Неуловима любов (Завършен)

Н

ов ден, който идва за да започна отначало
за да обичам още веднъж
нов ден, който идва за да мечтая, че скоро
миналото ми никога повече няма да се върне.

Драсках си по листа, разсеяна и незаинтересована. Това беше една от най-скучните лекции на която бях присъствала. Може би се дължеше в самият професор, разказвайки я толкова скучно. Оставих химикала вече изнервена и се огледах. Най-добрата ми приятелка до мен, Каролайн си играеше на телефона, останали те ми колеги също се занимаваха с нещо, кой с каквото намери, за да убият времето. На професора обаче не му правеше впечатление, че никой не слушаше разсъжденията му относно историята на Америка и си продължаваше да разказва. Въздъхнах уморено и се облегнах на стола, чудейки се какво друго да правя през последните петнадесет минути, които оставаха до края на часа. Изведнъж Каролайн ме побутна и се обърнах към нея, а тя ми показа телефона си на който бе получила смс.
„Довечера ще има купон при един страхотен пич, на къщата му на плажа. Всички са поканени!”
Гледах недоверчиво смса и погледнах към Каролайн, която ми се усмихваше, а очите й казваха, че ще ме убие, ако не отидем.
-Днес е четвъртък. – прошепнах й тихо, крайно не съгласна за този план.
-И какво? – попита явно мислейки, че това не беше от никакво значение.
-Ще говорим после. – казах й, гледайки притеснено към професора да не ни направи някоя забележка.
Каролайн изсумтя и завърза с ластик дългата си черна коса, за да не й пречи. Нямах нищо против да излизаме и понякога да се веселим, но имах против, когато на следващият ден трябваше пак да сме на лекции. Въпреки това мисля, че този път нямаше как да успея да я разубедя. Преди няколко дена скъса с гаджето си и определено се нуждаеше да се разпусне и да се позабавлява. Обичах я, беше ми най-добрата приятелка и се познавахме още от малки. Винаги бяхме заедно във всичко, винаги ми е помагала и е била до мен, когато имах нужда, както и обратното. Изведнъж тя взе химикала и се правеше, че ще замери с него бившия си приятел, който се хилеше с някакво момиче на отсрещния чин. Хванах химикала от ръката й го поставих далеч от нейните ръце на безопасно място, поглеждайки я да не върши глупости. Тогава професора оповести, че часът най-накрая свърши и настана голяма шумотевица.
-Мръсен нещастник. – започна да се ядосва Каролайн, прибирайки си нещата в чантата.
-Остави го. – изрекох и я изчаках да си прибере нещата. – Той не те заслужава. Заслужаваш някой сто пъти по добър от него.
-Знам. –съгласи се и почнахме да излизаме от залата. – Но искам да го накарам да страда. – закани се, като смачка един лист, показвайки явно, че така искаше да смачка и него и го хвърли в коша, а после излязохме в коридора. – Затова мисля, че довечера ще ми се падне идеалната възможност да му го върна.
-Каролайн! – предупредих я вървейки бавно.
-Моля те! – и ме погледна с тези малки, кафяви умоляващи очи, на които беше невъзможно просто да им откажеш.
-Добре. – съгласих се и тя заподскача от радост. – Но няма да стоим до много късно.
-Разбира се. – увери ме тя усмихвайки се. – Разбрах че пича, който живее там е бил много готин, но не е от тук, а просто е дошъл на почивка на вилата си.
-О страхотно, богаташче. – промълвих печално, а тя ми се ухили.
Влязохме в столовата да хапнем и да пийнем кафе, понеже имахме един час свободен, а след това още два часа лекции по Медия. И двете бяхме записали журналистка и ни приеха в този колеж в град Куинси. Бяхме доволни, градът не беше чак толкова голям, но и не прекалено малък. Не липсваха места, където можеше да отиде един млад човек. Общежитията също не бяха толкова зле. Колежът беше голям в три големи сгради, извисяващи се величествено. Колежът беше стар, но на скоро му бяха направили ремонт, атмосферата просто наподобяваше на замък, заради огромните коридори и кули.
С Каролайн хапнахме и си взехме по едно кафе да изпием. Бяхме маниачки на тема кафе, пиехме поне по четири пъти на ден.
-Трябва да се обадя на баща ми да ми изпрати пак пари. – обади се тя, като смяташе на калкулатора колко пари й оставаха и се засмях.
-Аз имам още, ще ни стигнат за една седмица. - обещах й.
-Имам късмет, че си толкова пестелива. – отвърна и прибра калкулатора в чантата си. – Дали малоумният ти брат ще се съгласи, да дойде с нас в Канада за ваканцията?
-Ако не е на работа, защо да не се съгласи. – вдигнах рамене и отпих от кафето си.
-Не мога да повярвам, че татко ми постави това условие. – изръмжа вбесена и се засмях при спомена, колко ядосана бе когато ми го съобщи. – „Само, ако Дейниъл е с вас, ще ти разреша да отидеш. Иначе си помисли за друг вариант” – имитира толкова добре гласът на баща й, че ми стана още по смешно.
-Той все още се надява, че ще се омъжиш за брат ми. – изкикотих се весело.
-Никога! – закани се мрачно Каролайн.
Бащата на Каролайн имаше надеждата да я омъжи за брат ми. Според него той би бил идеалният съпруг за нея. Но не знаеше една малка подробност…че брат ми бе голям женкар. Сменяше момичетата, като носни кърпички. Беше красив и имаше чар определено и това му даваше голямо преимущество, като момичетата лесно се хващаха в капана му. Макар й да знаеха, че ще е просто секс, той така ги омайваше, че те нямаха нищо против да е секс за една нощ. Е, не баш всички, някой се влюбваха безусловно в него и му беше много трудно да ги разкара. Имаше си добра страна брат ти да е женкар. Например, знаех всички номера на които бяха способни женкарите и веднага разбирах, че момчето, което ме харесваше иска просто секс. Но и имаше и лоша страна. Беше ми жал за момичетата, които се влюбваха в него и оставаха с разбити сърца, затова се бях заклела, че никога няма да се влюбя в женкар и че щом видя такъв-Далеч от очите и далеч от сърцето!
Денят мина, както и изкарахме всички лекции и се прибрахме в общежитието. Всички бяха развълнувани за предстоящият купон. Разбрахме, че мъжът го правил всяка година, всяка година идвал по няколко пъти на почивка на вилата си и организираше купони. Някой от по-горните курсове, момичетата най-вече даже го познаваха и нямаха търпение да го видят отново.
Каролайн облече една червена късичка рокля, с гол гръб. Аз реших да облека бяла пола, черен потник и черни кожени обувки., като си взех и бялото си пухено яке. Естествено Каролайн ме гримира малко, защото мен не ме биваше в гримирането. Кафявата си дълга коса си я оставих пусната без да й правя нищо.
-Хайде Летисия, ще закъснеем. – викна ми Каролайн, когато си слагах някой неща в чантата. Много припираше и нямаше търпение най-накрая да отидем там.
Изпъшках раздразнена, взех чантата си и излязохме от стаята, като я заключихме. Минахме по край охраната на входа, който ни огледа от главата до петите и Каролайн се изкикоти. Решихме да не взимаме колата, а да повървим пеша и без това времето беше топло и приятно. Повървяхме около двадесет минути пеша, когато започнахме да чуваме силна музика.
-Наближаваме. – оповести весело Каролайн, а аз се загледах в огромната бяла къща от която се чуваше музиката.
Да, беше голяма и много красива, беше украсена с малки бели лампички. Намираше се точно до плажа. Явно момчето имаше доста пари. Стигнахме до входа, като се чуваше невероятна силна музика. Отворихме вратата и влязохме, като видяхме точно когато на едно момиче, което бе останало по сутиен, й сипваха алкохол, поне така предполагах, върху лицето й, и гърдите й, всички останали викаха, а после й ръкопляскаха, когато бутилката се бе изпразнила. Останах зашеметена от гледката и замръзнах на мястото си. Къде попаднах!?

Легни до мен,
произнеси думите които искам да чуя,
тези, които ще накарат демоните ми да се разбунтуват.
Вратата е заключена сега,
но ще се отвори ако си истинска.
Ако можеш да разбереш моята същност,
и аз ще разбера твоята.

С Каролайн си поправихме път измежду тълпата и стигнахме до бара с напитки. Навсякъде бе пълно с пияни, млади студентки, които или танцуваха или се натискаха с някое момче. Беше ужасно топло и задимено, изобщо не си представях такъв купон. Взех си едно малко мартини, както й приятелката ми.
-Внимавай… - започнах да я предупреждавам. – Не взимай от никой друг питие, не се знае какво може да са слагали вътре.
-Знам, знам. – махна с ръка припряно. – Отпусни се, Лети. Дошли сме да се забавляваме.
Облегнах се на стола, а Каролайн отиде да танцува. Къщата беше невероятно красива, не можех да го отрека, изкушавах се да отида и да я разгледам на всякъде, бе обзаведена със стил и с невероятни скъпи мебели. Не можех да си представя колко надут можеше да е собственика. Но пък можех и да греша и собственика да е мил човек, все пак не го познавах. Огледах се, всеки се натискаше с някой. Това не приличаше на купон, а по-скоро на публичен дом. Отегчих се, взех си мартинито в ръка и реших да отида на терасата, където можех да подишам чист въздух, вътре определено се задушавах от всичкия този дим от цигари.
Излязох вънка и гледката беше невероятна. Виждаше се плажът и тъмното море, а по-средата можеше да съзреш очертанието на луната, която бе пълна тази нощ, чуваше се и тихите вълни на морето, което бе спокойно. Наистина бе изкушаващо да си имаш такава вила и да живееш до морето, малко завиждах на собственика. Не бях от бедно семейство, имахме си пари, благодарение на работата на баща ми, но родителите ми бяха починали преди няколко години и сега бяхме само аз и брат ми. Семейството ми бе много близко с това на Каролайн, баща ми й нейният баща бяха много добри приятели и след като починаха, господин Джонсън се грижеше за нас и винаги ни помагаше, когато имахме нужда., но брат ми бе твърде горд за да признае, че се нуждаехме от някаква помощ и гледаше да се справи сам.
-Здравей сладурче. – чух някакъв мъжки глас зад себе си и се обърнах, виждайки мъж, може би колкото мен, косата му бе светло руса, имаше слабо тяло и държеше в ръка една бутилка и се виждаше, че бе пиян, понеже залиташе, опитвайки се да стигне до мен. – Какво правиш тук самичка?
-Може би искам да остана сама. – отвърнах му, гледайки го с предпазливи очи, а той се засмя и усетих дъхът му миришещ на алкохол и цигари, дойде до мен, като се облегна на парапета.
-Не ти вярвам. – изрече и отрицателно размаха с пръст. – От този колеж ли си?
-Да. – отвърнах. В този град нямаше друг колеж, освен този в който учех, имаше три други гимназии, но само един колеж.
-Аз също. – усмихна се ослепително. Имаше трапчинка на лявата буза и това му даваше някакъв чар. – Следвам право, а ти?
-Журналистика. – отвърнах и отстъпих малко на предпазно разстояние от него, заглеждайки се в морето.
- Искаш ли да пийнеш? – попита давайки ми бутилката си.
-Не, имам си. – отвърнах и му показах моята си чаша с мартини и той се ухили.
-Казвам се Марк. – представи се и подаде ръката си.
-Летисия. – отвърнах му и стиснах ръката му. Слава богу не беше някакъв груб или твърде пиян, искащ да се натискаме. Рядко можеше да срещнеш момче, с което да си поговориш нормално на такива купони.
-Сериозно, как така си сама и не си заобиколена от момчета? – запита много любопитен и ме огледа от долу до горе. – Красива си, ще започна да мисля, че си се пазила за мен.
-Недей да мислиш прекалено много. – отвърнах му, като се засмях и започнах да чопля ноктите си. Винаги го правех, когато бях изнервена и това беше много лош навик.
Погледнах часовника си на ръката и видях, че съм стояла прекалено дълго тук.
-Извинявай, трябва да потърся приятелката си. – казах му, обръщайки се и се запътих към вратата.
-Да ти помогна ли? – викна зад мен с надежда.
-Не. – викнах също и влязох отново вътре в претъпканото помещение.
Започнах да се оглеждам с надежда да открия Каролайн, но не я виждах никъде, съзирах само непознати лица. Обикалях покрай хората и вече сериозно започнах да се притеснявам за Каролайн. За бога, къде беше? Никъде не я виждах. Защо ми трябваше да я оставям сама? Каролайн понякога можеше да бъде много луда глава и вървеше необмислени постъпки. Първо действаше, а чак после започваше да мисли за последиците от постъпките си. Не ми се мислеше, какво можеше да й се случило. Някое пияно момче, налитайки й, затворена в някоя стая. Можех само да се надявам, че не бе много пияна. Беше ясно, че я нямаше тук и се насочих към вторият етаж, смятах да отворя всяка врата докато не я открия и горко му на този, ако й беше направил нещо.

От името на Антъни

Целувах я страстно и жадно. Плъзгах ръце по оголените й бедра и я сграбчих грубо с ръце притискайки я по силно към себе си. Тя изстена и започна да разкопчава невъздържано с ръце копчетата на ризата ми. Беше готова за мен и нямаше търпение да я взема. Не знаех името й, и не ме интересуваше. Кой го интересуваше от някакво си име? Исках единствено да си получа секса, да ми даде това, за което бе дошла.
Обичах да идвам в този град. Организирвах винаги купони и красивите студентки нямаха нищо против и идваха да се по забавляват и да се поразпуснат с някое момче, с секс за една нощ. Никога не правех секс с едно и също момиче, винаги си избирах някое ново секси момиче, което нямаше нищо против да ми достави удоволствие. Не обичах невинните, наивните или девствените момичета, предпочитах отраканите, тези които знаеха как да доставят неописуемо удоволствие на един мъж.
Хванах я грубо, сядайки на стола и я дръпнах към себе си, а тя се намести в скута ми, разкрачвайки краката си, събличайки еротично малкото си потниче. Усмихнах се, виждайки червеният, прозрачен сутиен, момичето беше надарено определено. Гърдите й бяха неприлично големи, но и стегнати. Веднага прокарах език по разголените й гърди, стигайки до шията й, а после до врата й, засмуквайки го, като я карах да стене. Мъжествеността в панталона ми вече пулсираше неудържимо, искайки я да я взема грубо още сега на този стол.
-Антъни! – викна познатият глас на брат ми Кристиян, който връхлетя в стаята, прекъсвайки това така сладко удоволствие.
Момичето се стресна и стана от мен, като забързано прикри гърдите си със потника си. Изръмжах недоволен и ужасно бесен.
-Трябва да ми помогнеш братле. – започна със запъхтян глас, Кристиян, подпирайки се на масата, явно беше бързал да стигне до мен и да ме прекъсне.
-Кълна се, че ако не е спешно, ще те убия след минута. – започнах да говоря с твърд и заплашителен глас. – Не виждаш ли, че ме прекъсна? – викнах по силно ядосан, а момичето се стресна от високият ми тон.
-Спешно е. – потвърди той и дойде до мен, хващайки ме за ръцете, опитвайки се да ме накара да стана. - Хайде, трябва да дойдеш с мен.
-Да не са счупили порцелановата ваза на мама. Заклевам се, че я скрих в килера. – казах му, когато станах от стола. Наистина щеше да стане голяма беда, ако я бяха счупили, майка ми щеше да ме убие.
-Не. – викна той паникьосан , карайки ме да го последвам и стигнахме до вратата, но се спрях и се обърнах.
-Чакай ме тук, малката. Ще се върна след малко и ще довършим започнатото. – обещах й, а тя ми се усмихна и се облегна съблазнително на дивана, карайки ме да си помисля дали си заслужава да последвам брат ми. По дяволите! Излязохме от стаята, затваряйки вратата. – Обясни ми. – подканих го вече нетърпелив да разбера, кое му беше толкова спешно.
-Едно момиче в стаята ми… - започна Кристиян с притеснен глас. – Припадна и… - започнах да се хиля неудържимо, когато разбрах. Припаднала!
-От какво припадна? От прекалено много екстаз ли? – попитах го насмешливо.
-Не глупако. – сряза ме той нетърпелив, вървейки бързо към стаята. – Не знам, кълна се. Не мога да я свестя. Опитах какво ли не, дори и ударих шамар и това не помогна.
Отново се засмях, само брат ми бе способен да попадне в такава насмешлива ситуация. Влязохме в стаята и видях момичето легнало на леглото, не помръдвайки. Кристиян отиде до нея и я разтресе, опитвайки се да я събуди. Никакъв ефект.
-Хайде, Каролайн събуди се. – замоли се той притеснен, отново разтресвайки я силно.
-Дори знаеш името й!? – отбелязах иронично, облягайки се небрежно на стената, скръствайки ръце около гърдите си. Ризата ми все още беше разкопчана, но ми беше прекалено горещо, за да я закопчавам отново.
-Да. – потвърди и ме погледна с учудени очи. – Не стой там като пън, ами ела и ми помогни, да я събудим. – викна силно и вдигнах вежди изненадан от ядосания му тон. – Ами, ако й е станало нещо? Не искам да ме арестуват.
-О, за бога! – изрекох с досада и се отдръпнах от стената, отивайки до него и седнах до момичето. – Прекалено много се паникъосваш. Какво е пила? – попитах, след като и аз се опитах да я събудя, но без ефект.
-Не знам, ето там е чашата й. – отвърна и станах, като взех чашата от масата и я помирисах.
-Не мисля, че са й сложили нещо вътре. – изрекох замислено и отпих малка глътка. Беше си чиста водка, вдигнах рамене и се зачудих защо може да е припаднала това момиче.
Тъкмо смятах да отида до банята и да налея една чаша вода, като мислех да й я излея върху лицето, това беше най-ефектният номер, от който можеше да се събуди човек веднага, но точно тогава влезе без предупреждение или поне да почука на вратата, едно елементарно възпитание, което имаше човек, влизайки в чужда стая, някакво друго момиче.
-Каролайн! – викна изплашено непознатото момиче, като погледна към леглото, а после към брат ми и след секунда към мен. Изненадващо изглеждаше много красива, с невинно прекрасно бяло лице, имаше шоколадови, кафяви очи, копринена тъмно, дълга кафява коса, с бритон и прелестно слабо тяло, но с невиждана бързина невинното й лице се промени и стана ядосано и заплашително. – Какво сте й направили? – започна да вика истерично, гледайки към брат ми, така сякаш щеше да го убие всеки момент. – Как смеете? Махни се веднага от нея! – заповяда с истеричен тон, а брат ми я гледаше тревожно.
Момичето с бързина взе близката ваза от масата и явно имаше намерение да я хвърли по брат ми.
-Чакай… - проговори Кристиян, който започна да се отдръпва от Каролайн и покри лицето си със ръцете си, за да не го удари.
Аз обаче пристъпих бързо към момичето и хванах вазата от ръката й, но тя почна да се бори с мен, опитвайки се да я хвърли върху брат ми. Сграбчих я силно с другата ръка около кръста й, което я накара да се прилепи до мен, както беше с гръб към мен, а с другата си ръка се опитвах да изблъскам вазата от ръката й. Получи се и вазата падна, потрошавайки се на хиляди парченца на пода, но момичето започна да се бори ожесточено с мен.
-Пусни ме веднага! – викна силно, борейки се да се отдръпне от мен, но това движение само накара тялото й да се отърка в моето, което изненадващо за мен ми подейства доста възбуждащо. – Каролайн! Каро! – викаше силно, искайки да стигне до нея.
-Успокойте се, нищо не сме й направили. – опита се да й обясни Кристиян, но явно това момиче беше много твърдоглаво и инатливо и не спираше да вика и да се мята в прегръдките ми. Господи, каква врява вдигаше само. Беше способна да ми продъни ушите от викане.
-Ако не млъкнеш, ще ти запуша устата. – заплаших я не на шега и изведнъж тя млъкна и замръзна, като спря да се бори. – Така е по-добре. – отбелязах тихо и съблазнително в ухото й, а тя все още беше в прегръдките ми, като реакцията в панталона ми се усещаше и наистина се учудвах от това колко възбуждащо ми действаше., така както бе в тази позиция. Как исках да…
Изведнъж обаче тя, както си стоеше мирно и мислех, че повече няма да буйства, настъпи силно кракът ми и изхоках от болка, което накара натискът на ръцете ми да се охлабят и тя се измъкна от мен. Проклета жена! Простенах силно от болката в кракът ми, токчетата й определено бяха доста здравички и силни.
-Да не си ме докоснал отново. – предупреди ме заплашително, гледайки ме с неприязън. – Стой далеч от мен. Ще извикам полиция, за това което сте й направили, кълна се.
-За бога, нищо не съм й направил. – започна Кристиян и тя се обърна към него. – Кълна се, просто се целувахме и изведнъж тя припадна, не съм я наранил с нищо.
Виждах в изражението й, че тя не му вярваше изобщо. Не вярваше й на една негова думичка и бях сигурен, че обмисляше как да го нарани и да измъкне приятелката си, а това проклето момиче така й не се събуждаше.

Гледах двамата непознати мъже притеснена и уплашена, но се опитвах да не се издавам и чудейки се какво бяха сторили на Каролайн. Исках да ги убия и двамата, да ги нараня, така както и те бяха наранили приятелката ми. Макар й да осъзнавах, че не бях много в изгодна позиция и не бях много силна, те можеха да ме наранят и изнасилят, ако поискат, но нямаше да се дам без борба. Щях да използвам всяко преимущество за да се спасим от тези психопати. Фокусирах стаята с бърз поглед, да намеря нещо с което да се предпазя или да ги нараня. За мое съжаление вазата се бе счупила, заради онзи мъж с кестенявата коса. Когато бях с гръб към него не можех да го видя, но усетих невероятният му мъжки аромат, който навлезе в ноздрите ми и в цялото ми тяло. Слава богу успях да се измъкна от него и сега бях на предпазно разстояние от него. Гледаше ме ядосан, заради това, че го настъпих и бих се заклела, че на ум ме проклинаше.
-Каролайн! – викнах и веднага отидох до нея, сядайки на леглото и гледайки предпазливо и недоверчиво двамата мъже. – Каро събуди се, миличка.
Но тя не се събуждаше. Господи, какво й бяха сторили? Изгледах с неприязън и двамата. Онзи който ме бе хванал преди малко, още пъшкаше от болка, а другият ме гледаше притеснено и имаше защо.
-Кълна ви се, че не съм й сторил нищо. – започна единият, който вече за стотен път ми го повтаряше, но не му вярвах. Косата му бе светло кестенява, имаше мускулесто тяло, а очите му бяха тъмно кафяви. Не може просто, Каролайн да е припаднала ей така.
-Престани да се оправдаваш за нещо, за което не си виновен. – обади се другият и започвах все повече да го ненавиждам. Не е виновен ли?
-А тогава кой е виновен. Ти си така ли? – попитах, гледайки го вбесена, а той на всичкото от горе се засмя. Той се смееше! – Какво смешно има?
-Нямам нищо общо с тази ситуация. – отвърна и стана отново сериозен. – Бях на съвсем друго и по-приятно място, докато този малоумник не дойде и ме извика.
-Как може да ме наричаш малоумник? – запита другият, очевидно обиден от думата.
-Ще извикам собственика, за да се разправи с вас и да ви изхвърли веднага. – заканих се, а за мое учудване двамата се спогледаха и се ухилиха.
-Аз съм собственикът, скъпа, а този тук ми е брат. – отвърна мъжа с кестенявата коса и го погледнах изумена. Този е собственикът, така ли?
-Значи ти си собственика на този публичен дом? – запитах вбесена, разтривайки нежно лицето на Каролайн.
-Публичен дом ли? Обиждаш къщата ми, извини й се. – нареди ми той, а аз и брат му го погледнахме изумени.
-Нека спрем да се караме и да се обвиняваме. – започна брат му и го гледах недоверчиво. – Най-важното сега е да събудим Каролайн.
Той престъпи към мен и аз обвих защитно Каролайн с ръце от него, а мъжът ме погледна тревожно.
-Няма да я нараня, кълна се. Искам само да помогна. – опита се да ме убеди , но отново се съмнявах.
-Ако искахме да те нараним, до сега да го бяхме сторили сто пъти . – обади се другият мъж, който взе някаква чаша и се запъти в банята. – Наистина ми писна. – промърмори и влезе вътре.
-Съжалявам, брат ми е малко груб. – опита се да го оправдае и вдигнах вежди изненадана. – Казвам се Кристиян, а брат ми е Антъни.
-Летисия. – отвърнах кратко, но все още не му давах да се доближи до Каролайн.
Изведнъж някой изсипа вода върху лицето на Каролайн и подскочих стресната, а Каро се събуди, започвайки да кашля и опитвайки да фокусира погледа си.
-Какво става? – започна тя изплашена, опитвайки се да се ориентира, а аз се обърнах към виновника и започнах да го удрям.
-Ти, идиот, малоумник… - започнах да го нареждам, а едновременно с това го удрях по гърдите, но явно не му причинявах никаква болка.
-Лети. – извика уплашена Каролайн. – Остави я. – викна тя и ми се притече на помощ. – Кой си ти? – но тогава онзи другият я хвана отдръпвайки я, а Антъни ме хвана за ръцете.
-Престани! – викна Антъни, гледайки ме с заплашителни очи. – Що за жени сте вие? Приятелката ти е добре, нали? – попита, стискайки силно ръцете ми и изскимтях тихичко от болка. – Тогава се разкарайте, защото наистина ми писна от вас. – и след това ме пусна рязко и грубо, като паднах върху леглото, а той стана и изгледа брат си. – Това си е твой проблем, оправяй се.
-Никъде няма да ходиш. – викнах силно и се изправих, а той се обърна бавно към мен и ме изгледа ледено. – Ти си толкова виновен, колкото и брат ти.
-Моля!? – възкликна изумен, правейки се че не е разбрал добре.
-Хей, за мен ли се карате? – попита Каролайн и всички се обърнахме към нея. – Ще ме пуснеш ли Кристиян, няма да убивам никого. – заяви тя, а той я погледна смутено и я пусна. – Лети, никой не е виновен. Пих прекалено много и ми се зави свят, а после припаднах. Предполагам, Кристиян ме е довел тук, опитвайки се да ме свести? – попита обръщайки се към него.
-Да така беше. – потвърди той.
-Разбираш ли, никой не ме е наранил. – заяви тя, гледайки ме виновно, осъзнавайки каква бъркотия беше направила и този път успя да ме убеди.
-Добре. – изрекох и станах от леглото, а после погледнах двамата мъже, започвайки да се чувствам и аз виновна. – Съжалявам, че реагирах толкова прибързано.
Наистина беше много неудобна ситуация. Нападнах ги мислейки, че са наранили Каролайн, а всъщност не е било така.
-Алелуя. – обади се Антъни, очевидно беше отегчен вече и нямаше търпение да си тръгне.
-Няма проблем, всеки би реагирал като теб в такава ситуация. – каза мило Кристиян, опитвайки се да ме одобри.
-Да бе. – изсумтя Антъни с досада и се облегна небрежно на стената.
Чак сега вече го огледах. Господи, защо не съм разбрала по-рано, че беше с разкопчана риза и тялото му се виждаше? Наистина не можех да разбера, как не съм го видяла по-рано, явно бях прекалено заета да се сражавам с него и не ми правеше впечатление, но сега определено го забелязах. Изглеждаше невероятно секси, косата му бе тъмно кестенява, леко разрошена, тялото му бе мускулесто, но не прекалено много, а това, което най-много ми направи силно впечатление бяха очите му. Имаше невероятно тъмни сини очи, сякаш се взирах в тъмното небе, или море. Изведнъж се усмихна самодоволно, явно бе забелязал, че го гледах неприлично. Веднага извърнах поглед, действително смутена и бях сигурна, че бузите ми леко почервеняха. Мразех да ме хващат на местопрестъплението.
-Да си вървим, Каро. – заявих нервно и пристъпих напред към вратата.
-Ще ви изпратя. – предложи Кристиян и тримата излязохме от стаята.
-Беше ми приятно. – викна от вътре Антъни.
Каролайн леко залиташе докато слизахме и Кристиян я държеше да не падне. Минахме покрай множеството пияни студенти и излязохме вънка на чист въздух.
-Много съжалявам, Кристиян за неудобството, което причиних. - каза Каролайн виновно.
-Не се тревожи, важното е, че си добре. – намигна й той. – С колата ли сте? – попита и погледна към мен. –И двете сте пили.
-Не пеша сме. – отвърнах му.
-Ще ви закарам тогава, хайде. – подкани ни той, а двете се спогледахме, но определено Каролайн щеше да й бъде много трудно да се прибираме пеша в това състояние, за това се съгласих.

От името на Антъни

Седях си на фотъола, пиейки уискито си, което държах в ръка. Хората вече си бяха разотишли, защото бе дошла полиция, понеже някой се бе оплакал от силната музика. Вечерта определено беше интересна. Онова момиче Летисия, както разбрах името й, определено ми харесваше. Не спирах да мисля за дългите й крака, красивите й гърди и розовите й плътни устни, които си мечтаех да вкуся. Беше доста буйна и дива, което много ми допадаше и се чудих дали и такава бе в леглото. Подсмихнах се и погледнах към черната й чанта, която бе забравила. Щяхме да се видим отново определено, но нямах намерение аз да я търся. Тя сама щеше да ме потърси и аз щях да я чакам. Беше ми интересна и исках да науча всичко за нея. Какво харесваше, какво мразеше, кое я караше да се вълнува. Исках да я имам и щях да го постигна. Сигурен бях, че не съм й безразличен, забелязах как ме гледаше преди да си тръгне и знаех, че с малко търпение щях да я вкарам в леглото си.
-Къде са всички? – попита Кристиян, когато влезе вътре и оглеждаше учуден помещението, че бе толкова празно.
-Тръгнаха си. – отвърнах кратко и изпих още една глътка от уискито си. – Полицията дойде, някой се е оплакал.
-Супер. – изсумтя той и си сипа и той едно уиски. – Още едно оплакване, накрая ще се обадят на татко и тогава….
-Никой няма да му се обажда. – отсякох твърдо. – Особено, след като им дадох по някой долар. – намигнах му усмихнато. Парите вършеха чудеса, искаха да ми направят проблем и за алкохола, но след като им напълних джобовете си затвориха очите.
Баща ни не знаеше какво правим тук. За него ние сме тук, за да си починем и да проясним мислите си относно новите проекти. Бяхме собственици на множество търговски молове, ресторанти и какво ли още не. Определено не ни липсваха пари.
-Как е новата ти приятелка? – попитах силно любопитен.
-Не ми е приятелка, поне все още. – отвърна и ме погледна предпазливо. – Защо питаш? – попита учуден, а после явно се досети. - Не, моля те, тя е добро момиче.
-Спокойно, няма да я закачам, оставам ти я на теб. – уверих го и той си отдъхна. – Интересуваме приятелката й.
-О! – възкликна озадачен. – Това е лошо, както каза приятелка й е. Не можеш ли да си избереш някоя друга с която да се позабавляваш? – попита, гледайки ме умолително и се засмях. – Харесвам я, а ти ще развалиш всичко. А и останах с впечатлението, че не ти допадна.
-Останал си с грешно впечатление, братко. – отвърнах му подсмихвайки се, а той въздъхна.
– Добре, прави каквото искаш, но само не ме намесвай. – помоли ме и седна на дивана оглеждайки помещението.
-Разбрано. – съгласих се и си доизпих уискито, а после си налях още.
-Ужасна бъркотия е тук. - отбеляза и уморено се облегна на дивана.
-Какво ти пука? Нали няма да чистиш. – отвърнах и се загледах в телевизора, който той пусна. – Прислужниците ще дойдат рано сутринта да почистят.
-Ти ще им отвориш. – заяви Кристиян и го погледнах с присвити очи. – Добре де, аз ще им отворя. – по-бърза да каже после и се ухилих.
-Не забравяй, че ще изпълняваш всичко, което ти кажа цяла седмица. – припомних му, и той ме изгледа мрачно. – Не ме гледай така, трябваше да направиш всичко възможно за да не си загубиш баса.
-Ще ти го върна. – закани се и се засмях весело. – Как беше русата мадама? Прекъснах ви в доста неприлична позиция. – захили се припомняйки си момента, от преди няколко часа, а аз се намръщих.
-Беше много добре, благодаря, че попита. - отвърнах му ледено.
Разбира се върнах се за нея и си довършихме започнатото, но странно не се чувствах удовлетворен. Мислех си за Летисия, как щях да я накарам да стене от удоволствие. Представях си как извива тялото си под моето, как тялото й трепери и как щях да се почувствам, когато вляза в нея. Фантазиите бяха хубаво нещо, но смятах да ги превърна в реалност.

Събудих се от алармата на часовника. С затворени очи спрях алармата и се мушнах отново под завивките. Знаех, че трябваше да ставам, но все още ми се спеше. Отворих сънено очи и се взрях в тавана. Изненадващо се чувствах добре, след такава нощ, но малко се съмнявах, че така се чувстваше Каролайн. Повдигнах се и се загледах в Каролайн, която все още спеше. Предупредих я, че бяхме на лекции днес, но не искаше да ме чуе. Сама си беше виновна.
-Каролайн, ставай. – викнах, но тя не ме отрази, а на всичкото от горе се обърна и на другата страна.
Въздъхнах и станах от леглото препъвайки се, вдигнах пердетата и в стаята веднага на влезе слънчева светлина, а после отидох до леглото на приятелката ми.
-Ставай, Каро. – викнах отново, а тя изпъшка раздразнена. Хванах завивките й с ръцете си и със всичка сила ги махнах, захвърляйки ги настрани.
-Лети. – викна възмутена. – Какво правиш, студено ми е. – изрече крайно възмутена от мен.
-Ставай, Каро. – казах й уморено и тя се намуси като малко дете.
-Защо не пропуснем една лекция и не поспим мъничко? – попита ме с надежда.
-Няма да стане. – отсякох и започнах да си търся някакви дрехи да облека. – Предупредихте вчера, нали?
-Хубаво, аз съм виновна. – изрече мрачно, но после ми се усмихна лукаво. – Кристиян изглежда много добре, нали? – попита ухилена, като въздъхна и започна да си мечтае, а аз поклатих глава неодобрително.
-Изглежда добре, да. Мил е, но нещо в него не ми харесва. – казах й искрено, а тя ме погледна учудена.
-Ти все намираш по някой кусур, за това не можеш да си намериш приятел. – заяви ми тя и си взе бяла хавлия от гардероба.
-Не е вярно. – отрекох, като се замислих за миг и стигнах до заключението, че всъщност бе права и въздъхнах.
-Не му мисли много. – каза ми тя, като ме целуна по бузата и отиде в банята да си вземе душ.
Наистина все намирах нещо в момчетата, което не ми допадаше, съвсем малък кусур, но го изкарвах като огромен проблем. Явно изисквах прекалено много и очаквах мъжът да е перфектен във всичко, но всъщност нямаше перфектни мъже. Трябваше да престана и да се осъзная. Та аз съм вече на двадесет години и все още бях девствена, ако го кажех на някой щеше да ми се изсмее в лицето и нямаше да ми повярва. Определено трябваше да направя нещо по този въпрос. Изчаках Каролайн да се изкъпе, за да мога и аз да се изкъпя. Стаята ни не беше кой знае колко голяма. Помещението бе средно, имаше по две легла в стаята, голяма секция в една страна, и по две бюра, както и имахме собствена баня. Нормална стая за едно общежитие. Заех се да си търся телефона и осъзнах, че го бях оставила в чантата, като започнах и нея да търся. За мое голямо учудване преобърнах всичко навсякъде, но така и не намерих чантата си. Къде за бога беше тя? Търсих я къде ли не, но не я намирах и сериозно започнах да се притеснявам.
-Какво си направила? – попита шокирана Каролайн, когато излезе от банята и съзря бъркотията, която бях направила.
-Няма ми я чантата. – отвърнах й с паникъосан глас, и тя ме погледна учудено.
-Невъзможно, трябва да е някъде тук. – увери ме тя.
-Няма я, Каро. Търсих я вече навсякъде и чантата ми не е тук. – казах й, и започнах да крача нервно из стаята, като си чоплих ноктите и се опитвах да си спомня, къде за последно я бях оставила. – Не! – изрекох шокирана, когато си спомних и Каро ме погледна тревожно. – Забравила съм я в къщата на Кристиян и онзи другият. – обясних й печално и се свлякох на леглото.
-Спокойно, Лети. Още сега ще се обадя на Кристиян. – обеща ми тя и взе веднага телефона си, но се спря и ме погледна с безпокойство. – Нямам му номера. – каза накрая и ми идеше изпочупя нещо. – Добре тогава. Когато ни свършат лекциите, ще отидем до там и ще си прибереш чантата отново.
-О, страхотно. – отвърнах с навъсено изражение.
-Точно така, даваш ми причина да видя Кристиян отново. – изрече тя с ентусиазъм и весело започна да си оправя косата, като си тананикаше. Изгледах я криво, на мен определено не ми се връщаше отново там, но нямаше начин. Взех си хавлията и се запътих с мрачно изражение към банята.
Влязохме в първите си лекции, като не се учудих, че имаше по-малко хора, очевидно, повечето бяха решили да пропуснат сутрешните лекции и да си поспят.
-Къде са всички? – попита професора ни по Философия, намествайки си очилата си и гледаше учудено празната зала.
-Сигурно имат мърхмурлук. – обади се с насмешка едно момиче от задния чин.
-Е, няма как да им извиня отсъствията. Всеки отговаря за себе си. – каза професора и започна да проверя по списъка кой бе тук и кой не.
Каролайн въздъхна уморено, бе изпила поне две хапчета за глава. Нямах търпение да свършат лекциите и да изпия едно кафе, заради бавното ни оправяне сутринта не можахме да си вземем кафе, понеже нямаше време.
Всичките ни лекции свършиха безинтересно, беше ужасно дълъг ден. Настроението на Каролайн бе просто невероятно. През целия ден само си тананикаше и бе в много весело настроение, заради срещата си с Кристиян. Разбирах, че явно много го харесваше и искаше нещата да се получат между тях, но не биваше да прибърза. Трябваше първо да го опознае, а и аз също исках да разбера какъв човек бе, нямаше да я дам просто така на някакъв нещастник. Оправихме се на бързо и излязохме от колежа, взимайки този път колата си. Исках по-скоро да си прибера чантата и да приключа с това.

От името на Антъни

Гледах хилядите листове и папки пред мен, отчети, проекти, всичко това трябваше да прегледам, но вече мозъка ми отказваше да приеме каквато и да е друга информация. Изпъшках уморен и раздразнен и си до изпих кафето, което бе пред мен. Погледнах към Кристиян, който също като мен, трябваше да направи това, но за разлика от мен той вече нещо пишеше и поправяше по дългите листове.
-Не ти ли писна? – попитах го, крайно отегчен вече и той обърна главата си към мен гледайки ме учудено.
-Трябва да представим проекта до другата седмица. Нямаме време, Антъни. – каза той и веднага се зае със задачата си, а аз изсумтях. – Татко ще ни убие, ако не го довършим. – предупреди ме след малко.
Беше прав. Нямахме никакво време и трябваше сериозно да се заемем с това. Имаше си срок, който трябваше да спазваме. Но как по дяволите щях да се съсредоточа? Станах и си налях още едно кафе, сядайки обратно на масата. Взех си химикала и започнах да чета предложенията за разширяване на продажбите в моловете. Някой бяха наистина тъпи и несполучливи, други бяха добре измислени, но им липсваше по нещо. Започнах да дописвам някой неща, а други директно зачеркнах. Господин Боунс, началника на отдел „Маркетинг и Реклама”, определено не се справяше добре, трябва в скоро време да го уволня. Тъкмо зачерквах поредното предложение, когато на вратата се позвъни и икономът ни господин Бенет отиде веднага да отвори вратата, а аз погледнах с любопитство кой може да ни притеснява.
-Каролайн! – възкликна Кристиян смаян, когато тя влезе, а след нея влезе и Летисия. Усмихнах се самодоволно, знаех, че ще дойде и само чаках момента. Идеално, тъкмо ми бе станало скучно, а тя щеше да разнообразни остатъка от деня ми. Малко разсейване нямаше да ми навреди.
-Здравей те. – проговори Каролайн, гледайки усмихнато брат ми, а аз станах от стола и загледах любопитно Летисия, която гледаше навсякъде другаде, но не и към мен. Колко интересно! Беше облечена със съвсем обикновени дрехи, тъмни дънки, които очертаваха слабите и дългите й крака и черно бял анорак. Кафявите й очи издаваха, че се страхува от мен и не разбирах защо. Нищо не й бях направил, поне все още… - Съжаляваме, че идваме без предупреждение, но Лети си е забравила чантата тук снощи. – обясни момичето.
-О! – възкликна Кристиян и погледна към Летисия, а после се извърна към мен учуден. Бях забравил да му споделя тази малка подробност. – Така ли? – попита той и бях сигурен, че искаше да ме убие за това, че не му бях казал.
-Да, вярно е. – потвърдих и всички ме погледнаха. – Прислужниците са я намерили сутринта. – излъгах нарочно, а Кристиян вдигна едната си вежда, показвайки, че не ми вярва, но само той можеше да разбере кога лъжа.
-Може ли да си я взема обратно? – запита Летисия, но гледаше към Кристиян, което започваше да ме дразни. Да, брат ми изглеждаше добър и мил, можеше лесно човек да говори с него. Аз бях лошият и черната овца в семейството. Все някой трябваше да бъде.
-Разбира се, ела с мен. – отговорих, опитвайки се да изглеждам с по-мило изражение, но виждах в очите й, че се колебаеше, въпреки това тръгна към мен, понеже нямаше друг избор.
Тръгнахме мълчаливо към вторият етаж и я заведох в един от кабинетите си. Тя възкликна изненадано, когато влязохме вътре и се усмихнах. Очевидно харесваше дизайна на къщата, макар й вчера да не ми го показа, сега се издаде сама. Кабинетът ми беше голям и обзаведен от един от най-добрите дизайнери в Америка.
-За първа година си тук, нали? – попитах нарушавайки мълчанието, докато тя оглеждаше кабинета. Не обичах да се ровя в чуждите неща на хората, но не можах да се стърпя и погледнах само личната й карта.
-Да. – потвърди тя и се обърна към мен, гледайки ме несигурна.
-С пола повече ми харесваш. – отбелязах припомняйки си колко секси изглеждаше вчера, а тя ме погледна сепнато и се намръщи. – Не че така изглеждаш зле. – по-бързах да добавя усмихвайки се. – Имаш ли си приятел? – попитах любопитен, защото това все пак беше от значение, не че щеше да ми попречи да я имам, дори и да си има.
-Не. – отвърна и забелязах как заотстъпва на предпазно разстояние от мен. – Но не мисля, че това ти влиза в работата.
-Може пък и да ми влиза в работата. – поправих я и започнах да се приближавам бавно към нея. Забелязах, че започна да се изнервя, изглеждаше несигурна, не знаеше как да действа с мен, понеже не ме познаваше. Подпря се до стената, вече нямайки на къде да бяга от мен и се усмихнах. Приближих се още по-близо до нея, можейки вече да усетя дъха й, аромата й, който беше просто неустоим. Можех вече да забележа и най-малката трапчинка на лицето й, да огледам по от близо кафявите й очи, които ме гледаха уплашени и несигурни, опитвайки се да разберат, кое щеше да е следващото ми действие. Сложих двете си ръце около нея попречвайки й, ако се опита да избяга от мен.– Красива си. – прошепнах срещу лицето й, гледайки към плътните й, розови устни, които леко потрепваха.
-Чантата ми. – проговори тихо и знаех, че цялата трепереше от вълнение. – Дойдохме заради нея. Моля те, отдръпни се от мен. – добави тихо, опитвайки се да избегне погледа ми.
-Ще си я получиш, спокойно. – прошепнах дрезгаво, когато усетих реакцията ми под панталона си, изумявайки се, че толкова много я искаше.
Вече не издържайки, приближих лицето си към нея още по близо и тъкмо щях да вкуся устните й, но тя извърна лицето си на страни и устните ми докоснаха бузата й, вместо нейните устните. Издразних се много, но въпреки това зацелувах бузата й нежно поправяйки си бавно път към устните й. И преди да може да реагира и пак да се отдръпне, впих устните си властно в нейните. Изстенах, когато почнах да я целувам жадно, а за мое учудване тя ми отвръщаше покорно. Ръцете ми я хванаха грубо за косата и талията й, придърпвайки я още по близо до мен, можейки да усетя всяка извивка на тялото й, както и тя от моето. Ръцете й застанаха кротки, но треперещи върху гърдите ми. Исках да изуча всяка част от тялото й, исках да докосна голата й кожа, да разбера дали бе мека и гладка. Засмуквах устната й, и преплетох езика си с нейния. Харесваше ми. За моя изненада, харесваше ми ужасно много да я целувам. Изведнъж усетих, как се опитваше с ръцете си да се отдръпне и стисна устните си, но аз отново ги отворих и хванах ръцете й, затискайки ги на стената до главата й. Все още нямаше да й позволя да се измъкне и плъзнах езика си отново в устата й, но ръцете й не спираха да се борят с моите. Обиколих с език долната й устна и я захапах леко, което я накара да изстене, а на мен ужасно много ми хареса този звук. Усетих да забива със всички силни ноктите си в пръстите на ръцете ми. Ядосах се и я пуснах, като се отдръпнах от нея, опитвайки си да успокоя дишането си.
Изведнъж усетих как ми заби силен шамар върху дясната ми буза и лицето ми се извърна на страни. Вбесих се, определено. Извърнах бавно отново лицето си, срещайки яростният й поглед.
-Никога. Повече. Не. Ме. Докосвай. – изрече всяка една дума бавно, стискайки и двете си ръце в юмруци. Определено ме изненада, беше бясна, че проявих такова своеволие с нея, а на мен ми идеше да се разсмея, гледайки как стискаше юмруците си неудържимо. Нима си мислеше, че можеше да ме нарани?
-Защо? – попитах предизвикателно и се усмихнах съблазнително. – Хареса ти. Не отричай! – констатирах гледайки блесналите й очи от гняв.
-Не бъди толкова самовлюбен. – провокираме тя, а аз отново се приближих към нея, искайки да разбера до какви действия беше способна да предприеме.
-Ти ми отвърна. – не беше въпрос, а истина. Сложих отново двете си ръце около нея и повдигнах брадичката й, карайки я да ме погледне в очите, нещо което цял ден се опитваше да избегне.
-Ти ме принуди. – отвърна ми тя и се засмях искрено.
-След малко ще кажеш, че и съм те насилил. – отбелязах насмешливо и с едната си ръка започнах нежно да галя бузата й, което я накара да ме погледне плахо и да успокои гнева си.
-Би могъл. – изрече притеснително тя, а аз поклатих глава.
-Не, не бих. – отвърнах и се загледах в нея замислено, докато все още нежно галех бузата й, и виждах, че това я успокояваше. – Защо отричаш, че те привличам, след като е вярно?
-Ясни са ми мъжете като теб. – отвърна ми тя и отново извърна погледа си от моя. Наистина ме дразнеше това, исках да ме гледа в очите, да виждам очите й, да мога да преценя кога ме лъжеше и кога не.
-Нима? – попитах любопитно да разбера, какво знаеше тя за мъжете. – И какъв мъж съм аз?
-Женкар. – отвърна ми плахо, страхувайки се как ли ще реагирам. – Искаш единствено секс. – проговори още по тихо и се усмихнах.
-Така е. – потвърдих. Нямаше смисъл да я лъжа, след като наистина исках само секс. Мразех обвързването и нямах нужда от приятелка, която постоянно да ми мрънка, да се чудя дали ще ми изневери или не. Обичах свободните връзки. – В секса няма нищо срамно или лошо. – опитах се да й обясня моето разбиране. – Секса е удоволствие и съм сигурен, че ще ти хареса с мен. Стига да ми позволиш, ти гарантирам, че ще те накарам да изпиташ удоволствие, което до сега не си изпитвала с миналите си мъже.
Видях как бузите й станаха розови от неудобство. Не разбирах защо й беше станало толкова неудобно от тази тема, все пак беше голямо момиче, не беше някаква шестнадесет годишна тийнейджърка, нямаща никакъв опит с мъжете.
-Не, не ти позволявам. – проговори тихо, но с твърд глас и я погледнах изумен. Тя ми отказваше? Не разбирах, харесваше ме, това го знаех със сигурност. Тогава, защо ми отказваше?
-Защо? – попитах, искайки да разбера фактите й, и причините й.
-Не е ли достатъчно, че не искам? – попита вече доста изнервена от тази тема и се измъкна от мен вече бе на достатъчно разстояние от мен. – Къде ми е чантата? – попита вече по-високо и аз се обърнах крайно недоволен и леко ядосан. Пристъпих бързо към нея и я хванах за ръката, придърпвайки я към мен, а тя ме изгледа уплашено.
-Искам да разбера, защо? Обясни ми! – наредих й, но този път с по-леден тон.
-Ти си наистина много самовлюбен. – ядоса се тя. – Не искам да правя секс с теб, не съм такава. Ненавиждам мъжете като теб. – заговори по-силно, гледайки ме разгневена. – Достатъчни причини ли са вече за теб? – попита, а този път ме гледаше непоколебимо право в очите. – Сега ще ми дадеш ли чантата ми, за да мога да си тръгна най-после?
-Добре. – изрекох вече ужасно бесен пускайки я и отидох до фотъола, взимайки проклетата й чанта, а после и я дадох.
Тя си я взе неказвайки нищо повече, обърна се и отвори вратата излизайки от стаята, а след това я затвори, оставайки ме сам с ужасното ми настроение.

Цяла вечер се въртях в леглото и не можех да заспя. Колко мразех да става така. Опитвах се да заспя, но просто не успявах. Въртях се на другата страна, после пак на другата и така цяла вечер. Мислите ми бяха ужасно объркани, отдавна не се бях чувствала по този начин. Спомнях си начинът по-който ме целуна, имах чувството, че устните все още горяха, заради него. Спомнях си прекрасният мъжки аромат, който излъчваше и все още бе по мен, по-цялото ми тяло. Никой мъж не ме бе карал да се чувствам по този начин, да изпитвам страст. Защото това не бе любов или нежност, беше чиста страст и похот, това ме караше да изпитвам и се страхувах от това чувство, защото ми харесваше. Знаех, че не бе правилно, опитвах се да избягвам именно такива мъже, а той бе същият като тях, бе същият като брат ми. Странно, колко много си приличаше с брат ми по това отношение. Бях свидетелка на какви ли не сцени с любовниците на брат ми, особено с жените, които го преследваха, след като бе спал с тях. Определено не исках да бъда една от тях, някаква луда преследваща мъж, на който не му пукаше, а искаше единствено да се позабавлява. Не исках да страдам, заради мъж, който никога нямаше да се промени. Мечтаех си за красива, нежна любов, мъж, който щеше да ме обича, както и аз него. Да, бе вярно както ми каза, че ме превличаше, хареса ми й целувката му, не можех да го отрека, но не бих спала с него. Не бях такава и никога нямаше да бъда.
Когато се събудих от алармата на сутринта имах чувството, че съм спала само един час. Каролайн този път се събуди първа с жизнерадостно настроение, чух как отвори завесите, за да влезе слънчева светлина. Докато съм била с Антъни, тя и Кристиян разглеждаха къщата му и са си говорили през цялото време. Разказа ми, че изненадващото с него се разбира много добре и бе сигурна, че нещата между тях щяха да се получат. За разлика от брат си, Кристиян не бе такъв, бе различен от него, държеше с нея мило, както и с мен, макар й първият път да исках да го убия, дори и тогава се държеше добре с мен. Днес щяха да се видят след лекциите, да излязат да се разходят из града. Все още не й бях казала за целувката ми с Антъни, по-късно щях да й разкажа.
Оправихме се и първо минахме през малкото магазинче да си вземем кафе.
-Обичайното? – попита момчето, което работеше тук и вече ни бе запомнил какво искаме.
-Да. – отвърнах му усмихнато и се облегнах, обръщайки се към Каролайн. – Радвам се, че най-накрая спря да се ядосваш и да мислиш за Оливър. – изрекох мило, а Оливър бе бившият й.
-Не ми го споменавай. – и веднага очите й блеснаха от гняв. – Така е. Всъщност когато видях Кристиян, не ми направи кой знае какво впечатление, исках само да ядосам Оливър, да види, че не е единственият мъж и да съжалява, че ме е изоставил. Но после започнах да харесвам Кристиян. – обясни ми щастлива. – Толкова е сладък, добър и се целува добре. – изкикоти се накрая, а аз се засмях и си взехме кафетата, когато станаха, като започнахме да вървим бавно към залата. – Ами ти и Антъни? – попита любопитна. – Какво правихте докато бяхте сами?
Въздъхнах, изпих си една глътка от кафето си и после започнах да разказвам, какво се бе случило.
-Шегуваш се!? – възкликна изумена и се изкикоти весело. – Той е готин, Лети. Ще бъде страхотно, ако аз тръгна с Кристиян и ти с брат му. Ще бъдем четиримата заедно.
Поклатих глава несъгласна на силният й ентусиазъм.
-Забрави ли какъв е? – попитах я, а тя се намуси. – Това никога няма да стане.
Седнахме на пейките пред залата, докато стане време да влизаме в час.
-Ще поговоря с Кристиян за Антъни. – предложи тя, но на мен не ми се искаше. – Все пак не го познаваме, не знаем какви намерения има спрямо теб.
-Аз вече знам какви са му намеренията, Каро. – казах й крайно не съгласна. – Той не е единственият мъж, погледни колко мъже има. – и махнах с ръка показвайки й, хилядите момчета, които вървяха, а някои бързаха за да стигнат до залата си.
Днес беше ужасен ден. Не знам какво й бе станало на професорите, но изведнъж всички бяха решили да ни по задават въпроси, да видят какво знаем и резултатът бе просто трагичен, понеже никой не се бе подготвил, защото не ни бяха предупредили. Някои решиха следващият път да направят тестове, заради ужасното ни представяне. Съучениците ми бяха крайно недоволни и някой дори се развикаха на професора ни по Международни отношения, че това бе неправилно, след като не ни бяха предупредили. Настана такава суматоха, че се появи и охраната да ни успокои.
-Знанията се проверяват най-добре, когато сте неподготвени. – заяви професора и всички почнаха пак да викат. – Винаги трябва да учите дори, когато нямате контролни, тестове или изпити. Иначе, кажете ми как ще станете, добри журналисти? Ако изобщо някой от вас станат журналисти. – заяви професора и погледна към едно момче, което не успя да отговори и на един въпрос.
-Този е пълен гадняр. – каза до мен Каролайн вбесена, гледайки на кръв професора.
Все пак в крайна сметка и той реши следващият път да направи тест. Слава богу, че Международни отношения имахме чак в вторник и имахме време да се подготвим. Всичките ни лекции свършиха, за което бях наистина благодарна, а и днес бе петък и можехме да си отдъхнем малко.
Каролайн се оправи за срещата си с Кристиян, а аз се чудех какво да правя, докато я нямаше. Реших да я изпратя до изхода, като щях да отида до видео рентата и да си взема някой филм да гледам на лаптопа си. Когато излязохме обаче, видяхме, че Кристиян не бе сам, а с него й бе Антъни. Сърцето ми спря и не знаех, защо толкова много се развълнувах.
-Изглежда ще идваш с мен. – прошепна ми Каролайн весело.
-Но… - започнах да протестирам, но Каро ме хвана за ръката и ме задърпа, като продължихме да вървим към тях. Дори не се бях оправила да излизам за навън. Бях облечена с едни светли дънки, маратонки и просто си метнах от горе черен анцуг на горнището, понеже мислех да отида до видео рентата, да си взема филм и веднага да се прибера в стаята си.
За разлика от мен Антъни изглеждаше просто невероятно. Беше с тъмни дънки, черно кожено яке, косата му бе леко разрошена и бе с тъмни черни очила.
-Здравей те. – проговори първа Каролайн весело и отиде до Кристиян, целувайки го леко по бузата.
-Здравей. – изрече Кристиян усмихнато. – Нали нямаш нищо против, че взех Антъни? Не му се стоеше вкъщи и…
-Разбира се, че нямам. – по-бърза да каже тя. – Тъкмо и Лети ще дойде с нас, иначе кой знае какъв скучен филм щеше да гледа сама. - Вдигнах вежда раздразнена от това изказване. – И без това имаме нужда да се разсеем, че днес беше просто ужасен ден.
-Защо? – попита любопитно Кристиян. – Какво е станало?
Каролайн започна да му разказва, а аз се опитвах да се гледам към Антъни. Не разбирах защо бе решил да се види отново с мен, след като му заявих ясно, че не искам да имам нищо общо с него. Стана ми и ужасно неудобно. Не мислех, че ще го видя толкова скоро, след целувката ни.
-И ти ли имаш нужда да пийнеш малко? – чух гласът му и вдигнах сепнато поглед към него.
-Какво? – попитах не разбирайки, защо ме пита това, понеже бях пропуснала част от разговора.
-Ехо, на кой свят си Лети? – попита ме шеговито Каролайн. – Казвах им, че имаме нужда да пийнем малко, заради цялата тази врява днес. – обясни ми тя и се почувствах много глупаво.
-Не, Каролайн. – започнах да протестирам веднага.
-Не казвам да се напиваме. – започна да ми уточнява. – А просто да изпием по една чаша вино.
-Дори не съм облечена както трябва за ресторант. – отново не бях съгласна аз и усетих как погледа на Антъни се плъзга по мен, оглеждайки ме от долу до горе.
-О, на кого му пука? – изрече тя, а Кристиян по-бърза да добави.
-Ако искаш отиди да се преоблечеш, ще те изчакаме тук. – предложи ми той мило.
Въздъхнах и се съгласих и по-бързах да отида до стаята ми, за да се преоблека.

От името на Антъни

Влязохме в един от най-добрите ресторанти в този град. Всъщност бе единственият, понеже града не беше голям и нямаше кой знае какво изобилие от ресторанти или клубове. Накарах брат ми, да ме вземе с него, защото исках отново да я видя. Трябваше доста време да го убеждавам, понеже искаше да се види с Каролайн насаме, но все още важеше баса ни до неделя и нямаше избор. Обещах му, че няма да го намесвам в моите лични работи и щях да го изпълня. Просто ми трябваше повод, за да я видя отново, а това бе идеалният. Последният път се бях вбесил много, но реших, че си заслужава да не се отказвам толкова скоро. Беше много ината и твърдоглава, но бях сигурен, че с повече търпение щях да я спечеля. Просто трябваше да намеря правилния подход с който да действам спрямо нея. Вече разбрах, че не бе от типа жени, които веднага се хващаха в капана ми. При нея трябваше да се въоръжа с много търпение, но накрая щях да постигна целта си, защото знаех, че тя също ме харесваше.
Седнахме на масата и четиримата поръчвайки си по чаша вино. Виждах, че Летисия бе нервна. Знаех, че се чудеше, защо бях дошъл и защо исках да я видя отново. Скоро щеше да разбере.
-Наистина е ужасно. – започна да говори Каролайн, определено бе доста приказлива. – Сега трябва да учим през почивните дни, вместо да си починем и да си отдъхнем.
-Разбирам от Международни отношения. – обадих се внезапно. – Мога да ви помогна, ако нещо не разбирате. Всъщност брат ми също си го бива. – по-бързах да добавя, за да може те двамата да са насаме, а мен да ме оставят с Летисия.
-Наистина ли? – попита Каролайн гледайки към брат ми впечатлена, а Летисия ме погледна смутена.
-Мога и сама да се справя. – отвърна ми тя, като знаеше, че чаках отговора й, но не това исках да чуя.
-Сигурна ли си? – попитах, опитвайки се да я разубедя. – Ще ми стане много кофти, ако получиш слаба оценка, при предположение, че съм можел да ти помогна. – тя отвори уста, за да възрази, но по-бързах да я изпреваря, преди да може пак да ми откаже. – Защо не дойдете утре вкъщи и не си вземете учебниците и лекциите? – попитах по-високо, но погледнах към Каролайн, защото знаех, че тя щеше да се съгласи.
-Да, разбира се. – отвърна ми тя щастлива и се подсмихнах самодоволно, че този рунд го спечелих.
Кристиян ме гледаше раздразнен мислейки, че отново се намесвам, но всъщност му правех услуга. Нямах намерение да му преча, после щях да му обясня.
После хапнахме и си говорихме за странични неща. Обяснявах на Каролайн, какъв е бил брат ми като малък и тя се смееше весело, както й Летисия, но на Кристиян не му беше толкова смешно.
-Стига шеги по мой адрес. – ядоса се накрая той при последният ми спомен, за това как се бе скрил в килера от майка ни, понеже бе съборил коледната елха. – Искаш ли да им разкажа, за това как ти изгори счетоводната книга на татко?
-Сериозно? – попита смаяна Каролайн и двете с Летисия се засмяха.
-Не знаех, че е толкова важна. – опитах да се оправдая.
-Аха, да. После на татко му идеше да умре, наказа го цял месец без никакво излизане. – обясни им Кристиян и двете отново се засмяха.
След като се навечеряхме, разбира се ние платихме сметката и излязохме на вън, като щяхме да се разходим. Летисия се канеше да тръгне заедно с брат ми и Каролайн, но аз я хванах за ръката спирайки я и тя се стресна от внезапното ми действие.
-Остави ги малко да са насаме. – прошепнах й тихо в ухото, а очите й бяха учудени.
-Не аз съм виновна, че провалих срещата им, а ти. – обвини ме със ядосано изражение, а аз се засмях тихо и започнахме да вървим бавно на разстояние от тях.
-Добре, виновен съм. – свих рамене небрежно, прибирайки си тъмните очила в джоба на якето ми, понеже вече бе станало тъмно. – Исках да те видя отново. – признах й, и я погледнах, за да разбера каква щеше да е реакцията й, определено бе смяна. – Това беше просто повод, за да не можеш да ми откажеш.
-Както и за утре ли? – изръмжа тя вбесена и отново се засмях. Беше сладка, когато се ядоса.
-Да, както и за утре. – потвърдих и въздъхнах тихо, заглеждайки се в пътя пред нас.
-Престани да упорстваш, моля те. – изрече тихо и я погледнах с интерес. – Няма да легна с теб. Просто си намери някоя друга и ме остави намира.
Не казах нищо и няколко минути вървяхме в мълчание. Тя продължаваше да е вироглава, но нямах намерение да се отказвам, колкото и ината да бе. Исках я, исках отново да усетя устните й върху моите, да я чуя как стене от удоволствие, да разбера какво я караше да полудява от страст.
-Знаеш ли, че си същият като брат ми? – заяви тя изведнъж и я погледнах учуден.
-Какво? – попитах смаян и не разбирайки, как може да ме сравнява с брат си и се ядосах.
-Същият си като него. Той също сменя момичетата, като носни кърпички. – обясни и чак сега разбрах какъв бил проблемът.
-Имаш брат? –попитах учуден, понеже не знаех и тя кимна. – Не го харесваш, защото е женкар и не се разбирате. – заключих накрая разгадавайки я.
-Не. – поклати глава тя и още повече се учудих, като всъщност започвах все повече да не я разбирам, от което се вбесявах. – Обичам си го много, винаги се грижи за мен и се разбираме. Просто не одобрявам начинът му на личен живот, въпреки това нищо не мога да направя. Но щом това го прави щастлив, значи и аз съм щастлива.
-Моля те, не ме сравнявай с него. – изрекох и тя вдигна поглед към мен. – Не ме сравнявай с никого, защото мразя да ме сравняват с когото и да е било. –обясних опитвайки се да прикрия ядосания си тон, наистина мразех това.
Отново замълчахме. Сега всъщност разбрах, че ще е още по-трудно да я вкарам в леглото си. По дяволите! Защо трябваше да има такъв брат? Не, нямаше да се откажа, докато наистина не се убедя, че съм победен.

Не успях да убедя Каролайн, да не идвам у Кристиян и Антъни. Можех и сама да си се подготвя за теста. Знаех отлично какво се опитваше да постигне Антъни, но нямаше да успее. Не знаех вече как и колко пъти да се опитвам да го убедя да ме остави на мира. Беше упорит, но накрая вече щеше да ми писне да повтарям едно и също нещо като папагал, а той да се прави на ударен. Снощи ни закараха обратно до общежитието, а след като си тръгнаха, Каролайн ми сподели, че вече наистина е с Кристиян и е неин приятел. Зарадвах се наистина много, радвах се, че е щастлива, само се надявах Кристиян накрая да не се окаже като брат си, силно се молех да не стане така, иначе щях да го убия.
Оправихме и се запътихме към дома на Уилсън, както разбрах вчера, че такава бе фамилията им и че всъщност и те бяха от Вашингтон, както и ние. Не бях чувала за фамилията им, защото разбрах, че са много богати и притежаваха множество клубове, ресторанти. Може би брат ми щеше да е чувал за тях. Надявах се да не са замесени в нещо лошо, иначе щеше да стане много зле за Каролайн. Баща й бе политик, моят баща преди беше началник на южният участък в Вашингтон, а сега й брат ми също бе полицай, бе поел по неговите стъпки. С Каролайн често ходихме да му досаждаме в участъка след училище и познавахме всички там.
Влязохме вътре като ни посрещна Кристиян, облечен само по един тъмно зелен потник и тъмни дънки.
-Не ти ли е студено така? – попита го учудена Каролайн, като се прегърнаха.
-Не. – поклати глава той и ми се усмихна. – Вътре е ужасно топло.
Влязохме в огромния хол и видях Антъни, който прибираше някакви папки, слагайки ги на бялата секция. Той също бе облечен по един черен потник, който подчертаваше сексапилното, мускулесто му тяло. Нима се опитваше да ме изкуши? Да, изглеждаше много добре така, но нямаше да се под дам. Обърна се и веднага впи погледа си в моя, усмихвайки се съблазнително.
Каролайн и Кристиян отидоха някъде другаде, оставяйки ме сама с Антъни.
-Носиш ли си всичко необходимо? – попита ме той, а погледът му бе впит в гърдите ми. Бях облечена с черния ми панталон и бялото ми тънко яке. По дяволите, наистина бе топло тук. На колко градуса бяха пуснали климатика?
-Да. – потвърдих аз, обръщайки се и започнах да слагам на масата учебниците и лекциите си. – Били спрял климатика? – помолих го и оставих чантата си на дивана.
-Топло ли ти е? – попита той и забелязах как се усмихна дяволито. – Можеш да се съблечеш. – предложи и го погледнах ядосана. – Не всичко разбира се. – подсмихна се той, но знаех, че му се искаше, взе дистанционното, спирайки климатика. – Изчакай ме тук, сега идвам. – заяви изведнъж и го погледнах как напусна помещението.
Въздъхнах леко изнервена и седнах на дивана, като се облегнах. Да уча с него!? Що за шега? И двамата знаехме, че не това беше намерението му. Ако прекали с държанието си, просто щях да си тръгна накрая. Вече го чаках няколко минути и почнах все повече да се изнервям. Взех си едната лекция и почнах да я чета, докато господина реши да се появи.
-Би ли ми помогнала? – чух изведнъж гласът му и се обърнах, виждайки го как държеше в ръцете си цял куп книги, две чаши, кана и малка чинийка със сладки.
Отидох веднага при него и взех чашите и чиниите от ръцете му, като се чудих как не ги е изтървал до сега, а после ги поставих на масата.
-Какво е това? – попитах го доста изненадана.
-Кафе, сладки и някои неща от които ще имаш нужда. – отвърна ми той и постави книгите върху масата.
-От къде взе всичко това? – запитах изумена, гледайки го как се настанява върху фотьойла.
-От библиотеката си. – отвърна ми и го погледнах още по смаяна.
-Имаш библиотека? – попитах изумена, но всъщност защо ли се изненадвах, след като бе толкова богат.
-Да. – потвърди и ме погледна ухилен. – После, ако искаш ще ти я покажа. – предложи ми ухилен, а аз въздъхнах и седнах обратно на дивана. – Но сега, да се заемем с твоето учене.
-Наистина ли ще ми помагаш? – попитах го скептично настроена, а той сипа в чашите ни малко кафе.
-Нали за това дойде? – попита ме й той, а аз вдигнах едната си вежда учудена.
-Нямаш ли си прислужници? – зададох следващият си въпрос, понеже наистина не видях до сега, нито една прислужница.
-Имам си. – отвърна и взе лекцията ми, която бях почнала да чета. – Викам ги само при нужда, не обичам да ми се мотаят постоянно около мен и да ми пречат.
Отново се изненадах. Не бе типичният богаташ, не бе и разглезен или пък някой лигльо, което ми хареса, че бе здраво стъпил на краката си.
-На колко години си всъщност? – попитах го осъзнавайки, че наистина не знаех тази малка подробност.
-Двадесет и пет. Ще престанеш ли с въпросите и да се заемем най-накрая с това нещо? – попита ме леко раздразнен, а аз се замислих, че бе с цели четири години по-голям от мен.
-Какво? Не ти харесва възрастта ми ли? – запита гледайки ме любопитно, а аз поклатих глава.
-Не. – отвърнах и изпих малка гладка от кафето. – Хайде учителю, давай. – подканих го вече, а той се засмя.
За моя огромна изненада, той наистина ми помагаше и бе наистина добър учител. Бяхме започнали с първата ми лекция и ми обясняваше това, което не разбирах. Наистина разбираше от този предмет, не се бе шегувал, както си бях помислила вчера. Вече не бях толкова изнервена и се бях отпуснала приятно в неговото присъствие. Когато свършихме с първата лекция, изкара някакъв тест и ми го даде да го реша. Не попитах от къде има тестове, вече започвах да не се изненадвам. Реших теста, а той го провери, оценката ми бе добра и се усмихнах щастливо. Започнахме и с втората лекция и така стигнахме до шестата. Учудващо ми бе приятно да ми преподава, нямаше никакви намеци и се държеше сериозно. Това бе напълно нова светлина, в която го виждах и наистина го харесвах такъв. Накрая решихме да си направим малка почивка и излязохме на терасата, заглеждайки се в морето. Бе станало много студено и духаше силен вятър. Прибрах косата си в небрежен кок, за да не ми пречи.
-Имаш невероятна гледка. – проговорих тихо, облягайки се на парапета, а той направи същото като мен. – Когато дойдох онази вечер на купона, бях дошла именно тук.
-Така ли? – попита ме учуден и се усмихна. – Кой би предположил? Ако знаех, че си била тук, щях да дойда веднага.
Погледнах го, а той ми намигна тайнствено. Чудих се как не му е студено с този единствен потник, аз вече почнах да треперя, макар и да бях по блуза.
-Затвори очи. – нареди ми изведнъж и се обърнах към него, гледайки го предпазливо. – Затвори ги, довери ми се. – беше малко трудно да му се доверя, но накрая го направих.
Усетих как извърна главата ми към посока на морето, после долових, че се отдръпна и след секунда отново долових присъствието му зад мен.
-Сега ги отвори. – прошепна тихо в ухото ми и се стреснах от прекалената му близост.
Отворих ги, както ми бе наредил и съзрях точно когато слънцето залязваше. Бе изключил всички лампи на терасата, както и тези отвън и се къпехме в невероятна златиста светлина.
-Красиво е. – прошепнах наистина възхитена и не спирах да гледам златистата светлина.
Усетих го, как се бе подсмихнал зад мен, а после изведнъж усетих устните му върху врата си и потреперих. Целуваше ме нежно, усещах дъхът му и опияняващият му мъжки аромат, а аз се опитвах да се въздържа да не изстена. Ръцете му се сключиха около талията ми, плъзгайки ги нежно, но и еротично около тялото ми. Не съзнателно бях наклонила главата си, за да му дам по-добър достъп до врата си. Господи, защо ми харесваше толкова много? Внезапно с бързо движение, извърна главата ми към него и впи устните си в моите. Този път не бе нежно, целуваше ме страстно и невъздържано, а аз отново му отвръщах. Едната му ръка се преплете в косата ми, придърпвайки ме по-близо до себе си, а с другата ме извърна изцяло към него и ме затисна с тялото си до парапета. Езика му се плъзна в устата ми, изучавайки я цялостно, а аз стисках потника му с ръцете си. Усетих как едната му ръка се пъхна под блузата ми и потреперих от внезапното му докосване. Не, стигна прекалено далеч. Разума ми се опитваше да се възвърне, но жадните му целувки не ми помагаха. Внезапно се стреснах, когато усетих реакцията му под панталона му. Опитах се да го изблъскам от себе си, но не успях. Той хвана ръцете ми и ги затисна с неговите на парапета.
-Отново ли ще се измъкнеш? – прошепна изведнъж в ухото ми, а гласът му бе невероятно дълбок и дрезгав, дишаше очистено, както и аз.
-Пусни ме. – помолих го тихо, опитвайки се да измъкна ръцете си от неговите, но той продължи да ме целува по врата, като този път го засмукваше.
-Знам, че ти харесва, отпусни се и престани да се съпротивляваш срещу себе си. – изрече тихо той, като устните му си направиха път и стигнаха да шията ми, карайки ме да наклоня главата си.
-Не, моля те. – поклатих уплашено глава, че този път нямаше да спре и наистина щях да се поддам, а после бях сигурна, че щях да съжалявам. – Не искам. – той вдигна главата си и ме погледна в очите. Знаех, че в момента изглеждах уплашена, така сякаш той щеше да ме изнасили. Видях как изражението му се промени и стана ужасно ядосан, като ме пусна и се отдръпна от мен и влезе вътре, затръшвайки силно вратата.
Останах вцепенена няколко минути, опитвайки се да се успокоя. Не бях уплашена от него, а от себе си. Знаех, че никога не би ме наранил, защото не бе такъв мъж, който взима момичетата на сила. Той просто ги съблазняваше, карайки ги да го искат, както съблазняваше и мен. Не се и съмнявах, че наистина с него в леглото, просто щеше да е невероятно. Но знаех много добре, че след това щеше да ме зареже и щеше да се прави все едно нищо не се бе случило, а аз не знаех дали бях способна да забравя. Усетих как почнах да треперя от студа и осъзнах, че вече се бях успокоила малко. Но дали той се бе успокоил? Отворих вратата и влязох страхливо в помещението. Сигурно изглеждах, като някоя страхлива котка. Но точно тогава видях Кристиян и Каролайн, които говориха с Антъни и се успокоих, опитвайки се да изглеждам по-добре, за да не заподозрат, че неще се бе случило.
-Лети, какво си правила вънка? – запита високо Каролайн, когато ме видя и Кристиян и Антъни ме погледнаха. За моя изненада изражението на Антъни бе весело. Явно умееше да прикрива емоциите си, защото знаех, че се преструва, че му бе весело, понеже като ме видя усмивката му веднага изчезна. – Цялата си измръзнала. – скара ми се Каролайн, когато ме докосна и взе дистанционното като пусна климатика, а Антъни ме гледаше безизразно.
- Стана късно, Каро. Няма ли вече да си ходим? – попитах я с надежда, понеже наистина исках да се махна, да се махна най-вече от Антъни, който продължаваше да ме гледа все така безизразно, без никаква емоция, а когато забележеше, че някой го гледаше, изражението му веднага се променяше.
-Да, наистина вече трябва да се прибираме. – съгласи се тя и въздъхнах успокоена, започвайки да си прибирам нещата в чантата си.
-Антъни успя ли да те научи на нещо? – попита ме Кристиян, който явно също като мен се съмняваше в способностите на брат си.
-Всъщност да. – отговорих честно. Щеше да е много не честно от моя страна, ако излъжех, че не ми бе помогнал, а бе точно обратното. – Наистина ми помогна, за което ти благодаря. – изрекох искрено, а той вдигна едната си вежда изненадано, като после се усмихна, но не бе искрена усмивка.
-С Каролайн, не успяхме да довършим. Защо не дойдете и утре? – попита ни Кристиян.
-Утре имаме работа, Кристиян. –обади се за моя изненада, Антъни не съгласен. – Днес не успяхме да направим нищо, заради тях, за да им помогнем, но не можем постоянно да им помагаме. Ние също си имаме работа. – завърши той и усетих лекия му раздразнен тон, който Каролайн не успя да довели.
-Така ли? Не знаех. – възкликна, Каро чувствайки се виновна, но Кристиян по-бърза да я успокои.
-Само един, два проекта. – изрече той усмихвайки й се мило. – Ще ги направим за нула време. – а след това видях как погледна към брат си ядосан, не разбирайки враждебният му тон, а аз знаех, че бе насочен само към мен.
С Каролайн излязохме, а Кристиян ни изпрати на изхода и видях как двамата се целунаха за довиждане. Той ни помаха, когато влязохме в колата и потеглихме обратно към общежитието.

Събудих се с ужасна болка в главата си. По дяволите, простенах раздразнен заради болката. Снощи си пийнах малко повечко, защото бях ужасно ядосан. Тя бе виновна за всичко това. Единствено и само тя. Мислех, че най-накрая ще я пречупя и ще се отпусне, като най-после щеше да бъде моя. Но, не. Бе много по-голям инат от колкото си мислех. А на всичкото отгоре бе ужасно уплашена от мен. Така се бях вбесил, че си е помислила, че ще я насиля, че не знам как успях да се успокоя. Както вървеше всичко добре, изведнъж всичко се обърна наопаки. Не бях някакъв насилник, никога не бях насилвал жена през живота си, за да бъде с мен. Всички доброволно искаха да бъдат с мен. Не бе по-различно и със снощното момиче, което извиках, за да успокои гнева ми, и да удовлетвори желанията ми, които Летисия не успя да направи. Може би наистина трябваше да се откажа от нея. Но как по дяволите, след като я желаех? Нямаше да се успокоя, докато не я имам поне веднъж. Може би трябваше да действам по-бавно, да се опитам да се сприятеля с нея. Забелязах вчера, как докато й помагах, се бе отпуснала и говореше по-свободно с мен, без да се изнервя или притеснява, че ще направя нещо. Проблемът бе, че така щеше да отнеме много повече време, от колкото бях предполагал и то само, за да я вкарам веднъж в леглото си. Надявах се само, че поне щеше да си заслужава цялото това време.
Станах и си взех един душ, после се облякох, слагайки си една синя риза и дънки, слизайки долу в кухнята, където вече бе Кристиян.
-Добро утро. – поздрави ме той, гледайки ме предпазливо. – Главоболие? – попита и се ухили.
-Млъкни. – заповядах му раздразнен и изпих веднага едно хапче за глава, а после седнах срещу него помирисвайки топлите палачинки. – Тръгнаха ли си прислужниците? – попитах намазвайки едната палачинка със сладко.
-Не. – отвърна той, като изпи една гладка от портокаловия сок. – Едната, все още оправя кабинетът ти. Не се тревожи, след малко ще си тръгне. Знаят правилата. – ухили се отново той и напълни лакомо устата си със една палачинка. Хранехме се няколко минути в мълчание, всеки погълнат от закуската. – Какво всъщност ти стана снощи? – попита след малко любопитен. – Защо се вбеси толкова много и нападна Каро и Летисия без причина?
-Никога не нападам някой без причина. – напомних му, понеже знаеше прекрасно това, а той ме погледна учуден. – Виновна бе Летисия, не сладката ти приятелка.
-Да, но си го изкара на нея. – и ме погледна ядосан. Нима толкова много се бе влюбил в това момиче, за толкова кратко време, че я защитаваше от мен!?
-Не съм си го изкарвал на нея. – започнах да споря с него, гледайки го наистина смаян. – Я се съвземи малко. – скарах му се накрая, а той ме загледа сепнато и както се канеше с лъжицата да си намаже сладко, но замръзна с нея. – Не може наистина да я обичаш! Познаваш я от няколко дена, за бога.
-Не съм казвал, че я обичам. – поправи ме и вече по успокоен си намаза сладкото върху палачинката. – Но наистина я харесвам много и не искам да се държиш зле с нея, само защото приятелката й не иска да ти пусне. – загледах го наистина вбесен. – Казвам ти го за втори път, намери си друга.
-Какво? – попитах изненадан. – Защитаваш я, макар че не ти е никаква.
-Приятелка е на Каролайн. – поправи ме и го загледах учуден. – Обича я много, познават се от малки. Ако я нараниш, ще нараниш и Каролайн, което не искам да се случва.
-Господи! – простенах вече изнервен. – Край на тази тема. – и той вдигна рамене небрежно и се зае да сложи в устата си и друга палачинка.
Нахранихме се, а след това се заехме отново с проектите. В петъка вече трябваше да се върнем в Вашингтон и да дадем всичко на баща си това, което бяхме направили. Баща ни Ричард Уилсън, вече на петдесет и една години беше главният собственик на всичко това, а после аз й брат ми щяхме да бъдем наследниците и да раздели всичко по-равно. Аз нямах нищо против да правя това, което и баща ми, да поема по-неговите стъпки, но виждах, че Кристиян не бе на същото мнение, но като негов син нямаше друг избор. Двамата се караха по-често, от колкото аз с него, той приличаше повече на майка ни, която бе мила и много чувствителна, от нея бе взел тази прекалена чувствителност и доброта.Аз бях твърдият и непреклонният, когато ставаше въпрос за някоя важна сделка и веднага разбирах, че искаха да ни прекарат, а Кристиян бе мекушав и за това понякога не разбираше какво се случва.
Оставих единият проект готов на страна и се заех с другият, като си доизпих кафето. И двамата мълчахме всеки погълнат от задачата си и се чуваше само разлистването на някой лист. Внезапно чух звъненето на телефон, но не бе моят, а на Кристиян, който веднага го вдигна.
-Здравей, Каролайн. – чух го как проговори и веднага лицето му се озари с усмивка. Поклатих глава, наистина понякога не го разбирах. Отношенията му с жените бяха коренно различни от моите. – Какво има? – попита и последва минута мълчание. – Какво? – попита отново, а изражението му стана притеснено и се учудих. – Не, веднага идвам. – след което затвори телефона и го гледах объркан, как започна да бърза, взимайки си якето и търсейки нещо.
-Сега пък, какво? – попитах го любопитен от внезапните му действия.
-Къде са проклетите ключове за колата? – запита разхвърляйки всичко наоколо, опитвайки се да ги намери.
-Какво има? – попотих го отново и станах от масата, отивайки до секцията, където бяха ключовете.
-Летисия е болна. – отвърна ми той и извърнах главата си светкавично към неговата.
-И? – запитах учуден, какво му влизаше в работата на него, че била болна.
-Как и? Болна е. – отвърна ми с висок тон, крайно притеснен, а аз се издразних и се чудих дали да му дам ключовете. – Каролайн не знае какво да прави.
-Много просто, да извика лекар, да я закара в болницата. – изредих му нещата с досада и го гледах как разтреби всичко наоколо, а на мен ми идеше да му забия един шамар, за да се осъзнае.
-Вече е извикала лекар, но не помага. – викна ми той. – Къде са шибаните ключове?
Показах му ръката си, като ги размах леко и той чу шума и ме погледна вбесен.
-Не те ли е грижа поне малко? – запита ядосан и взе ключовете от ръката ми.
-Не. – отвърнах му просто, а той взе якето си и се запъти забързан към вратата. – Чакай, ще дойда с теб. – викнах раздразнен, взимайки си якето и излязох на вън, виждайки, че той вече се бе качил в бмвто.
Качих се в колата, а той ме погледна изненадан, но не каза нищо и запали колата, като тръгнахме към общежитието. За какво да ме е грижа, като не ми бе никаква? Не ми беше сестра, братовчедка или любовница, с която когато поискам да спя с нея. Беше просто позната, с която се бях запознал преди няколко дена и която исках да вкарам в леглото си, но не ме интересуваше какво правеше, дали бе щастлива, дали бе зле, това не ме интересуваше и не ме засягаше по никакъв начин. Ето в това бе разликата ми с брат ми, той винаги бе готов да помогне на някой нуждаещ се, а аз не, освен ако не ми бе близък, не бих го направил. Бих го направил, само ако услугата ми се върнеше, ако имаше някаква полза за мен.
Спря колата на паркинга пред колежа и излезе веднага, запътвайки се към общежитията, а аз го следвах. Този идиот щеше да направи нещо не както трябва, щеше да се забърка в някоя неприятност както винаги, за това реших да тръгна с него. И както си и мислех той тръгна към общежитието без да се огледа, без да забележи, че има охрана от вънка. Хванах го за ръката дръпвайки го към мен, а той ме изгледа объркан.
-Какво? – изръмжа Кристиян ядосан.
-Не знаеш ли, че общежитията са разделени на мъжки и женски? – запитах го вече и аз ядосан, че винаги действаше неразумно. – Охраната няма да ни пусне, глупако. – обясних му раздразнен и той погледна към охраната, който обикаляше пред входа, а после пак погледна към мен.
-И какво предлагаш? – запита нетърпелив. – Отиди й го подкупи. – предложи първото нещо, което му бе хрумнало, а аз вдигнах вежди изненадан.
-Изчакай малко, ще се махне и после ще влезем вътре. – отвърнах му и се облегнах небрежно на стената, а той ме изгледа вбесен.
-Да чакаме? – запита крайно не съгласен с мен.
-Какво? Летисия няма да умре, след няколко минути. – издразних се, не разбирайки защо толкова много се бе загрижел за нея. Всъщност разбирах, причината бе Каролайн.
-А, ако не се махне? –запита, какъв песимист бе само.
-Все някога ще отиде да пусне една вода. – подсмихнах се, а Кристиян ме изгледа недоволен.
Както и предположих, охраната се махна и с Кристиян по-бързахме да влезем, докато не се е върнал. Влязохме вътре и започнахме да вървим търсейки стаята им, поне Кристиян знаеше в коя стая са. Момичетата, които бяха излезли в коридора ни гледаха учудени, някой се изкикотваха, а други ни оглеждаха.
-Да ви помогнем? – запита едно русо момиче, облечено по една къса дънкена поличка и потник, гледайки ме пламенно, а аз се усмихнах съблазнително, спирайки се пред нея.
-Всъщност… - започнах, но Кристиян ме прекъсна.
-Не. – викна брат ми, който ме хвана силно за ръката и ме задърпа.
-По-спокойно, Кристиян. – казах му и оглеждах всяко едно момиче, което минеше през мен. Не бях влизал до сега в женските общежития и ми се струваше много интересно. Толкова много красиви момичета събрани на едно място.
Най-накрая намерихме стаята им и Кристиян влезе вътре веднага, без да почука. Поклатих глава и го последвах, като видях Каролайн, която бе седнала на леглото и веднага стана, когато видя брат ми.
-Слава богу, че дойде. – проговори тя ужасно измъчена и го прегърна, а аз огледах стаята.
Боже, тук бе ужасно тясно и мръсно. Как е възможно да живеят в такава мъничка стая? Наистина не разбирах, щях да осъдя собственика на колежа веднага, ако учих тук.
-Как е тя? – запита брат ми тревожно, след като пусна Каролайн.
-Зле. – отвърна тя и се обърна към леглото, където бе Летисия и тогава я погледнах. Наистина бе зле. Лицето й бе ужасно бледо, имаше някаква кърпа на челото й, която явно Каролайн бе сложила. Не знайно защо ме заболя, виждайки я в такова ужасно състояние. – Температурата й не иска да спадне, извиках медицинската сестра, която я прегледа. Обясни, че е настинала и че, когато главата й мине, щяла да се оправи. – свъси вежди, явно не вярвайки, както и аз не повярвах.
-Медицинска сестра? – попита крайно недоволен Кристиян. – Няма ли лекар тук?
-Не. – поклати глава Каролайн и вече наистина исках да осъдя собственика на този колеж. Да няма и един скапан лекар тук!? – Така е от сутринта, не искаше да стане, каза, че искала да си поспи още малко и я оставих, но после когато отидох до нея и пипнах челото й, цялото гореше. Изпи някакви хапчета, които медицинската сестра й даде, но не мисля, че помагат. В момента мисля, че спи. Не е проговорила от както сестрата си тръгна.
Гледах Летисия, която не помръдваше на леглото, исках да отида до нея и да я накарам да се събуди, да зърна отново блесналите й кафяви очи, но не се отместих от мястото си.
-Добре, хайде. – подкани изведнъж Кристиян и двамата с Каролайн го погледнахме учудени. – Да я махнем от тук и да я закараме вкъщи, а после ще извикаме лекар.
-Защо просто не я закараме в болницата? – обадих се за пръв път, от както бях влязъл.
-А ти, защо не престанеш да бъдеш толкова безсърдечен? – запита ме вбесен и наистина се почувствах зле от думите му. Точно сега ли трябваше да осъжда лошите ми качества?
-Моля ви, не се карайте. – заговори притеснена Каролайн. – Всъщност, Антъни е прав, по-добре да я закараме в болницата.
-Не. – запротестира той. – Първо ще извикаме лекар, ако каже, ще я закараме. Но опредено няма да стои тук в това…помещение. – опита се да намери правилната дума, за да не обиди Каролайн. Явно и той като мен не харесваше ужасната стая, но се опитваше да е по тактичен.
-Взе ми си някои неща, от които ще имаш нужда. – нареди й Кристиян и тя започна да пъха бързо разни неща в чантата си, а той отиде до леглото на Летисия и седна до нея, като осъзнах какво искаше да направи.
-Чакай. – спрях го внезапно и той се обърна към мен учуден. – Аз ще я взема.
Кристиян ме изгледа недоверчиво, но стана, а аз заех неговото място. Махнах двете одяла, с които бе завита, оставайки я само по едното, което я завих плътно около нея и след това я вдигнах внимателно, намествайки я в прегръдките си. Тя измърмори нещо не разбираемо, но отново притихна. Излязохме от стаята, като Каролайн я заключи, след което започнахме да вървим към изхода. Този път не обръщах внимание на момичетата, които ме гледаха смаяни, имаше значение само Летисия, която бе в прегръдките ми, докато я носех. Излязохме вънка, като този път нямахме късмет с охраната, който като ни видя, веднага дойде да спори с нас и да ни вика. Оставих Кристиян и Каролайн да се заемат с него, а аз веднага отидох в колата, поставяйки Летисия внимателно на задната седалка, сядайки до нея и изчаках Каролайн и Кристиян да дойдат, след което потеглихме към вкъщи.

Бях седнал на фотьойла, гледайки тихо и замислен Летисия. След като я докарахме вкъщи, сложихме я да легне в една от гостните стаи, където бе в момента и извикахме лекар. Не се налагаше да я караме в болницата, наистина бе настинала, била хванала някакъв вирус, както обясни лекаря, преписа й хапчета, които трябва да изпие и какво трябва да яде, и какво не. В момента спеше спокойно, ръцете й бяха положени отстрани, изглеждаше като малък невинен ангел.
Не би трябвало да ми пука за нея. Не трябваше! Тогава защо ми пукаше? Защо изведнъж, навлезе в съзнанието ми, защо ме заболя, когато я виждах така наранена, уязвима, когато разбрах от Каролайн, че родителите й са мъртви. Да, не знайно защо се почувствах зле, поисках да я защитавам, след като бе сама, не напълно, имаше си поне брат, но друго беше да имаш родители, на които да се опреш. Що за глупост? Аз да я защитавам!? От къде ми хрумна това? Не изпитвах никакви чувства към нея, единствено я желаех, исках я в леглото си. Когато я получих, бях сигурен, че най-накрая щях да се успокоя и вече нямаше да ме интересува толкова много, както сега. Но малката много се дърпаше, трябваше да я пречупя по-някакъв начин. Щях да използвам всеки възможен начин, като например тази възможност, сега когато бе в дома ми. Гледайки я, колко уязвима бе в момента, без самата тя да го осъзнава, така исках да се събуди и да ме погледне, да отида до нея и да я любя цяла нощ на това легло.
-Все още ли спи? – чух гласът на Каролайн, която влезе и се обърнах към нея. Приятелството им бе наистина голямо, защитаваха се взаимно и двете се грижеха една за друга.
-Да. – потвърдих със спокоен глас, а Каролайн постави на масата, супа и сок, които носеше, когато се събудеше да хапне.
-Наистина съжалявам за безпокойството, че така се натрапихме. – започна тя, виждайки, че наистина се чувстваше виновна. Усмихнах й се, явно не осъзнаваше някои неща.
-Сега си приятелка на брат ми. – заговорих, гледайки я, как седна до леглото на Летисия. – Не го познаваш още толкова добре, но той има странен навик да помага на хората.
-Това е много добро качество, което има и ми харесва. – отвърна ми тя, отмествайки един кичур от косата на Летисия, което бе паднало върху бузата й. – Но ти не си като него.
-Така е. – потвърдих усмихвайки се, радвайки се, че го бе разбрала. – С него сме доста различни в някои отношения. – обясних и тя се обърна към мен, гледайки ме с нейните малки светло кафяви очи. – Значи, наистина се познавате от много време? – запитах любопитен.
-Да. – потвърди, заглеждайки се в шарките на килима. – Още от малки, баща й беше много добър приятел на моя баща.
-Какво се случи? Как умряха? – запитах искайки да узная повече и потиснах внезапната болка, която се появи.
-Майка й катастрофира, а след една година баща й го убиха в акция. – отвърна ми Каролайн и я погледнах не разбирайки и тя по-бърза да обясни. – Баща й беше началник на южният участък в Вашингтон.
-Бил е полицай? – запитах доста смаян и тя кимна. Кой би предположил?
-След като загина, баща ми винаги се опитваше да им помогне, но брат й е много горд и не обича да приема помощ. Гледа да се справи и да се грижи за нея сам. – обясняваше Каролайн. Бе много хубаво, че искаше да се справя сам и, че се грижи за сестра си, но понякога трябваше да потиснеш гордостта си. Да бе, какви глупости разсъждах. Аз самият също бях много горд и изведнъж си спомних как Летисия ми бе споменала, че приличам на него. Супер, още едно качество, с което си приличахме. Каква ирония! Не исках да приличам на него и да ме възприема като брат, това би бил просто невероятен обрат.
-Не сте от богато семейство, нали? - запитах, сещайки се за ужасната малка стая, в която живееха. Тя ме погледна и за моя изненада ми се ухили.
-Баща ми е политик, имаме си пари, както й Летисия. Просто искахме да разберем, какво е да бъдеш истински студент. – обясни ми тя и тихо се засмя, а аз изсумтях.
-Защо просто тогава не си купихте някой апартамент? – попитах наистина учуден.
-Защото нямаше да е интересно. – заяви ми въздъхвайки и стана от леглото. – Аз също за малко не припаднах, когато видях за пръв път стаята, но ми струваше доста усилия, за да убедя баща си, за това не можех да се отметна в последният момент. – обясни и после ме погледна предпазливо. – Отивам при Кристиян, ще дойдеш ли?
-Не. – отвърнах поклащайки глава. – Ще остана да изчакам да се събуди и после да я нахраня.
Тя ме погледна за миг объркана, но после ми се усмихна и излезе от стаята, оставайки ме отново сам с нея и с мислите ми. Летисия измърмори нещо не разбираемо на сън и я погледнах усмихвайки се. Много е интересна когато спи, понякога си мърмори, явно бълнуваше на сън.
Измина още един час, в който тя не се събуди, започна да ми доскучава много. Взех някакъв вестник, намествайки се удобно на фотъола и започнах да го чета, чакайки най-накрая спящата красавица да се събуди.
-Къде съм? – чух внезапно тихият й глас и отместих вестника си на страни, гледайки я с интерес, а когато ме видя очите й станаха широки от смайване. – Какво правиш тук? – запита и усетих лекият й уплашен глас, а аз се подсмихнах.
-Намираш се в моя дом, скъпа. Така че въпросът ти е много не правилен. – проговорих я, а тя ме изгледа още по объркана, и се повдигна леко от леглото, а аз за малко щях да стана и да я накарам отново да легне, но тя се облегна на възглавницата.
-Защо съм тук? – запита и усетих неспокойствието й. – Да не би да си ме отвлякъл? – запита още по шашната, а аз искрено се засмях. – Къде е Каролайн?
-Обвиняваш ме в отвличане. – поклатих глава, наистина ми бе много забавно. – Каролайн е долу при Кристиян, оставиха на мен удоволствието да те наблюдавам. – тя свъси очи и вдигна веждите си изненадана. – Беше болна и все още си. Кристиян те докара тук. – обясних с досада.
-Защо? – попита не разбирайки нищо и се подсмихнах.
-Заради Каролайн. – обясних отново, а тя явно не вярваше и на една моя дума. Защо по дяволите беше толкова не доверчива?
-Е, благодаря. Чувствам се добре. – заяви изведнъж и я погледнах с интерес, как отмести завивките си, а погледа ми се спря на гърдите й, които леко се виждаха, заради прозрачната й нощница.
Летисия се опита да стане, но веднага залитна и щеше да падне и сериозно да се удари, но по-бързах ставайки и я хванах, обгръщайки я с ръцете си. Тя се озова в прегръдките ми, можейки да усетя аромата й, който така силно ме възбуждаше. Вдигна главата си, срещайки погледа ми. Гледаше ме стреснато, а малките й ръчички се бяха вкопчили, стискайки силно ризата ми.
-Лягай обратно в леглото! – наредих й с ядосан тон, а тя ме изгледа уплашена. Сложих я в леглото, въпреки протестите й, които ръцете й се опитваха да ме изблъскат. – Толкова голям инат си. – обвиних я, докато я завивах, а тя не знайно защо се бореше с мен. – Престани! – викнах й, хващайки ръцете й, поставяйки ги до главата й.
-Пусни ме. Не съм искала да съм тук. – извика, гледайки ме ядосана, дишайки тежко, а гърдите й се повдига еротично, опирайки се в тялото ми. Как исках да прокарам ръка по тялото й. Стиснах още по-силно ръцете й.
-Би трябвало да ми благодариш, а какво получавам? – запитах с ехидна усмивка. – Отново се бориш с мен. Не осъзна ли, че съм по-силен от теб, скъпа. Така само ще се нараниш. – изрекох срещу лицето й и се загледах в устните й, които така силно исках пак да вкуся, особено сега, след като бяхме върху леглото.
-Добре, няма да се боря повече. – изрече тя и я загледах подозрително, не вярвайки. – Ще се махнеш ли от мен?
-Защо? Не ти ли харесва, тази позиция? – запитах я, подсмихвайки се дяволито, а очите й блеснаха от гняв. – Не! Явно ти харесват други неща, а? Защо не ме улесниш и не ми признаеш, коя позиция ти харесва най-много?
-Махни се от мен веднага. – викна толкова силно, че не знам, как не ми продъни ушите.
Пуснах я и станах от нея, гледайки я вече от разстояние.
-Ако станеш, отново ще дойда и този път няма да се отървеш толкова лесно. – заплаших я не на шега, а тя ме изгледа вбесена, но остана мирна в леглото и се усмихнах, че толкова лесно можех да я укротя.
-Ти си отвратителен. – изрече тя, гледайки ме убийствено, така сякаш искаше да хвърли нещо по мен. Извърнах очите си и подсвирнах леко, когато чух думата.
-Но ти харесва да те целувам. – подсмихнах се весело, че й сама не си вярваше, че съм наистина такъв.
Отидох до масата, слагайки пилешката супа и портокаловия сок, заедно с две припечени филийки, взех подноса обръщайки се към нея, виждайки отново недоверието в очите й. Отидох до нея, сядайки на леглото, а тя се отдръпна от мен, като попарена.
-Хайде, трябва да я ядеш, за да ти се възвърнат силите. – обясних й, не обръщайки внимание на предпазливия й поглед. – Не съм слагал отрова, скъпа. – казах, понеже видях как гледаше яденето с пренебрежение. Взех лъжицата потапяйки я в супата й се извърнах към нея, готов да я нахраня, а тя ме изгледа така сякаш не бях наред с главата си.
-Не съм дете. – възнегодува тя и нацупи устни, като малко дете, а аз се засмях. – И сама мога да се нахраня.
-Хайде, направи ми това удоволствие. – захилих се аз, а очите й блеснаха от ярост.
-Не. – запротестира и започна да се отдръпва, когато ръката ми с лъжицата се опитваха да стигнат до устните й, които отказваха да се отворят. – Ако не махнеш това, кълна се, че ще излея цялата супа върху хубавата ти риза и от нея няма да остане нищо. – предупреди ме, гледайки ме ядосана, а аз замръзнах с ръката си.
-Тогава ще я махна. – захилих се, а тя си помисли, че говорех за супата и ме изгледа шокирана, когато започнах да си разкопчавам копчетата на ризата си, разбирайки за кое точно говорех.
-Не. – викна паникьосана и хвана ръцете ми с нейните, които бяха стигнали до четвъртото копче. Лицето й се оказа опасно близо до моето. Вече не ми бе толкова смешно и изражението ми стана сериозно, а тя започна да диша учестено. За миг погледа ми се спря на гърдите й, които се повдигаха от накъсаното й дишане, а после отново се спрях върху лицето й и най-вече върху устните й. Приближих лицето си бавно с намерението да я целуна, но точно когато щях да го направя, тя извърна главата си и се спрях. – Ще се нахраня сама, моля те.
Кимнах и станах от леглото, сядайки обратно на фотьойла.

&&&

Гледах го предпазливо как седна на фотьойла срещу мен, не казвайки й дума, взимайки някакъв вестник да чете. Въздъхнах, отпускайки се по-спокойна вече и взех лъжицата, която той държеше до преди малко и почнах да се храня. За моя изненада супата бе наистина вкусна. Не разбирах, макар й той да ми бе обяснил, защо бяха ме довели тук. Чувствах се вече малко по-добре, когато се нахраних. Спомнях си смътно, колко зле ми бе сутринта, но сега се чувствах малко по-добре.
-Беше вкусно. – промърморих, като ми бе малко неудобно. Видях как вдигна веждите си изненадан. – Благодаря ти. – изрекох после, а той ме гледаше очакващо. – За всичко. – завърших накрая чувствайки се много глупаво.
-Много ми е интересно. – започна Антъни, оставяйки вестника на страна на масата и впи погледа си в моя. – Защо винаги първо нападаш, а после започваш да се чувстваш ужасно гузна?
Свъсих очи от внезапният му въпрос. Принципно не бях такава, но се замислих, че бях такава само в негово присъствие.
-Били извикал Каролайн. – помолих го, не отговаряйки на въпроса му.
-Разбира се. – подсмихна се той и стана от фотьойла. – Нямаш търпение да се отървеш от мен, нали?
Отново не отговорих и след като разбра и той, че няма да отговоря излезе от стаята, затваряйки вратата и оставяйки ме сама, най-накрая можейки да си отдъхна. Облегнах се на възглавницата, заглеждайки се в белия таван. Антъни започваше все повече да ме превлича, което бе много лошо. Ако продължаваше да настоява, накрая щях да падна в капана му, а той само това й чакаше, да му се отдам доброволно. Разума ми казваше, да стоя на страна колкото се може по далеч от него, но тялото ми говореше съвсем друго нещо. Тялото ми го искаше, винаги когато бях толкова близо до него, цялата настръхвах и започвах да треперя, ароматът му, който бе неустоим, дори й съблазнителният му глас ми харесваше и ме караше да се възбуждам. Тези противоречиви чувства едновременно ми харесваха и ме плашеха. Не знаех какво да правя. Или щях да го накарам веднъж за винаги да разбере, че не го искам, да ме остави на мира или щях накрая да му се отдам.

Не съзнателно бях заспала, когато чух вратата да се отваря и веднага се събудих отново. Отворих очи и видях Каролайн да идва към мен разтревожена.
-Как си? Как се чувстваш?- по бърза да ме попита тя, сядайки до мен на леглото, а аз се повдигнах малко облягайки се на възглавницата и й се усмихнах.
-По-добре. – отвърнах й, а разтревожените й очи ме оглеждаха притеснено. Усетих как с ръката си пипна челото ми.
-Вече нямаш температура. – въздъхна успокоено тя и махна ръката си. – Хапна ли?
-Да. – потвърдих и се почувствах ужасно, че толкова много съм я разтревожила. – Не си се обаждала на брат ми, нали?
-Не. – отвърна. – Но за малко щях да го направя, добре че дойдоха Кристиян и Антъни, за миг наистина се паникъосах. – призна ми леко виновна. – Наистина ме изплаши.
-Просто съм настинала Каро, не е трябвало толкова много да се тревожиш и да ме довеждаш тук. – не исках да я обвинявам, но гласът на тонът ми прозвуча така.
-Кристиян настоя. – опита се да се оправдае, свеждайки поглед. – А с него не мога да споря.
-Добре. – въздъхнах уморено. – Но мисля, че вече достатъчно им досаждахме, поне аз де. – тя ме изгледа не съгласявайки се с мен. – Да си вървим, Каро. Чувствам се вече наистина по-добре.
Очите й ме гледаха невярвайки, но за да й докажа думите си, отместих завивките си и тя стана, но гледайки ме тревожно. Вече започна да ми омръзва всеки да ме гледа така, сякаш щях всеки миг да припадна. Станах от леглото стъпвайки на земята, доволна, че този път не ми се зави свят, както стана в присъствието на Антъни.
-Видя ли? – казах й прекалено доволна от себе си и щастлива. – Къде са ми дрехите? – попитах осъзнавайки, че бях по нощница и чак сега забелязах, че бе малко прозрачна и за малко не изписках, че бях така пред Антъни. Господи, кой знае колко добре се е позабавлявал и на гледал. Долен мръсник. Не ми спомена нищо. Вбесих се и изругах на ум.
-Какво има? – запита ме Каролайн виждайки ядосаното ми изражение и подаде дрехите ми.
-Нищо. – измърморих под нос, махайки нощницата си и облякох дрехите си, като за малко ми се зави свят, но се задържах с ръце на дивана и погледнах тревожно Каролайн, дали го бе забелязала, но тя гледаше на другата страна. Успокоих се, трябваше само малко да си почина и щях да се оправя.
-Днес е неделя, нали? – попитах с надежда, че ще мога да си почина.
-Не, понеделник е. – поправи ме и я погледнах смаяна.
-Какво? – викнах шокирана, не разбирайки как съм пропуснала цял ден.
-Вчера цял ден спеше. – обясни ми Каролайн.
-Изпуснала съм лекциите днес. – възкликнах ужасена и ми идеше да убия някой.
-Беше болна, Лети. – оправда ме тя. – Аз също не ходих.
Измърморих нещо под нос и подканих Каролайн към вратата да си ходим, но се спрях. Обърнах се и се върнах да си оправя леглото, а Каро ме гледаше усмихнато. Взех подноса с празните чинии и чаши и вече излязохме от стаята, запътвайки се надолу. Все още се чудих колко ли бе голяма тази къща. Така й не я бях разгледала. Минавахме по-край хиляди врати, пода на коридора бе с тъмно кафяво дървесен под, покрит с тъмен килим от различни шарки. Слязохме долу в помещението, в големия хол, където бяха Антъни и Кристиян, седнали на дивана и гледаха телевизия. Когато ни чуха да влизаме, веднага станаха и ни изгледаха учудени.
-Какво става? – запита смаян Кристиян, гледайки първо Каролайн, а после погледна към мен. – Добре ли си, Лети?
-Да. – излъгах и видях как Антъни вдигна веждите си, явно не вярвайки. – Наистина се чувствам по-добре. – опитах се да ги накарам да повярват.
-Лъжеш. – обвини ме веднага Антъни, но със спокоен глас, а аз го изгледах вбесена.
-Ако искаш вярвай. – троснах му се аз и се обърнах към брат му с по-мило изражение. – Кристиян, благодаря ти за това, което си направил за мен, наистина. Но се чувствам вече по-добре и искам да се прибера в общежитието.
-Можеш да останеш тук още една вечер, но щом искаш да се върнеш, не мога да те спра. – вдигна рамене той и му се усмихнах. Светло кестенявата му коса бе леко мокра, явно си бе взел душ преди малко.
-Къде е кухнята? – попитах, понеже все още държах подноса в ръцете си.
-Ще ти я покажа. – заяви Антъни, но не исках точно той да ми я показва.
Въздъхнах, нямайки избор и тръгнах с него, като го последвах. Влязохме в кухнята и веднага отидох до мивката, като сложих нещата вътре. Точно когато се обърнах, не очаквах Антъни да се озове до мен и подскочих стресната.
-Защо лъжеш? – попита ме с ядосан тон, а аз се опитах да се измъкна от него, но той попречи пътя ми, слагайки двете си ръце около мен, не можейки да избягам и се доближи още по-близо до мен. – Все още не си добре, заради мен ли не искаш да останеш?
-И да и не. – отвърнах му, а той ме изгледа въпросително. – Искам да се прибера в общежитието. – изрекох му непоколебимо.
-Аз пък искам да останеш. – заяви ми сериозно той и се засмях притеснено.
-Искай си. – казах, гледайки го дръзко в очите. – Ще си останеш само с искането. – той вдигна веждите си изненадан от неочакваното ми държание и приближи лицето си по-близо до моето, можейки да усетя дъха му.
-Не ме предизвиквай. – изрече бавно със съблазнителен дрезгав глас и потреперих.
Неочаквано усетих ръката му да се плъзга по тялото ми бавно и съблазнително, карайки ме да потреперя от възбуда, но въпреки това не отместих погледа си от неговия. Той флиртуваше с очите си, които бяха потъмнели от страст, гледайки ме безсрамно , а ръката му бе стигнала до бедрото ми и за малко не изстенах от внезапните му дръзки действия, когато ръката му почна да разтрива женствената ми част и затворих очи, а после усетих й жадните му устни да се впиват властно в моите. Този път вече изстенах, а устните ни започнаха лудешка надпревара на надмощие, което той спечели. Езика му се плъзна в устата ми, а ръката му започна по-грубо да ме разтрива, въпреки дънките ми усещах пръстите му, карайки ме да полудея от страст. Внезапно, ръцете му се озоваха върху дупито ми, повдигайки ме рязко и ми се зави леко свят, поставяйки ме върху плота на кухнята, не отделяйки устните си от моите. Позицията ми стори много еротична и отново изстенах, когато зъбите му захапаха леко долната ми устна. Ръцете му се пъхнаха под блузата ми, а после почнаха да разкопчават забързано копчетата на дънките ми. Исках да го спра, но и не исках. Беше ми любопитно, исках да узная повече за това лудо удоволствие, исках той да ми го даде. Ръцете ми стиснаха силно раменете му, когато неговите се бяха пъхнали под дънките ми разтривайки не въздържано женствеността ми, а устните му се бяха преместели върху врата ми.
-Антъни. – прошепнах леко задъхана, а вътрешно знаех, че ако не го спра, той нямаше да спре по никакъв начин.
-Отпусни се. –прошепна ми дрезгаво в ухото ми, засмуквайки го леко. – Не мисли за нищо, отдай се на удоволствието. – и внезапно усетих вече как пръстите му се плъзнаха и под бикините ми, можейки да ги усетя изцяло и изстенах.
-Не тук. – едвам успях да изрека, стискайки очи, поемайки си дълбоко въздух, а пръстите му се спряха, когато чуха думите ми.
-Лети, какво… - чух изведнъж гласът на Каролайн, която бе влязла. – О, боже! – не можах да я видя, но разбрах, че бе излязла веднага, а бузите ми почервеняха силно от срам.
Изблъсках Антъни силно, вече можейки да мисля със разума си. Какво ми бе направил? Как можа да стигне толкова далеч? Как можах да му го позволя? Аз съм глупачка, пълна глупачка. Как успя толкова бързо да ме съблазни? Започнах забързано и паникъосано да закопчавам дънките си отново.
-Дори не си и го помисляй. – проговорих с ядосан тон, виждайки как ме гледаше объркан, явно очакваше наистина да отидем другаде.
-Моля!? – възкликна смаян той. – Пак ли започваш да се правиш на светица, защото мога да ти припомня, че до преди няколко минути не беше такава. Явно трябва пак да замъгля разумът ти.
-Стой далеч от мен. – паникъосах се, когато видях как започна да се приближава и отстъпих на зад. – Да, харесвам те. – викнах вече, защото бе очевидно и не можех да го скрия, а той ме изгледа учуден. – Но не искам да правя секс с теб. Колко пъти трябва да ти го кажа, за да го разбереш? Не искам да съм една от многото ти жени, които си изчукал и после си ги зарязал. Защото с мен ще постъпиш по-абсолютно същият начин, нали?
-И, какво? – попита с учудващо леден тон, който ме смрази. – Нима очакваш да се влюбя в теб?Това никога няма да стане, скъпа.
-Хубаво. – викнах ужасно вбесена. – Тогава приключваме тук и сега. Не ме търси повече. Не си измисляй тъпи оправдания, за да ме видиш.
-Добре. – съгласи се неочаквано за мен, но все още тонът му бе леден. – Върви си. Повече няма да те притеснявам, защото наистина ми писна. – вдигнах вежди изненадана. Писнало му е!? – Хайде, какво чакаш?
Изгледах го и не знайно защо се почувствах ужасно наранена. Извърнах се, обръщайки му гръб и напуснах помещението, като едвам се сдържах да не заплача. Не. Няма да плача заради него, защото не го заслужава. Антъни Уилсън не заслужава ничии сълзи. Стиснах очи, потискайки сълзите и болката си и влязох в хола, където бяха Каролайн и Кристиян.
-Да си вървим. – подканих я, а тя ме погледна неразбиращо и се обърнах към Кристиян, успявайки да му се усмихна. Как е възможно двамата да са толкова различни? – Много ти благодаря Кристиян още веднъж.
-Няма за какво. Не се тревожи. – усмихна ми се и отидох, като го прегърнах в знак на благодарност, а след това го пуснах и излязох вънка, чакайки Каролайн да се сбогува с него. Слава богу колата ни бе тук и веднага се запътих към нея, но осъзнах, че ключовете не бяха в мен.
-Какво се случи? – запита Каролайн, когато дойде при мен и отключи колата, а после влязохме вътре.
-Нищо. Моля те, не ми се говори сега за това. – изрекох уморена и се облегнах на седалката, затваряйки очите си.
Усетих разтревожения поглед на Каролайн, който ми отправи преди да запали колата и да потеглим. Така бе най-добре, постъпи правилно. Повтарях си на ум, но болката в сърцето ми не намаляваше. Ще ми мине. Казах си отново.Не го обичах, нямах и чувства към него. А може би имах някакви чувства, без да ги осъзнавам до сега и за това сега ме болеше толкова много. Не. Поклатих си глава, дори и да имах някакви чувства, щяха да изчезнат, така както се бяха появили изведнъж.
Прибрахме се в стаята си, като Каролайн ми даде някакви хапчета да изпия, които лекарят бе предписал. Изпих ги веднага питайки я кой ги бе купил и ми каза, че е бил Кристиян. Взех портмонето ми и й дадох пари, за да му ги върне.
-Той няма да ги приеме. – заяви ми Каролайн.
-Ти му ги дай, пък ако не ги вземе, аз ще се оправя с него. Не искам да съм му длъжна. – заявих й уморено слагайки си нощницата, за да си легна.
-Добре, какво се случи с Антъни? Съжалявам, че така влязох, ако знаех нямаше да…
-Не си направила нищо. – прекъснах я, за да я успокоя. – Още от самото начало ти обясних, че нещата между нас няма да се получат, както и стана. Радвам се, че поне Кристиян не е като него. Изкара късмет наистина. – казах й, лягайки си в леглото.
-И нямаш нищо против да съм с него? – запита тя и я погледнах учудена.
-Разбира се, че не. Ако той те прави щастлива, разбира се, че и аз се радвам. Не мога да го упреквам, за това какъв е брат му. Той не е виновен и е много по-различен от него, сто пъти е по-добър от него. – заключих накрая, но видях, че все още ме гледаше разтревожена. – Не се тревожи, Каролайн. Ще се оправя, както винаги.
Намигнах й и се усмихнах, като видях, че вече се по успокои малко. С нея бяхме много повече от приятелки, бяхме си като сестри и винаги се допитвахме една до друга. Разбира се понякога сме се карали, но веднага се сдобрявахме. Станах изведнъж от леглото и си взех учебниците, лягайки обратно, за да мога да поуча малко. Най-накрая щях да мога да си отдъхна от Антъни, да не се притеснявам за него, дали ще ме съблазни. Но споменът за целувките му се върнаха в главата ми. Щеше да ми остане единствено спомена, как винаги ме целуваше толкова страстно. Бях целувана много пъти, но не й по-начина, по който Антъни го правеше. Не й по начина, по който караше тялото ми да го жадува, да иска още от ласките му. Трябваше да го избия от главата си. Той едва ли му пукаше кой знае колко за мен. Веднага щеше да намери удовлетворение в някоя друга жена, да ме замести с нея. Когато осъзнах това, отново ме заболя. Антъни с друга жена, да прави абсолютно същите неща, които правеше и на мен, само че за разлика от мен, тя щеше да се подаде на съблазма му. Не съзнателно бях почнала да плача тихо и безмълвно. Проклет да е. Ще го забравя, казах си твърдо изтривайки предателските ми сълзи.

Изминаха две седмици от както не бях виждала Антъни. Явно си бе удържал на думата, казвайки ми, че повече няма да ме притеснява. Каролайн и Кристиян се виждаха всеки ден, понякога и аз отивах с тях да се разходим или да хапнем в някой ресторант, но без Антъни. Би трябвало да се чувствам добре и спокойна, но не беше така. Липсваше ми. Само пред себе си признах, че ми липсваше. Исках да го видя отново, да видя красивото му лице, и прекрасните му тъмно сини очи. Да го видя поне веднъж. От Каролайн разбрах, че той се бе върнал в Вашингтон, а Кристиян бе тук сам. По дяволите. Исках по-бързо да дойде пролетната ваканция и да се върна и аз в Вашингтон, макар че едва ли щях да го срещна някъде случайно, в този огромен град. Исках да видя й брат си, той също много ми липсваше, макар и да се чувахме от време на време по телефона. След като не виждах Антъни, осъзнах колко много наистина го харесвах, което бе много лошо. Опитвах се да не мисля за него, но бе просто невъзможно, той отново бе в съзнанието ми. Не споменавах и дума за него пред Каролайн, правейки се, че не ме интересуваше, но бе точно обратното. Опитвах се да се фокусирам повече върху ученето и така да не мисля за него, което помагаше до някаква степен. Както и сега, бях в библиотеката, търсейки информация за доклада си, който бе чак за другата седмица, но реших да го направя по-рано, просто да имам нещо с което да се занимавам, да отклони мислите ми от Антъни Уилсън. Каролайн бе с Кристиян отново, той бе останал само заради нея. Радвах се, че отношенията им се развиваха толкова добре. Тя заслужаваше да бъде щастлива, но не знаех как ще реагира баща й, когато разбере, че си е намерила приятел, който не бе брат ми. Както бях споменала той искаше да я ожени за брат ми, тя не бе споменавала нищо на Кристиян за това. А и все още бе рано, не се знаеше как щяха да се развият отношенията им за в бъдеще. Колкото до мен, баща й също искаше да ме ожени първоначално за синът на някакъв добър негов приятел политик, но му бях казала, че искам сама да си избера. Той започна да спори с мен, но брат ми се застъпи за мен и нямаше как да пренебрегне неговото решение. Искаше просто да ме уреди добре, да бъда щастлива, понеже баща ми му бе почти като брат и смяташе за негов дълг да уреди добре живота ми и този на брат ми.
До написах си доклада, доволна от себе си, връщайки книгите, които бях взела обратно на рафта и излязох от библиотеката. Излязох от сградата и вървях бавно към общежитието, като чух някой да вика името ми и се обърнах объркана, виждайки някакво момче да тича към мен.
-Летисия, нали? – запита запъхтян той, когато ме достигна, а аз го изгледах учудена, не разбирайки от къде ме познава, защото на мен определено не ми бе познат. – Помниш ли ме? – запита вече с по спокоен глас, а аз поклатих глава. – Марк, от купона преди няколко седмици.
-Марк, да. – възкликнах изненадана вече спомняйки си го. Бе облечен спортно, явно играеше някакъв спорт.
-Радвам се, че най-накрая те видях отново. – засмя се малко нервно той. – Искаш ли да седнем и да си вземем по едно кафе?
-Става. – вдигнах рамене, казвайки си какво пък.
Отидохме до магазинчето си и си взехме кафе, а после седнахме на една пейка.
-Какво спортуваш? – попитах го любопитно, държейки в ръката си кафето.
-Баскетбол. Играеш ли? – запита отпивайки глътка от кафето си, а очите му се загледаха в хората, които минаваха по-край нас.
-Не. – поклатих глава, като се засмях. – От време на време, плувам в басейна.
-Така ли? – запита учуден. – Добра ли си?
-Не знам. – вдигнах рамене. – Горе долу.
-Трябва да дойда да те видя някой ден. – намигна ми той, а аз се засмях нервно.
-А, аз да видя как играеш баскетбол. – отвърнах му и внезапно си спомних за бившия ми приятел, който беше баскетболист, но издържахме само две седмици.
-Утре ще играем към пет часа, ако искаш ела. – предложи ми Марк, а аз се зачудих. Изглеждаше добре и най-важното не се опитваше веднага да ме свали, както Антъни. Всъщност дори не знаех дали ме харесва, което бе още по-хубаво.
-Може. – вдигнах рамене небрежно, чудейки се дали наистина да отида. Това бе най-добрият лек да забравиш някого, като започнеш да излизаш с друг. Каролайн винаги така правеше и се получи последният път за Оливър, може пък и при мен да се получи.
-Как вървят лекциите? – запита той опитвайки се да води разговора.
-Добре. – отвърнах му и си до изпих кафето. – А, при теб?
-Малко трудно. – отвърна ми и взе празната чаша от ръката ми, хвърляйки я в коша, който бе до него. – Но се справям.
Изведнъж зърнах колата на Кристиян, явно се прибираха с Каролайн.
-Трябва да тръгвам. – казах му, като се изправих и го погледнах, забелязвайки, че очите му бяха много тъмни, почти черни.
-Ще се видим ли утре към пет чака? – запита с надежда той, ставайки също.
-Да. – съгласих се и той се усмихна. Беше чаровен, да, но не беше толкова красив както Антъни. Господи, защо го сравнявах с него? Ядосах се на себе си. – До утре. – викнах му и се запътих към Каролайн бавно, която се целуваше с Кристиян.
Реших наистина да отида и да го видя как играе. Малко разнообразие щеше да ми се отрази добре. Изкашлях се малко въздържано, когато стигнах до Каролайн и Кристиян и те се отдръпнаха един от друг.
-Здравей те. – поздравих ги усмихната, а Кристиян ми се ухили, но не знайно защо Каролайн бе намръщена.
-Как си, Лети? – запита той все още ухилен, сдържайки се да не се разсмее.
-Добре съм. – отвърнах му и ги гледах учудена. – А на теб, защо ти е толкова смешно? – запитах го и той вече наистина се разсмя, а Каролайн го изгледа убийствено.
-Каролайн ще ти обясни. – отвърна ми той смеейки се и отиде до нея, обвивайки ръце около нея. – Не ми се сърди, моля те. Съвсем бях забравил. – и целуна леко и двете й бузи, а тя неочаквано го сръга с лакът в корема и той изхока отдръпвайки се.
-Как може да забравиш такова нещо? –запита го тя вбесена, а аз все повече започвах да се чудя какво им става.
-Изхвърча ми от главата. – отвърна й той, като вече не се смееше. – Толкова ли е важно? – запита гледайки я с мило изражение. – Просто не ми купувай нищо и без това не искам.
-Ако не ти купя нищо, изобщо няма да дойда Кристиян Уилсън. – заплаши го тя ядосана.
-Добре, какво става? – запитах ги не разбирайки нищо.
-Има рожден ден утре, а господинът реши да ми го спомене само преди няколко минути. – обясни ми вбесена и аз погледнах Кристиян изненадана.
-О! – възкликнах и сега разбирах защо бе толкова вбесена. Каролайн мразеше да прави нещо в последният момент.
-Казах ти просто да не ми взимаш нищо. А, ако не дойдеш, кълна се, че аз ще дойда и ще замъкна на сила. – заплаши я той вече ядосан.
-Ще видим. – изнерви се Каролайн и за изненада на мен и Кристиян тя се обърна и се забърза към общежитието, оставайки ме сама с гаджето й, който бе ядосан. За пръв път виждах Кристиян ядосан.
-Да не би да е взела от теб този инат? – запита ме след няколко минути мълчание, ядосан той и вдигнах вежди изненадана.
-Не. – отвърнах му спокойна, поклащайки глава. – Просто мрази да прави нещо в последният момент. Трябваше да я предупредиш.
-Просто я накарай утре да дойде. – нареди ми Кристиян, а аз го изгледах учудена. В това отношение си приличаше с Антъни. И двамата обичаха да командват. – Ти също си поканена и ти го казвам и на теб, че може и без подаръци. – намигна ми той вече с по-весело изражение, но видях как пак помръкна когато се качи в колата си и потегли.

От името на Антъни

Превключвах каналите на телевизора вече отегчен, че нямаше нищо интересно за гледане.Чаках Кристиян да се прибере, за да го тормозя за утре. Утре брат ми ставаше на двадесет и три, с него имахме три години разлика. Аз след два месеца ставах на двадесет и шест. Изобщо не ме интересуваше възрастта, след като се чувствах на двадесет години и се подсмихнах развеселено, понеже утре щяхме да купонясваме. Но брат ми нещо не искаше да правим купон, започвах да мисля, че Каролайн му влияеше зле. Ако не беше с нея, щеше веднага да се съгласи за купон.Трябваше да измисля, как да го накарам. Може би трябваше да се хванем пак на някой бас и да направя всичко възможно да загуби. Идеално и без това отдавна не бях играел билярд. Днес се бях върнал отново в Куинси, заради рожденият ден на брат ми, но пък исках и да си почина. Майка ми и баща ми бяха крайно разочаровани, че Кристиян иска да си кара тук рождения ден, нямайки си и на идея, каква беше причината. Чудех се кога ли брат ми ще запознае Каролайн с родителите ни. Той се опитваше все още да не мисли за това, не искаше все още да се кара с баща ни. Да, той може би щеше да е против връзката им, майка ни едва ли, но баща ни беше с лошия характер, който бях взел от него.
Чух вратата да се отваря и се извърнах с ухилено изражение към брат си, но за моя изненада той бе в лошо настроение.
-Какво има? – запитах любопитен на какво се дължеше това настроение. Оставих дистанционното, ставайки от дивана и го погледнах.
-Скарах се с Каролайн. – отвърна ми и подсвирнах тихо развеселен, а той ме изгледа на кръв.
-Първото ви скарване. – отбелязах весело, отивайки да си налея едно малко уиски и реших, че и на него ще му е нужно. – Браво, издържахте доста дълго. –изрекох подавайки му чашата и той я взе.
-Млъквай. – нареди ми отпивайки веднага глътка от уискито си. – Лети ще уреди нещата. – усмихна ми се той, а моята усмивка от лицето ми изчезна, чувайки името й.
Не я бях виждал от последният път, в който ме вбеси и се реших наистина да я оставя на мира. Мразех жени, които не знаеха какво искаха и си противоречаха постоянно. Тя бе точно такава. Ту й харесваше много, но когато започваше да мисли с разума си, веднага ме отхвърляше. Омръзна ми да играя тази игра с нея и всичко да се повтаря както винаги. Единственият начин да я вкарам в леглото си, бе да замъгля разума й, да я накарам да спре да мисли, но бе трудно и ми писна да се мъча. Не бе единствената жена, така че просто си потърсих друга. Но не разбирах, защо продължавах да мисля за нея. Защо по дяволите толкова силно я желаех? Надявах се, че като спя с друга, ще престана да мисля за нея, но грешах. Все още я желаех, спомняйки си начина по-който ми отвръщаше, начина по-който тялото й реагира последният път, когато започнах да си играя с нея. Мислех си, че наистина тогава най-накрая спечелих и щях да я имам, бях толкова възбуден тогава, но тя отново ме отхвърли и ми писна постоянно да ме отхвърля. Не бе чак толкова специална, че да й давах правомощието да ме отхвърля, защото това наистина нараняваше егото ми, а моето бе голямо. За това реших да спра да я преследвам, макар й все още да я желаех.
-Какво ще кажеш за една игра на билярд, братле? – попитах го отхвърляйки обърканите си мисли, а Кристиян ме погледна с интерес.
-Добре. – съгласи се той и аз се подсмихнах весело. – Трябва да се разсея малко. – изрече до изпивайки си уискито си на един дъх, а аз последвах примера му.
-За какво ще се обзаложим? – попитах го и той вече ме изгледа по предпазливо. – Хайде, Кристиян и двамата сме добри на тази игра. – намигнах му и взех чашата му, този път сипвайки повечко уиски.
- Да. – съгласи се. – Но се опитвам да разбера, какво е този път мръсното ти подсъзнание? – запита гледайки ме все още предпазливо и аз се засмях весело.
-Добре, ако загубиш… - започнах, като се замислих и после добавих. – Ще се съгласиш утре да направим купон. – довърших и Кристиян изпъшка раздразнен.
-А, ако ти загубиш… - изрече бавно брат ми, започвайки да мисли и го изчаках с интерес. – Ще престанеш да водиш момичетата си тук, с които се чукаш.
-Моля!? – възкликнах невярващо, какво искаше да направя. – А къде да ги водя?
-Това си е твой проблем. – вдигна рамене незаинтересован. – След като съм с Каролайн ще разбереш, че нещата малко се променят. – изрече и ме погледна с невинно изражение.
Изругах на ум наистина вбесен, искайки да удуша Каролайн. Тя трябва да му е споменала нещо за това. Жени! Измърморих си, явно Кристиян бе оставил тя да дърпа нещата, но нямаше да стане на нейното.
-Добре. – съгласих се ужасно ядосан, а Кристиян се засмя. – Приготви се да паднеш, братко.
-Не, ти се приготви да паднеш. – поправи ме развеселен той, но след малко щях да изтрия усмивката от лицето му.
Отидохме в игралната ни зала, където имаше хиляди, най-различни игри, носейки си чашите и бутилката с уиски. Наредихме топките и всеки си взе щеката, а после изтеглихме джоб, кой да удря първи, аз спечелих. Усмихнах се победоносно и веднага започнах с първия си удар.
-Гледай как се прави, Кристиян. – ухилих му се, когато ударих топката силно, и разбих всичките останали топки, като три от тях паднаха в малката черна дупка.
След като не можах да вкарам следващата топка, в която се бях прицелил, дойде ред на Кристиян и изпих една голяма глътка от уискито си, докато чаках да свърши. Нямаше да му позволя да спечели. Това означаваше да харча излишни пари за хотели, а мразех да ходя по хотелите, тук ме бе много по удобно и безплатно да ги водя. След като свърши реда на Кристиян, дойде и моят ред и така постоянно се редувахме, докато накрая не остана само черната топка. Вече бяхме изпили почти половината бутилка, докато играехме, бях толкова изнервен сега и се опитвах да вкарам тази шибана топка, но не успявах.
Не вярвах на очите си! Не, не можеше да е истина. Отказвах да го приема. Кристиян се смееше толкова силно, когато бе вкарал топката, а аз го гледах с убийствено изражение. Наистина ми идеше да го убия.
-Съжалявам, братле. – изрече той през смях. – Следващият път може би ще имаш късмет. – изръмжах му вбесен, идейки ми да му излея върху главата бутилката с уиски. – От сега нататък, няма да водиш курвите си тук. – след което ме потупа по-рамото приятелски.
-Ти не уточни, че е завинаги. – проговорих и той спря да се хили, замръзвайки и ме изгледа, точно когато се усмихнах.
-Казах… - започна той, опитвайки се да си спомни думите си, а аз се ухилих. – Да престанеш да ги водиш тук. Това означава Антъни, че наистина трябва да престанеш. Знаеш ли какво означава думата „Престанеш”? – запита и отново изръмжах вбесено. – Да ти обясня ли или да ти дам речник, та и сам да се увериш?
-Я, млъкни. – викнах му раздразнен и изпих на екс уискито си, което бе останало в чашата ми. – Знам какво означава, не съм малоумен.
-Радвам се, че не си такъв. В такъв случай, ще удържиш на думата си. Хванахме се на бас и ти загуби. Приеми поражението си достойно. – и отново се засмя.
Кристиян излезе от игралната зала, заливайки се от смях, а аз наистина бях бесен, че загубих. Рядко се случваше Кристиян да ме победи в нещо, но се случваше, както сега стана. По дяволите. Започнах да мисля да купя друга къща или апартамент, определено не бях навит за хотелите. Щях да му го върна по някакъв начин утре, заканих се с мрачно изражение и аз излязох от игралната зала, чувайки все още силният му смях.

Каролайн все още беше бясна на Кристиян и даже се чудеше дали да отиде на рождения му ден. Опитах се да я успокоя по всевъзможни начини, даже се бях съгласила с твърдението на Кристиян, че наистина е забравил, макар и аз да се чудих, как може да забрави собственият си рожден ден. Вчера тя не му бе вдигнала нито веднъж на телефона, който прозвъня поне сто пъти. Наистина бе много глупава кавга и малко ми беше смешно, но не го показвах пред нея, иначе както бе в ужасно настроение и на мен щеше да се разсърди. Не можеше наистина да не отиде на рождения му ден. Бях сигурна, че ако не отидеше, Кристиян щеше да изпълни заплахата си и щеше да я замъкне на сила. Аз със сигурност нямаше да отида без нея. Но вече бе станало два часа следобед и ние още не му бяхме купили подарък и започвах да си мисля, че наистина нямаше да отидем, а Кристиян щеше да вдигне страхотна врява пред общежитието.
-Каролайн, ще престанеш ли? – скарах й се вече, когато затвори телефона на Кристиян отново.
-Не. – отсече тя вбесена. – Нека и той малко да се ядоса, да разбере какво ми е.
-Сигурна съм, че вече е бесен. – казах й, гледайки как хвърляше с ненужна сила дрехите на леглото. Имахме два часа свободни, а после още три часа лекции по Икономика. Мразех я. На кого му беше нужна тази икономика? -Наистина е много глупаво, да се карате за подобно нещо. Не можеш ли да му простиш? Има рожден ден все пак.
-Ще си взема душ. – заяви изведнъж с ядосан тон и взе бялата хавлия, отивайки в банята, затръшвайки вратата малко по-силно.
Въздъхнах, не разбирайки как може да се карат за такава глупост. Телефонна й звънна отново и видях, че отново бе Кристиян. Горкият, реших да му вдигна, преди да се е поболял.
-Здравей, Кристиян, Лети е. – проговорих аз, когато вдигнах телефона.
-Лети, какво за бога й става на Каролайн? – запита веднага той и усетих ядосания му тон. – Не може да ми е чак, толкова сърдита?
-Всъщност е. – отвърнах му, въздъхвайки и седнах на леглото. – Наистина се опитах да я успокоя, но тя продължава да беснее. Трябваше да я предупредиш, Кристиян.
-Забравих, колко пъти трябва да го кажа. В главата ми бяха други неща. – ядоса се той. – Моля те, накарай я да дойде, направи всичко възможно, ако не аз накрая ще дойда.
-Добре, ще опитам. Обещавам. – изрекох, заглеждайки се във вратата на банята, да не вземе да дойде и да се вбеси още повече, като види, че говоря с Кристиян.
-Давам ти срок до шест часа, ако не ми се обади и каже, че ще дойде, аз идвам. – закани се той.
-Добре и Кристиян, честит рожден ден. Съжалявам, че така са се получили нещата, ще се опитам да я вразумя. – обещах му искрено.
-Благодаря ти. – изрече, след което затвори телефона.
Принципно не бих се намесила, но знаех, че Каролайн много го харесва и в момента просто постъпваше глупаво, както и бях сигурна, че и е криво, понеже не е говорила с него днес. Накрая все пак след хиляди опити успях да я накарам да проумее и тя му се обади. Оставих я на спокойствие да говори с него и излязох от стаята. Чак сега се сетих за срещата си със Марк с днес, на която очевидно нямаше да мога да отида. Изчаках Каролайн, като се бях подпряла на стената и се стреснах, когато тя отвори вратата на стаята, излизайки и ме гледаше щастлива.
-Хайде, отиваме по магазините. – заяви ми изведнъж тя, а аз я погледнах шокирана.
-Какво? – попитах смаяна. – Имаме лекции, Каро.
-О, на кого му пука за тях, след като Кристиян има рожден ден, а ние още не сме му купили подарък и няма да имаме никакво време да се оправим. – обясни ми всичко на един дъх тя. – Ще ги пропуснем днес, моля те.
Въздъхнах, но накрая кимнах и се съгласих с нея. И без това мразех Икономиката, вместо да се мъча с нея, щях да си прекарам страхотно по магазините с приятелката си. Взехме си колата и се запътихме към единственият малък мол тук. Започнахме да разглеждаме и да се чудим какво да му купим. Каролайн осъзна, че не знае какво харесва Кристиян и се ядоса на себе си, че не го бе питала до сега. Обикаляхме вече един час, а още не бяхме взели нищо, нямаше и кой знае колко голям избор. Накрая аз се реших да му взема една риза, надявайки се да му стане. Каролайн обаче беше доста трудна, искаше подаръкът й много да му хареса.
-Знаеш ли, кои ще бъдат? – запитах, докато разглеждахме мъжките пръстени.
-Не, нямам си и на представа. – отвърна ми тя. – Няма начин да му купя пръстен. – измърмори и отидохме на другият рафт да разглеждаме, където имаше всякакви домашни потреби.
-А, Антъни ще бъде ли там? – запитах и изведнъж ужасно се заинтригувах по един голям часовник с форма на кораб.
-Не знам. – отвърна, не обръщайки ми никакво внимание, за което се зарадвах. Нейното внимание бе насочено към един много хубав албум за снимки, бе с формата красиво тъмно червено сърце. – Знаеш ли онзи ден, изкарах от апарата снимки на които съм с него, дали ще му хареса?
-Защо не? – вдигнах рамене небрежно и заразглеждах албума.
Каролайн най-накрая се реши да го вземе и аз вече бях крайно доволна, че му бяхме взели и двете подарък. Бях се насочила към изхода, но Каролайн ме спря и я изгледах учудена.
-Няма ли да си купим, по някоя дреха за случая? – попита ме с весело изражение, а аз се намръщих.
-Каролайн, нямаме време. Кристиян не каза ли да сме у тях в 7? – запитах и погледнах часовника си. – Сега е пет.
-Нищо няма да му стане, ако закъснеем малко. – намигна ми тя и ме хвана за ръката, задърпвайки ме към магазина за дрехи.
-Мисля, че си играеш с търпението му днес. – измърморих, но тя не ми обърна внимание и започна да разглежда роклите, които бяха окачени.- Аз няма да бъда с рокля. – казах категорично и се загледах в полите.
Все пак си взех една тъмно червена пола с черни райета, която не бе нито прекалено дълга, нито прекалено къса, както и една бяла риза. Каролайн пък си купи една черна късичка рокля с презрамки и деколте. После за моя изненада отиде и в магазина за бельо, купувайки си сутиен, бикини и корсет. Изобщо не исках и да питам. Най-накрая се прибрахме в общежитието и започнахме да се оправяме. Този път реших да си накъдря леко косата, а Каролайн си изправи нейната. Естествено вече закъснявахме, гледайки часа, докато тя ме гримираше. Когато най-после бяхме готови, излязохме и се запътихме към колата, потегляйки към дома на Кристиян.

От името на Антъни

Видях брат ми, колко изнервен бе, докато чакаше Каролайн да дойде. Днес цял ден бе в ужасно настроение, понеже малката не вдигаше телефона си. Горкият, сърце не ми даваше да го тормозя, виждайки колко бесен бе. Накрая все пак се сдобриха и сега бе заразно щастлив, но и изнервен, докато я чакаше. На мен ми бе невероятно скучно, докато чаках братовчед ни Джереми да дойде, заедно с приятелката си Кейт. Очевидно само аз бях без момиче тази вечер. Кристиян на всичкото отгоре ми каза, че можех да поканя някоя, но само да не бе от моите курви. Замислих се и честно казано не познавах такава, затова просто се примирих, че щях да бъда сам, но щях да тормозя гостите му със сигурност. Най-вече един, за който разбрах, че ще идва и нямах търпение да видя малкото й личице да се появи и да разбера как щеше да се държи с мен този път. Кристиян оглеждаше за кой ли път масата, изнервен, сякаш нямаше рожден ден, а щеше да се жени. Поклатих глава не разбирайки го.
-Ще отвориш ли? – помоли ме той, когато на вратата се позвъни, а аз го изгледах не съгласен. – Ако не беше уволнил иконома ни вчера, сега щеше да има кой да отваря вратата. – изръмжа ми бесен, докато оправяше чашите на масата.
-Ще намеря нов иконом. – обещах му, спомняйки си за снощния случай, понеже бях прекалено бесен, защото загубих баса и си го изкарах на иконома ни, господин Бенет, който го уволних.
Запътих се към вратата и я отворих отегчен, надявайки се да е братовчед ми, но уви, не беше.
-Каролайн. – възкликнах, усмихвайки й се фалшиво, но едва ли щеше да го разбере, все още ми идеше да я удуша, но се въздържах. Погледа ми се спря на милата й приятелка и нарочно веднага усмивката ми изчезна, когато я зърнах. Бях забелязал как бе замръзнала, когато ме видя и ме гледаше шокирана. – Летисия, каква изненада! – престорих се и видях как веждите й се вдигнаха, явно не вярвайки. Май прекалено много лесно е започнала да разгадава изражението ми, но не ми пукаше какво мислеше за мен.
-Антъни, здравей. – изрече Каролайн усмихвайки ми се и за моя изненада дойде към мен, прегръщайки ме. Отвърнах престорено на прегръдката й.
-Хайде, влизайте. – подканих ги отдръпвайки се да им направя път, гледайки как сковано мина покрай мен Летисия. Усмихнах се, може би пък вечерта щеше да е интересна. – Доста вбеси днес брат ми. – подсмихнах се, докато си слагаха якетата на закачалката и погледнах към Каролайн, която се извърна към мен.
-Съжалявам. – изрече виновно тя, а аз се засмях.
-Не, на мен трябва да се извиняваш. – казах й, а очите ми се спряха на червената пола, която бе облякла Летисия и бялата риза, която бе сложила. Беше красива, не можех да го отрека и по дяволите, желанието ми се завърна към нея с пълна сила. Трябваше ли да ме изкушава така, с тази поличка, която исках да сваля веднага? – Няма ли да ме поздравиш, Лети? – запитах, гледайки към нея и тя се обърна към мен, с предпазлив поглед, а Каролайн отиде при брат ми.
-Здравей. – изрече с притеснен глас и усетих изнервянето й.
-О, хайде, нека забравим какво се бе случило между нас, а? – предложих и тя ме погледна учудена. – Обещавам, че ще бъда послушен тази вечер. –намигнах й, след което не изчаках да отговори и я подминах отивайки към Каролайн и Кристиян. – Може ли вече да пийнем? –запитах го.
-Изчакай малко. – изръмжа ми той, след като пусна Каролайн от обятията си, а Летисия отиде към него давайки подаръка си.
-О, страхотна е Лети, благодаря ти. – каза й той, когато видях някаква риза, а после как я бе прегърнал за благодарност.
-Радвам се, че те харесва. – изрече тя, когато той се отдръпна от нея. Не знайно защо почувствах малко ревност, искайки аз да я бях прегърнал. О, я стига! Нима ревнувам собственият си брат от това маловажно момиче? Абсурд. Поклатих глава и този път не попитах Кристиян дали може, ами направо си налях уиски. Точно тогава на вратата се позвъня отново, радвайки се, че този път трябваше да е братовчед ми. Отидох да отворя не обръщайки внимание на другите.
-Джереми! – възкликнах ухилен, забелязвайки, че бе напълнял малко. Джереми изглеждаше малко мургав, със същата тъмно кестенява коса, като моята, но бе по къса и бе с светло сини очи.
-Антъни. – възкликна и той радостен и се прегърнахме. – Човече, не си се променил.
-Така е, а ти си напълнял. – казах му и той се намръщи, след което се засмях и погледнах към приятелката му. – Кейт, радвам се да те видя отново.
-Аз също, Антъни. – проговори тя с мил глас, като прегърнах и нея. Кей бе с светло руса, дълга чуплива коса, светло кафяви очи и със сигурност бе по-слаба преди. Какво им става и на двамата?
-Къде е рожденика? Кристиян, ела тук. – викна Джереми, като влезе вътре и двамата с Кейт го последвахме.
-Джереми. – викна също брат ми и се ухили, отивайки към него и се прегърнаха. – Така се радвам, че успяхте да дойдете.
-Да, не мога да разбера, защо си решил да празнуваш рождения си ден тук, като всичките ти приятели са в Вашингтон? – запита Джереми и забелязах, как Летисия и Каролайн го гледаха притеснено.
-Ами… - започна брат ми, но виждайки Кейт се спря. – Кейт, здравей. – поздрави я той и се прегърна също с нея.
-Здравей, Кристиян и честит рожден ден. – каза му усмихвайки се и му подаде някакъв подарък.
-Благодаря ти. – възкликна брат ми, оставяйки подаръка на страни. – Джереми, това е приятелката ми Каролайн. – представи я той на братовчед ни, а аз въздъхнах.
-Така ли? – запита учуден Джереми. – Много ми е приятно. – изрече и взе ръката й, здрависвайки се.
-Това е приятелката му, Кейт. А това е най-добрата приятелка на Каролайн, Летисия. – започна да ги представя той, а на мен ми до скуча.
-Много ми е приятно. – изрече Летисия притеснително, като се запозна с братовчед ми и приятелката му.
-Е, вече всички сме тук, можем да пийнем вече Антъни. – изрече брат ми и го изгледах, като се ухилих.
Сипахме си всички алкохол в чашите, след което изпихме по-една глътка и седнахме на масата.
-Защо между другото, Антъни ни отвори вратата, нямате ли иконом? – запита учуден Джереми.
-Имахме до вчера. – отвърна брат ми, гледайки ме на кръв. – Но Антъни го уволни. – за моя изненада Джереми се засмя и на мен също ми стана смешно.
-Защо? – запита той през смях и ме погледна. – Имаш голям навик да уволняваш горките хора, когато някой те вбеси. Кой е виновникът този път?
-Виновникът седи срещу теб. – отвърнах му вече спирайки да се смея.
-Кристиян!? –учуди се той и го погледна любопитен. – Какво си му направил?
-Бих го на билярд. – ухили се Кристиян и започна да се смее, но на мен не ми бе смешно.
-Ах, от кога не сме играли билярд тримата. –възкликна Джереми.
-Може да изиграем една игра после. – предложих, като си сложих една картофена салата в чинията си.
-Съгласен. – обади се веднага братовчед ни.
-Искаш пак ли да паднеш, братле? – запита Кристиян и го изгледах ядосан.
-Този път няма да имаш този късмет. – отвърнах му.
-А, аз какво ще правя? – обади се, Кейт. – Само ще ви гледам ли?
-Ти ще си говориш с момичетата за вашите женски работи. – каза й Джереми, целувайки я по-бузата, а аз се ухилих. – Та, как се запознахте? – запита Джереми, гледайки към брат ми и Каролайн.
-Всъщност, случката е много интересна. – започна да се хили той.
-О, не, моля те. – възкликна Каролайн, очевидно искайки да се скрие.
Кристиян им разказа всичко подробно, а Джереми и Кейт не спираха да се смеят.
-Искала си да ги убиеш? – запита весело Кейт, гледайки към Летисия.
-Мислех, че са й сторили нещо. –отвърна й притеснително тя.
-И все пак, защо си припаднала? –попита Кейт, Каролайн.
-Просто бях яла малко тогава, и явно ми бе станало лошо от алкохола. – отвърна й тя.
-Много хубава първа среща, браво. – каза им Джереми смеейки се.
-Няма значение как сме се срещнали, важното е, че се намерихме. – изрече Кристиян и целуна на бързо Каролайн, а на мен ми идеше да повърна при това изказване. Не можех да си го представя женен за нея. Не!
-Ами ти, Антъни, кога най-накрая ще имаме възможността да те видим обвързан? – запита Джереми, гледайки ме любопитно.
-Едва ли ще е скоро. – отвърнах му и погледнах към Летисия, която вече си сипваше втора чаша вино.
-Наистина ще стисна ръката на жената, която ще успее да те закара до олтара. – изрече Джереми и се задавих при чутото, когато тъкмо се канех да пийна една глътка уиски. Омъжен за някаква жена, постоянно да ми мърмори и да ми казва какво да правя и какво не. Никога!
-Антъни с една единствена жена!? Прекалено много мечтаеш, Джер. – обади се Кристиян и започнах да се притеснявам малко от този разговор.
-Все още мисля, че не се е родила такава жена. – отвърнах им и не знайно защо отново погледнах към Летисия, която за моя изненада също ме бе погледала. Но щом срещна погледа ми извърна бързо очите си. Страхливка!

Антъни и другите наистина отидоха да играят билярд, оставяйки ни с Каролайн и Кейт. Аз си сипах вече трета чаша вино, чувствах се ужасно притеснена от приятелите на Кристиян и Антъни, виждах че и Каролайн се чувства по същият начин, но след като Кристиян разказа за първата им среща, вече се държеше по свободно, за разлика от мен. Трябваше да се отпусна по-някакъв начин, а не да се държа толкова сковано, както до сега и за това си сипвах още алкохол. Каролайн разказваше на Кейт за колежа, а аз само ги слушах. Разбрах, че и Кейт и Джереми бяха от Вашингтон. Джереми бе син на братът на бащата на Антъни, както обясни Кейт.
-От колко време сте заедно? – запита я любопитно Каролайн.
-От година и половина. – отвърна и двете я погледнахме смаяни.
-Боже, никога не съм имала толкова дълга връзка. –възкликна Каролайн шокирана.
-Когато намериш правилният човек до себе си е лесно. – отвърна Кейт, но изведнъж помръкна. Още от самото начало бях забелязала, че я притеснява нещо и е много нервна, но ми беше неудобно да я попитам, понеже не я познавах.
-Не пиеш ли много? – запита Каролайн и аз бях забелязала, че бе пийнала само една глътка и повече не бе докоснала чашата.
-Принципно пия, но не се чувствам много добре. – обясни Кейт. – Да отидем и да ги видим? – предложи внезапно и кимнахме, като я последвахме, понеже не знаехме къде точно бяха.
Влязохме в една огромна зала, където имаше много различни игри и Каролайн възкликна изненадана. Антъни, Кристиян и Джереми бяха около билярдната зала и спореха за нещо.
-Ти не я удари правилно. – чух гласът на Антъни.
-Не е вярно… - започна Джереми, но се спря като ни видя. – Хей, дошли сте да ни гледате, а? – запита той весело и видях как Антъни ни погледна учуден.
Джереми отиде до Кейт, които се отдалечиха малко от нас.
-Кой води? – запита Каролайн любопитно.
-Антъни. – отвърна помръкнал Кристиян и брат му се засмя. – Забавлявате ли се? – запита ни той и Каролайн кимна.
-Не си проговорила нищо тази вечер. – изведнъж Антъни се озова до мен. –Ще започна да мисля, че е заради мен.
-Не е така. – отвърнах му, малко изнервена. – Просто нещо не мога да се отпусна.
Той вдигна веждите си учуден и отиде сипвайки в една чаша малко уиски.
-Това ще ти помогне. – заяви ми, подавайки чашата, а аз се зачудих малко, но изпих една глътка. Бе определено доста силно. – Как е?
-Добре. – отвърнах му и той се подсмихна.
-Съжалявам, Кристиян. – започна изведнъж Джереми и се обърнахме всички към него. – Кейт нещо не се чувства добре и мислим да си легнем, нали не възразяваш?
-Не. – отвърна той объркан, поглеждайки към Кейт. – Добре ли си, да ти донеса нещо?
-Не, няма нужда. Просто мисля, че съм уморена. – отвърна му тя.
-А, играта? – запита Антъни.
-Двамата я довършете. – отвърна му Джереми. –Лека нощ. – викна той, излизайки с Кейт от залата.
-Наистина мисля, че не се чувства добре. – заявих аз и двамата ме погледнаха учудени. – Просто женска преценка. – вдигнах рамене небрежно, и изпих още една глътка от уискито, което направо ми изгори гърлото.
С Каролайн ги догледахме, докато си свършат играта, накрая все пак победи Антъни.
-Казах ти, че този път няма да спечелиш. – ухили се той.
-Няма значение, нали си спечелих баса. – засмя се Кристиян.
-Какъв бас? – запита Каролайн любопитна.
-После ще ти обясня, да се върнем в хола. – предложи и я хвана за ръката и аз се канех да ги последвам, но Антъни ме хвана за ръката и се обърнах към него учудена.
-Играеш ли? – запита с любопитство, а аз се засмях нервно.
-Не, абсурд. – поклатих глава, не ме биваше в такива игри.
-Ще те науча. – подкани ме той, а аз го изгледах учудена. – Важното е, кой те учи. –намигна ми и гледах как нареждаше топките на масата.
-Мисля, че само ще си загубиш времето, не ме бива. – казах му честно, доста изнервена, а той се засмя.
-Ще видим. – подсмихна се, а аз изпих на екс останалото уиски от чашата си, за да престана да се изнервям. – Ще се напиеш така. – предупреди ме внезапно и го погледнах сепнато. Бе облечен с бяла риза, която подчертаваше идеално тялото му, бе сложил и черен панталон. Определено тази вечер беше много елегантен.
-И, какво? – попитах го предизвикателно, а той ме гледаше със сериозно изражение. – Може би пък и да искам да го направя.
-Предупредихте, просто не искам да вършиш глупости. – изрече Антъни тихо и съблазнително.
-Никога не върша глупости, когато се напия. – казах му и той ме изгледа невярвайки, а аз взех голямата щека. –Винаги съзнавам какво правя. Хайде, покажи ми как се прави. – подканих го заставайки готова да се прицеля в топките.
-Първо не държиш щеката правилно. – обади се Антъни и го изгледах на криво. Как да не я държа правилно? Правилно си я държах.Изведнъж той дойде зад мен, можейки отново да усетя неговият и единствен мъжки аромат. Господи, как ми бе липсвал. Плъзна ръката си по моята, стигайки до пръстите ми и потреперих от внезапното докосване. Другата му ръка също отиде до моята, а лицето му бе ужасно близо до моето. – Така, прицелваш се. – направи движенията си, заедно с мен и след това и двамата ударихме топката. – Готово. – прошепна тихо. – Разбра ли? – попита ме и извърнах лицето си към неговото, което бе на сантиметри от моето и си помислих, че ще ме целуне. Но за моя изненада не го направи и се отдръпна от мен, гледайки го учудена. Наистина ли повече нямаше да ме притеснява? Запитах се, спомняйки си думите му. – Започваме ли? – попита ме, гледайки ме и осъзнах, че стоя на едно и също място, на което той ме остави.
Отдръпнах се от масата, оставяйки го той да удари понеже бе негов ред, а аз си сипах още уиски. Започна да ми става прекалено хубаво,за да се откажа сега да пия. Изпих голяма глътка уиски и след като Антъни не успя да вкара следващата топка, отидох аз да го направя. Опитах се да направя същите движения, които ми показа преди малко, но уви не стана. Едвам успях да мръдна със сантиметър бялата топка.
-Хайде, смей се. – подканих го очакващо, но той не се засмя и се извърнах към него, като видях как се приближи към мен. Взе бялата топка и я постави отново на мястото й.
-Направи го отново. – подкани ме, а аз присвих очи.
-Има ли смисъл? Пълна скръб съм. – наредих се сама, а той този път се засмя.
-Просто го направи. Няма как да се научиш, ако не опитваш. – обясни ми, а аз въздъхнах и се опитах да намеря подходящата за мен позиция.
-Може би е по-добре, отново да ми покажеш движенията. – помолих го невинно, а той се подсмихна и отново дойде зад мен. Плъзгайки по същият начин ръката си по моята и затаих дъх. Не издържайки извърнах главата си и без да го предупредя го целунах. Знаех, че бе изненадан от действието ми и не помръдваше устните си, но аз започнах да движа моите и след малко и той почна да ми отвръща на целувката. Ръцете ми обгърнаха врата му, притискайки го по-близо до себе си, а щеката падна звучно на пода. Господи, колко хубаво бе отново да го усещам до себе си. Езика му се плъзна в устата ми и аз също почнах да движа своя. Исках го, това го знаех със сигурност. Беше ми ужасно през тези седмици, без да го виждам и нуждата ми за него бе нараснала стократно. Целувахме се жадно и страстно, но внезапно той се отдръпна от мен, гледайки ме смаяно.
-Какви ги вършиш? – запита с изненадващо за мен ядосан глас. – От кога ти ме целуваш първа?
-Ами, реших вместо да чакам да се сетиш, аз да го направя. – отвърнах му, а той ме гледаше наистина озадачен.
-Пияна си. Ако беше трезва никога нямаше да го направиш. – заключи той и въздъхна, отдръпвайки се на разстояние от мен, а аз го гледах учудена, не можейки да го разбера.
-Толкова много усилия направи, за да ме съблазниш и да ме вкараш в леглото си, а сега когато най-накрая искам да съм твоя, ти не искаш? – запитах доста изненада от внезапният обрат.
Той ме погледна отново удивен от изказването ми и се приближи към мен с ядосано изражение.
-А ти искаш да правиш секс с мен така ли? – запита Антъни и се засмя фалшиво. – Какво се случи? Толкова пъти ме отхвърляше. А сега, какво, алкохолът проми мозъкът ли? – попита ме, а аз не разбирах защо бе ядосан. – На сутринта ще ме обвиняваш и ще съжаляваш. Не искам такива драми. – след което отново се отдръпна от мен и не можех да повярвам, че се запъти към вратата.
-Казах ти, че знам какво върша, когато съм пияна. – викнах му и той се спря. – Просто когато съм пияна имам повече смелост и казвам това, което мисля. – обясних му, което наистина беше така. Винаги знаех какво правя, когато се напия и винаги помнех какво бях правила. – А аз….те искам. – завърших, а той все още бе с гръб към мен.
Изведнъж се обърна и светкавично дойде до мен, хващайки ме за ръката, придърпвайки ме към себе си и впи устните си в моите. Започнахме лудешка надпревара за надмощие. Ръцете му се плъзнаха по тялото ми, а после едната му ръка се преплети в косата ми, придърпвайки ме по-близо до себе си. В този миг нямаше нищо друго значение, освен вкуса от целувката му, усещането на тялото му до моето ме омагьосваше.Прокара език си между устните ми, можейки да усетя отново сладостта. Останали без дъх, устните му започнаха да оставят изгаряща влажна следа по врата ми, докато ръката му започна да се движи бавно от коляното ми на горе към бедрото ми.
-Антъни. – произнесох името му трепереща под обятията му, а той засмука страстно ухото ми. – Не тук, моля те.
Определено не желаех първият ми път да бъде в някаква игрална зала, надявах се, че той ще се смели над мен. Внезапно ме повдигна, започвайки да ме носи и едновременно с това ме целуваше, а аз отново обвих ръце около врата му.Чувствах се добре и отпусната в обятията му, докато ме носеше. Топлината на тялото му, силата на ръцете му, опиянението от страстта му, всичко това бе неописуемо. Чух как отвори някаква врата, а после я затвори и след това ме положи нежно върху леглото, а той се намести върху мен. Не можех да повярвам, че наистина тази нощ щях да съм негова. Бях решила, че искам той да е първият ми мъж, но и осъзнавах, че за него това щеше да е само секс. Не исках да мисля сега за това, исках единствено да се оставя на усещането от целувките му, ръцете му, докосването му. Устните му бяха топли и влажни, бавно разпалваха страстта ми и усещах реакцията му под панталона му. Отдръпна се внезапно и бавно започна да разкопчава копчетата на ризата ми, а аз стоях непомръдвайки, гледайки го безмълвно в очите, които бяха потъмнели от страст и желание. Съблече ризата ми, хвърляйки я беззвучно на пода, оставяйки ме само по белият ми сутиен. Тъмните му сини очи започнаха да ме изследват, спирайки се най-вече на гърдите ми и потреперих, искайки да ме докосне, но той не го направи, а се зае да сваля бавно и съблазнително полата ми. Исках и аз да сваля неговите дрехи, да докосна голото му тяло, не бе честно така само аз да съм полугола. Усмихна се широко, най-накрая предвкусил победата си. Антъни се надвеси над мен, когато свали полата ми и впи жадно устните си в моите, а ръцете му започнаха бавно да се разхождат по цялото ми тяло, карайки ме да треперя от докосването му. Ръцете ми се озоваха върху гърдите му и се заех да разкопчавам нетърпеливо копчетата на неговата риза, докато ме целуваше. Изстенах, когато зъбите му леко захапаха долната ми устна, а после я облиза с езика си. Ръцете му се мушнаха под гърба ми, търсейки закопчалката на сутиена ми и я откопча, а после го махна, като гърдите ми настръхнаха от допира на тялото му.
Антъни се отдръпна махайки забързано ризата си, не успях да разгледам тялото му, понеже се наведе и жадно засмука едната ми гърда.Играеше си с езика си около зърното ми, което ме караше да полудея от желание и страст. Изстенах малко по-високо и усетих усмивката му. Движенията му се повториха абсолютно същите и с другата ми гърда.
-Антъни. – прошепнах тихо, стискайки силно с ръце чаршафите, докато той засмукваше зърното ми.
-Какво? – запита той измежду целувките си, като спря и ме погледна очакващо.
Аз се възползвах от спирането му и се повдигнах, карайки и той да направи същото, като застанах на колене върху леглото и го погледнах. Прокарах нетърпеливо ръце по голата му кожа и той настръхна. Доволна, че не само той ме караше да полудявам, приближих се до него и започнах да целувам бавно по раменете му, а после стигнах и до големите му гърди. Кожата му бе топла, а тялото му стегнато, мускулесто, много повече от колкото бях предполагала. Не знаех какво точно да правя, защото никога до сега не го бях правила и копирах движенията му, както направи с мен. Чух го как изстена и останах доволна от себе си, че му харесва, ръцете ми страхливи и леко треперещи се насочиха към колана му, опитвайки се да го сваля. Той изведнъж ме блъсна върху леглото, а аз го погледнах не разбирайки какво му бе станало. Видях как свали панталона си, оставяйки само по боксерки, след това невъздържано впи устните си в моите, а после ги премести върху врата ми, а аз дишах тежко. Ръцете му се спуснаха надолу, стигайки до калената ми, а после бавно нагоре до бедрата ми и се спряха на бикините ми, като ги свали бързо, отдръпвайки се за миг от мен и после отново почна да ме целува, стигайки до шията ми. Усетих как ръката му замря на най-чувствителното ми място и притаих дъх, когато започна с бавни ритмични движения да ме подлудява от страст. Изтепах и извих гърба си като арка, започнах да дишам прекалено силно, но не можех да мисля в момента за никакво неудобство. Антъни си поправи път с целувки по цялото ми тяло, стигайки до мястото, където бе ръката му и стиснах очи, като ръката ми моментално се опита да го спре, но той я хвана с неговата, оставяйки я на страни и усетих устните му, които започнаха да си играят, а след това и езика му. Чувството бе просто невероятно, топлината която ме заля бе нова за мен, но и ужасно приятна. Исках да викам, но все още бе останало някакво приличие в мен и сподавих вика си, като само стенех тихо. Изведнъж спря и се отдръпна от мен, а аз все още бях със затворени очи потънала в невероятно удоволствие, което исках да повтори отново. Но внезапно усетих как прекърши девствеността ми и извиках от болка, стискайки очи.
-Ти си девствена!? – чух невярващият му глас и отворих очи, като усетих няколко сълзи да се стичат по лицето ми, заради болката. – Защо, по дяволите не ми каза? – викна, а за мое учудване бе ужасно бесен, а аз се опитвах да пречиста съзнанието си и да помисля разумно.
-Аз… - започнах, но мислех само за това как бе в мен, но не се движеше. – Мислех, че всеки мъж иска да бъде първи на една жена. – обясних му, а бузите ми почервеняха.
-Аз не съм като повечето мъже. – изръмжа вбесен, Антъни, а аз го погледнах не разбирайки го. – По дяволите! – изруга ядосан.
Няколко минути само се гледахме, а той не се помръдваше и започнах да мисля, че ще се откаже.
-Ще спреш ли? – запитах го и се почувствах ужасно неудовлетворена.
-Не.- отвърна ми, а тонът му бе все още ядосан. – Вече не мога, изчаквам болката ти да отмине.
-Мисля, че вече мина. – отвърнах му загледана в гърдите му, които исках пак да целуна.
Изведнъж усетих как се задвижи леко и простенах, а той пак спря и изръмжа. После внезапно ме целуна страстно, но този път и малко грубо. Няма значение, нямах против, пак ми харесваше. После устните му започнаха жадно да целуват врата ми, по-същият начин както преди. Усетих го как се задвижи отново, но този път нямаше болка и се усмихнах, като придърпах лицето му и го целунах. Целувахме се дълбоко и жадно.Пръстите му се бяха вкопчили в косата ми и напътстваше всяко едно мое движение, контролираше тялото ми изцяло под негова власт.Движеше се ритмично и когато научих движенията му, започнах и аз да се движа с него. Обикалях с ръце гърба му, а от време на време се вкопчвах силно в раменете му. Започваше да диша все по тежко, както и аз и двамата стенехме от удоволствие. Напрежението ми започваше да нараства все повече и повече, докато накрая не извиках от невероятното удоволствие, което ме заля с пълна сила, а след няколко секунди и Антъни се срина върху мен. И двамата дишахме ужасно тежко, а аз бях изтощена до крайност. Никога не бях изпитвала подобно нещо до сега, беше просто върховно.
Когато Антъни успокои дишането си най-накрая, отдръпна се от мен и стана от леглото.
-Как можа да не ми споменеш подобно нещо? – започна той да ме обвинява, а гнева му се бе завърнал. – Имаш ли си изобщо представа, че ако не те бях подготвил в началото, как щях да те нараня? – запита, докато си обличаше боксерките си. – Едва ли го осъзнаваш дори, след като нямаш опит. Не мога да повярвам! - изръмжа той и чак сега бях забелязала презерватива, който бе използвал, като го взе и отиде в банята, за да го хвърли, след което се върна в стаята и ме погледна, а аз не бях помръднала и със сантиметър, чувствах се прекалено уморена и ми се спеше.
-Исках ти да си ми първият. – промърморих сънено, завивайки се с топлите завивки.
Не видях какво бе изражението му, защото веднага затворих очи и се унесох в блажения сън.

Събудих се на сутринта с лека болка в главата ми. Определено от доста време не бях спал толкова добре. Не исках и да си помисля, че причината бе в Летисия. Летисия! Не можех да повярвам, че снощи най-накрая бе моя, че тя първа ме бе по искала, а не аз. Знаех, че се дължеше от алкохола, каквито и глупости да ми бе казала, сега се бях подготвил за яростта й, която щях да потуша. Но най-много ме изненада, не бях се ужасил, когато разбрах, че беше девствена. Е, вече определено не беше. Но що за жена е? Как може да не ми каже такава важна подробност? Много добре знаеше, че исках единствено секс, който и го получих. Объркваше ме все повече и повече. Искала да съм й първият! Думите й ме преследваха в съзнанието ми и се чувствах странно. Как е възможно да иска да съм й първият? Не това исках аз. Отдавна не бях с жена, с която да е девствена. Изобщо не и предполагах, че може да е девствена. За бога! Та тя се държеше и целуваше, все едно има опит. Как може да съм се заблудил така в преценката си? Но чувството, докато бях в нея беше просто невероятно. Заслужаваше се, определено си заслужаваше цялото това чакане и не е трябвало да се отказвам толкова бързо. Не разбирах и защо се чувствах щастлив, че аз бях първият, който я е докосвал, който и е показал, какво значеше да си с мъж. Чувството беше някак собственически, сякаш тя бе само моя.Само моя! Не, не биваше да мисля по този начин. Тя никога нямаше да бъде само моя. Беше абсурдно, не реално. Аз определено нямаше да бъда само неин, защото бе просто невъзможно. Казах й го пределно ясно и не биваше да си въобразява разни неща, въпреки случилото се снощи.
Въздъхнах уморено и отворих сънено очите си, готов да разбера какви щяха да са сутрешните й действия. Обърнах се, но за моя изненада нея я нямаше. Леглото до мен беше празно. Измърморих раздразнено, определено не очаквах, когато се събудя да я няма. Исках още веднъж да се насладя на тялото й, да я докосна отново. Къде беше тази жена? Станах от леглото и отворих вратата на баня, мислейки, че е там, но пак не бях познал. Ясно, сигурно е долу. Определено не знаех, че е толкова ранобудна въпреки, че се бе напила снощи. Взех си един освежаващ душ, който щеше да ми помогне да проясня мислите си.Облякох се, слагайки си една тъмно синя блуза и дънки, запътвайки се на долу. В хола нямаше никой, чух гласовете да идват от кухнята и се запътих на там. Когато влязох видях, че бяха Каролайн, брат ми, Джереми и Кейт.Къде по дяволите беше Летисия?
-Добро утро, Антъни. – поздрави ме първа Каролайн, когато ме видя и се усмихнах леко.
-Боли ли те главата? – запита Кристиян ухилен.
-Не. – отвърнах му и пристъпих към тях, сядайки на масата.
-Виж ти, вече имаш голям тренинг, а? – запита ухилен Джереми, а аз започнах да си взимам от пържените яйца и припечените филийки, понеже бях ужасно гладен.
-Така е. – потвърдих и си сипах портокалов сок. – Къде е приятелката ти, Каролайн? – запитах твърде любопитен да разбера, къде се бе дянала тази жена.
-Тръгна си. – отвърна ми, а аз замръзнах, когато щях да вдигна чашата и да пийна малко сок и я погледнах слисан. – Прати ми смс сутринта, че щяла да се прибере в общежитието и да кара тъпите лекции. – обясни ми, а аз не можех да повярвам на чутото. Тръгнала си е!?
-Няма нищо лошо в това да е ученолюбива. – обади се Джереми, но се съмнявах, че е заради това. Добре, това също не го очаквах изобщо. Просто така да си тръгне! Без да ми каже нищо и една думичка поне!? Дори не знаех, дали и е харесало? Ами, ако я бях наранил толкова много, че сега не искаше да ме види повече? Не, не може да съм я наранил чак толкова. По дяволите, нямаше ли уста да ми каже, че е девствена, щях да съм много по-внимателен.Принципно не бих се усъмнил, но щом се отнася до нея, започвах вече да се съмнявам във всичко.Бе толкова различна и странна, имах чувството, че никога нямаше да успея да я разбера, защото тя не мислеше логично или нормално, както останалите жени. – Антъни трябва да ти кажем нещо. – чух отново Джереми и го погледнах очакващо. – Кейт е бременна. – оповести ей така изведнъж, а аз останах да го гледам слисан непомръдвайки. – Ехо, кажи нещо? - и размаха ръката си около лицето ми, а брат ми ме сръга с лакът ухилен и се съвзех.
-Шегуваш ли се? – запитах вече и погледнах към Кейт, която ме гледаше срамежливо. – Бременна си?
-Да. –потвърди тя усмихнато.
-Не мога да повярвам! – възкликнах невярващо и се облегнах на стола.
-Повярвай ми, аз също. – каза ми Джереми ухилен. – Съобщи ми го едва снощи, а го е знаела от три седмици. – и я погледна ядосано.
-Съжалявам. – изрече тихо Кейт,чувствайки се виновна.
-Трябва да го полеем. – казах вече и станах, отивайки да взема една бутилка шампанско. – Представяш ли си, когато старият разбере. – засмях се, когато раздадох на всички чаши.
-Не мога да си го представя! – ухили се Джереми, а после отворих шампанското звучно и веднага налях на всички., като изпихме по една глътка.
Закусихме след това и си поговорихме малко. Каролайн явно бе решила да пропусне лекциите, за разлика от приятелката й.Все още не разбирах, как можеше да си тръгне по този начин? Идеше ми да отида до общежитието и да разбера как щеше да ми го обясни.Но не можех, защото не ми бе приятелка, нямах право да се ядосвам и да й вдигам скандал. Но по дяволите бях бесен, вместо да се радвам, че бе постъпила така, вместо да съм щастлив, че дори не се налагаше да й обяснявам, да я карам да си върви, тя го бе направила по собствено желание.Бях сигурен, че се чувствах така понеже беше девствена, ако не ми беше скроила този номер, ако беше нормална като останалите жени, изобщо нямаше да ми пука в момента. Но изненадващо ми пукаше.
-Защо си толкова сериозен цял ден? – запита ме изведнъж Кристиян учуден, когато изпратихме Джереми и Кейт, понеже искаха да се приберат.
-Нищо ми няма. – отвърнах му, не искайки да се издавам пред Каролайн, която все още беше тук.
Очевидно те не знаеха нищо, какво се бе случило между мен и Летисия. Чудих се дали щеше да сподели всичко на Каролайн? Ако го направеше и Кристиян щеше да разбереше. По дяволите, нищо не можеше да се скрие. Защо трябваше да са приятелки?
&&&
Изкарах вече четири часа лекции, като не знам как успявах да не заспя. Беше ми ясно, че Каролайн бе решила да не идва и ми бе ужасно скучно без нея. Главата малко ми бе по отминала, за разлика от ужасното сутрешно главоболие, което имах, когато се събудих. Отидох в столовата и си взех нещо за хапване и едно дълго, дълго кафе. Седнах сама на малката масичка, но изобщо не ме притесняваше това. Умът ми цял ден бе другаде. Помнех всичко от снощи какво бях правела и не съжалявах, че му се бях отдала. Наистина го исках и алкохола само ми помогна, подтикна да го направя без никакви задръжки.Но знаех, че това бе само секс и че след като получи това, което искаше едва ли отново щеше да ме потърси, за това и си тръгнах сутринта. Не исках да си въобразявам или да тая някакви надежди, че му е харесало ужасно много, че ще се промени и ще ме потърси отново. Беше просто секс, повтарях си отново и отново, за да умът ми да го запечата. Но не можех да забравя как ме целуваше толкова страстно и жадно, как ме бе целувал по цялото ми тяло, как ме галеше, прегръщаше, как тялото му се движеше в мен, нима това бе сексът? Не знаех, не можех да правя разликата. За мен означаваше, че ме бе любил, но знаех, че едва ли той щеше да е на същото мнение. Идеше ми да рева и да плача от щастие. Да рева, защото бях паднала в капана му и сега се чувствах ужасно, защото осъзнах, че започвам да имам силни чувства към него, които той разпали в мен и не знаех, дали бяха възможни да угаснат толкова лесно. И да се радвам, че такъв невероятен и страхотен мъж ми бе първият, че ме накара да се почувствам толкова жива. Спомних си как се бе ядосал ужасно много, когато разбра, че съм девствена. Щях да му кажа, но просто той замъгли съзнанието ми, а и нямах представа, че толкова много ще се ядоса. Да се вбеси за такова нещо? Не него го болеше, а мен. Поклатих глава, никога нямаше да мога да разбера мъжете. Едните искаха да са първи, а другите не искаха.
Изведнъж видях черната коса на Каролайн, която влезе в столовата и започна да ме търси с поглед. Махнах и с ръка и тя ме видя, като веднага дойде при мен.
-Хей. – поздрави ме тя, когато седна срещу мен.
-Все пак реши да дойдеш? – запитах и се усмихнах леко.
-Да, но не си мисли, че ще карам лекции днес. – отвърна ми и аз я погледнах учудена.
-Започвам да мисля, че Кристиян ти влияе зле, относно ученето. – скарах и се малко, но тя се засмя.
-Хайде, ставай. – нареди ми внезапно и аз я изгледах учудено. Сега пък какво бе намислила? – Не се опитвай да ме убедиш, че наистина искаш да караш всичките лекции днес. – започна Каролайн. – И господинът, който ми влияе лошо ни чака от вън.
Изгледах я наистина озадачена. Защо бяха дошли да ме вземат? Опитах се да протестирам, но Каролайн ме задърпа за ръката и нямах друг избор освен да отида с нея. Когато излязохме и се насочихме към изхода видях, че Кристиян не бе сам. Сърцето ми забърза ритъма си и замръзнах. Сега схванах, Антъни явно я бе накарал да дойдат и да ме вземат. Защо, по дяволите? Не знаех какво да му кажа, беше ми неудобно дори и да го погледна, след случилото се снощи.
-Ето я най-накрая, ученолюбивката. – проговори Кристиян, като се засмя, а на мен ми идеше да се скрия някъде.
-Да наистина, колко е ученолюбива само? – обади се Антъни, гледайки ме с пронизващ поглед, който не можах да разбера. – Нямаше търпение да си тръгне и да дойде да се изучава. Мисля, че не те харесва много Кристиян, след като така лошо постъпи с гостоприемството ти.
-Говори за себе си. Аз знам, че Лети ме харесва, нали? – попита Кристиян гледайки ме мило, а Каролайн отиде до него.
-Разбира се, че те харесвам. – отвърнах чувствайки се ужасно неудобно от думите на Антъни и го погледнах с ядосан поглед. – Съжалявам, че така си тръгнах, но…
-Да, знаем. – прекъсна ме внезапно, Антъни, който бе облечен с тънко, тъмно синьо яке и носеше отново онези тъмно черни очила, правейки го да изглежда невероятно секси така.
-Добре, вече можем да отидем и да се разходим. – обади се радостна Каролайн, а аз я погледнах невярващо. Изкараха ме от колежа, за да се разходим? Знаех много добре, че Антъни бе виновен за всичко и изчаках да останем насаме, за да го нападна, защото наистина се ядосах. Правеше си каквото си иска, изобщо не го интересуваше, дали аз искам.
Отидохме на плажа, където духаше малко силен, студен вятър и си закопчах якето. Изчаках Кристиян и Каролайн да се отдалечат и веднага се обърнах към Антъни.
-Какво правиш? – запитах го и той се обърна към мен, а за моя изненада изглеждаше бесен, но не отстъпих. Колко бързо можеше да си промени изражението само. – Защо дойде?
-А ти, защо си тръгна така? – попитаме с леден тон и спряхме да вървим, като се гледахме и двамата ядосани. – Как можа да си тръгнеш по този начин, без да ми кажеш и думичка? И не ми излизай с тъпият номер за лекциите. – предупреди ме , а аз го гледах озадачена. Значи за това е ядосан? Защото съм си тръгнала.
-А, защо да оставам? – запитах го на свой ред, а той вдигна веждите си изненадан. – Нали беше просто секс получи това, което искаше още от самото начало. Нима не си доволен?
-За коя се мислиш? – изръмжа вбесен и ме хвана силно за ръката придърпвайки ме към себе си, но после внезапно ме пусна бързо. Погледа му се бе насочил предпазлив към брат му и Каролайн, явно не искаше да ни видят. – Добре, не бих се ядосал толкова много. - започна с малко по спокоен глас. – Но ти беше девствена. – прошепна тихо, за да не ни чуят.
-Можеше да не ми викаш тогава. – обвиних го все още с ядосано изражение.
-Добре, извинявай, но ме хвана неподготвен. Изобщо не си представях, че си… - млъкна, чувайки веселия смях на Каролайн. Брат му се правеше, че щеше да я вкара в морето, но после я хвана отдръпвайки я на страни. – Как е възможно да не си го правила до сега? – запита по тихо.
-Така се случи. – отвърнах му вдигайки рамене, а той ме гледаше неразбирайки ме. – Значи се чувстваш виновен, понеже бях девствена. – подсмихнах се фалшиво.
-Да се чувствам виновен? Не. – отвърна ми за моя изненада и започнахме да вървим бавно. – Но просто наистина не мога да те разбера. – обясни и почувствах, че действително го мислеше.
-Какво има да ми разбираш? – попитах го учудена. – Ти ме съблазни, аз паднах в капанът ти и получи това, което искаше. Не разбирам, защо не си доволен?
-Винаги можеше да кажеш, „не’. – отвърна ми и знаех, че бе прав. – Никога нямаше да те взема насила, ти сама го поиска, за това не ме обвинявай сега. А, защо не съм доволен? – зададе си въпроса, който му отправих. – Защото не си като останалите жени. До сега не ми се е случвало жена, да си тръгне по собствено желание, както направи ти днес. Случвало ми се е, да карам, да убеждавам, да правя какво ли не, за да ги накарам да си тръгнат.
-Те просто не са осъзнали, че е само секс и не са имали брат, който да е като теб и да знаят как стоят нещата. – отвърнах му, обяснявайки, а той ме изгледа изненадан и после се намръщи, като измърмори нещо под нос, което не можах да чуя.
-Дори не знам, дали ти хареса? – проговори толкова тихо, че едвам успях да го чуя. Боже, той се съмняваше! Погледат му бе насочен към вълните, които леко се вливаха в пясъка. Не знам как успях да се въздържа, да не се разсмея.
-Беше хубаво. – отвърнах му също тихо, като бузите ми почервеняха и също извърнах погледа си на страни към Каролайн и Кристиян, които бяха взели по-един малък камък и го хвърляха в морето.
-Съжалявам, ако ми беше казала, щях да съм по внимателен. – изрече и осъзнах, че въпреки, че ме излъга, той се чувстваше виновен и се усмихнах. – Може би следващият път…
-Моля!? – възкликнах шокирана и го прекъснах, като спряхме да вървим и ме погледна усмихвайки се съблазнително. – Няма да има следващ път! – отсякох твърдо и започнах да вървя бързо, опитвайки се да успокоя сърцето ми, което започна да бие ускорено.
-Защо не? – попита ме, като ме хвана за ръката, обръщайки ме към себе си.
-Защото за мен това не е правилно. – отвърнах му с малко по-силен глас, но после отново проговорих тихо, а той ме пусна. – Ти искаш единствено секс, Антъни. А, аз не искам само когато на теб ти скимне и да идвам да го правим, сякаш сам някоя курва.
-Не си курва, защото го правиш единствено с мен. – изръмжа ми вбесен. – Е, поне се надявам, че е така.
Изгледах го бясна и му зашлевих шамар, като красивото му лице се извърна на страни. Как си позволяваше? Извърна лицето си отново, като ме гледаше безизразно. Изведнъж ме хвана за ръката и ме придърпа, като неочаквано впи устните си в моите. Не исках да му отвръщам, бях прекалено ядосана и упорито стисках устните си, но накрая той ги отвори, пускайки си езика си в устата ми. Без право на избор, започнах да му отвръщам, но ръцете ми се опитваха да го изблъскат, а неговите ме придърпваха силно към себе си. Внезапно ме пусна, отдръпвайки ме от него и залитнах, но успях да се задържа да не падна и го изгледах вбесено, а той се подсмихваше. Исках да изтрия тази усмивка от лицето му и вдигнах ръка отново да го ударя, но този път Антъни хвана ръката ми.
-Прекалено много си позволяваш. – изръмжа ми той, но после отново стана развеселен. – Харесваш ме. – изрече весело, а аз не разбирах защо толкова се радваше. – О, да не би и да имаш чувства към мен? - запита и се опитах да го ритна, но той ми попречи. – Много си буйна, трябва да те укротя. – зарече се, стискайки ръката ми. – Отричаш очевидното, защото знам, че искаш да си с мен. Проблемът ти е… - започна и изведнъж се наведе, като почна да обикаля с устни врата ми. – че прекалено много мислиш. – завърши и засмука ухото ми, а после се отдръпна, като ме огледа доволен от себе си. Антъни Уилсън бе много опасен мъж.
-А ти, прекалено много си самонадеян – изрекох и го ритнах с крака си в корема му, като той се присви от болката, а аз почнах да тичам далеч от него.
Не знаех дали ме преследваше, не смеех да се обърна на зад, за да погледна. Каролайн и Кристиян бяха доста далеч от нас, нямах и представа дали бяха видели сценката преди малко. Толкова бе високомерен и арогантен понякога. Не разбираше ли, че, ако продължаваше в същият дух, щях да се влюбя в него?Ако вече не го и обичах? Не, не го обичах. Имах чувства към него, но не мисля, че го обичах. Спрях се изведнъж, задъхана от бягането и започнах да се опитвам да успокоя дишането си. Изведнъж някой ме хвана и изпищях, като ме събори на пясъка, виждайки, че бе Антъни. Започнах да се боря с него, но той хвана ръцете ми и ги затисна над главата ми.
-Нима си мислеше, че ще избягаш, след като ме удари? – запита ядосан, но усетих, че всъщност не беше, а само се преструваше и се учудих.
-Пусни ме. –наредих му с раздразнено изражение. – Брат ти и Каролайн ще ни видят. – предупредих го, но той се засмя.
-Мислиш ли, че до сега не са ни видели? – запита и го изгледах шокирана.
-Ще те ударя отново. – предупредих го с ядосан тон.
-Хайде, направи го. И после ще те хвърля в морето. – заплаши ме със сериозен глас.
-Не би го направил. – засмях се притеснена и усетих как преплети пръстите на ръцете си в моите.
-Пробвай ме. –намигна ми, усмихвайки се съблазнително.
-Какво искаш от мен, Антъни? – запитах го въздъхвайки, а той прикова погледа си в моя.
-Честно ли? – запита ме и аз кимнах. – В момента искам да те целуна отново, но няма да го направя. – отвърна ми и го изгледах изненадана. – А по принцип… - замълча и погледа му се разходи оглеждайки цялото ми тяло. – знам само, че желая още веднъж да си моя.
Не му отговорих и той разбра, че няма да получи отговор за сега. Пусна ме и аз се повдигнах, като той хвана ръката ми, помагайки ми да стана. Продължихме да вървим бавно и мълчаливо, а после настигнахме Каролайн и Кристиян, които не ни казаха нищо, дали са ни видели. Разходихме се още малко, а после се върнахме обратно в общежитието.

Бях седнал на терасата, гледайки тъмното море. Подухваше доста студен вятър, но не ме интересуваше, даже се надявах да ми помогне да проясни мислите ми, защото беше пълна бъркотия в главата ми. Държах чашата си със водка и изпих една глътка, да ме сгрее малко. Усещах, че губя контрол. Не исках така да се развият нещата. Исках само да я видя и да разбера, защо си бе тръгнала. Но когато я видях, отново ми се прииска да я имам. Не разбирах, защо всеки път, когато я видех, изпитвах това силно желание да бъде моя. Когато не я виждах и не бе с мен се чувствах отново себе си, но зърнех ли я…Беше просто абсурдно. Смятах, че когато най-накрая я имам, ще престана да я искам, но силно бях грешил. Щях да направя всичко възможно, за да я получа отново. Знаех, че не бе безразлична към мен, особено като открих, че и има чувства към мен и щях да се възползвам от тази възможност.Но колко далеч щях да стигна? Беше права, да не иска да е с мен, защото исках единствено секс, но това не я правеше курва, след като е само с мен. Господи, как мразех брат й! Кой знае на какви сцени е била свидетел с любовниците му и за това се страхуваше да е с мен. Принципно бих избягал на далеч от нея, щом разбрах, че има чувства, защото това бе много лошо, но след като я исках отново, щях да се възползвам от тях. Бях сигурен, че се чувствах така, само защото аз бях единственият й, първият с който е била. Това чувство бе наистина хубаво. Но ме караше да се обърквам все повече и повече, не знаейки как да постъпвам, какви действия да предприемам. Сякаш бях един осемнадесет годишен тийнейджър, влюбил се за пръв път. Но не бях такъв, бях мъж, на двадесет и пет, вече отдавна преминал през този период.
-Ще ми обясниш ли, какви ги вършиш дяволите да те вземат с Летисия? – чух внезапно ядосаният глас на брат ми и извърнах погледа си към него.
-Това не ти влиза в работата. – отрязах го бързо с твърд тон и извърнах погледа си отново насочен към морето.
-Моля? – запита с учудващ тон и седна срещу мен. Ясно, нямаше да ме остави на мира. – Тя е приятелка на Каролайн, Антъни. – каза го така, сякаш това решаваше всичко.
-Ще престанеш ли да го повтаряш. – изръмжах му ледено. – Да не би с Каролайн ще прекара целия си живот, да не би с Каролайн ще се целува и ще се чука? Голяма работа като и е приятелка. – заключих, а той ме гледаше изненадан. Знам, че бях малко вулгарен, но ми писна да ми го повтаря. Каролайн, та Каролайн.
-Прекалено си ядосан, какво ти има? – запита ме, а аз въздъхнах искайки единствено да ме остави на мира.
-Нищо няма да ти кажа, защото веднага ще го изпееш на милата си приятелка. – отвърнах му, а той взе бутилката и си сипа водка, облягайки се на стола.
- Ти си ми помагал безброй пъти, както и аз – започна Кристиян и въздъхнах. - особено за случая със А… - почна, но го изгледах толкова яростно, че млъкна веднага, когато се усети, какво щеше да направи. – Обещавам, че няма да спомена нищо на Каролайн. Хайде, кажи ми какво те тормози? – подкани ме припряно, а аз го изгледах малко съмнително.- Обещавам, Антъни, за бога все пак си ми брат, по-важен си от нея.
-Добре. – съгласих се, да видим как щеше да реагира. – Спах с нея на рождения ти ден, тя беше девствена, но не го знаех, искам отново да спя с нея. – обясних му, а той ме изгледа шокиран, като замръзна с чашата си във въздуха, понеже се канеше да пийне.
Гледах го как постави чашата си бавно на масата, отвори уста за да каже нещо, но отново я затвори. Пак отвори устата си и пак я затвори.
-Да не би да си глътна езика, Кристиян? – попитах го с досада.
-Ти…как..но аз..- започна той онемял. Нима оставих брат си без думи? – Боже! – възкликна накрая, като не успя да формулира и едно правилно изречение и се облегна на стола. После взе чашата си и изпи на екс водката си. – Наистина си непоправим. – започна вече по успокоен. – Имали смисъл да ти обяснявам отново нещата?
-Не. – отсякох, като знаех отлично какво щеше да ми каже и изпих една глътка от водката си.
-Тя е добро момиче, Антъни. – заговори тихо брат ми, също загледал се в морето.
-Знам.- отвърнах му кратко. Разбира се, че го знаех и за това бяха толкова трудни нещата с нея.
-А тя какво мисли за това, ти... – опита се да попита и аз се подсмихнах.
-Харесва ме, знаеш много добре, че ако не я привличах, нямаше да го направя. – обясних му и той кимна.
-Само не искам това да се отрази на Каролайн, ако ти я нараниш. – свъсих очи, Кристиян ставаше толкова досаден понякога. – Обичам я.
-О, боже! – възкликнах и за малко не изтървах чашата си от ръката, макар и да знаех, че рано или късно щеше да ми го каже. Намръщих се. – Сега, ако ми кажеш, че и ще се ожениш за нея, ще те хвърля още сега в морето.
-Разбира се, че няма да е веднага. – отвърна ми, а аз наблегнах на думата „веднага”, но значи все пак има такива намерения. – Не ме гледай така. Има време за това. – увери ме, че все пак нямаше такъв замисъл все още.
-Тогава ти пожелавам късмет със запознанството й с татко. – подсмихнах се, а Кристиян изглеждаше безрадостен.
-Не искам да мисля за това все още. – отвърна ми и аз също знаех, че нямаше да е никак лесно. – и като става въпрос, трябва в петък да се върнем в Вашингтон. Вече прекалено много се застояваме тук, ще започне да подозира. А и проклетата работа… - въздъхна уморено и си сипа още водка и сок.
-Ти остани, знам, че не искаш да се отделяш от милата си приятелка. – предложих му и той ме погледна учуден. – Още утре ще замина.
-Сериозно? – запита ме смаян и аз кимнах.
Исках да се махна за малко, да се махна далеч от Летисия и да проясня мислите си. Помълчахме всеки погълнат от неговите си мисли. До изпих водката си и станах, запътвайки се към стаята си да си оправя багажа, щом щях да заминавам.
***
Пътувах вече около четири часа в самолета, когато най-накрая не оповестиха, че кацаме в Вашингтон. Излязох от самолета, носейки багажа си и си хванах такси за вкъщи. След около половин час пак път, най-накрая се прибрах. Къщата ни беше огромна. Първо когато влязох бе голямата зелена ливада от ляво и от дясно, която добре се поддържаше, в ляво точно преди входа на къщата имаше и голям красив фонтан.
-Здравей те, г-н Уилсън. – поздрави ме иконома, когато влязох и му кимнах.
Вътрешният интериор бе направен по такъв начин, че да държи гостите в предната част на къщата, като максимално да скрие от чуждите очи вътрешните покои, които бяха на втория и третия етаж. Цветовете бяха в бяло и светло кафяво, на всякъде бе покрито със скъпи и изискани мебели, дори и по стените, които бяха окачени невероятни скъпи картини, за милиони долари и огромният прекрасен полилей, който падаше красиво от тавана. Антрето, където посрещахме всякакви гости, бе доста голямо и величествено. Огромните и красиви стълби, покрити с червен килим бяха в ляво и от дясно също, където ме отвеждаха до горните етажи.
Да, всеки би ахнал, когато влезе тук, но на мен не ми правеше никакво впечатление. Запътих се към градината, където предполагах, че ще е баща ми и не сгреших. Баща ми бе седнал на стола пред малката масичка и четеше вестник, като две от прислужниците бяха до него, чакайки го да даде някоя заповед. Как мразех да висят така.
-Добър ден татко. – проговорих и той вдигна сериозен поглед към мен, отмествайки вестника на страна, намествайки си очилата. Баща ми бе вече възрастен, но не му личеше много, имаше си белите кичури по косата, но ги прикриваше с черна боя, бе облечен и със скъп изискан костюм както винаги, придавайки му сериозен вид на бизнесмен.
-Антъни, колко хубаво, че най-накрая реши да се появиш пред очите ми.- проговори той с дрезгавия си глас, а аз седнах срещу него. – А брат ти?
-Той остана в Куинси. – отвърнах му, а една от прислужниците ми наля някакъв малък ром.
-Прекалено много нещо се застояхте там. – изрече, а очите му ме гледаха предпазливо, съмнявайки се. – Надявам се, че наистина работите усърдно и не си пилеете времето.
-Разбира се татко. – излъгах и отпих глътка от рома си. – Как са нещата тук?
-Очаквам в най-скоро време да сключим една добра бизнес сделка. – отвърна ми тайнствено, а аз простенах вътрешно. Още една!
-За какво става въпрос? – запитах давайки си вид на любопитен.
-Какво ще кажеш за хотела „Гранд Сейнт Луис”? – запита, а аз го погледнах шокиран.
-Шегуваш ли се? – запитах смаян, а баща ми поклати глава. Това бе най-скъпият хотел в Вашингтон, най-изисканият и най-посещаваният, а собственикът бе един голям задник, пълен с милиарди.
-Как по дяволите ще го накараш да ти го продаде? – попитах неразбирайки.
-Имам си начин. – отвърна ми, явно нежелаейки да сподели плана си с мен. – Ти се съсредоточи върху другите ни важни проекти, а когато получим хотела…ти ще станеш собственика. – оповести, без да ме пита дали го искам.
-Както кажеш. – свих рамене и се загледах в вестника, който бе оставен на първа страница. „Убийството на младия прокурор, все още се разследва”. – Искам да уволня господин Боунс, ще назнача на негово място господин Къмингс.
-Щом искаш. – отвърна ми баща ми незаинтересован.
-Извинете господин Уилсън. – обади се икономът, който бе дошъл при нас. – Но ви търси господин Харис.
-Кажи му да дойде. – нареди му баща ми, а аз се зачудих какво правеше тук Антонио Харис. Той беше един от собствениците за търговия на коли. Съмнявах се, че баща ми щеше да си купува нова кола.
-Бизнес, Антъни недей да мислиш, а върви и се захващай за работа.- нареди ми той и аз станах, запътвайки се вътре.
Минах покрай господин Харис, който ме поздрави и ги оставих да говорят.Майка ми я нямаше, очевидно пак бе на някои от онези женски събирания от обществото. Понякога баща ми прекаляваше, имах чувството, че парите никога няма да са му достатъчни, а всъщност бяхме натрупали значително голямо богатство. Понякога се разбирах с баща ми, но и понякога не. Когато не ми харесваше някои неща, знаех как да го озъбтя, за разлика от брат ми, който започваше веднага да спори и да се кара с него, а аз бях много по-тактичен и използвах съвсем други действия. Седнах на леглото и се обадих на секретаря си, Ник, който изпълняваше всичко, което му кажа и си записваше всичко което трябваше да свърша.
-Казвай какво има за днес? – запитах го, когато му се обадих.
-Така значи, имате среща с Господин Евънс в три часа, после среща с господин Дорман в пет часа и с господин Чамбрес в шест часа. А, и трябва да отиде в централния мол за събранието в два. – изреди ми всичко и погледнах часовника си, който показваше един. По дяволите.
-Защо не ми каза по-рано? – обвиних го с ядосан тон.
-Ами нямах представа, че ще се връщате сър. – опита се да се оправдае, а аз му затворих телефона.
Бях свикнал да работя с него и за това нямаше да го уволня. Работеше за мен вече цели пет години. Изръмжах ядосан и взех проектите, които трябваше да взема със себе си за централния мол. Слава богу, че ги бяхме направили с Кристиян и излязох от къщата, качвайки се в колата ми Астон Мартин Вантиндж, като се запътих за събранието.

&&&

Стоях седнала на една пейка, гледайки как Марк играеше баскетбол с приятелите си. Каролайн беше отново с Кристиян, а аз срещнах отново случайно Марк и се съгласих да дойда да го гледам, понеже миналият път не успях да дойда. Разбрах от Кристиян, че Антъни бе заминал отново за Вашингтон внезапно и отново не бе ми споменал нищо. Всъщност, защо ли се и надявах да ми спомене нещо? Той правеше винаги това, което си искаше и не се съобразяваше с другите, поне не и с мен. Нима очаквах да ми каже или да ми се обади, да ме предупреди, че ще заминава? Не ми бе приятел, че да ми дава отчети, както и аз не бях длъжна да му казвам какво правя. Просто правихме веднъж секс и на всичкото отгоре, как можеше отново да иска да съм с него? От една страна се радвах, че нямаше да ме зареже веднага, че той ме харесва, но от друга страна, знаех, че той нямаше никакви чувства към мен, за разлика от мен и се уплаших, че го бе разбрал. Но вместо отново да ме зареже той отново ме искаше. Наистина не знаех какво да правя, как да постъпя с него. Привличаше ме все повече и повече, исках да съм с него, но не само за единия секс. Исках да сме нормална двойка, като брат му и Каролайн. Но знаех, че това едва ли щеше да се случи, което ме нараняваше ужасно много.
Въздъхнах и се загледах в играта, отборът на Марк водеше и се усмихнах. Той бе добро момче, пълна противоположност на Антъни. С него можехме да имаме нормална връзка, но за жалост не го харесвах, а не можех да бъда с някой, който не харесвах, с него можехме единствено да сме приятели.
-Хареса ли ти? – попита ме задъхан Марк, когато играта приключи.
-Да, добри сте. – отвърнах му, като се усмихнах.
-Летисия. – чух някакъв познат глас и с Марк се обърнахме. По дяволите, Оливър! Бившият приятел на Каролайн. Изгледах го с неприязън, а той ми се усмихваше. – Каква изненада, какво правиш тук?
-Оливър, а ти какво правиш тук? – запита го Марк до изпивайки си минералната вода, а аз станах от пейката, като се изненадах, че Марк го познаваше.
-Стига не си тръгвай заради мен. Нека забравим случката с приятелката ти, а? – попита ме той с ехидна усмивка.
-Никога. – изръмжах му ядосана, а за мое учудване Марк не изглеждаше изненадан, явно знаеше какво се бе случило.
-Стига, Оливър, остави ни и си върви. – подкани го той, а Оливър вдигна веждите си изненадан.
-С него ли си? – запита и се засмя, а Марк го изгледа на кръв. – Марк, ще те запозная с много по готина от нея, повярвай ми, тя не става. Само ще си загубиш времето. – намигна му, а на мен ми идеше да му забия един. Не ставам, а? Проклет нещастник.
-А ти си един надут лигльо, който не можеше да му се вдигне първият път. – заявих победоносно, използвайки информацията, която Каролайн ми бе споделила и Оливър ме изгледа вбесен, а на Марк му идеше да се разсмее.
За моя огромна изненада Оливър вдигна внезапно ръка, за да ме удари. Всичко стана много бързо. Някой ме дръпна назад силно и аз паднах на земята, предполагайки, че е Марк, но не беше. Беше Кристиян! Гледах смаяна, как Кристиян удряше Оливър. Как за бога Кристиян се бе озовал тук!?
-Добре ли си? – чух гласът на Каролайн, която се оказа до мен и ми помогна да стана и видях как Марк и двама от приятелите му се опитваха да възпрат Кристиян. – Тъкмо се бяхме прибрали и решихме да се разходим из колежа, когато те видяхме с този…и видяхме какво щеше да се случи. – обясни ми Каролайн, когато станах.
-Много ти е лесно да посегнеш на жена, а? – викна Кристиян вбесен, който се опитваше да стигне до Оливър, но Марк се опитваше да му попречи. – Хайде, посегни на мен де.
-Стига, успокой се човече. – опита се да го възпре Марк.
-Ще си платиш. – зарече се Оливър, който с ръка избърса кръвта от устната си и изблъска приятелите на Марк, а после се обърна тръгвайки си.
-Очаквам го с нетърпение. – викна след него Кристиян все още бесен.
-Стига, Кристиян. –обади се Каролайн, която отиде до него, а Марк го бе пуснал и дойде до мен.
-Добре ли си? – запита ме той и аз кимнах. – Ама че кретен, нямах и представа, че е възможно да те удари.
-Как е възможно да си ходила с този мухльо? - запита с ядосан тон Кристиян.
-Вече е минало. – изрече му Каролайн, опитвайки се да го успокои.
-Оливър е идиот.- заяви Марк и Кристиян и Каролайн се обърнаха към него. – Съжалявам, Каролайн, но той търси да излиза с жени, които са популярни. С теб беше само, защото изглеждаше готина.
-А ти от къде знаеш? –запита го вбесена Каролайн. – И кой по дяволите си ти?
-Казвам се, Марк. – отвърна той усмихвайки им се приятелски. – И го знам, защото разправя на ляво и на дясно за притежанията си.
-Как е възможно да съм била толкова сляпа? – запита се слисана Каролайн, а Кристиян я прегърна целувайки я нежно.
-Аз съм Кристиян. – обади се той, след като пусна Каро и протегна ръка към Марк.
-Приятно ми е. – отвърна и той, поемайки ръката му. – Но не учиш тук, нали?
-Не. – поклати глава Кристиян.
-Как тогава си влязъл, охраната не пуска външни лица да прекрачват прага на колежа? – попита го учуден Марк, а Кристиян се ухили.
-Подкупих го . - отвърна му и Марк се засмя.
Поговорихме си още малко, а после решихме и четиримата да влезем и да хапнем по нещо.

Понеже бе неделя и нямаше какво да правим, с Каролайн отидохме у Кристиян.Първо учихме малко, като Кристиян ни помагаше и той бе добър учител като Антъни. Той все още бе ядосан от случката с Оливър и се бе заканил, че ако го види някъде отново ще го пребие и няма да му се размине толкова леко, като последният път. Каролайн вече се бе отказала да му обяснява всичко отново и отново и да го успокоява за кой ли път, за това го остави да си се ядосва. На вън бе почнало да вали дъжд, а ние бяхме вътре на топличко. По едно време двамата бяха изчезнали, оставяйки ме сама. За пръв път бях тук, а Антъни да го няма. Беше ми някак странно без неговото присъствие. Бях свикнала, когато дойда и веднага да го зърна. Вече от три дена не го бях виждала. Винаги когато отсъстваше започваше да ми липсва много. Надявах се, че поне малко и аз му липсвах, но силно се съмнявах.
Станах от дивана и отидох до прозореца, като видях, че бе започнало да става ужасна буря. Дъждът силно се сипеше, следвано от силеният вятър, а небето бе ужасно мрачно нищо, че бе едва три следобед. Само като погледнех, какво е вън и ми ставаше студено. Загърнах пердетата и се обърнах, сядайки обратно на дивана. Пуснах телевизора с надеждата да гледам нещо интересно, докато Каролайн и Кристиян решат да се появят отново. Изведнъж усетих телефона ми да вибрира и се усмихнах, виждайки, че бе брат ми.
-Хей. – проговорих щастлива да го чуя.
-Как е времето в Куинси? – запита Дейниъл с шеговит глас.
-Лошо, но мисля, че го знаеш. – отвърнах му и намалих шума на телевизора.
-Да, тъкмо гледам новините. Ужасна буря, а? Май ми се струва, че ще по искаш веднага да се върнеш при мен. – изрече брат с ирония.
-Да не би да ти липсвам? – попитах го шеговито.
-И дума да не става. –отвърна ми той с сериозен тон. – Няма кой да ми вика и да ми мърмори постоянно, няма кой да ми готви, няма кой да ми се обажда по презнощните и да ме пита кога ще се прибирам. – обясни, но усетих тъжния му глас, покрит с ирония и се засмях.
-Липсвам ти. – заключих засмивайки се весело.
-По дяволите, да. - призна накрая, Дейниъл. – Никога не си се разделяла от мен, за толкова дълго време. Кога е проклетата ви пролетна ваканция?
-След две седмици. – отвърнах му, и той измърмори раздразнено. – Как са нещата при теб? – попитах го любопитно.
-Все едно и също, нищо интересно. – отвърна ми усещайки отегчението му. – А, бъдещата ми съпруга, как е?
-Дейниъл! – предупредих го, а той се засмя. – Каролайн е добре и си има сериозен приятел.
-Наистина ли? – попита доста изненадан. – Колко жалко, старият й ще умре от мъка, когато разбере, че няма да му ставам зет.
-Не му споменавай нищо. – предупредих го отново.
-Разбира се, че няма. Не бих искал да се разочарова от мен, ще оставя тази привилегия на Каролайн. – изрече той, а аз изръмжах раздразнена. - О, дългът отново ме зове. – изпъшка той и се ухилих. – Е, ще се чуем пак сестричке, гледай да не разбиваш много мъжки сърца. – засмя се, след което ми затвори телефона.
Аз да разбивам!? По-скоро моето щяха да разбият в скоро време. Прибрах си телефона отново в джоба и станах, запътвайки се към кухнята да хапна нещо леко. Отворих хладилника и видях,че бе пълен с изобилие от храна. Взех си един сладолед и седнах на стола, започвайки да си го ям бавно. Погледнах към кухнята и си спомних как веднъж Антъни ме бе целувал така страстно на това място. Изчервих се, когато бях с него не можех да се владея, не можех да мисля разумно, мислех единствено за това как ме целуваше. Изведнъж ми бе станало ужасно топло. Боже, само като си помислих за него и за това, какво правеше с мен и се възбуждах ужасно много. Това не бе нормално.
Каролайн и Кристиян се появиха след половин час и се заехме отново да учим. Бурята на вън ставаше все по-силна и Кристиян предложи да останем тук да спим тази нощ. В началото не се съгласих, но после осъзнах, че щеше да е много трудно да се приберем и се съгласих.
Докато учехме изведнъж чухме някакъв шум отвън и тримата се спогледахме учудени.
-Може да е от вятъра. – заключи Кристиян опитвайки се да успокои уплашените ни погледи с Каролайн, но после пак чухме някакъв шум.
-И това ли е от вятъра? – запита го Каролайн не вярвайки вече и Кристиян стана запътвайки се към вратата.
-Разумно ли е? – запитах уплашена, макар че какво можеше да се случи? Кой би излязъл на вън в тази буря?
Тогава чухме как някой се опитваше да отключи вратата и Кристиян се подготви да нападне, а аз и Каролайн станахме стреснати.
-Очакваш ли някого? – запита Каролайн, гледайки уплашено към вратата.
-Не. – отвърна й той и тогава вратата се отвори влизайки някакъв мъж, който не можах да позная в началото, бе облечен с някакво дебело кафяво яке.
-По дяволите. – промърмори мъжът и тогава познах гласът на Антъни, като се успокоих и той свали качулката си.
-Антъни! – възкликна смаян Кристиян, гледайки го изненадан, докато той тръскаше с ръка косата си от дъжда.
-А ти, кого очакваш? – запита го раздразнен, Антъни. – Дядо коледа ли?
Той остави на страна багажа си и се обърна и тогава ме видя, гледайки ме изненадан.
-Вие какво правите тук? – запита учуден Антъни и после погледна към брат си.
-Ужасна буря е на вън, предложих им да останат да спят тук. – обясни му Кристиян, а Антъни измърмори раздразнен. – Как изобщо успя да се прибереш в това време?
-Не ме питай. – отвърна му и съблече якето си, оставяйки го на закачалката. Целият бе мокър от главата до петите и ми стана малко смешно. – Господи, гладен съм. Имали нещо?
-Да. – отвърна му Кристиян, като го изгледа. – Но, няма ли първо да си вземеш душ? – запита го, а Антъни свъси очи. – През това време ще направим нещо за хапване. – предложи му след малко.
Антъни си взе багажа не казвайки нищо и се запъти на горе по стълбите , а ние отидохме в кухнята, за да направим нещо за вечеря. Сърцето ми започна да бие ускорено, след като той беше тук.Макар и да ме беше погледнал само веднъж и да не ми бе казал нищо, се чувствах ужасно напрегната.Направихме печено пиле с пържени картофки и оправихме масата, а след малко Антъни се появи отново, вече изкъпан и преоблечен. Беше си сложил черна блуза и тъмни дънки.
-Не очаквах, че ще се прибереш днес. – заяви Кристиян, когато седнахме всички на масата да вечеряме. – Има ли нещо интересно в Вашингтон?
-И идея си нямаш. – отвърна му Антъни, като нетърпеливо си сложи от пилето и картофките. – Ще ти обясня после. – каза му и започнахме да се храним.
След като се навечеряхме взех празните чинии, поставяйки ги в мивката.
--Каква изненада да те намеря тук.- изведнъж чух гласът му до мен и се стреснах, като за малко не изтървах чинията, но успях да я задържа и я поставих бавно върху другите чинии.
Обърнах се и чак после съжалих, понеже бе грешка, защото се озовах много близо до него. Усмихваше ми се съблазнително, а тъмните му сини очи се разхождаха из тялото ми.
-Кристиян настоя да останем. – обясних му и той се подсмихна.
-Нямам нищо против. – намигна ми тайнствено и аз преглътнах тежко, когато се отдръпна от мен.

От името на Антъни:

Бях благодарен на брат си определено, че бе накарал Летисия да остане тази нощ тук.Наистина доста се изненадах да я заваря тук веднага щом се прибера, не го очаквах и странно много ми хареса това. Чувството, когато се прибереш и да завариш жена си да те чака покорна и любяща.Да, бе хубаво, но не бе за мен.
Отидохме в хола, сядайки на дивана и пуснахме да гледаме някакъв филм, който ми бе страшно тъп, но явно само аз го намирах за такъв, другите го гледаха с голям интерес. Погледнах към Летисия, която се бе свила като котка на фотьойла, не пожела да седне до мен на дивана. Късия си бритон го бе прибрала с малка фибичка и така лицето й се открояваше още повече. Дългата и кафява коса си я бе оставила небрежно пусната, стигаща до раменете й. Тъмните й кафяви очи гледаха с голям интерес екрана на телевизора. Бе облякла тъмно розова блуза, черен анорак, който бе разкопчан и светли дънки. Честно казано ми бе много по интересно да я наблюдавам от колкото да гледам с преструваш се интерес филма. Как лицето й светваше, когато се засмееше на някоя глупост заради филма.
Изведнъж станах, като усетих погледите на всички и отидох до тоалетната. Точно когато имах намерение да си измия ръцете, внезапно всичко потъна в мрак. По дяволите. Тока бе спрял и изръмжах недоволен. Спрях кранчето на водата и излязох от тоалетната, внимавайки да не се ударя в нещо или да не се спъна, а после чух гласовете им уплашени.
-Нищо не виждам. – чух гласът на Каролайн уплашен. – Кристиян направи нещо.
-Търся си телефона. – каза й брат ми.
-Каролайн, къде си? – чух гласът на Летисия и я съзрях в тъмнината, като отидох до нея.
Тя се стресна и подскочи, когато усети присъствието ми зад нея. Обгърнах я с ръце около кръста й и я придърпах до себе си. Отместих косата й и започнах да целувам бавно и страстно врата й. Чух как дишането й се ускори и се усмихнах самодоволно.
-Намерих го. – оповести Кристиян и веднага се отдръпнах от нея, когато брат ми светна с телефона. – Сега ще потърся свещи.
-В третото чекмедже са. – обадих се, след което той ги откри и запали две свещи. – Каква романтика само. – подсмихнах се весело, а Летисия ме изгледа раздразнена.
-Да, страхотно. – промърмори Каролайн, виждайки намръщеното й лице.
-О, хайде забавно е. – ухилих се аз и тримата ме изгледаха. – Сега остава и да почнем да си разказваме страшни истории.
-Разказвай си сам. – отряза ме Кристиян. – Аз мисля да си лягаме и без това няма какво да правим. Лека нощ.
Гледах как брат ми и Каролайн се отправиха към стаята си, взимайки по една свещ, а аз се приближих отново до Летисия, която за незнам си кой ли път пак се стресна.
-А, ние ще си лягаме ли? – попитах я тихо, усмихвайки се пленително.
-Да, можеш да ми покажеш коя е гостната стая. – заяви тя, а аз я изгледах невярващо и се засмях тихо.
-Нима си мислиш, че ще спиш в гостната стая? – попитах я вдигайки си веждите учуден, че може да е толкова наивна.
-Антъни. – започна да ме предупреждава, но аз се приближих до нея и изневиделица я повдигнах, а тя изписка изненадана, когато почнах да я нося на горе по стълбите.
Влязохме в стаята ми и я пуснах, заключвайки вратата и скривайки ключа този път, за да не вземе да избяга пак сутринта.
-А, ако не искам. – обади се внезапно, когато запалих една свещ и я погледнах. Жълтата светлина от свеща я караше да изглежда още по-красива.
-Ти искаш. – усмихнах се лениво, облягайки се небрежно до секцията, гледайки я колко изнервена беше. Да, този път не бе пияна и може би щеше да е малко по-трудно, а пък може би и не.
-Не бъди толкова самоуверен, Антъни. – отвърна ми тя тихо, а аз се засмях и пристъпих към нея, хващайки я за ръката и се облегнах отново до секцията, като я придърпах до себе си.
Очите й шареха по мен неспокойни. Отместих нежно с ръката си косата й се наведох отново започвайки да целувам врата й. Тя наклони глава, давайки ми по-добър достъп до врата й. Усмихнах се, колко лесно вече можех да я покоря. Засмуквах врата й, целувайки го жадно, обикаляйки го с език, оставайки влажна и гореща следа по него.Ръцете й бяха поставени покорни върху раменете ми, а аз си поправих път до шията й с изгарящи целувки. После стигнах до брадичката й, а след това впих жадно устни в нейните. Тя обгърна с ръце врата ми, притискайки се по-близо до мен, а аз преплетох ръцете си в косата й.Започнах да я карам да върви бавно към леглото, след което тя падна върху него, а аз преди да се настаня върху нея, съблякох блузата си. Легнах внимателно върху нея и започнах да я целувам отново. Езика ми се плъзна в устата й, карайки я да го поеме и започнахме лудешка игра. Изстенах и се отдръпнах от нея, като свалих блузата й, а след това й дънките й, а тя ме гледаше непомръдвайки. Започнах да целувам раменете й, стигайки до полуразголените й гърди, след което си направих път към шията й и врата й.
-Този път няма да те боли. – прошепнах с дрезгав глас, целувайки жадно врата й. – Обещавам.
Извърнах лицето си и погледнах в очите й, които ме гледаха притеснително. Гледайки я, колко уязвима беше така, оставяйки се изцяло в моите ръце ми идеше да се напсувам, спомняйки си как й се бях развикал, когато разбрах, че е девствена. Усмихнах й се и я целунах отново жадно. Имах чувството, че никога нямаше да ми омръзне да я целувам, което бе така грешно. Привличаше ме и ме привързваше към себе си, все повече и повече. Исках я цялата, исках любовта й, омразата й, яростта й, исках всичко от нея да е мое.
Мушнах ръцете си под гърба й и разкопчах сутиена й, като го махнах, захвърляйки го на пода. Устните ми се озоваха върху гърдите й, обикаляйки ги с език, засмуквайки зърното й, дразнейки го леко с зъби, а тя стенеше тихо. Отправих се и към другата й гърда, а после на долу по корема й, обикаляйки с език около пъпа й и стигнах до бедрата й. Махнах бикините й и без никакво предупреждение веднага плъзнах езика си бавно по най-чувствителната й част. Чух я как изстена и се усмихнах, продължавайки да я облизвам лудо с език. Плъзнах един пръст вътре в нея и я чух как отново изстена високо. Тя извиваше гърба си, стискайки силно с ръце чаршафите, а аз не спирах с движенията си, докато накрая оргазма я връхлетя, а след това се отпусна блажено върху леглото, дишайки тежко. Зацелувах я отново по-корена, гърдите й, поправих си път на горе с целувки, докато не стигнах устните й и я зацелувах страстно. Отдръпнах се махайки си панталона и боксерките, слагайки презерватив и проникнах в нея, като изстенах от удоволствие, както и тя.
-Боли ли те? – запитах я дишайки трудно, а тя поклати глава, след което впих устните си в нейните.
Започнах да се движа в нея бавно. Господи, беше толкова тясна, обожавах я. Малките й ръце обгръщаха гърба ми, а от време на време стискаше силно рамената ми. Целувах я жадно на всякъде, докато се движех в нея. Движенията ми започнаха да стават по-бързи, дишайки все по-трудно, когато усетих как нейната наслада я заля отново, а след миг и дойде и моето освобождаване. Сринах се върху нея крайно изтощен, опитвайки да успокоя дишането си. Летисия не помръдваше и извърнах лицето си към нея, а тя бе със затворени очи. Не знаех дали бе заспала или просто от изтощение не искаше да си отвори очите. Отдръпнах се от нея, след което отидох в банята и отново се върнах, лягайки в леглото. Да, явно бе заспала. Жалко, миналият път пак бе заспала толкова бързо. Придърпах я върху гърдите си, намествайки я удобно върху мен и след малко и аз заспах.

Събудих се на сутринта от нечии целувки по рамената ми. Въздъхнах раздразнено и отблъснах натрапника, като се обърнах на другата страна. Спеше ми се ужасно много и нямах никакво намерение да ставам от това така сладко, удобно и топло легло.После усетих някакви ръце да се обвиват около талията ми и щях вече да го фрасна, докато не усетих дъхът му, върху врата си. Съзнанието ми започна вече бавно да се прояснява и си спомних всичко перфектно какво бе станало снощи и къде се намирах. Антъни! Антъни бе до мен и ме целуваше за добро утро. Устните му докосваха съвсем леко рамената ми, карайки ме да настръхвам и леко да ме гъделичка.Да, беше много приятно, но знаех, че много скоро щях да се събудя от този прекрасен сън.
-Събуди ли се вече? – прошепна тихо в ухото ми, целувайки го нежно.
Изръмжах раздразнена и го отблъснах, искайки да ме остави да спя. Чух тихият му смях, явно му бе много смешно. Изведнъж ме хвана за ръцете и се намести върху мен, а аз почнах да мятам глава и вече отворих очите си, а той ме гледаше весело.
-Смешно ли ти е? – запитах го, гледайки го намръщена.
-Много си крива рано сутрин. – обвини ме с намръщено изражение, а аз вдигнах веждите си изненадана.
-Спи ми се. – отвърнах му просто и ясно, а той се подсмихна. – Добре, вече ме събуди. Стани от мен, за да мога и аз да стана.
-Сега пък, за къде се разбърза? – попита ме правейки се на изненадан. Наведе се към мен и целуна нежно врата ми.
-Престани, Антъни. – скарах му се аз, стягайки се и се опитвах да не ми харесва толкова много. – Искам да стана и да се изкъпя, а после да мога да отида на време за лекциите.
-Има време. – отвърна ми кратко той, а аз поставих ръцете си върху гърдите му и се опитах да го изблъскам. Той извърна главата си към мен, а очите му бях потъмнели, после усетих и реакцията му под боксерките му.
-Няма. – отсякох, гледайки го твърдо. – Махни се от мен. – произнесох бавно думите, но той не го направи и за моя изненада впи устните си в моите жадно и страстно. Отвърнах му, защото нямах друг избор, но и пък, защото ми харесваше. Съвсем мъничко щях да се насладя на устните му, съвсем мъничко. Езика му се плъзна в устата ми, правейки целувката още по-дълбока и гореща.Тялото му се отъркваше в моето възбуждащо, карайки ме да го искам ужасно много. Накрая след като се осъзнах го изблъсках и той изръмжа раздразнено.
-Такъв инат си. – измърмори, след като се отдръпна от мен и легна отново, а аз станах, търсейки си дрехите.
-Къде има хавлия? – попитах го.
-В гардероба. – отвърна ми и го отворих, взимайки веднага една бяла хавлия.
-Искаш ли да дойда да ти правя компания под душа? – запита ме той, а аз замръзнах.
-Не. – отсякох леко паникьосана и забързано влязох в банята, като я заключих за по-безопасно.
Съблякох дрехите и след като пуснах топлата вода влязох под душ кабината. Имаше и голяма вана, но нямах време за нея, а и не исках. Господи, какво щях да правя с Антъни? Отношенията ни не можеха да продължават така. Само за единия секс. Да, снощи ми хареса ужасно много, беше много по нежен и внимателен този път. Но трябваше да говоря с него сериозно. Ако искаше да продължаваме да правим просто секс, щях да го зарежа, колкото и трудно да ми беше, колкото и да го харесвах толкова много. Трябваше да го направя, преди да е станало прекалено късно, ако вече не и станало. Още сега щях да говоря с него. Заканих се с мрачно изражение, чудейки се и дали бях способна да го отблъсна отново. Много добре си спомнях как се чувствах, когато той ме остави на мира, много добре знаех как се чувствах когато го нямаше, но не можех да му позволявам повече да си играе с мен. Въздъхнах, взех хавлията и се подсуших с нея, а после облякох и дрехите си. Излязох от банята, а Антъни все още беше в леглото, като завивката му бе само до краката, откроявайки голото му красиво и мускулесто тяло. Сините му очи ме погледнаха неодобрително.
-Толкова бързо си се облякла. – проговори извръщайки погледа си от моя, а аз си поех въздух, опитвайки се да изглеждам решителна.
-Трябва да поговорим. – изрекох, но гласът ми не бе твърд, а тих, нерешителен и той отново ме погледна, като зачака послушно да почна. – За това… - започнах твърде притеснена и нервна. – За нас…
-Какво за нас? – попита със съвсем спокоен глас, като се надигна от леглото и се облегна, гледайки ме в очите и изчака да продължа. Голото му тяло изобщо не ми помагаше да бъда решителна.
-Не можем да продължаваме така. – изрекох тихо не смеейки да помръдна от мястото си,а той вдигна веждите си изненадан. –Не искам да продължаваме така. – обясних по-добре и после добавих. – Искам нормална връзка, Антъни, а с теб не мога да я получа.
Той не каза нищо няколко минути, а аз започвах все повече да се изнервям, гледаше ме съсредоточено и замислено.
-Не мислиш ли, че искаш прекалено много? – запита ме все още със спокоен глас, а аз го изгледах учудена.
-Не, не мисля. – отвърнах му, а той се усмихна фалшиво.
-Защо трябва сега да разваляш всичко? – запита отново и отмести завивката, а после стана от леглото и започна да идва към мен, но аз отстъпих на зад и той се спря.- Искаш да те оставя намира, така ли? – запита ме и притеснено кимнах. – Помниш ли какво се случи, когато те оставих намира? Ти сама дойде при мен. – обясни ми, а аз го гледах смутена. – Сама ми се отдаде. Искаш отново да повтаряме всичко ли? Не ми се играе още веднъж тази игра.
-А, на мен не ми се играе изобщо. – изрекох с по твърд глас. – Не искам да ме оставяш намира, искам да с теб, но не и по-начина по-който ти искаш.
-А, значи трябва да е по-твоя начин, така ли? – запита вече с по леден тон и колкото и да се страхувах от студения му глас кимнах. – Ти искаш да въртиш нещата и правилата. Но знаеш ли? – запита ме с ядосан глас, гледайки ме смразяващо. – Мразя някоя жена да ми казва какво да правя. Щом не ти харесват нещата, върви си.
-Не ти казвам какво да правиш. – промълвих едвам, опитвайки се да спря сълзите, които напираха да се стекат по-лицето ми.
-Не, но ми поставяш условие. – изръмжа ми разгневен. – Или ще бъде както ти искаш, или изобщо няма да го бъде, нали? – попита ме, гледайки ме безсърдечно и хладно. – Е, аз избирам второто.
-Писна ти вече от мен, нали? – промълвих тихо гледайки в секцията зад него.
Изведнъж той ме хвана силно за ръката придърпвайки ме към себе си и аз го погледнах уплашена.
-Не, не ми е писнало, все още. – отвърна ми с по-мек глас. – Но ти ми поставяш условия. И аз правя правото си на избор, както и ти избираш това, което на теб ти е по-удобно. – обясни ми, гледайки ме в очите. – След като не ти харесва да правиш само секс с мен, не те държа на сила, можеш да си вървиш.
Да, пускаш ме толкова лесно. Помислих си тъжно, потискайки болката в гърдите си. Сега се убеждавах вече наистина, че на него не му пукаше за мен, искаше единствено да прави секс с мен, не го беше грижа за нищо останало свързано с мен. Каква глупачка съм. Помислих си, че след като спи с мен за втори път, наистина е почнал да ме харесва, да има някакви чувства, да го е грижа поне малко за мен. Не разбирах как е възможно да правиш просто секс с някого и да нямаш никакви чувства към него? Просто не го разбирах.
Отдръпнах се от него, а той ме гледаше съсредоточено с тъмните си сини очи. Отправих се към вратата без да казвам нищо повече, но когато понечих да я отворя бе заключена, а ключът го нямаше.
-Какво сега? – попита ме, а аз се обърнах към него, искайки да се махна от Антъни колкото се може по-бързо. – Тръгваш си просто така?
-Да. – потвърдих с тих глас. – След като не искаш, си тръгвам. Би ли отключил вратата? – помолих го, а той ме изгледа
-Да се обзаложим ли, че пак ще се върнеш при мен? – попита ме усмихвайки се престорено, а аз вече се ядосах.
-Няма. – отвърнах му с по-висок глас. – Повече няма да ти позволя да си играеш с мен. Не съм на повикване, Антъни. Няма да правя секс с теб, само когато ти поискаш. А, сега отключи проклетата врата. – подканих го вбесена, а той ме изгледа яростно.
Дойде до мен, като отключи вратата и аз излязох бързо от стаята му, запътвайки се на долу. Слава богу нямаше никой в хола и излязох бързо вънка.

От името на Антъни:

Проклета жена! За коя се мисли, че да ми поставя условия? Искала нормална връзка! Що за глупост? Или ще трябва да се съглася да бъдем нещо повече, или изобщо няма да я имам. По дяволите. Не искам приятелка, не искам да ми мърмори постоянно и да ме ограничава, защото това означаваше да бъда само с нея. А аз не знаех дали бях способен на това. Веднъж го направих и сгреших. Нямаше да допусна отново същата грешка. Не и ако наистина не се убедя, че си заслужаваше, че ме обича безвъзвратно, че бе готова на всичко за мен. Щях да проверя, да тествам думите й, защото едно е да го казваше, а друго наистина да го мислиш, да го чувстваш със сърцето си. Бях млад и глупав, когато повярвах на Ариана, че ме обича, а после внезапно много лесно се отказа от мен. Обичта й отиде по дяволите. А относно Летисия не бях сигурен. Говореше ми, че иска да е нещо повече с мен, но нито веднъж не ми бе споменала, какво наистина чувства към мен, само предполагах. По дяволите. Желаех я, исках я, но единствено в леглото си, а малката не искаше това. Хубаво щом не искаше, прав й път. Но бях сигурен, че тя отново щеше да се върне при мен и аз щях да чакам тихо и кротко. Харесвах й, прекалено много. Не можеше да ме убеди в обратното. Да видим след две или три седмици, какво щеше да си мисли пак за това, да видим дали щеше да иска отново да имаме нормална връзка.
Изругах раздразнен и си сипах едно уиски. Вече не я бях виждал от няколко дена, но все още беше рано малката да се осъзнае, какво искаше от мен и да промени мнението си.
-Бърр, ама че студ е на вън. – обади се Кристиян, когато влезе в хола и съблече якето си. – Не е нормално, вече е пролет.
-Дават го затопляне, не се тревожи. – отвърнах му отегчено и седнах на дивана пускайки телевизора, държейки в ръката си чашата си със уиски.
-Слушай… - подкани внезапно Кристиян и седна на фотьойла, а аз вдигнах очите си към него. – Искам да пребием бившият приятел на Каролайн. – каза го много спокойно, но усетих и прикритият му гняв.
-Моля!? – възкликнах изненадан. – А, аз какво общо имам с това? – попитах мъчейки се да разбера, защо ми е да се включвам в проблемите му с приятелката му. - И какво ти е направил той? Ревността е много лошо качество, Кристиян.- обясних му, а тъмните му кафяви очи ме погледнаха на криво.. – Стига, Кристиян, едва ли има смисъл да ревнуваш.
-Не ревнувам. – отвърна ми той, а аз се подсмихнах. Да бе. – Най-малко от този мухльо, но е голям задник, трябва да му дадем урок. Знаеш ли, че щеше да удари Летисия онзи ден? – изрече, а аз го погледнах доста изумен.
-Какво? – попитах учуден. – А тя какво общо има с него? – запитах крайно объркан от всичко това.
-Нищо. – отвърна ми. – Срещна го случайно, когато беше с някакъв неин приятел. Как се казваше… - опита се да си спомни Кристиян, а аз го гледах с недоумение. – А, Марк му беше името. Видях я случайно, и явно го беше ядосала онзи нещастник и той посегна да я удари, но се намесих на време.
-Кога се случи това? – попитах внезапно побеснял, но се опитвах да не се издавам. – И кой по дяволите е този Марк? – изсъсках разгневено.
-Неин приятел, срещат се от време на време и теб те нямаше тогава, беше в Вашингтон. – обясни ми а на мен ми прекипя от яд. – Значи, ще го пребием ли?
-О, да и двамата. – отвърнах му, но тихо и той не ме чу.Така значи, когато ме няма се среща с друг. А ми се правеше на толкова невинна!
Внезапно станах вбесен не обръщайки внимание на брат ми, който ми викна нещо. Излязох от къщата и веднага се качих в колата си.
Причерня ми от ярост.Само мисълта, че се е чукала с друг, докато ме е нямало ми идеше да я убия. Можеше ли да е толкова добра актриса? Правейки се на толкова невинна, говорейки ми глупости за връзка, а в същото време да се чука с друг. О, така хубаво щях да я подредя, че щеше да ме запомни завинаги. Мислех, че съм единственият, с който е била, единственият, който я е докосвал. Възможно ли бе да е изценирала девствеността си? Жените бяха способни на какво ли не. Но ясно си спомнях как усетих, че я прекърших, а и на сутринта ясно видях и кръвта. Добре, може и да не ме е излъгала за това, но след това определено е. Не ревнувах, но определено бях бесен, че ме е излъгала. Малка кучка. Да видим как щеше да ми обясни всичко. Трябваше да си измисли много добра убедителна лъжа, на която нямаше да се хвана този път.
Спрях рязко колата пред общежитието, опитвайки малко да се успокоя. Защо ми пукаше толкова, че е спала с друг? Отговорът бе ясен вече. Беше ми влязла толкова много под кожата, че не исках да бъде с никой друг освен с мен. Исках я единствено за себе си, да е само и единствено моя. Никой да не смее да я докосва, защото иначе щях да го убия, а определено щях да пребия онова копеле. Въобразявах си, че и тя иска да е само с мен, но жестоко съм грешал. Когато съм я отразял, казвайки, че няма да приема условията й, тя веднага е отишла при друг. Само е чакала дали ще се хвана на въдицата й и след като не съм е пробвала с друг номера си. Е, да видим дали, след като го пребия, нещастникът щеше да иска да я докосне отново.
Бях се загледал невиждано в входа на общежитието, опитвайки да успокоя малко гнева си, да не взема прекалено много да я нараня, защото в яростта си човек бе способен на всичко, но тогава я зърнах съвсем случайно. Беше с някакво момче. Не знаех дали бе същият, но дори и да не беше и него щях да пребия. Бяха на разстояние един от друг, не изглеждаше да са много близки или интимни. Момчето бе със светла кестенява коса, не много мускулест. Още по-добре за мен, щеше да приключи бързо. Отново яростта ми се завърна с пълна сила. Гледах как тя му махна, след което се прибра в общежитието, а момчето си тръгна. Излязох от колата затръшвайки силно вратата, след което се запътих към входа вбесен. Охраната го нямаше, което бе идеално за мен. Запътих се към стаята й, не обръщайки внимание на момичетата. Влязох директно в стаята й, без да почукам и затръшнах силно вратата
Летисия бе до леглото и подскочи стресната, когато чу шума, обръщайки се към мен, гледайки ме смаяна.
-Антъни!? – възкликна изненадана, а аз се огледах и за моя радост, Каролайн я нямаше и тя бе сама. Идеално. – Какво правиш тук?
-Много скоро ще разбереш, малка кучка такава. – проговорих с смразяващо леден тон, а тя ме погледна невярващо, личейки си, че не разбираше държанието ми. Още се правеше на невинна, а? Още сега щях да я накарам да свали маската си.

Гледах уплашена, напълно не разбирайки държанието на Антъни. Изглеждаше ужасно бесен и съвършено го показваше, даже не се и опитваше да прикрие яростта, за която буквално не можех да изясня на какво се дължеше. Аз ли бях виновна? И какво правеше изобщо тук? Не мислех, че ще го видя отново, след като му обясних точно и ясно за намеренията си. Не разбирах, защо изглеждаше толкова бесен, и думите с които ме нарече? Никога не ми беше говорил по този начин до сега.
-Антъни, какво има? – запитах го тихо и притеснена, а той ме гледаше ледено.
-Защо не помислиш малко, а? – изсъска с ядосан тон. – Кой беше онзи преди малко?
-Моля!? – възкликнах изненадана, че ме е видял. – Просто приятел. – отвърнах му, но виждах, че не ми вярваше и не разбирах защо.
-О, хайде, престани да ми се правиш на толкова невинна, защото ми писна. – викна малко по-силно, а аз се стреснах. – Защо не ми кажеш цялата истина. Ще те изслушам спокойно, до колкото мога. – изрече и седна върху леглото чакайки ме да почна, а аз го гледах озадачена.
-За каква истина говориш? – попитах го нямайки си и на идея за какво ставаше въпрос.
-Може би трябва да проясня паметта ти, а? – запита гледайки ме смразяващо и стана от леглото приближавайки се до мен, а аз замръзнах на място. Просто защото бе прекалено гневен и започвах да се страхувам от него и от страх не можех да се помръдна. – С колко си се изчукала след мен? Двама ли са? Този с който те видях и онзи другият, Марк. Или пък са повече? – запита ме, а аз го гледах невярващо. Какво каза той!? Не, той не беше наред. Определено не беше наред с главата си.
Вдигнах ръка и го ударих силно. Не можех да повярвам, че си мислеше подобно нещо. Мислеше ме за курва. Беше просто невероятно. Явно не мислеше с мозъка си, а с онази си работа.Той извърна отново лицето си към мен, гледайки ме безизразно. Изражението му стана още по гневно. Хвана ме внезапно и ме блъсна до стената, като изпищях уплашена и ме стискаше силно за ръцете, че чак болеше. Стиснах очи и ги отворих отново, гледайки го ужасена.
-Пусни ме. – промълвих плахо и тихо, а той ми се изсмя фалшиво.
-Мечтай си. – отвърна ми с леден тон. - И никога повече не ми посягай. – изръмжа ми вбесен срещу лицето ми. – Какво? Не ти харесва да ти казват истината в очите ли?
-Ти не си добре. – отвърнах му клатейки невярващо глава.- Говориш напълно абсурдни неща. Не знам кой ти е наговорил тези откачени неща, но не са верни. Мразя някой да ме обвинява без причина.
-Не ми се прави на отворена. – викна ми и стисна още по-силно ръцете ми. – Без причина, а? От колко време се виждаш с онова копеле? Колко пъти си се срещала с него, докато мен ме е нямало?
-За какво изобщо си толкова бесен? – викнах вече и аз, ужасно вбесена. – Нямаш право да ми се ядосваш. С теб правихме просто секс, нали? Това искаше ти. Затова сега ме остави на мира. Мога да правя какво си искам, да бъда с който си искам.- извиках гледайки го гневна и изскимтях тихичко, когато отново стисна ръката ми.
-Значи най-накрая си признаваш, а? – викна силно гледайки ме толкова смразяващо.
-Не признавам нищо. – отвърнах му с висок тон. – Защото просто няма какво да признавам, понеже всичко това е лъжа. Не съм спала с никой. За бога, пусни ме.
-Престани да ме лъжеш. – изръмжа, а очите му светеха гневно. Не, определено не харесвах този Антъни. Толкова гневен и яростен, не можейки да се контролира яростта си. Плашеше ме, в това състояние бе способен на всичко.
-Казах ти вече, не съм спала с никой освен с теб. – промълвих едвам, заради болката. – Пусни ме, Антъни, боли. – изскимтях тихо и той най-накрая ме пусна, отдръпвайки се а аз си отдъхнах невярвайки, че бе способен на това. Свлякох се на пода, както бях облегната на стената и разклатих ръцете си, опитвайки да пропъдя болката в тях.
Погледнах го страхливо и уплашена, а той обикаляше нервно стаята. Въздъхнах уморено, а Антъни накрая седна на леглото, гледайки невиждано в пода.
-Антъни.. – изрекох тихо, но той не ме погледна. – Не съм спала с никой освен с теб. – повторих отново думите си и той тогава вдигна поглед към мен. Вече не изглеждаше бесен, напротив изглеждаше измъчен.
-Вярно ли е, че си се срещала с друг, докато ме е нямало? – запита но със по-спокоен глас.
-Да. – потвърдих, но по-бързах да му обясня. – Но сме просто приятели, няма нищо повече. Не го харесвам. – наблегнах на думите, за да престане да си въобразява глупости.
Замълчахме няколко минути, той не казваше нищо. Стоеше просто на леглото замислен.
-Знаеш ли, че се подигравах днес сутринта на брат ми, че ревнува? – подсмихна се той и се засмя ехидно, а аз го погледнах неразбирайки. – Отдавна не бях ревнувал някоя жена. Кълна се, бях забравил какво е чувството. – говореше ми тихо, обяснявайки ми, но като чели повече на себе си от колкото на мен.- Разбираш ли? Ревнувах. – обясни ми простичко, а аз го погледнах смаяна. – Побеснях при мисълта, че някой друг те е докосвал. Искам да си само моя, Летисия. Само моя. – и ме погледна настоятелно с тъмните си сини очи, а аз не можех да приема какво ми говореше. Да бъда само негова! Караше ме да се чувствам наистина щастлива, но бе прекалено хубаво.
-Не мога. – отвърнах му тихо, а очите му ме погледнаха учудени. – Ти искаш всичко от мен, но не даваш нищо в замяна. Не искаш да имаме нормална връзка, не можеш и да бъдеш само мой, нали? – попитах го тъжна, опитвайки да прикрия болката си. – Имам правото да се опитам да бъда с друг, да ми даде това, което ти не можеш.
-Моля те, не започвай отново. - изръмжа ми леко ядосан, а аз вдигнах вежди изненадана. – Имам предвид за другите мъже. Просто не го споменавай. – помоли ме и тогава схванах, като замълчах.
Замълчахме отново, като накрая аз се отдръпнах от стената и седнах срещу него на другото легло. Погледнах го очакващо, защото знаех, че това не ни довеждаше до никъде.
-Добре. – проговори накрая и ме погледна сериозно. – Нека да бъдем заедно, нека да сме нормална двойка. – разясни ми, а аз го погледнах с широки очи смаяна.
-Не се шегувай. – упрекнах го, засмивайки се притеснено и станах от леглото изнервена.
-Не се шегувам. – отвърна ми и усетих, че стана, като дойде зад мен. – Нали това искаш? – попита ме и изведнъж ме хвана, като ме извъртя към себе си и очите ни се сблъскаха. – Давам ти това, което желаеш. Ще бъдем нормална двойка и ще се опитам да не ти изневерявам, но не мога да ти го обещая все още. – заяви ми, а аз го погледнах невярващо. – Времето ще покаже, какво ще стане. Но и ме разбери, че отдавна не съм го правил и ще положа усилия да опитаме.
Опитвах се да обмисля думите му, да направя опит да ги осмисля. Не можех да повярвам, че наистина го искаше. Чувствах се ужасно щастлива, сърцето ми ликуваше, но и знаех, че въпреки това връзката ми с Антъни нямаше да е много нормална. Той бе властен мъж, не обичаше някой да му диктува какво да прави, бе твърд и решителен, не му пукаше за нищо, правеше това, което иска и не се интересуваше от мнението на другите. Искаше да съм само негова, знаех, че бе способен да ме убие, ако бъда с друг, вече напълно ми показа на какво е способен преди малко.
-Добре. –изрекох накрая въпреки всичко. Исках го, наистина исках да бъда с него и щом ми даваше това малко нещо за което го молех, тогава щяхме да опитаме. – Съгласна съм.
Усмихна ми се ослепително, което накара сърцето ми да се разтупти бързо. Хвана ме леко за ръката и ме придърпа към себе си, впивайки сластно устните си в моите. Отвърнах му, обгръщайки с ръце врата му, а неговите бяха обгърнали талията ми. Целуваше ме страстно и дълбоко, пускайки езика си в устата ми изучавайки я цялостно. Ръцете ми за шареха по косата му, а после останаха кротки върху гърдите му. Отдръпна се и започнах да поемам жадно въздух, а той за целува страстно бузата ми, а после врата ми, засмуквайки го жадно. Накрая се отдръпна и извърна лицето си към моето усмихвайки се победоносно Да, бе спечелил, но аз също спечелих и сърцето ми тържествуваше радостно.

От името на Антъни:

Не знаех дали постъпих правилно. Не знаех дали след това, нямаше да я нараня прекалено много. Но тя прие условията ми, както и аз приех нейните. Исках я, исках да е само моя, а това бе единственият начин, по-който можех да я имам. Чувствах се странно. Ужасно странно и объркан. Как за бога нещата стигнаха толкова далеч? Как я допуснах да на влезе толкова много в съзнанието ми и да ме обсеби? Нима накрая всъщност тя ме прелъсти!?Без да го осъзнава и без да го иска го постигна. Летисия Ернандес е вече мое гадже, приятелка. Мразех думата гадже. Беше някак детинско и тийнейджърско. Ако го кажех на брат ми или някой друг, определено нямаше да ми повярват, че бях позволил на една жена да ме оплете, да ме държи с ръцете си. Бях сигурен, че щях да ги оставя без думи. Но по дяволите, чувствах се някак спокоен, спокойствие, което не бях чувствал от доста време.
Вървяхме мълчаливо по тъмната улица, тя не казваше нищо, а аз бях погълнат от обърканите си мисли. Гнева ми отдавна бе минал, осъзнах, че доста я бях изплашил от внезапната ми ярост, но слава богу успях да я контролирам накрая, след като видях, колко бе ужасена от мен и как щях да я нараня. Бях прибързал със заключенията си, повярвах й, че не е спала с друг. Но това щеше и да и е за урок, да разбере, че не делях нищо мое. Сама бе виновна, след като бе девствена, защото това ме накара да я чувствам, като моя собственост, не като предмет, а единствено и изцяло моя.
-Ще отида да си взема една кола. – проговорих накрая, когато видях малкият магазин и тя се спря. – Искаш ли нещо?
-Не. – поклати глава и аз се запътих към магазина, оставяйки я да ме чака.
Взех си кола и платих на магазинера, след което излязох, но се спрях съзирайки една млада двойка, която минаваше, които се държаха за ръце и се усмихваха влюбено. Осъзнах, че ние не се държахме за ръце. Тя не ми бе казала нищо и не бе направила нищо, а аз отдавна не бях правил това, този малък жест, когато си имаш приятелка. По дяволите, трябваше да си припомня доста неща.
Отидох до нея, където ме чакаше послушно. Обърна се, когато ме чу и се усмихна леко, а след това отново започнахме да вървим бавно, като отворих колата си и изпих една глътка. Оставих колата си държейки в едната си ръка, а с другата намерих нейната и я хванах преплитайки пръстите си в нейните, които бяха малко студени. Обърнах лицето си към нейното, което ме гледаше учудено.
-Трябва да ми припомняш как се прави. – обясних й със спокоен глас. – Разбери, че отдавна не съм го правил.
-Никога ли не си имал приятелка? - запита ме, а кафявите й очи ме гледаха любопитно.
-Имах, веднъж. – отвърнах й и се загледах в една малка къща само на един етаж. Кой можеше да живее само на един етаж?
-Какво се случи? - попита усещайки интереса й да разбере повече, но нямаше да й го позволя.
-Омъжи се за друг. – отвърнах кратко, опитвайки се да премахна ужасния спомен от съзнанието си.
-Какво… - опита се да попита, но аз я прекъснах бързо.
-Не искам да говоря повече по тази тема и не се опитвай да разбереш повече. – обясних й с малко по леден тон. Мразех да се връщам към миналото. Миналото си беше минало, а аз исках да живея в настоящето и бъдещето.
Тя млъкна и се обърнах към нея, виждайки намръщеният й поглед.
-Каролайн ще бъде доста изненадана, когато разбере, че вече официално си с мен. – обадих се сменяйки темата бързо, опитвайки се да я накарам да мисли за нещо хубаво.
-Да. – съгласи се и се усмихна. – Както и брат ти.
-Никой няма да повярва. – ухилих се представяйки си изненаданото му лице, я тя кимна леко с глава.
-Ти ме водиш у вас. – не бе въпрос, а истина, която бе осъзнала и ме погледна укоряващо.
-Да. – потвърдих усмихнато. – Не искаш ли?
-Утре съм на лекции. – оповести сякаш това решаваше всичко и се намръщих.
-И? – попитах, защото това не бе от означение за мен. Въздъхнах спирайки се и я придърпах към себе си, а тя се озова в прегръдките ми. Загледах се в искрящите й очи, красивото й лице, прокарах ръка през копринените й дълги коси. – Трябва да го отпразнуваме, че вече си с мен. – прошепнах тихо срещу лицето й, а розовите й устните леко потрепнаха. – Престани да мислиш толкова за ученето. Ако трябва ще подкупя всеки твой професор, за да те пусне на всеки един изпит. – ръката ми се придвижи бавно по коляното й, стигайки до бедрото й. Карах я да се възбужда единствено с поглед и с леки докосвания.
-Това не е правилно. – издиша трудно, а очите й бяха полузатворени, когато ръката ми отиде на най-женствената й чувствителна част, започвайки да я стимулирам бавно. Улицата бе пуста и не се притеснявах, че някой можеше да ни види. Усмихнах се лекуващо, колко лесно можех да я покоря.
Отдръпнах се изведнъж от нея, ухилвайки се, когато видях учудения й поглед, чак сега осъзнала какво се бе случило. Хванах я отново за ръката, карайки я да вървим отново, а бузите й бяха почервенели
-Да не би да се възбуди? – прошепнах тихо, самоуверено и съблазнително в ухото й, а тя ме изгледа вбесена.
Внезапно ме удари с лакът в ребрата ми и изхоках леко от болка.
-Не си играй така с мен. – предупреди ме заплашително, а аз я изгледах леко ядосан. – Нямаш никакъв срам. – обвини ме и изражението ми бързо се смени, като се засмях весело.
-Така е. – потвърдих безочливо. – Но пък ти имаш – отвърнах й, гледайки я най-безсрамно в очите. – И то много. – допълних прошепвайки в ухото й, като го засмуках с език страстно и бързо се отдръпнах на разстояние от нея, за да не ме удари отново.
-Престани . – викна вече, гледайки ме със светещи очи от гняв. – Дори не ти пука, че сме на публично място.
-Огледай се, скъпа. – махнах с ръка припряно. – Няма никой.
Тя измърмори нещо под нос раздразнена, което не можах да чуя и се засмях тихо. Хванах отново ръката й, усмихвайки й се най-невинно, уверявайки я че нямаше да правя нищо безсрамно повече. Е, поне докато не се приберем в стаята ми, но не споделих този план гласно.

Продължихме да вървим, докато не стигнахме дома му. Антъни отвори кавалерски вратата за мен и минах по-край него, като той ме последва, затваряйки вратата отново.Вече не му бях ядосана, но определено ми идеше да го убия, за това, което направи и то на улицата. Щях да си поговоря с него за безсрамността му. На него можеше да не му пука, но на мен да и нямаше да му позволя да прави такива своеволия с мен. Чухме гласовете идващи от хола и се запътихме на там. Влязохме в помещението и видяхме Каролайн и Кристиян, седнали на дивана прегърнати, но когато ни видяха се отдръпнаха и ни изгледаха учудени.
-Лети… - проговори Каролайн изненадана. – Тъкмо смятах да си тръгвам и да се прибера. – обясни ми явно мислейки, че бях дошла, за да я взема. Дългата и черна коса бе прибрана в ластик, а светлите й кафяви очи ме гледаха виновно.
Внезапно Антъни отново ме хвана за ръката, преплитайки пръстите си в моите и го погледнах, виждайки колко бе ентусиазиран и се ухили, нямайки търпение да съобщи новината.
-Летисия вече е официално моя приятелка. – оповести внезапно, а на мен ми идеше да се скрия някъде. Видях как и двамата ни погледнаха шокирани.
-Какво!? – попита Каролайн напълно смаяна, а Кристиян не помръдваше от мястото си и продължаваше да ни гледа шокиран и Антъни се засмя високо.
-Каквото чухте. – отвърна й Антъни, като доста се забавляваше на учудените им погледи. – Тя вече е с мен. – изрече и ме погледна с блесналите му тъмно сини очи и внезапно се наведе впивайки устни в моите, за да им докаже неоспоримо. Отвърнах му, но нямаше време да почувствам неудобство, защото целувката бе кратка този път и се отдръпна бързо от мен.
-Не мога да повярвам. – изписка изведнъж радостна Каролайн и ме погледна щастлива и аз й се усмихнах в отговор. Тя се обърна към Кристиян, който продължаваше да стои вцепенен. – Кристиян кажи нещо! – подкани го нетърпеливо Каролайн.
-Мисля, че оставих брат си без думи. – засмя се весело Антъни и престъпи към него и видях как го потупа по гърба. – Хайде, Кристиян няма ли да ме поздравиш? Не всеки ден става такова чудо, нали?
-Ако това е някаква твоя извратена шега, кълна се, че ще те… - проговори най-накрая Кристиян със удивен глас. – убия. – допълни и го изгледа с ядосан поглед.
-Уверявам те, че не е никаква шега, братле. – засмя се отново Антъни. – Но май не можеш да повярваш на мен, за това Летисия, защо ти не потвърдиш думите ми. – предложи и ме погледна настоятелно.
-Вярно е, Кристиян. – обадих се и аз, а очите му ме погледнаха учудени. – С Антъни наистина сме заедно.
-Мили боже! – възкликна той напълно слисан, а този път и Каролайн се засмя. Кристиян внезапно дойде до мен и ме прегърна, като после ме пусна и видях изненаданите очи на Антъни. – Направи чудо с брат ми, благодаря ти. – каза ми той и се усмихнах.
-Добре, вече можем да го полеем. – заяви Антъни и отиде до витрината с алкохол, като изкара уиски и вино.
-Ние ще отидем да вземем чаши. – подкани ме нетърпеливо Каролайн и ме хвана за ръката, като ме задърпа. – Разказвай всичко. – подкани ме ентусиазирана, вече когато бяхме далеч от тях. – Наистина не мога да повярвам. Как се случи?
Засмях се и започнах да й разказвам всичко, а тя ме слушаше с интерес.
-Господи, ти ще го промениш. – заключи накрая Каролайн, когато и разказах всичко.
-Не искам да си въобразявам прекалено много. – отвърнах й, като бяхме седнали на масата в кухнята. – Не знам дали би могъл да се промени. Не знам, какво ще се случи по-нататък.
-О, повярвай ти ще го постигнеш. – заяви ми уверено тя, но аз нямах нейната увереност. – След като си го успяла да го накараш да бъдете нормална двойка, определено ще постигнеш и много повече. Обичаш ли го? – попита ме внезапно, а аз се сепнах от въпроса й.
-Не знам. – отвърнах й замислено. – При нас нещата не са толкова прости, не е като при вас.
-Добре, обясни ми тогава какво чувстваш към него? – запита ме нетърпелива да узнае и ме погледна мило.
-Харесвам го, имам и силни чувства към него. – започнах да обяснявам тихо, какво наистина чувствах. – Харесвам всичко в него, гласът му, лицето му, очите му, тялото му, всичко. Най-вече харесвам очите му. – засмях се нервно. – Начинът по-който ме целува, кълна се, Каролайн, никой мъж до сега не ме е карал да се чувствам по-този начин. – обясних, като бузите ми леко почервеняха а тя се изкиска весело.
-Това мисля, че означава… - започна тя но я прекъснаха внезапно.
-Чудих се, защо се забавихте толкова? – чух гласът на Антъни и подскочих стреснато, като го погледнах как се бе облегнал небрежно до стената. – А всъщност вие си бъбрите толкова сладко по-женски напълно забрави ли, за какво действително дойдохте.
-Опа, съжалявам. – по-бърза да се извини Каролайн, като и двете станахме и се запътихме към хола, но внезапно Антъни ме хвана за ръката и аз се спрях, обръщайки се към него. Не е възможно да бе чул нещо, нали?
-Какво? – попитах го учудена, а той ми се усмихна ослепително.
-Нищо. – отвърна просто и се наведе докосвайки нежно устните ми, но отново бе кратко. Беше по-скоро нежна милувка, която никога до сега не бе правил. Устните му зацелуваха нежно врата ми, стигайки до ухото ми. – Значи, харесваш най-вече очите ми? – запита ме тихо в ухото ми, а аз замръзнах и той извърна лицето си към моето, гледайки ме дяволито. – Колко жалко, имам много по-хубави неща от очите си, които явно още не си ги открила. – заяви най-безсрамно и самонадеяно.
-Не са ли те учили, че не е възпитано да подслушваш? – попитах го ядосана.
-Не съм виновен. – сви рамене, като изобщо не се чувстваше подсъдим. – Беше ми интересно да чуя, след като никога не си ми казвала.
-Едва днес тръгнахме. – заявих възмутена, а той се засмя тихо.
-Но е хубаво да го зная. – намигна ми весело.
-Кое? – попитах, гледайки го в очите.
-Че ме обичаш. – отвърна ми победоносно, а аз го зяпнах с отворена уста.
-Не те обичам. – отсякох твърдо. Как можеше да ми го заявява, след като аз самата не знаех още? Антъни повдигна вежди изненадан.
-Ти ме обичаш. – заяви най-дръзко вярвайки си, а аз се засмях нервно.
-Щом мислиш. – отвърнах му не мислейки, че това е истина. Отдръпнах се от него и му обърнах гръб, с намерението да отида при Каролайн и Кристиян, но той отново ме хвана и ме обърна към себе си. – Какво? – попитах го вече ядосана.
-Не го осъзнаваш още, Летисия. – заяви ви ми бавно, а аз вече измърморих раздразнена. – Но скоро ще го осъзнаеш.
-Добре. – изрекох с малко по-висок тон ядосана. – Ами ти? Ти какво чувстваш към мен? – попитах го, а той се подсмихна.
-Мисля, че много добре знаеш. –отвърна ми тихо и ме бутна към стената, като допря тялото си до моето, можейки да усетя ерекцията му.
-Това е просто желание. – отвърнах му с накъсано дишане и извърнах главата си настрани, а той почна да целува страстно врата ми.
-Да. – потвърди той измежду целувките. – Много силно желание. – обясни ми по-добре засмуквайки врата ми.
-Страст и похот само. – казах, все едно играех на гатанка и познавах за чувствата му.Устните му се преместиха на шията ми.
-Да. – съгласи се с мен и зацелува брадичката ми. – Какво още?
-Не знам за друго. – прошепнах му, като вече ми бе крайно трудно да мисля и внезапно впи устните си в моите.
Но този път бе страстна и дълбока целувка. Целуваше ме жадно, ръката му бе в косата ми придърпвайки ме по-близо до себе си, а моите ръце обгърнаха врата му.Тялото му се отъркваше страстно възбуждащо в моето. Езика му се плъзна в устата ми, карайки ме да го приема и да започнем лудешка игра. Отдръпна се и аз изстенах поемайки си жадно въздух.
-Когато се сетиш за още някои други мои чувства.. – прошепна с дрезгав глас в ухото ми. – Ще се радвам да ми ги споделиш. – заяви ми високомерно, след което се отдръпна и си придаде най-обикновено и невинно изражение на лицето, все едно нищо не бе станало току що. –Хайде, да отиваме и да го полеем най-накрая.
Хвана ме за ръката, а на мен ми идеше да го ударя. Аз да се сетя!? Аз да отгатвам какви са чувствата му!?Защо пък не, разбира се, че аз трябва да се сетя. А той да не иска да си прави труда да ми ги сподели. Нагъл безсрамник! Изпсувах си на ум, гледайки го на кръв, но той явно не забелязваше или се правеше, че не забелязва. Изпихме по една чаша алкохол, като аз и Каролайн пиехме вино, а Антъни и Кристиян уиски. Сипах си вече втора чаша, като не обръщах внимание на предпазливите погледи на Антъни, явно укорявайки ме да не пия много. Започнахме да играем на „никога не съм”. Взехме една празна бутилка и първият щеше да я завърти, като бутилката се спре и той ще казва, а след като го направи, ще завърти бутилката и така следващият. Когато някой го е правил, ще вдигне чашата си и ще я пие на екс, а ако не е направил няма да пие.Да, страхотни правила. Антъни завъртя бутилката и тя се спря срещу брат му.
-Добре.. .- започна ухилен Кристиян. – Никога не съм скачал с парашут. – заяви, а аз не взех чашата си, защото не го бях правила. Само Антъни вдигна чашата си и я изпи на екс.
-Виж ти. – из коментира Каролайн весело.Кристиян завъртя бутилката и тя се падна на Каролайн.
-Никога не съм… - започна приятелката ми мислейки. – Не съм имала връзка с обвързан мъж.
-Брои ли се да е жена? – запита мислейки Антъни, гледайки я. Господи, определено заради тази игра щях да науча много изумителни неща за Антъни.
-Ами да. – отвърна му Каролайн и Антъни взе отново чашата си и я изпи.Каролайн се изкиска, но на мен не ми беше смешно. Тя завъртя бутилката и се падна на мен. По дяволите.
-Никога не съм.. – започнах аз чудейки се какво не съм правила, но сега осъзнах, че бе доста трудничко да измисля. – Не съм се целувала с жена. – оповестих и Антъни и Кристиян взеха чашите си. Завъртях бутилката и тя се падна на Антъни.
-Хмм, никога не съм… - започна той да мисли съсредоточен. –Не, това съм го правил. – въздъхна той, а аз го погледнах ядосана, а пък Кристиян се засмя. – Не съм правил секс на задната седалка. – оповести накрая, а за моя изненада и изненада на Каролайн, Кристиян вдигна чашата си.
-Така ли Кристиян? - попита го вбесена тя.
-Беше отдавна съкровище. – отвърна й мило той, а Антъни се засмя.
Антъни завъртя бутилката и тя се падна на брат му.
-Никога не съм целувал баща си. – засмя се накрая той, а Антъни го изгледа. – Не можах да се сетя за друго. – обясни му той и никой не вдигна чашата си. Той я завъртя и тя се падна на Каролайн.
-Никога не са ме отвличали. – заяви тя, а аз я изгледах на криво. Антъни и Кристиян се спогледаха тъпо, но аз вдигнах чашата си и я изпих.
-Какво? – викна смаян Антъни, гледайки ме невярващо.
-Беше отдавна. – отвърнах му използвайки същите думи на Кристиян, но той ме гледаше ядосан.
-Шегуваш ли се? – попита ме изненадан Кристиян.
-Не. – отвърнах им понеже и двамата ме гледаха шокирани, само Каролайн не, защото тя знаеше перфектно какво се бе случило. – Ох, боже, беше когато бях петнадесет, заради работата на баща ми.
Антъни все още ме гледаше вбесен и невярващ. Усмихнах му се мило, но това не го успокои. Не исках да си спомням за ужасяващите ми два дена, които бях изтърпяла тогава.Слава богу всичко свърши, лошите бяха в затвора и аз съм жива. Продължихме да играем още малко, но после ни стана безинтересно вече, с повече хора бе по интересно. До изпихме си алкохола, не бях пияна, а само приятно замаяна. Антъни ме хвана за ръката и задърпа на горе към вторият етаж към стаята му. Ясно беше, че нямаше да мога да се прибера в общежитието. Изгледах го, защото леко залитна, когато се опита да отвори вратата. Сега той бе пияният, ухилих си се аз. Влязохме в стаята му, като цъкна лампата.
-Ела. – подкани ме и ме хвана за ръката, като се озовах в прегръдките му. Сгуших се в гърдите му, а той ме обгърна с ръцете си. Беше ми толкова приятно да съм с него. Усетих ръката му върху брадичката, карайки ме да го погледна и го направих. – От сега нататък аз ще те защитавам. – заяви ми изведнъж, а аз го погледнах учудена. – Искам да се чувстваш в безопасност с мен.
-Така и се чувствам. – отвърнах му, а той ми се усмихна леко.
Наведе се и впи жадно устните си в моите. Отвърнах на целувката му и се прелепих по плътно до тялото му. Езиците ни започнаха лудешка игра отново. Ръцете му се предвижваха бавно из тялото ми, а моите бяха върху рамената му. Изведнъж ме побутна, като ме затисна до стената, не отделяйки устните си от моите. Ръцете му започнаха да разкопчават копчетата на блузата ми, след като я махна и я захвърли на пода, след това бързо махна и потника ми, оставяйки ме само по един черен сутиен. Започна да целува страстно врата ми, погрявайки си път на долу, стигайки до рамената ми, а след това прокара език по разголените ми гърди.Мушна ръцете си под гърба ми и свали и сутиена ми, разкривайки изцяло гърдите ми и започна да смучи и дразни едното ми зърно. Изстенах, опитвайки се да запазя равновесие, да не се свлека на пода, за това ръцете ми се вкопчиха в косата му. Той започна да разкопчава и дънките ми, докато смучеше и другото ми зърно. Отдръпна се и ме погледна пламенно в очите, а след това започна бавно и съблазнително да сваля дънките ми, докато накрая не се свлякоха до краката ми и след това ги махна. Зацелува краката ми, коляното ми, стигайки до бедрата ми. Прокара език през бикините ми по-най чувствителната ми част. Боже, имах чувството, че ще полудея от страст, не знаех за какво вече да се държа, коленете ми бяха омекнали и едвам се държах на краката си. Внезапно ме повдигна и започна да ме носи, след което ме пусна внимателно на леглото. Гледах как започна да си сваля ризата, захвърляйки я на пода, а след това и панталоните си, като после се надвеси срещу мен и впи устните си отново в моите, а аз прокарах нетърпеливо ръце по голото му тяло. Изведнъж ме преобърна и застанах отгоре му и веднага се наведох, за да зацелувам врата му. Той хвана ръцете ми и ги преплете с неговите, докато моите целувки стигнаха до раменете му. Обожавах да го целувам. Имаше невероятно мека и гладка кожа, нямаше и едно косъмче по тялото си. Устните ми стигнаха до гърдите му и прокарах малко страхливо и неопитно езика си по малкото му зърно и го чувах как стенеше тихо. След това направих същото и с другото, а после целувките ми се придвижиха по корема му. Отдръпнах се и с треперещи ръце се опитах да сваля тъмните му зелени боксерки, но го направих, виждайки леко уплашена мъжествеността му. Исках да опитам, защото знаех, че точно това ужасно много харесваха мъжете, но бях и ужасно уплашена.
Внезапно Антъни ме хвана, след което ме преобърна и се настани върху мен, гледайки ме със блеснали очи от страст.
-Не го прави, никога. – изрече с леко ядосан тон, а аз тъкмо щях да попитам защо, но той впи устните си в моите, карайки ме да забравя въпроса си.
Изстенах, когато се отдръпна от мен и си поправи път с целувки на долу по тялото ми, след което махна бикините ми и прокара езика си по чувствителната ми част. Стиснах чаршафите силно, като извивах гърба си, докато той продължаваше с движенията си. После се отдръпна, като след малко усетих как проникна в мен и двамата изстенахме от удоволствие. Целуна ме дълбоко и страстно, като започна да се движи бавно. Тялото му се извиваше грациозно, напрягайки мускулите си, а аз обикалях с ръце около гърба му. Целуваше ме и се движеше ритмично. Усетих как почнах да се напрягам и стиснах рамената му силно с ръцете си, а движенията му започнаха да стават по-бързи. Оргазма ми дойде, като щях да извикам, но той приглуши вика ми, целувайки ме страстно.След секунда усетих как и той свърши, като дишаше невероятно забързано и тежко, сривайки се върху мен изтощен. После се отдръпна внимателно от мен и стана от леглото леко за литвайки. Усетих след секунда как отново дойде при мен в леглото, придърпвайки ме върху гърдите си, целувайки нежно косата ми, след което заспах блажено.

Събудих се първа, като Антъни все още спеше спокойно. Отворих сънено очите си, виждайки че бях легнала върху гърдите му. Бе много тихо, чуваше се само тихото дишане на Антъни. Повдигнах се леко и се загледах в спокойното му лице. Косата му бе разрошена, беше започнал да има малки косъмчета по брадата си, това му даваше повече мъжественост. Погалих го съвсем нежно по лицето, за да не вземе да се събуди. Бе толкова красив така. Сгуших се отново в гърдите му, като взех одеялото и се завих с него. Усетих как прокара ръката си, галейки нежно косата ми. Повдигнах се отново, но все още беше със затворени очи.
-Събудих ли те? – попитах тихо, а той ми се усмихна.
-Не. – проговори също със тих глас и отвори очите си, поглеждайки ме. – Виж ти, този път не си крива. – отбеляза усмихвайки се, а аз се намръщих.
-Искаш ли да стана? – запитах го, а той се засмя, поклащайки глава и прокара ръката си галейки ме нежно по тялото ми, рамената ми.
-Значи вече ще знам, да те оставям да се събуждаш ти първа, иначе ставаш като една малка дива котка. – заключи засмивайки се весело, а аз се намусих. – Не се тревожи харесвам дивите котки, особено в това и да ги укротявам. – обясни ми и го ударих леко с лакътя си в ребрата му, а той отново се засмя.
Въздъхнах и се отдръпнах от него, лягайки си на моята страна, а той се обърна към мен, подпирайки главата си със ръка и ме загледа.
-Летисия Ернандес, какво направи с мен? – запита ме, а аз се изкикотих, но после замръзнах и го погледнах.
-От къде знаеш фамилията ми? – попитах го изненадана. –Не помня да съм ти я споменавала. – погледнах го учудена, а той се подсмихна.
-Помниш ли, когато си забрави чантата у дама? – запита ме и аз кимнах. – Не съм от хората, които се ровят в чуждите неща, но не се стърпях и погледнах личната ти карта. – обясни ми, а аз го погледнах ядосана. – Трябваше да знам на колко години си все пак, не исках да ме обвинят в педофилия. – засмя се, а аз го изгледах невярващо.
-На толкова малка ли ти приличах? – попитах изненадана.
-Не. – отсече той, галейки нежно рамената ми с пръстите си. – Но трябваше да съм сигурен, да не се окажеш непълнолетна. – след това изведнъж се озова върху мен и зацелува нежно врата ми.
-А, ако бях непълнолетна, какво щеше да направиш? – попитах тихо с полузатворени очи, оставяйки се на усещането на целувките му върху врата си.
-Хм, труден въпрос. – отвърна ми и се замисли, докато устните му целуваха раменете ми. – Трябва да призная, че още като те видях ме привлече много, но ако беше непълнолетна, може би щях да те оставя на мира и нямаше да се занимавам с теб, даже и ако ми беше споменала, че си девствена в началото, пак нямаше да се занимавам с теб. – обясни ми, а аз го погледнах смаяна.
-Защо? – попитах не разбирайки, а той вдигна главата си, гледайки ме сериозно.
-Защото не обичах да се занимавам с девствени момичета. – отвърна ми, а аз го погледнах учудена, но всъщност какво ли се учудвах. Та той бе женкар и си бе разбираемо.
-Виж ти, колко било лесно да те откажа в началото. – засмях се нервно. – Ако го знаех, щях да ти кажа. – изрекох, а той се намръщи.
-И сега нямаше да се намираш тук и щеше да бъдеш, кой знае с какъв идиот. – изрече с малко ядосан тон, а аз се наканих да протестирам, но той впи внезапно устните си в моите. Отвърнах му, обгръщайки с ръце врата му, пускайки този път аз езика си в неговата уста, искайки аз да водя, но той веднага обърна нещата в негова власт. Тялото му се отърка възбуждащо в моето и изстенах, но той не прекъсна целувката. Ръцете му се придвижваха бавно и съблазнително по тялото ми, карайки ме да треперя от докосването му. Отдръпна се усмихвайки се ослепително, а аз дишах тежко.
Накрая станахме от леглото, взимайки си по един душ,. Антъни отново прояви желание да ми прави компания под душа, но отново го отразях. Бях свикнала да го правим винаги в леглото и знаех, че ако дойде нямаше просто да се къпем, а мисля, че не бях готова за тази интимна позиция или пък просто ме беше страх още, не знаех. Слязохме долу за закуска, след като се оправихме. Каролайн и Кристиян вече бяха станали преди нас и на масата имаше ухаещи приятно палачинки.
-Вие ли ги направихте? – попитах, сядайки на масата.
-Не, една от прислужниците. – отвърна ми Кристиян, а аз го погледнах учудена.
-Никога не съм ги виждала тук. – изрекох изненадана.
-Мисля, че ти бях обяснил, че мразя да ми се мотаят. – отвърна ми Антъни до мен. – Винаги идват рано сутринта, за да оправят, а после си тръгват.
Кимнах вече напълно не заинтересована, защото стомаха ми копнееше да си сложа веднага една палачинка. Изведнъж докато закусвахме чухме някой как отваря вратата на входната врата и се спогледахме.
-Кой може да е? – запита учуден Кристиян.
--Сигурно някоя тъпите прислужници си е забравила нещо. – отвърна Антъни с досада. – Няма кой друг да е.
Но не беше познал. В кухнята влязоха някакъв възрастен мъж и жена, които ни гледаха изненадани, а Антъни и Кристиян бяха замръзнали на мястото си.
-Какво означава това? – запита с ядосан тон възрастният мъж, гледайки към Антъни и Кристиян.
-Мамо, татко! – възкликна шокиран Кристиян, а аз и Каролайн се спогледахме изненадани. Това бяха майката и баща на Антъни!? Мъжът изгледаше възрастен, може би някъде около петдесет годишен. Бе облечен с изискан черен костюм, имаше същите очи като на Антъни, тъмно сини. Жената изглеждаше със светло кестенява коса, къса, тъмно кафяви очи и също бе облечена с изискано черно палто.

От името на Антъни:

По дяволите! Какво правеха тук, за бога? Без изобщо да ни предупредят, че ще идват. Беше само в стила на баща ми.Не можех да повярвам. Предчувствах, че от това нямаше да излезе нищо добро.
-Попитах, какво означава това? – повтори отново въпроса си баща ми с ядосан и заплашителен тон.
-Томас. – обади се майка ми, за разлика от него с по-мил тон, предупреждавайки го да се държи прилично.
-Закусваме. – отвърнах му просто, гледайки го твърдо, а той ме изгледа изненадан. – Може да се присъедините към нас. – предложих опитвайки да успокоя напрегнатата обстановка.
-На интересен ли ми се правиш, Антъни? – запита ме вбесен баща ми. – От теб мога да очаквам, но от теб Кристиян… - заяви той гледайки изненадан брат ми, а аз се вбесих. Знаех, че бе способен да вдигне скандал и то пред Каролайн и Летисия, без да му пука какво ще си помислят.
-Кристиян, защо не изпратиш Каролайн и Летисия? – предложих му с твърд тон, а той кимна, и тримата станаха от масата, но баща ми ги спря.
-Не, искам да се запозная с тях. – заяви изведнъж, а аз го погледнах вбесен, виждайки как Каролайн и Летисия замръзнаха.
-Изпрати ги Кристиян. – наредих му и той хвана и двете за ръцете задърпвайки ги на вън, като изчаках да излязат.
Изправих се бавно от масата, давайки си спокойно изражение, но вътрешно кипях от гняв.
-Синко, кои са тези момичета? – попита ме спокойно и мило майка ми, която седна на масата, но баща ми остана прав, гледайки ме ядосан.
-Каролайн е приятелка на Кристиян. – отвърнах й, гледайки към нея. – А, Летисия е моя приятелка.
-Какво? – запита ме невярващо баща ми. – И в кой клуб работят? – запитаме насмешливо той.
-Томас! – предупреди го отново майка ми, а аз изгледах вбесен баща ми.
-Бащата на Каролайн се казва Ерик Джонсън и е политик. – обади се с ядосан тон брат ми, който бе дошъл отново, а баща ми се извърна към него и подсвирна изненадано. – И можеше да ни ги плашиш толкова много. – обвини го с висок и ядосан тон.
-Не ми повишавай тон момче. – предупреди го баща ми, но Кристиян не му обърна внимание.
-Дори и да беше някакво обикновено момиче. – продължи брат ми с висок тон. – Аз пак щях да бъда с нея и изобщо нямаше да се интересувам от тъпите ти изисквания.
-Така ли? – запита го правейки се на изненадан баща ми. – Май прекалено много ви дадохме свобода да правите каквото си искате. Купих тази къща, за да работите на спокойствие, а не да се забавлявате с някакви курви.
-Млъкни. – викнах му вбесен.
-Те не са курви. – викна също брат ми.
-Стига. – викна също майка ми, която се изправи. – Достатъчно, не искам да се караш със синовете ми, Томас. Щом казват, че не са такива, значи не са.
-Те са и мой синове, Оливия. – заяви и баща й. – А ти прекалено много си ги разглезила.
-Аз ли!? –възкликна изненадана майка ми.
Господи! Тук щеше да стане трета световна война, ако не се успокоят нещата, а аз знаех как да озъбтя баща ми. Не исках да го правя, но щом нещата стояха така.
-Татко ела в кабинета и да поговорим. – заявих внезапно и всички ме погледнаха.
-Добре, да поговорим. – съгласи се той с подигравателен глас.
-Предупреждавам те, Томас. – обади се отново майка ми. – Дръж с езика зад зъбите.
Той я изгледа ядосан и заплашителен, но аз го хванах за ръката и го задърпах на вън. Пуснах го и се запътихме към вторият етаж, влизайки в един от кабинетите. Баща ми се настани на бюрото, а аз седнах срещу него.
-Е, говори. – подкани ме той отново с подигравателен глас, мислейки, че нямаше да кажа нищо интересно.
-Знаеш ли преди време… - започнах със спокоен, но твърд тон. – съвсем случайно те видях с някакви жени. – подсмихнах се, а той ме изгледа учуден. – Проверих, кои са. – продължих със спокоен тон. – и знаеш ли, какво открих? Че са долнопробни жени. Кой би предположил? Великият Томас Уилсън, който постоянно говори, че семейството е най-важно, всъщност изневерява на майка ми.
-И? – запита ме баща ми, като изобщо не се чувстваше виновен. – Какво ще направиш?
-Ще оставиш мен и брат ми на спокойствие, да бъдем с приятелките си. Ще ги посрещнеш с отворени обятия и разбира се, ще се извиниш за държанието си днес. – обясних му най-спокойно, а той ме гледаше невярващо. – Иначе, ще кажа на майка ми и ще публикувам снимките, които направих във всяко едно списание и във всеки един вестник. – заплаших го накрая, гледайки го непоколебимо.
-Блъфираш. – заяви след минута баща ми, явно не вярвайки, че ще го направя и се усмихнах.
-Добре. – подсмихнах се със спокоен тон. – Тогава очаквай следващата седмица грациозната новина, която ще се появи на първа страница. – заявих му и той вече ме изгледа вбесен.
-Нима собственият ми син ме изнудва? – запита ме през стиснати зъби, а аз свих рамене небрежно.
-Да. – потвърдих и станах наливайки по едно малко уиски и на двамата. Седнах отново подавайки му чашата и той я взе. – И така, ще приемеш ли условията ми? Не са кой знае колко трудни, татко.
Той замълча замисляйки се и изпи една глъдка от уискито си.
-Добре. –отвърна накрая и се усмихнах.
-Радвам се, че се разбираме така добре. – изрекох, а той ме изгледа с ядосано изражение. – Разбира се ще си продължим да си работим. Това, че си имаме приятелки, не означава, че ще спрем с работата, съчетаваме и двете. – обясних му, а той изсумтя. – Какво стана със сделката за хотела? – попитах го вече и го погледнах любопитно.
-Все още няма резултат, но скоро ще има. – отвърна ми загадъчно, а след това ме погледна със сериозно изражение. – Ядосан си ми за това, че не направих нищо, за да получиш Ариана и за това сега се държиш така, нали? – попита ме, явно мислейки, че ме е разгадал. Изгледах го със вбесено изражение.
-Ариана няма нищо общо с това. – изръмжах му ужасно раздразнен. – И не споменавай повече името й.
-Виждаш ли, все още си ядосан. – не ми обърна внимание той, а аз го изгледах яростно. – Тя не беше за теб, Антъни. Не ти подхождаше, нима не беше забелязал, че позволяваше на хората лесно да я манипулират? - запита ме и изръмжах вбесен. – Представи си, какво би станало, ако бе станала твоя жена, много лошо. Всичките ти бизнес партньори щяха да се възползват от това и всичките ти бизнес сделки щяха да се провалят заради нея.
-Нима си мислиш, че щях да позволя да я замесвам в бизнес срещите ми? – викнах вбесен.
-Да. – потвърди той, а аз извърнах очи, крайно раздразнен. – На коктейлите, на събиранията щеше да я водиш с теб на всякъде, да я запознаваш с хората от обществото, които веднага щяха да разберат кое е слабото ти място и щяха да се възползват от това и да те сринат.И тази Летисия ли е такава? – попита ме, гледайки ме любопитно, а аз изръмжах.
-Не. – викнах, доизпих уискито си на екс и станах, като го погледнах. – Но дори и да е такава, този път ще я получа. – заканих се, а той ме погледна с блеснали очи от гняв, излязох от кабинета затръшвайки вратата силно.
Мразех да ми припомнят за Ариана. Но баща ми беше прав за едно. Наистина позволяваше на хората да я манипулират, както позволи и на семейството й, карайки я да се омъжи за онова копеле, англичанина от Лондон. Беше прекалено слаба, за да каже „не”, прекалено страхлива от баща си и майка си, които бяха властни хора, нареждайки й какво да прави, а тя изпълняваше покорно. Проклети да са и тя и семейството й. Дано сега е щастлива от новия си прекрасен живот.
-Синко. – обади се майка ми, когато слязох долу в хола и ме гледаше притеснено, заради мрачното ми изражение. – Добре ли си?
-Да. – отвърнах й, и изражението ми веднага се смекчи, целунах я леко по-челото. – Колко време ще останете?
-Не, много. – отвърна ми. – В други ден си заминаваме. Знаеш ли, много бих се радвала да ме запознаете с тези момичета. – предложи майка ми и се усмихнах. – Особено с момичето, което те е променило. – обясни ми, а аз повдигнах вежди изненадан и се засмях.
-Не ме е променила, същият съм си. – отвърнах й закачливо, а тя поклати глава.
-Не съм съгласна. Изглеждаш по-спокоен, по-мил, обичаш ли я? – запита ме, а аз я погледнах учуден.
-Може би. – отвърнах й усмихвайки се мило.
Трябваше да я видя и да и обясня за случилото се. Кой знае какво си бе помислила, но когато погледнах към часовника осъзнах, че все още трябва да е на лекции и трябваше да изчакам.

Дните и седмиците изминаха бързо, прекалено бързо. Когато бях с Антъни, изобщо не усещах как лети времето. С Каролайн решихме направо тук да си караме пролетната ваканция, за огромна изненада на брат ми, който когато му се обадих и му съобщих за намеренията си, беше ужасно изненадан и не можеше да повярва, че искам да карам тук ваканцията, но не му споделих каква бе точно причината. Две седмици с Антъни у тях! Нямаше да спим в общежитията, а у Антъни и Кристиян. След онази вечер, гневът на Антъни отдавна бе минал. Настаних се в неговата стая, дори и да не исках, нямаше да ми позволи да спя другаде, но аз и не исках. Да си с Антъни Уилсън бе просто невероятно. Чувствах се щастлива с него, напълно в безопасност с него, знаех, че щеше да ме защити от всичко и от всеки. Единственото, което не харесвах в него бе гневът му и ужасната му ревност. Веднъж пак ми бе направил скандал за Марк, накрая категорично ми забрани да се виждам с него и аз приех, само и само да престане да ревнува. Не виждаше ли, че единствено него обичах? Че исках да съм само с него и с никой друг. Явно, не. Той можеше да ме ревнува, но аз него не. Когато виждах как момичетата го изпиваха с поглед, когато правеха и невъзможното да привлекат вниманието му и се вбесях, като му го кажех, какви бяха намеренията на всички тези жени, той ми казваше, че си въобразявам. Да бе. Трябва да съм напълно сляпа, за да не го забележа. Но всъщност той бе слепият или просто се правеше, че не забелязва очевидното. Беше ме страх и не исках и да си мисля, че можеше и да е с друга и да крие от мен. Отказвах да мисля за това, защото всеки път щом си го помислих и сърцето ми се свиваше от болка.
Но днес, докато бяхме на вечеря в един ресторант, просто ми кипна, когато сервитьорката изля нарочно колата върху панталона му. Прикрих гнева си и през целият път до тях не казах нищо, а той постоянно ме питаше какво ми има. Излязох от колата затръшвайки силно вратата и се втурнах в къщата директно в стаята му, не обръщайки внимание на обърканите погледи на брат му и приятелката ми, които бях в хола, докато минавах по-край тях. Треснах вратата отново и седнах на леглото, започвайки да си чопля ноктите от нерви и от яд.
-Какво ти става? – запита ме Антъни с твърд тон, когато влезе в стаята, но аз не се обърнах и продължих да си чопля ноктите и да се взирам невиждано в пода. – Ще ми обясниш ли, по дяволите? – попита ме вече с ядосан глас и захвърли сакото си върху леглото.
-Отново ли си сляп? – попитах го с висок тон. – Или само се правиш на такъв. – обвиних го и вече се обърнах, гледайки го с блеснали очи от гняв, а той на всичкото от горе се подсмихна.
-Не съм виновен аз, Летисия. – отвърна с мек тон и ми се усмихна. – Как може да ме обвиняваш за нещо, за което нямам никаква вина? Не съм я карал да изсипва колата.
-Спал ли си с нея? – запитах го, опитвайки да прикрия болката си, а той ме изгледа с изненадано лице.
-Може би. – отвърна ми кратно и тихо, а аз станах от леглото и се приближих до него бясна.
-Искам конкретен отговор, Антъни. – заповядах му, гледайки го непоколебимо в очите.
-Добре, да. – отвърна ми той вече с висок и ядосан тон и се отдръпна от мен, като си разклати вратовръзката. Въздъхнах тежко. Знаех си. По дяволите знаех си, но ми се искаше да не бе вярно.
Внезапно ме хвана за ръката, обръщайки ме към себе си и ме погледна с нежен поглед.
-Това беше преди да те срещна. – обясни ми, а аз присвих очи. – По дяволите, много добре знаеш какъв съм, какъв бях. Не мога да се върна назад и да поправя всичките си глупости, които съм вършил, нали? – попита ме, а аз се засмях фалшиво.
-Нима искаш да ми кажеш, че не си спал с друга, докато си с мен? – попитах го насмешливо, защото не му вярвах, а изражението му се вкамени, ставайки безизразно. – Да, знам какъв си и сега се опитваш да ме убедиш, че аз съм ти достатъчна? За толкова глупава ли ме мислиш? – попитах го, опитвайки да спра сълзите си, които напираха да се стекат по лицето ми.
-Да, наистина си глупава. – изрече с леден тон, гледайки ме все още безизразно, а аз също го погледнах с безразличие, но всъщност вътрешно потисках болката си. – И ми дойде до гуша от тази драма. – заяви ми внезапно, пускайки ме, а след това напусна стаята.
Свлякох се на пода и дадох воля на сълзите си. Дошло му е до гуша! И на мен ми дойде до гуша да гледам, как жените го изкушаваха и чакаха само една моя грешна стъпка да направя и веднага да го впримчат в капана си и определено нямаше да им е трудно. Може би спорех за нищо. Но се чувствах ужасно не сигурна, не сигурна в чувствата му и не знаех колко дълго щях да продължа да си въобразявам, че той имаше силни чувства към мен, че може би ме обичаше. А всъщност само ме желаеше и ме искаше единствено за себе си, което нямаше нищо общо с любовта. Понякога си мислех,че съм му просто притежание, което иска и което получи.
Станах от пода, като с ръка изтрих сълзите си. Съблякох дрехите си и влязох в банята, за да си вземе един душ, мечтаейки си той да ме отпусне и да се успокоя. Погледнах се в огледалото, като вече очите ми се бяха зачервили, заради сълзите. Не бях чак голяма красавица, а знаех, че той е бил с много по-красиви жени от мен и се чудих какво толкова намира в мен. Бях съвсем обикновена. Не бях и от висшето общество и за това баща му не ме харесваше. Защо по дяволите бе с мен? Плъзнах се под топлота вода, веднага на мокраквайки цялото ми тяло и косата ми която се сплеска, заради водата.
Внезапно чух вратата да се отваря и подскочих стресната и уплашена, като се опитах да се закрия с ръцете си. Беше Антъни, който се спря замръзвайки, като ме погледна, впивайки очи в тялото ми, а на мен ми стана още по-горещо.
-Напусни. – изрекох тихо, треперейки, а той повдигна веждите си и се усмихна съблазнително.
Не каза нищо и го гледах замръзнала, как почна да си сваля дрехите, а след това се приближи бавно към мен напълно гол, а аз се опитвах да гледам единствено лицето му.Отдръпнах се и се подпрях до мокрите плочки на стената, но той застана пред мен, гледайки ме с някакво изражение, което не можах да преценя какво издаваше.
-Знаеш ли, защо си глупава? – попита ме тихо, а аз извърнах главата си на страни, като усетих как измести с ръката си мократа коса от врата ми. – Защото... – започна бавно и тихо да говори, усещайки как наведе главата си към врата ми. – си мислиш неща, които не са верни. Защото не виждаш очевидното. – обясни ми,след което усетих устните му бавно да обикалят около врата ми, докато водата капеше върху нас. Той извърна лицето си и постави ръка на брадичката ми, обръщайки и моето към неговото, карайки ме да го погледна в очите. – Не съм спал с никоя друга, докато съм бил с теб. И вярваш или не, ти наистина си ми достатъчна. – заяви ми тихо, гледайки ме непреклонно в очите. – Искам това да навлезе в съзнанието ти и повече да не съм чул и дума по тази тема. – нареди ми с твърд тон, а аз повдигнах вежди изненадана. Винаги бе такъв, винаги се държеше властно.
-Така ли? - попитах правейки си на изненадана. – Значи ти можеш да ме ревнуваш и да ми вдигаш скандали за нищо, но аз не мога.
Изражението му веднага стана ядосано и заплашително.
-Значи още искаш да продължаваме да се караме… - отбеляза с хладен тон и внезапно сграбчи ръцете ми, вече не можейки да се прикрия и ги притисна до главата ми с неговите. – Вместо да направим нещо по-интересно. – заяви ми този път с тих глас, гледайки ме с пламнали очи от страст, които обходиха голото ми тяло жадно.
-Няма да ти се размине толкова лесно. – прошепнах искайки все още да съм твърда, но не можех, гласът ми бе слаб, понеже тялото му се отърка възбуждащо в моето.
Антъни се подсмихна, накланяйки главата си, започвайки да целува този път страстно врата ми, като го засмукваше. Затворих очи, но отново ги отворих и потиснах стона, който искаше да излезе от мен, който издаваше колко ми харесва. Преплетох пръстите на ръцете си в неговите, стискайки ги силно, които все още държеше здраво до главата ми.
-Ти си такъв прелъстител. – обвиних го и чух как тихо се засмя срещу врата ми, като устните му се насочиха и към шията ми, повдигайки си главата, за да му дам по-добър достъп. – Кажи ми, колко жени си прелъстил така? – попитах го и чух как изръмжа недоволен, но продължи да целува страстно и другата страна на врата ми.
-Много. – отвърна ми и стиснах очите си. – Но не и по-този начин, както го правя с теб. – заяви, а аз повдигнах веждите си изненадана. Помислих, че щеше да ме целуне, но не го направи. Устните му целуваха нежно бузата ми, като после се придвижеха надолу по-раменете ми.
-И с кое е по-различно от мен? – запитах го искайки да узная отговора, а устните му обикаляха с език едната ми гърда.
-Тях никога не ги целувам по-този начин. – отвърна ми с дрезгав глас, след което засмука зърното ми и тоз път не успях да потисна стона, който излезе от мен предателски. – Никога не ми харесва да ги целувам, колкото ми харесва теб да целувам… - отбеляза тихо и дрезгаво, започвайки да обикаля с целувки и другата ми гърда. – постоянно, винаги. – допълни засмуквайки гърдата ми, а след това и зърното ми, като захапа леко с зъби и изстенах, стискайки още по-силно ръцете му.- Тях просто ги чукам… - продължи, а гласът му невероятно много ме възбуждаше. Устните му сега обикаляха около корема ми, пъпа ми. – а с теб правя любов. – и зацелува страстно бедрото ми, а аз бях сигурна, че вече бях ужасно мокра и това нямаше нищо общо с водата, която продължаваше да се стича по нас.
Внезапно пусна едната ми ръка, но отново хвана и двете ми ръце само с едната си, а другата започна бавно да обикаля около тялото ми, докато накрая не стигна най-женското ми чувствително място. Плъзна бавно и невероятно съблазнително пръст вътре вече разбирайки колко мокра бях. Изстенах високо, когато докосна съвсем леко клитора ми. Гърба ми се изви като арка, а коленете ми омекнаха веднага.
-Какво още искаш да знаеш? – запита ме той, все още обикаляйки съвсем леко с пръста си, а аз се чудих как вече да мисля, но исках да чувам гласът му.
-Наистина ли правиш любов с мен? – запитах го леко задъхана. – Това не ми се струва да е любов.
-Това в момента е… - започна той като усетих дъха му върху женствената ми част и усетих как се подсмихна. – невероятно удоволствие… - обясни, когато усетих езика му, сподавих вика си. - което ужасно много ти харесва. – допълни измежду целувките, а след това отново езика му облиза клитора ми. Стиснах очи, а тялото ми ужасно много вече бе напрегнато. Извиках когато оргазма ми дойде, невероятно бързо и задишах ужасно шумно.
Усетих усмивката му, когато започна отново да ме целува по-корема ми, по същият начин както бе направил преди малко.
-Това е секс. – отбелязах аз, когато вече се успокоих малко, а лицето му се озова срещу моето, усмихвайки се дяволито.
-И как ще е секс, след като не съм влязъл още в теб, Летисия? – запита ме той, а бузите ми ужасно много червеняха.
-Не знам. – отвърнах му чувствайки си невероятно глупава. – Но не е любов.
Той изръмжа раздразнено и недоволен от заключенията ми.Изведнъж впи жадно и страстно устните си в моите, след което внезапно проникна в мен и двамата изстенахме от удоволствие. Пусна вече ръцете ми и аз ги обгърнах около врата му. Изведнъж ръцете му се озоваха върху дупето ми, след което седна върху плочките на ваната, а мен ме държеше здраво с ръцете си, като се бях извисила над него, можейки така да го чувствам изцяло, плътно и дълбоко в себе си. Движенията му бяха ужасно дълбоки и ритмични. Движеше се бавно, карайки ме да го искам още по-вече. Стенех от удоволствие, а той ме целуваше на всякъде, докато се движеше в мен. Когато усетих отново невероятна наслада, впи устните си в моите, за да заглуши вика ми, а аз се вкопчих в него, стискайки силно раменете му до болка. След малко и той свърши в мен, след което се отпусна, но все още ме държеше здраво, плътно до себе си.
-Е, това според теб секс ли беше? – запита ме с дрезгав глас, срещу врата ми, а аз поклатих глава, не можейки да отговоря, чувствайки се ужасно изморена. – Ще продължиш ли да ме разпитваш за миналите ми връзки, които даже не са и връзки. – подсмихна се, засмивайки се фалшиво, след което извърна лицето си към моето, гледайки ме в очите. – Ако още веднъж кажеш, че правя с теб просто секс, както с миналите ми жени, наистина ще го направя и тогава ще разбереш каква е разликата. – заплаши ме с твърд тон, гледайки ме непоколебимо в очите.
Отново се държеше като задник. Господи! Как е възможно да контролира толкова добре емоциите си, след като до преди малко правихме любов и все още даже беше вътре в мен и се държеше все едно нищо не се е случило?
-Ще се отдръпнеш ли от мен? – запитах го с тих глас потискайки болката си, която отново се появи. Той ме повдигна леко, вече отдръпвайки се от мен и ме постави внимателно да стъпя на земята. – Благодаря. – отвърнах хладно, след което се обърнах насочвайки се към вратата, но той ме спря, като ме хвана и ме обърна към себе си.
-Сега пък какво има? – запита ме гледайки ме объркано.
-Можеш да не ме заплашваш докато…докато… - започнах да викам аз.- Можеш да не се държиш като задник. – обвиних го викайки, а той ме придърпа силно към себе си.
-Исках да ти втълпя да престанеш да си мислиш глупости. – викна също Антъни. – Мразя глупавите спорове. Вместо да се радваш, че не обръщам внимание на никоя жена освен на теб, ти се ядосваш. Престани да ревнуваш, Летисия, наистина е много досадно. – заяви ми, а аз го изгледах ядосана. – Ще продължаваме ли още с караницата? – попита ме помилвайки нежно лицето ми с ръката си. – Добре, извинявай, че те заплаших. – изрече с по-мек тон, а аз вече се сгуших в гърдите му. Стига толкова за днес. Повече нямаше да отварям тази тема, поне днес.
Изкъпахме се вече и двамата спокойни, след което влязохме в стаята и се облякохме.
-Антъни! – чух внезапно силният глас на Кристиян, който влетя в стаята. – Антъни, трябва да дойдеш. По дяволите, няма да повярваш, кой е тук. – заяви и изгледа притеснено Антъни, а той го гледаше объркан.
Тримата се запътихме на долу, като Антъни попита брат си, кой е дошъл, но той бе казал, че трябва да види с очите си. Почувствах някаква тревога, която не можех да обясня. Влязохме в хола и до Каролайн, стоеше някаква жена, седнала на дивана и веднага погледна с притеснен поглед към Антъни, който бе замръзнал на мястото си.

Сипах си едно голямо уиски, опитвайки се да не забелязвам жената, която бе с гръб към мен, но бе просто невъзможно. Какво, по дяволите? Как се бе осмелила да дойде тук? Гледах я с пренебрежение как разглеждаше със захлас колекцията ми от дискове. Косата й бе много пораснала, от последният път в който я видях. Тъмно червеникавата й коса, вече стигаше до кръста, тялото й ме се струваше, че бе напълняло малко.
-Отговори ми! – обадих се с твърд тон, а тя се обърна към мен и тъмно зелените й очи ме гледаха притеснени. – Какво правиш тук?
-Аз… - обади се с тих глас. – Аз просто минавах от тук, а баща ти ми каза, че си в този град. – обясни, гледайки ме смутено. Баща ми! Разбира се трябваше да се сетя, само той бе способен на това да ми огорчи живота още повече. Явно бе замислил тактичен план, как да ме раздели с Летисия. Оръжието му определено бе доста силно. Как е могъл да се осмели!? Вътрешно кипях от гняв, но го прикривах добре.
-Нима? – попитах с подигравателен тон. – Какво? Животът ти със съпругът ти не ти харесва ли? – попитах я насмешливо.
-Антъни… - изрече тихо, опивайки се да каже нещо, но аз бързо я прекъснах.
-Не си желана тук, Ариана. – наблегнах, опитвайки се да й го втълпя в малката й главица. – Върви си. – наредих й твърдо, изпивайки голяма глътка от уискито си.
-Не сме се виждали от толкова време. –каза, а изражението й стана леко печално. Засмях се подигравателно. Щеше да почне с театъра, колко много съм и липсвал и тем подобни глупости.
-Само от две години. – отбелязах усмихвайки се мрачно. – И надявам се още толкова и много повече да не се виждаме.
-Не може ли да ме изслушаш? – викна вече тя, гледайки ме умолително, а моите очи се впиха в нейните с ненавист. – Дори и тогава не ме изслуша.
-Не искам да те слушам. – отсякох с ядосан тон. – Не ми се слушат тъпите ти оправдания. Ти вече избра с кой да бъдеш, за това вече нямаш право да ми се месиш и да идваш и да ми припомняш, че ме заряза. – обясних й, гледайки я с презрение.
-Нямах избор, много добре знаеш. – проплака тя, а аз се изсмях.Отново старата песен. – Не го обичам. – прошепна, а насълзените й очи ме погледнаха, мислейки си, че можеше да ме трогне.- Обичам единствено теб.
-Колко трогателно! – казах правейки се на разчувстван. – Сега ще искаш отново да те изчукам ли? – попитах я арогантно, а тя ме погледна с болезнени очи. – Аз не деля нищо мое, Ариана. Би трябвало да го знаеш, нали? – попитах я с презрителен тон. – Или искаш да ми станеш любовница, да те третирам, като курва? - попитах живо интересувайки се колко ниско би стигнала.
Тя дойде до мен, гледайки ме с презрителни очи, но усещах колко много я бях наранил, за което се радвах. Вдигна ръка искайки да ме удари, но я хванах бързо и я пристиснах до стената, усещайки й красивият и нежният аромат на ягоди.
-Не искаш да ми се отдадеш, така ли? – попитах тихо, прикривайки яда си, прокарах ръка през косата й, отмествайки я от врата й. Очите й ме гледаха страхливо, усещайки прикритият ми гняв и извърна главата си. – Сигурна ли си? – попитах я и усетих как тялото и почна да трепери, а дишането й стана трудно. Ръката ми се придвижи на долу по-тялото й, галейки я бавно и съблазнително. Тя се отпусна в обятията ми, знаейки, че можех да направя каквото си поискам с нея. Можех да я изчукам, а после да й се присмея и честно казано исках да го направя. Исках да я нараня по все възможни начини, така както тя нарани мен.– Предаде ли се? – попитах я искайки да узная.
-Да. – прошепна и извърна лицето си към моето искайки да ме целуне, но не и позволих.
-Колко силно ме желаеш, Ариана? – попитах, докосвайки съвсем незабележимо устни по врата й.
-Много. – призна ми, а ръцете й обгърнаха рамената ми. Малка курва!
-Е… - започнах усмихвайки се подигравателно, а след това извърнах лицето си към нейното, гледайки я с безразлично лице. – Ще си останеш само с желанието.
След което се отдръпнах, а тя ме изгледа озадачена. Подсмихнах се, можех да я направя отново своя, но не исках поради безброй причини. Най-важната бе Летисия и която бе долу с брат ми и Каролайн. И разбира се нямаше да допусна баща ми да се радва на поражението ми, бях много по-силен от него.
-От кога си станал толкова въздържан? – попита ме гледайки ме учудена. – Не можеш да ме убедиш, че не ме искаш.
- От както си имам приятелка. – отвърнах й, гледайки я с отвращение. – И повярвай никога отново не бих правил секс с теб, след като онова копеле го е правил вече милион пъти. – изрекох с леден тон.
-Приятелка!? – попита изненадана. – Онази с кафявата коса ли? Не може наистина да си с нея. – отсече невярвайки, а аз я изгледах вбесен. – Дори не е привлекателна, не е по твоя вкус.
-Е, вкуса ми се промени. – изрекох вбесен. – А сега, знаеш къде е входната врата. – отбелязах и отидох до вратата отваряйки я вече крайно вбесен, искайки повече да не я виждам никога.
-Антъни вече е късно. – изрече тя, а аз повдигнах вежди изненадан. –Не може наистина да искаш да карам в тази тъмница?
-Това си е твой проблем. – изрекох крайно незаинтересован.
-Моля те, само за тази нощ. - замоли ме с умолителни очи, а аз я изгледах яростно.
-Не мислиш ли, че прекаляваш? – попитах с твърд тон. – Не.Те.Искам.Тук. – изрекох бавно всяка една дума. – Кога стана толкова нахална?
-А ти не ме искаш заради онова момиче. – изрече, гледайки ме невярващо. – Ти не я обичаш, само я използваш.
-Мери си приказките, след като не знаеш. – изръмжах вбесен през стиснати зъби.- Чуй това! Обичам я. – заявих й, радвайки се на болката, която изрази лицето й. – Обичам я много повече от колкото теб обичах някога. – съобщих победоносно усмихвайки се.
-Не го вярвам. – поклати глава, а сълзите й отново се появиха. – Ти ме обичаше лудо, както и аз теб, не може толкова бързо да си ме забравил. – клатеше глава, отказвайки да повярва. Изсумтях презрително. Може и да е вярно, че съм я обичал много, но и е вярно, че благодарение на Летисия, вече окончателно я забравих.
-Не ми пука дали вярваш или не. – заявих, като все още бях до проклетата вратата. – Добре, оставаш тази нощ, но ще си стоиш в стаята. Няма да мърдаш от там, а веднага щом слънцето изгрее изчезваш от тук на секундата. – наредих й, гледайки с пренебрежение сълзите й.
Наредих й да мълчи. Писна ми от лъжливите й оправдания, от лъжливите й сълзи. Закарах я в една от гостните стаи, след което веднага излязох, не позволявайки й да ми каже и думичка повече. Слязох бързо долу, където брат ми, Каролайн и Летисия гледаха някакъв филм.Тримата ме погледнаха, като брат ме гледаше загрижен. Летисия стана и дойде до мен, а аз я хванах за ръката,карайки я да отидем в кухнята.
-Какво стана? – попита тя накрая, гледайки ме любопитно. – Коя е тази жена?
-Брат ми нищо ли не ти каза? – попитах и аз доста учуден и изненадан, а Летисия поклати глава. – Тя е просто стара приятелка, моя съученичка, която не бях виждал от години. – излъгах нарочно, като бях благодарен на брат си, че не й е казал. Излъгах я, защото не исках отново сцени на ревност. Достатъчно имаше за днес.
-Къде е тя тогава? – попита ме и погледна зад мен към вратата, сякаш очакваше да се появи веднага. – Няма ли да ме запознаеш с нея?
Мамка му! Определено се почувствах зле, че я лъжех по-този начин, но си втълпявах, че така е по-добре.
-Не. – отвърнах, сядайки на стола до масата и я придърпах към себе си, карайки я да седне в скута ми. – Много е изморена от пътя, ще си легне веднага, а утре си тръгва рано.
-Толкова бързо? – запита учудена, а аз вече се из дразних много от тази тема.
-Да. – потвърдих въпреки това с мек тон. – Просто е минавала от тук. Стига сме говори ли за нея. – помолих я, а след това наведох лицето й към своето впивайки сластно устните си в нейните.
Тя отвърна на целувката ми веднага, обгръщайки малките си ръце около врата ми. Никога нямаше да ми омръзне да я целувам, да я усещам до себе си, а в момента наистина имах нужда от нея, да забравя за онази предателка, която с цялото си нахалство дойде тук. Исках да я наранявам, да почувства болката, която аз изпитвах, но вътрешно знаех, че и мен ме болеше, когато изричах онези арогантни думи, правейки се, че не ми пука. Болеше ме, защото Ариана не беше някоя арогантна злобна, кучка, беше просто прекалено слаба, за да се противопостави на родителите си. Но, по дяволите, дори и да е слаба, ако ме обичаше щеше да го направи.Ето това си втълпявах през тези две години, че не ме е обичала достатъчно силно.
Накарах мислите ми да се махнат и да се оставя на усещането на Летисия до себе си, на устните й, които сластно целуваха моите.Ръцете ми се преплетоха в косата й, придърпвайки я по-близо до себе си. Внезапно я повдигнах от което тя се изненада, започвайки да я нося на горе по-стълбите, след което влязохме в стаята си.Сложих я да легне внимателно върху леглото, като се настаних върху нея. Кафявите й очи ме гледаха пламенно, но не знайно защо имах усещането, че мислите й бяха някъде другаде, а не тук с мен. Разкопчах ризата си, хвърляйки я на пода, а след това отново впих устните си в нейните, искайки да я накарам да мисли само и единствено за мен.Устните ми се плъзнаха бавно по лицето й, а после и по врата й, засмуквайки го страстно, докато ръката ми обикаляше бавно тялото й.
-Антъни. – прошепна тя изведнъж, докато ръцете й обикаляха гърба ми, усещайки всеки един мой мускул.
-Да. – отвърнах с дрезгав глас, искайки да я взема веднага, но знаех, че тя заслужаваше много повече, за това винаги имах търпение с нея, защото ми харесваше как тялото й трепери под моето, докато я докосвам на всякъде.
-Това бившата ти приятелка ли е? Тази, която те е наранила? – запита, но бях прекалено зает да я целувам и да разкопчавам копчетата на блузата й.
-Да. – отвърнах преди да се усетя, какво бях казал и замръзнах.
Извърнах лицето си към нейното, което ме гледаше невярващо, очите й блестяха от гняв,
-Не мога да повярвам. – изрече озадачена и се опита да ме отблъсне, но не й позволих.
-Летисия, по дяволите, трябва ли отново да почваме да се караме отначало? – попитах я, а тя ме изгледа гневно.
-Махни се от мен. – заповяда ми с висок тон, гледайки ме непоколебимо.
Изръмжах недоволен и ядосан, отдръпнах се от нея, лягайки на леглото, въздъхвайки тежко. Погледнах я как стана и започна припряно да се обува.
-Ти ме излъга. – обвини ме, докато бе с гръб към мен, но усещах болката в гласът й. Мамка му!
-Да. – потвърдих, като се изправих леко, искайки да я докосна, докато все още беше седнала на леглото, но веднага се изправи и се обърна към мен, гледайки ме с ужасно ядосан поглед. – Излъгах те именно, за да не започваме отново да се караме.
-О, колко благородно от твоя страна. – засмя се престорено, след което взе якето си, обличайки го бързо, мъчейки да се закопчее, но очевидно ръцете и трепереха, а аз я изгледах учуден.
-Къде отиваш? – попитах я озадачен.
-Тръгвам си. – отвърна просто, а аз станах от леглото, но тя веднага отстъпи далеч от мен.
-Какво? – попитах я доста изненадан, а тя най-накрая закопча якето си.
-Връщам се в общежитието. – обясни ми, сякаш бях малоумен и я изгледах вбесен. – Не мога…не мога повече. – заяви ми и повдигнах вежди изненадан.
-Не можеш? – попитах я озадачен. – Какво искаш да кажеш? Късаш ли с мен? – попитах я с леден глас. – Обясни ми, Летисия не ме карай да ти вадя думите. – изръмжах през стиснати зъби, а тя ме изгледа уплашено.
-Не знам. – викна вече и започна да си чопли ноктите. Винаги го правеше, когато бе изнервена. Ама че лош навик. – В момента знам само, че искам да се прибера, искам да съм малко далеч от теб.
Отидох към нея бързо, преди да успее да реагира и я хванах за ръката, придърпвайки я към мен.
-Или искаш да си с мен, или не. – изръмжах й с ядосан тон. – Кое от двете, а?
-Пусни ме! – нареди ми, мъчейки се да се отскубне от мен. – Има някой неща, които наистина не харесвам в теб, Антъни. Как можеш да правиш секс с мен, докато бившата ти приятелка е в другата стая? Как можа да ме излъжеш толкова долно? Да ми се подиграваш по-този начин. – викна ми вбесена.
-Ти чуваш ли се какво говориш? – попитах я иронично. – Какво искаш? Да не те чукам, а да отида нея да изчукам, така ли? – попитах я насмешливо и вулгарно. Тя вдигна ръката си и ми заби шамар, от което се вбесих още повече. Отдръпна се от мен и излезе бързо от стаята, оставяйки ме сам с гнева си. Добре, да си тръгва щом иска. По дяволите! Изругах вбесен и взех близката ваза от масата, хвърляйки я в стената, която се разби на хиляди парченца. Понякога наистина не можех да я разбера. Говореше пълни безсмислици.
Облякох ризата си, не правейки труда да я закопчея, а просто я наметнах и отидох в кабинета, наливайки си уиски, което го изпих на екс, а след това веднага наливайки си второ. Седнах на стола срещу бюрото и се облегнах въздъхвайки тежко. Нямаше да й позволя да се измъкне толкова лесно от мен. Щях да й дам един ден размисли и да се осъзнае, да разбере колко глупаво се държи. Проклятие! Дано да си доволен татко, постигна това, което искаше. Как се осмели да накараш, Ариана да дойде тук!? Дори не я харесваш, по дяволите! Но не харесваш и Летисия, нали? Какво по-хубаво, с един удар ще убиеш два заека едновременно. Стар мошеник! Бях на крачка да се обадя на всички списания и вестници, но по-този начин щях да нараня майка си, а тя не го заслужаваше. Но ако продължаваше в същият дух, вече наистина щях да го направя. Вече бях изпил половината бутилка уиски сам, но бях толкова гневен, че само алкохола можеше да ми помогне да се успокоя. Някой почука на вратата, но не обърнах внимание, а си сипах следващата си чаша.
-Антъни. – чух предпазливия глас на Ариана, която влезе в кабинета. Погледнах я учуден,
-Не ти ли наредих да си стоиш в стаята? – попитах я с твърд тон, гледайки я с презрение.
-Не ми се спеше. – обясни ми тя, стоейки права по черна нощница, наметнала някакво сиво яке. – И видях, че светеше. Чух гласът ти, скарахте ли се?
-Радваш ли се? – запитах иронично. – Сигурно се радваш. Постигна това, за което си дошла.
-Нямах и представа, че си имаш приятелка. – отвърна ми тя и седна срещу мен. – Ще ми налееш ли и на мен? – помоли ме, а аз станах взимайки чашата и й сипах уиски. – Благодаря. Защо не тръгна след нея? – запита ме внезапно, а аз я погледнах изненадан, сядайки обратно на стола. – Това означава, че всъщност не я обичаш, както ми каза. – обясни ми, а аз се засмях подигравателно.
-Искаш ли да кажа, защо я обичам? – попитах я, а тя ме погледна с болезнени очи, но кимна. – Защото няма нищо общо с теб. Летисия не е като теб. Ти винаги би направила всичко, което ти кажа, а тя не. Ти никога не ми бе оставила, ако не ти бяха наредили, а тя го направи, защото има достойнство.
-Нима аз нямам достойнство? – запита ме с висок тон и поклатих глава потвърждавайки. . – Тя разбира ли те толкова добре, колкото аз те разбирах? – попита и я погледнах раздразнено.- Правех всичко, което ми казваше, защото ми харесваше, а очевидно на нея не й харесва, защо тогава си с нея? – попита ме, мислейки, че ще може да ме обърка, но грешеше.
-Не говори за неща, за които не знаеш, Ариана. – наредих й с твърд тон, изпивайки остатъка от уискито си и веднага сипвайки си друго.
-Нима? – попита внезапно и стана от стола. – Дори не знае, как да те успокои и сега се наливаш с алкохол заради нея. – упрекна ме, а аз се изсмях фалшиво. Внезапно свали якето си, оставяйки само по-черната нощница, която стигаше до коленете й. Очите ми се впиха в тялото й. По дяволите, мъж съм все пак, не можех да си затворя очите, след като така ми се предлагаше, а все още бях възбуден, заради Летисия, която просто така ме остави. Ариана се приближи към мен предпазливо, гледайки ме малко страхливо в очите, но се престраши и седна внимателно в скута ми. Изстенах вътрешно, стискайки ръцете си в юмруци, които бяха отстрани, мъчейки се да изглеждам безразличен от действията й. Трябваше да я отблъсна. Не можех да изневеря на Летисия, не можех да го допусна. Тя обаче впи изведнъж устните си в моите, целувайки ме жадно и отчаяно. Тъкмо щях да я изблъскам, когато някой връхлетя в стаята и тя се отдръпна от мен.
-Антъни. – викна Каролайн, гледайки ме бясно,а аз въздъхнах. – Нямаш работа тук, малката, изчезвай на секундата. – нареди й Каролайн, гледайки на кръв Ариана.
-А ти нямаш право да ми заповядваш. – отвърна й Ариана. О, страхотно! Женски бой.
-Махай се, Ариана. – наредих й този път аз, гледайки я с отвращение. Тя взе якето си покорно, мина по-край Каролайн, която тропаше с крак нетърпеливо, а след това си тръгна.
-Наистина заслужаваш някой да те ритне от зад. – изрече Каролайн гледайки ме бясна, а аз подсвирнах весело.
-На майка ли ми се правиш, Каролайн? – попитах я иронично, до изпивайки си уискито си.
-Не, може да ме възприемаш като сестра, която те измъква от неприятности. – обясни ми и дойде до мен, взимайки чашата ми и бутилката, оставяйки ги на страни. – Стига си пил. – нареди ми с твърд тон.
-Ще изпееш ли на приятелката си, какво видя? – попитах я любопитен, а гневните й очи ме пронизаха.
-Няма да го направя, ако веднага не оправиш нещата. – нареди ми, а аз станах от стола, леко залитайки и тя дойде до мен, като се подпрях на нея.
-Приятелката ти е толкова ината и твърдоглава. – казах й, докато вървяхме бавно. – Сама си е виновна, след като ме остави.
-А ти нямаш ли мозък в главата си? – попита ме, след което ме ритна в краката. – Не виждаш ли, че тази кучка се опитваше да те съблазни?
-Нямаше да й го позволя, Каролайн. – отвърнах й, като тя отвори вратата на стаята ми.
-Кажи ми, обичаш ли Летисия? – попита ме, когато се проснах на леглото и очите ми я фокусираха.
-Да. – потвърдих, а тя седна до мен и започна да сваля обувките ми.
-Тогава не я наранявай повече. – нареди ми, махайки обувките ми гневно. – И й го кажи. – изрече, а аз повдигнах вежди изненадано.
-Че тя не го ли знае. – подсмихнах се, след което си свалих ризата, захвърляйки я на пода, а тя я взе и я остави на стола.
-Ако го знаеше, щеше ли да ти вдига такива скандали, идиот такъв. – нареди ме бързо, след което стана от леглото.
-Хайде, изчезвай, преди милият ми брат да е почнал да ревнува от мен. – ухилих се, а тя ме изгледа още веднъж гневно, след което напусна стаята.

Глава 22

Станах рано, чувствайки се ужасно изморена. Погледнах се в огледалото, а очите ми бяха зачервени от плача, който дадох на воля снощи. Наистина бе прекалил снощи и просто не издържах повече. Да ме излъже по този начин, а аз като пълна глупачка да искам да се държа мило с бившата му приятелка и да искам да се запозная с нея. Как можа да я остави да спи у тях? Беше просто прекалено. Сякаш той не мислеше с главата си и изобщо си нямаше представа, че това ще ме нарани. Понякога се държеше като пълен задник, арогантно, безчувствено.Може би дори и не му пукаше за чувствата ми. Господи знаех си, че такива мъже като него, бяха просто ужасни. Сама си бях виновна, след като паднах в капа му и вече бе прекалено късно, защото го обичах. Но дори и да го обичах, нямаше да му позволя да си играе така с мен, да ме прави на нищо, на пълна глупачка и да ми се подиграва. Ако смяташе да го направи наистина щях да го зарежа. Забраняваше ми да не говоря с никакви момчета, а той приемаше в дома си бившата си приятелка, която толкова много е обичал. Нямаше да стане на неговото. Дори и да предизвикам яда му отново, щеше да види какво е, как се чувствам аз. Не ми пукаше, че ще го направя нарочно исках да разбере, че така нещата нямаше да се получат. Не можеше да иска от мен всичко, а той да се прави на задник.
Взех си душ, след което си придадох благо получен вид и излязох от стаята. Определено се чувствах доста самотна в тази стая без Каролайн. Взех си кафе и седнах на пейката, съзерцавайки се на топлият и приятен ден. Не бях останала единствената в общежитието за ваканцията, имаше и много други като мен.
-Я виж ти. – обади се един познат мъжки глас и вдигнах поглед, срещайки този на Марк. – Кой е останал тук за ваканцията? – ухили ми се той и седна до мен.
-Здравей. – изрекох доста изненадана също да го видя. – А ти защо си тук?
-Не ми се прибираше и реших да остана, заедно с няколко приятелчета, които също останаха. Реших, че с тях ще ми е по-забавно от колкото мрънкането на родителите ми и на дразнещата ми сестра. – обясни ми, а аз се засмях.
-Имаш сестра? – попитах учудена.
-Да. – потвърди той усмихвайки ми се. – По-малка е, едва на петнадесет.
-И ти като по-голям брат се грижиш за нея? – запитах, а той се засмя. – Знам какво е, защото и аз съм по-малка, а брат ми е по-голям и винаги се е грижил за мен.
-Така ли? – попита учуден и кимнах, а после замълчахме малко. – Чух че си имаш приятел. – заяви внезапно, а аз се намръщих. От къде пък го е чул?
-Може да се каже. – отвърнах му леко притеснена и изпих глътка от кафето си.
-Дори не ми даде шанс да се пробвам. – изрече и го погледнах стреснато и озадачена. – Спокойно, след като си имаш няма да те зачакам. Не съм от хората, които крадат чужди жени. Но ако случайно се разделите, съм насреща. – намигна ми загадъчно, а аз се засмях нервно.
-Нека да не говорим за това. – помолих го и той кимна съгласявайки се. Облягайки се на пейката, слягайки си ръцете зад главата, наслаждавайки се на хубавият ден. Усмихнах се и се загледах как хората минаваха по-край нас и си пийнах глътка от кафето, въздъхвайки чувствайки се някак облекчено.


От името на Антъни:

Събух се с ужасна болка в главата си. Толкова силно ми пулсираше, че имах чувството, че не едно човече, а хиляди малки човечета ми забиваха пирони в главата. Вчера бях прекалил, но по-дяволите бе толкова ужасен ден. Надявах се, днешният да не е такъв. Отворих очи сънено, опитвайки се да пропъдя болката в главата си и се обърнах на другата страна, надявайки се Летисия да ми помогне, но тогава съзрях, че нея я нямаше и леглото до мен бе празно. Изругах раздразнен спомняйки си, какво се бе случило снощи. Тя си бе тръгнала! Не, не. Не би посмяла да скъса с мен, нали? Нямаше да й го позволя, след като толкова много започвах да я обичам, след като вече исках постоянно да е с мен. Нямаше да й позволя да ме зареже, да ме забрави и да бъде с друг. Не! Самата мисъл някой друг да я докосва ме подлудяваше.
Станах от леглото силно раздразнен, като залитах леко отивайки директно в банята, за да си взема душ. Топлата вода ме накара да се съвзема малко. Излязох от банята, обличайки си тъмни дънки и тъмно сива риза, оправих си и малко разрошената ми коса, приглаждайки я леко. Чудесно, вече имах изряден вид, казах си, когато се погледнах в огледалото за секунда, след което излязох от стаята и отидох веднага в кухнята, където бе брат ми, а за мое учудване Каролайн правеше закуска.
-Нима тъпите прислуги не са направи ли закуска? – попитах озадачен и отидох до шкафчето, взимайки си две хапчетата за глава, които изпих веднага.
-Не. – отвърна ми Каролайн, поглеждайки ме предпазливо. – Просто аз реших да направя този път закуската.
-О, пази боже. – измърморих сядайки на стола до Кристиян, който също ме гледаше предпазливо. – Какво ви става? Защо ме гледате така? – попитах изненадан. – О, не ми казвай. Кучката не си е тръгнала, така ли?
-Тръгна си. – отвърна Кристиян, а аз въздъхнах облекчено. – Как си могъл да я целунеш? – обвини ме брат ми.
-Тя ме целуна. – оправдах се бързо, изпивайки веднага голяма количество сок. – И ни ми напомняй. А ти, не можа да си затвориш устата, а? – обвиних Каролайн, а тя ме изгледа бясно, след което ми тресна чинията пред мен, в която имаше сандвичи. Хмм, ухаеха добре, въпреки ужасното сервиране.
-Недей да викаш на Каролайн. – предупреди ме Кристиян, а аз изсумтях, слагайки бързо в устата си един сандвич.
-Ще оправиш нещата с Летисия, нали? – попита ме някак мило, Каролайн, но усещах заплашителността в гласът й и повдигнах поглед към нея, разбирайки колко опасна можеше да бъде, ако поиска. Горкият Кристиян, как ли се оправяше с нея?
-Разбира се. – отвърнах, след което тя направи всички сандвичи и седна на стола срещу мен.
-Веднага? – попита ме, а аз вече се издразних.
-Да. – отвърнах й с по-висок тон, а тя все още не откъсваше очите си от моите, сякаш очакваше още сега да го направя. – По дяволите, остави ме поне да закуся. – измърморих ядосан, а Кристиян се засмя.
Закусихме, а после си изпихме и по едно кафе. Днес се чувствах добре и се надявах никой да не ми развали доброто настроение, дано и Летисия вече се чувстваше по-добре и спокойно да е осъзнала нещата. След буря идва затишие, нали?Облякох един черен анорак и се изнизах от къщата, качвайки се в колата и я запалих тръгвайки към общежитието. Да видим как беше моята дива котка!? Подсмихнах се и след минута паркирах колата си на паркинга, излизайки и си сложих черните очила. Погледнах се в малкото огледало на колата, да, изглеждах добре. Запътих се към женските общежития, пъхайки ръце в джоба на дънките си, но внезапно се спрях, виждайки я да върви на сам.Усмихнах се, но после усмивката ми веднага изчезна, виждайки онзи същият от преди, който вървеше в обратната посока. Значи са се срещнали? Веднага е отишла при него, така ли? Накарах се да се успокоя, защото веднъж вече взех прибързани решения. Но по дяволите за втори път ги виждах заедно! Тя ме забеляза замръзвайки на мястото си, а аз се усмихнах престорено отивайки към нея.
-Добро утро. – проговорих, но въобще вече не мислех, че е добро.
-Здравей. – обади се също тя с притеснителен глас. – Какво правиш тук? – попита ме.
-Що за въпрос? – запитах на свой ред, а тя вдигна вежди изненадано. – Нима вече не мога да дойда и да те видя? – попитах прикривайки яда си.
-Разбира се, че можеш. – отвърна ми тя.
-Няма ли да ми обясниш нещо? – попитах я вече нетърпеливо.
-Аз ли? Мисля, че ти имаш да ми обясняваш. – заяви ми и вече не издържах и я погледнах вбесен.
Хванах я за ръката, задърпвайки я към сградата. Тя се опита да протестира, но не и обръщах внимание, след което влязохме вътре в малката й стая, като я заключих.
-Ще бъда търпелив и няма да избухвам толкова много като миналият път. – обясних й със спокоен глас, а тя ме изгледа учудена. – Какво правеше отново с него?
-Нищо. – отвърна ми просто вече явно разбрала, за какво става дума.. – Говорихме си.Мога да говоря с него, нали? За разлика от теб аз не го каня, да речем в стаята си. – изрече иронично и я погледнах вбесено.
-На интересна ли ми се правиш? – попитах я през стиснати зъби. – Връщаш ми го, така ли?
-Да. – отвърна съвсем спокойно и седна на леглото, а аз я изгледах невярващо.
-Виж ти, показа си ноктите. – отбелязах саркастично. Сега разбирах, че и тя можеше да бъде много опасна, искаше да ми го върне. Беше спокойна, макар и да осъзнаваше, че това щеше да предизвика гнева ми, а може би го правеше нарочно.
-А ти сега явно разбираш, че усещането никак не е приятно, нали? – попита ме, гледайки ме с интерес. – Сега трябва ли да ми пука за чувствата ти?
-Миля!? – попитах я вече наистина изненадан. Какви ги дрънкаше тя?
-Да, защото на теб не ти пука за моите. – отвърна ми все още със спокоен тон, явно искаше да ми даде урок малката. – Подиграваш се с тях както си искаш.
-Ще престанеш ли вече? – викнах, като вече ми кипна. – Не съм ти се подигравал и не е вярно, че не ми пука.
-Нима? – попита учудена, изобщо невярвайки и все още със спокоен тон, като не се бе изплашила от тона ми. – Ти как щеше да се почувстваш, ако аз поканя бившият си приятел у дома, който е бил първата ми любов? – запита ме и изръмжах вбесено.
-Добре, разбирам те, извинявай и не съм я канил. – отвърнах й с малко по-спокоен тон.
-Това няма никакво значение. Важното е, че ти и позволи да остане и кой знае какво си правил с нея, докато аз бях долу и когато си тръгнах. – викна вече, гледайки ме с блеснали очи от гняв и стана от леглото.
-Да не си беше тръгвала тогава. – викнах и аз, а тя ме изгледа невярващо.
-Нима аз съм виновна? – попита ме озадачена.
Хванах я за ръката и я придърпах към себе си, стискайки я здраво, за да не ми се измъкне.
-Стига, извинявай,че те излъгах, обясних ти защо го направих, извинявай и за всичко останало. – изрекох гледайки я в очите, а в нейните се появи болката, която явно прикриваше до сега.
-Проблемът не са всички тези жени, Антъни. – изрече измъчено, а една сълза се стече по лицето й. – Проблемът не е нито бившата ти приятелка, ти си проблемът. – обясни, а аз я погледнах неразбиращо.
-Как по дяволите аз съм проблемът? – попитах тотално объркан.
-Проблемът е, че се чувствам не сигурна, не сигурна в теб. – обясни ми по-добре. – Не сигурна в чувствата ти. Ако бях сигурна, нямаше да направя такъв проблем, защото щях да зная, че ти… - млъкна не смеейки явно да произнесе думата.
По дяволите, Каролайн се оказа права.Тя въобще не знаеше, дори и не предполагаше, че я обичам. Не го ли виждаше? Толкова ли бе сляпа? Придърпах я още по-близо до себе си и впих невъздържано устните си в нейните. Тя отвърна, обгръщайки малките си фини ръце около врата ми, а моите се бяха преплетели в косата й. След малко обаче ръцете й застанаха на гърдите ми, опитвайки се да ме изблъска, но не и позволих. Пуснах езика си в устата й, карайки целувката да стане още по дълбока и страстна. Побутнах я към малкото леглото и тя падна върху него, а аз се настаних върху нея.
-Не. – прошепна с омалял глас, а аз се усмихнах, прокарвайки съблазнително език по врата й. – Достатъчно, Антъни.
Ръцете й отново бяха на гърдите ми, но изобщо не усещах натиск, че иска да ме отблъсне. Надяваше се, че аз ще се отдръпна, но не е познала. Зацелувах шията й, и хванах косата й с ръката си, дърпайки я назад, за да ми даде по добър достъп. Другата ми ръка обикаляше бавно тялото й, разпалвайки страстта й още повече. Прокарах език и по-другата страна на врата й, засмуквайки го.
-Говориш ми за любов, а ти нито веднъж не си споменала, че ме обичаш. – обвиних я, прошепвайки дрезгаво в ухото й, обикаляйки с език и около него. – Искам да го чуя! – наредих й, а ръцете й стиснаха раменете ми, когато засмуках страстно врата й.
-Обичам те. – отвърна ми покорно с тих глас и се усмихнах лекуващо. Извърнах главата си към нейната, гледайки вълнението в очите й. Кафявите й очи ме гледаха превъзбудено, знаейки, че тя вече бе готова да бъде моя. Видях обаче, как няколко сълзи се стекоха по-лицето й.
-Какво има? – попитах тихо, загрижен, а тя се опита отново да извърне главата си, но не й позволих. – Кажи ми. –наредих и тихо, искайки да разбера, като прокарах палец по лицето й, изтривайки сълзите й.
-Ти винаги постигаш това, което искаш. – отвърна ми с печален глас, а аз се учудих, сега пък какво и става. – Винаги печелиш. – заяви ми, а очите й ме гледаха с болка, която не разбирах от къде идва.
-Да. – потвърдих, съгласявайки се, но ми беше неясно, защо не й харесваше това.
-Спечели и мен. – отвърна ми, обяснявайки ми по-добре. – Въпреки, че не исках да съм с теб. – повдигнах вежди изненадан, но да така беше в началото. – Сега си доволен, нали? Сега като знаеш, че те обичам, можеш да правиш каквото искаш с мен, но въпреки това няма да ти позволя да ме правиш на нищо. Понякога си мисля, че ме възприемаш само като своя придобивка – продължи тя, но всичко, което говореше бяха пълни глупости, особено това последното. – като предмет, който ти харесва ужасно много и искаш да е само твой и нищо повече. Това съм аз за теб, нали? – попита ме гледайки ме леко страхливо в очите, но и непоколебимо.
Вбесих се. Внезапно впих устните си в нейните, без никакво предупреждение страстно, но грубо и яростно. Тя се изненада от неочакваната ми атака, но не ме интересуваше. Трябваше да я накарам да престане да се страхува, че всичко е само секс за мен. Не ми вярваше, нямаше ми никакво доверие, от което много се вбесявах. Знаех, че този страх е породен и от това, че брат й е такъв и трудно щях да я накарам да повярва, че вече тя бе единствена за мен.
Усетих как ръцете й се опитваха да ме изблъскат и изръмжах раздразнено. Хванах ги и ги поставих мирно до главата й, докато все още я целувах дълбоко и страстно. Отдръпнах се от устните й, за да си поема въздух и зацелувах страстно врата й, като чух как издиша шумно.
-Не, престани. – чух тихият й глас, а ръцете й се опитваха да се измъкнат от моите. – Не искам. – заяви, но не й обърнах внимание и устните ми се насочиха към шията й леко разголените й рамена. Имаше прекалено много дрехи.
Пуснах ръцете й, като моите веднага отидоха до ръба на блузата й, искайки да я съблека, но тя ме хвана протестирайки. Изблъсках ги и махнах блузата й, като веднага свалих и моята. Тя се повдигна, възползвайки се от лекото ми разсейване и отново се опита да ме изблъска. Хванах отново ръцете й и я побутнах отново да легне. Вгледах се в очите й, които ме гледаха непокорно и леко страхливо.
-Ако не престанеш да буйстваш, ще те нараня. – предупредих я с леко ядосан тон, а тя ме погледна с изплашени очи и затихна.
Мамка му, тя наистина си мислеше, че ще я нараня. Как можеше да си го помисли? Трябваше да си поговорим за доверието. За целувах нежно и внимателно лицето й, да й покажа, че нямах такива намерения, но усещах, че бе напрегната. Устните ми се насочиха към гърдите й и ги обиколих с език. Ръцете ми се мушнаха под гърба й, разкопчавайки сутиена й и го махнах, захвърляйки го на пода. Веднага засмуках едното и зърно, захапвайки го леко с зъби, дразнейки я. Направих същото и с другото й зърно, но не чувах и един стон. Повдигнах глава и видях как стискаше силно очи, явно опитвайки се да не се издаде, че й харесва. Усмихнах се и продължих да я целувам на долу по-корема й, обикаляйки с език около пъпа й. Разкопчах дънките й и ги махнах, както направих същото и с бикините й.Загледах се възхитен от красивото й голо тяло. Можех да се взирам така в нея цял ден и никога нямаше да ми омръзне. Тя все още бе с затворени очи, отказвайки да ги отвори. Усмихнах се и за целувах бавно и страстно бедрата й, а после езика ми докосна съвсем леко чувствителното й място. Този път чух как изстена. Колкото и да се опиташе да се правеше, че не искаше, че не й харесваше, беше точно обратното. Вмъкнах внимателно пръст вътре в нея, усещайки колко мокра бе вече, беше напълно готова за мен. Езика ми продължаваше да обикаля и чувах как стенеше тихо, виждайки как стискаше силно чаршафите с ръцете си. Отдръпнах се махайки панталона и боксерките си, а след това влязох вътре в нея като изстенах от удоволствие високо. Целунах я дълбоко и страстно, а ръцете й стиснаха силно раменете ми, докато се движех бавно в нея. Усещах как тялото й се повдигаше, искайки повече. Отдръпнах се леко от нея и спрях с движенията си.
-Погледни ме. – наредих и тихо и тя отвори очите си, които бяха потъмнели и ме гледаше учудено. Прокарах нежно с ръка милвайки лицето й. – Обичам те, Летисия. - заявих искрено, а очите и се разшириха от изненада. – Наистина те обичам и искам от сега нататък да ми имаш повече доверие.
Тя ме гледаше все още смяна и вцепенена. Усмихнах се и я целунах нежно, започвайки да се движа отново бавно.
Ръцете й ме обгърнаха около врата ми, не позволявайки да отделя устните й се от нейните, но и нямах такова намерение. Усещах, че този път бе различно от миналите пъти, в които бяхме заедно. Влагах много повече чувства и много повече нежност. Не бързах, исках да се насладя на тялото й възможно най-дълго и движенията ми продължаваха да са все така бавни. Не разбирах как успя тази жена да ме промени до такава степен? Да искам да я обичам, да се нуждая от любовта й. Усетих, че вече тя бе близо до освобождаването си, защото започна да стене все повече. Потънах в нея още по-дълбоко и я целунах страстно, когато усетих, че свърши, а след секунда и аз. Не исках да се помръдна, исках да остана така вечно в нея. Тя за целува нежно врата ми и въздъхнах, като се отдръпнах от нея и станах от леглото. Махнах презерватива, който бях използвал.
-Трябва да почнеш да пиеш хапчета. – заявих внезапно, хвърляйки го в коша и се обърнах към нея, която ме гледаше учудено. – Така ще е много по-хубаво, повярвай ми.
-Добре. – съгласи се уморено и се усмихнах, след което легнах до нея и я придърпах върху себе си. Погалих нежно с ръцете си, копринената й, мека коса.
-Все още е рано, не е време за сън. – закачих я, като се ухилих. – Нима толкова много те измарям? – попитах, а тя ме сръга леко с лакът и се засмях.
-Дай ми пет минути. – помоли ме и отново се ухилих, а ръката ми се придвижи бавно по голото й тяло. – Наистина ли ме обичаш? – попита ме тихо, усещайки притеснения й глас. Сложих ръка на брадичката й повдигайки лицето й да ме погледне в очите.
-Да. – потвърдих, галейки нежно лицето й. – И не искам повече да слушам да говориш глупости. Нали? Никакви драми повече? – тя поклати глава съгласявайки се и се усмихнах, придърпвайки я към, като я целунах нежно.

Дните изминаха бързо и вече с Каролайн трябваше да се готвим за идващите изпити за края на годината. Бяхме много натоварени с учене, трябваше наистина да се подготвим добре и нямахме много време да се виждаме с Антъни и Кристиян. Те се възползваха от това, че имахме да учим и заминаха за Вашингтон по-работа, като щяха да се приберат след няколко дена. С Антъни повече не сме се карали, от последният път. Вече не се чувствах не сигурна, след като ми призна, че ме обича. Сърцето ми ликуваше от щастие, никога не се бях чувствала толкова радостна и щастлива, изпълнена само с положителни емоции. Чувствах се добре с него, спокойна, защитена, чувствах се толкова жива с него. Не можех да повярвам, че този мъж е само мой, че успях да го накарам да се промени в положителна страна. Не знаех, какво щеше да се случи по-нататък, но не исках да мисля, в момента бях щастлива, той бе с мен и ме обичаше, както и аз него, което бе най-важното, а всичко останало бяха маловажни.
С Каролайн бяхме седнали на тревата под едно дърво, изкарали всякакви учебници и лекции, като учехме и се наслаждавахме на топлия ден. Не бяхме единствените, други също бяха като нас. Бяхме си взели по-едно кафе и едни пържени картофки и сок. Бях се съблякла даже и по-потник, защото бе доста топличко.
-Нека да си починем малко. – оповести Каролайн накрая, като изпъшка уморено. Черната си коса бе вързала на кок, за да не й пречи. Беше облечена по тънък бежов панталон и светло розов потник, а сивото си яке бе захвърлила на страни на тревата. – В главата ми вече всичко е бъркотия.
-Знам и аз се чувствам по-същият начин. – съгласих се облягайки се на дървото. –Първият ни изпит е след една седмица.
-Все още имаме време. – заяви тя, взимайки едно картофче и си взе чашата с кафе. – Значи, нещата с Антъни вървят добре, нали?
-Да. – отвърнах усмихвайки се. –Наистина всичко е добре. – оповестих щастлива.
-Веднъж да свършат тези изпити и да се върнем най-накрая в Вашингтон. – изрече тя оглеждайки мрачно колежа. – Как ли милият ти брат ще реагира, когато разбере? – попита с любопитен и подигравателен поглед, а аз въздъхнах.
-Не знам. – отвърнах замисляйки се за възможностите на реакцията му. ‘Не. Полудя ли? Не ти позволявам да излизаш с него.”…’ С него? Знаеш ли каква слава му се носи? Ще го убия, щом го видя.”…”Е, щом те прави щастлива. Обича те, нали? Ако не те обича, веднага го зарежи.”…тръснах глава, връщайки се в настоящето. Определено, ако го запознаех с него, щях да го накарам първо да си махне пистолета на далечно разстояние от него, за да не може да го достигне. Но може би пък и да преувеличавах и реакцията да не му е чак толкова лоша.
-Няма да го хареса, нали? – попита ме, Каролайн ухилвайки се, а аз се издразних.
-А ти, кога смяташ да запознаеш Кристиян с баща ти? – попитах я дразнейки я и тя се намръщи.
-Не знам. – отвърна с посърнало лице и се засмях тихо. – Но ще трябва да го направя и си мисля, че брат ти трябва да ми помогне. – замислено каза тя, явно мислейки за някакъв план. – По-точно ти ще го помолиш да ми помогне.
-Добре. – свих рамене небрежно, но я погледнах любопитно. – Какъв е планът ти?
-Ами, понеже невероятния ми баща слуша за всичко тъпият ти брат – започна да обяснява, а аз нацупих устни. Знаех, че понякога Каролайн и брат ми не се разбираха, много спореха и се дразнеха за щяло и не щяло, но винаги й помагаше и я защитаваше. – Си мисля, да го накарам да каже на баща ми, че с Кристиян са приятели, може би така ще го приеме по-лесно, а? – попита ме замислено.
-А, Кристиян знае ли? Какво мисли той за това? – попитах я любопитно.
-Нищо не знае и нищо не съм му казала. – отвърна ми, виждайки притеснението в очите й. – Ще започне да ревнува от брат ти, а само това ми трябва.
Засмях се весело. Кристиян нямаше никаква причина да ревнува от Дейниъл, но сигурно нямаше да му стане приятно, че баща й го искаше за зет. Да, планът й може би беше добър и щях да го помоля да го направи, не можеше да ми откаже.
Внезапно зърнах Марк, който ни видя и дойде до нас.
-Учете, а? – попита ни той, сядайки до нас до тревата.
-Ти нямаш ли изпити? – запита го учудена, Каролайн.
-Разбира се, че имам. – потвърди той ухилен. – И мен ме мъчат толкова колкото и вас, даже и повече. Първата година е най-лесна.
-Нима? – попитах го невярвайки.
-Вярвай ми, най-лесна е, по-нагоре става още по-трудно. – обясни ми и Каролайн изпъшка раздразнено, като с Марк се засмяхме.
-Какво ще кажете довечера за едно купонче? – предложи той, а аз го изгледах учудена, но очите на Каролайн светнаха.
-Не мисля, че идеята е добра. – не се съгласих аз.
-О, хайде. – замоли се Марк. – Тъкмо ще си починете малко и ще се разсеете.
-Аз съм съгласна. – заяви ентусиазирана, Каролайн, а аз я изгледах на криво.
-Супер. – изрече радостен Марк. – Ще бъде в къщата на един мой приятел, намира се на две пресеки от тук, близко е. Сега ще ви запиша адреса. – каза той и взе един лист и химикал, а после го даде на Каролайн, след което се изправи. – Ще ви чакам, тогава. – викна той, като се отдалечи.
-Каролайн!? – викнах учудена и раздразнена.
-Какво? – попита ме с невинно изражение. – Наистина имаме нужда да се разсеем.
-Ами Кристиян и Антъни? – запитах я притеснено. Кристиян може да не се ядосваше толкова много, но гневът на Антъни бе опасен и не исках да го предизвиквам.
-Ще си починем малко от тях. – заяви ми, а аз я погледнах невярващо. – О, просто ще излезем по женски, от кога не сме го правили? Постоянно сме с тях. – обясни ми и се замислих за миг, осъзнавайки, че бе права. – Няма да вършим никакви глупости разбира се, просто ще се позабавляваме малко, както ние си знаем. – допълни и въздъхнах.
-Добре. – съгласих се и тя изписка радостно.
Антъни нямаше да разбере, че съм решила да отида на купон, с Каролайн се съгласихме да не им казваме. Събрахме си нещата от тревата и се запътихме към общежитията да се оправим. Взехме си по-един освежаващ душ и започнахме да се обличаме. Сложих си един черен панталон и светло син потник. Каролайн също облече бял панталон и бежов потник. Взех си черното си тънко яке и се изнизахме от стаята, излизайки на вън. Вечерта бе приятна, топла и не духаше никакъв вятър. С Каролайн вървяхме бавно към къщата на приятеля на Марк, бърборейки си весело. Когато стигнахме отворихме вратата, влизайки вътре, където имаше доста народ. Това ми напомни, за първият път в който влязох в къщата на Антъни. Кой би предположил, че така щяха да се развият нещата? Но за разлика от тогава, тук нямаше толкова много пиянски изпълнения.Поправихме си път из между тълпата, когато видяхме Марк, който ни махна, да отидем при него.
-Дойдохте все пак, радвам се. – викна ни той, заради силната музика. –Ела те. – подкани ни той и ме хвана за ръката задърпвайки ме. – Това са Летисия и Каролайн. – представи ни той на приятелите си. – Това е Шон, Майкъл, приятелката му, Ани, Тейлър и Кейси. – изреди всички и ги изгледах всички на бързо, като едва ли щях да запомня имената им толкова бързо. Всички ни махнаха за поздрав, както и ние.
Седнахме на един стол, като си взехме по едно питие. Каролайн не постоя дълго и отиде да танцува, а след малко и аз я последвах, заедно с приятелката на едно от момчетата. Беше наистина забавно, отдавна не се бях забавлявала така. Задъхана и изморена от танците, седнах на стола, взимайки си питието и изпих една голяма глътка от него, като малко ми загорча. Явно някой ми беше сипал, доста силен алкохол, който не знаех точно какъв е, но ставаше. Изведнъж Марк, ме хвана за ръката придърпвайки ме и започнахме да танцуваме. Чувствах се доста замаяна и леко ми се виеше свят. Уау! Нима съм се напила!?Вдигнах си раменете развеселено. Странно, все още май не бях си изпила и първата си чаша, а бях пияна, а може би пък и да беше втората или третата, не знаех и не помнех, което бе още по-странно, защото винаги помнех независимо, че съм се напила.Все още танцувахме, внезапно Марк ме хвана за ръката и ме задърпа на някъде, като се спряхме пред стълбите на вторият етаж. Май ми говореше нещо, но не можех да го чуя, сякаш бях на друга планета и внезапно усетих нещо мокро върху устните си и мириса на алкохол. Смътно осъзнавах, че той ме бе целунал, но нямах сили да се боря.

От името на Антъни:

Отворих вратата и с Кристиян влязохме вътре. За моя изненада свършихме работата доста бързо и се прибрахме по-рано от очакваното.Седнах на дивана уморен от дългият път. Кристиян ни наля по една чаша уиски и ми я даде, оставяйки я на масата, сядайки също на дивана. Как исках да видя Летисия! Исках когато се прибера, да я заваря вкъщи, както веднъж бе станало. Трябваше да я накарам да вземе да се премести тук. Определено щеше да е по-добре от колкото онази ужасна малка стая.
-Да отидем ли? – попита ме Кристиян, явно мислейки си за същото и се ухилих, изпивайки една глътка от уискито си. – Първо ще й се обадя. – извъртях очи учуден и поклатих глава. По-хубаво беше изненадата, но той явно предпочиташе да я предупреди. Кристиян държеше телефона вече няколко минути и усещах, че почваше да се изнервя, че тя не си го вдигаше. – Каролайн! – викна той, когато явно най-накрая тя е вдигнала. – Защо е толкова шумно? Къде си? – викаше, а аз го погледнах учуден. – Моля!? – възкликна изненадан и стана внезапно от дивана, а очите му бяха ядосани. – Къде е това? – викаше вече ужасно раздразнен, а аз се чудих какво му става. – Идвам веднага. – след което затвори телефона и ме погледна.
-Какво има? – попита любопитно с спокоен глас.
-Отишли са на някакъв купон. – обясни ми раздразнен, а аз го изгледах изненадан.
-И Летисия ли? –попитах невярвайки, че може да го е направила.
-Да. – потвърди и станах веднага, като взех ключовете и се изнизахме от къщата.
Отишла е на купон!? Без да ми каже? Как е посмяла? Внезапно побеснях.Подкарах колата доста бързо ядосан. Спрях колата рязко пред къщата, където ми каза, че са Кристиян и излязохме от колата, вървейки към входната врата. Трябваше хубаво да ми обясни, защо е отишла без да ми каже. Отворих мрачно вратата и влязохме вътре. Беше шумно и задимено, огледах се за Летисия, но не я виждах никъде и започвах все повече да се ядосвам и да се притеснявам. Кристиян ме хвана за ръката внезапно и ме подкани където бе видял Каролайн.
-Кристиян! –възкликна изненада тя, когато се приближихме. – Мислех, че ще се прибирате след два дни.
-Върнахме се по-рано. – отвърна й той. – Защо по дяволите сте дошли тук? – запита я ядосан, а аз вече не издържах.
-Къде е Летисия? – попитах я високо.
-Не знам. – отвърна ми и изражението и стана тревожно и притеснително. – Тъкмо я търсих, когато ми се обади, не мога да я намеря. – обясни, гледайки ни тревожно.
-Хайде, да я потърсим тогава. – подкани я Кристиян и аз започнах да обикалям.
Започвах все повече да се тревожа, защото не я виждах никъде. Вече нямаше и след от гнева ми, сега исках единствено да я намеря. По дяволите! Първо ще те прегърна и целуна, когато те намеря, а после ще набия и ще ти отчета голяма доза лекция, за това колко глупаво действаш, Летисия! Заканих се с мрачно изражение. Отправихме се към горните етажи, защото на първия я нямаше никъде. Не исках и да си помисля, какво може да се е случило. Притеснението ме заливаше все повече и повече. Отворихме вече почти всички врати, но нея я нямаше. Отворих и следващата врата и внезапно замръзнах и се вкамених като статуя. Не! Не, можеше да бъде! Това не беше реално! Разтърсих глава, но очите ми все още виждаха абсолютно същата картина. Не мога да повярвам! Причерня ми от ярост и гняв. Летисия беше гола на леглото, завита с чаршаф а онова копеле ме гледаше прав, вцепенен и притеснително. Дрехите й бяха разхвърляни на всякъде около пода.Не можеше да е истина! Не можеше да ми е изневерила! Откачих, хванах онова копеле и започнах да го удрям с всичка сила. Исках да го пребия от бой, да го убия. Той ме удари по лицето, корема, но не изпитвах нищо и продължавах го удрям на всякъде където ми попадне. Чувах някакви гласове да викат, но не обръщах внимание. Исках да го убия и щях да го убия за това, че се е осмелил да я докосне. По дяволите, за това, че я изчукал! Ударих го толкова силно по-лицето, че започна да кърви, но не ми пукаше. Продължавах да го удрям, докато някой не ме хвана силно за ръцете и ме издърпа, но се опитвах да се домогна отново до това копеле, който вече бе в несвят.
-Стига, Антъни, ще го убиеш. – викна разпознавайки гласът на брат ми, който се опитваше да ме удържи.
-Точно това искам. – изрекох, не разпознавайки собственият си глас от ярост и гняв. Ударих брат си, за да се опитам да се домогна отново до него. В момента само това имаше значение. Да го убия!
Кристиян отново ме хвана и се заборихме, опитвайки се да го махна, а той ме да възпре. Събори ме на земята, притискайки ме силно.
-Осъзнай се. – викна ми той задъхан. – Хайде, Антъни, моля те. – замоли ме отчаяно, а аз го погледнах, виждайки умолителното и съжалителното му лице. Какво съжаляваше ме ли? Заради тази кучка, която се осмели да ми изневери! Нямах нужда от ничие съжаление. Изблъсках го силно и той падна на земята, като аз се изправих и се запътих към вратата, но се спрях и се обърнах с безчувствено лице. Каролайн се опитваше да я свести, но тя бе в безсъзнание, виждайки лицето й, което бе бледо. Как можа? Как можа да ми го причиниш? Обърнах се и излязох от стаята, запътвайки се забързано към входната врата и излязох вънка, поемайки си жадно чист въздух.Заблъсках силно с ръце и крака по стената на къщата, не можейки да повярвам, че ми бе изневерила. А се правеше на невинна, наивна, казвайки ми, че ме обича. По дяволите! Не можех да проумея, не можех да го възприема, че го бе направила. Исках да убия и нея. Исках да я накарам да си плати скъпо. Проклета да е! Нали ме обичаше!? Никога не вярвай на жена! За втори път, за втори път ме предаваха. Но нейното бе просто уникално. Да я заваря в леглото с друг! Отново заблъсках силно по-стената от гняв и болка, болка, която ме разкъсваше ужасно от вътре.
Запалих колата бясно и за минута стигнах вкъщи. Отворих вратата затръшвайки я силно, взех бутилката сипвайки си уиски, което веднага го изпих на екс. Започнах да обикалям стаята нервно, с чаша в ръка. „Обичам те” бяха нейните думи, преди няколко седмици, „Начинът по-който ме целува, никой мъж не ме е карал да се чувствам по-този начин.”, отново бяха нейните думи, когато я подслушвах. Захвърлих чашата яростно по-стената, която се счупи на хиляди малки парченца. Думите й, споменът за това как я любех и картината, която видях преди няколко минути, ме изяждаха жив. Никога повече нямаше да я докосна. Никога повече нямаше да усетя устните й върху моите. Никога повече нямаше да я любя. Взех направо бутилката и започнах да пия от нея, надявайки се алкохолът да стопи болката и яростта, която изпитвах, надявайки се това да е било кошмар, никога да не се е случило и когато се събудя всичко да е както преди. Но, не беше. Не беше, тя ми бе изневерила. Изчукала се е с друг! Малка кучка! Ще си платиш, ще те накарам да си платиш скъпо. Никоя жена до сега не ми е изневерявала, а ти го направи. Дори и Ариана не ми е изневерявала, тя просто ми заяви, че ще се омъжи за друг, че не може повече да бъде с мен. А ти, Летисия, как посмя? Дадох ти всичко, което поиска, съгласих се на условията ти, накараме да се влюбя в теб и отново сгреших. Трябваше просто да те използвам, да те чукам, когато си поискам, защо ми трябваше да се съгласявам за нормална връзка? Защото те исках, а ти нямаше да се съгласиш за единия секс, малка кучка такава. Наивна глупачка!
Разкопчах ризата си, защото ми бе трудно да дишам. Взех бутилката в ръка и се запътих към кабинета си. Влязох и седнах на стола срещу бюрото, наливайки се с алкохол.Всичко ми бе объркано в главата, изпитвах гняв, ярост и болка, отчаяност. Исках единствено да забравя за всичко. Да забравя, че изобщо я бях срещнал. Не исках да я виждам никога повече, иначе не отговарях за действията си. Дано не посмее да се яви пред мен, иначе щях да я убия.Но по дяволите, как щях да я забравя? Как щях да я забравя, след като я желаех толкова силно? Проклета да си, Летисия! Скъпо ще си платиш за това предателство!

О,Господи! Простенах вътрешно от ужасната болка в главата ми, която имах чувството, че ще ми се пръсне. Чувствах се ужасно, като парцал. Изобщо не можех да се ориентирам. Очите ми ме боляха, всичко ме болеше. Изобщо не си спомнях какво бе станало. Отворих очите си, простенвайки и съзрях кафявите очи на Каролайн, които ме гледаха ужасно загрижени и се бе надвесила над мен.
-Какво е станало? – заговорих объркана, а гласът ми бе отмалял и дрезгав. Повдигнах се от леглото, съзирайки, че си бяхме в нашата си стая. – О, Каролайн, главата ми ще се пръсне от болка. – оплаках се, поставяйки си ръката върху челото си.
-Как се чувстваш? Добре ли си? – попита ме със загрижен тон, Каролайн, гледайки ме притеснително.
-Чувствам се ужасно. – отвърнах й, а тя ми подаде хапчета и чаша вода, които веднага изпих, надявайки се болката да отмине. – Какво стана? Нищо не си спомням. – отбелязах, мъчейки се да си спомня какво бе станало снощи, но си спомнях единствено как с нея и някакво друго момиче танцувахме и всичко останало ми бе като в мъгла. – Боже, за пръв път не си спомням нищо.
-Наистина ли не помниш? – попита ме учудена тя, гледайки ме все още загрижено и притеснено, а аз поклатих глава. – Лети, как можа да го направиш? – попита ме усещайки обвинителният й тон, а аз я погледнах объркано.
-Да направя, кое? -попитах я неразбирайки за какво говореше. Какво съм направила? Излагала ли съм се? О, не. Край, повече нямаше да пия!
-Не знам как да ти обясня. – започна тя, гледайки ме ужасно притеснително. – Нямаш си и на представа, какво се случи, никога до сега не бях виждала Антъни такъв. – изрече, а аз я погледнах озадачено.
-Антъни!? – възкликнах изненадана, а тя кимна. –Как така Антъни, той не беше ли в Вашингтон?
-Не, върнаха се снощи. – отвърна ми, а очите ми се ококориха. – Лети, ти…- започна заеквайки, а аз започвах много се дразня. По дяволите, беше много гадно, когато не помниш какво е станало, чувствах се ужасно объркана. – ти…ние те видяхме…беше в леглото с друг. – съобщи накрая, а аз я погледнах шокирана. Какво? Не. Тя се шегуваше и се засмях, като ме погледна още повече загрижена.
-Това не може да бъде. – отсякох, клатейки глава. – Не е вярно. Не може да съм била с друг, Каролайн. – отсякох твърдо, като станах от леглото, но се заклатушках. Боже, виеше ми се свят. – Моля те, не се шегувай така. – скарах й се поглеждайки я сериозно.
-Вярно е, Лети. – потвърди тя, идвайки до мен, като ме хвана да не падна. – Беше с Марк в леглото.
-Това не е вярно. –изписках вече ужасена. Не можеше да е вярно.Бе просто невъзможно и отказвах да го приема. – Моля те, престани да си правиш шеги с мен. Никога не бих била с Марк, защото не го харесвам. За бога! – викнах все още ужасена.
-Но е вярно. – отново каза тя, пускайки ме, а аз я изгледах озадачена и слисана. – Видяхме те, беше гола в леглото, а…Антъни също те видя. – прошепна накрая, а аз още повече се ужасих.
-Не! – отсякох твърдо, клатейки упорито глава.Не може да съм била с друг. Никога не бих била с друг, Антъни бе единствен за мен.
-Беше ужасно. – продължи Каролайн, а аз я гледах вцепенена. – Антъни откачи, за малко не уби Марк, Кристиян го възпря. Как можа Лети? Чак толкова много ли си била пияна? – попита не разбирайки.
Главата ми се завъртя и зрението ми се замъгли.Не можеше да е истина! Нищо не си спомнях. Как е възможно да съм била с него? Какво ми е направил? Антъни! Мили боже! Откачил е! Трябваше да го намеря, трябваше да говоря с него. Това не можеше да е истина.Залитнах оправяйки се към банята, а Каролайн дойде до мен, хващайки ме да не падна.
-Добре съм. – отвърнах й с премалял глас.
-Наистина съжалявам. – изрече, усещайки загрижеността й и болката й.
-Ще се оправя. – отвърнах й, напълно объркана от всичко, не можейки да се съвзема.
Влязох в банята събличайки се и се плъзнах под топлата вода. Бях ужасно неориентирана, не можейки да проумея нищо, не знаейки изобщо къде се намирах, какво ставаше. Не може да съм била с друг! Не може да съм му изневерила! Не го вярвах. Обичах само него и никой друг. Не желаех да бъда с никой друг, освен с него. Това бе някакъв кошмар, от който щях да се събудя съвсем скоро. Нищо от това не се бе случило, не може да се е случило. Сълзите ми почнаха да се стичат по лицето ми. Не, спри да плачеш. Няма за какво да плачеш, защото не съм му изневерила. Всичко щеше да се оправи. Щяхме да разберем какво е станало.
Излязох от банята, обличайки се, а Каролайн все още ме гледаше загрижено. Взех си чантата, след като си изсуших косата, а приятелката ми ме погледна учудено.
-Къде отиваш? – попита ме любопитно.
-Да намеря, Антъни. Трябва да говоря с него. – зарекох се, но тя ме погледна притеснително, от което вече започвах да се дразня много, сякаш бях някакъв инвалид, не можейки да правя нищо.
-Лети, може би е по-добре да изчакаш. – предложи ми тя, но не и обърнах внимание.
-Няма да чакам. – отсякох твърдо. – Нищо от това не се е случило, ще видите. – заканих се мрачно, но болката в гърдите ми, отказваше да си тръгне и все още ме свиваше сърцето.
Излязох от стаята и се насочих към изхода. Те грешаха! Не са видели правилно. Може би просто съм спяла в леглото, но не съм спала с Марк. Отказвах да го повярвам! Влязох в колата и подкарах към дома на Антъни. След минута паркирах пред дома му и излязох веднага, насочвайки се към входната вратата. Веднага влязох без да почукам и заварих в хола Кристиян, който ме погледна загрижено и притеснително. О, не и той ли!?
-;Лети, добре ли си? – попита ме той, като стана и дойде до мен.
-Добре съм. – излъгах и се огледах, но Антъни го нямаше. – Къде е Антъни?
-Лети, по –добре да не го виждаш в момента. – започна със загрижен тон. – Не е на себе си, изчакай няколко дена да се съвземе. – предложи, но отказах упорито.
-Не, трябва да го видя. – отсякох твърдо. – Сигурни ли сте, че сте видели правилно? – попитах го, а той ме погледна объркано. – Не може да съм спала с него, Кристиян. Не възможно е!
-Мисля, че е възможно, Лети. – отвърна ми той, а аз вече почнах да се ядосвам. – Всичките ти дрехи бяха на земята.
-Какво!? – възкликнах с висок тон невярвайки, това Каролайн не го спомена. – Не! – поклатих глава.
-Съжалявам, но наистина е по -добре да си вървиш. – отново ме помоли Кристиян.
-Не, трябва да говоря с него. Кажи ми, къде е? – помолих го, гледайки го умолително.
-В кабинета е… - отвърна ми най-накрая и веднага се запътих към стълбите. – Но не мисля, че идеята е добра. – викна ми той, но не му обърнах внимание.
Запътих се на горе и се спрях пред кабинета му. Наистина ли е вярно? И Кристиян и Каролайн потвърждаваха, че съм спала с него. За бога, поне да можех да си спомня! Отчаяността ме заля и почувствах страх, от това колко ли бесен може да е. Спомних си когато си помисли, че може да съм била с него, беше просто ужасен. Дали и той вярваше на всичко това? Каролайн каза, че за малко не го е убил, едва ли е било толкова зле. Поех си дълбоко въздух и почуках на вратата.
-Махай се! – чух гласът му, но бе просто неузнаваем, леден, покрит с гняв и болка, която усетих.
Отворих нерешително и страхливо вратата, като влязох и го видях седнал на стола срещу бюрото с разкопчана риза. Косата му бе ужасно разрошена, сякаш изобщо не бе спал. Погледа му се плъзна към мен, гледайки ме безчувствено, ледено. На бюрото имаше поне три бутилки празни. Мили боже, цяла нощ бе пил и сигурно изобщо не е спал.
-Как смееш да се появяваш пред очите ми? – заговори с леден тон, гледайки ме свирепо. Тръснах глава, опитвайки се да се съвзема от този Антъни, който не познавах.
-Антъни… - заговорих с тих глас, престъпвайки нерешително към него и уплашена.
-Наистина си глупачка, след като си тук. – гласът му бе подигравателен, смразяващ. – Изчезвай, ако не искаш да те убия. – заплаши ме, гледайки ме сериозно, сякаш наистина би го направил.
-Не би го направил. – поклатих глава, не вярвайки, че ще ме нарани.
-Не си прахосвай късмета. –предупреди ме, но отказвах да повярвам. Исках да отида до него, да го прегърна и да го накарам да се осъзнае, но не помръдвах от страх.
-Моля те, трябва да го погорим. – изрекох с тих глас, а той ме погледна с студени очи, които ме пронизаха. – Аз наистина…
-Какво ти? – викна, ставайки от стола, заклатушквайки се.- Заварих те гола с него! – викна толкова силно, че подскочих стреснато. – Хубаво ли се позабавлява с него, а? – попита с горчивина. – Добър ли е в леглото? Сега можеш да ни сравняваш, нали? – попита ме, гледайки ме без капка съчувственост. – Кой е по-добрият? Аз или той? Май съм аз, а? След като се връщаш при мен. – отбеляза с горчив тон и ме погледна подигравателно.
-Не си спомням. – викнах отчаяно, искайки поне малко да ме разбере и да спре да говори такива глупости. – Не си спомням нищо. – виках, гледайки го умолително в очите. – Не мога да повярвам, не разбирам как...
-Колко удобно. – викна и той с студен глас. – Извинявай на пих се, не съм знаела какво правя. Не помня. Вината не е моя. – изрече с насмешка всичко. – С това ли ще ми се оправдаваш? – викна, гледайки ме с свиреп поглед. – С изтърканите шибани реплики. – изрече, а аз вече не можех да възпра сълзите, които се стекоха по-лицето ми, гласът му тонът му.Никога не ми бе говорил по този начин, никога не ме бе гледал с такава омраза, от която ме караше да се плаша от него и да ме боли. – Не ми плачи. – викна побеснял и престъпи бързо към мен, хващайки ме грубо и силно и ме затисна до стената, като се ударих силно в нея. – Лъжливите ти сълзи, вече няма да ме трогнат. – изрече с омраза, която ме прониза дълбоко. – За какво дойде, а? – попита ме, а студените му очи ме гледаха безмилостно, карайки ме да се чувствам ужасно слаба. – Толкова ли си глупава, че да не осъзнаеш, че не искам повече да те виждам? – попита ме, а аз го погледнах невярващо. Ръцете му ме стискаха прекалено силно, но не можех да кажа и думичка, че ме боли. – Или дойде, за да те изчукам? Това ли искаш? – попита ме, а аз го погледнах ужасена. Затисна ръцете ми само с едната си ръка, а другата му се плъзна по-тялото ми и грубо натисна силно чувствителната ми част. Изскимтях от болка, стискайки очи, от които се стекоха още сълзи. Не, беше прекалено бесен, държеше се прекалено грубо, не му пукайки, че ме наранява. Миришеше ужасно много на алкохол, главата му се наведе засмуквайки и захапвайки грубо врата ми. Не можех да се измъкна от ръцете му, за това опитах с краката си да го ритна и се получи, като го ритнах в корема, но той не се отдръпна и ме погледна безчувствено. – Не искаш, а? Явно вече ти харесва повече онова копеле, така ли? – попита ме с вбесено изражение.
-Престани. – викнах отчаяна, гледайки го умолително. – Наистина не си спомням нищо. Той не означава нищо за мен. Моля те, обичам те. – изрекох искрено, но той ми се изсмя фалшиво.
-Следващата изтъркана реплика. – изръмжа ми вбесен. – Обичам те. – повтори подигравателно. – След като ме обичаш, как посмя да ми изневериш, а? – викна силно.- Отговори ми. – настоя заплашително.
-Не знам. – изплаках през сълзи вече. – Наистина не знам. Моля те, аз… - вече не знаех какво да кажа, той едва ли щеше да ми повярва, едва ли щеше да се трогне и от една моя дума. Наистина не бе на себе си в момента.
Внезапно ме пусна, като за миг видях болката в очите му, но веднага се превърна отново в безчувствения и студения Антъни.
-Махай се. – нареди ми с леден тон, а аз го погледнах озадачена.
-Искаш да кажеш, че… - започнах не смеейки да произнася думата, не смеейки изобщо да си го помисля.
-Искам да кажа, че всичко свърши между нас. – изрече викайки силно, гледайки ме безизразно, без никаква емоция. –Че късаме. – изсмя се подигравателно. – Никога не трябваше да те приемам за приятелка. Но всеки се учи от грешките си, нали? – попита ме гледайки ме презрително, а аз не можех да повярвам, не можех да го проумея, че всичко е свършило между нас. Не! Не исках. Не исках да го загубя. Но какво можех да направя? Да му се моля? В момента едва ли нещо щеше да го трогне. Обичах го, обичах го прекалено много. Не можеше ли…
-Моля те, прости ми. – изрекох тихо, а погледът ми бе вцепенен, не смеейки да се помръдна от мястото си, сякаш бях хванала корени тук. Чак сега вече почнах да осъзнавам всичко, да осъзная реалността, която отказвах да приема. Бях му изневерила! Аз бях виновна за всичко и той беше напълно прав да се държи с мен по-този начин, да ми е толкова бесен. Заслужавах си го. Заслужавах и много повече.
-Никога няма да ти простя! – изрече бавно, гледайки ме студено и усещах топлите сълзи по-лицето си, а болката в мен бе просто неописуема. – Махай се! Не искам да те виждам никога повече. Кракът ти да не е стъпил повече тук. От сега нататък се чукай, с който си искаш. – изрече презрително, взимайки бутилката и отпи голяма глътка, поставяйки я отново на масата.
-Не искам да съм с друг. – прошепнах тихо все още вцепенена. – Няма да бъда с друг, защото искам единствено теб. – проплаках тихо, а той ме погледна с омраза и презрение, сякаш бях нищожество от което искаше да се отърве възможно най-бързо.
Отдръпнах се от стената, а краката ми бяха омалели. Обърнах се и се запрепъвах към вратата, не можейки да осъзная. че повече нямаше да го видя, че всичко е свършило между нас, но знаех само, че трябваше да си вървя, че не можех повече да издържам да ме гледа по-този начин. Излязох от стаята вървейки бавно по коридора, той не бе казал нищо повече. Чух само далечен оглушителен трясък. Заслизах отново бавно по-стълбите, а Кристиян веднага дойде до мен, като ме видя. Не можех да разбера какво ми говореше, чувах гласът му като далечно ехо, просто продължих към входната врата, подминавайки го. Излязох на вън, но дори и чистият въздух не ми помогна да се съвзема. Аз бях виновна, не той. Глупачка, глупачка. Как е възможно да се напия толкова? Как е възможно да съм легнала с него, а дори и нищо не си спомнях от това. Никога повече нямаше да бъда с Антъни. Гордостта му бе голяма, едва ли някога щеше да ми прости. Спънах се в нещо и за малко щях да падна, но се хванах за оградата на някаква къща. Нямах сили да продължа да вървя. Свлякох се на земята, сядайки на тротоара, а сълзите ми не спираха да се стичат по-лицето ми. Закрих лицето си с ръце, свивайки се. Господи, не исках да го загубя! Той бе единственият мъж с който съм била. Единственият мъж на който се отдадох за пръв път, който желаех с цялото си сърце. Не го ли заслужавах? Нима не бях за него? Някоя друга ли бе предопределена за него? Не. Не вярвах в съдбата. Всеки сам определяше своята съдба. Какво щях да правя от сега нататък? Как щях да живея без него? Бях толкова много свикнала с него. Мислех, че ще бъдем винаги заедно, а сега всичко се разпадна и се разруши и то поя вина. Вина и грешка, която не можех да поправя. Можеше единствено той да ми прости, ако ме обичаше толкова силно, колко и аз него, но дори и да ме обичаше, едва ли щеше да ми прости. Познавах го, той не делеше нищо негово. Ясно ми бе заявил, че не иска да ме вижда с никакви момчета, а какво остава, след като ме завари в леглото с друг? Никога нямаше да ме докосне повече, винаги щеше да ме гледа по-този начин. Никога нямаше да ми прости. Загубих го. Загубих го завинаги!