще спечеля доверието му, ще видиш. – заканих се аз, защото наистина щях да го постигна. Вече ми разказа за Марио, сега трябваше да ми разкаже и за Дарио, но трябваше бавно да стъпвам по почвата.
-Запознах се с Линда. – изтърси, Джими внезапно и го погледнах смаяна.
-Какво? – запитах невярващо.
-Аха, снощи се видяхме. – отвърна ми незаинтересовано, но всъщност само се правеше, че не се интересуваше, много добре го познавах.
-Аз пък се запознах със сестрата на Майкъл. –изтърсих и аз и той също ме погледна смаяно.
-Аз пък си спечелих една среща довечера. – заяви ни Рейчъл, която седна до нас и двамата с Джими се засмяхме. – Вие не може ли да говорете за нещо друго, освен за работа?
-Не. – отсече, Джими.
-Аз мога – отвърнах й ухилено. – Кой е новият ти мъж? – запитах я любопитно със светнали очи.
-Казва се, Браян. – информирани тя и се намръщих, заради името. Така се казваше и приятелят на Майкъл, но нямаше начин да е един и същ човек. – Много е готин и секси. – заключи тя, като се изкикоти, а Джими се намуси.
-Аз не съм ли секси? – запита я той и Рейчъл го изгледа преценяващо.
-Да, ставаш. – отвърна му тя и се засмях. – Но не си за мен.
-И, какво стана с този Браян? – запитах отново с интерес.
-Опита се да ме свали със изтърканите номера, но после се поправи. – обясни ми с весело изражение. –Довечера ще излезем.
-Я, ми кажете. – подкани ни внезапно, Джими и го погледнахме любопитно. – Вие спите ли веднага на първата среща? – запита ни и двете с Рейчъл го изгледахме учудено.
-Аз не. – отвърнах.
-Е, аз два пъти го направих. – отвърна му Рейчъл. – Но със сигурност няма да го направя с Браян.
-Да не би да искаш да спиш с Линда? – запитах невярващо и той се намръщи.
-Не съм казвал такова нещо. – противоречи ми той. – Просто исках да се информирам.
-Вие мъжете винаги искате това, едва ли си по различен, Джими. – отбеляза, Рейчъл.
-Различен съм. – намръщи й се той.
-И не мислиш само за секс? – запита го съмнително, Рейчъл.
-Не, не мисля само за секс. – отвърна й той троснато и двете с Рейчъл се засмяхме. – Хайде, да отиваме в участъка. – подкани ме, Джими и се намръщих.
-Ще се видим после. – казах на Рейчъл и тя кимна. – После да ми се обадиш, когато свърши срещата и да ми разкажеш.
-Разбира се. – отвърна ми и с Джими излязохме от ресторанта.
Отидохме в участъка, като се видях с капитана и на него му разказах всичко, какво се бе случило. Е, разбира се без подробности, за това, какво съм правила с Майкъл. Подозирах, че с Марио ставаше въпрос нещо за наркотици и се оказах права. Знаех и къде бяха. Бяха скрити в една врата, която не приличаше на врата, а на стена. Отлично видях веднъж, как Джоузеф веднъж бе влязъл там. Но все още ни трябваше Марио, затова нямаше да го арестуваме.
Внезапно телефона ми звънна, докато тренирах отново и го вдигнах, леко запъхтяна.
-Да. – проговорих, като си поемах въздух.
-Лаура? – запита някакъв женски глас.
-Да, аз съм. Кой се обажда? – попитах, понеже гласът не ми бе познат.
-Карън. – отвърна ми тя и се учудих.
-Здравей, Карън. Как си? – запитах я, като взех една хавлия и започнах да се бърша с нея.
-Ами бива. Нали ми беше споменала, че може да пием някой път кафе. И се запитах, дали си свободна? – попита ме тя.
-Да, разбира се. – отвърнах веднага. – Къде искаш да се видим? – попитах я.
-Искаш ли в мола? – попита ме.
-Да, добре. Тогава ще те чакам пред мола. – изрекох и след това затворих телефона, като отидох да си взема един душ.
Преоблякох се в чисти дрехи в съблекалнята, като внезапно чух някакви стъпки и се обърнах да видя, Скот.
-Скот, може първо да провериш дали е свободна съблекалнята следващият път. Може и да не бях облечена. – изрекох с намръщено изражение, а той ми се ухили.
-Това е мъжка съблекалня. – отбеляза той с лукава усмивка.
-Има и жени също. – отвърнах троснато.
-Говори се, че се чукаш с Розенберг. – заяви ми внезапно и го изгледа ядосано.
-Това теб не те засяга. – отвърнах му вече наистина ядосана. Той се приближи към мен и ме хвана внезапно за ръката.
– Какво толкова му харесваш? – запита ме, явно искайки да разбере.
-Не го харесвам. –отвърнах му и преметнах ръката му, като го затиснах за стената, а той изхока. Все пак имаше ефект от тренировките.- А ти не се бъркай. – наредих му и след това го пуснах и излязох от съблекалнята.
Влязох в колата си и подкарах към мола. След минута я паркирах на паркинга и се запътих към входа. Карън вече ме чакаше.
-Здравей. – поздравих я и тя ми се усмихна.
-Здрасти. – отвърна ми също и после влязохме в мола, като седнахме в едно кафе. Тя си поръча едно капучино, а аз си поръчах дълго кафе със сметана.
-Как вървят нещата при теб? -запитах я любопитно. – Все още ли мразиш училището?
-Да. – потвърди тя намръщено. – На всичкото отгоре, тъпият ми брат щял да говори с директора. – заяви ми и я погледнах изненадано. – Предложих му да бъда на частни уроци, но не иска.
-По-добре ли ще е за теб, ако си на частни уроци? – запитах я мило.
-Да, много по-добре. – потвърди, като ми се усмихна. – Така поне никой няма да ме тормози.
-Кой те тормози? – запитах любопитно.
-Кой ли не. –отвърна ми намръщено. – Ето, харесвам едно момче, но той също страни от мен.
-Опита ли се да го заговориш? – попитах я, отпивайки глътка от кафето си.
-Да, веднъж, отговаряше ми с кратки отговори и после бързо се отдръпна от мен. – обясни ми и помръкнах.
-Наистина съжалявам, Карън. – казах й искрено. Тя не бе виновна за това, какво е семейството й. Беше просто невинна жертва. – Майка ти какво мисли за това? – попитах я любопитно.
-Не говоря с майка ми. Преди говорих с баща ми, но той си отиде. С брат ми също се имахме повече преди, но той нещо се отдръпна, след смъртта на татко. – обясни ми и се зачудих. – Промени се, стана по студен и безразличен. – допълни и се намръщих. Значи смъртта на баща му, му е повлияла. Трябваше да го накарам следващият път да ми говори за това. – Знаеш ли, макар, че си непозната се съгласих да дойда с теб миналият път, просто защото няма с кой да обикалям магазините. Е, имам една приятелка, но тя е много затворена и не обича да излиза много. – обясни ми.
-Тогава, когато искаш с теб ще обикаляме на всякъде, стига да съм свободна. – предложих й мило и тя ми се усмихна ослепително.
Станахме от кафето, а после наистина обикаляхме из магазините. Бе много забавна, когато човек я опознае и определено ми бе весело с нея. Обличахме разни дрехи, отидохме и на фризьор и накарах да й направят някоя готина прическа. После се разхождахме по алеята на плажа, като си взехме по един сладолед.

***
Бях бесен. Не можех да повярвам! Стоях пред всички хора, мои съдружници, гледайки невярващо, Дарио, който ни заяви, че е купил акциите. Не можах да изпълня молбата на баща си! Не разбирах за какво му е компанията, но щях да стигна до дъното на всичко това. Усмихнах се насила.
-Е, господа. – проговорих с делови тон. – Запознайте се тогава с новият ни съдружник, Дарио Розенберг. – заявих със сериозен глас
Всички станаха от мястото си и го поздравиха, а Дарио им се усмихваше.Планът ми с Браян, отиваше по дяволите. Но можех ли да знам, че толкова рано, Дарио щеше да купи акциите!? Изпсувах на ум бесен. Съжалявам татко! След това отидох в кабинета си, а после Дарио дойде.
-Здравей, Майкъл. – поздрави ме той със усмивка на лице и също му се усмихнах. Подканих го с ръка да седне на стола срещу мен и той го направи.- Е, изглежда най-накрая станах част от тази компания. – заяви ми той и кимнах сериозно. – Можеш да разчиташ на мен за всичко, Майкъл. Ще ти помогна с каквото мога, все пак ти си президентът на компанията. – отбеляза и имах чувството, че искаше той да е президентът и да ми отнеме поста, но нямаше как да стане това.
-Така е. – потвърдих със сериозен глас и станах, като налях по едно уиски и му подадох чашата, а после си седнах обратно на стола. – Наздраве тогава. – подканих го и той вдигна своята чаша, като се чукахме и изпихме по-една глътка. – Какви са плановите ти? - запитах го любопитно и той се усмихна.
-Ще видиш, Майкъл. – отвърна, като не ми даде конкретен отговор. – Всичко с времето си, нещата стават бавно, но и както се казва славно. Трябва да се опозная и с другите ми съдружници от компанията. – намигна ми с весело изражение и кимнах.
-Добре. – отвърнах му със спокоен глас. – Ще те уведомявам тогава, кога са срещите на събранията. А ти ще трябва да се заемеш с твоя отдел и да ми представиш проекти. – обясних му и той се засмя.
-Както кажеш, Майкъл, ти си силният тук. – намигна ми с весело изражение. –Тогава ще отида в новия си кабинет. – предложи и стана, както и аз и си стиснахме ръцете. –Наистина се радвам, че ще бъда част от тази компания. Ти не си като баща си, за което много се радвам. До после, Майкъл. – изрече той, след което излезе от кабинета.
Мамка му! Изпсувах на ум бесен. Разкарах вбесено всички неща, които бяха на бюрото ми и те се разпиляха по пода. Трябваше да разбера какви са му плановете и защо толкова много искаше компанията. По дяволите! Взех якето си, като излязох от кабинета си.
-Почисти ми кабинета. – наредих на секретарката, която ме изгледа учудено и след това излязох от сградата.
Качих се в колата си, като я подкарах без никаква цел и само обикалях из улиците. Изкарах телефона си и набрах номера на Катрин.
-Здравей. – проговори тя, когато вдигна.
-Къде си? Искам да те видя. – изрекох с твърд тон, като карах.
-Сега ли? – запита ме с учуден тон.
-Не, след един месец. Разбира се, че сега. – отвърнах й с ядосан тон.
-Добре, ако искаш ще те чакам пред кафе „ларис”. - предложи ми и затворих телефона, като подкарах към кафето.
Спрях след няколко минути пред кафето и в огледалото за задно виждане я зърнах, как вървеше насам. Излязох от колата, като се облегнах на нея и я зачаках.
-Здравей. – поздрави ме, когато дойде до мен и ме гледаше предпазливо.
-Качвай се. – наредих й, като влязох на шофьорското място и след секунда и тя се качи, а после подкарах колата.
-Изглеждаш ядосан. – отбеляза тя с колеблив глас.
-Така ли изглеждам? – запитах я с сарказъм, усмихвайки се фалшиво и Катрин кимна. Погледа ми обходи червената пола, която бе сложила, а после нагоре по черния й потник и бялото й тънко яке. Русата й коса бе вързана и като за никой път, не си бе сложила грим. За пръв път я виждах без грим и честно казано естествена бе много по-хубава. – Повече не искам да си слагаш грим. – наредих й и сините й очи ме погледнаха учудено. – Освен, ако не е някакъв лек грим.
-Хубаво. – отвърна ми с малко троснат тон. – Къде отиваме? – запита ме със сърдито изражение.
-Не знам. – отвърнах й, докато карах и реших да излезем извън града.
-Ще ми кажеш ли какво е станало? - запита ме с любопитен тон и въздъхнах.
-Вуйчо ми купи акциите на баща ми. – отвърнах й и лицето й се извърна към мен изненадано.
-И това не ти харесва? – запита ме учудено.
-Не, не ми харесва. – отвърнах й, съсредоточен в пътя. – Баща ми не искаше, Дарио да се занимава с компанията, но не можах да го спра.
-Съжалявам. – изрече тя и я погледнах учудено и накрая спрях колата, някъде извън града, в една гора.
-Да се разходим малко. – предложих й и излязох от колата.
Тя също излезе, като закопча якето си, понеже духаше малко студен вятър. После започнахме да се разхождаме, вървейки бавно. Тя оглеждаше на всякъде, а аз вървях замислен. Ако не беше курва, може би щеше да има нещо повече между нас. Щях да я представя на семейството ми, щяхме да бъдем заедно, нормална двойка. Но тя си беше точно една курва, затова това никога нямаше да стане. Хванах я внезапно и след това я притиснах на едно дърво, слагайки двете си ръце от страни, не можейки да помръдне или да ми избяга. Очите й ме погледна предпазливо. Прокарах едната си ръка по лицето й, галейки го нежно, по врата й. Наведох главата си и я целунах страстно и дълбоко. Пуснах езика си в устата й, можейки да усетя сладостта. Движеше устните си заедно с моите и отърках тялото си в нейното. Харесваше ми, харесваше ми ужасно много да я целувам на всякъде, да я докарвам до оргазъм отново и отново. Ръцете й стискаха сакото ми, докато продължавах да я целувам. Ръката ми се плъзна по бедрото й и се мушна под бикините й, като внезапно плъзнах пръст вътре в нея. Беше мокра! Наистина ме изненадваше от това, колко бързо се възбуждаше и се усмихнах самодоволно. Махнах пръста си и оправих бикините й, като се отдръпнах от нея и се усмихнах, а тя дишаше тежко.
-Връща ме ли се? – запитах я спокойно, а тя ме гледаше изненадано, но кимна.
Усмихнах се победоносно. После започнахме да вървим по-обратният път. Дърветата тук бяха големи, чуваше се пеенето на птичките и бе спокойно. Слънцето вече залязваше, предвещавайки идването на нощта. Стигнахме до колата, като през целият път Катрин не казваше и дума. Тя се запъти към предната седалка, но имах нещо друго на ум и я хванах, като се обърна към мен и се озова в прегръдките ми.
-Какво си намислил сега? – запита ме съмнително и се усмихна невинно и ослепително.
-Ще видиш. – намигнах й закачливо и отворих вратата на задната седалка, подканвайки я да влезе. Тя влезе вътре, както и аз, след което ме погледна учудено.
-И, какво сега?Ще си стоим тук ли? – запита с намръщено изражение, а аз се засмях.
-Не. – поклатих глава, като я хванах, карайки я да легне върху мен.- Няма да стоим, ще правим друго нещо. – обясних й загадъчно, но от изненаданото й лице, явно е разбрала, какво имах в предвид.
Придърпах лицето й към моето и впих устните си в нейните, пускайки езика си в устата й. Опитах се да се наместя, като легнах на седалката, я тя бе върху мен. Разкопчах якето й, след което го махнах от нея, мятайки го отпред на седалката.
-Правила ли си го до сега в колата? – запитах я с дрезгав глас и с любопитство.
-Не. – отвърна ми тихо и се усмихнах, че поне нещо щеше да й е за пръв път с мен.
-Какво не си правила? – запитах я, докато я целувах по врата.
-Как, какво? – запита ме с тих тон, явно не разбирайки, като леко се повдигнах и махнах сакото си.
-Какво не си правила в секса или къде не си го правила? –уточних въпроса си, понеже ми бе интересно и исках да го направи с мен.
Ръцете ми стигнаха ръба на потника й, като го махнах през главата й и него мятайки го на предната седалка.
-Аз, не знам. – отвърна ми, дишайки трудно, като започнах да я целувам по-раменете и по полуразголените й гърди.
-Знаеш. – констатирах леко намръщен, като ръцете ми се озоваха на гърба й и разкопчах сутиена й, освобождавайки гърдите й. Харесвах ги, не бяха прекалено малки, нито прекалено големи и най-хубавото бе, че бяха стегнати. Явно тренираше нещо.
-Не съм го правила в гората и на плажа. – отвърна ми внезапно и се усмихнах самодоволно. Сега бяхме в гората. Замислих се лукаво, като я накарах да се повдигне леко, за да гърдите й да се озоват до лицето ми, и веднага засмуках едното й зърно.
-Друго? – запитах, обикаляйки с език около гърдата й и захапах с зъби леко зърното й, като тя изстена. – Анален секс, правила ли си? -запитах я любопитно, като се заех да засмуквам другото й зърно.
-Да, но не ми харесва. – отвърна ми за моя изненада и се учудих.
-Доколкото си спомням, онзи път, не погълна течността? - припомних й, онази нощ, когато бях пиян и тя ми направи свирка. Отдръпнах я леко от себе си, за да си сваля ризата и я захвърлих.
-Да, не ми харесва. – отвърна ми отново и се загледах в очите й.Сините й очи бяха потъмнели и ме гледаше жадно, изпълнена със страст.
Хванах я, като я накарах да седне върху седалката, а аз се изправих до колкото можах. После стъпих на коляното си върху земята, като махнах полата й, а след това и бикините й. Прокарах пръста си, докосвайки съвсем леко, незабележимо чувствителната й част, гледайки я в очите, а тя потрепери.
-Казах ти, че искам да ме гледаш. – наредих й с твърд тон и тя отвори очите си. Исках да виждам, страстта й в тях, жаркият й пламък, живота й в тях. Плъзнах пръста си в нея и бе още по-мокра и от преди. После го изкарах и го прокарах по чувствителната й част, започвайки да го движа, а тя стенеше. Наведох се и започнах да го ближа с езика си, като едновременно с това, отново вкарах пръста си в нея. Харесваше ми да го правя, миришеше превъзходно. Продължих с езика си, но за мое разочарование, свърши много бързо. Намръщих се, но продължих с движенията си, като повдигнах краката й, да се опрат на двете седалки от горе. Катрин стенеше силно, дишайки тежко,като ръцете й не можеха да си намерят място. Харесваше ми й да чувам стенанията й. Беше сладък и възбуждащ звук за ушите ми. Накрая я накарах да свърши отново, като дишането й бе учестено. Отдръпнах се леко, като махнах панталона си и боксерките си. Седнах отстрани до нея на седалката, като я хванах, карайки я да седне върху мен. Тя наведе главата си, почвайки да ме целува на всякъде, а ръката й се плъзна по мъжествеността ми, която вече я желаеше ужасно много. Обикаляше с език около гърдите ми, като ръката й се движеше бавно около мъжествеността ми. Накрая я накарах да се отдръпне, иначе щях да свърша. Наместих я върху себе си и след това влязох в нея. Чувството да съм в нея, бе просто невероятно. Обвих ръката си около врата й, придърпвайки я към себе си, за да впия устните си в нейните, като я накарах да се движи. Та както бе върху мен, ми харесваше ужасно много. Ръцете ми обикаляха около гърдите й, разтривайки ги нежно, докато се движеше, както и аз. Накрая за втори път и двамата свършихме едновременно. Катрин се отпусна върху мен, като зарови главата си в врата ми, а аз обикалях ръцете си около гърба й и дупето й, докато си успокоим дишането си. Накрая я накарах да се отдръпне от мен, след което започнахме да се обличаме и се качихме отпред, като подкарах колата.

Рейчъл ми се бе обадила да се видим незабавно, че имала да ми казва нещо спешно. Прибрах се вкъщи, след разходката си с Майкъл. Господи, започвах да се увличам по него. Не бе нормално толкова много да ми харесва. Да харесвам устните му, да ме докосва навсякъде и толкова много да го желаех. Не биваше да го харесвам. Та той бе същият като вуйчо си. Именно Дарио бе убил родителите ми, защото баща ми, работеше като журналист и бе разкрил нещо за него. Знаех, че той заплашваше баща ми, да не публикува някаква статия и след като баща ми му отказа, съм сигурна, че за катастрофата бе виновен именно Дарио Розенберг. Беше точно на Коледа, когато ми се обадиха и ми съобщиха, че родителите ми са мъртви. От тогава бях намразила този празник и четири години подред, празнувах сама, нежелаейки да виждам никого, защото винаги бях много депресирана този ден. Ето, затова трябваше да мразя Майкъл, а не да ми харесва секса с него. Защото бе просто секс, само ме чукаше, понеже ме възприемаше като курва и докато ме възприемаше като такава, държанието му нямаше да се промени и трябваше да преглътвам обидите му и грубостта му. Да се правя на луда, че нямах нищо против да прави каквото си иска с мен, да ме обижда по всякакъв възможен начин, както направи с приятеля му. Всичко бе една лъжа между нас, един фарс, една игра, която играех и се преструвах. И когато ми разкажеше всичко за Дарио, щях да го зарежа и да се махна от живота му завинаги. Но дали бях способна на това? Дали щях да му кажа истината за себе си преди това?
Звънецът на апартамента ми звъна и въздъхнах, като се върнах в настоящето и пропъдих тези мисли от съзнанието си. Отидох да отворя, като бе Рейчъл и се усмихнах, но тя ме гледаше тревожно.
-Какво има? – запитах я любопитно.
-Няма да повярваш. – проговори тя, като влезе и отидохме в хола. Отиде до малкият ми бар и изкара една бутилка вино, отворена от снощи, като наля две чаши. –Имам нужда да пийна, ти също след като ти разкажа.
-Какво е станало, Рейч? – запитах я отново с интерес, искайки да узная, защо бе толкова развълнувана. Тя наля в чашите вино и аз взех своята, като тя изпи една голяма глътка.
-Браян, мъжът с когото се запознах и излязох е приятел на Майкъл Розенберг. – съобщи ми и я погледнах шокирана. Господи! Значи това бе същият Браян!
-Не мога да повярвам. –възкликнах невярващо.
-Аз също. – съгласи се с мен и изпих една глътка от виното си. – Най-лошото е, че му споменах за теб. – заяви ми и я погледнах слисана. – За Лаура, не за Катрин, нали че си ми приятелка, но няма как да те свърже.
-Аз се запознах с него, като с Катрин. – обясних й, и ме погледна изненадано. – Няма да мога да се виждам с него, като с Лаура, защото ако ме огледа прекалено близо в лицето ми, ще ме познае. – отбелязах мрачно и тя кимна съгласявайки се. – Какво смяташ да правиш? – попитах я, а тя въздъхна.
-Не знам. – отвърна ми. – Забавен е, мил е и е много хубав, но… ами, ако е замесен с Майкъл с тези мръсни дела? – запита ме с печално изражение.
-Това и аз не знам. – отвърнах й. – Но пък може да разбереш и сама, като се сближиш с него.
-Хей, аз не съм ченге. –възнегодува тя възмутена и се засмях леко.
-Добре. – изрекох намръщено.
-Но пък наистина мога да пробвам да видим. В смисъл да видим, какво ще излезе, все още дори не ходим. Не знам, малко е странен. Пък и си мисля, че май иска само секс. – обясни ми с помръкнало изражение.
-Тогава му отказвай. – посъветвах я, а тя изсумтя.
-Мислиш ли, че е толкова лесно. Прекалено красив е. – възнегодува тя отново и се изкикотих.
Внезапно телефона ми звънна и видях, че е Карън. Направих знак на Рейчъл да мълчи и вдигнах телефона.
-Да. – проговорих.
-Лаура!? – запита, но не бе Карън, бе мъжки глас и познах, че това е Майкъл. Мили боже! – Обажда се братът на Карън, Майкъл. – обясни ми той, но му затворих телефона, гледайки към Рейчъл шокирана.
-Какво? – запита ме Рейчъл не разбирайки реакцията ми.
-Беше Майкъл. – съобщих и тя отново ме погледна не разбирайки.
-И? – запита тя.
-Търсеше, Лаура. – уточних се по-добре и ме зяпна с отворена уста.
-О! – възкликна слисана. – Това е лошо, много лошо. – заключи тя и телефонът ми отново звънна, виждайки, че пак бе Карън. Затворих го и го изключих.
-Няма да вдигна. – изрекох категорично, клатейки глава. – Ами, ако ме познае по-гласът ми? Не, това ще е катастрофално. – изрекох с ужас. – Господи, първо Карън, а сега и Браян. Рейчъл повече да не си му споменала нищо за мен. А после ще си поговоря с Карън, да не казва нищо за мен на Майкъл. – заключих леко паникъосана и до изпих виното си на екс. Боже!
-Не се паникъосвай, Майкъл няма как да разбере, че Катрин и Лаура са една и съща жена. – заключи сигурна, Рейчъл, но аз не бях толкова сигурна, особено след като ме търсеше.
Рейчъл после си тръгна, понеже трябваше да отиде до ресторанта, а аз отидох в участъка да говоря с капитана и да му докладвам новата информация за Дарио, който бе купил акциите на бащата на Майкъл. Странно защо, Майкъл не искаше вуйчо си в компанията, все пак бяха от едно семейство, нали? Започвах да мисля, че Майкъл наистина не харесваше вуйчо си, което бе още по странно и не можех да разбера, ако е така, защо? На следващият ден се обадих на Карън, надявайки се тя да вдигне и слава богу бе тя. Казах й да се видим за по кафе и отидох да я чакам в едно кафе пак в мола.
-Здравей. – поздрави ме тя, след като дойде и й се усмихна.
-Снощи брат ти ми се обади. – съобщих и веднага и тя се намръщи.
-Съжалявам. – изрече тя чувствайки се виновна. – Разказах му за теб и взе, че прояви интерес да се запознае с теб. Нещо не му допадало идеята, понеже ти си по-голяма и от къде на къде си щяла да излизаш с мен. – обясни и се намръщих. Задник! Изпсувах на ум ядосано. – За това ти се обади, но ти нещо май не си му отговорила.
-Имаше лоша връзка. – излъгах аз, усмихвайки се леко. – Но не бива да му позволяваш да ти нарежда с кого да излизаш.
-Не му позволявам. –отвърна ми намръщено. – Просто явно сега е решил да се прави на брат. – отбеляза с помръкнало изражение. – Намери кога! – изсумтя раздразнено и се засмях леко.
-Карън, моля те, повече не му споменавай нищо за мен. – помолих я, гледайки я сериозно, а тя ме изгледа учудено.
-Защо? – попита ме не разбирайки.
-Защото не обичам някой да се обяснява за мен на чужд човек, когото не познавам. – обясних й просто и тя кимна.
-Може да се запознаете. – предложи ми и се намръщих. – Ти май си на около една възраст с него. Кой знае може пък и да си допаднете, теб повече те харесвам от онази Линда. – отбеляза тя, но идеята й въобще не ми харесваше.
-Съжалявам, Карън, но си имам приятел. – излъгах я, за да избия от главата й тези фантазии и надежди.
-О, жалко. – възкликна покрусена. – Щеше да е хубаво, ако се харесате с брат ми. Може пък и да му влееш малко акъл в мозъка му. – отбеляза и се засмях.
-Ще отида до тоалетната. – заявих й, като станах и се запътих натам.

***
Спрях колата пред мола и се запътих натам. Карън ми бе пратила смс, да дойда и да се запозная с прословутата й приятелка, Лаура. Вчера цял ден ми разказваше за нея и накрая не издържах и реших да й се обадя, за да разбера каква е. Но май тя ми затвори телефона, което бе много неучтиво от нейна страна. Не бе на възрастта на Карън, за това ми бе любопитно да разбера, защо излизаше със сестра ми. Влязох в кафето, търсейки с поглед Карън и я намерих, но седеше сама и се зачудих.
-Е, къде е приятелката ти? – запитах я намръщено, когато отидох до нея и тя вдигна погледа си към мен изненадано.
-Сега ще дойде, в тоалетната е. – информира ме и седнах до нея отегчено.
-Каза ли ти, защо ми затвори телефона? –запитах я, а тя ми се намръщи.
-Не ти е затворила, имало е лоша връзка. – отвърна ми и подсвирнах тихо.
-Така ли те лъже? Голяма приятелка ти е, няма що. – изсумтях, а тя ме изгледа ядосано.
-Дръж се прилично. – нареди ми намусено. – Не ме излагай пред нея. – изрече и я изгледах учудено.
-Аз да те излагам? – запитах я невярващо.
-Да, ти. Защото понякога си голям задник. – нареди ме и я изгледах ядосано. – И между другото е много красива, може би пък и да ти хареса. – отбеляза и извъртях очи не вярвайки. Едва ли бе по-красива от Катрин!
Внезапно се чу силен трясък и изгледах сервитьора, който се бе блъснал в някаква жена и всичко бе изпопадало по земята. Жената на всичкото от горе дори не му се извини и сякаш се криеше от някой, да не я види, като забързано излезе от кафето. Беше с черна коса, малко къса и не можах да видя лицето й, понеже бе с гръб.
-Ама, че разсеяна жена. – ядоса се сервитьора и започна да прибира изпочупените чаши и чинии.
-Това май бе Лаура. – изрече разсеяно сестра ми и я изгледах невярващо, като тя я търсеше с поглед. – Защо си тръгна?
-Приятелката ти явно е много непохватна, неучтива, безразсъдна, нелюбезна и ужасно недружелюбна. – отбелязах с ядосан тон и Карън извъртя очи към мен сърдито.
-Я не говори, като не я познаваш. – нареди ми със сърдит тон. – Може би се е случило нещо. Ще й се обадя. – изрече и изкара телефона си. – Изключен е. – информира ме печално и постави телефона си на масата.
-За втори път се държи ужасно с мен. Първо ми затвори, сега ми върза тенекия. – отбелязах мрачно, а Карън ме изгледа неодобрително.
-Не говори глупости. – скара ми се тя. – Ще се запознаеш с нея друг път. – отбеляза.
-Вече май изобщо не искам да се запознавам с нея. – изрекох, а Карън се намръщи. – Хайде, ставай. Да тръгваме. – подканих я, като платих сметката, дори и тази на приятелката й. Колко неучтиво да си тръгне по-този начин, дори и да не си плати сметката. Ама че жена!
Закарах сестра си вкъщи, а после пратих смс на Катрин, да се видим в апартамента. Не разбирах, защо трябваше постоянно да й пиша? Какво правеше, когато не бе с мен? Трябваше да разбера и да я поразпитам. Паркирах колата пред сградата и се запътих на вътре. Отключих вратата на апартамента и влязох, като Катрин вече бе в хола. Погледа и се плъзна по мен и се усмихнах.
-Как си? – запита ме със спокоен глас, като отидох да си налея едно уиски.
-Искаш ли? – попитах я.
-Вино, ако може. – отвърна ми и изкарах една бутилка бяло вино, като го отворих и й налях в чашата.
Огледах я, като отново бе без грим и се усмихнах самодоволно, че изпълняваше всичко, което й кажех. Русата й коса, този път бе пусната, свободно падаща по-раменете й. Бе облечена с светли дънки и тънка бяла блуза. Подадох чашата й, като тя я взе и двамата изпихме по една глътка.
-Защо не се преместиш направо в апартамента? – запитах я и погледнах реакцията й, която бе изненадана. – Няма ли да ти е по-удобно така?
-Не. – отвърна ми за моя изненада и поклати глава, а аз се намръщих.
-Какво правиш тогава през останалото време, когато не си с мен? Къде спиш? – попитах я наистина искайки да разбера. Тя ме погледна учудено и видях, че се колебаеше.
- В университета съм. На общежитие съм с една приятелка. – отвърна ми и я изгледах учудено.
-Значи през деня си на лекции, а вечерта в общежитието. –заключих аз и тя кимна. – Ходиш ли по купони? - запитах а сините й очи ме погледнаха намръщени.
-Да, ходя. – отвърна ми леко троснато. – Не можеш да ми забраниш да не ходя. – допълни намусена.
-Мога. – противоречих й и ме изгледа ядосано. – Плащам ти. – отвърнах й просто.
-Това, че ми плащаш, не значи, че можеш да правиш каквото си искаш с мен и да ми заповядваш за щяло и нещяло. – отвърна ми с ядосан тон. Хванах я внезапно за ръцете, като я накарах да се озове в прегръдките ми и лицето й бе срещу моето.
-Ти си моя. – отбелязах с твърд тон, гледайки в очите й, и надявайки се тези думи да се запаметят в съзнанието й. – След като си моя, мога да правя, каквото си поискам с теб. И когато не ми харесва нещо и ти заповядвам, ще го изпълняваш. - наредих й с твърд и непоколебим глас, а сините й очи блестяха от гняв. – Нямаш право на избор, скъпа Катрин. – допълних с по мек и съблазнителен глас, навеждайки се към ухото й.. – Правиш всичко за пари, чукаш се с мен за пари, такава беше и в клуба на Марио и ще си останеш такава. – прошепнах в ухото й, като го засмуках.
Тя се опита да отблъсне ръцете ми, вгледах се в красивото й лице, което бе намръщено, не й харесвайки думите, които й казвах. Извърнах я, като я затиснах до стената и тя се опря на нея. Поставих ръцете й до главата й, държейки ги с една ръка, като гърдите й се повдигнаха.
-Ако искам да те изчукам сега на тази стена, ще те изчукам и ти няма да се възпротивиш, нали Катрин? – запитах я с тих глас усмихвайки се лукаво, а лицето й бе ядосано.
Внезапно с крака си ме ритна силно в корема и изхоках от болка, като я пуснах.
-Прекаляваш. – викна ми с ядосан тон, като се махна от мен, а аз изпсувах на ум вбесено.
-Тъпа кучка. – наредих я вбесено и тя извърна очите си към мен невярващо.
-Арогантен задник. – нареди ме също и отиде, като си взе чашата и изпи на екс виното си.
-Но ти харесва чукането с мен, нали кучка такава? – запитах я с ядосан тон, като болката измина. Имаше силен крак! Взех си уискито, като и аз го изпих на екс и си налях още. И двамата се гледахме с ядосани очи и се засмях леко. Беше красива, когато бе бясна и ядосана. Харесваше ми да виждам жаркият й пламък в очите.
-Да, бива си те, добър любовник си. – отвърна ми и извъртях очи, като подсвирнах тихо.
-Разбира се, че съм, след като те карам да се подмокряш толкова бързо. – подсмихнах се весело, а тя ме изгледа ядосано.
-Самочувствието ти е прекалено. – отбеляза намръщено. – Интересно ми е, така ли правеше и с Линда? Май не, след като сте се разделили. – изрече и се намръщих.
-Линда е много по-различна от теб, мила е, чувствителна, добра, и най-важното – не е курва като теб. – обясних й, а тя ме изгледа с помръкнало изражение.
-Тогава, защо се разделихте? – запита ме любопитно.
-Защото спрях да я обичам. –отвърнах й просто. – Любовта идва и си отива.
-Не е вярно. – не се съгласи с мен и я изгледах учудено. – Ако обичаш истински един човек, значи го обичаш безусловно., ако не, значи това не е било любов, а само увлечение, навик. – обясни ми и се засмях.
-Ами ти, нали каза, че си обичала някакъв тип? – запитах я, гледайки я любопитно. – Май и ти тогава не си го обичала.
-Бях глупава тогава. – отвърна, като изражението й потъмня и я загледах с интерес. – Обичах го, но той само ме използваше. Неговото не бе любов, след като ме нараняваше. – отвърна ми с тъжен поглед и я погледнах изненадано.
-Как те е наранявал? – запитах любопитно, като се бях подпрял до мини бара небрежно.
-Излизаше с други жени. – отвърна ми и изсумтях.
-Значи ти е изневерявал? -запитах, като се подсмихнах весело, а тя ме изгледа на криво.
-Ти също си изневерявал на приятелката си. – отбеляза мрачно и кимнах. – Не разбирам, каква е тази ваша мъжка природа? Не може да се задоволите само с една жена. – изсумтя тя раздразнено и отново се подсмихнах.
-Ти ме задоволяваш. – отбелязах с весело изражение и извърна очите си към мен учудено.
- И, какво? Само с мен ли спиш? – запита ме невярващо.
-За сега да. – потвърдих със спокоен глас за нейна огромна изненада.
Внезапно звънецът на вратата звънна и с Катрин се спогледахме учудено. Какво по дяволите? Никой не знае за този апартамент. Катрин ме погледна леко притеснено, а аз отидох за да отворя вратата и когато я отворих не можех да повярвам на очите си, кой стоеше пред входа.

Гледах с изненадано изражение някаква жена, която стоеше пред вратата и гледаше към Майкъл шокирано. Жената изглеждаше с тъмно кафява коса, бе със слабо тяло и тъмно кафяви очи. Очите й ме фокусираха, гледайки ме невярващо, а след секунда от изненадани станаха ядосани.
-Линда. – заговори, Майкъл с твърд глас. О, това ли бе Линда!? Приятелката му, бившата му приятелка. Намръщих се. – Какво правиш тук, за бога?
Тя не отговори нищо, а само го гледаше с невярващо и ядосано изражение. Вдигна ръката си бързо, като му заби силен шамар и трепереше от гняв.
-Кучи син! – проговори тя с гневен тон. Аз не знаех, какво да направя, стоях само на едно място, гледайки сцената. Очертаваше скандал. Страхотно! – Нямаше смелостта да ми заявиш в лицето, че спиш с друга! Проклет негодник! – продължи да го нарежда с вбесено изражение. – А ти. – заговори, като погледна към мен с омраза. – Ти си една курва. – заяви ми, но нямах намерение да се обаждам. Майкъл да се оправяше с нея! Линда се извърна, като се запъти към коридора.
-Линда! – викна, Майкъл и на всичкото отгоре отиде да я гони.
Нали бяха скъсали? Тогава, за какво се вбесява и за какво той я гони? Не й бе казал, че спял с друга. Та кой мъж ще го каже!? Отидох до входната врата, като застанах до стената, облягайки се и чувайки скандала им.
-Линда, моля те. – заговори, Майкъл, а аз поклатих глава.
-Как можа? – започна да вика тя. – Заради нея ли ме напусна? Заради тази кучка? – запита тя с вбесен тон. – Знаеш ли, проследихте. Казваха ми, че най-вероятно спиш с друга, но не исках да повярвам. За това реших да те проследя. Ама, че съм глупачка. А аз се опитвах да запазим връзката си, кретен такъв.
-Стига, Линда. – викна, Майкъл. – Разделихме се. Много добре знаеш, че нещата не вървяха. Бях с теб по навик. Трябваше да сложим край на всичко това.
-И да отидеш при тази? – запита го с висок тон.
-Не. – викна той. – Тя не означава нищо за мен. Просто е секс. – отвърна й и се намръщих, като ме заболя. – Не ми пука за нея, но за теб ми пука и винаги ще ми пука, макар и да сме се разделили. Винаги можеш да разчиташ на мен за всичко.
Затръшнах вратата, не искайки да чувам нищо повече. Защо ме болеше? Не трябваше да ме боли! Не трябваше! Трябваше да го мразя. Той бе просто една работа. Господи, как исках да разбере истината и да го накарам да ми се моли и да ми се извинява непрестанно, а аз нямаше да приема извиненията му. Да ми се влачи в краката и да ме моли да му простя, а аз нямаше да му простя.
Взех бутилката вино и излязох на терасата, като седнах на един от столовете. О, не! Хващаше ме депресията. Мразех я! Когато ме хванеше депресията, предпочитах да съм сама и на следващият ден вече бях добре и нищо ми нямаше, все едно нищо не бе станало. Но дотогава, предпочитах да удавям мъката си сама. Не знам защо толкова много ме боли от факта, че не му пукаше за мен. Интересуваше го единствено тялото ми, да ме чука. Исках поне веднъж да се държи с мен, като с човек, а не като с някоя курва, да ме унижава и да ме кара да се срамувам от самата себе си. Но това щеше да стане единствено, ако разбереше истината, което нямаше да стане. След като измъкнех и последната информация от него, щях да се махна от живота му. Беше абсурд да му кажа коя съм, понеже веднага щеше да изпее всичко на Дарио и тогава той щеше да разбере, че полицията е по питите му. Вече ми омръзваше да се преструвам на лека жена. Имах нужда от любов, а не само от секс.
До изпих цялата си бутилка вино и се върнах в хола, където за моя изненада Майкъл се бе върнал и нервничеше из стаята. Обърна се към мен с помръкнало лице, а на мен не ми бе до него в момента. Отидох като взех якето си от дивана и го облякох, като го закопчах.
-Какво правиш? – запита ме с учуден тон.
-Тръгвам си. – отвърнах му просто със безразличен глас и ме погледна изненадано.
-Какво? – запита ме явно не разбирайки.- Никъде няма да ходиш, докато аз не ти кажа. – нареди ми с твърд тон и го изгледах мрачно.
-Е, този път няма да изпълня нарежданията ти. – отвърнах му незаинтересовано. – Не съм в настроение и искам да си ходя. – заявих му с твърд тон на изненаданото му лице, като се запътих към входната врата, но внезапно той ме хвана, карайки ме да се обърна към него.
-Не ме интересува дали си в настроение. – заяви ми с твърд и ядосан тон. – Тук си за да оправиш моето настроение. И няма да те пусна, докато не те изчукам. – заяви ми най-арогантно и се вбесих. Хванах силно ръката му, като я преметнах зад гърба му, показвайки му, че и аз имах сила.
-А сега ти ме чуй. – изрекох с ядосан тон, а той бе изненадан от действията ми – Като ти кажа, че не съм в настроение, значи не съм и искам да бъда сама. Отиди при бившата си приятелка и я успокой, изчукай се с нея, не ми пука, но мен ме остави на мира. – заявих му и го пуснах, като ме изгледа невярващо. – Утре ми се обади. – допълних, след което излязох от апартамента.
Излязох от сградата, като започнах да вървя по улицата бавно. За миг си помислих дали да не звънна на бившия си приятел, Александър, но се отказах. За какво да му досаждам? А и той не ме обичаше. Защо не можех да накарам един мъж да ме обикне истински? Не разбирах с какво толкова ги отблъсквах. Исках просто някой да ме обича истински, да ме кара да се чувствам важна в живота му, да почувствам нежност и любов. Любов! Нямах никакъв късмет в любовта. Първият мъж, с когото бях бе в гимназията и тогава бях млада, глупава и наивна. Бях си паднала по един футболист и на едно парти взе, че ми обърна внимание и тогава загубих девствеността си. Но бяхме заедно само една, две седмици, после той тръгна с друго момиче. Другата ми по-дълга връзка беше точно, като завършвах в гимназията, Рейчъл ме бе запознала с един неин братовчед, който взе, че ме хареса и с него издържахме една година. Следващият и последният бе Александър. С него се запознах, когато с Рейчъл, Джими, Дерек и други наши приятели отидохме на една вила, за няколко дена и той беше там. Започна да ме сваля и след вилата излизахме няколко пъти, след което спахме заедно и тръгнахме. Изкарахме две години и половина, но после той ме заряза, казвайки ми, че съм била луда, че прекалено много съм изисквала, че съм му мърморила и други глупости. Именно Александър, обичаше също да ме връзва, но понякога ме намаляваше и секса бе и груб. Ето, нямах никакъв късмет в любовта. И сега следващият бе Майкъл, а преди това бе Марио, но Марио изобщо не ми харесваше. Но Майкъл, да. С него обаче нищо нямаше да излезе, защото го лъжех, а той се държеше с мен като с курва.
Несъзнателно бях стигнала до едни люлки, където преди баща ми ме водеше, като малка и ме люлееше. Отидох и седнах на люлката, като се хванах за дръжката и подпрях главата си на нея. Родителите ми! Майка ми и баща ми, които бяха прекрасни хора и винаги ми одисваха за всичко. Няколко месеца не можах да се съвзема след смъртта ми. Ляла ми, Кристин беше дошла и се опитваше по-някакъв начин да ме свести, но не успяваше. Тогава разбрах, че само отмъщението щеше ми помогне, щях да се успокоя, само ако видех Дарио зад решетките, да получи доживотен затвор.Майкъл също щеше да влезе в затвора, след като му помага с мръсните му сделки. Не осъзнах и кога съм почнала да плача, но усетих мокрите си сълзи да се стичат по лицето ми. Мразех да рева.
-Стига. – изрекох, като ядосано изтрих досадните сълзи с ръцете си. – Такава си глупачка. Престани! – наредих си ядосано, като внезапно телефона ми звънна и го вдигнах. – Да. – проговорих, мъчейки се да говоря нормално.
-Лаура? – запита гласът на Рейчъл. – Какво е станало? Не звучиш добре?
-Добре съм. – отвърнах й, подсмърчайки. – Хвана ме депресията. Знаеш. – изрекох, понеже ме познаваше добре.
-Къде си? – запита ме, искайки да разбере.
-На люлките. – отвърнах й. – Където ме водеше баща ми. – уточних се и тя ми затвори телефона, като си го прибрах в джоба.
Извърнах главата си, понеже чух някакъв шум и се огледах в тъмното, но не виждах нищо. Светеше само една лампа, която бе до мен. По дяволите! Вече ме хващаше и параноята, че някой ме следеше или наблюдаваше. Поклатих глава, като забих погледа си в земята. На близо бе детската градина, в която ходих като малка. След няколко минути, една кола паркира пред алеята и видях, че това бе Рейчъл и въздъхнах.
-Стоиш вънка на студа и сама. – проговори тя неодобрително, когато се приближи към мен и й се усмихнах. – Какво е станало?
-Нищо. – отвърнах и мило. – Вече май ми мина. – допълних и тя се намръщих.
-При Розенберг ли беше? – запита ме и кимнах. – Какво ти е направил? Кълна се, че ако те е наранил, ще взема най-големия си нож и ще го накълцам на малки парчета.- закани се и се засмях искрено.
-Бившата му приятелка дойде и ни завари, като вдигна скандал. – обясних и незаинтересовано, а тя ме изгледа изненадано. – Но не е заради това. Знаеш ме, понякога от нищо и откачам от време на време.
-Това е, защото ти се събира. Търпиш и търпиш, като си премълчаваш и накрая ти писва. – отбеляза сърдито тя и свих раменете си. – Хайде, ставай.- подкани ме, като ме хвана за ръката и станах. – Ще наредя на Боб, да ти направи от любимото ти ястие. – информира ме и се замечтах, а корема ми отбеляза одобрително.
-Супер. – отвърнах усмихнато, като се запътихме към колата. – Благодаря ти.
-За какво са приятелите. – отвърна ми, като също се усмихна и влязохме в колата й, като тя подкара към ресторанта.

***

Бях се облегнал, скрит до едно дърво, като бях доста изненадан. Проследих, Катрин до тези люлки, понеже много ме изненада от държанието си и действията си. Заради мен ли бе толкова зле и тъжна? За пръв път я виждах в такова състояние и се чувствах странно. Когато ми заяви, че не бе в настроение не й вярвах и исках единствено да оправи моето. Исках я, защото знаех, че тя щеше да ме накара да се почувствам добре и да забравя за скандала си с Линда. Но кой би предположил, че тя ще бъде толкова зле? Гледах я от далеч, как вървеше по улицата, а след това и как седна на тези люлки. Защо идваше тук, където баща й я водел? Нали я малтретираше? Нищо не разбирах. Ами, когато заплака…беше ми странно да виждам сълзи по-красивото й лице и за миг исках да отида при нея и да я прегърна. Е, предполагам всеки си имаше трудните си моменти, но не можех да разбера, защо толкова се е разстроила от скандала ми с Линда? Жени! Поклатих глава. Иди и ги разбери. Но по дяволите, как я желаех! Исках я само за себе си Да бъде моя и само моя. Но не предполагах, че може да бъде и чувствителна. Винаги се държеше като кучка и не показваше с нищо емоциите си, какво се криеше в душата й Не би трябвало и да ми пука, но ме интересуваше и се ядосвах, че не говореше с мен и предпочиташе да бъде сама. Когато ми споделяше нещо, се правеше на безразлична, сякаш това не бе от никакво значение за нея
Изпсувах на ум, като се върнах до сградата Обадих се на Браян да пийнем по нещо, като подкарах колата към един клуб. Започвах да се задълбочавам с нея, а не биваше. Тя бе просто една курва, която се чукаше с мен и й плащах за това. Изкарах телефона си, като спрях колата пред един клуб и зачаках да вдигне.
-Да. – проговори, като гласът й звучеше вече по-добре.
-Мина ли ти настроението? -запитах я с интерес.
-Не. – отвърна ми кратко и се намръщих. – Какво искаш?
-Просто да проверя дали си добре. – отвърнах й.
-Добре съм. – информира ме кратко. – Казах ти да ми се обадиш утре.
-Хубаво. Приятна вечер, Катрин. – пожелах й с леко ядосан тон и затворих телефона, прибирайки го в джоба на дънките си и излязох от колата, като се запътих вътре в клуба.
Браян вече бе дошъл, като бе седнал на едно от сепаретата и ме чакаше. Отидох при него, като седнах и си поръчах едно голямо уиски.
-Какво става? -запита ме той, като ме изгледа подозрително.
-Нищо особено. – излъгах и после въздъхнах, като изпих една глътка от уискито си. – Линда дойде и ме завари с Катрин, вдигна ми скандал. – обясних му и той ме изгледа изненадано.
-Разбра ли, че тя е просто една проститутка? –запита ме Браян и се намръщих.
-Разбира се, че не. –отвърнах му леко ядосано. – После на всичкото отгоре Катрин се разстрои, за пръв път я видях в такова състояние. – информирах го и ме изгледа учудено. – Не знам, беше странно.
-Кое по-точно? – запита, Браян не разбирайки. –За коя ти пука повече, за Катрин или за Линда? – запита ме, гледайки ме любопитно.
-Разбира се, че за Линда. – отвърнах му. – Но…по дяволите, не знам. Трябваше да я видиш как изглеждаше. Беше сама, вървеше по улиците, сякаш нямаше никой на този свят на който да се опре истински, да му поплаче на рамото, сякаш беше напълно сама. – обясних му и Браян ме изгледа невярващо.
-И, какво ти искаш да си този на който да ти поплаче на рамото ли? – запита ме, като се засмя. – Мой човек, ти наистина не си добре. Сега пък ти пука за някаква си долна курва. – отбеляза и се намръщих.
-И тя все пак е човек, Браян. – отвърнах му и ме изгледа изненадано, а после поклати глава. – Слушай какво. Зарежи Линда, зарежи и Катрин и си намери някаква друга свястна жена. – посъветваме, като се ухили. – Както аз правя. – и показа с пръст себе си и се подсмихнах.
-Какво стана с онази от ресторанта? – запитах го любопитно.
-За сега нещата вървят добре. Е, исках да спя с нея, но тя се дърпа. Но все пак е рано и не ме отрязала напълно. Много е готина и забавна. – обясни ми, като се подсмихна весело.
-Сестра ми пък се е запознала с някаква жена, която е по-голяма от нея и се казва, Лаура. – информирах го отново. – Обадих й се, но съм сигурен, че ми затвори телефона, а казала на Карън, че имало лоша връзка. После отидох в едно кафе, където бяха двете и тази Лаура си тръгна най-нахално, без да я видя отново. – обясних му всичко и Браян ме изгледа замислено и учудено.
-Май нещо не иска да се запознае с теб. – заключи той, като се засмя, а аз се намръщих. – Хей, една от приятелките на Рейчъл се казва, Лаура. – сети се внезапно и го изгледах учудено.
-Така ли? – запитах с изненадан глас и той кимна. – Но дали е една и съща Лаура? – запитах, понеже не ми се вярваше, но всичко бе възможно.
-Не знам. – отвърна ми, като сви раменете си не заинтересовано. – Но ще поразпитам Рейчъл и ще й кажа някой път да се запознаем с нея. – изрече и кимнах.
После му разказах и за Дарио, че е купил акциите и не можеше да повярва. Съжаляваше, че не е могъл да ми помогне. Тъкмо, когато си поръчахме по още едно уиски, телефона ми звънна и видях, че е Линда.
-Да. – проговорих, като вдигнах, а тя плачеше. О, не! Пак ли аз бях виновен! – Линда, добре ли си? – запитах загрижено и Браян ме изгледа учудено.
-Майкъл… - проговори тя през сълзи. – Татко е мъртъв.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТ

Гледах с безизразни очи как свещеника говореше. Беше пълно със всякакви хора, познати, добри приятели, колеги на Бен Картър и разбира се и семейството му. Линда бе до мен, като я бях прегърнал, а тя плачеше тихо.Галех я нежно по косата, опитвайки се да я успокоя, но знаех, че нямаше да успея. Изобщо не слушах нищо, нито обръщах внимание на никой. Напомняше ми за погребението на баща ми. Тогава изобщо не знаех къде се намирах и какво изобщо се случваше. Бях облечен с тъмен костюм и тъмни черни очила.Времето беше хладно и студено, над нас витаеха тъмни облаци, които предвещаваха дъжд. Според Линда и майка й, Бен е получил нов пристъп, който вече е бил фатален. След като свърши речта си свещеника, сложиха гроба вътре и после всеки поднасяше по някое цвете. Отново още един човек, когото обичах си беше заминал завинаги от този свят. И отново подозирах и си мислех, че Дарио имаше нещо общо с това, макар й да не сочеше с нищо, че бе убит, а е получил инфаркт. Майка ми и сестра ми също бяха тук, като се опитваха да успокоят майката на Линда. Накрая се прибрахме в домът им, като си сипах едно голямо уиски и отидох до Браян, който също бе дошъл.
-Лоша работа. – проговори той с помръкнало лице и кимнах. – Линда го е намерила, нали? Как е тя?
-Справя се. – отвърнах му кратко, а очите му я проследиха, където седеше на дивана, заедно с нейна приятелка. – Е, човека си имаше проблеми със сърцето. – отбеляза, а аз се намръщих. Той ме изгледа сериозно и после поклати глава. – Стига, Майкъл. – скара ми се, явно досещайки се за какво си мислех. – Не може да приписваш всяка смърт, която стане на вуйчо ти. - Свих рамене незаинтересовано.
-Добре, щом казваш. – отвърнах му с безизразен тон, а той свъси очи.
На вън вече бе почнало да вали пороен дъжд. Хората вече почнаха да си разотиват, оставяйки само най-близките.
-Аз също ще си ходя. – отбеляза, Браян. – Подтиснат ме такива обстановки. Ще се обадя на Рейчъл да се видим.
-Добре, лека вечер. – пожелах му и той ме потупа по рамото, след което се сбогува с Линда и майка й, и си тръгна.
Честно казано и на мен не ми се оставяше и исках да видя, Катрин. Не я бях виждал от онзи ден, в който се скарах с Линда и вече бяха минали три дни. Но не можех да оставя Линда сама в такъв момент.
-Ще останеш ли тази вечер? – запита ме, Линда, когато дойде при мен.
-Да. – потвърдих като кимнах и й се усмихнах, а тя се сгуши в мен и я прегърнах. – Не мога да повярвам, че вече го няма и никога повече няма да го видя. – промълви тихо. – Сега разбирам, какво ти е било и на теб тогава. – отбеляза с тъжно изражение.
-Ще го преодолееш. Времето лекува раните. – усмихнах й се леко. – Ще отида да видя дали мама има нужда от нещо. – изрече и кимнах, а тя се отдалечи от мен.
Обикалях около къщата, като накрая влязох в кабинета на Бен. Сипах си още едно уиски и седнах на стола му до бюрото. Започнах да търся нещо свързано с Дарио. Отварях чекмеджетата и претърсвах документите. Нищо! Освен, че имаше разни договори и сделки с баща ми, които за тях вече знаех. Намерих обаче някаква разписка за покупка продажба на някакъв склад, с неговото име, на баща ми и на Дарио. Прибрах я в джоба си и потърсих за още нещо свързано с този склад, но нямаше. Търсих и из компютъра му, но отново нищо. Една папка обаче не можах да я отворя, защото искаше парола и започнах да налучкам, но не стана. Внезапно вратата се отвори и повдигнах поглед, като бе Линда.
-Какво правиш? – запита ме тя учудено, като пристъпи към мен.
-Кажи ми някакво име или година, която би използвал баща ти за парола. – подканих я и ме изгледа изненадано, като седна срещу мен.
-Не знам, моето име, рождения ми ден, на майка ми. – започна да ми споменава, но поклатих глава.
-Вече използвах тях, не става. – отвърнах й, гледайки малкия екран, като въздъхнах и се облегнах на стола, мислейки. – Рождения ден на баща ми. – проговорих внезапно и го написах, но пак не стана. – По дяволите!
-Майкъл, остави го. – изрече, Линда намръщено.
-Може да има нещо важно вътре. – отвърнах й, не се отказвайки.- Как ти викаше, като малка?
-Ох, Лини. – отвърна ми, вече изнервена и го написах, но пак не стана. – Стига, Майкъл. Остави го, някой друг път ще го видиш. – изрече, като стана и дойде до мен, хващайки ме за ръката. Намръщих се. – Да си лягаме, изморена съм. – отбеляза и я изгледах изненадано.
-Нима искаш да спиш с мен, след като знаеш вече, че спя с друга? – запитах я и изражението и помръкна.
-Ако обичаш, не ми го споменавай. – изрече с ядосан тон. – Но точно сега не искам да спя сама.
Станах от стола и след това отидохме в стаята й, като се съблякох и легнахме в мекото й легло. Тя положи главата си върху гърдите ми и обвих ръка около нея.
-Какво толкова ти дава тя, което аз не ти давам? – запита внезапно с тъжен глас и се намръщих.
-Казах ти, че е просто секс. – отвърнах й, а тя повдигна главата си, гледайки ме в очите.
-Значи не ходиш сериозно с нея? – попита ме с помръкнало изражение.
-Не. – отсякох, като поклатих глава. Как бих могъл, след като е една курва?
Линда приближи лицето си към моето, след което докосна устните си с моите. Отвърнах на целувката й, която бе нежна, а тя започна да движи устните си по настоятелно.
-Линда.. – проговорих, като се опитах да я спря, но тя не ме послуша и започна да ме целува по врата.
-Прави тогава и с мен секс. – заговори тихо в ухото ми и се изненадах.
-Не мога да правя просто секс с теб. Ти не си такава. – отвърнах й, като извърна лицето си към моето и ме погледна в очите.
-Тогава ме люби. – отбеляза просто и преди да й отговоря нещо, тя впи устните си в моите страстно, пускайки езика си в устата ми.
Хванах я за ръцете, като я поставих под себе си, намествайки се и почвайки да я целувам на всякъде.

***
Стоях си вкъщи, понеже времето бе ужасно и валеше още от вчера. Ужасното ми настроение от миналият път вече отдавна си бе отишло и сега бях добре. Притеснявах се обаче, че Майкъл не се обаждаше и започнах да се чудя дали аз да му звънна. Надявах се да не съм се държала толкова лошо и да не съм го вбесила с нещо. Но ако искаше да ме зареже, трябваше да ми каже. После обаче разбрах за смъртта на Бен Картър и че той е бил на погребението и за това сигурно не ми се обаждаше, защото е зает. Не мислех обаче и да си мисля, че бе прекалено зает с бившата си приятелка. Но все пак, нали бяха скъсали? Така че нямаше за какво да се притеснявам, макар че изобщо не трябваше и да се притеснявам и да му пука от това. Както той не му пукаше за мен, така и аз не биваше да ми пука за него. И тези няколко дена без него се съвзех малко и отново се чувствах себе си, като отново можех да бъда безразлична към него. С Рейчъл бяхме излезли една вечер малко на клуб, даже заедно и с Джими и се забавлявахме, като двама се опитваха да ме свалят. Като Катрин не можех да имам друга връзка, но като Лаура можех. Беше ми приятно да се почувствам жена, човек, без да ме обижда някой и да ме кара да се срамувам от себе си. Точно от това имах нужда и благодарение на тази вечер се съвзех и се чувствах себе си. Единият ми бе дал номера си, но не му се бях обадила все още. Изглеждаше хубав, с черна коса, мускулесто тяло и красиви тъмно сини очи. Чудех се все още дали да му се обадя.
Точно когато си зяпах телефона, който бе поставен на масата, другият ми телефон звънна и видях, че бе Майкъл. Сърцето ми прескочи един удар, но се опитах да пропъдя това чувство.
-Да. – проговорих, когато вдигнах телефона.
-Здравей, Катрин. – чух гласът му, който имах чувството, че не съм го чувала от цяла вечност, а не от няколко дена. – Да се видим след малко? – запита той веднага. Разбира се, с него щеше да е само едно чукане, нищо повече. – Освен, ако още не си в онова настроение. –допълни.
-Не, вече съм добре. – отвърнах му мрачно. – Още на следващият ден ми мина, но ти не се обади.
-Бях зает. – отвърна ми кратко. – Тогава ще те чакам в апартамента. – съобщи ми, след което затвори телефона и изпсувах на ум.
Станах, като се преоблякох, оправяйки косата си, слагайки и малко грим. После излязох от вкъщи, като си хванах едно такси. Господи, мислех, че тези няколко дена ми помогнаха да се съвзема от него, но щом веднага чуех гласът му, май изобщо нямаха никакъв ефект тези дни.
Отключих вратата на апартамента, като влязох вътре, а той вече бе в хола. Обърна се към мен, като ме огледа и очите му обходиха тялото ми. Бе облечен с бяла риза, която подчертаваше мускулите му и тъмни дънки.
-Липсваше ми тези дни. – проговори той с мек тон и го изгледах учудено. Да, липсваше ти чукането с мен! Но не ти липсваше самата мен!
-И ти на мен. – отвърнах му със сладък тон.
Хвана ме за ръката, като ме придърпа към себе си и прокара ръката си по косата ми, галейки я.
-Съжалявам за онзи ден. – изрекох внезапно и той ме погледна учудено. – Повече няма да се повтори. –допълних, а той постави ръка на брадичката ми, карайки ме да го погледна в тъмните му зелени очи.
-Единственото, което ме изненада е силата ти. – отбеляза мрачно той. – Какво си тренирала?
-Таекуондо. – излъгах и той се засмя. Отново ме хвана за ръката, като седна на дивана и ме накара да седна в скута му.
-Започнала си да тренираш, заради баща си, да можеш да се защитаваш. – заключи той, прокарвайки ръката по рамото ми, галейки ме.
-Да. – излъгах отново и той се усмихна.
-Виж ти, тогава ще трябва да те връзвам по-често, за да не ми забиеш един. – отбеляза насмешливо и помръкнах. Но също така и си спомних отлично за онзи път, като ми стана горещо.
-Изглеждаш уморен. – отбелязах, за да сменя темата.
-Беше дълга вечер снощи. Бях на погребение. – обясни ми и кимнах с тъжен поглед. – Бащата на бившата ми приятелка почина. – информираме с мрачно изражение.
-Беше ли ти близък? – запитах любопитно.
-Да. – потвърди, като си играеше с пръстите си с косата ми. – Беше добър приятел на баща ми и го уважавах.
-Съжалявам. – отвърнах, като забих поглед в гърдите му. – Вуйчо ти беше ли на погребението? – запитах невинно и сякаш това не бе от значение.
-Не. – отвърна с внезапно хладен тон и повдигнах погледа си към него. – Дарио не се имаше толкова много с него. Той не се имаше с никой.
-Освен с теб? – запитах с учудено изражение.
-Преди баща ми ме държеше на страна от него, но след като почина, си казах, защо пък да не го опозная. – отбеляза и долових някаква ирония в гласът му.
-И сега ти харесва да си с него? – попитах, а изражението му ме изгледа любопитно.
-Защо толкова много ме разпитваш за него? – попита ме, гледайки ме замислено.
-Ами, всеки знаеше в клуба кой е той и просто се питах дали и ти си като него. – отвърнах с невинен глас.
-Дали си съм убиец? – запита ме отново с хладен тон и кимнах притеснено. – Ако си мислела, че съм убиец, тогава какво правиш с мен? Мога да убия и теб? – намекна ми със загадъчно изражение и изтръпнах цялата, като ме полазиха студени тръпки.
-Ако искаше да ме убиеш до сега да го беше направил. – отвърнах му с притеснен глас и той се подсмихна.
-Да, все още не си ми дала повод обаче. – изрече и го погледнах с слисано изражение.
-Стига, Катрин. – ядоса се накрая, гледайки ме с мрачно изражение. – Не съм убиец. – отсече с твърд и ядосан тон. – Повече да не си отворила отново тази тема, защото ще се вбеся. – нареди ми с заплашителен и хладен тон и кимнах с глава.
Прокара ръката си около врата ми, като след това ме придърпа към себе си и впи устните си в моите страстно. Положих ръцете си на рамената му кротки, като той пусна езика си в устата ми, преплитайки се с моя. Целуваше ме страстно и дълбоко, както винаги. Внезапно ме хвана и ме накара да легна на дивана, като се намести върху мен, неотделяйки устните си от моите. Прокарах ръце по гърдите му, а после намирайки копчетата на ризата му, като ги разкопчах, а после я махнах от тялото му, можейки да се любувам на прекрасните му голи гърди. Той се отдръпна за миг от мен, като свали блузата ми, а след това и сутиена ми, захвърляйки ги на пода. После отново впи устните си страстно в моите, а ръцете му намериха гърдите ми, разтривайки ги леко. Устните му зацелуваха лицето ми, а след това и врата ми, обикаляйки го с език, засмуквайки го, оставяйки влажна и гореща следа на всякъде.
-Господи, обожавам да те целувам. – изрече внезапно с дрезгав и съблазнителен глас, а аз притворих очите си. – Кожата ти е толкова мека… - заговори отново, прокарвайки ръката си по тялото ми. – Гладка, топла. – допълни и наведе главата си, оставяйки целувки по рамената ми и шията ми, а аз повдигнах тялото си, отърквайки го в неговото и изстенах. – Харесва ми и когато стенеш. – изрече и в отговор отново изстенах. Устните му намериха гърдите ми, като прокара езика си около зърното ми. – Подлудяваш ме. – изрече из целувките, като засмука зърното ми. Обиколи с езика си на всякъде около тялото ми, по корема ми, пъпа ми, ръцете ми. Вече бях готова за него, искайки го, желаейки го. – Ако не беше курва, с теб щяхме да имаме сериозна връзка. –отбеляза внезапно и застинах. Наистина ли го каза и го искаше!? Ако не бях…А аз не бях такава.. Лицето му се бе озовало до моето, гледайки ме в очите. – Не ме гледай толкова изненадано, Катрин. Ти си невероятно сексапилна жена и наистина щях да бъда с теб. – изрече, като наведе лицето си и прокара езика си по шията ми и повдигнах главата си.
-Защо тогава просто не забравиш, че съм такава? – запитах го с тих глас и усетих усмивката му в шията си, а тялото му се отърка в моето и простенах.
- И после да се чудя, кога ще се изчукаш с някой друг, кога ще се продадеш на друг кучи син?- запита, а после се засмя леко. Ръцете му намериха дънките ми, като ги разкопча, а после ги свлече от краката ми и ги захвърли и махна и панталона си. После отново наведе глава си прокарвайки езика си по корема ми.
-Това е въпрос на доверие. – изрекох след малко, като ръката му намери чувствителната ми част и я докосваше съвсем леко, едва доловимо.
-А, а аз ти нямам доверие. – отвърна ми просто, като устните му целуваха бедрата ми.
Ръцете му хванаха бикините ми, като ги свали, оставяйки ме напълно гола. После прокара езика си по чувствителната ми част и изстенах силно. Продължи с движенията си, като извивах гърба си и стенех. Точно, когато щях да свърша, за моя изненада той се отдръпна. Свали боксерките си и след това влезе в мен. Започна да се движи в началото бавно, като впи устните си в моите. Ръцете ми обикаляха около гърба му, усещайки всеки един негов мускул. Отново ми харесваше. Харесваше ми всичко в него, гласът му, тялото му, очите му. Харесваше ми да гледам, как се извиваше над мен. Господи, трябваше да приключа този случай възможно най-бързо, иначе щях да се изгубя в него. С Майкъл нямахме бъдеще, аз го лъжех в очите му, той ме обиждаше с всякакви думи. Не биваше да се влюбвам в този мъж!
Движенията му станаха по-бързи, като се вкопчих в него, забивайки силно нокти в рамената му. Устните му се впиха в моите страстно и жадно. Този път в целувката му усетих, сякаш повече чувство или си въобразявах, не знаех. Докато ме целуваше и едновременно с това не спираше с движенията си, тогава свърших, забивайки ноктите си още по-силно, а веднага след това свърши и той. Отдръпна се от устните ми дишайки тежко, както и аз и зарови главата си в косата ми, отстрани на врата ми. След като успокои дишането си извърна главата си към моята, гледайки ме в очите. Целуна ме отново, но този път беше по-нежно и след секунда се отдръпна.
-Благодаря ти за секса. Както винаги беше страхотен. – проговори с дрезгав глас, като след това стана от мен и от дивана, а аз останах да лежа.
Идеше ми да му хвърля нещо или да му забия един. Не знам защо ми се струваше, че това не бе просто секс. Или май просто изтъпявах и си въобразявах.
-Да, аз също ти благодаря, беше страхотно чукане. – изрекох със ирония и нарочно, като се изправих и започнах да си търся дрехите. Чух как изруга вбесен и го погледнах учудено как си слагаше ризата ядно. Обърна се към мен с вбесено изражение, а след това пристъпи бързо и ме хвана, карайки ме да се изправя, все още напълно гола. Наведе погледа си оглеждайки жадно тялото ми.
-Какво? – запитах го не разбирайки, а той се подсмихна, като прокара ръката си по гърдата ми и започна да си играе с пръста си със зърното ми.
-Искаш ли тогава отново да те изчукам? – запита ме и го изгледах мрачно. –Сигурен съм, че няма да имаш нищо против и, че още сега мога да те накарам да се подмокриш, нали Катрин? – запита ме отново с лукава усмивка.
-Щом искаш. –свих раменете си незаинтересовано. – Нали ми плащаш? – запитах го и аз и внезапно ме хвана силно, като долепих тялото си до неговото.
-Не ме ядосвай. – процеди през стиснати зъби ядосан. – Такава ли беше и с Марио? И той ли те караше да изпитваш такова желание? – запита и се засмях фалшиво.
-Какво? Искаш да ти повдигна егото ли? Да ти кажа, че само ти ме караш да полудявам от страст? – запитах сладко и невинно, опитвайки се да се преструвам, макар и наистина да бе така. – Да, скъпи. – изстенах сладко и с ръцете си направих кръгови движения около гърдите му. - Ти си невероятен, страхотен любовник, мъж за милиони, чукаш се перфектно. – изрекох подигравателно, а изражението му потъмня от гняв.
Хвана ме силно и впи устните си в моите страстно, но и грубо. Пусна езика си в устата ми настоятелно, изучавайки моята цялостно. Борех се за въздух, но той не ми позволяваше. После захапа долната ми устна и изстенах, като стисках ризата му. Устните ми се движеха с неговите, като внезапно се отдръпна от мен.
-Кучка! – нареди ме с ядосан тон, след което се отдръпна на разстояние от мен.
-Задник! – не му останах длъжна, като се облякох бързо.
Майкъл си сипа едно голямо уиски, а аз си сипах вино, като седнах на дивана и пуснах телевизора. Изпи уискито си, а след това май отиде в спалнята. Отпуснах се на дивана, заглеждайки се в големия екран. Майкъл наистина бе един арогантен задник. Коя жена би го търпяла? Но всъщност държеше се зле единствено с мен. Кой знае колко сладко и мило се държеше с бившата си приятелка. Не познавах добрата му страна, а ми се искаше да я опозная.

Цял ден бях в кабинета си, понеже имах много работа. Вече бе станало към осем вечерта, а аз все още стоях пред бюрото си, гледайки документите и проектите, които ми бе дал Дарио за неговия отдел. Прочитах и най-малката подробност, но не намирах нищо незаконно, даже идеите му бяха добри и щеше да доведе до наистина добра печалба и престиж на компанията. Въздъхнах уморено, облягайки се на седалката, като разтрих челото със ръцете си. По дяволите! Не разбирах, защо искаше компанията? Защо баща ми и Бен не искаха той да е част от нея?
Станах от стола, отивайки до малкият мини бар и си сипах едно голямо уиски, изпивайки глътка от него. Съзнанието ми беше завзето и от Катрин. Ох, Катрин! Тази малка кучка ми влизаше под кожата. Прекалено много се задълбочавах с нея, след като и разбирах вече каква бе разликата да не бъда с нея и да бъда с друга. Не беше същото, когато бях с Линда. Към Линда вече не чувствах абсолютно нищо, само я уважавах като приятелка, със сигурност нямаше да допусна тази грешка отново да спя с нея, иначе й давах фалшиви надежди, че можеше отново да сме заедно, но на сутринта й го заявих пределно ясно да не си въобразява. Но проблемът бе, че към Катрин започвах да изпитвам силни чувства, което бе смешно и много грешно. Не можех да имам нищо общо с една курва, за която й плащах. Започвах даже да се ядосвам от мисълта, че й плащам и тя нямаше нищо против. Понякога си мислих, да зарежа тъпата сделка, да забравя, че е курва и да започнем на ново, като нормална двойка, да я запозная с майка ми и сестра ми, но бе просто абсурдно, това никога нямаше да стане. Може би трябваше да я зарежа възможно най-скоро, защото прекалено много започвах да се оплескам и самият аз да си въобразявам глупости. Но мисълта, че може друг мъж да я докосва ме подлудяваше, карайки ме да изпитвам гняв и ревност. Исках я само за себе си. Но не можех вечно да я държа, колкото и да ми се искаше.
Внезапно телефона ми звънна и го вдигнах, виждайки че бе непознат номер. Вече бе станало към десет вечерта.
-Да. – проговорих, чудейки се кой ли може да е.
-Господин Розенберг? – запита някакъв мъжки глас. - Сестра ви е при нас. – заяви ми и очите ми потъмняха.
-Какво? – запитах притеснен.
-В полицията е. – обясни ми мъжът и за миг се успокоих, защото си помислих, че е отвлечена. – Моля ви да дойдете, забъркала се е с грешни неща, а е и непълнолетна гн. Розенберг.
-Добре, добре, веднага идвам. – отвърнах, като затворих телефона и веднага излязох от кабинета.
В какво за бога се бе забъркала Карън? Как се е озовала в полицията? Нима са я арестували? Просто страхотно! Подкарах колата към полицейският участък. Мразех полицията, мразех и ченгетата, изобщо не си вършеха работата както трябва и всички бяха корумпирани. Паркирах колата пред участъка и се запътих към сградата. Тя бе голяма на около три етажа и влязох вътре, оглеждайки се за сестра ми. Карън седеше до едно бюро, а срещу нея бе един полицай, до нея седяха някакво друго момиче и две момчета на нейната възраст. Тя се обърна, след което стана и се затича към мен.
-Майкъл! – викна, като ме прегърна.
-Какво си направила? – запитах я с твърд тон, като се отдръпна от мен, гледайки ме виновно и всеки момент щеше да заплаче.
-Аз…съжалявам. – започна заеквайки и я хванах за ръката, като се приближих към полицая, който вдигна поглед към мен.
-Наркотици, алкохол, влизане в чужда собственост. – започна да изрежда без дори да го попитам и погледнах към сестра си невярващо.
-Я стига, тя никога не е взимала наркотици. – не се съгласих и полицаят ме изгледа скептично. – Взимала ли си наркотици? – запитах, като погледнах към Карън, а тя поклати глава стреснато.
-Всички казват, че не са и отричат, но важното е че намерихме наркотици в чужда къща, където не е имало никой и съседите ни се обадиха, мислейки, че са влезли крадци, понеже знаят че собствениците са на почивка – обясни ми полицая и изражението ми помръкна.
-Виж те гн.. започнах сериозно.
-Дерек Доусън. – представи се той, гледайки ме отегчено. – Може да си я приберете срещу гаранция хиляда долара, ако не ще я задържим тук за двадесет и четири часа. Трябва да изпълни и обществен полезен труд един месец. Когато се върнат собствениците, ще ги попитаме дали ще повдигнат обвинение срещу нея. Проверихме я, в кръвта й няма наркотични вещества, за разлика от другите. – обясни той и погледна към другите трима с мрачно изражение, а те се свиха на стола.
-Дерек искам доклада за… - появи се някакъв друг полицай, но замръзна като погледа му се плъзна към мен, гледайки ме невярващо и с омраза. Зяпнах го учудено. Този пък за какво ме гледа така, след като ме вижда за пръв път?
-Кой доклад Джими? – запита го, Дерек любопитно.
-Какво става тук? – запита другия, оглеждайки мен и сестра ми.
-Тийнейджърски му работи. – отвърна му той отегчено.
-Добре, после като свършиш тук, ела в кабинета ми. – заръча му той,като се оттегли и излезе от помещението. Изкарах портфейла си и му дадох хиляда долара.
-Сега може ли да си я прибера и да тръгваме? -запитах го с леко ядосан тон и той ме изгледа учудено.
-Да. – потвърди полицая, като ме накара да подпиша някакви документи и след това хванах Карън за ръката и я задърпах.
-Защо си го направила? – запитах я вбесено, след като излязохме от сградата. – Какви ги вършиш?
-Съжалявам… аз, просто ме поканиха да излезем и…и се съгласих. – започна тя с притеснен глас.
-И се съгласи да влезеш в чужда собственост, акъл имаш ли? – запитах я с ядосан тон и я подканих да влезе в колата и след това и аз се качих и я подкарах към вкъщи.
-Те казаха, че ще е забавно и че никой няма да разбере, а и момчето, което ме покани, харесвах го. – започна да ми обяснява припряно и притеснено.
-Значи всичко е заради някакво си момче. – заключих с ядосан тон, докато карах. – Нали не си…- започнах и я погледнах ужасено.
-Какво? – запита ме не разбирайки и изпсувах на ум.
-Девствена ли си все още? – запитах я направо и ме изгледа невярващо.
-Да, но за малко… - започна.
-Мамка му! – изпсувах, като я прекъснах, а тя се сви на седалката. Паркирах колата пред вкъщи и излязохме от нея, влизайки у дома.- Няма да казвам на мама, за да не я притеснявам. Цял месец си наказана, няма да излизаш никъде, освен училище и вкъщи, както и за полезния обществен труд.
-Но… - започна тя.
-Никакво но. – прекъснах я с ядосан тон. – Отивай в стаята си и лягай. – наредих й с твърд тон. Тя ме изгледа намръщено и след това се забърза на горе към стълбите, а после чух силното затръшване на вратата й.
Изпсувах и седнах на дивана. Всеки като тийнейджър правеше глупости и аз бях правил и също се бях озовавал в полицията, но тя е момиче все пак и на нея това не й бе позволено.

***
-Значи си арестувал сестра му? – запитах, Дерек с изненадано изражение. Джими и Дерек бяха вкъщи, както и Рейчъл и се бяхме събрали пиейки.
-Да. – потвърди, Дерек. – Слава богу, че не се появи тогава в участъка, иначе…
-Пратих и смс да не идва. – обади се, Джими.
-Тази Карън, явно му създава доста проблеми. – намеси се и Рейчъл.
-Определено има проблеми в училището. – отвърнах й, изпивайки глътка от виното си. Бях седнала на земята, като се бях облегнала до дивана. Дерек седеше върху фотьойла, а Джими и Рейчъл седяха върху дивана. – Всички странят от нея, защото семейството й е замесено с мафията. Предлагам тези момчета са я поканили не знайно защо и тя се е съгласила веднага.
-Да. – потвърди, Дерек.
- И тъпият Розенберг веднага е дофтасал. Защо не се обади на майката, а ми на него? – запита го мрачно, Джими.
-Ами, защото той сега е мъжът в семейството им, нали? – запита Дерек, а Джими изсумтя презрително.
-Какво става с него? Не измъкнали вече всичката информация от него и да те изтегляме от там, та да се махнеш от това копеле? – запита ме, Джими и помръкнах.
-Когато това стане, ще му кажем ли истината за мен? – запитах го и той ме изгледа невярващо.
-Разбира се, че не. – отвърна ми, Джими сякаш не бях наред с главата си. – Ако разбере, веднага ще изпее всичко на Дарио и той ще схване, че полицията е по питите му.
-Добре. – отвърнах леко намръщено.
Побъбрихме си още малко, като после си тръгнаха и след това си легнах. На следващият ден, Майкъл ми писа да се видим. Преоблякох се, като се запътих към апартамента. Когато влязох, него все още го нямаше. Зачудих се какво да правя, докато го чаках и седнах на дивана, пускайки телевизора. Нямаше нищо интересно и се отегчих. Внезапно някой звънна на звънеца, като се учудих. Майкъл имаше ключове или пък може да ги е забравил или да ги е загубил и за това да звъни. Станах, като отидох и отворих вратата, замръзвайки на мястото си, когато видях кой е. Не можех да помръдна и със сантиметър, а само гледах вцепенено Дарио Розенберг, който стоеше на прага и ме оглеждаше преценяващо.
-Няма ли да ме поканите или само ще стоим и ще се гледаме? -заговори той, а аз се мръднах да му направя място да влезе и той мина покрай мен. Бях шокирана и вцепенена. Все още не можех да се съвзема от тази внезапна поява. Майкъл ли му бе казал да дойде? Какво правеше тук този убиец? Господи, как щях да говоря с него?
-Племенника ми добре се изръсил за вас. – отбеляза, Дарио и накрая затворих входната врата и се обърнах към него. – Беше ми интересно да разбера с какво толкова сте го омаяли? – подсмихна се той, а аз само го гледах с безизразни очи.
-Какво правите тук гн. Розенберг? – запитах го накрая, а той ми се усмихна. – Майкъл ли ви прати?
-Не. – отвърна ми, като поклати глава. Беше облечен с тъмно синя роза и тъмни дънки. – Исках да се запозная с вас. Катрин, нали? – запита ме и кимнах.
-Искате ли нещо за пиене? – запитах го. Отдаваше ми се шанс и с него да говоря и да измъкна някаква информация.
-Да, уиски. – потвърди той и отидох до мини бара и му сипах едно уиски, а за себе си вино.
-Благодаря ти, Катрин. – отвърна ми вежливо, като взе чашата от ръката ми и ме оглеждаше. –Наистина си красива. – отбеляза и после допълни. – Племенника ми знае какво да избира. Марио беше много разочарован, като си тръгна.
-Шефа ми се държеше добре, но…не можах да откажа на Майкъл. – отвърнах му и той се засмя.
-А, на мен тогава ще ми откажеш ли? – запита ме внезапно и го погледнах учудено.
-Какво? – запитах го леко стреснато, но отлично знаех какво имаше в предвид. По дяволите! Дарио постави чашата си на масата и се приближи към мен, а аз застанах като статуя.
Повдигна ръката си я прокара по косата ми, гледайки ме в очите, а аз спрях да дишам.
-Когато омръзнеш на племенника ми, какво ще кажеш да дойдеш при мен? – запита ме с интерес и ръката му се плъзна по тялото ми. Не помръдвах, а само стоях. Беше ми непоносимо това копеле да ме докосва, но търпях така както търпях и с Марио.
Внезапно ме хвана и в следващият момент усетих устните му върху моите. Ръцете ми стояха поставени на масата, а неговите обикаляха около гърба ми, докато ме целуваше. Искаше ми се да немря нещо и да го фрасна, но не можех. Накрая се отдръпна от мен и облиза устните си.
Тогава внезапно входната врата се отвори и се обърнах да видя Майкъл, който ни гледаше невярващо. Дарио все още стоеше до мен, а Майкъл ни гледаше с вбесено изражение, но след малко изражението му се промени.
-Какво правиш тук, Дарио? – запита го с твърд тон и той се обърна към него, като се отдръпна на разстояние от мен, а аз се опитах да се успокоя и да изглеждам нормално.
-Реших да те посетя и да се запозная с новото ти протеже. – обясни му, като погледа му се плъзна по мен и после обратно погледна към племенника си. – Красива е. –отбеляза и Майкъл кимна.
-Така е. – потвърди той нехайно. – Да по седнем и да пийнем по нещо? – предложи Майкъл със спокоен глас и Дарио се съгласи. – Налей ми и на мен едно голямо уиски, скъпа. – нареди ми и кимнах, като двамата седнаха на дивана, а аз му налях в чашата и после му я подадох, като внезапно ме хвана и ме накара да седна в скута му.
Долепих се до тялото му и прокарах ръката си гърба му, милвайки го.
-Прегледа ли проектите ми? – запита го, Дарио.
-Да. – потвърди Майкъл. – Мисля, че ще са доста успешни, ако се реализират.
-Нали? Имам нюх за тези неща. Компанията много ще преуспее с мен. – похвали се, Дарио и Майкъл кимна. – Катрин е танцьорка, нали? – запита внезапно и го погледнах като кимнах. – Марио ми казваше, че е една от най-добрите. Защо не ни по танцува малко? – предложи и погледнах към Майкъл.
-По танцувай ни. – нареди ми в ухото Майкъл и кимнах, като станах от него и той ме плесна внезапно по дупето ми. Излязох от хола и влязох в спалнята ни, като се подпрях на вратата, дишайки тежко.
По дяволите! Сега пък искаха да им танцувам! А Майкъл се държеше различно с мен в неговото присъствие, сякаш не бях кой знае от какво значение за него. Защо? Нарочно ли? Изпсувах ядно, че трябваше да танцувам за онова копеле. Мразех го. Побиваха ме студени тръпки, всеки път щом го погледнех.Мразех ги и двамата! Преоблякох се слагайки оскъдни и секси дрехи. Хубаво, щях да им танцувам! Гримирах се и след това излязох от спалнята. Те все още стояха на дивана, но Майкъл щом ме видя стана и пусна някаква музика, а после си седна обратно. Хайде, Лаура, не стой като скована! В клуба на Марио танцуваше пред милиони пияни мъже, а сега се притесняваш от тези двамата! Започнах да се движа предизвикателно с такт с музиката, като Майкъл не откъсваше очите си от мен. Клатех ханша си и дупето си съблазнително, като запознах бавно да свалям корсета си, който бях сложила и който бе червен и с черни дантели. Махнах го оставяйки по черния си сутиен, който повдигаше и подчертаваше гърдите ми, а от горе все още стоях нарочно с дългото си яке, почти като палто, с червен цвят.Бях сложила и една бяла тънка, прозрачна пола. Продължих да се движа предизвикателно, като накрая се приближих към Майкъл и го накарах да се разкрачи, сядайки в скута му, движейки се съблазнително. Ръцете му се плъзнаха по тялото ми, галейки ме, а очите му бяха потъмнели и ме гледаше жадно. Наведох главата си, прокарвайки бавно езика си по врата му. Отдръпнах се и след това отново прокарах езика си но по устните му, обикаляйки горната и след това долната му устна. Той се опита да ме целуне, но не му позволих и станах от него, обръщайки се с гръб към него, движейки се. Дарио ме гледаше като хипнотизиран, приближих се бавно и към него. Все още с гръб се долепих до тялото му, движейки се, а той обхвана дупето ми с ръце. Погледнах към Майкъл, който не гледаше към нас и видях как бе стиснал скритата си ръка в юмруци. Ревнуваше ли? Да, знам, че ми бе заповядал да не бъда с никой друг, но очевидно нямаше нищо против да бъда с вуйчо му. Ако не му харесваше, можеше просто да каже да престана, но не го правеше. Обърнах се към Дарио, искайки да разбера до къде можеше да стигне ревността на Майкъл. Дарио свали якето ми, оставяйки само по сутиена си. Отдръпнах се леко от него, започвайки бавно да свалям полата си, а Дарио не откъсваше очи от тялото ми. Свалих полата си, мятайки я върху масата. Нали искаше да им танцувам!? Ето на танцувах им. Ти ми заповяда Майкъл, а аз изпълнявах като послушна курва! Продължих да се движа предизвикателно, като внезапно Майкъл стана и спря музиката. Обърнах се и го погледнах учудено.
-Мисля, че е достатъчно. – проговори той с твърд тон, а Дарио се засмя. – Имаш си свои курви, които да те задоволят, а Катрин ще задоволя мен.
-Добре, добре. – изрече Дарио като се засмя, а аз се отдръпнах на разстояние от него, като се приближих към Майкъл, който ме гледаше с безизразни очи.
-Хареса ли ти? – запитах го със сладък тон.
-Справи се блестящо. – отвърна ми усещайки ледения му тон, от който ме полазиха тръпки. - Облечи се. – заповяда ми. – Прекалено гола си. – допълни и ме подмина, но после усетих, че отново се върна до мен. – Не, всъщност остани с това белъо. - прошепна ми в ухото и след това отиде при Дарио.
Взех си дрехите и излязох от помещението, благодарна, че това мъчение свърши.

Дарио си тръгна след един час и ме остави сама с Майкъл. Не знам защо, но имах чувството, че ми бе бесен. Прикриваше яда си, като ме гледаше и говореше най-спокойно. Стоях на страна от него, като пиех от виното си.
-Хареса ли ти Дарио? -запита ме внезапно, Майкъл и се обърнах към него с учуден поглед.
-В какъв смисъл? – запитах го и аз със спокоен глас и той се приближи към мен с опасни крачки. Побиваха ме тръпки от това негово държание. Не ми харесваше това неговото преструващо спокойствие.
-Знаеш в какъв смисъл, Катрин. – отвърна ми с хладен тон. – Какво правехте преди да дойда? – запита ме, като вече бе до мен и тъмните му зелени очи ме гледаха непреклонно.
-Искаше да се запознае с мен. – отвърнах му притеснено, като заотстъпвах назад, докато накрая не се опрях до стената. – Целуна ме. – информирах го и ме погледна с студен и празен поглед.
-Хареса ли ти? -запита ме и се приближи отново до мен, поставяйки двете си ръце около мен, препречвайки ми да избягам. – Искаш ли да те дам на него? Май ти хареса да му танцуваш.
-Ти ме накара. – отвърнах му с леко ядосан тон, а той повдигна веждите си изненадано.
-Да, защото си курва. – отвърна ми арогантно, като прокара ръката си по косата ми. – Ако не беше такава, никога нямаше да те накарам.
-Тогава, защо се ядосваш? – запитах го и той се подсмихна.
-Защото прекалено много започнах да си втълпявам, че ти си само моя. – отвърна ми с студен тон. – Но сега осъзнах, че само да ти наредя, ти ще се изчукаш веднага с друг. Можехме да си направим една тройка, нали?
Изгледах го вбесено. Никога нямаше да престане да ме обижда и да ме наранява. Никога! Вдигнах ръката си и му забих силен шамар, като красивото му лице се извърна на страни, а бузата му стана червена.
-А, ако ми наредиш да скоча от терасата, мислиш ли, че ще го направя? – запитах го през стиснати зъби, а лицето му се извърна отново, гледайки ме с вбесено изражение. – Не съм някаква кукла, която можеш да разнасяш на ляво и на дясно. Мразя, когато си арогантен задник и самовлюбен идиот. Защо поне веднъж не престанеш да ме обиждаш? – запитах го и се опитах да се махна от него, но внезапно ме хвана силно за ръката, придърпвайки ме към себе си и впи властно и грубо устните си в моите.
Бутна ме отново до стената, целувайки ме страстно, но и грубо. Господи, защо не ми бяха противни докосванията му, както ми бяха противни докосванията на Дарио!? Не беше честно, не беше нормално. Дори и сега както ме целуваше грубо ми харесваше. Езика му се плъзна в устата ми настоятелно, можейки да усетя сладостта му. Опитах се да го изблъскам, но не можах, а само за целува устните ми още по настоятелно. Накрая се отдръпна от мен, като си поех въздух и започнах да дишам тежко. Погледнах в очите му, които бяха потъмнели.
-Знаеш ли какво мисля? – запитах го внезапно, като продължих да го предизвиквам, колкото и опасно да бе това. – Мисля, че не искаше ни най-малко да се доближавам до Дарио. Ревнуваш ме. Ревнуваш ме от всеки възможен мъж. Но и нямаш смелост да се противопоставиш на вуйчо си, нали? – запитах го, а той ме изгледа с безизразни очи. – Защото си един страхливец. – отвърнах вместо него и отново ме хвана, стискайки силно ръката ми, като ме долепи до тялото му.
-А на теб прекалено много ти знае устата. – отвърна ми с смразяващо леден тон. – Заслужаваш един хубав бой. Може би е имало защо баща ти да те е биел. – отбеляза подигравателно и замръзнах. Макар и да не бе вярно това и да бях измислила цялата тази история, изобщо не ми стана приятно от факта, че според него заслужавах да ме бият.
Отблъснах ръката му и се отдалечих от него, взимайки чашата си със вино и я изпих на екс, като си налях още.
-Ако толкова много ти се иска, хайде, удари ме, ако това ще те удовлетвори. –подканих го с безразличен глас, а той ме изгледа мрачно.
-Никога не бих те ударил. – изреже бавно. –Колкото и да ме вбесяваш. – допълни и се засмях фалшиво. Погледа ми се спря внезапно на документите, които Дарио му беше оставил и които на всяка цена трябваше да ги прегледам, без Майкъл да разбере. Но трябваше да го накарам да остане. Може би трябваше да престана да се обиждам и да си играя ролята на курва.
Той пристъпи към мен, но седна на дивана, наливайки си още уиски. Аз пък седнах на земята, държейки чашата си със вино.
-Защо стоиш на земята? – запита ме с неодобрителен глас.
-Защото ми харесва. – отвърнах му и скръстих краката си.
-Извинявай. – изрече внезапно и го погледнах учудено, че за пръв път извиняваше за нещо.- Дарио не бива да разбира, че прекалено много ми влияеш. – Нима ти влияя толкова много? -запитах го не вярвайки и за моя изненада ми кимна.
-Кажи ми честно, ако не ти плащах, никога нямаше да легнеш с мен, нали?- запита ме и честно казано си бе така. Но и никога нямаше да опозная тази луда страст с него.
-Да. – потвърдих и той помръкна.
-А, ако сега спра да ти плащам, ще продължиш ли да спиш с мен? Нали искаш да престана да те обиждам, тогава ще трябва да престана и да ти плащам. – обясни ми той и го зяпнах с широко отворени очи.
-Наистина не разбирам на къде биеш? -запитах го изненадано.
-Харесваш ми, Катрин. Колкото и да се опитвам да го отричам ми харесваш прекалено много. Харесах те още в първият миг, в който те видях. Но най-важният проблем е, че си курва. – обясни ми отново и помръкнах.
-Тогава спри да мислиш за мен, като такава. Мисли за мен, като за нормална жена. – подканих го и се подсмихна.
-Тогава повече няма да ти плащам за абсолютно нищо. – отбеляза, а аз все още не можех да обмисля нещата, какво ми предлагаше този път. – Как ще изкарваш пари тогава? Ще започнеш да се чукаш с друг ли? Ще отидеш в някой друг долнопробен клуб?
-Ще си намеря свястна работа. – отвърнах му троснато и леко ядосано, а той ме изгледа изненадано.
-Дали? – запита, но като чели повече на себе си отколкото на мен и изсумтях раздразнена. – Тогава да направим една сделка. – предложи го погледнах очакващо. – Този път няма да ти платя за секса. – информира ме го изгледах изненадано.
-Хубаво. – отвърнах му и без това не пипах парите, които ми даваше, но разбира се той не го знаеше.
Внезапно ме хвана и ме притегли към себе си. Седнах в скута му, а после целуна устните ми тоз път нежно. Зарових ръце в врата му, а неговите обгръщаха талията ми, като продължаваше да ме целува. Имаше разбира се и страст, но този път чувствах повече нежност от негова страна, което много ми хареса. Започна да разкопава бялата риза, която си бях сложила, след което я разкопча, но я остави на тялото ми и прокара ръката си по голото ми тяло, докосвайки кожата ми. Внезапно стана, като ме повдигна и започна да ме носи. Отвори вратата на спалнята, след което отново я затвори и после ме постави върху леглото, махайки ризата ми и се настани върху мен. Започна да целува с нежни целувки врата ми. Объркваше ме тази нежност, това внимание и това мило държание. Бях свикнала с него постоянно да е груб, да ме обижда и да ме чука. А този път беше съвсем различен. Ето тази част от него въобще не познавах и ме беше страх да я опозная. Страх да не се влюбя в него и после да страдам от тази невъзможна любов. Затова си втълпявах, че винаги ме чукаше, че никога не се държеше добре с мен, за да може когато дойде момента, да ми е по-лесно да го напусна.
Майкъл изпъди мислите ми, като ме целуна отново.Движех устните си заедно с неговите, а езика му се преплете с моя. Обикаляше с ръката си нежно из тялото ми, галейки ме бавно, карайки ме да го желая. Не ми трябваше много. Честно казано с него никога не ми е трябвало кой знае колко много, за да го желая, винаги ме побъркваше от страст и желание. Отдръпна се за миг от мен, гледайки ме в очите и свали ризата си, като отново впи устните си в моите. Отъркваше тялото си възбуждащо в моето, карайки ме да го желая още по-силно. Разтапях се под устните му, ръцете му, които ме галеха, кожата му, която докосваше моята. Ръцете му започнаха да разкопчават дънките ми и ги свали, като започна да целува на всякъде тялото ми, оставяйки влажна и гореща следа на всякъде. Ръката му се мушна под бикините ми намирайки чувствителната ми част, започвайки с бавни движения да ме подлудява. Приятни тръпки на удоволствие полазиха по тялото ми. Вече знаеше, че бях готова за него. Внезапно влезе с един пръст в един и изстенах високо, докато целуваше полуразголените гърди. Отдръпна се от мен, като свали сутиена ми, а после и бикините ми, оставяйки напълно гола под жадният му поглед. Съблече панталона си и всичко от себе си, впивайки жадно устните си в моите, а после внезапно влезе в мен, като и двамата изстенахме от удоволствие. Започна да се движи бавно, сякаш имаше цялото време на света. Обикалях с ръце около гърба му, усещайки всеки един негов мускул, а той бе силен, много. Повдигнах се леко, като целунах врата му, а той зарови главата си в косите ми, продължавайки да се движи все така бавно. Не исках и да си помисля, че правеше любов с мен. Беше плашещо. Но всъщност бе точно така. За пръв път не ме чукаше, не правеше просто секс с мен, а ме любеше. Усещах го, че бе наистина така. Но това не бе любов. Не можеше да е любов. Аз нямаше да остана с него. В един миг, преди той да е осъзнал, щях да напусна живота му, без никакво предупреждение и никога повече нямаше да ме види, никога повече нямаше и аз да го видя. Извърнах главата си към него и го целунах също нежно, докато тялото ми се разтапяше от удоволствие, докато се движеше. Прокарах ръцете си по разрошената му тъмно кафява коса. Ароматът му попиваше и на всякъде по мен. Стенех все по силно и по-често, защото освобождаването ми наближаваше. С един дълбок и силен тласък, който потъна в мен, извиках, като свърших, а веднага след това и той. Задишах тежко, както и Майкъл, като остана за миг в мен. Отдръпна се и ме целуна нежно и за кратко, след което стана от мен.
-Е, това беше нещо различно, нали? – заговори той, докато обуваше боксерките си.
-Да. – потвърдих, като бях леко изтощена. – Разбрах, че си можел да бъдеш и нежен.
-Мога, стига да поискам.- отвърна ми, а след това дойде до мен на леглото, като взе завивките и ни зави. Придърпа ме, като положих глава на гърдите му, помирисвайки невероятни му мъжки аромат, който ме опияняваше. И, сега какво? Щеше да се прави на нежен ли? Не, не исках. Сега осъзнавах, че предпочитах да ме обижда. Не ми харесваше новата му сделка. Утре щях да му мисля, сега се нуждаех от сън.

***
Събудих се на следващият ден с по усмихнато изражение. Нима наистина исках, повече да не третирам, Катрин като курва? По дяволите! Как е възможно тази жена да ми е влязла толкова много под кожата? Как е възможно да я исках и желаех толкова много? А снощи? Снощи за прът път я любих и по дяволите, хареса ми ужасно много. Да бъда мил с нея, тя да е мила с мен. Но до къде щеше да доведе всичко това? Бях ли способен да и имам доверие? Не знаех, но щях да опитам. Отворих очите си, понеже усетих, че тя не бе до мен. Обърнах леко главата си и нямаше на другата страна и извърнах главата си на дясно, виждайки седнала на земята и прелистваше документите, които Дарио ми бе оставил. Какво по дяволите? Гледах я смаяно, не можейки да разбера каква й бе работата да бърника из нещата ми. За малко щях да се обадя и да й се развикам, но реших да си замълча. Тя продължаваше да прелиства нещата и на всичкото отгоре да ги снима с телефона си. Какво по дяволите правеше? Защо? Внезапно главата й се обърна и затворих очите си моментално, все едно че спях още. Чух отново някакво шумолене и след това отварянето и затварянето на вратата.
Отворих отново очите си, опитвайки се да осмисля действията й. Понякога наистина ме смайваше с действията си. Не можех да разбера…Защо за бога бърникаше из нещата ми? Станах от леглото и отидох да взема документите, като всичко си бе на мястото му. За какво й трябваха тези документи? Това бяха проекти, скици на подземния етаж в компанията. Облякох панталона си и излязох от стаята. Намерих Катрин в кухнята, като правеше закуска.
-Добро утро. – поздравих я и тя се обърна към мен, като се усмихна.
-Добро утро. - поздрави ме също тя. – Правя сандвичи за закуска. –оповести и кимнах, като се приближих зад нея и от местих косата й от врата й.
-Кога стана? – запитах я тихо в ухото й, като го целунах леко.
-Преди малко. – отвърна ми. – Майкъл пречиш ми. – допълни, понеже режеше с ножа един кашкавал.
-Веднага ли дойде тук? Какво правеше преди това? – запитах я, не й обръщайки внимание, като обиколих врата й с целувки.
-Спях, станах и дойдох тук. – отвърна ми най-спокойно и стиснах очите си, като се отдръпнах от нея.
Лъжеше ме! Исках да й дам шанс да ми каже истината и да ми обясни, защо се ровеше в нещата ми. Но най долно ме излъга и прикри истината. Лъжлива кучка! Седнах на стола, чакайки закуската да стане, като ми подаде чашата със кафе. Защо, Катрин? Защо се бъркаше в нещата ми и ме лъжеш? Трябваше да разбера истината. Нямаше да й позволя да ме прави на клоун, а после скъпо щеше да си плати за лъжата си.
-Какво ще правиш после? – запитах я, докато закусвахме.
-Ще ходя до университета. - отвърна ми незаинтересовано. Тя се нахрани, като после взе кафето си и изпи една глътка от него.
Наблюдавах я заинтересовано. Исках да разбера какво правеше наистина, когато не бе с мен и този път щях да го направя. Щях да я проследя, за да се уверя, че наистина ми казваше истината и ходеше в университета.
-Ще се видим тогава по-късно или утре. – изрече после, Катрин, когато се нахранихме и изпихме кафетата си.
-Добре, ще ти се обадя. – отвърнах й, като се оправих, слагайки ризата си. – А, и сделката отпада, Катрин. – допълних внезапно и тя ме погледна изненадано.
-Какво? – запита ме учудено. – Но нали каза, че…
-Беше само за снощи. – обясних й, като я прекъснах, а лицето й се намръщи. – Отношенията ни ще си останат същите, както преди, докато не ми омръзнеш. – изрекох, а тя ме гледаше изненадано.
-Но, защо… - опита се да попита, но отново я прекъснах.
-Защото така реших. – отвърнах й просто и кратко. – А, сега тръгвай. – подканих я, а тя ме изгледа леко ядосано.
Мина по-край мен и излезе от апартамента. Кучка! Нямаше да бъда с теб, след като ме лъжеш. Взех документите, прибирайки ги в една папка и излязох от апартамента. Видях как Катрин си хвана такси и се качих в моята кола, като следях таксито от разстояние. След няколко минути таксито спря пред една сграда и паркирах и аз колата си. Катрин излезе от таксито, а после влезе в сградата. Какво по дяволите? Нали каза, че щяла да ходи в университета? А това въобще не бе университет! Кой живееше тук? И при кого ходеше? Друг мъж ли обслужваше? Не й стигаха парите, които й давах!?Чаках в колата си, Катрин да излезе, но все още не излизаше. По дяволите! Какво криеше тази жена? Трябваше да разбера. Нямаше да се откажа, докато не разбера всичко! Внезапно телефона ми звънна и видях, че е Браян, като осъзнах, че вече съм чакал около два часа в тази шибана кола.
-Да. – проговорих с ядосан тон.
-По-спокойно, мой човек. Защо си бесен? – запита ме с учуден тон, Браян.
-Слушай, не съм в настроение. В момента следя, Катрин. – обясних му с досада и го чух как подсвирна.
-И, защо следиш курвата? – по-иска да разбере, Браян.
-Видях я сутринта да бърника из нещата ми. Снимаше документите ми, а после ме излъга и не ми спомена нищо за това. Каза ми, че щяла да ходи в университета, а всъщност влезе в някаква сграда и я чакам от два часа да излезе от тази шибана сграда. – обясних му всичко с раздразнен тон и той отново подсвирна.
-Виж ти, наистина е една кучка. – заключи той.
-Лъжлива кучка. – поправих го аз и Браян се засмя.
-Е, когато ти писне да се правиш на детектив, ако искаш ела в ресторанта на Рейчъл. Скучно ми е, а кукличката ми има работа. – обясни ми той.
-- Може би така ще направя, ако не се появи до един час, поръчай ми едно голямо уиски, имам нужда. –наредих му и после му затворих телефона, като се облегнах на седалката.
Мина вече час и половина и накрая се вбесих и запалих колата. Подкарах към ресторанта наистина ядосан. Още веднъж ме излъга! Да видим дали пак щеше да ме излъже, когато щях да я попитам довечера къде е ходила. Паркирах пред ресторанта и се запътих на там, като влязох и потърсих Браян. Беше седнал сам на една маса и отидох при него.
-Е, хванали я в крачка? – запита ме любопитно той, като веднага взех уискито и изпих една голяма глътка.
-Не. – отвърнах му ядосано, а той поклати глава.
-За какво й е да те лъже? – запита той. – Нали е просто една курва.
-Не знам. – отвърнах му, искайки наистина да разбера. – Но единственото обяснение, което намирам е, че обслужва друг. – отвърнах му и ме изгледа изненадано.
-Разкарай я, Майкъл. Не си заслужава. – отново ме посъветва и изсумтях. Да бих я разкарал, ако не бях толкова заслепен по нея, ако не се нуждаех толкова много от тялото й.
-Харесвам я прекалено много. – отвърнах му и той ме изгледа невярващо. – Но ако наистина обслужва друг, тогава всичко ще приключи, обещавам ти. – заканих се мрачно. – Къде е Рейчъл? -запитах го, за да сменим темата.
- От зад е някъде, има работа. И вече ми е приятелка. – информира ме с весело изражение и го изгледах изненадано.
-Браво. – похвалих го усмихнато. – Поне един от нас да е щастлив. - отбелязах и той се засмя.
-Да видим колко ще продължи и дали ще може да ме изтрае. – подсмихна се весело и също се засмях.
-Ти си страхотен човек, Браян и всяка една жена ще е щастлива с теб. – отбелязах и той ме погледна изненадано.
-Аха, да. – потвърди весело. – Както и с теб, но стига да си взимаш хапчетата редовно. – намигна ми и поклатих глава.
-Здравей те. - поздрави ни внезапно Рейчъл, която дойде при нас. – Съжалявам, че те оставих сам но…
-Знам, знам, скъпа. – отвърна й той веднага, като я прекъсна. – Майкъл дойде да ми прави компания. – обясни и тя ми се усмихна.
-Рейчъл, каква изненада! – обади се внезапно един мъжки глас и Рейчъл и ние двамата с Браян се обърнахме да видим някакъв мъж.
-Какво правиш тук, Александър? -запита го с мрачно изражение Рейчъл, а Браян гледаше ту към нея и ту към мъжа. Александър изглеждаше висок и мускулест. Косата му бе светло кафява и с светло сини очи.
-С приятели съм и решихме да хапнем в ресторантът ти. – отвърна й мъжа с лукаво изражение. – Как е Лаура? – запита той с интерес.
-Много е добре без теб. –отвърна му Рейчъл и Александър се засмя.
-Не вярвам. – отвърна й той усмихнато. – Милата беше толкова влюбена в мен.
-Вече не е. – отвърна му сърдито, Рейчъл.
-Но все още си няма друг, доколкото знам. Значи още не ме е преодоляла. – заключи весело той и се намръщих.
-Кой по дяволите си ти? – включи се накрая, Браян гледайки го мрачно.
-Александър, познати сме. – отвърна му той просто.
-Защо не отидеш при приятелчетата си и не ме оставиш намира, Алекс? -запита го Рейчъл.
-Добре, няма да ти досаждам повече. Предай поздрави на Лаура. – намигна й весело той и след това се отдалечи от нас.
-Кой беше този? – запита я отново, Браян, а Рейчъл въздъхна.
-Бившият приятел на Лаура. – отвърна му мрачно. – Пълен кретен е.
-Как изглежда тази твоя приятелка, Лаура? – запитах я с интерес и тя ме изгледа изненадано.
-Ами с къса черна коса, слаба. – отвърна ми и описанието беше същото, като описанието на сестра ми.
- Тогава сигурно ти е разказвала за сестра ми, Карън? -запитах я и ме изгледа леко стреснато.
-Значи тя една и съща Лаура? -запита ме учудено, Браян и кимнах.
-Ами да. – отвърна притеснено, Рейчъл. – Запозна се със сестра ти съвсем случайно и си допаднаха. Лаура е добър човек. – обясни ми кимнах.
-Бих искал да се запозная с нея най-накрая. – отбелязах и Рейчъл ме изгледа изненадано.
-Ами, да може. Някой път. – отвърна ми с притеснен глас.
Запознанството ми с нова жена, поне щеше да ме разсее малко от Катрин. Но нямаше да се откажа, докато не разбера, защо ме лъжеше.

Бях в участъка, като информирах Джими и капитана за всичко, което бе станало. Появата на Дарио, документите, които видях и снимах. Не можех да разбера, за какво на Дарио му трябваше скица на подземния етаж на компанията на Майкъл. Това бе много странно и нищо не разбирах, но Майкъл със сигурност знаеше. С него обаче, нещата също бяха странни и не можех да разбера действията му. Първо ми предлагаше нова сделка, после ме любеше и накрая ми заявяваше, че отново щял да се държи с мен като с курва. Какво му ставаше и на него? Капитана на всичкото отгоре ми заяви, че вече прекалено дълго време съм се застояла при Майкъл и мислеше да ме оттегли. Внезапно се стреснах и леко се паникъосах. Уверих го, че можех да се опитам да го убедя да ми разкаже всичко, като ми даде още време с него. Не знаех, защо го направих. Може би беше наистина най-добре да ме оттегли и да се махна от живота му и да се опитам да го забравя и се опитвах да си втълпя, че нямаше да е толкова трудно. Изобщо не знаех, какви бяха чувствата ми към него. Бях толкова объркана. Знаех, че го харесвах със сигурност. Може би и имах и силни чувства към него, но не знаех. Не бях себе си с него, затова бях толкова объркана, но и знаех, че никога нямаше да имам възможността да бъда себе си с него. Беше просто невъзможно. Ако разбереше, че съм полицай, щеше да каже на Дарио, а той със сигурност нямаше да остави нещата така, когато разбере, че съм лъгала племенника му.
Отидох в ресторанта на Рейчъл, като я потърсих с поглед и бе седнала с едно момче от персонала, казваше се Алън и бе на около двадесет години.
-Здравей те. – поздравих ги, когато седнах при тях.
-Хей, какво става? – запита ме Рейчъл с усмихнато лице.
-Нищо интересно, при теб? – запитах я, като си поръчах една салата и сок.
- Все още се чудя, дали да карам рождения си ден тук. – отвърна ми мислейки.
-Рейчъл, след два дни е, какво има да му мислиш? – запитах я и тя ми се усмихна.
-Не знам. Винаги го карам в този ресторант и се чудих този път да е нещо различно. – отвърна ми и сега схванах. Да винаги си го караше в ресторанта, даже и аз го карах няколко пъти и моя рожден ден тук.
-Какво мисли гаджето ти по този въпрос? – запита я, Алън, а аз го изгледах учудено.
-Какво гадже? – запитах не разбирайки, а Рейчъл ме изгледа притеснено. – О, не! – възкликнах, като се досетих.
-С Браян вече сме заедно. – оповести ми и не можах да повярвам.
-Изглежда готин. – отбеляза, Алън ухилено. – Както и приятеля му. Снощи бяха тук, а и…
-Млъкни, Алън. – заповяда му, Рейчъл, като го прекъсна и я изгледах изненадано. – Защо не отидеш и не провериш, как се справят вътре? – предложи и Алън се намръщи, но стана и се отдалечи от нас. Изгледах я очакващо, за д ами обясни. – Така е, Браян и Майкъл бяха снощи тук. Майкъл схвана, че ти си същата Лаура, която познава сестра му. – оповести съкрушено и я зяпнах с отворена уста.
-Какво? – запитах слисана.
-Искаше да те опиша, но не схванах в началото защо и…
-О, не! – възкликнах, като я прекъснах не вярвайки. Каквото и да ставаше, не биваше да ме вижда като Лаура.
-Александър също беше тук. – оповести отново внезапно и вече я изгледах шокирана. – Тъпият му кретен си мисли, че още си влюбена в него.Ах как исках да му забия един. На всичкото отгоре имаш поздрави от него. – изрече отвратено, а аз я гледах изумена.
-Какво е правил тук, Алекс? – запитах я учудено.
-Беше с някакви приятели. – отвърна ми. Не бях виждала Александър от почти година. Как тогава за бога можеше да си мисли, че още съм била влюбена в него? Идиот.
-Значи нещата с Браян вървят? – запитах я, за да сменя темата.
-Да. – потвърди, усмихвайки ми се лъчезарно. – Готин е, държи се мило и внимателно с мен. И все още не съм правила секс с него. – информираме и се засмях. – Разбрах, че имал по-малък брат, Джъстин, който е в Европа и се изучава. – оповести с весело изражение и кимнах.
-А, за Майкъл не споменава ли нещо? – запитах я любопитно и ми се намръщи.
-Не ме карай да бъда сводница. – изрече с намръщено изражение. – Но, да. С Майкъл са приятели от доста години, още от гимназията, учили са заедно и в университета.
-Значи се познават много добре. – заключих и тя кимна, като внезапно телефона ми звънна и видях, че е Карън.
-Здравей, Карън. – поздравих я, като отговорих. – Как си?
-Здрасти, Лаура. Бива. Ох, искаш ли да се видим някъде? – запита ме с надежда.
-Да. – отвърнах й. – Защо не дойдеш в един ресторант? – предложих й и Рейчъл ме изгледа изненадано, като свих раменете си.
-Добре, къде е? – запита ме и й дадох адреса, след което затвори телефона.
-Защо я караш да идва тук? – запита ме намръщено, Рейчъл.
-Сигурно се чувства зле след ареста. – отвърнах й и тя ме са намуси. – О, хайде, Рейч, сигурна съм, че ще ти допадне.
-О, добре, добре. Ама и ти си една понякога. – изрече, като поклати главата си.
След няколко минути зърнах Карън да стои пред вратата и да се оглежда, като и махнах и тя ме вида и се запъти насам. Беше облечена с светли дънки, бяла блуза и черно яке.
-Здравей, Карън. – поздравих я, като дойде при мен и станах, като я прегърнах.
-Здравей. – отвърна ми леко притеснено.
-Това е една моя приятелка, Рейчъл.- представих я и двете се запознаха.
-Много хубав ресторант. – изрече, като се огледа.
-На Рейчъл е, тя е собственичката. – обясних й.
-О! Страхотен е. – изрече и Рейч и й се усмихна.
-Благодаря ти. – отвърна й мило. – Искаш ли да ти поръчам нещо?
-Някакъв шейк. – отвърна й Карън.
-Сега ще кажа на Кевин, да ти направи най-хубавият шейк. – каза тя, като стана, а Карън я изгледа любопитно.
-Кой е Кевин? – запита ме с интерес, като седна до мен.
-Бармана – отвърнах й мило и тя ми се усмихна. – Е, как си? – запитах я любопитно.
-Зле всъщност. Направих една глупост и сега си плащам. Тъпият ми брат ме наказа и за това не ти се обаждах, но вече ми писна да си седя в нас. – обясни ми намръщено.
-Все още ли си наказана? – запитах я и тя кимна притеснено.
-Трябваше направо да се прибера, но…той и без това го няма, няма да разбере. – отвърна ми и й се усмихнах мило.
-Какво стана? – запитах я любопитно и тя се намръщи явно при спомена.
-Бях глупачка. – отвърна ми мрачно. – Помислих си, че той ме харесва, но не е така. Искаше само секс, слава богу нищо не се случи, но се подадох и тръгнах с тях, като ми казаха, че просто ще се забавляваме и никой няма да разбере. Другите се напушваха и предложиха и на мен, но отказах, аз само изпих малко алкохол, колкото да се отпусна.
-Всеки е правил глупости на твоята възраст и аз съм правила простотии, така че не бива много да се притесняваш. Станалото, станало. Ще си вземеш поука от това, повече да не го вършиш. – обясних й мило и тя кимна.
-И ти ли ще ме изгониш, като Рейчъл или може да остана? – запита внезапно Алън, който отново се появи, а Карън го изгледа с интерес.
-Не, Алън, сядай. – отвърнах му, като се засмях. – Това е Карън, моя приятелка, а това е Алън, който работи тук. – представих ги и Алън веднага й се усмихна, като прие ръката й.
-Много ми е приятно. – отвърна, Алън ентусиазирано и леко се изкикотих, защото не сваляше очите си от нея, а Карън се почувства неудобно.
Постояхме още около един час, като си говорихме, но после внезапно получих смс от Майкъл да отида в апартамента. О, по дяволите! Изпратих, Карън, а после се преоблякох и оправих, като се запътих към апартамента.

***

Стоях в апартамента и я чаках да дойде. Нарочно взех някакви документи от компанията, за да проверя дали пак щеше да тършува. Наистина исках да разбера, какво щеше да е обяснението й, и щях да разбера в най-скоро време, защото нямаше да се откажа, докато не сваля маската й. До изпих уискито си, когато чух отварянето на входната врата и се обърнах да я видя. Беше облечена с дълго бяло палто и сив панталон. На вън вече почваше да застудява много, предвещавайки идването на зимата. Русата си коса я бе оставила небрежно спусната. Господи, защо трябваше да е толкова красива? Сините й очи ме погледнаха с любопитство. Подсмихнах се, като си налях още едно уиски, а тя свали палтото си и го сложи на фотьойла, като видях червената блуза, която бе облякла.
-Как беше в университета? – проговорих, като я запитах, правейки се на незаинтересован.
-Добре. – отвърна ми спокойно и се загледах в очите й. По дяволите! Не можех да разбера, кога всъщност ме лъжеше, от което се ядосвах много. Сега осъзнавах, че всъщност въобще не я познавах.
-Веднага след като си тръгна ли отиде там? – запитах, гледайки това да не бе от голямо значение.
-Да. – потвърди за моя изненада.
Отново ме лъжеше! Долна кучка! Тогава какво правеше в онази сграда, Катрин? Друг ли обслужваше? Само да се окаже така и ще убия това копеле, а теб ще те пратя по дяволите и скъпо ще си платиш за лъжите си.
-Ела тук. – подканих я, както си стоях прав до мини бара и тя се приближи към мен. Хванах я и я придърпах към себе си, като долепих тялото й до моето. Прокарах ръцете си бавно по тялото й, галейки я. Усетих я как леко потрепери под ръцете ми. Наведох главата си и сложих съвсем бавни едва доловими целувки по врата й. Катрин постави ръцете си кротки на гърдите ми. С пръста си обиколих бавно долната й устна, като после го махнах. После мушнах ръката си под дънките й и бельото й, намирайки чувствителната й част, като започнах да си ги движа леко. Катрин започна тихо да стене, като стисна по здраво ризата ми с малките си ръце. Вкарах два пръста в нея, като отново бе мокра, готова да я взема веднага. Подсмихнах се самодоволно. Поне за желанието си не лъжеше, но имах други планове.
-Искам да ми направиш свирка. – прошепнах тихо в ухото й, като махнах ръката си и тя изтръпна. Сините й очи ме погледнах учудено.
Хванах ръцете й, като седнах на един от фотьойлите и я подканих очакващо да почне. Ръцете й се придвижиха по гърдите ми, а после леко треперещи започна да разкопчава ризата ми. Когато се опита да я свали я хванах, като я спрях.
-Не. – изрекох с твърд тон и ме изгледа учудено. – Само долу. – обясних й, а изражението й бе изненадано.
Приближи се към мен, като остави ризата ми разкопчана и зацелува врата ми. Стиснах очи, опитвайки се да се контролирам и да не искам да махна всички дрехи от нея. С ръцете си започна да разкопчава панталона ми, като й помогнах да го свали и го махна от мен Наведе главата си, опитвайки се да ме целуне, но извърнах главата си, като целуна само бузата ми. Ръцете й се свлякоха победени върху гърдите ми, явно разбирайки, че този път щеше да е различно. Наведе се, като свали боксерките ми и мъжествеността ми се откри изцяло. Плъзна ръката си по дължината ми, като започна да я движи бавно нагоре и надолу. Тоз път поне щях да бъда трезвен, за разлика от миналият път. Отпуснах главата си, наслаждавайки се на удоволствието. Внезапно усетих устата й върху мъжествеността ми и стиснах очи. По дяволите! Харесваше ми, харесваше ми ужасно много. Започна да си я движи, засмуквайки ми го, като едновременно с това движеше и ръката си Продължи с влудяващите си движения, като усетих, че вече бях много близо. След няколко секунди, тя се отдръпна точно навреме, когато свърших и започнах да дишам тежко След като успокоих дишането си, станах,като отидох в банята да се измия и не й обърнах никакво внимание. Беше й за урок. Щях да я оставя така незадоволена. Да се научи следващият път да не ме лъже в очите! Кучка! А така исках да се върна да махна дрехите й и да я изчукам, като тя нямаше да има нищо против. Преоблякох се, като излязох от спалнята и после се върнах в хола, където Катрин седеше на дивана и си бе сипала вино.
-Благодаря ти. Беше невероятна както винаги. – проговорих и тя се извърна към мен, гледайки ме учудено. Изкарах пари от портфейла си и й подадох четиристотен долара, като ги й оставих на масата. – За положения труд. –изрекох, подсмихвайки се, а тя ме изгледа с ядосано изражение.
-Защо се държиш така? – запита ме, искайки да разбере, като отидох и си взех чашата и изпих една голяма глътка уиски.
-Как да се държа? – запитах я уж не разбирайки. – Държа се така, както по принцип се държа с теб. – обясних й просто.
-Не е вярно – не се съгласи с мен, гледайки ме мрачно. – Държиш се още по-лошо. – допълни и се засмях фалшиво.
-Само, защото не поисках да те задоволя, значи съм се държал още по-зле, така ли? – запитах я подигравателно. – Плащам ти, за да задоволяваш мен. Ти не ми плащаш, за да ти доставям удоволствие. Ако поискам ще те задоволя, ако не, няма, а в момента не искам. – обясних й с хладен тон, като погледа ми се плъзна по документите и се запитах дали отново е тършувала, докато бях в банята.
-Ти си отвратителен. –изрече с неприкрит ядосан тон и подсвирнах весело.
-Я стига. – отвърнах й веднага. – Ти си курва, Катрин. Така правят курвите. Даже бих казал, че съм се държал с теб прекалено меко. – отбелязах и тя ме изгледа невярващо. – Можеш да си ходиш, ако искаш. Вече не ми трябваш. – допълних след малко, като я подканих и отново ме изгледа невярващо.
-Хубаво – отвърна ми троснато с вбесен тон и я изгледах с интерес, как припряно, започна да си облича палтото. – Благодаря ти за парите. – изрече след малко, като ги взе и ги сложи в джоба си и я изгледах мрачно.
След това излезе от апартамента, като затръшна силно входната врата. Захвърлих чашата, която държах вбесено, силно в стената, като се потроши на хиляди парченца. Проклета да си, Катрин! Ако не разбера днес, защо ме лъжеш, ще откача тотално!
Излязох от апартамента, като видях, че отново си хвана такси и се качих в колата си, като отново започнах да я следя. Таксито спря отново пред същата сграда и Катрин влезе вътре. Стоях няколко минути в колата, като накрая този път излязох, взимайки един вестник и влязох в сградата. Портиера, възрастен старец седеше вътре, като не каза нищо, а аз седнах на един от диваните и започнах да чакам. Мразех чакането, но се надявах този път да я хвана. Мина вече около час и половина и Катрин я нямаше никаква. По дяволите! Зачудих се дали да не питам стареца, в кой апартамент е отишла. Накрая не издържах, търпението ми се изчерпа и отидох до стареца.
-Здравей те. – поздравих го, опитвайки се гласът да ми е мил.
-С какво мога да ви помогна? – запита той с възрастния си глас.
-Преди един час, влезе една жена с руса коса, знаете ли в кой апартамент е отишла? – запитах го мило. – Тя ми беше казала, но уви съм забравил.
-Ами…а да…в апартамент 505 е, ако ми говорите за нея. – отвърна ми стареца и му се усмихнах.
-Много ви благодаря. Приятен ден. – изрекох и след това влязох в асансьора, натискайки петия етаж.
Асансъора спря, като излязох и започнах да вървя по коридора. Да видим с кого ще те хвана, Катрин! Намерих номера 505 и позвънях на звънеца, като зачаках.
-Момент. – чух силният й глас и се изнервих още повече, идейки ми направо да разбия вратата.
В този момент вратата се отвори и се показа жена, но беше много различна от Катрин. Изглеждаше със черна къса коса, някъде до рамената й. Гледах я слисан и учуден, а тя ме гледаше шокирано и вцепенено.
-Господи! – възкликна с шокиран тон, а аз не можах да повярвам на очите си.
Какво за бога? Какво ставаше тук?

Гледах невярващо Майкъл, който стоеше пред вратата ми. Мили боже! Това не можеше да е истина! Не можеше да се случва! Не е възможно Майкъл да се намираше пред вратата ми и в момента да гледаше истинското ми лице. Затворих очи и отново ги отворих, молейки се това да е някакъв лош сън, но не беше, той все още стоеше пред вратата ми.
-Какво, по дяволите? – запита с невярващ и вбесен тон, гледайки ме слисан. – Какво е станало с косата ти? – поиска да разбере той, а аз не знаех какво да отговоря.
-Аз…аз… - заекнах чудейки се какво да му кажа, но бях толкова шокирана, че не можех да измисля нищо в този момент.
-Какво правиш тук? –запита с вбесен тон и ме хвана внезапно, като ме придърпа към себе си, стискайки силно ръката ми. – При кого ходиш, а? Кой е вътре? – запита, като бе невероятно бесен и се свих. О, Рейчъл беше вътре! По дяволите! Моля те, стой си в стаята ми, докато измисля нещо! Замолих се, но сякаш явно всичко беше против мен и дочух гласът й.
-Лаура, какво става? Кой… - запита тя, но млъкна и явно бе дошла и замръзна, като сигурно гледаше сцената. – О, мили боже! – възкликна с шокиран глас.
-Какво правиш тук ти? И как я нарече? – запита, Майкъл с невярващ глас , гледайки ту към нея и ту към мен, като все още ме стискаше силно.
-Ами..аз… - започна и тя заеквайки с притеснен глас.
-Рейчъл, върви си. – подканих я, като се опитах да се отдръпна от Майкъл, но той ме стисна още по силно.
-Какво става тук? – запита със силен и вбесен тон.
-Я не викай! – заповяда му, Рейчъл. – И веднага я пусни. – допълни като ме хвана и той вече ме пусна.
-Върви си, Рейч, ще се оправя. – подканих я отново, но тя ме погледна несигурно.
-Не мисля така. Да се обадя ли на Джими? – запита ме, но поклатих глава.
-Просто си върви. – подканих я пак и вече най-накрая ме послуша.
-Внимавай как се държиш с нея. – заплаши го тя, а Майкъл я изгледа невярващо, като след това Рейчъл си тръгна.
Отдръпнах се леко, за да може да влезе и той мина по-край мен с ядосано изражение. Поех си дълбоко въздух, опитвайки се да мисля трезво.
-Кой живее тук? – запита с вбесен тон, като оглеждаше апартамента ми.
-Аз. –отвърнах му и се обърна към мен, гледайки ме недоверчиво.
-Ти ли? И кой обслужваш тук? – запита ме подигравателно и се вбесих. Днес беше прекалил. Държанието му бе просто ужасно и за това се обадих на Рейчъл, за да си поговорим.
-Никой. – викнах му с вбесен тон.
-Не ме лъжи! – предупреди ме със заплашителен тон. – Много добре знам, че ме лъжеш. Долна кучка такава! – изрече, гледайки ме вбесено. – Какво си мислеше, а? Че постоянно щеше да ме правиш на глупак и никога нямаше да разбера ли? – запита ужасно бесен, а аз се чудих, за кое точно говореше. Кое е разбрал, че съм го лъгала? О, мили боже! – От къде познаваш Рейчъл? И защо те нарече, Лаура?
-Защото това е истинското ми име. – отвърнах му с висок тон, вече не издържайки. Да става каквото ще. Но нямаше вече да му позволявам да се държи като с курва с мен. Дойде ми до гуша.
-Моля!? – запита невярващо, гледайки ме така сякаш не бях наред с главата си
-Истинското ми име е Лаура Бариос. Катрин е фалшиво име. Не съм и курва. Русата ми коса беше фалшива, това е истинският ми цвят. – обясних му вече всичко, а той ме гледаше изумен.
-Какво? – запита, като внезапно се засмя. – Да не си луда? – попита ме през смях и се намръщих.
-Не, не съм. Напълно съм си наред. – отвърнах му с ядосан тон. –Преструвах се, че съм курва. Лъжех те за всичко. Търпях обидите и спах с теб, но вече ми писна да се държиш с мен, сякаш съм някакво нищожество. – изрекох всичко на един дъх. О, да! Сега щях да му го върна за всичко. За всяка една обида, за всяко едно лошо държание с мен.
-И, защо си се преструвала? – запита отново през смях, явно не вярвайки и една моя дума.
-Защото си престъпник, защото си…- млъкнах, чудейки се дали наистина да изрека тази дума. – убиец. – допълних на пук на всичко.
Майкъл застина на мястото си, като вече нямаше никакъв хумор в изражението му. Гледаше ме с потъмнели очи и мрачно изражение.
-Какво? – запита ме този път с тих тон и потреперих.
-Дарио е убиец, а ти си замесен с него. – изрекох и аз с по-тих тон
-И? – запита ме подканващо. – Ти какво общо имаш с това? – запитаме с изненадващо спокоен глас, но знаех,че вътрешно кипеше от гняв.
-Аз съм полицай. – отвърнах му и ме изгледа изумен.
-Да бе! – изсмя се отново подигравателно, като пак не вярваше. – Аз пък съм специален агент от Фбр. – изрече и се намръщих. Отидох до якето си и изкарах значката си, а след това му я подадох, за да потвърдя думите си. Той взе значката ми и я огледа с мрачно и изненадано изражение. – Кучка! – напсува ме, като яда му се бе завърнал отново. – Проклета кучка! – изруга отново, като внезапно пристъпи бързо и ме хвана силно, придърпвайки ме към себе си. – През цялото време ли ме лъжеше? Имаше ли поне една вярна дума от устата ти, а? –запита, като ме гледаше с вбесени очи, а аз потреперих, внезапно изпитвайки страх от яростта му. – И, какво? Значи за това си тършувала из нещата ми. Търсила си информация, а? Е, какво намери? Ще ме арестуваш ли сега? - гневът му бе толкова силен, че наистина ме бе страх от него и ме стискаше прекалено силно.
-Не. – отвърнах едвам, заради болката. Внезапно ме притисна силно за стената, като положи и двете ми ръце до главата ми, стискайки ги силно. –
-Защо не? - поиска да разбере той, като ме гледаше с студени очи, които ме пронизваха. – Нали според теб съм убиец? И кой съм убил?
-Дарио уби родителите ми. – викнах силно в лицето му, като внезапно той застина, а аз се опитах да спра сълзите, които се опитваха да напират да се стекат по лицето ми. Пусна ме, като изруга нещо силно.
-Майката не е ли пияница, а баща ти не те ли малтретираше? – запита ме с ядосан тон.
-Не, излъгах. Родителите ми са мъртви, благодарение на скъпият ти вуйчо. – отвърнах му отново с силен тон. – И те бяха най-чудесните хора на света. – допълних с болка в гласът си.
-И, защо мислиш, че той ги е убил? Имаш ли някакви доказателства? – запита ме с интерес, а аз помръкнах.
-Не, нямам. – отвърнах му и той се засмя подигравателно, като го изгледах изненадано.
-Тогава недей да го обвиняваш, след като нямаш доказателства. – изрече с хладен тон, а този път аз се засмях фалшиво.
-О, да. Той ти е вуйчо, разбира се, че ще го защитаваш. – изрекох презрително.
-Да, така е. – потвърди с мрачно изражение. – Разбира се, че ще защитавам него, отколкото теб, една долна лъжкиня! – обвини ме с студен тон.
-Ще му изпееш ли сега всичко? – запитах го, като се засмях фалшиво. – Сигурно ще се зарадваш, когато ме намери и ме убие. – отбелязах подигравателно, а той ме изгледа мрачно.
-+Не, няма да му кажа. – изрече за моя изненада. – Ще бъде жалко, такава добра актриса като теб да си отиде. Заслужаваш да получиш оскар за представлението си. – изрече с презрение, от което ме заболя. – Как успя да отидеш при Марио? След като не си курва, тогава какво с никой не си спала ли?
-Спала съм единствено с Марио и с теб. – отвърнах му и ме изгледа изненадано, а после отново се засмя.
-Хайде, коя е следващата ти лъжа, чакай да помисля…а, значи никой не те е биел, никой не те е вързал, ами онзи, когото си обичала? И това ли е лъжа? - запита, по искайки да разбере.
-Не. – отвърнах му и ме изгледа учудено. – И той ме възрасше, но не ми харесваше. Обичах го, но се разделихме.
-О, по дяволите! – възкликна внезапно с ядосан тон. – Не ми казвай, че е онзи тип от вчера, който видя Рейчъл, как му беше името…Александър? Той ли е? -запита подигравателно и го изгледах леко ужасено, че го знаеше.
-Да. – потвърдих и изпсува нещо вбесено. – Беше отдавна, не съм го виждала от една година. – изрекох, като се зачудих на самата себе си, за какво ли пък му обяснявах.
-Не ми пука. – отвърна ми с студен тон. – И, кога смяташе да ми кажеш цялата истината? – запита ме с любопитсво и помръкнах.
-Никога. – отвърнах му с тих тон и ме изгледа невярващо. – Когато щеше да ми дадеш цялата информация, просто щях да си тръгна и никога повече нямаше да ти вдигна или да отида в онзи апартамент. – обясних му тихо, като ме бе страх от реакцията му. Изражението му бе мрачно и ядосано. Не знаех още до колко щеше да търпи и няма още повече да избухне.
-А, какво правеше с парите, които ти давах? – запита със спокоен глас, който изобщо не ми харесваше.
-Давах ги за приют на деца. – отвърнах му и внезапно се засмя. – Не съм ги и докосвала. – допълних, а той продължаваше да се смее.
-Кой би предположил, че ще се окажеш толкова опасна, такава лъжкиня и актриса, а? – запита мрачно, но като чели повече на себе си от колкото на мени внезапно се ядосах.
-Ти не преставаше да ме обиждаш. – обвиних го с висок тон, а той ме изгледа с блеснали очи от гняв. Внезапно се приближи към мен и ме хвана отново, като ме придърпа към себе си.
-А, ти не преставаше да ме лъжеш. – изрече с смразяващо студен тон, гледайки ме в очите. – Значи, сме квит, Катрин. – допълни, като се усмихна мрачно. – О, извинявай, Лаура. – поправи се след малко, засмивайки се ехидно.. – Трудно ми е да свикна още. Долна лъжкиня! – нареди ме в лицето, гледайки ме студено, като изневиделица ме предърпа още по-близо до себе си и впи властно и грубо устните си в моите.
Накараме грубо да си отворя устата, като пусна езика си вътре преплитайки го с моя. Опитах се да го изблъскам, но стискаше прекалено силно ръцете ми и се отказах. Беше прекалено груб и бесен, а с тази целувка искаше да ме накаже. Накрая се отдръпна от устните ми, гледайки ме в лицето, а аз си поех въздух.
-Беше ли ти противно с мен? – запита ме внезапно и го изгледах изненадано. – Толкова ли добре играеше целият този театър и когато те чуках? – запита с студен тон, от който ме побиваха студени тръпки. – Отговори ми! – заповяда ми високо, като ме стисна още по-силно и изкимтях тихо.
-Беше добър любовник. – отвърнах му с тих тон, като внезапно прокара ръката си по косата ми, галейки я, а после примина по врата ми.
-Знаеш ли иде ми, да те удоша. –изрече, гледайки ме студено, а аз изтръпнах. Беше ли наистина способен да го направи? Исках да махна ръката му от врата си, но не смеех да се помръдна и със сънтиметър. – Исками се така хубаво да те ударя, че да ме запомниш и никога повече да не смееш отново да ми се подиграваш. – заплаши ме, а аз се свих.
-Щом искаш, хайде направи го. –подканих го, опитвайки се да прогоня страхът си.
-Не ме предизвиквай. – изрече студено. – В момента съм толкова бесен, че не знам, как изобщо се контролирам – обянси ми спокойно, след което ме пусна внезапно и се отдалечи от мен.
Останах си на мястото си, а той обикаляше нервно из стаята.
-Карън. – чух го внезапно, да прошепва и се обърна към мен с убийствено изражение. – Използвала си и сестра ми за долните си цели! – викна силно, като явно този път вече не се контролираше. Внезапно взе близката васа и я хвърли по стената, като се натруши на хиляди парченца. – Не ми пука, какво си правила с мен, но за сестра ми... Няма да ти позволя да лъжиш и мамиш сестра ми! – викна отново силно.
-Не съм. – едвам успях да кажа, но той едва ли го е чул, поех си въздух опитвайки се да възвърна гласът си – Не съм използвала сестра ти. – изрекох по твърдо и ме изгледа вбесено.
-Вече не вярвам и на една твоя изречена дума. – изрече, гледайки ме студено. – Да не си посмяла отново да се доближиш до сестра ми! – заплаши ме и знаех, че не се шегува. В момента бе толкова побеснял, че не знаех на какво е способен. – Стой далеч и от мен, защото ако те видя отново... – закани се с студен тон, като млъкна. – Моли се да не се случи! – допълни и след това забързано излезе от апартамента, като затръшна силно входната врата.
Господи! Свлякох се на дивана, треперейки от прекалено вълнение и страх. Не можех да повярвам, какво бе станало току що. Той Вече знаеше цялата истина. Беше казал, че няма да спомене на Дарио Но в момента както бе побеснял от ярост, бе способен на всичко. Господи, какво щях да правя сега? Как щях да обясня всичко това на капитана? Всичко отиваше по дяволите! Аз бях виновна! Трябваше повече да внимавам. Тъпа глупачка. Не искаше да го виждам повече. Нямаше да правя повече секс с него! О, за бога, всичко ми бе такава каша в главата. Станах от дивана и изкарах една бутилка водка и кола. После отново седнах, като си сипах е една чаша и изпих една голяма глътка, като опари гърлото ми. Мисли, Лаура! Какво да мисля? Ако каже на Дарио си труп! Замини някъде, напусни страната! Не! Казах си твърдо, като водех спор със самата себе си. Джими! О, не. Ако му кажех, щеше да побеснее. Не. Но имах нужда да споделя на някой, от колкото да мисля сама простотии. Пак да се обадя на Рейчъл! О, само я занимавам с моите глупости! Водката беше моя приятел, да! Изпих чашата си, като си налях веднага още. Беше катострофално. Всичко бе ужасно. Мислех си, че никога няма да разбере. Е, разбра и направо беше ужасно. Но една страна се радвах, че разбра истината и че повече нямаше да ме мисли за курва, но от друга...нямаше да го видя повече. Нима ще ти липсва този арогантен задник, Лаура? Не! Да! О, господи. Последният път се държа ужасно с теб, остави те незадоволена, как за бога ще ти липсва? Е, но не за пръв път му правих свирка, нали? Харесваше ми, стига поне после да правихме секс. Той те превърна в курва, Лаура! Не! Да! Нямаш нужда от такъв мъж!
-Стига! – викнах накрая на тъпото си съзнание да млъкне.
Нека да минаха няколко дена, та да се успокои. А, после щях да му се обадя. И, искаш да те убие? И как, през слушалката ли!?
-О, май полудявах. – простенах, като погледнах водката, която бе станала до половината – Да, водката бе виновна. – казах си ухилено. – Не, бях пияна. – заключих после.
Налях си следващата си чаша, като водката ми вече бе почти на свършване. Е, имах и вино после. Утре трябваше да напазарувам. Дали все още бе бесен? Поне можех да му се извиня, нали? И, за какво ще му се извиняваш, Лаура? Той извинили те си понее веднъж за лошото си държание? Не! О, я млъкни! Казах си накрая. Изкарах си телефона и набрах номера му.После обаче затворих.
-Ти си напълно луда! – казах си и захвърлих телефона на дивана, като започнах да си гриза ноктите. Взех водката наливайки в чашата си, но не пускаше нищо. Погледнах учудено и видях, че нямаше нищо повече в нея. Я, свърши! Станах от дивана залитайки и изкарах бутилката вино, като замалко щях да я изтърва, но слава богу я задържах, а след това си налях в чашата, но прекалнео много и намокрих масата. О, утре щях да чистя! Изпих голяма глътка, като се облегнах дивана и ми се виеше свят. Голяма работа! Можеше да ми се вие свят, но се чувствах страхотно. Накрая вече нараво заспах.

Наливах вече петата си чаша уиски.Единствено алкохола беше в състояние да ми помогне в този момент. Имах чувството, че това бе един кошмар и когато се събудя, ще намеря Катрин в апартамента, както си беше, както я познавах, нямаше да има никаква Лаура. Не можех да повярвам, че всичко е било един фарс, че се е преструвала през цялото това време, лъгала ме е постоянно, измисляла си е истории, а аз глупакът се хванах в капана й. Господи, как бих предположил, че може да е полицай. Боже, полицай жена! Направо като си го помислих и ми бе ужасно смешно, но всъщност бе много трагично. Тя ме разиграваше, изобщо дори не я познавах, тази жена, която видях в онази сграда, не я познавах. Значи всичко е било заради Дарио!? Мислела е, че знам всичко за него, че и аз съм като него, а всъщност бе точно обратното, но реших да не й казвам това. Мислела е, че съм убиец, а е спала с мен! Е, нека тогава да продължи да мисли, че съм убиец. Но учудващото бе, че най-накрая полицията се бе заела с него, но го правеха явно без той да разбере, тактично. Умен ход! Може би трябваше да я пратят обаче да бъде курва на Дарио, а не на мен, щеше да има по-голям шанс и повече успех.
Проклета да е! Разпилях всичко по бюрото си от гняв, като се изсипаха на земята. Излъгаме толкова долно! И най-лошото е, че бях започнал да имам чувства към нея и бях готов да забравя, че е курва, докато не я видях да тършува. Трябваше да я забравя, да я изтръгна от съзнанието си. Но, как? Като дори и в този момент, жадувах за тялото й, докосванията й, целувките й. Никога повече нямаше да мога да я докосвам, да я целувам, да прониквам всеки път в нея. Лаура Бариос! Зсмях се фалшиво. Жените можеха да бъдат толкова опасни понякога, можеха да пърхат с миглите си и да омаят един мъж, да го запленят в мрежите си. Тя направи точно това с мен. Но стига толкова игрички и лъжи. Исках да я накарам да си плати, за всяка една нейна лъжа, за деня в който я закарах в онзи апартамент и ме е оплела в мрежата си. По дяволите, исках да я удоша, да извия сладкото й вратле, а после да я чукам като животно. Добре, че си тръгнах от жилещото й, иначе наистина бях способен на убийство. Дано никога повече не я видех. Браян беше прав, трябваше да я разкарам още в началото. Дарио отново разрушаваше живота ми. Нямаше да му кажа за нея, иначе щеше да я убие, а не исках да съм виновен за смъртта й.
-Какво правиш? – дочух гласът на сестра си, която бе влязла в кабинета. Погледнах към големият часовник на стената, който показваше два презнощта.
-Защо си станала? Отивай в леглото. – наредих й с твърд тон. Карън също бе част от плана й. Това най-много ме вбеси и ме изкара извън контрол. Приемах да ме лъже и мами, но сестра ми никой не можеше да закача, защото тя бе невинна в цялата тази помия. Карън бе облечена в синята си нощница и ме гледаше нацупено.
-Отидох да си налея малко мляко и видях,че свети тук. А ти, защо не спиш? – запита ме, като се приближи и седна срещу мен. – Пиян ли си? – запита ме намусено.
-И, какво от това? – запитах я с ядосан тон. Не исках да си го изкарвам на нея, но в момента не бях много на себе си.
-По-добре си лагай. – посъветваме намръщено.
-Я не ми давай съвети. Аз съм по-големият. – отвърнах й троснато. – Лагяй, Карън! – наредих й отново.
-Вече отмина ли ми наказанието? -запита ме предпазливо и с невинно лице.
-Не. – отсякох и тя се намръщи.
-Не е честно. – изрече, гледайки ме неодобрително. – Съжалявам, повече няма да се повтори.
-Да, със сигурност си научила урока, нали? – запитах я леко подиграветлно.
-Поне може ли да излизам за по един час? Само за да се видя с Лаура. – обясни ми и изражението ми стана ядосано.
-Не. – викнах внезапно и тя подскочи стреснато от реакцията ми. – Няма да се виждаш с нея повече. Забранявам ти. Разбра ли?
-Защо? – запита ме ужасно намръщено.
-Защото аз така казвам, защото ти забранявам, защото тази жена не е добър човек.
-Не е вярно. Страхотна е, само тя ме разбира. – констатира тя и се вбесих.
-Да не си се видяла повече с нея! Само да разбера, че си се виждала с нея, а повярвай, аз ще го разбера, ще бъдеш наказана, не за един месец, а за три месеца. Ясно ли ти е? – запитах я с вбесен тон.
-Нямаш право. – викна също, като стана от стола. – Нямаш право да ми заповядваш с кого да излизам и с кого не. Понякога си толкова ужасен и нетърпим. – изрече, след което излезе от кабинета и затръшна вратата силно.
Изпсувах гневно. За твое добро е Карън! До изпих количеството, което бе останало в бутилката, а после се заклатушках към стаята си и си легнах.
Налседващият станах, като ужасно много ме болеше главата. Отидох в кухнята, където вече майка ми и сестра ми бяха там и закусваха. Карън ме гледаше намръщено, явно от разговора ни вчера ми бе сърдита.
-Какво ви става? – запита внезапно майка ни, като ни огледа двамата. – Защо не си говорите? - Ребека изглеждаше с светло кестенява къса коса. Очите й бяха светло кафяви и бе облечена в изискан черно бял костюм.
- Попитай синът си. – отвърна й съдрито, Карън и извъртях очи, а майка ми ме изгледа подозрително.
-Е, питам синът си тогава. – изрече тя и ме изгледа очакващо, а аз се намръщих.
-Знаеш каква е дъщеря ти, цупи се за щяло и не щяло. – отвърнах й и двете ме изгледаха мрачно.
-А ти си най-ужасният брат, който имам. – изрече, Карън и след което стана от масата, като не си до изяде закуската и излезе от помещението.
-Карън... – викна майка ми, след нея, но тя не й обърна внимание. – Какво си направил? – запитаме след това.
-Нищо. – отвърнах й спокойно, като си до изядох закуската, а след това си взех кафето.
-Това семейство се разпада. – изрече внезапно майка ми и я погледнах учудено. – Не мога да се спрява с Карън, а с теб, ти правиш каквото си искаш, без да се допиташ до мен.
-Мамо... – започнах намръщено.
-Господи, толкова ми липсва баща ти. – изрече тя унило. – Той винаги знаеше какво да прави и знаеше как да се държи с вас.
-Ти си страхотна майка. – отвърнах й мило, но тя се намръщи.
-Понякога си мисля, дали наистина да не взема да се обадя на Дарио.
-Не! – отсякох твърдо и ме изгледа намръщено.
-Аз съм майката и аз решавам, кое ще е най-добре за вас. Дарио вече е в семейната компания и доколкото чух, се справя добре, нали? – запита ме с интерес.
-Да. – отвърнах й намръщено.
-Тогава не разбирам, защо баща ти не го искаше.
-Мамо, трябва да вървя, ще говорим по-късно. – казах й, като станах, а тя ме изгледа намръщено. Отидох при нея и я целунах по косата. –Обичам те, мамо и се справяш страхотно. – казах й мило, а след това излязох от къщата, като се качих в колата си.

***
Простенах от ужасната болка в главата си. Толкова силно ми пулсираше, че имах чувството, че ще ми се пръсне. Чувах някой как тропаше по врата ми и отворих очите си. Протегнах се, виждайки, че бях с дрехите си от снощи. О, страхотно! Всичко ме болеше, бях се схаванала. Извърнах се леко, но беше ужасна грешка, тъй като паднах на земята и простенах отново. Какво по дяволите? Огледах се, бях си в хола и май бях заспала на дивана. Станах, понеже чукането на вратата не млъкваше.
-Идвам де. – изрекох с досада и отидох да отворя вратата, като на прага се появи Джими. Изгледа ме от долу до горе и поклати глава неодобрително. Мина по-край мен, като се самопокани както винаги и изгледа масата неодобрително.
-Купон ли си правила? Защо не ме покани? – запита ме намръщено и изхоках.
-Не съм правила купон. – отвърнах намръщено и изгледах разпиляната масата. Чудих се да я оправя ли или да си седна на дивана!? Дилема, а? Мързеше ме ужасно много и бях много крива на следващият ден, когато предната нощ съм припила повечко.
-Сядай си на задника. – нареди ми, Джими и му се усмихнах мило и благодарно, като веднага го послушах, а той започна да прибира нещата по масата.
-Знаеш ли Джими? – запитах го, като си отворих закуската, която бе купил, а той оправяше. – Жената, която щете вземе за мъж, ще бъде голяма щастливка. Много рядко мъж чисти. – намигнах му весело.
-Да, да. – отвърна ми с досада и се засмях весело, а той взе прохусмукачката и я пусна, като започна с нея да чисти. Да, сега бе весело, но когато му разкажех какво бе станало, направо не исках й да си представя как ще реагира.
Джими почисти на всякъде и всичко светна отново, като седна до мен на дивна и си взе закуската. Гледах го предпазливо, като се чудих как да започна.
-Защо ме гледаш така? – запита ме, Джими и се свих леко. – Какво има? – попита отново, гледайки ме вече съмнително.
-Аз… - започнах, като изпих една глътка от кафето си. – Случиха се някои неща.-изрекох и Джими повдигна веждите си учудено. – Добре…Майкъл ме проследи и разкри истината. – заявих му накрая и той замръзна на мястото си, гледайки ме слисан и няколко минути не казваше нищо, от което започнах да се изнервям.- Съжалявам Джими не знам как се е….проследил ме е до апартамента ми и после се озова на входната ми врата и разбра всичко.
-Господи! – възкликна накрая озадачен и стана от дивана, започвайки да обикаля нервно из хола – Какво точно e разбрал? И защо по дяволите не дойде да ми кажеш веднага? Ами, ако вече Дарио знае, трябва да те махнем оттук.
-Каза ми, че няма да му споменава нищо. – отвърнах му и ме изгледа невярващо.
-Я стига, неговата дума незначи нищо. – отвърна ми със раздразнен тон. – Трябва да отидем веднага в участъка и да говорим с капитана. – зарече се той и кимнах, като си доизпих кафето, а след това станах и отидох да си взема един душ, като после се преоблякох и двамата излязохме от сградата.
Отидохме в участъка, като обясних всичко на капитана, разбира се не всички подробности, а само най-важното.
-Аз викам да я махнем оттук. – заяви веднага Джими, а капитана го изгледа сериозно.
-Не искам никъде да ходя. – отвърнах с твърд тон. – Нека да изчакаме няколко дена и да видим, какво ще стане. Той ми каза, че нямал да му споменава нищо за мен.
-Честно казано и аз като Джими не вярвам на думата му. – заяви ми капитана със сериозен тон. – Може да поставим един, двама полицай пред сградата ти, за всеки случай.
-Не. – отсякох аз и двамата ме изгледаха учудено. – И сама мога да се защитавам, а и нали Джими е при мен.
-Да, но аз няма да пазя постоянно. Капитане не й обръщайте внимание и сложете някой. – изрече Джими и капитана кимна, съгласявайки се. А, аз нямах ли думата? Намръщих се.
-Какво ще правим сега? – запитах сериозно, въпроса който ме терзаеше най-много.
-Засега ти ще си отстранена от случая. – заяви ми капитана и го изгледах озадачена, не можейки за миг да кажа нищо.
-Какво? – запитах невярващо, сякаш той не бе наред с главата си или аз не бях чула правилно.
-Докато нещата се успокоят. – уточни се и направо станах от стола си и излязох от кабинета бясна. Не можех да споря с него. Той взимаше решенията. Отидох в залата за тренировки и започнах да тренирам. Напрежението щеше да ми помогне да се успокоя и да помисля. Нямаше да се откажа толкова лесно. Дори и това да означаваше да наруша правилника. Глупачка! Сама си виновна. Трябваше да внимаваш повече. Чух телефона ми да звъни, като станах от уреда и отидох и го взех.
-Здравей, Рейч. – проговорих, като вдигнах и видях, че бе тя.
-Какво стана, Лаура? Направо полудях от притеснение. Защо не ми се обади? – запита ме и наистина бе притеснена.
-Съжалявам, Рейч.. – отвърнах веднага. – Спокойно всичко е наред. Освен, че Майкъл разбра цялата истина, а капитана ме отстрани за неизвестно време от случая.
-Какво? - запитаме с невярващ тон. – О, боже съжалявам. Тогава едва ли ти е до празнуване?
-О, не напротив. – протестирах аз.
-Утре ще се съберем в ресторанта към осем, но ако искаш ела по-рано. – обясни ми плана си.
-Добре. –съгласих се веднага. – Тогава ще се видим утре. – изрекох и след това затворих телефона.
Да, наистина щях да се отпусна малко на рождения ден на приятелката си. Имах нужда от това. Но после внезапно помръкнах. Сигурно приятелят на Майкъл, Браян щеше да е там. Голяма работа. Вече Майкъл знаеше истината, нямаше за какво да се крия. Какво ли правеше? Още ли бе бесен? Повече нямаше да ходя в онзи апартамент и повече нямаше да ми звъни. Чувствах се странно. Наистина исках преди да разбере истината, но тогава не осъзнавах, че така щях да го загубя. По дяволите! Ти си такава глупачка, Лаура, че е започнал да ти липсва. Та на него не му пукаше за теб. Сигурно сега се утешаваше с бившата си приятелка или някоя друга нещастница, като мен.
Прибрах се вкъщи, като преди това пред входа вече видях един полицай, колега и поклатих глава. Направих си печено пиле и след това седнах да вечерям. По дяволите, понякога тази тишина ме влудяваше. Пуснах телевизора на музикален канал. Да, така беше по-добре, но чувството на самотата не ме оставяше. Самотата, да си сам, да нямаш на кого да споделиш емоциите си, какво ти се е случило през деня , беше наистина гадно чувство.Забих вилицата в пилето, гледайки го мрачно и отхапах малко от месото. Стига, Лаура, пак ли те хващаше депресията!? Не, не. Достатъчно! Трябва ти мъж, истински мъж, който да те обича истински , да можеш да създадеш семейство с него и този апартамент да престане да бъде толкова пуст. Да, едно малко човече, което щеше да обикаля из апартамента, наистина щеше да ми даде голяма радост. Дете! Исках да бъда майка, но за това исках и това дете да има страхотен баща,който щеше да се грижи за него. Дочух някакво звънене, което ме накара да престана да мисля и погледнах към телефона си, като замръзнах. Какво по дяволите? Предвиждаше ли ми се?
-Да. – проговорих, когато вдигнах телефона си.
-Лаура. – заговори познатият глас на Александър.
-Алекс, на какво дължа внезапното ти обаждане? – запитах наистина озадачена.
-Ами, мислих си за теб и си казах, защо пък да не ти звънна и да те чуя. – отвърна ми той и се изненадах.
-Е, направи го. – изрекох кратко
-не си много въодушевена. – отбеляза и се намръщих.
-Трябва ли да бъда? – запитах учудена. – Не сме се чували и виждали от почти година.
-Да, така е. – потвърди той. – Какво правиш? Искаш ли да се видим за по едно кафе, по приятелски? – запита ме и се зачудих.Защо пък не?
-Добре, става. – отвърнах му след минута. – В кое кафе искаш да се видим? – запитах го и той ми даде адреса, а след това му затворих.
Беше ми самотно и за това се съгласих. А и без това с него наистина отдавна не се бяхме виждали. Едно кафе с Алекс нямаше да ми навреди. Преоблякох се и след това излязох от сградата, като след няколко минути влязох в кафето, където преди често ходихме с него. Александър вече бе дошъл и ме чакаше. Приближих се и когато ме видя ми се усмихна.
-Здравей, Лаура. – поздрави ме той и се усмихнах леко, а за моя изненада той се намръщи. – Подстригала си се. С дълга коса беше по-хубава.
-Налагаше се. – отвърнах му кратко и седнах срещу него. Поръчах си един голям вермут и после го огледах. Той не се бе променил кой знае колко. Бе станал може би още по мускулест. Играеше баскетбол почти всеки ден и ходеше в зала за тренировки.
-Е, как си? Как вървят нещата при теб? -запита ме любопитно.
-Бива. – отвърнах му, като свих рамене. – Знаеш, работа
-Аха. – отвърна ми кратко. Най-честото нещо, за което се карахме с него преди е че не харесваше работата ми. За него не било нормално една жена да е полицай и искаше да напусна, но не го послушах.
-А, при теб? Предполагам още играеш? – запитах го и той кимна.
-Разбира се. – отвърна ми, като се усмихна ослепително. – Е, имали някой нов мъж в живота ти? – попита любопитно и присвих очите си..
-Може би. – отвърнах му, без да му давам конкретен отговор и той се намръщи. – Ами при теб?
-Да, има. – отвърна ми откровено. – Но нещо не ми харесва, в скоро време май ще я разкарам. – свъсих очи мрачно. Претенциите му за жена наистина бяха големи. Той искаше перфектна жена, без никакви лоши качества. Постоянно преди ми мърмореше за това, което не харесваше в мен и ме караше да се променя. Просто бяха дребни дреболии, но за него бяха важни дреболии. Например за пиенето, не му харесваше жена да пие прекалено много, една чаша, най-много две били достатъчни. Или пък за това, че не чистя всеки ден, през няколко часа. Както казах, бе прекалено претенциозен.
-Как са брат ти и родителите ти? – запитах го любопитно. Имаше по малък брат, Робърт, който учеше в университета и с него се разбирахме, с баща му също се разбирах, но с майка му не много и гледах да я отбягвам.
-Добре са, брат ми вече завършва тази година. – информира ме и се усмихнах.
-Супер, предай му поздрави като го видиш. – изрекох и ме погледа учудено
-Да не решиш сега да отидеш на дипломирането му? – запита ме, като се засмя подигравателно.
-Не, не мисля, но може. – отвърнах му. – Още ли е с Карол? – запитах го с интерес.
-Не, разделиха се, сега е с нова, казва се Никол. – информира ме и се учудих. Мислех, че я обичаше много, но явно не, след като са се раздели ли.Доизпих вермута си и си поръчах още един. Той ме изгледа неодобрително. Но вече не бяхме заедно и нямаше право да ми прави забележки
-Онзи ден, срещнах приятелката ти Рейчъл – заяви ми и кимнах. – И за това си помислих за теб и реших да ти се обадя и да те видя.
-Да, Рейчъл ми каза. – отвърнах му и той се подсмихна.
-Наистина ли в момента си свободна? – запита ме, гледайки ме подозрително.
-Защо толкова те интересува дали съм с мъж или не? – запитах го и аз, изпивайки глътка от вермута си.
-Любопитно ми е. – отвърна ми просто. – Дали е имало някой друг мъж след мен? – запита и ми идеше да се разсмея.
-Да, имаше други мъже след теб. – потвърдих и той се намръщи.
-Говориш в множествено число. – отбеляза с мрачно изражение.
-Моля те, Алекс, престани. Нима си мислиш, че ще бъда сама? – запитах го леко насмешливо.
-Знам ли. – отвърна той, като сви раменете си.
До изпих ми си питиета, а след това той плати сметката и излязохме на вън в студения въздух.
-Е, радвам се, че се видяхме. – отвърнах му, закопчавайки по плътно якето си.
-Да, аз също. – отвърна ми, а после внезапно ме хвана и след това усетих устните му върху моите.
Започна да ме целува настоятелно, като се опитах да го изблъскам, но той хвана ръцете ми и пусна езика си в устата ми. Задвижих устните си с неговите, но след това успях да се отдръпна от него, като ме гледаше самодоволно.
-Като доброто старо време. – ухили се той, а на мен ми идеше да му забия един шамар.
-И ще си остане старо време, Алекс. – отбелязах аз. – Повече никога не го прави. – заявих му с ядосан тон. – Довиждане. – допълних след това и се обърнах, започвайки да вървя по улицата за вкъщи.

Бях си цял ден вкъщи, като само мързелувах, гледах телевизия и си лежах на дивана, гледайки всякакви филми, които си свалих от компютъра. Накрая, когато погледнах часовника и видях, че бе станало седем часа, скочих от дивана стреснато. По дяволите! Рождения ден на Рейчъл! Супер, щях да закъснея, а даже си мислех да отида по-рано. Отидох веднага в банята, за да си взема душ. После си сложих една тъмно синя рокля, с деколте и гол гръб. Започнах да си суша косата, когато на входната врата се позвъни. О! Спрях сешоара и отидох да отворя, като бе Джими. Изгледа ме отдолу до горе и се подсмихна.
-Още не си готова. – заключи той, гледайки мократа ми коса. Да, Джими също щеше да идва. – Хайде, побързай, защото ще закъснеем. – подкани ме той, като влезе и изпсувах на ум.
Все още му бях сърдита заради вчера, но си замълчах. Отидох отново в стаята, за да довърша сушеното на косата си. Когато това стана, я накъдрих леко, а после си сложих лек грим. Накрая обух някакви обувки, взех бялото си яке и излязох от стаята вече напълно готова, а Джими ми гледаше филма, който нямаше да успея да изгледам тази вечер. Взех дистанционното и изключих телевизора.
-Да вървим. – подканих го и той стана, като излязохме от апартамента.
Качих се в неговата кола, като подкара към ресторанта на Рейчъл. След няколко минути той паркира на паркинга и излязохме от колата, взимайки си подаръка. Влязохме в ресторанта, като очевидно тази вечер нямаше да има никой, освен само наши си хора. Рейчъл бе сложила една дълга маса до прозореца и с Джими се запътихме натам.
-Лаура, Джими. – викна ни Рейчъл, като ни видя и забърза да дойде при нас.
-Хей, честит рожден ден. – пожелах й, като се усмихна и я прегърна и дадох подаръка си.
-Мерси мила. – изрече радостно тя. Рейчъл бе облечена в черно бяла рокля, къса но не прекалено. Косата си я бе вдигнала на кок и бе пуснала две къдрави кичурчета.
-Честито, Рейч. – пожела й също, Джими, като я прегърна.
-Благодаря ви. – изрече отново усмихвайки се ослепително. – Хайде, идвайте. Дерек вече е тук, но също така и… - не дочух края на изречението й, защото сърцето ми подскочи няколко удара, когато гледах невярващо Майкъл! О, Господи!
Беше седнал до Браян и бе облечен с черно сако, бяла риза и тъмни дънки. Извърнах глава към Рейчъл невярващо и тя ме погледна виновно. По дяволите! Как щях да се отпусна, след като и той бе тук!?
-Какво прави този тук? – запита я Джими с ядосан тон.
-Приятел е на Браян. – обясни му, Рейчъл. – Моля ви, забрава те само тази вечер кой е той, какви работите вие. Моля ви! – помоли ни тя умолително и с Джими се спогледахме. – При Дерек вече върви. – допълни и Джими я изгледа невярващо.
Супер! Изстенах вътрешно. Добре, Лаура спокойно. Той нищо не може да направи пред толкова много свидетели. Усетих погледа му върху мен, но се опитах да не му обръщам внимание. С Джими седнахме, като си поръчахме по една водка.
-Значи… - обади се Браян. – Това е Лаура! - изрече, като ме гледаше наистина смаян и просто кимнах.
-Да. – потвърди Рейчъл. – С Лаура сме приятелки от много време.
-И от колко време се познавате? – запита любопитен Браян.
-От осми клас, в гимназията. – отвърна му тя усмихнато. Аха, така беше. – Почти толкова дълго време, както вие се познавате с Майкъл. – отбеляза тя весело.
-Така е. – потвърди също с весело изражение Браян, като намигна на Майкъл, а изпих една голяма глътка от водката си.
-Винаги съм се чудил, защо точно ресторантьорски бизнес Рейч? – запита я Дерек.
-Защото ми харесва. – отвърна му усмихнато. – В кръвта ми е и се справям много добре, а и преди баба ми се е занимавала с това и явно съм го взела от нея.
-Ресторантът е наистина много хубав. – обади се Майкъл и Рейчъл му се усмихна, а после изражението и стана много изненадано, като стана от масата и проследих погледа й и също не можах да повярвам. О, мили боже!
-Мелинда! – възкликна изненада Рейч.
-Здравей. – проговори тя щастливо, като я прегърна. – Изненадах те, нали?
-Определено, мислех, че си в Париж. – отбеляза Рейчъл и Мелинда се засмя весело.
-Върнах се преди няколко дни, но реших да не ви се обаждам и да ви изненадам. – изрече тя. Мелинда бе наша приятелка от университета. Изглеждаше със тъмно кестенява коса, слабо тяло и светло кафяви очи.
-Определено ме изненада. – съгласи се, Рейч и двете се засмяха.
-Лаура! – възкликна Мелинда, като ме видя и дойде при мен, а аз станах и я прегърнах.
-Здравей. – отвърнах й усмихнато. – Изглеждаш страхотно. – отбелязах, като бе облечена в червена пола и черен красив потник.
-Ти също, от толкова време не сме се виждали. – изрече усмихнато.- Имаме да наваксваме много.
-Да. – потвърдих, като се засмях.
-Джими, не се крий от мен. – изрече Мелинда, като Джими се бе навел на долу под масата.
-Не се крия. Изтървах си вилицата. – отвърна й, като се изправи, а Мелинда се засмя.
-Така ли, мислиш че помня за номера, който ми направи преди да замина. – отбеляза тя, а Джими се намръщи.
-Помниш ли го? – запита я невинно и тя се засмя. Джими и Мелинда обичаха да се заяждат и да си правят номера, в кръга на шегата разбира се. Когато Мелинда си хвана самолета, Джими ми заяви, че е махнал от куфара й дрехите й.
-Разбира се. Когато пристигнах и реших да се преоблека, какво да видя, дрехите ми ги няма. – изрече уж, че това не я ядосваше. – Знам, че само ти си способен на това.
-А, не. Беше Лаура. – изрече за моя изненада и го изгледах невярващо.
-Не бях аз. – отвърнах веднага и Джими ми се намръщи.
-Ах, като доброто старо време. – засмя се Мелинда. – Рейч имаш ли маргарита, не ми се пият тези силни питиета.
-Да, разбира се. – отвърна й веднага и стана, а след малко и донесе питието.
-Няма ли да ме запознаеш и с новите си приятели? – запита Мелинда, гледайки към Браян и Майкъл.
-Да. – усмихна се, Рейч. – Това е приятелят ми Браян, а това е негов приятел Майкъл.- представи й ги.
-Много ми е приятно. – отвърна им усмихнато тя..
-На нас също – изрече ухилен, Браян. – Имаш много приятели, Рейч.
-Да. – отвърна му усмихнато тя, като телефона й звънна. – Да, моля. – изрече, като го вдигна. – Александър. – каза учудена и се задавих, като тъкмо пиех една глътка от водката си. Рейчъл стана от мястото си, като Браян я изгледа намръщено.
-Алекс ли е? – запита Мелинда, като ме погледна изненадано. – Какво прави този надут кретен?Само не ми казвай, че отново се виждаш с него.
-Ами аз… - започнах, като заекнах. – Видяхме се случайно веднъж. – излъгах, а тя ме изгледа неодобрително. Нямах намерение да се обяснявам и то пред Майкъл.
-И, все още ли е същият задник? – запита ме любопитно.
-Да. – потвърдих и тя се засмя.
-Лаура, все попадаш на неподходящи. Не знам какъв е този твой късмет. – отбеляза тя и се намръщих. Сега ли точно реши да ме анализира!? Ох, простенах отчайващо. – Запознах се с един страхотен французин и му разказах за теб. – обясни ми и я изгледах невярващо. Моля те, нека земята ме погълне! – Може да дойде около коледните празници. – изкикоти се тя и се нацупих.
-Ако ще ги сватосваш, поне я научи на френски. – отбеляза, Джими и Мелинда се засмя.
-Той знае английски, така че няма проблем. – отвърна му Мелинда шеговито.
-Мелинда мога и сама да си избирам с кого да излизам. – изрекох й намусена, като отново усетих погледа на Майкъл върху себе си.
-Да, но едно ново запознанство няма да ти навреди. – намигна ми тя весело.
-Мисля, че съм съгласен с теб има наистина много лош вкус. – обади се Майкъл внезапно и Мелинда го изгледа весело.
-Нали? Постоянно й го казвам. – отвърна му тя, а аз изгледах Майкъл ядосано. Да, и себе си ли слагаш в тази категория!? Запитах се мрачно.
-Искам да говоря с теб. – изрече Рейчъл, като се озова до мен и станах, като се отдалечихме малко от другите.
-Какво? – запитах я учудено.
-Излизала си с Алекс вчера. – изрече, като факт и се намръщих. Тъпият идиот й е казал. Долна клюкарка!
-Да. – потвърдих и ме изгледа учудено. – Обади ми се, реших да го видя.
-А, да си му давала някакви надежди? – запита ме и я изгледах изненадано.
-Не, разбира се. – отсякох твърдо. – Не бих тръгнала отново с него.
-Е, той май си въобразява други неща. Искаше да знае дали ще ходим някъде и му казах, че ще бъдем после в един клуб. – обясни ми и се намръщих
-Защо си му казала? – запитах я сърдито.
-Защото ми каза, че сте се целували. – изрече с невярващ тон. – Какви ги вършиш?
-Той ме целуна. – оправдах се веднага. – О, майната му! Искам да пия. – изрекох й, като се върнах отново на масата, а тя седна до Браян. До изпих си водката и веднага си налях още, като вече ми стана хубаво и се бях по отпуснала малко. Заради Майкъл ми бе притеснено. Не бях забравила последните му думи, че е по-добре да не се срещаме отново. И сега като бе тук ми бе толкова странно. Винаги като бях с него го докосвах, той ме целуваше. А сега се държахме на страна и като някакви напълно непознати, а толкова нощи бях прекарала с него, дори и да се държеше зле с мен, правеше невероятен секс и никога нямаше да забравя онази нощ, в която ме люби. Беше толкова различен тогава, мил, внимателен, нежен. О, не! Не мисли за секс, Лаура! Тръснах глава, като Мелинда ме изгледа подозрително и й се усмихнах невинно.
-На пили се? – запита ме тихо, да не ни чуят другите.
-Малко - отвърнах й усмихвайки се невинно.
-Трябва да те догоня. – отбеляза и за моя изненада си изпи на екс питието и после си сипа водка.
-Нали каза, че не искаш да пиеш твърди питиета? – запитах я, а тя ми се ухили.
-А, от кога не сме се напивали? – запита ме също.
-Туше. – отвърнах й и двете се засмяхме.
-За какво се смеете? –запита ни намръщено, Рейчъл.
-Бъзикаме се. – отвърна й Мелинда. – Наздраве Рейч, вече си по дърта от нас. – отбеляза тя и Рейчъл й се намръщи.
-Спокойно, мила. За мен си млада. – отбеляза, Браян. –Не им обръщай внимание. – изрече, като я целуна нежно.
-Разбира се, че не им обръщам внимание. Дойде ли Мелинда и веднага се започва с нейните шеги.. – изрече тя, а Мелинда се засмя.
-Все някой трябва да е весел в нашата компания, нали Джими? – запита го тя.
-Да, да. – отвърна й той намръщено.
-И, как се запознахте всички? – запита ни любопитно, Браян.
-Ами както казах с Лаура се познаваме от много време. – започна да обяснява, Рейчъл. – После тя влезе в полицията, запознахме се с Джими и Дерек. Джими се премести да живее в сградата на Лаура, апартамента им е един срещу друг. А после в университета се запознахме с Мелинда. – завърши накрая тя.
-Живеете в една сграда? – запита Майкъл, гледайки към мен и Джими.
-Да. – потвърди му Джими. – Обичам да я събуждам сутрин. – отбеляза той и Майкъл го изгледа мрачно.
-Все още ли го правиш? – запита го Мелинда, като се засмя.
-А, да не би двамата да имате тогава някаква връзка, тайно от приятелите си? -запита го Майкъл и го изгледах невярващо.
-Не спя с Джими, ако това питаш. – отвърнах му аз с ядосан тон и той се подсмихна.
-Добре, добре. – изрече, Рейчъл за да смекчи напрежението, защото Джими го гледаше убийствено – Какво ще кажете вече, да се омита ме оттук и да отидем и да танцуваме. – обясни ни плана си весело
-Аз съм за. – съгласи се веднага Мелинда.
До изпихме си питиетата, като после станахме и си облякох якето си. Излязохме навън, като си поръчахме таксита.
-Дръж си устата затворена – казах тихо на Джими, а той ме изгледа мрачно.
-Ако онзи кретен не си държи неговата си уста затворена, ще го пребия тази вечер – закани се за моя изненада.
-Не обещахме ли нещо на Рейчъл? -запитах го и той изсумтя раздразнено
Такситата дойдоха и се качих в едното, като за мое съжаление се падна да бъда точно до Майкъл. Дерек беше отпред, а отзад бяхме аз, Майкъл и Мелинда. Майкъл обгърна едната си рака около врата ми и го изгледах подозрително. Внезапно после ръката му се плъзна по бедрото ми и я хванах в своята, за да спре. Той ме изгледа с ядосано изражение, но точно тогава таксито спря и излязох от колата. Влязохме в един нощен клуб и се настанихме на едно сепаре, близо до дансинга. Поръчахме си по една бутилка водка и уиски, като си казахме по наздраве и изпих веднага една голяма глътка. Мелинда внезапно ме хвана и ме задърпа на дансинга да танцуваме. Танцувахме,като се смяхме и се забавлявахме.
-Онзи Майкъл изглежда готин. – викна в ухото ми, заради силната музика. Изгледах я изненадано. Не можех да й се сърдя, за това че явно го харесваше, той все пак наистина изглеждаше хубав.
-Да, така е – потвърдих опитвайки се да не изглеждам раздразнена.
-Ще го поканя на един танц. – изрече усмихнато и се върна на масата, като видях как го задърпа.
Я, стига! Недей да ревнуваш и то от приятелката си! Между мен и Майкъл не можеше да има нищо повече. Гледах как започна да танцува с нея и съзрях ръцете му, които докосваха тялото й, същите ръце, които докосваха и мен преди. Добре, ревнувах! По-добре да не гледам. Отидох на масата, като до изпих водката си и си сипах още. Поне да се напия! Внезапно някой ме хвана, като се обърнах към нахалника и видях Александър.
-Здравей. – изрече ми усмихнато.
-Какво правиш тук? – запитах го леко намръщено.
-Как какво? – запита и той. – Дойдох да се забавлявам… с теб. – допълни тихо в ухото ми.
-Алекс, няма да правя отново секс с теб. – изрекох му направо и ме изгледа невярващо, като после се засмя.
-Добре . – изрече, сякаш това не го интересуваше. – Поне ела да танцуваме – подкани ме, като ме хвана за ръката.
Дали щях да накарам така Майкъл да ревнува? Запитах се внезапно. Е, не губех нищо. Започнах да танцувам с него, като клатех ханша си предизвикателно. Поне в танцуването ме биваше. Алекс прокара ръцете си по тялото ми, галейки бедрата ми. Извърнах се с лице към него, усмихвайки му се невинно.Той наведе главата си в опит да ме целуне, но се отдръпнах от него.
-Не, Алекс. – изрекох, като поклатих с пръст, а той ми се намръщи. – Изморих се. Отивам до тоалетната. – казах му, като се отдръпнах от него и се запътих към тоалетната.
Преди обаче да вляза в женската тоалетната, някой ме хвана силно, като ме задърпа и се озовах в тясно помещение. Килер ли бе това? Запитах се учудено, но тогава съзрях ядосаният поглед на Майкъл.
-Какво правиш? – запитах го, като се опитах да го изблъскам, но той ме затисна до стената, гледайки ме студено.
-Помниш ли, какво ти казах, ако те видя отново? – запита ме със хладен тон и потръпнах.
-Рейчъл ми е приятелка. – отвърнах му веднага. – Ти не трябваше да идваш.
-Браян ме помоли. – защити се веднага той, като дъхът му опари лицето ми. – А уж не се курва, но се държиш като такава, като танцуваш с онзи идиот. – обвини ме с ядосан тон.
-Свободна жена съм, мога да танцувам с който си поискам и както си поискам. А ти сваляш приятелката ми! – обвиних го също ядосано.
-Тя изглежда много по хубава и забавна от теб. – отбеляза, от което ме заболя.
-Тогава се връщай при нея. – изрекох, като се опитах да се отдръпна от него и да отворя вратата, но той ме хвана и отново се озовах срещу него, като внезапно ме впи устните си в моите властно.
Отвърнах на целувката му, дори и да не исках, нов същност исках и то много. За движех устните си заедно с неговите, целувайки го страстно, както и той. Пусна езика си в устата ми, преплитайки се с моя, като обвих ръце около врата му, придърпвайки го близо до себе си. Тялото му се долепи до моето, усещайки мъжествеността му, която ме желаеше. Да, аз също го желаех. Продължихме да се целуваме страстно и дълбоко, докато накрая не останах без въздух и той се отдръпна от устните ми, дишайки учестено.
-Няма разлика, дали си Катрин или Лаура. – изрече внезапно с дрезгав глас, гледайки ме с потъмнели очи. – Тялото ти е едно и също и ако по искам мога да те изчукам тук, в това тясно пространство, ти ще ми се отдадеш, нали? – запита ме, гледайки ме с интерес, а аз се опитвах да мисля трезво.
-Прекалено много си сигурен. –изрекох притеснено, но всъщност беше така.
-Да, сигурен съм, защото си мислех и заключих, че за секса не можеш да ме излъжеш. Винаги ме желаеше, винаги беше мокра, готова за мен. Харесваше ти да си с мен. Да не би да си паднала в собствения си капан, Лаура? – запита ме, гледайки ме в очите, като прокара ръцете си по бедрата ми, галейки ме бавно. Проклет да е! Тъкмо когато смятах да му отговоря, внезапно той мушна ръцете си под роклята ми и под бикините ми, без никакво предупреждение и вкара един пръст вътре в мен, като изстенах от изненада. – Дори и сега си мокра. – прошепна ми той, подсмихвайки се самодоволно, като изкара пръста си и оправи роклята ми. Изгледах го невярващо. Искаше да докаже думите си ли? Долен негодник! Вдигнах ръка, за да го ударя, но той хвана ръката ми във въздуха, стискайки я силно. – Не. – изрече той, гледайки лукаво, сякаш говореше на малко дете и това че исках да го ударя, бе ужасно не правилно – Дори и да ме удариш, това нищо няма да промени. – отбеляза с весело изражение. Подиграваше ли ми се?
-Престани. – изрекох ужасно бясна.
-Ако искаш секс, предпочитам да го направиш с мен, а не с бившия си. – отбеляза подсмихвайки се, а аз го изгледах вбесено.
-Ще правя секс с когото си искам и определено няма да го направя с теб, след като продължаваш да се държиш по най долния начин с мен.- изрекох и най-накрая го изблъсках, като отворих вратата.
-Заслужаваш си го. – викна той с вбесен тон, но не му обърнах внимание.
Отидох при другите, като си до изпих водката. Беше ми прекалено задушно тук и горещо. Запътих се към изхода, като излязох навън на малко въздух. По стоях на студа малко и си запалих една цигара, вдишвайки от сладката отрова. Когато изпуших цигарата и я хвърли и се бях заканила да се върна вътре, някой ме хвана, като запуши устата ми, помирисвайки нещо гадно, а след това всичко потъна в мрак.

Не помнех в колко часа съм се прибрал, всъщност дори не помнех как съм се прибрал. Но, когато чух някакво звънене си мислех, че съм спал само около един час. По дяволите! Изстенах раздразнено. Да си звъни проклетият телефон, нямаше да вдигна! Макар че Катрин или Лаура, все тая как се казваше, ме излъга за всичко, едно нещо не можеше да се промени, това че я желаех. Аз глупакът продължавах да я желая! Но тя също ме желаеше, не можеше да го скрие. Мамка му, трябваше да я мразя, да я накарам да си плати за всичко, а аз какво правех? Ревнувах от онова копеле бившия й, представях си, как щях да я докосвам, как щях да прониквам в нея! Не беше добра идея да отивам с Браян на този рожден ден, но исках да видя каква щеше да е реакцията й, когато ме види. И на всичкото отгоре бях на една маса с ченгета. Онзи Дерек, на който му платих гаранцията за сестра ми и другият Джими, който въобще не го харесах и то поради простия факт, че живееше до Лаура! Не трябваше да я ревнуваш, трябваше да я накараш да страда и да си плати за всяка една лъжа!
Мамка му, проклетият телефон продължаваше да звъни упорито. Простенах и отворих очите си, като се пресегнах с ръката си до нощното шкафче и взех телефона си.
-Да. – проговорих с раздразнен тон, главата ме болеше ужасно много.
-Гн. Розенберг най-накрая вдигнахте. – изрече един мъжки глас и простенах. Беше един от доверените хора на Дарио.
-Какво искаш? – запитах го с ядосан тон.
-Вуйчо ви иска да ви види незабавно. Ела те в имението. – нареди ми той и се учудих.
-Хубаво. – отвърнах му отново с раздразнен тон и затворих телефона.
Станах от леглото леко залитайки и влязох директно в банята, за да си взема един освежаващ душ. После облякох един тъмни дънки, сива риза и си взех черното кожено яке. Влязох в трапезарията, където се хранехме и там вече бяха майка ми и сестра ми.
-Добро утро. – поздравих ги, а те ме изгледаха скептично. Седнах на масата и веднага се заех с палачинките.
-Синко, ще те помоля следващият път, когато се прибираш мъртво пиян, поне да не вдигаш толкова много шум. – обади се майка ми с намръщено лице, а аз я зяпнах учудено.
-Какво съм направил? – запитах, понеже наистина не помнех.
-До чух гласът на Браян и някаква друга жена изглежда всички бяхте пияни. – изрече майка ми, а Карън се изкиска. Аха, явно те са ме докарали до вкъщи!
-Бяхме на рожден ден. – обясних й, до изяждайки палачинката си. – Съжалявам, че съм вдигнал толкова много шум.
Закусих, като след това излязох от къщата и се качих в колата си, слагайки тъмните си черни очила. След половин час паркирах колата пред имението на Дарио и излязох, запътвайки се към входа. Мутрите му, както винаги ме провериха и след това се запътих към хола, където ми казаха, че там е Дарио.
-Здравей, Майкъл. – поздрави ме, Дарио, когато влязох, а той седеше до масата и играеше шах с един мъж.
-Искал си да ме видиш. – оповестих направо, а той ми направи знак да седна.
-Да. – потвърди той и кимна на събеседника си да излезе, а след това останахме сами, като той запали една пура. – Имаш ли случайно да ми казваш нещо? – запита ме, а аз го изгледах учудено.
-Не. – отвърнах му, чудейки се, а той ме изгледа сериозно.
-Сигурен ли си? – запита ме подозрително – Наистина ми е неприятно, че не ми споделяш такова важно нещо, което засяга и мен. – изрече, а аз го гледах наистина учудено. За какво по дяволите говореше?
-Какво имаш в предвид? – запитах го с сериозен тон.
-Майкъл.. – започна той, гледайки ме съсредоточено. – Не знам какво си мислел, дали си искал сам да се справиш с положението или си искал да скриеш това от мен. Но след като засяга и бизнеса ми, трябваше веднага да ми кажеш. – обясни ми той, а аз все още се чудих за какво говореше. Какво по дяволите съм скрил от него? – Говоря за курвата ти или по точно за полицайката. – изрече накрая и го погледнах слисан. Какво? За Катрин, Лаура!? Разбрал е за нея? Накарах се да изглеждам спокойно.
-О! – възкликнах накрая, след минута мълчание. – Да, наскоро разбрах. – изрекох опитвайки се да не ми пукаше толкова. –Исках сам да се справя с проблема. Извинявай, че не ти казах.
Дарио ме гледаше със сериозно изражение, като после се подсмихна весело.
-Тъпите ченгета си мислят, че могат да ме преметнат, но аз съм по умен от тях. – изрече, като изпи една глътка от уискито си. – И как мислеше да се справиш с проблема? – запита ме, гледайки ме любопитно. По дяволите!
-Исках първо да разбера, какво точно знаят за теб, после щях да премахна всички улики и накрая щях да я накарам да си плати, за това че се е осмелила да ме излъже – обясних му спокойно и той отново се подсмихна.
-Умно, Майкъл. – похвали ме, а аз станах от дивана и отидох да си налея и аз уиски. Как е разбрал за нея? И какво щеше да направи сега с нея?
-А ти как разбра? – попитах уж незаинтересовано.
-Имам си свои информатори. – отвърна ми, без да ми дава конкретен отговор. Информатори!? Какви информатори? Подкупени ченгета ли? Но, ако имаше някой подкупен в участъка, щеше да разбере за нея още в началото.
-Остави я на мен. – изрекох после, а той ме изгледа замислен. – Аз ще се оправя с нея. Познавам я.
-Не, Майкъл. – отсече Дарио и простенах вътрешно. – Това вече засяга мен и бизнеса ми и тази курва трябва да си плати скъпо. – обясни ми, а аз го гледах спокойно, но вътрешно бях ужасен. – Предполагам искаш да си отмъстиш, нали? – запита ме и кимнах. – Ще ти дам тази възможност, първо ти да я накараш да си плати. – допълни весело и го изгледах учудено.
Дарио стана, като си до изпи уискито и ме подкани да го последвам. Преминахме през коридорите и заслизахме надолу към подземния етаж, опитвайки се да мисля трезво. Трябваше да го накарам по някакъв начин да не я докосва. Мамка му! Не исках и да си помисля, какво можеше да й направи! Спряхме се пред една врата, където пазиха двама мутри. Сърцето ми прескочи няколко удара притеснено. Не! Дано да не е това, което подозирах. Господи, моля те!
Дарио нареди на хората си да отворят вратата и след това влязохме в една тъмна стая. Някой пусна осветлението и тогава я видях. Беше вързана за един стол, а главата й бе оклумнала. Явно бе в безсъзнание. Беше с дрехите си от снощи! Господи, вчера ли я бяха заловили!? Мислих, че се е прибрала по-рано у тях си. Гледах я безизразно, опитвайки се да не се издавам пред Дарио.

***
Усетих нещо мокро и студено върху лицето си и тялото си, като се закашлях. Някой бе изсипал ледено студена вода върху мен. Какво за бога? Ръцете ми бяха вързани и не можех да си ги движа, изобщо не можех да движа тялото си. Отворих очите си, като все още кашлях заради водата и се опитах да се ориентирам. Къде се намирах? Какво бе станало? Първото нещо, което съзрях бе слабата гадна светлина, а после… Мили боже! Дарио Розенберг стоеше пред мен, а до него бе и…Майкъл! Простенах вътрешно. Главата ме болеше, тялото ми ме болеше. Дарио ли ме бе отвлякъл или Майкъл? Последното нещо, което помнех е, че бях пред клуба и пушех цигара, всичко друго ми бе като в мъгла.
-Госпожице Бариос най-накрая се събуди, а? – запита Дарио с подигравателен тон, гледайки ме с презрение. О, господи, бе разбрал за мен! Изгледах Майкъл безизразно. Каза ми, че няма да му спомене нищо. Беше ме излъгал! Защо не послушах Джими? Вече разбрах, че наистина не можеше да се вярва на думата му. Толкова много ли ме мразеше за това, че го бях лъгала? Да беше ми казал просто. Искаше да ми го върне явно. Е, постигна го! Сега не знаех, как щях да изляза жива от тази каша.
-Господин Розенберг, бих ви казала, че се радвам да ви видя, но това ще е лъжа – проговорих с дрезгав глас, като отново се изкашлях. Треперех, беше ми студено заради ледената вода.
-Нима си мислехте, че ще ви оставя да се разминете безнаказано? –запита той с хладен тон и се подсмихнах.
-О, не изобщо не си го и мечтаех, след като племенника ви е абсолютно същият като вас. – отбелязах презрително, като го погледнах, а неговите очи бяха безизразни. Не издаваха никаква емоция. Изобщо не му пукаше, че Дарио можеше да ме убие всеки момент. Стоеше само прав и ме гледаше без и капчица съчувственост. Но, какво ли можех да очаквам от него? Съжаление!? Абсурд.
-Е, тогава сте наясно, че никой не може да се подиграва с мен или с племенника ми. – заяви ми, Дарио. – Наистина сте много добра актриса, да влезете така при Марио, а после и при племенника ми. После и при мен ли щяхте да дойдете?
-Да. – потвърдих аз, като се засмях фалшиво. – Вие сам ми го предложихте, разбира се, след като омръзнех на племенника ви. – отбелязах и тогава забелязах за миг ядосаното изражение на Майкъл.
-Добра сте наистина, трябва да го призная. – изрече, Дарио, като се приближи към мен и застана до мен. – Но не толкова добра. – допълни, гледайки ме студено.
Внезапно ми заби силен шамар в лицето и главата ми се извърна на страни. Простенах заради болката, но се опитах да покажа, че с нищо не ме е наранил кой знае колко и извърнах главата си, гледайки го в очите, а после се изплюх презрително в лицето му, като от това последва още един силен шамар. Усетих солената гадна кръв, от устната ми.
-Какво знаете за мен? – запита, Дарио, като хвана брадичката ми, карайки ме да го погледна в очите.
-Върви в ада. – изрекох презрително. – И двамата. – допълних и Дарио се засмя.
-Нали знаеш, че няма да излезеш жива оттук? – запита ме хладно. – Можеш да ми разкажеш всичко, което сте разбрали за мен и ще те убия бързо, ако не ще умреш много мъчително.
-Какви хубави предложения. Чудя се кое ли да избера? – запитах се с подигравателен тон. – Никое. – отвърнах след малко.
-Дарио... – обади се за пръв път, Майкъл със сериозен тон и той се обърна към него. – Остави ме аз да я накарам да си изпее всичко. Повярвай ми мога да го постигна. – заяви му прекалено сигурен, като ме погледна хладно. Засмяхме се фалшиво. Нищо нямаше да му кажа. Да вървят и двамата по дяволите! Как можа да му каже за мен? Господи!
-Добре, ще те оставя с нея. Заслужаваш да я накараш да си плати. Все пак именно теб те измами. – отбеляза хладно, Дарио. Обърна се към мен, като ме изгледа презрително и след това излезе от мрачната стая, оставяйки ме сама с Майкъл.
Поех си дълбока въздух, опитвайки се да накарам тялото си да спре да трепери.
-Излъга ме! – проговорих и той присви очите си. – Това ли искаше да постигнеш, като му каза за мен? – запитах го насмешливо, а той ме изгледа мрачно, не казвайки нищо. – Или може би точно така си искал да ме накараш да си платя. Толкова много ли желаеш смъртта ми? – запитах го високо, искайки да ми отговори.
-Млъкни. – заповяда ви с твърд тон и го изгледах невярващо.
-Няма да млъкна. – викнах силно. Нервите ми вече бяха на предела си. Беше ми студено, всичко ме болеше, а той ще ми заповядва да млъкна. Нямаше да стане. – Ти си толкова жалък. Не можеш да преглътнеш, че една жена те е преметнала. – продължих и той изневиделица дойде бързо до мен, като хвана брадичката ми, карайки ме да го погледна. За миг се уплаших и замръзнах, защото изражението му бе ядосано, но после се смекчи. Внезапно прокара палеца си по устната ми, като изтри кръвта ми от нея.
-А ти си глупачка. – изрече, с хладен тон. – Нима си мислеше, че като се забъркваш с това, ще излезеш жива? – запита ме и присвих очите си. –Какво щеше да направиш, ако не бях разбрал истината за теб, а?
-Щях просто да изчезна от живота ти. – отвърнах му и намръщи изражението си.
-Трепериш. –отбеляза неодобрително и го изгледах невярващо.
-Студено ми е. – отвърнах му троснато и се засмя. – Няма да ти кажа нищо, за това просто ме убий. – подканих го раздразнено, а той ме изгледа учудено.Не каза нищо, като го погледнах леко смаяно, как съблече якето си, а след това го уви около мен.
-Това да не е някакъв нов вид за мъчение? – запитах го съмнително, не разбирайки действията му, като аромата му от якето се плъзна приятно по цялото ми тяло.
Майкъл отново не каза нищо, оглеждаше стаята подозрително. Накрая извърна лицето си към мен, като отново се приближи до мен.
-Просто ми кажи това, което знаеш. – заяви ми с висок тон и го изгледах, като се засмях.
-Върви по дяволите! – казах му, като внезапно бе много близо до мен. Наведе главата си и извърнах лицето си, мислейки, че искаше да ме целуне. Така ли щеше да ме измъчва? Господи, помогни ми! Лицето му бе в врата ми, като прокара нежни целувки по него.
-Престани! – викнах с ядосан тон, като се опитвах да измъкна ръцете си от въжетата, но без успех.
-Може би има микрофон в стаята. – зашептя ми тихо в ухото ми и замръзнах, чудейки се, защо пък имаше значение това. – Ще те измъкна оттук. Нима си мислиш, че бих гледал как те убиват? – прошепна в ухото ми, като не можех да повярвам. Извърна лицето си срещу моето, усмихвайки ми се криво и някак тъжно. Гледах го не разбиращо. Като не искаше нищо от това да не стане, защо тогава бе казал на Дарио за мен? Наистина не разбирах нищо.
Пресегна се около мен, а след това ръцете му бяха върху моите, но всъщност не. Отвързваше въжетата, а след това ръцете ми бяха свободни, както и краката ми. Изгледах го недоумявaщо. Наистина щеше да ме измъкне оттук! Станах от стола, но прекалено рязко и залитнах, като щях да падна, но Майкъл ме хвана. Озовах се в прегръдките му, като ме гледаше загрижено.
-Защо? – запитах тихо недоумявайки нищо, а той просто поклати глава.
Изправих се, като ме пусна и след това застана до вратата, като ми направи знак, да си стоя на мястото и да не мърдам. Отвори внимателно вратата, като подаде главата си навън, а след това вече отвори вратата широко, подканвайки ме да дойда. Озовахме се пред стаята отвън в някакъв тъмен коридор.
-Очевидно, вуйчо ми има по-голямо доверие от колкото си мислих. – подсмихна се мрачно. – Което всъщност е хубаво. – допълни.
-Защо ми помагаш, след като си му казал за мен? – запитах го, искайки най-накрая да разбера. Майкъл извърна лицето си към мен, гледайки ме раздразнено.
-Не съм му казал нищо. – изрече с ядосан тон. – Разбрал е по друг начин, не съм такъв лъжец като теб. – тросна ми се раздразнен, а аз за миг се почувствах виновна, но ми беше малко трудно да повярвам, че не му е казал. Но сега ми помагаше, нали?
-Не ми вярваш, а? – запита ме, усмихвайки се мрачно. – Е, между нас едва ли някога ще има доверие. – отбеляза мрачно.
-И сега какво? – запитах, чудейки се какъв му бе плана.
-Ще излезеш през задния вход, там пази само един човек, да се надяваме, че ще се справиш с него, а после ще трябва да вървиш през гората, за нищо на света не минавай по-главният път. – обясни ми просто, а аз го изгледах учудено.
-Ами ти? – запитах го не разбирайки.
-Аз? – запита, като се засмя фалшиво. – Аз оставам тук, ако тръгна с теб, вуйчо ми веднага ще ме заподозре, ще трябва да ме удариш доста силничко. – отбеляза, като ме погледна с весело изражение, а аз помръкнах.
-Защо ми помагаш? – запитах го не разбирайки.
-Стига приказки. – сразяме той раздразнено. – Вуйчо ми може да ми има доверие, но в скоро време може да прати някой за да провери. – обясни ми, като се приближи към мен. – Хайде, удари ме. – подкани ме и се намръщих, като се разколебах. – О, хайде, сигурен съм, че искаш да го направиш, за всичките пъти които те обиждах и третирах като курва. – отбеляза и чакаше послушно да го ударя.
Внезапно се приближих към него, но вместо да го ударя впих устните си в неговите.Сигурно бях луда! Обвих ръцете си около врата му, притискайки се по близо до тялото му, като той отвърна страстно на целувката ми и ме побутна, затискайки ме до стената. Да, напълно съм луда, но тази лудост ми харесваше ужасно много. Пусна езика си в устата ми, като се преплете в моя, започвайки една лудешка игра. Вкусих от сладостта му, аромата му. Пукаше му за мен! Това вече го знаех със сигурност, иначе нямаше да ми помага. Отдръпна се от мен, като поех жадно въздух.
-Ти си побъркана! – възкликна с дрезгав глас, гледайки ме смаяно и се засмях, че мислеше като мен.
-Да, така е. Луда съм, че вместо да те мразя и вместо да не ми харесва да ме докосваш и целуваш, всъщност ми харесва ужасно много. – обясних му и той ме изгледа изумен.
-По дяволите, хайде удари ме. Губиш ценно време. – изрече вече раздразнено, оглеждайки се, а аз се намръщих. Не исках да го ударя. Погледнах го тъжно, като се отдръпна леко от мен и накрая замахнах силно с ръката си, като го ударих. – Още веднъж. – нареди ми и помръкнах, но отново замахнах и го ударих силно с юмрука си, като вече падна на земята. – Бягай. – изрече дрезгаво, но се разколебах, гледайки го притеснено. – По дяволите, махай се оттук. – нареди ми отново и вече го послушах.
Излязох забързано от помещението, озовавайки се в по светло помещение. Забързах се, към задния вход, където ми обясни и наистина пред него пазеше един мъж Издебнах го отзад и без да забележи го ударих силно с нещо, което намерих по гърба му и той се строполи на земята. После се забързах и прескочих оградата, като се забързах към гората.

Все пак успях да се измъкна, като по чудо. Не, всъщност чудото бе Майкъл, че ми помогна. Наистина не можех да разбера. Значи не той е казал на Дарио, но тогава как е разбрал? Бях ужасно нервна, притеснена, защото не можех да се прибера вкъщи, със сигурност веднага щеше да ме потърси там и за това бях сега в апартамента на Рейчъл, която бе на работа в ресторанта. Когато й се обадих от един уличен телефона и дойде да ме вземе, направо беше ужасена, като ме видя.
Обикалях нервно из апартамента й, чакайки да дойде Джими. Наистина не знаех сега какво щях да правя. Едно, че всичко се провали заради мен. Не успях да ги заблудя, а най-лошото е, че Дарио вече знаеше, че полицията е по петите му и щеше да прикрие незабавно всичките си следи, а ние щяхме да останем с вързани ръце. По дяволите и скапаният ми късмет. Налях си една водка, за да се успокоя малко и изпих една глътка, като опари гърлото ми. Апартамента на Рейчъл беше голям и хубав, беше си го обзаведела по неин си вкус. Техните бяха на почивка в Канада, но си имаха отделна къща, където живееха. Звънеца на входната врата звънна и замръзнах на мястото си със чашата си в ръка. Ами, ако не е Джими? Ако са някои от хората на Дарио и са ме намерили? Едва ли Майкъл щеше да успее да ми помогне и втори път.
-Лаура, аз съм. – викна гласът на Джими и въздъхнах облекчено.. Ставах параноичка, но сигурно бе от въздействието на това, което ми се случи.
Отворих му вратата, като очите му ме изгледаха притеснени, а след това ме прегърна.
-Добре ли си? – запита ме с тревожен тон и кимнах леко сковано. – Какво ти направиха? Знаех си, че не трябваше да вярваш на онова копеле. – повиши тона си вбесено и го изгледах намръщено.
-Онова копеле ми спаси живота, Джими. – информирах го и ме изгледа с невярващи очи. – Не той е казал на Дарио, разбрал е по-друг начин. – обясних му, като мина по-край мен и затворих вратата, като я заключих.
-Да бе. Ще престанеш ли да му вярваш толкова сляпо? – запита ме с вбесен тон. – Какво ти става? Той е Розенберг, а ти се държиш все едно…- млъкна, гледайки ме мрачно.
-Как се държа? – подканих го със спокоен глас.
-Много добре те видях, как го гледаше онази вечер. – обясни ми и смръщих лицето си. – Сякаш го желаеш, което е лудост. – завърши, гледайки ме неодобрително.
-Ако не беше Майкъл, нямаше да съм жива в момента. – отбелязах навъсено.
-Аз пък съм сигурен, че той е замесен и това, че ти е помогнал, явно после ще иска нещо в замяна, играе някаква мръсна игра с теб. – отбеляза мрачно, а аз за миг се замислих. Нито той ми имаше доверие, нито аз, но след като ми спаси живота, започнах да му вярвам поне малко. Не биваше да бъда толкова наивна, само защото тялото ми го желаеше до полуда.
-Какво ще правим сега? – запитах го това, което най-много ме интересуваше.
-Не знам. Не мога да кажа нищо в този момент, преди да съм говорил с капитана, а него го нямаше днес на работа. Звънях му, трябва да ми се обади в скоро време. – обясни ми, като си взех чашата и изпих една глътка. – Какво точно се случи?
-Какво ли? – запитах и аз, като се засмях мрачно. – Събудих се в една мрачна стая, бяха ме вързали, Дарио искаше да разбере, какво точно знаем за него, но нищо не му казах, после ме оставиха сама с Майкъл, той ме отвърза и ми спаси живота. – обясних му всичко накратко, а Джими присви очите си.
-А, той къде е ? – запита ме с любопитство.
-Остана там, накараме да го ударя, все едно, че съм го нападнала. – обясних му отново, като ме гледаше съмнително.
-Не разбирам каква е неговата игра. – изрече, Джими, като стана и той си наля една водка. – Ясно е, че е замесен с вуйчо си, защо ти помага тогава?
-Не знам. – отвърнах му, но всъщност имах предположение. И той ме желаеше, може би искаше да ме изчука отново, като благодарност, че ми е спасил живота. Но, ако е наистина така, нямаше да получи своето. Вече не бях Катрин, нямаше да му позволя отново да се държи, като с курва с мен. Наистина му бях много благодарна за това, че ме измъкна, но нямаше да му позволя да прекалява прекалено много.
Внезапно домашният на Рейчъл звънна и с Джими се спогледахме. Да вдигна ли? Отидох и вдигнах накрая телефона.
-Да, моля. – проговорих.
-Лаура, аз съм. – обади се гласът на Майкъл и сърцето ми подскочи няколко удара.
-Как разбра, че съм тук? – запитах го тихо, като Джими ме изгледа учудено.
-Приятелката ти каза на Браян, а той на мен. – отвърна ми просто. – Добре ли си?
-Да. – отвърнах му кратко.
-След няколко минути ще дойда при теб. – заяви ми и преди да отговоря нещо или да протестирам затвори телефона. Изгледах притеснено Джими. Знаех, че той въобще не го харесваше, но трябваше да говоря с Майкъл, обаче в присъствието на Джими нямаше да мине много добре.
-Кой беше? – запита той, искайки да разбере.
-Ще видиш. – отвърнах му без конкретен отговор, а той ме изгледа съмнително.
До изпих водката си, като започнах да гриза ноктите си притеснено, от очакването на Майкъл да се появи. Какво ли е бе станало, след като избягах? Трябваше да ми каже всичко. Тъкмо когато си налях втората си водка, звънецът звънна и Джими ме изгледа учудено. Отидох и отворих вратата, като ме изгледа и се усмихна криво. Пристъпи към мен, като вдигна ръката си и я прокара по мястото, където ме беше ударил Дарио. Потреперих приятно от докосването му, като съвсем забравих, че и Джими беше тук.
-Какво правиш тук? – викна силно с вбесен тон, Джими, а Майкъл отдръпна ръката си от лицето ми и изгледа Джими мрачно.
-Виж ти, ченгето, което постоянно ти върви по петите. – отбеляза с мрачно изражение и го изгледах на криво.
-Джими успокой се. – изрекох аз със раздразнен тон. – А ти спри да говориш и да си въобразяваш глупости. – казах му, като се отдръпнах настани, за да влезе и той мина покрай мен.
-Ти си виновен за всичко. – обвини го Джими и въздъхнах уморено. Знаех си, че нямаше да мине добре с тези двамата.
-Аз ли? – запита го Майкъл, като се подсмихна. – Не, виновни сте вие, които сте я накарали да върши това, мислейки си че всичко ще мине като по вода. – изрече с хладен тон.
-А, какво? Да си стоим и да оставим убийци, като вас да вървят свободно по улицата безнаказани ли? – запита го Джими, а Майкъл се засмя.
-Ако бях наистина убиец, мислиш ли, че бих й помогнал да избяга? – запита го той и Джими го изгледа раздразнено.
-Тогава каква игра играеш? – запита го той, а аз накрая отидох и изпих една глътка от водката си и ги оставих да си спорят, докато накрая не се уморят.
-Нима очакваш да ти споделя плановите си? – запита го ехидно, Майкъл.
-Ти си същият като, Дарио. – заяви му Джими. – От къде да сме сигурни, че сега пред сградата не стоят именно негови хора и чакат Лаура да излезе? – запита го и замръзнах, като извърнах лицето си към прозореца притеснено.
-Ти си глупак. – отвърна му, Майкъл спокойно. – Какъв е смисълът да й помагам, а след това да искам отново да я заловят? Мисли малко логично с мозъка си.
-Може да са те проследили? – заяви му Джими и вече не се сдържах и отидох до прозореца, като огледах улицата, но не видях никакви подозрителни лица.
-Много благодаря, че и ти се съмняваш с мен, след като ти спасих живота. – изрече Майкъл, като явно говореше на мен и се обърнах, като видях, че ме гледаше мрачно. – Никой не ме е проследил. – допълни после, като бе отегчен. – Но сега това, което е най-важното в този момент, е че Дарио ще те преследва. Трябва да ти намерим безопасно място, докато нещата не се успокоят и на Дарио не му писне да се занимава с теб. – обясни след секунда той и с Джими го изгледахме изненадано.
-Чакам да говоря с капитана ни, той ще ни каже какво да правим. – заяви му, Джими и Майкъл изсумтя.
-Докато го чакаш, Дарио вече ще разбере за Рейчъл и ще дойде, тук не е безопасно за нея. – изрече му той, като отиде и си наля също една водка.
-И къде предлагаш е по безопасно за мен? – обадих се най-накрая с интерес и очите му се впиха в моите.
-Мислих си за една моя вила, на Дарио няма да му хрумне, че се укриваш при мен. – заяви ми спокойно Майкъл, а аз го изгледах невярващо.
-Не! – отсече Джими с твърд тон, а аз се намръщих.
-Това е най-добрият вариант. – отряза го Майкъл. – И не можеш да решаваш вместо нея. Е, какво мислиш Лаура? – запитаме усмихвайки се криво, а аз не знаех какво да отговоря. Наистина при него щях да съм в пълна безопасност. Но можех ли да му имам толкова много доверие? Да му дам живота си в неговите му ръце!
-Аз викам да изчакаме капитана, той какво ще каже. – изрече Джими само на мен, Ще те заведа при Дерек, докато не решим какво да правим. Не можеш да му се доверяваш толкова много. – заяви ми Джими и знаех, че бе прав за това. Постоянно го лъжех, бе разбрал, че го предадох, а сега предлага да спаси живота ми? Съмнявах се, беше логично да се съмнявам, че можеше да е толкова добър.
Все още стоях с гръб до прозореца, като Майкъл се приближи и застана до мен, гледайки ме в очите.
-Знаеш, че при мен ще си в безопасност. – заяви ми сигурен и с тих тон. – Но ми нямаш толкова пълно доверие, нали? – запита ме и намръщих лицето си.
-И, как да ти имам, след като те предадох? – запитах го не разбирайки. – Какво ще искаш в замяна? Не вярвам да го правиш просто от добро сърце. – изрекох съмненията си и той се усмихна криво.
- Ще поговорим за това, когато отидем в вилата, какво ще кажеш? – запита ме и се намръщих.
-Лаура! – предупреди ме Джими с висок тон, а Майкъл се отдръпна на разстояние от мен.
-Решавайте сега, защото губим ценно време. Дарио има хора на всякъде и ще разбере много скоро къде си, така както разбра и за измяната ти. – заяви ни Майкъл, изпивайки глътка от водката си. По дяволите, какво да правя?
-И как е разбрал за нея? – поиска да разбере Джими.
-Не ми каза конкретно, каза ми само, че е имал информатори, по добре проверете добре хората си в участъка. – заяви му Майкъл и Джими го изгледа невярващо.
-Не вярвам да има предатели в участъка. – заяви му твърдо Джими, а Майкъл се подсмихна.
-Добре. Щом казваш, ти явно знаеш най-добре. – присмя му се Майкъл.
-Знаеш ли писна ми от теб, отдавна искам да те пребия едно хубаво. – отбеляза с вбесен тон Джими – Ти също ще отидеш в затвора за продажба на наркотици и тогава ще съм ужасно радостен, когато ти сложа белезниците.
-Направи го сега. – подкани го спокойно, Майкъл, но знаех, че вътрешно кипеше.
-Стига! – изрекох накрая с висок тон. – Ще отида с него. – заявих, като погледнах към Джими.
-Не ти позволявам.- изрече той, гледайки ме невярващо. – Нарушаваш правилника, не можеш да взимаш решения, преди да сме говорили с капитана.
-Значи това, че искам да спася живота си, нарушавам правилника така ли? – запитах го с ядосан тон.
-Не можеш да тръгнеш с него. Няма да го позволя! – заяви твърдо Джими, гледайки ме вбесено.
Внезапно Майкъл пристъпи бързо към него, а след това го удари силно и Джими падна на земята, като го изгледах невярващо.
-Какво направи? – запитах го слисана и леко паникъосана.
-Ударих полицай, това направих. – отвърна ми троснато, след като пристъпи към мен и ме хвана за ръката, като ме задърпа. – Писна ми от него, толкова много ли се влияеш от мнението му? – запита ме с ядосан тон, като излязохме от апартамента на Рейчъл.
-Той ми е приятел. – отвърнах му просто и изръмжа раздразнено.
-Чукаш ли се с него? – запита ме, когато влязохме в асанъора. Извърнах се към него, гледайки го ядосано и се опитах да изблъскам ръката му, но ме стисна още по силно, като ме затисна до стената.
-Какво ще искаш в замяна? – запитах го отново, гледайки го непоколебимо в очите, а той се подсмихна.
-Мислиш за секс, нали? – запита ме насмешливо и стиснах устните си.
-Ако ще ме караш да спя с теб от благодарност…– започнах, като извърнах лицето си. – Няма да го направя, още от сега го знай. – изрекох, опитвайки се да звуча твърдо, но топлината на тялото му и ароматът му не ми помагаше особено. – Ако искаш това, по добре ме остави. – допълних и усетих ръката му на брадичката ми, карайки ме да извърна лицето си и да го погледна в очите.
-Мисли каквото си искаш, не ми пука. – заяви в лицето ми и се засмях подигравателно.
-На теб кога ли ти е пукало за мен? -запитах насмешливо, но всъщност знаех, че не бе така и му пукаше. Иначе нямаше да ми помага да избягам, нямаше сега да полага усилия да спаси жалкият ми живот.
Майкъл не каза нищо, а само ме изгледа мрачно, като асансьора спря и излязохме от сградата. После се качихме в колата му и той я подкара. Облегнах се на седалката, като въздъхнах уморено. И сега какво? Щях да бягам, да се крия! До кога? И колко щях да издържа, докато не ми писнеше от това положение? Не можех да стоя на едно място и да не правя нищо. Щях да полудея така.
След около един час пътуване, като не си казахме нищо, докато караше, накрая спря колата и явно бяхме извън града, на сред гората. Пред мен се открояваше една хубава и малка къщичка. Излязох от колата и се огледах. На всякъде имаше дървета. Е, щях да си правя планински походи явно.
-Баща ми я беше купил преди десет години и понякога идвахме със сестра ми и майка ми през уикендите. – обади се Майкъл и се обърнах към него, като гледаше малката къщичка. – Да видим дали има ток. Отдавна не сме идва ли тук. – заяви ми и той престъпи към входа, а аз го последвах.
Влязохме вътре, като намери контакта, но като го натисна не светна. Очевидно няма ток. Казах си намръщено. На тъмно ли щях да стоя?
-Да потърсим свещи. – заяви ми след малко и го изгледах учудено.
Той започна да рови из шкафчетата. Къщата беше само на два етажа. Холът беше голям, като имаш друга врата за баня и тоалетна и врата към кухнята, която беше мъничка. Пристъпих към вторият етаж, като имаше само три спални и килер. Е, беше вила все пак. Даже си беше и голяма. Слязох отново в хола, където вече Майкъл бе намерил свещи и бе запалил две.
-Утре ще наредя да пуснат тока, сега е късно. – заяви ми и кимнах.
-Благодаря ти. – изрекох, като осъзнах, че не му бях благодарила нито веднъж, а само се съмнявах с него. – За това, че ми помогна да избягам и за това, което сега правиш, макар и да не разбирам защо го правиш. – обясних му, а той ме погледна умислен.
-Честно казано и аз не знам защо го правя. –отвърна ми за моя изненада. – Знам само, че не искам да те видя мъртва и това да тежи на съвестта ми. – поясни ми и се нацупих. О, той имаше съвест!
Помещението започна да става още по тъмно, като слънцето вече залезе и светлината бе само от свещите.
-Тук ли ще останеш тази вечер? – запитах го с интерес.
-Не. – отвърна ми. – Трябва да се прибера. Ще дойда утре по някое време, като ще ти донеса храна и дрехи. За сега ще трябва да се задоволиш само с един спагети, които намерих. – обясни и кимнах.
Искаше ми се да остане. Не исках да оставям сама, но не смеех да го помоля. Той ми показа къде имаше одеяла и после си взе якето, като го облече.
-Ще тръгвам, ще се видим утре. –заяви ми, като закопча якето си и кимнах.
-Добре. – отвърнах само и след това не каза нищо повече и излезе от къщата. До чух как запали колата, а след това шумът стана ехо и повече нищо не чувах. На стана подтикваща тишина. Отидох да си направя тези спагети, за които ми бе казал, като ги сложих на газовия котлон. После хапнах и след като вече нямаше какво да правя, направо се качих на вторият етаж, влязох в една от спалните, взимайки одеялата и се сгуших в леглото, затваряйки очите си.

Бях си в къщи в кабинета си, като преглеждах документи, но накрая ми писна и прибрах всичките документи в една папка. Въздъхнах уморено и се облегнах на стола. Господи! Трябваше да разбера как Дарио е разбрал за Лаура. Ако не я бях измъкнал, щеше да я убие със сигурност. Тази мисъл, да я видя мъртва, никога повече да не видя живота в очите й, не, не можех да го позволя. Не исках да я видя мъртва, не исках смъртта й да не ми дава покой. Да гледам и да не можех да направя нищо, когато Дарио я удряше, беше просто мъчително. Исках да го убия със собствените си ръце, но нямаше да го направя. Щях да изчистя името на семейството ми, а него да го пратя в затвора и за това щях да се сближа с него, колкото се можеше повече. Поне със сигурност той започваше да ми има доверие, което бе едно огромно плюс за мен.Трябваше да разбера и истината за смъртта на родителите на Лаура, дали наистина Дарио е замесен в това. Искала е да си отмъсти, ако наистина е така, понякога се питам, как тогава е спала с мен? Дали наистина все пак и е било приятно или се е преструвала? По дяволите!
Омръзнаха ми от всичките тези лъжи, от тези игри. Нямаше спокойствие, не и докато Дарио бе сред нас. Обадих се на Браян, за да Рейчъл да отиде и да вземе някакви дрехи и необходими неща на Лаура. После отидох в ресторанта и ги зачаках да дойдат.
-Ето. – оповести Рейчъл, като ми подаде две чанти. –Къде е тя? – запита искайки да знае.
-В безопасност е. – отвърнах кратко и тя ме изгледа намръщено.
-Ако я нараниш… - започна Рейчъл с твърд тон. – Лично ще те убия. – закани се и се засмях мрачно.
-Стига Рейч, той няма да я нарани. Напротив, помага й, така че трябва да си му благодарна. – обади се Браян и Рейчъл свъси очи.
– Добре ли е? Ако има нужда от още нещо, искам да ми кажеш.
-Да, добре. И Лаура е добре, не се тревожи. – отвърнах й спокойно, но ме изгледа скептично. Не ми вярваше много.
-Цялата тази ситуация е ужасна. До кога трябва да се крие? – запита ме Рейчъл.
-Не знам. – отвърнах й, като изпих глътка от сока си – Докато на Дарио не му писне да я търси.
-И кога ще стане това? – запита отново и започнах да се изнервям.
-Не знам, Рейчъл. Трябва да имаме търпение. – отвърнах й с раздразнен тон.
-Всичко иначе наред ли е у вас? – запита ме, Браян и кимнах.
-Да, всичко е наред. – отвърнах му усмихвайки се леко. – Слушай, искам да знам. – започнах, като погледнах към Рейчъл. – Какво точно се е случило с родителите на Лаура? – запитах я и я изгледах сериозно, а очите й ме погледнаха учудено.
-Искаш да знаеш как умряха ли?- запита ме мрачно, но кимнах.
-В катастрофа. – отвърна ми и се зачудих. – Но баща й беше добър шофьор и не откриха нищо, че той е бил пиян или че той е виновен за катастрофата. Джими мисли, че някой е направил нещо на спирачките, защото са отказали тогава. – обясни ми и помръкнах.
-Този Джими харесва ли я? – запитах я и ме изгледа изненадано, като после се засмя.
-Не. – отвърна ми. – Просто са много добри приятели. – обясни ми и помръкнах. Да, но прекалено много се тревожеше за нея и навлизаше в живота й. Просто не вярвах, че това е само приятелството. Може би от нейна страна да, но от негова…
-Какво изпитваш наистина към Лаура? – запита ме внезапно Рейчъл и Браян я изгледа, а аз замръзнах за миг.
-Не мисля да ти отговарям. – отвърнах й тя се намръщи. Как да й отговоря, като самият и аз не знаех отговора на този въпрос. Връзката ни бе започнала зле. Третирах я като курва, а всъщност не бе такава. Използвах я, за да задоволя нуждите си. Изобщо не познавах истинската й същност, нито тя моята.
-Ще тръгвам, за да й дам нещата. – оповестих им и те ме изгледаха учудено.
-Добре, приятел. Ако има нещо звъни. – изрече, Браян и кимнах.
Взех чантите, а след това излязох от ресторанта и се качих в колата си, като потеглих. Въпроса на Рейчъл все още кънтеше в главата ми. Какво наистина изпитвах към нея? Харесваше ми, желаех я, може би имах някакви чувства към нея, но колко силни бяха тези чувства? Толкова силни, че даже да не искам никой да я нарани, да искам да я защитавам и да спася живота й. Ти си глупак, Майкъл! Тя те лъжеше в всеки един момент, всеки един миг, предадете, а ти още я желаеш! Това бе откачено. Бях луд, като нея. Исках да я накарам да си плати, но това което й стори Дарио ме накара да осъзная, че всъщност не жалех да страда, поне не от друг човек. О, всичко бе толкова объркано.
Накрая паркирах колата пред вилата и излязох, взимайки нещата й.Да видим, как ли бе прекарала нощта. Отворих вратата, оставяйки чантите на земята, но Лаура я нямаше.
-Лаура! – викнах силно, за да оповестя, че бях дошъл. Не получих никакъв отговор – Лаура, аз съм. – викнах отново, като започнах да я търся. Нямаше я в кухнята. – Лаура! – извиках, като започнах да се изкачвам по стълбите. За миг притеснението ме заля. Нямаше начин Дарио да е разбрал, че е тук! Не, бе невъзможно. – Лаура!
-Идвам! – дочух гласът й, като тъкмо се из качих по стълбите и се озовах в коридора и тогава я видях и замръзнах на мястото си. Тя също бе замръзнала, като ръцете й прикриваха гърдите й, и ме гледаше вцепенено. Беше гола! Бялата й хавлия се бе закачила на дръжката на вратата. Мъжествеността ми веднага реагира на красивата гледка, която се открояваше пред мен. Тя се извърна ужасена с гръб към мен и се подсмихнах весело. Господи, как ме изкушаваше само! Не можех да сваля очи от тялото й, дори й като бе с гръб към мен. Пресегнах се, като взех хавлията с ръка, а после се приближих и застанах до нея, помирисвайки аромата й. Разгърнах хавлията с ръце, а след това я увих около нея.
-Май това е твое. – заговорих с тих и дрезгав глас.
-Да, аз… - започна, заеквайки и бях сигурен, че в момента лицето й бе станало червено.
-О, хайде. Защо се притесняваш? Колко пъти съм те виждал гола? – запитах я, като се подсмихнах, искай да наведа глава и да започна да я целувам по врата, да я накарам отново да полудее от страст.
-Би ли се отдръпнал? – помоли ме тя. Намръщих се. Въпреки това го направих и се отдръпнах от нея, като тя се извърна с лице към мен.
-Защо си гола? – запитах я с огромен интерес и тя ме изгледа леко притеснено.
-Щях да си взимам душ. – отвърна ми и кимнах.
-Донесох ти твои неща. – обясних й, а очите ми не можеха да се отделят от тялото й, искайки да не бях сложил хавлията й.Мамка му! Желаех я безумно!
-Благодаря ти. – отвърна ми кратко.
-Изкъпи се спокойно, аз ще съм долу. – изрекох накрая, след което се извърнах и заслизах по стълбите.
Дишането ми се бе учестило и се опитах да се успокоя. Изкарах от торбата, изнервен една бутилка уиски и сипах в една чаша, веднага изпивайки една глътка. Знаейки, че тя е горе под душа, гола, направо ме подлудяваше. Ако беше Катрин, щях веднага да правя секс с нея. Но вече не можех да я третирам като курва. Обикалях нервно из хола, мъчейки се да се накарам да не отида при нея. Място не можех да си намеря. Желанието ми към нея бе толкова силно, че направо се учудвах от самият себе си. Я се осъзнай! Наредих си вече ядосан от това проклето желание. Така ми се искаше да разбера дали и тя ме жалеше истински и безумно, колкото мен? Седнах накрая на дивана с чашата си с ръка и се молех това мъчение вече да свърши. Извърнах глава, когато чух тихите й стъпки. Беше вече облечена, за което бях благодарен, но все още я желаех. Изпих една глътка от уискито си, извръщайки отново главата си.
-Не ми каза, какво се случи след като избягах? – заговори тя, като се настани на фотьойла и също си сипа уиски.
-Нищо особено. – отвърнах й незаинтригуван. – Дарио побесня, че си избягала, нареди да те търсят.
-Подозирали те? – запита ме с интерес и се усмихнах криво.
-Не. – отсякох. – Има ми доверие. – допълних кратко и смръщи лицето си.
-Е... – започна тя, гледайки ме подозрително. – Какво ще искаш в замяна, за това, че ми помагаш? – попита, искайки да разбере и се подсмихнах. Това, което исках едва ли щеше да ми го даде.
-Нищо. – отвърнах й с леко раздразнен тон, а тя ме изгледа невярващо
-Каква игра играеш Майкъл? – запита ме с намръщено изражение . – Наистина не мога да разбера.
- И по добре да не разбираш. – отвърнах й кратко, нямайки намерение да споделям плановите си с нея. Не и след като знаех, каква лъжкиня можеше да бъде. – Просто не искам да те убият, това е. Не желая смъртта ти да тежи на съвестта ми, толкова ли не можеш да го разбереш? – запитах я вече с досада.
-Трудно ми е да разбера, че го правиш от добро сърце. – отвърна ми сърдито и се засмях.
-Твой си проблем. – махнах с ръка не ме интересувайки в какво вярваше и в какво не. Аз сега бях единствената й надежда. Живота й зависеше от мен. Можех само с едно позвъняване и да обява смъртта й. Трябваше да е по мила с мен и да ми е благодарна за всичко, което правех, а не постоянно да се съмнява в мен. Доизпих уискито си и ди налях още.
-Трябва да се обадя на Джими. – заяви ми след малко и помръкнах. По дяволите. Ревнувах много от този глупак. Може би, защото му имаше пълно доверие, а на мен не.
-Няма да му се обаждаш.- отсякох с твърд тон и ме изгледа учудено. –Колкото по-малко хора знаят къде си, толкова по-добре – допълних след малко.
-Трябва да разбера какво е казал капитана. Не можеш да ми забраниш. – изрече тя намръщено.
-Мога – отвърнах й твърдо. – Аз се мъча да опазя живота ти, а ти гледаш само как да си го пропилееш. Щом ти казвам нещо, ще изпълняваш. – наредих й строго, а тя изсумтя. – Не ми сумти. – наредих й отново и вече ме изгледа невярващо.
-Какво искаш?- запита ме с ядосан тон. – Да изпълнявам всяка твоя глупост, която ти хрумне ли?
-Като за начало, да. – отвърнах й директно. – Но не са глупости.
-Прекалено много искаш. – изрече и я изгледах изненадано и ядосано.
-Много ли?- запитах с хладен и вбесен тон. – Искам просто да си стоиш мирно на задника си и това е много така ли? – попитах невярващо и ужасно ядосано.
-Искаш да ти вярвам сляпо за всичко, което решиш. – изрече тя с висок и също ядосан тон. Господи как ме вбеси само и ми прекипя.
-Добре.- викнах, като станах от дивана и ме изгледа учудено. – Ставай, взимай си нещата и отивай при любимият ти Джими. – подканих я вбесено и ме изгледа невярващо.
-Няма да,,,- започна, но я прекъснах.
-Нали ми нямаш никакво доверие, макар й след като ти спасих живота.Толкова си егоистична. – обвиних я ядосано и повдигна веждите си изненадано.
-Добре, добре. Оставам тук. - изрече вече припряно. – Но съм сама, нямам какво да правя в тази вила.
-Изкопай градината. – пошегувах се и ме изгледа невярващо.
-Много смешно. – изрече намръщено и свих раменете си. – Ще умра от скука тук, а и не знам колко ще издържа да се крия постоянно.
-Голяма лигла си. – обвиних я отново.
-Престани да ме обиждаш за щяло и нещяло. В това никога няма да се промениш, защото си един задник. – викна ужасно вбесена и се засмях.
-Лигла си, защото изкарваш някакви тъпи претенции. Нямало какво да правя! – имитирах гласът й. – Животът ти е на карта, а ти се оплакваш за простотии. – обясних й, какво имах в предвид и тя се намръщи.
-Хубаво, извинявай, че съм толкова капризна. – изрече ми ядосана и сърдита. – Но никога не съм изпадала в такава ситуация, нито ти. Поне малко ме разбери. – скръсти ръце, а аз извърнах очи. Внезапно ми стана смешно, защото много ми харесваше, когато бе ядосана и сърдита. Имаше характер и държеше на своето си, но аз също и можех да бъда много непреклонен, ако нещо не ми отърваше.
-Какво ще кажеш да сключим една сделка? – запитах я, като започнах, а тя извърна очите си към мен изненадано.
-Не! – отсече, за моя изненада. – Стига толкова сделки. – поклати глава упорито и се засмях.
-Тази ще ти хареса. Просто е. – започнах да обяснявам, но ме гледаше съмнително. – Нека започнем отначало. – предложих й, а сините й очи ме изгледаха подозрително. - Започнахме зле Ка…Лаура. – обясних й, като пак щях да й кажа Катрин. Понякога ми бе трудно да осъзная още, че тя не бе такава за каквато я мислех. – Без повече лъжи, нека си имаме малко доверие и да бъдем просто приятели. – изясних всичко, а тя ме гледаше колебливо.
-Просто приятели!? – повтори мисълта ми и кимнах спокойно. – Ще е малко трудно. Ти си от другия отбор. – обясни ми и я изгледах учудено.
-И, от кой отбор съм по-точно? – запитах я, искайки да разбера.
-От лошия отбор. – разясни ми и помръкнах, като тя си наля още уиски.
-Значи това, че ти спасих живота не ти е достатъчно, така ли? – попитах я леко раздразнен вече. Колко още трябваше да й се доказвам?
-Благодарна съм ти за това, което направи за мен и това, което правиш и сега. Наистина много. – изрече с малко по мек тон.
-Но? – подканих я, знаейки, че имаше продължение.
-Но… - започна тя, като намръщи изражението си. – Ти си замесен с Дарио, Майкъл. Това не може да се промени. Мразя го…мразех и теб. – изрече с малко по тих тон, заглеждайки се в стената.
-Заради родителите ти? – запитах я мрачно и тя кимна.
-След като си ме мразила, как тогава си спала с мен? – запитах я наистина искайки да разбера това. – По принуда? – попитах я отново, като се изсмях фалшиво.
-Знаейки, че така щях да си отмъстя и да успея да въздам справедливост, тази мисъл ми помагаше и ме караше да играя онази игра. – обясни ми, гледайки на всякъде другаде, но не и към мен. До някъде я разбирах. Защото и аз играех същата игра с Дарио. Но не можех да я разбера как спеше с мен? Това бе отвратително! Мисълта, че докато се е чукала с мен си е мислела всъщност как да ме убие, ме вбесяваше ужасно много. Но не разбирах тогава, защо винаги бе мокра, защо винаги бе готова за мен? И желанието ли е бе една измама? Това е! Никога не се доверявай на една жена! Никога! Научих си урока. Повече нямаше да допусна същата грешка. Никога повече нямаше да се доближа до Лаура! Трябваше да я забравя, да я изтръгна от съзнанието си и между нас повече нямаше да има нищо освен, може би приятелство. Просто една сделка!

Майкъл снощи отново си тръгна, оставяйки ме сама в тази вила. Е, поне имаше ток и ми включи и кабелна. Сутринта, когато станах си направих закуска и кафе, а после реших малко да пооправя вилата. Явно отдавна не бяха стъпвали тук, защото на всякъде бе прашно и започнах да чистя. И без това нямаше какво друго да правя. Имаше домашен телефон, но той бе изключил кабелите, но после аз отново ги оправих. Все пак работех в полицията и знаех как се правеха тези неща с кабелите. Не можеше да ме държи изолирана от външния свят. Щях да полудея така. Може и да бях капризна, както казваше, но ако беше на моето място и той щеше да откачи, ако трябваше да стои с дни и седмици сам в тази вила. В една от стаите намерих разни техни снимки на него и сестра му, когато са били в вилата, както и на родителите им. На снимките бе много по млад и изглеждаше щастлив и безгрижен. Беше с много къса коса и направо не можах да го позная. И като млад бе много красив. Но сега бе много по зрял и много по мъжествен. Прибрах снимките в една кутия, а след това слязох отново долу в хола, като запалих камината, защото ставаше студено. Накрая се реших, взех телефона и набрах номера на Джими, като зачаках да вдигне.
-Лаура? – заговори той с притеснен глас, когато вдигна. –Къде си? Кълна се, ще убия онзи кучи син.
-Спокойно, Джими. Добре съм. – отвърнах му веднага, за да го успокоя. – Наистина съм добре, е малко ми е скучно, но съм добре. Съжалявам, че постъпих така, но наистина според мен това бе най-добрият вариант.
-Не говори глупости. – сразя ме той с ядосан тон. – Говорих с капитана, той щеше да те прати извън града, в къщата на един негов добър приятел. Може, ако искаш още сега да го направим, само ми кажи къде си и ще дойда да те взема.
-Джими… - започнах с колеблив глас. – Съжалявам Джими, но мисля, че е най-добре да остана тук. Наистина на Дарио няма да му хрумне, че се укривам у племенника му. По мисли малко Джими и ще разбереш, че наистина е така.
-Да, да, така е. Но просто му нямам доверие. – изрече припряно той. – Какво иска от теб? Каза ли ти?
-Да. Но не иска нищо от мен, иска просто да ми спаси живота, това е. – отвърнах му, като го чух как изсумтя.
-Не вярвам. – изрече той. – Просто му нямам доверие и това е. Сигурен съм, че има някакъв ужасен план.
-Джими, остави ме аз да взема решение. Знам, че искаш да ме предпазиш, но наистина съм добре, благодарение на него.
-Капитана е бесен, че си взела решение без негово съгласие, Лаура. – изрече той и помръкнах, представяйки си наистина вбесеното изражение на капитана.
-Съжалявам. – изрекох вече за кой ли път. – Моля те извини му се от мое име и се кълна, че ще се реванширам за всичко.
-Той те отстранява от случая. – оповести ми, като се вцепених. – За винаги. След като нещата се успокоят, повече не иска да се занимаваш с този случай.
-Но… - започнах да протестирам.
-Постъпи глупаво, Лаура. Наруши и правилника.Ще трябва да си понесеш последствията, съжалявам. – изрече, Джими, а аз гледах мрачно стената.
-Добре. – примирих се.
-Ще затварям, имам работа. – изрече, Джими и затвори телефона. Поставих телефона бавно на мястото му с мрачно изражение.
Да, така е, постъпих неправилно. Сама си бях виновна. Животът ми бе пълна каша, а това положение бе още по ужасно. Седнах си дивана изкарвайки бутилката водка и си сипах, като изпих една глътка. Самотата бе ужасно нещо. Потискаше ме, карайки ме да се депресирам. Пуснах телевизора на музикален канал, поне да не бъде толкова тихо. И Майкъл! Искал да бъдем само приятели, след като толкова пъти спахме заедно! Това изобщо възможно ли е? Как можех да бъда просто приятелка с него, като веднага щом го погледнех, исках да го докосна, да го почувствам. Не беше честно! Не биваше да изпитвам такива чувства към него. Но още в първият миг, в който го видях, почувствах нещо. Сякаш времето бе спряло, сякаш имах очи само за него. Не, не. Трябваше да си го избия от главата. Едва ли щеше да ми прости, за това предателство. А и той бе племенник на убиеца на родителите ми. Макар, че дори и това не ме спря да спя с него и да ми харесва. Господи, имах нужда от някой. Но, на кой бих се обадила и би дошъл тук. Алекс! Не, това е лудост. Ами, ако Майкъл дойде. Не, той ми бе казал снощи, че няма да идва, че имал работа. Взех телефона и се обадих на Алекс, пък каквото ще да става.
-Лаура, каква изненада! – възкликна с изненадан тон, когато вдигна.
-Здравей, Алекс. – изрекох и аз, като бях леко пияна, но не много.
-Как си? – запита ме той.
-Добре, но ми е малко скучно. В една вила съм и съм сама. – обясних му.
-И, искаш компания? – запита той, усещайки веселостта му.
-Освен, ако не си зает? – запитах с невинен глас.
-Не, не съм. – отвърна ми веднага. – Къде си точно? Ще дойда. – съгласи се, Алекс и му дадох координати на къде точно да кара, а след това затворих телефона.
Какво толкова? Майкъл нямаше да разбере, че е бил тук. Още утре рано сутринта, щях да го разкарам. А и Алекс, нямаше нищо общо с Розенберг. Беше просто обикновен мъж и не бе замесен с тези гадости. Стоях около един час, седнала на дивана и пиейки водката си, когато на вратата се почука. Станах и отидох да отворя, виждайки Александър, който ми се усмихваше ослепително. Приближи се до мен и ме целуна по бузата. Беше облечен в светли дънки и тъмно зелена блуза.
-Здравей. – поздрави ме, Алекс и също се усмихнах леко. – Хубаво местенце. – похвали ме, когато влезе вътре и огледа помещението. – Напомня ми за онази хижа, когато се видяхме за пръв път. Помниш ли? – запита ме той.
-Да, помня. – отвърнах му. Как да не помня? Беше много хубаво тогава. – Искаш ли водка? – запитах го и той кимна.
-Да, виждам, че си започнала да пиеш предварително. – отбеляза усмихвайки се дяволито, а аз му сипах в една чаша, след което я взе. – Наздраве. – подкани ме и взех, своята чаша, като се чукнахме леко. – Е, как си? Защо си сама тук?
-Ами реших да си почина малко. – излъгах го и той ми се усмихна.
-Добре си решила. – съгласи се с мен и седна на дивана, а аз също.
-При теб, как са нещата? – запитах го с интерес.
-Добре. – отвърна ми, не откъсвайки очите си от моите. – Много си красива. – изрече внезапно и се засмях.
-Алекс, моля те. Без комплименти. – изрекох леко нервна.
-Но това е истина. – не се съгласи с мен и отново се засмях.
-Винаги си бил ласкател. – отбелязах и той също се засмя.
-Така е. – съгласи се с мен, усмихвайки се. – Е, понякога съм бил и груб, но това е, защото си ме ядосвала. – обясни ми и се захилих.
-Не, защото ти си ме ядосвал. – протестирах и той се ухили.
-Връзката ни беше изпълнена с много емоции, беше и хубаво и лошо. Но не може всичко да е само хубаво, нали? – попита той и кимнах, съгласявайки се. – Знам, че не бях перфектният мъж, но и ти не беше перфектната жена.
-Да, но прекалено много ми мрънкаше. – обвиних го и се засмя.
-Възможно е, но правихме страхотен секс, нали? – запита ме и до изпих водката си, като си сипах още.
-Понякога. – отвърнах му колебливо.
-Понякога? – запитаме невярващо и кимнах. – Какво не ти е харесвало в мен? – попита внезапно и го изгледах учудено.
-Мърмореното ти. – отвърнах му.
-Това го знам, имам предвид в секса? – уточни се и леко се притесних, като се загледах в чашата си.
-Понякога се държеше като животно. – отвърнах му тихо и той подсвирна.
-Не го вярвам. – поклати глава той.
-Така е, Алекс. – потвърдих. – Обичаше да имаш контрол над мен постоянно. Мразех да ме връзваш.
-Така ли? – запита ме учудено. – Не си ми го казвала никога. – обвини ме и се засмях.
-На теб ти харесваше така. – отвърнах му просто.
-Но те оставях и ти да правиш това, което на теб ти харесва, нали? – запита ме и кимнах. – Компромис. Това е важното в една връзка.
-Важно е доверието, Алекс. – поправих го и той махна с ръка припряно.
-Да и това. Но когато двама души не се разбират понякога е важно да има компромис. – обясни ми и кимнах. Не можех да повярвам, че обсъждахме връзката си, след толкова време! - Ти си страхотна жена, Лаура. Но просто някои неща в теб не ми харесваха и не можех да се примиря.
-Знам. – отвърнах му. Определено не можа да се примири и то за съвсем дребни дреболии, но пък за него тези дреболии бяха важни.
-Ако не те считах тогава за толкова важна за мен, ако беше просто за единия секс, никога нямаше да ти натяквам. Но представи си, че се бяхме оженили? – запита ме и го изгледах доста учудена. - Тези неща щяха да продължават, ти не се слушваше в съветите ми. – обясни ми, Алекс, но и преди също ми го бе обяснявал същото. – Не бих желал жена ми да е ченге.
-И това го знам. Но аз можех да се примиря с лошите ти качества, но ти с моите не можеше. Е, не се получи и това е. – заключих накрая, а той гледаше замислено чашата си.
-Наистина ли няма в момента друг мъж в живота ти? – запита ме, като очите му ме погледнаха с интерес и въздъхнах.
-Може и да има. – отвърнах му.
-И къде е той сега? Познавам ли го? – запита ме и си доизпих водката, като си налях още.
-Не. – отвърнах му, поклащайки главата си.
-Нещо сериозно ли е с него? – попита ме отново, а аз се засмях фалшиво.
-Не, не знам. – изрекох, наистина не знаейки какво всъщност бяхме с Майкъл. О, но всъщност знаех. Бяхме просто приятели! Поклатих глава, гледайки намръщено чашата си.
-Ами ти и твоята приятелка? – попитах го, спомняйки си, че ми бе споменал онзи път в кафето.
-Разделихме се. – отвърна ми незаинтересовано. – Казах ти, че ще се разделим. Нещата с нея също не вървяха. – обясни ми и се зачудих, за какво ли й мрънкаше и на нея.
Внезапно Александър се приближи към мен, като обви ръката си около врата ми и облегнах главата си на рамото му. Имах нужда от малко любов, разбиране, обич и само Алекс можеше да ми го даде. Въпреки всичко той бе страхотен мъж, но бе прекалено претенциозен.
-Алекс, между нас не може да има нищо. – изрекох внезапно и той наведе главата си, като ме погледна с учудени очи. – Просто ти го казвам, за да не си въобразяваш разни неща. – обясних му направо, а той се засмя. – Можем да си останем приятели, Алекс.
-Приятели? – повтори той учудено и имах чувството, че бе дежа вю, като разговора ми от снощи с Майкъл. – А включвали се и секс? – запита ме и се засмях нервно, като се отдръпнах от него и поклатих глава. – Стига, Лаура. Защо иначе ме извика тук? Съвсем сама в тази малка вила и викаш мен…можем да си изкараме много хубаво. – отбеляза той и го изгледах скептично.
-Алекс, не… - опитах се да се изкажа, но не можах, защото устните му внезапно се впиха в моите.
Движеше устните си нежно, като ръцете му се сключиха около кръста ми, а моите застанаха на гърдите му. Ръката му се премести на главата ми, като ме придърпа още по-близо до себе си, превръщайки целувката в страстна. Накара ме да легна върху дивана, а той се настани върху мен, неотделяйки устните си от моите. Не! Какви ги върших? Той не бе Майкъл, целувките му нямаха нищо общо с Майкъл, не изпитвах онова силно желание. С Алекс можеше да е само секс, нищо повече. А исках ли само секс? И с Майкъл беше само секс, но с него изпитвах много по силни чувства.
Александър започна да разкопчава ризата ми, като устните му се бяха преместили на врата ми. Опитвах се да мисля трезво, но и алкохола много, много не ми помагаше, бях прекалено замаяна.
-Алекс… - опитах се отново да кажа нещо, но той отново впи устните си в моите, пускайки езика си в устата ми.
Внезапно чух вратата да се затръшва силно и Александър се отдръпна от мен, а аз подскочих стреснато и изгледах с ужасени очи Майкъл, който бе влязъл току що.
-Каква прекрасна гледка. – заговори Майкъл с ирония и със студен тон, който ме смрази. Гледаше ме с хладни и безизразни очи. – Съжалявам, прекъснах ли ви? – запита той, гледайки ни студено.
-Кой по дяволите си ти? – запита Александър с раздразнен тон. – И, да прекъсна ни. – потвърди той, а аз не знаех как да реагирам. По дяволите!
-Аз съм собственикът на тази вила и не си спомням да съм ти канил тук. – отвърна му хладно, Майкъл, а Алекс стана от дивана и се изправи.
-Лаура ме покани. – отвърна му, Алекс, а аз гледах ту към единия и ту към другия.
-Разбира се. – отвърна му Майкъл, усмихвайки се ехидно. – Само, че трябваше да ми поиска разрешение, за да кани някого и след като не съм и го дал, е по-добре да си вършиш. – подкани го с хладен тон, гледайки го ядосано.
-И какъв си ти, че да ти иска разрешение? Ти си излишният тук мой човек, така че ти си този, който ще си върви, не аз. – отвърна му, Алекс, а Майкъл го изгледа убийствено.
-Стига, Алекс, Майкъл. – изрекох накрая, като също станах от дивана и се изправих. Никой от тях обаче не ме и погледна.
Внезапно Майкъл замахна и стовари юмрука си върху Александър, който падна на пода и изпищях.
-Да не полудя? – викнах му ядосано, но не ме удостои с никакво внимание.
-Никой няма да ме гони от собственият ми дом. – изрече с леден тон, гледайки гневно към Алекс, който се изправи. – Помолих те да си вървиш с добро, но очевидно, ще те изгоня с ритници оттук.
-Стига! – викнах, но отново не ми обърнаха внимание и Алекс също замахна и удари Майкъл по лицето., след секунда Майкъл отново му отвърна с удар. Накрая отидох и хванах Майкъл, иначе щяха да се избият. – Достатъчно. – викнах му, опитвайки се да го държа силно, но беше много по-силен от мен, а и от алкохола нямах почти никакви сили.
-Ще се чукаш с нея, някъде другаде. Не и в дома ми. – викна Майкъл с ужасно гневен тон, като ме изблъска от себе си и паднах на пода, удряйки се леко в ребрата ми и изхоках от болка.
-Лаура! – викна Алекс, като извърнах главата си към него.
-Върви си Алекс. – подканих го.
-Точно така, махай се. – изрече Майкъл с вбесен тон и Алекс си тръгна.
Хванах се за масата, като се изправих, а Майкъл обикаляше вбесено из помещението.
-Може да не се държиш толкова лошо. – изрекох накрая с силен тон, а той се спря на мястото си и извърна бавно главата си към мен и ме изгледа студено.
-О, тогава трябваше да го приветствам със шампанско или пък да си бях тръгнал и да те оставя да се изчукаш с него и после да се върна, когато приключите. Да го извикам ли обратно, а? – викна ми със гневен тон, а аз го изгледах невярващо.
-Ти си ужасен - изрекох, като се строполих на дивана.
-А ти си проклета кучка! – викна ми, все още вбесен и затворих очите си, а после отново ги отворих. – Ти с ума ли си? Колко пъти ти казвах, да не споменаваш на никого къде си? А ти какво направи? Обадила си се на бившия си за едното чукане.
-Млъкни. – викнах му вече ужасно издразнена.
-Няма да млъкна. – продължи да ми вика,като скръстих ръце. После си сипах още водка и изпих голяма глътка. – Ако искаш секс, да ми се беше обадила тогава. Мога още веднъж да си представя, че си Катрин. – извърнах главата си към него вбесена. Станах от дивана и отидох, заставайки до него, гледайки го непоколебимо в очите.
-Не съм курва. – изрекох тихо, но и вбесено. – Не извиках Алекс, за да се чукам с него, а просто да се видим, защото ми бе скучно. Нямаш право да ми вдигаш такъв скандал. А и дори и да исках да правя секс с него, това теб не те засяга и даже изобщо не ти дължа никакво обяснение. – изрекох всичко накрая в лицето му, но той дори и не трепна, а продължаваше да ме гледа студено.
Извърнах се и му обърнах гръб, запътвайки се отново към дивана, надявайки се вече да престанем с този спор. Внезапно обаче ме хвана силно за ръката, като ме извърна към себе си и впи властно устните си в моите. Целуваше ме грубо и страстно, като веднага пусна езика си в устата ми, принуждавайки ме да отвърна на яростната му целувка. Побутна ме, като ме затисна до стената и долепи тялото си до моето, можейки да го усетя. Постави ръцете ми до главата ми, преплитайки пръстите си в моите, стискайки ги силно.
-Лаура или Катрин. – изрече с дрезгав глас, след като се отдръпна от устните ми, а аз дишах тежко, като гърдите ми се повдигаха леко. – За мен си една и съща. Гласът ти, тялото ти е едно и също, единствено същността ти е различна. Всичките ти лъжи, използването ти на сестра ми, никога няма да ти го простя.Може и да не си курва, но си една кучка. Искаш да спиш със всеки, но не и с мен. Вече никога няма да ми се отдадеш доброволно, нали? – запита ме, гледайки ме в очите, като все още стискаше ръцете ми в своите. Загледах се в гърдите му, беше облякъл тъмно синя риза, като си бе наметнал черно, разкопчано яке. Исках го, тялото ми го искаше отново, но не и разума ми. Само щях да страдам с него. А и, какъв е смисълът? Той искаше само секс. Не му отговорих нищо и само гледах втренчено гърдите му. – Повече да не съм видял никого тук, иначе кълна се ще си платиш. – заплаши ме и повдигнах глава, виждайки в очите му, че не се шегуваше. – Ако ти е скучно ми се обади и ако мога ще дойда, ако не, твой си проблем, да не се беше забърквала с мен. – изрече накрая, като студената в гласът му се бе завърнала.
Пусна ме, като се отдръпна от мен и седна на дивана, сипвайки си уиски, а аз стоях все още на същото място непомръдвайки, гледайки го втренчено. Кога този кошмар щеше да свърши? Кога щях да се завърна към нормалния си живот?

Гледах втренчено в чашата си. Бях излязъл вънка, малко на въздух и да успокоя гнева си. Побеснях, когато влязох и я заварих с този нещастник. Господи, исках да го убия и повече никога да не се налага да го виждам. Как е посмяла да му се обади и на всичкото от горе да го покани в моята вила! Засмях се фалшиво и поклатих глава. Просто нямах думи. Изобщо не й пукаше за нищо, за нищо. Проклета да е! Изпитах такава ревност, че просто откачих. Да я видя в обятията на друг, да се целува с друг. Ако не се бях появил, сигурно щеше да се изчука с него. Господи! Какво ми ставаше? Не съм изпитвал такава ревност, дори и докато бях с Линда. Не може да имам чак такива силни чувства към нея. Не може! Дори и не исках и да си помисля, че простата дума бе „любов”. Отказвах да приема, че всъщност съм влюбен в нея. Но върших такива глупости, заради нея. Спасих я от вуйчо си, докарах я тук, изпитвах луда ревност. Искаше ми се да има очи само за мен. Не! Стига! Осъзнай се. Просто не искаш да я убият, това е. Не бях чудовище и за това й помагах.
До изпих уискито си и накрая влязох вътре. Лаура беше на дивана със затворени очи и май спеше. Стоях известно време прав, като само я наблюдавах. Ръцете й бяха отпуснати, черната й коса, се спускаше като прекрасен водопад до рамената й. За чудих се как я харесвах повече. С черна или руса коса? Може би с черна, защото така лицето й се открояваше още повече. Исках да е естествена, дори и докато беше Катрин, не харесвах прекаленото й много грим. Хм, когато спеше и не говореше ми харесваше повече. Може би, защото бе уязвима така. Приближих се бавно и коленичих до нея, заглеждайки се в отпусналото и спокойното й лице. Господи, ако нещата бяха други, различни, щях да бъда с нея, щях да се боря за нея и никога да не я пусна от живота си. Обвих ръцете си около нея, като я вдигнах внимателно, а тя измърмори нещо на сън и се сгуши в прегръдките ми. Вдъхнах от аромата й, докато я носех на горе. Влязох в спалнята и я поставих на леглото. Ръцете ми хванаха копчетата на ризата й, като се спрях за миг и я погледнах, но тя спеше спокойно. Разкопчах ризата й, след което я свалих и я сложих на близкият стол. После се пресегнах за дънките й, като ги разкопчах, а после ги махнах от нея. Имаше страхотни дълги и слаби крака. Мъжествеността ми реагира на гледката, но се опитах да пропъдя чувството. Чудих се дали някога това желание към нея щеше да изчезне? Поклатих глава, като се пресегнах за завивките и след това я завих. Искаше ми се да я целуна. Достатъчно, защо си се разнежил така? Станах, като загасих лампата и след това и излязох от стаята й. После влязох в една от другите спални, като се съблякох напълно гол и веднага легнах и заспах.
Събудих се от звъненето на телефона ми. Простенах раздразнено, като отворих очите си и се пресегнах взимайки телефона си.
-Да.- проговорих с уморен глас.
-Още ли си спиш?- запита гласът на Браян.
-Да.-потвърдих.-Както виждам ти си станал рано, което е учудващо за теб.-отбелязах, понеже Браян наистина обичаше да спи до късно.
-Аха, нали?- запита, като се засмя.- Май Рейчъл ме променя. Къде си ти? Какво ще правиш после?
-При Лаура съм.-отвърнах му и чух как подсвирна.- Не си мисли глупости, Браян. Просто и правя компания, понеже е сама.
-Да, да. Разбира се.-отвърна ми той със шеговит глас.- Може поне да кажеш на Рейч, къде е, все пак й е приятелка, а и нещо ти няма доверие.
-Знам.- отвърнах му. Нямаше ми доверие, понеже бях племенник на Дарио.- Ще си помисля, ако реша ще се обадя на Рейчъл.
-Хубаво, приятелю. По-късно можем да пием кафе някъде.- изрече той, като внезапно чух някакъв шум.
-Добре, ще ти се обадя, до после.- казах му и затворих телефона, като се заслушах. Лаура ли беше?
Станах от леглото, като се облякох, а после излязох от стаята и огледах коридора подозрително.
-Лаура! – викнах с висок глас, като отидох до стаята й и почуках на вратата.- Лаура.- проговорих отново и отворих вратата, като я видях и тя се обърна към мен учудено.
-Какво има?- запита ме, гледайки ме изненадано. Все още бе по потника си и по бельо.
-Чух някакъв шум и дойдох просто да проверя.- обясних й, а тя ме гледаше все още учудено.
-Да, добре. Добре съм. Просто се спънах и паднах.- отвърна ми и кимнах леко.- Би ли излязъл, искам да се изкъпя.- помоли ме и отново кимнах, като се обърнах и излязох от стаята й.
Облегнах се на вратата, като въздъхнах. Прекалено много се притесняваш! Казах си, като поклатих глава. Все си мисля, че може да й се случило нещо. Сигурно се дължеше от факта, че Дарио я бе отвлякъл. Запътих се надолу, като отидох в кухнята и направих палачинки за закуска. После направих и кафе и седнах на стола. Лаура дойде, като ме изгледа леко съмнително и притеснено. Седна на стола, като изпи една глътка от портокаловия сок.
-Съжалявам за снощи. – обади се внезапно и я погледнах изненадано.- Бях малко пияна. – опита да се оправдае и се подсмихнах.
-Знам и не бе малко, а доста.- отвърнах й, като изпих глътка от кафето си.
-Не помня…- започна притеснено и я погледнах учудено.- Как съм отишла в стаята си?
-Занесох те.- отвърнах й просто и незаинтересовано.
-Станало ли е…станало ли е нещо?- попита ме още по-притеснено и я изгледах изненадано, а после се засмях.
-Питаш дали сме правили секс ли?- запитах я и аз и тя кимна. – Не, не сме. – отсякох твърдо.- Предпочитам да си в съзнание, когато го правим. – допълних след малко, а тя се намръщи. – Ще тръгвам. – заявих и, като си до изпих кафето и станах, а тя повдигна поглед към мен учудено.- И понеже не си спомняш, тогава ще повторя отново това, което ти казах снощи - изрекох, като се обърнах към нея, гледайки я в очите.- Ако още веднъж поканиш някой тук, без мое позволение…ще си платиш скъпо. – заплаших я и то не на шега, а тя ме изгледа изненадано.Обърнах се запътвайки се към вратата, но после се спрях и отново се обърнах към нея.- И повече да не съм видял бившият ти, иначе ще го убия следващият път, когато се изпречи пред мен.- заявих й, а после вече без да чакам да ми каже нещо излязох от кухнята, а след това и от вилата, качвайки се в колата си и подкарах към компанията.
Паркирах колата на паркинга, а после влязох в сградата и отидох в кабинета си, като въздъхнах. Опитах се да се съсредоточа в работа си, но съзнанието ми бе с Лаура. Престани! Скарах се на себе си, като разтрих челото си с ръце. Някой почука на вратата и го подканих да влезе. Вдигнах поглед и видях, че е Дарио.
-Здравей, Майкъл.- поздрави ме той и след това седна срещу мен.
-Здравей, как си?- запитах го, като станах и налях по една чашата уиски и му подадох чашата, а после отново си седнах на мястото.
-Добре съм, но все още съм бесен, че не можем да открием малката курва.- отвърна ми и кимнах.
-Знам, знам. – изрекох, като махнах с ръка. – И аз искам да си плати за всичко, но искам да съм аз този, който ще я нарани. – обясних му и той кимна подсмихвайки се.
-Сигурен съм, че са я отвели някъде и са я скрили, но скоро ще разбера къде.- закани се с мрачно изражение.- Никой не може да се подиграва с мен или с теб и да остане безнаказан. Никой.- заяви и кимнах, а после погледа му се спря на документите пред мен.- Имаш много работа ли?
-Да, да. – отвърнах му. – Знаеш, трябва да се работи.
- Така е. – потвърди Дарио, усмихвайки се. – Радвам се, че се разбира ме толкова добре, Майкъл. Баща ти е виновен, че ни отдалечи един от друг. Бих искал да си оправя отношенията и с майка ти и с Карън. – заяви внезапно и го погледнах сериозно. – Какво ще кажеш, ако вечеря ме всички. – предложи ми. По дяволите!
-Да, да може. Но Карън е наказана. Не знам дали знаеш, но я арестуваха.- обясних му и ме погледна изненадано.
-Не, не знаех.- отвърна ми учудено – Въпреки това, може да вечеря с нас, нали? – запита ме.
-Да, разбира се. Добре, ще поговоря с мама и ще ти се обадя.- заявих му и той кимна.
-Добре, тогава. Аз ще тръгвам и ще те оставя да работиш.- изрече, като стана от стола и кимнах, а после той излезе от кабинета ми.
Въздъхнах, като се облегнах на стола си. Вечеря! Какво го прихваща? Защо ще иска да вечеряме всички? Не вярвах в добрите му намерения. Мамка му! Какво е намислил сега?
-Дарио иска да вечеря с нас! – възкликна майка ми, когато се прибрах й съобщих за намеренията му. Гледаше ме с изненадано лице и леко ужасено.- Защо? - запита ме неразбирайки.
-Иска да си оправи отношенията с теб и Карън.- отвърнах й колебливо, а тя повдигна веждите си изненадано.
-А, ти какво мислиш?- запита ме и въздъхнах.
-Не знам, мамо. Да му дадем шанс, а?- попитах я и аз, а тя ме изгледа невярващо.
-Аз…аз, не искам да го виждам. – изрече притеснено и я погледнах учудено.
-Мамо, ще бъде просто една вечеря. – обясних й, но тя бе ужасена от този факт.- Ще го накарам да дойде тук, ние няма да ходим в имението му. – изрекох.
-Добре, добре. – отвърна ми притеснено.- Хубаво. Но му кажи да дойде сам, не искам мутрите му в дома си. – заяви ми и кимнах.
-Добре, мамо. – казах й, като се приближих и я целунах по челото. –Почивай си, ще отида да видя Карън. – изрекох, а тя кимна, но притеснението й не бе изчезнало от лицето й.
Не разбирах, защо толкова се притесняваше. Запътих се към горният етаж и почуках на вратата на стаята на сестра си. Не получих отговор и влязох в стаята й, нея я нямаше.
-Карън!- викнах, като огледах, но не получих никакъв отговор. Отидох и почуках на вратата на банята. – Карън!- викнах отново и отворих вратата, но банята бе празна. Къде беше тази малка досадница? Започнах да я търся из къщата, попитах и прислугата, но ми казаха, че не са я виждали. – Мамо!- викнах, когато отидох в хола.
-Какво има, скъпи?- запита ме тя, като се обърна към мен.
-Карън я няма, не е в стаята си, не е и в къщата.- отвърнах й с раздразнен тон.
-Синко…- започна тя, но я прекъснах.
-Нарушила е заповедта ми. Не мога да повярвам!- отсякох ядосан, като изкарах телефона си и набрах нейния.- Изключен е.- оповестих невярващо след малко, а майка ми се намръщи. – Ах тази малка…ще види тя.- заканих се вбесено. – Къде може да е? Знаеш ли?- запитах майка си ядосано.
-Синко, успокой се.- изрече тя, гледайки ме уморено.- Не може да се държиш със сестра си така. Тя млада, има нужда да излиза.
-Да, знам.- отвърнах й с висок тон.- Но, ако се държеше разумно и не вършеше глупости, като това да я арестуват, нямаше да я наказвам и щях да я оставя да излиза. – обясних й.
Поклатих глава и накрая излязох от хола. Внезапно почувствах нещо по крака си и наведох погледа си, гледайки втренчено някаква котка, да ми се умилква, а след малко кихнах.
-Ти пък какво правиш тук?- запитах, гледайки невярващо котката. Нямахме никакви животни. От къде се е дянала тази котка? Не беше много голяма и бе с кафява и бяла козина и не преставаше да ми се умилква около крака ми, а след това отново кихнах. По дяволите! - Престани.- скарах се на котката, идейки ми да я изхвърля. – Дорис!- викнах една от прислугите, която се появи след минута.
-Какво има, сър?- запита ме тя.
-Какво е това?- попитах я и тя погледна надолу към котката.
-Ами, котка, сър.- отвърна ми, Дорис и я изгледах раздразнено.
-Знам, че е котка, Дорис. Какво прави тук това животно?- попитах я с ядосан тон, като отново кихнах.
-Аз…нямам представа.- отвърна прислужницата, но имах чувството, че май ме лъжеше.
-Дорис, ела.- подканих я и тя се приближи до мен, гледайки ме притеснено.- От къде се взе тази котка, Дорис? – запитах я със спокоен глас.
-Господине, аз…наистина.- започна заеквайки…
-Мац, пис, пис, къде си Клая?- дочух гласът на сестра си, която се появи и тогава ме видя и замръзна, а аз я погледнах невярващо. – Клая!- възкликна, Карън, като дойде до мен и взе животното, като я прегърна в обятията си.
-Твоя ли е тази котка?- запитах я, гледайки я невярващо.
-Да. – потвърди сестра ми, като милваше животното.
-От къде се дяна?- запитах я, а очите й ме погледнаха притеснено, а аз отново кихнах. Мамка му!
-Подариха ми я.- отвърна ми и я изгледах учудено.
-Кой?- попитах.
-Един приятел.- изрече, като я изгледах подозрително.
-Кой приятел? И защо ти я подарява?- попитах отново.
-На разпит ли съм?- запита ме вече раздразнено.
-Къде беше?- попитах я отново, не й обръщайки внимание.
-Да, купя храна за Клая.- отвърна ми, като продължаваше да гали животното.
-Клая ли се казва?- запитах и тя кимна притеснено.
-Не е ли хубава, господине?- попита, Дорис, като и тя погали животното, а аз отново кихнах.
-Не, не е хубава, и знаеш прекрасно, че имам алергия към котки. Махни я веднага!- наредих на Карън, а тя се намръщи.
-Не е честно. Харесвам това животно и си я искам. – заяви ми ядосана.
-А, аз какво ще правя?- запитах я вбесено.
-Господине…- започна, Дорис.
-Ти да мълчиш, прикривала си я.- обвиних я и тя се сви притеснено.
-Няма да изгоня, Клая. Ще остане с мен.- заяви ми, Карън и я изгледах невярващо.
-Мразя котки!- заявих й с висок тон и отново кихнах. – Искаш постоянно да кихам ли?- запитах я и Карън се изкикоти. – Не е смешно. Имам алергия, ще я гледаш вън.
-Какво става?- дочух гласът на майка ми, която дойде.
-Дъщеря ти е взела котка, имам алергия към котки.- обясних й раздразнено.
-Мамо, моля те…- започна умолително, Карън.
-Недей да гледаш с такова невинно лице.- казах й вбесено. – Мамо, няма да търпя тази котка. – заявих й твърдо.
-Стига!- викна накрая майка ни. – Престанете да се карате и двамата. – скарани се тя. –Майкъл, Карън може да я гледа в стаята си.
-Да, да.- започна да подскача сестра ми радостно, а аз отново кихнах.
-Невероятно! – възкликнах невярващо, като се обърнах и се отдалечих.- Хубаво, но да не се е мярнала пред мен тази котка, иначе ще я сложа в тигана.- заплаших я, а Карън ме изгледа вбесено, като аз се обърнах и се запътих към изхода.
-Ти си идиот. – викна ми, Карън сърдито, но не й обърнах внимание.
Да ми доведе котка, при предположение, че имам алергия! Телефона ми звъна, когато излязох вън.
-Да.- отговорих с ядосан тон, когато вдигнах.
-Майкъл. – чух гласът на Линда.- Добре ли си?- запита ме тя притеснено.
-Да, да. Извинявай, просто се скарах с сестра ми. Взела е котка вкъщи, представяш ли си? Изобщо не се съобразява с това, че имам алергия.- обясних й раздразнено, а тя се засмя.
-Милият ми и аз исках да си взема, но заради теб не го направих.- сподели ми и се засмях.
-Добре, че не си го направила, иначе щях да я изхвърля през терасата.- усмихнах се, като се приближих до колата си. – Как си ти? Отдавна не сме се чували и виждали.
-Именно за това ти се обаждам. Искаш ли да се видим?- запита ме и кимнах.
-Да, разбира се. Къде искаш да се видим? – попитах я и тя ми каза в кое кафе.- Добре, след малко ще бъда там.- заявих й и затворих телефона, а после се качих в колата си и подкарах към кафето.
Пристигнах в кафето, като Линда все още я нямаше и седнах на една маса и я зачаках да дойде. След малко тя се появи и седна до мен, като изглеждаше леко притеснено.
-Как си? – запитах я с интерес, а тя си поръча едно късо кафе.
-Добре.- отвърна ми.- А ти? Как вървят нещата при теб?
-Добре, добре съм.- изрекох, като изпих глътка от сока си. – Какво има? Изглеждаш нервна.- отбелязах и тя ме погледна притеснено. – Случило ли се е нещо? – запитах с интерес.
-Ами аз…- започна, чудейки се явно как да ми обясни и започнах да се чудя и аз какво е станало.
-Говори направо, Линда.- подканих я вече загрижен, какво ли е станало.
-Направих една грешка, ужасна грешка.- изрече притеснено, а аз я погледнах изненадано.
-Каква грешка?- попитах я учуден.
-Аз…спах с друг.- оповести ми и я изгледах доста изненадан, а после засмях.
-И за какво се притесняваш?- запитах я, вече по спокоен.- Помислих, че е станало нещо сериозно.
-Не се ли сърдиш?- запита ме учудено.
-Линда, вече не сме заедно.- започнах да й обяснявам спокойно.- Можеш да бъдеш с който си искаш, няма да ти вдигам скандали.
-Да, но…-започна тя притеснено.- Мисля, че са ме използвали. Защото мъжът с когото спах е ченге. – информира ме и я погледнах невярващо.
-Ченге? – запитах доста изненадано.- Как се казва?- попитах с интерес.
-Какво значение има?- попита нервна.
-Има, може и да го познавам.- отвърнах й просто и ме погледна учудено.
-Джими, казва се, Джими.- оповести ми и замръзнах, като я изгледах вцепенено.
-Копеле!- изрекох с вбесен тон. Не мога да повярвам! Не им стигнаха мен и сестра ми, ами сега и бившата ми приятелка!
-Какво има?- запита ме притеснено, Линда.
-Нищо.- изрекох ужасно вбесено.Този нещастник, започвах да го мразя все повече и повече. Не стига, че се бъркаше и в живота на Лаура ами и сега и в живота на Линда!
-Ядосан си. Съжалявам, стана…стана просто изведнъж.- започна да ми се оправдава.
-Не се ядосвам, за това, че си спала с него.- обясних й с раздразнен тон и ме погледна изненадано.- Той не е добър човек. И е вярно,като подозираш, че те използва, така е. По-добре повече не се виждай с него. - изрекох накрая.
-Не разбирам.- каза, гледайки ме учудено. – Не си ядосан, че съм спала с него, но не искаш да се виждам с него.- изрече наистина не разбирайки нищо.
-Казах ти, използва те. Питал ли те е за мен, кажи ми?- подканих я и тя се намръщи.
-Да, няколко пъти.- отвърна ми и въздъхнах.
-Виждаш ли? Иска информация, това е.- заключих накрая и тя помръкна.
-Голяма глупачка съм.- нареди се нещастно и я погледнах тревожно.
-Не, не, не си.- изрекох, опитвайки се да успокоя.- Не си виновна. Този нещастник е виновен и кълна се, ще си плати. – заканих се сериозно и тя кимна, като няколко сълзи се стекоха по лицето й. Пресегнах се и изтрих с ръката си сълзите й.
-Искам просто някой да ме обича. Ти, ти не ме обичаш вече. Не разбирам, защо никой не ме обича истински?- запита плачейки и се намръщих.
-Ти си страхотна жена, Линда. И не бива да си мислиш подобни глупости, заради мен и онази нещастник. Ще намериш правилният мъж за теб, ще видиш. Изрекох сигурен, а тя изкара едни кърпи и избърса сълзите си.
-Съжалявам.- изрече накрая.- Просто исках да ти кажа, не исках случайно да разбереш от друг. – обясни ми и кимнах, каро се усмихнах леко.
Телефона й звъна и тя вдигна, започвайки да говори, като явно беше някакъв клиент. Този кучи син! Ще си плати! Заканих се мрачно. Щях да си поговоря и с Лаура. Трябваше веднъж завинаги да оставят мен, семейството ми и приятелите ми.

Разхождах се цял ден в гората и накрая се прибрах в вилата и се строполих на дивана Въздъхнах тежко, като пуснах телевизора нещо да гледам. Направих си един сандвич и хапнах малко. Може би наистина прекалих малко онази вечер и не трябваше да каня Александър тук. Но за бога, от къде можех да предположа, че Майкъл ще дойде? Наистина, до колкото си спомнях беше побеснял. И, защо се ядосва толкова? Нали беше казал, че ще бъдем само приятели. Типично за мъж. Не може да понесат, че вече друг мъж е с жената, с която е бил. Ама и аз съм една глупачка. Точно с Алекс ли? Трябваше ми друг, някой нов. Не, трябваше да отида и да си взема душ. От разходката се бях изпотила.Тъкмо, когато станах от дивана, входната врата се отвори и се обърнах да видя Майкъл.
-Здравей.- отвърнах му незаинтересовано.
-Добре ли си прекарваш?- запита ме с сарказъм и повдигнах веждите си изненадано.
-Трябва ли да ти отговарям или се правиш на тъп.- отвърнах му с досада и изражението му стана ядосано.
-Да, докато ти си тук, май колегата ти е заел мястото ти.- заяви ми, а аз го погледнах не разбиращо.
-Моля?- запитах не разбирайки нищо.
-Говоря за онзи нещастник, приятелят ти или любовникът ти, не знам какъв ти е, Джими.- обясни ми и го изгледах учудено.
-И, какво за Джими?- запитах, сякаш бях малоумна.- Неразбирам нищо.
-Спал е с Линда.- отвърна ми с ядосан и висок тон и го изгледах изненадано, а после се засмях.
-Ти си такъв егоист, Майкъл.- обвиних го и ме погледа мрачно- Не искаш никоя от жените ти, с които си спал да си имат друг мъж.
-Моля?- запита ме с ядосано изражение.- Не се прави на интересна. Не е вярно това. Той я използва, точно по-същият начин, както ти използва мен. Кажи на това копеле, да остави Линда намира, иначе ще го убия.- закани се с гневен тон и се засмях
-Съжалявам, нищо не мога да направя по-този въпрос.- отвърнах му, а той ме изгледа изненадано.
-Нищо?- запита ме.
-Нищо.- повторих отново.- Не и докато съм тук и съм изолирана от света. – обясних му и той се засмя.
-Не, не. Не ми излизай с този номер, Лаура.- изрече, Майкъл и се приближи, заставяйки до мен.- Ще стоиш тук, докато аз ти кажа, докато се уверя, че Дарио ще престане да те преследва.- обясни ми, гледайки ме в очите, а аз притаих дъх. Отдръпнах се малко назад, защото не ми харесваше прекалената му близост.
-Защо толкова много искаш да опазиш живота ми?- запитах го внезапно и той повдигна веждите си изненадано, като отново се приближи, а аз отново отстъпих назад.
-А, ти защо бягаш от мен?- запита ме също и се засмях притеснено.
-Не бягам.- отвърнах му, като пак се приближи, а аз отново отстъпих назад, докато вече не се допрях до стената, нямайки накъде вече да бягам.
-Бягаш.- обвини ме, заставайки до мен, като сложи двете си ръце около мен.- Какво има? Страх те е да си близо до мен ли?- запита ме, а очите му не се откъсваха от моите.
-Не.- отвърнах му, а той се подсмихна.
-Ти си такава лъжкиня, Лаура. – обвини ме с леко хладен тон.- Никога няма да престанеш да ме лъжеш, нали?
-Зависи.- отвърнах му и Майкъл повдигна веждите си изненадано.- Лъжата ме устройва, така се защитавам.
-От какво се защитаваш?- попита ме подигравателно и се намръщих.
-От теб.- отвърнах му просто и той се подсмихна.
-Не смяташ ли, че ако исках да те нараня, до сега да съм го направил милион пъти?- запита ме, като пресегна ръката си и докосна косата ми и я загали леко.
-Да, така е.- отвърнах му леко притеснено от внезапното му нежно докосване. Как можех да му обясня, че ту исках да бъда с него и ту не исках. Той бе толкова противоречив, в всяко едно отношение. – Но никога не се знае, какво може да ти хрумне, нали?- запитах го и той се подсмихна.
-Съмняваш се.- заключи и кимнах. –Не ме интересува, съмнявай се колкото си искаш. Твой си проблем.- сви раменете си незаинтересовано и се намръщих. – Но искам да кажеш на колегата си, да се отдръпне от Линда, иначе не отговарям.- заплаши ме и след това се отдръпна и се отдалечи от мен, а аз въздъхнах облекчено. Господи, как имах нужда да ме докосва, да усетя устните му по врата си, ръцете му да ме галят по голата ми кожа, да усетя неговата топла кожа до моята. Тръснах глава, опитвайки се да се съвзема и видях учуденият му поглед.
-Какво има? – запита ме любопитно, а аз си поех въздух.
-Нищо.- отвърнах му леко троснато и изнервена. Защо, по дяволите, трябваше да го желая толкова? Той сигурно въобще не ме желаеше вече. Дори и когато ме видя напълно гола онази път, не издаде с нищо, че ме желае. Дали вече си бе намерил друга? Друга, която е заела мястото ми и защо толкова много ме болеше от този факт. – Ще оставаш ли тази вечер?- запитах го, опитвайки се да се заинтересувам от нещо друго.
-Не.- отсече и се намръщих. Никога не оставаше. Никога! – Ще се прибирам вкъщи.- обясни ми и кимнах.
-Хубаво тогава. Ще отида да си взема един душ.- изрекох, като му обърнах гръб и се запътих към стълбите.
-Добре, аз ще тръгвам. Приятна вечер, Лаура.- пожела ми и се обърнах да видя точно, когато отвори вратата и излезе навън.
Въздъхнах и отидох в стаята си, като си съблякох дрехите, оставяйки напълно гола. Взех бялата хавлия и влязох в банята пускайки топлата вода да се стича по тялото ми. Исках го. Исках поне още веднъж да почувствам тялото му. Господи, така го желаех! Да се правя на безразлична, когато бе с мен, ме убиваше. Защо? Защо го желаех толкова силно? Толкова ли силни чувства имах към него? Обичах ли го? Това ли бе прословутият отговор, който не исках да приема? Въпреки ужасното му държание преди, аз го харесвах. Още в началото го харесах. Но не можехме да бъдем заедно. Беше невъзможно.

***
Прибрах се вкъщи, като си сложих една бяла риза и закопчавах копчетата на ръкавите си. Дарио щеше да дойде всеки момент. Когато излязох от вилата и погледнах към стаята й, виждайки я от светлината, как се събличаше, ми идеше да се върна да се кача горе при Лаура и да я любя цяла нощ, да забравя за всичко, да се насладя на тялото й. Имах чувството, че чувствата ми към нея, ставаха все по-силни, което не бе нормално. Когато ми каза, че лъжела, за да се защитава от мен, доста се изненадах. Защо? За да не я нараня ли? Кога съм я наранял? Никога! Дори я спасих от вуйчо си, а тя продължаваше да се съмнява с мен. Това ме вбесяваше. Омръзна ми да й се доказвам. Не виждаше, беше сляпа за всичко, което върших заради нея. Сложих черната си вратовръзка и след това наметнах тънкото си черно сако. Погледнах се в огледалото. Изглеждах добре, за човек, който щеше да приветства убиеца на баща си. Поклатих глава. Кога най-накрая всичко това щеше да свърши. Беше ми дошло до гуша от всичките тези лъжи и преструвки.
Излязох от стаята, като погледа ми се спря на нещо космато, което дойде до мен и се погали в краката ми.
-Пак ли ти? – запитах, гледайки мрачно котката и веднага кихнах.- Знаеш ли, играеш си с късмета си косматко. Имам огромно желание да те хвана и да изхвърля от къщата. – изрекох на котката, но тя само измяука и на всичкото отгоре се заигра с обувката ми.
-Клая!- възкликна, Карън, която се появи и веднага си взе животното.
-Какво бях казал?- запитах я, а тя ми се намръщи.
-Съжалявам, избягала е, не съм видяла.- оправда се сестра ми и се намръщих.
-Махни това животно от очите ми.- наредих й, като кихнах и й обърнах гръб, запътвайки се надолу.
Тъкмо, когато слязох на вратата се позвъня и Дорис отиде да отвори вратата.
-Добър вечер, господине.- поздрави тя, Дарио.
-Добър вечер, добър вечер.- изрече той, като влезе и ме видя.- Здравей, Майкъл. Много се радвам, че съм тук.
-Да, здравей.- поздравих го и аз, като отидох и го прегърнах.
-Къде е майка ти?- запита той любопитно.- Нося шампанско и много хубави бонбони.- информира ме, като ги показа.
-Не беше нужно, вуйчо. – казах му, а той ми се усмихна.
-Моля те, не можех да дойда с празни ръце.- отбеляза той.
-Добър вечер.- дочух гласът на майка си и се обърнах да я погледна, като тя гледаше притеснено към Дарио.
-Здравей, мила. Радвам се да те видя.- изрече той, като отиде и я прегърна. – Отдавна не съм идвал тук.- отбеляза Дарио.
-Не се е променило, кой знае колко.- отвърна му майка ми.
-Карън!- възкликна, Дарио, като сестра ми се появи, но го гледаше притеснено. Дарио отиде и я прегърна.- Колко си пораснала. Когато те бях видял последният път, беше малка, а сега си като красива принцеса.
-Благодаря ти, вуйчо.- проговори, Карън, усмихвайки се леко, като се отдръпна от него и дойде, заставайки до мен.
-Е, тогава да седнем на масата и да вечеря ме.- предложи майка ми.
-Да, разбира се. – съгласи се, Дарио.
-Не изглежда толкова страшен.- прошепна ми, Карън в ухото и извърнах развеселен глава към нея. – Спомнях си преди, че изглеждаше много страшен.
-Не е вярно.- казах й, докато вървяхме към трапезарията.
-Ако беше нормален, сигурно много щях да го обичам.- отбеляза тъжно тя.
-Какъв то и да е, той ти е вуйчо, Карън.- изрекох аз, а тя се намръщи.
-Защо трябва да се занимава с такъв мръсен бизнес?- запита отново тъжно.
-Какво си шушукате вие двамата?- запита ни високо, Дарио.
-Нищо, нищо, говорим си.- отвърнах му спокойно, като после седнахме около масата.
-Е, как си Ребека?- запита той майка ми.
-Добре, горе долу. Но ми липсва много Джеймс.- отвърна му тя.
-Да, да. Смъртта на брат ми, беше голям удар и за мен.- изрече той и го изгледах съмнително. Дали? – Въпреки това, винаги можете да разчита те на мен. Беше ми много тъжно, че Джеймс ни отдалечи един от друг.
-Защо татко не те харесваше?- запита внезапно, Карън и простенах вътрешно, а Дарио се подсмихна.
-Имахме някои разногласия, мила.- отвърна й той.- Знаеш, работа за възрастни.
-Но аз вече съм голяма.- протестира сестра ми
-Карън, моля те.- предупреди я майка ми, и сестра ми се намръщи.
-Няма нищо, тя е просто любопитна, нормално е.- отвърна й мило, Дарио. – Как върви в гимназията, скъпа?
-Зле.- отвърна му, Карън. – Не ми харесва там.
-Но, защо?- запита я учудено, Дарио и се намръщих.
-Мислят, че съм като теб. – отвърна му тя.
-О!- възкликна, Дарио, усмихвайки се леко.- Но ти не си като мен. Ти си мила, добра, красива, същинско съкровище.- отбеляза той и Карън се изкикоти. – Кажи ми, кой мисли, че си като мен и ще го набия.- закани се той и сестра ми се засмя.
-Мислих, че си много лош, но изглеждаш добър.- отбеляза, Карън и Дарио се засмя.
-Не съм лош.- отвърна й мило, Дарио. Да, да. Изобщо не си! Казах си мислено. Майка ми, изглеждаше много изнервена. Явно се притесняваше от присъствието на Дарио. Поговорихме си за веществени неща, като след като се навечеряхме отидохме в хола, да пийнем малко. Изпих глътка от уискито си, като майка ми се оттегли за малко. Дарио също излезе някъде, а аз останах с Карън.
-Не може ли и аз да пийна малко?- запита ме намусено тя.
-Не. – отсякох твърдо. – Малка си и си непълнолетна. Няма да пиеш.- изрекох, а тя се намръщи.
Доизпих уискито си и отидох да потърся майка си, бавеше се прекалено много. Тъкмо стигнах до кухнята, като чух гласът на майка ми и на Дарио. Спрях се и се заслушах, понеже спореха за нещо.
-Престани.- изрече майка ми с ядосан тон и се учудих.
-Няма да престана.- каза й, Дарио раздразнен тон.- Искам да знам истината.
-Няма никаква истина.- каза му майка ми, усещайки нервността й. За какво спореха, по дяволите? Не знаех, че са толкова близки! – Престани да се ровиш в миналото.
-Ще се ровя, ако наистина Майкъл, излезе, че е мой син.- отвърна й Дарио и замръзнах на мястото си, като се вцепених. Какво!?
-Той не е твой син. – отсече майка ми.- Син е на Джеймс. Той е неговият баща.
-Дали? Правила ли си днка тест? – запита я, Дарио – Може да се окаже, че е мой син. Онази нощ…
-Онази нощ, бях пияна. – отвърна майка ми, прекъсвайки го.- Нямаш право, Дарио. Не и след толкова години.
-Кажи ми дали правила днк тест?- запита я отново, Дарио.
-Не, не съм.- отсече майка ми. Господи! Не! Не, това не можеше да е истина! Какво ставаше тук? – Но можеш да вярваш на думата ми.
-Не, не вярвам на думата ти, Ребека.- изрече, Дарио.- Ти забременя с Майкъл, след като бяхме заедно.
-Но бях и с Джеймс.- протестира майка ми. – Престани, Дарио. Майкъл е син на Джеймс.
-Искам да се уверя, че наистина е така.- заяви й твърдо, Дарио.
-Не ти позволявам.- отсече майка ми.
-Излъжи някак Майкъл, да отиде в болницата и да даде кръв. Иначе, ще му кажа всичко, Ребека. Искам да се уверя.- заплаши я, Дарио
-Ти си чудовище. Майкъл е добър, не е като теб, добър е като Джеймс.- каза майка ми.
-Джеймс беше долен страхливец.- отсече, Дарио.
-Не го обиждай.- ядоса се майка ми.
-Ще го обиждам, защото беше точно такъв.- отсече отново, Дарио.
Не исках да слушам повече. Отдръпнах се от стената и излязох забързано от къщата. Качих се в колата и я подкарах вцепенен и ужасен. Изневерявала е на баща ми! Спала е с Дарио! Със собственият му брат! Господи! Не, не. Не може да съм негов син. А, и тя отрече. Отрече! Как е могла да направи такова нещо? Как е могла да лъже баща ми, през всичките тези години? Дори и сега като е мъртъв не знае истината. Не може да съм негов син. Не може! Отказвам да го приема. Спрях рязко колата, като ударих вбесено кормилото. Как си могла майко? Да лъжеш баща ми по този долен начин, да лъжеш мен и дъщеря си и после да спиш спокойно вечерта. Ти нямашe съвест. Нямашe!