Love Without Borders

Бях се облегнала на седалката, като вече ми бе омръзнало да разглеждам лаптопа си. Вече го правех от три часа и наистина се отегчих. Прибрах лаптопа си в чантата и обърнах главата си, гледайки към малкото прозорче. Едва ли оставаше много време, докато кацнем в Вашингтон. Би трябвало вече да приближаваме. Нямах търпение най-накрая да пристигна и да се прибера вкъщи. Да видя баща си и сестра си Сара. Цялото лято прекарах в Лондон при леля си, която наистина обичах, но прекалено много бъбреше и не спираше да ме разпитва и да върви подире ми. Чичо ми пък, изобщо не се вясваше вкъщи, а постоянно бе на работа.Но определено в Лондон си изкарах много хубаво и не се оплаквам. Лятната ми ваканция бе добра, колкото и миналата година. Сара не знайно защо не пожела обаче този път да дойде с мен и си остана вкъщи, под претекс, че имала да учи още за университета, в който предстоеше и аз да уча. Не й повярвах, знаех, че причината бе друга и щях да разбера, защо се отказа от пътуването.
Най-накрая оповестиха, че кацаме и сърцето ми приятно подскочи развълнувано. Излязох от самолета, а след това си взех багажа и след това се за огледах за някой близък роднина, който е дошъл да ме посрещне. Изражението ми се намръщи, когато зърнах иконома ни гн. Бекър.
-Добре дошли гце. Лабине. – поздрави ме той, като ми се усмихна мило и му се усмихнах в отговор.
-Здравей те.- поздравих го и той после взе багажа ми и се запътихме към изхода на летището.
Прибра багажа ми в колата, като после влязох и той подкара към дома ми. Защо Сара не дойде да ме посрещне? Ах тази малка гадина! Сара бе само с една година по-голяма от мен. Аз бях най-малката, но не си личеше, кой знае колко. Докато караше колата, телефона ми звъна и го изкарах от джоба на якето си, виждайки, че е Кевин, най-добрият ми приятел.
-Кой отново е в Вашинготн?- запита ме той с шеговит глас, когато вдигнах и се изкикотих весело.
-Аз.- отвърнах му усмихнато, като се загледах в прозореца на колата.- Как си?
-Ще разбереш, когато се видим.- отвърна ми и се засмях весело.
-И, кога ще е?- запитах го с голям интерес.
-Още тази вечер, ако искаш? Ще се обадя и на другите, какво ще кажеш направо да се съберем в апартамента ми?- запита ентусиазиран.
-Става.- кимнах, съгласявайки се. – Тогава ще се видим по-късно Кев, до после.- обещах му и след това затворих телефона.
С Кевин се познавахме от гимназията и бе най-добрият ми приятел. С него никога не съм имала нищо, освен добро приятелство. След половин час най-накрая паркирахме пред вкъщи и веднага излязох от колата. Къщата ни бе голяма, цялата боядиса в прекрасно бял цвят, от вън имаше хубав фонтан и прилично, добре поддържана зелена алея. Отворих входната врата и влязох вътре, отивайки първо в големия хол, но нямаше никого.
-Гце, върнали сте се! – възкликна една прислужниците и й кимнах усмихнато.
-Сестра ми тук ли е?- запитах я с интерес.
-Да, горе е в стаята си. – отвърна ми веднага.- Радвам се, че сте отново тук.
-Благодаря ти.- изрекох й, като се запътих към стълбите.
-Искате ли да ви донеса нещо? Може би сте гладна, от целия този път.- викна ми прислужницата.
-Не, благодаря.- викнах й в отговор и из качих бързо стълбите.
Спрях се пред вратата на Сара, като тъкмо щях да я отворя направо, но дочух гласът й отвътре. Имаше ли и някой друг вътре с нея?
-Не, вече ти казах.- чух веселият й глас.- Престани, сестра ми си едва днес и аз искам много да се видим, но нека този ден да ми е само за нея.- повдигнах веждите си изненадано, чудейки се с кого ли говореше.- Ще се видим утре.- обеща на някого тя, като вече отворих съвсем тихо вратата и я видях, как бе легнала на леглото и говореше с някого по телефона.- Ама, че си идиот.- изкикоти се тя весело. О, значи говореше с мъж! Малка мръсница! Приближих се бавно до нея с тихи стъпки, като все още не ме бе забелязала. След това изведнъж я сръгах с ръцете си и веднага се отдръпнах.- Господи! – викна тя уплашена, като изтърва телефона си и се извърна, гледайки ме изненадана, а аз се засмях весело.
-С кого говориш?- запитах я веднага, като все още се смеех.- Кой е той? – попитах и след това отидох да взема телефона, като и тя се пресегна за него.
-Не, да не си посмяла.- викна ми ужасена, опитвайки се да ме спре.
-Ало? Кой е на телефона?- запитах, като сложих телефона до ухото си, но преди да чуя нещо, тя веднага го взе от мен.
-Съжалявам, сестра ми пристигна. Ще ти се обадя после.- заяви му забързано и след това затвори телефона.- Не прави така.- скара ми се намръщена.- И недей да ми вдигаш телефона, като дори и не знаеш кой е на другата линия.
-Със сигурност знам, че е някакъв мъж.- отвърнах й веднага.- И по разговора, който чух, явно си близка с него, така че не мисля, че ще ти се разсърди, когато му обясниш. – казах й мило, а тя ми се нацупи, но после се усмихна.
-Кога пристигна?- запита ме, сядайки на леглото, а аз седнах до нея.
-Преди малко. Защо не дойде да ме посрещнеш?- запитах я намръщена, а тя се засмя.
-Предпочитах да те изчакам тук.- отвърна ми усмихнато. Сара беше много красива. Изглеждаше с къдрава руса коса, дълга до раменете й. Очите й бяха тъмно кафяви, с леко жълт оттенък, като ги погледнеш на светлина. Беше слаба, с тънка талия, красиви дълги крака и хубави стегнати гърди. Общо взето жената мечта за всеки един мъж. Тя беше на двадесет и една години, а аз на двадесет. Както споменах, беше само с една година по-голяма от мен.
-Къде е татко?- запитах я с интерес. Майка ни беше починала в злополука преди пет години. Баща ни дълго време не можеше да се съвземе от смъртта й, но положи усилия заради нас двете.
-Най-вероятно на работа, къде може да е.- изрече тя намръщено.
-Записа ли ме вече в университета?- попитах я усмихната.
-Разбира се.- отвърна ми веднага, като стана от леглото.- Започваме след една седмица. – информираме и кимнах.
-Кевин ми се обади, може довечера да се съберем, ще дойдеш ли?- попитах я.
-Естествено.- съгласи се усмихната.
-Та не ми каза нищо за разговора?- подканих я вече нетърпелива да разбера, а тя въздъхна.
-Приятел ми е.- отвърна толкова тихо, че едва я чух и примигнах към нея слисана.
-Какво?- запитах, гледайки я изумена.- От кога? Къде се запознахте?- започнах да я разпитам.
-Ама и ти си една, Джейн.- скара ми се, но се усмихна. – Да отидем да хапнем, сигурно си гладна и тогава ще ти разкажа всичко.- предложи и веднага станах от леглото, а после излязохме от стаята и се запътихме към трапезарията, където се хранихме.
Прислужниците веднага ни сервираха и изпих глътка от горещия си шоколад. Погледнах към сестра си любопитно и тя забеляза погледа ми, като въздъхна.
-Казва се Кристофър.- започна да ми обяснява.- Запознахме се преди няколко месеца в университета, съвсем случайно. Наистина е страхотен.- заключи тя, като очите й светнаха, а аз се намръщих.
-Значи затова не пожела да дойдеш с мен в Лондон, заради мъж.- отбелязах мрачно и тя ме погледна виновно.
-Не ми се сърди.- помоли ме с невинно лице.- Но, ако бях заминала, едва ли после щеше да стане нещо, а не исках да загубя връзката си с него. Наистина е невероятен, ще те запозная с него. Може да го поканя да дойде довечера, какво ще кажеш?- запита ентусиазирана.
-Добре, покани го. Наистина искам да се запозная с тоя Кристофър и да го преценя дали става за теб.- изрекох, а тя ми се намръщи, като аз взех един пържен картоф и го сложих в устата си.
-Ще ти хареса, сигурна съм.- отбеляза прекалено сигурна. – От добро семейство е, така че и татко ще го хареса.
-За татко никога не е било важно дали мъжът ще има пари или не, знаеш го. Важното е да е добър, с добро сърце, работлив и да те обича истински най-вече.- отвърнах й, понеже майка ни бе от бедно семейство, когато са се запознали, но това не го е спрял да се ожени за нея.
-Знам много добре.- отвърна ми тя. – Но, какво по-хубаво, ако има всичките тези черти и в същото време да е богат.- отбеляза, като се изкикоти весело. – Тези мъже са малко вече. – допълни след малко. – В днешно време богашките момчета са толкова разглезени, лиглъовци, арогантни и безмозъчни. – заключи и се засмях весело. Да, така беше. В същност изобщо не биваше да се смея, положението бе трагично, но какво да се прави.
Хапнахме, а после се оправихме за вечерта, като аз отидох в стаята си. Беше голяма, красива и луксозна. Не ни липсваха пари, напротив. Баща ни бе уважаван адвокат, много добър и печелеше почти всяко едно дело. Косата ми бе светло кафява, дълга и леко начупена, като сега я изправих с пресата. Очите ми бяха тъмно сини, а тялото ми слабо. Не бях кой знае какво. Сара бе много по-красива от мен. Лицето ми бе малко бяло и това много го мразех, защото ми даваше безличен вид, затова често си слагах фондъотен. Сложих една бяло черна пола, бежов потник и взех тънкото си бяло яке,като вече бях готова и се запътих надолу, като влязох в хола и видях баща си. Отидох при него, както бе с гръб към мен и го прегърнах, целувайки едната му буза.
-Хей.- поздравих го, а той се усмихна и се обърна да ме види.
-Пристигна ли, малката ми? Как беше в Лондон?- запита ме той с интерес, като ме огледа, да види да ли съм се променила. Той беше с светло кафява коса, почти побеляла и носеше очила. Раменете му бяха широки, но и бе и слаб.
-Беше много добре.- отвърнах му усмихнато.
-Ще излизаш ли?- запита ме, виждайки променените ми дрехи.
-Да, със Сара ще ходим при Кевин.- отвърнах му.
-Добре, забавлявайте се.- пожелани, като се усмихна леко.
-Здравей, татко.- обади се Сара, като дойде при нас. Тя си беше сложила тъмночервена рокля и бе облякла черно яке.
-Здравей, мила.- поздрави я също той.- Не е ли прекалено къса тази рокля?- запита я, като се намръщи на облеклото й.
-Не, татко.- отвърна му, поклащайки глава.- Някои момичета, слагат и много по-къси от моите, така че съм прилично облечена.- обясни му.
-Пази боже! – възкликна възмутен и Сара се засмя.
-Ще се приберем късно, не ни чакай.- изрече му тя.
-Да се пазите и да се грижиш за сестра си.- заръча й той.
-Разбира се.- каза му, като дойде и ме хвана за ръката.
-Не съм вече малка.- възнегодувах аз, а тя се засмя.
Излязохме от вкъщи и после се качихме в колата на Сара, като тя подкара към сградата, където живееше Кевин. След половин час пристигнахме, като паркира колата и после се запътихме към апартамента му. Позвъняхме и веднага ни отвориха, появявайки се Кевин, ухилен до уши.
-Тъкмо на време.- проговори той.- Влизайте.- подкани, като преди да мина ме прегърна.- Добре дошла отново.- намигна ми той.Кевин изглеждаше със светло кестенява коса, широки рамене и мускулесто тяло, но не прекалено. Очите му бяха тъмно кафяви.
-И аз се радвам да те видя.- усмихнах му се, като влязохме вътре, а другите ни приятели вече бяха дошли. Шон ми махна, който бе приятел на Кевин. До не го бе приятелката му Маги, срамежливо момиче, не приказваше много. Кейси седеше пред компютъра, явно пак щеше да е тази вечер диджея. Той принципно си беше диджей и работеше нощем по клубовете, пускайки готина музика. Работата му бе страхотна, де да имах и аз такава готина работа. Никол една наша приятелка седеше на дивана и пиеше от чашата си. Принципно с тази групичка се събирахме редовно.
-Какво искате да пиете?- запита ни високо Кевин, заради силната музика, която бе пуснал Кейси. Той изглеждаше с дълга тъмно кафява коса, която си я връзваше отзад на опашка и обичаше да има брада.
-Вино.- отвърнах ме му едновременно със Сара и той ни сипа в две чаши.
-Хей, какво става?- запита ни, Кейси обръщайки се към нас, както си стоеше на люлеещия се стол.
-Бива, намали малко музиката, не можем да се чуваме.- каза му Сара.- Знам, че си свикнал с такава силна дандания, но не и ние.- отбеляза след малко, а Кейси й се намръщи, като намали малко.
-Така по-добре ли е мис?- запита я саркастично той.
-Много добре.- отвърна му Сара, като го потупа по рамото, а след това се отдалечи и отиде да седне на един от фотьойлите.
-Как си Джейн?- запита ме, Кейси, оглеждайки ме.
-Добре съм, днес се върнах.- информирах го и той ми се усмихна. – На работа ли си довечера?
-Да, както винаги. Нощният живот ме зове. Май се превърнах във вампир. Спя през деня, вечерта излизам.- отбеляза той, като се засмя и също се засмях.
-Блазе ти.- изрекох, а той ми се усмихна.
Запътих се към кухнята, където беше Кевин и приготвяше по малко сандвичи.
-Хей.- обади се той, като ме видя.
-Да ти помогна ли?- запитах го и той кимна.
-Нарежи само кашкавала.- заръча ми и се заех с него.
-Знаеш ли, че Сара си има приятел?- запитах го внезапно, а той извърна главата си към мен леко слисан
-Аха, да знам.- отвърна ми, като явно не бе много ентусиазиран от тази новина.
-Виждал ли си го? Добре ли изглежда?- запитах го, докато режех кашкавала, а той ги слагаше в малката печка.
-Не знам.- отвърна ми незаинтересован.- Ако ми говориш за външност, да, добре изглежда. – обясни ми.- Но е малко странен.- допълни след малко.- Сама ще си прецениш, когато го видиш.
Направихме сандвичите и след това се върнахме при другите, като поставихме храната на масата. Сара я нямаше за моя изненада и се огледах, виждайки я леко в дъното, като се натискаше с някакъв мъж.
-Това е той.- информираме, Кевин на слисания ми поглед. Извърнах главата си към него с намръщено изражение. Другите явно не ги забелязваха. Извърнах отново погледа си към сестра си и новият й приятел. Той изглеждаше с черна къса коса. Тялото му, доколкото можех да видя бе мускулесто и бе обгърнал ръцете си около кръста на Сара. Намръщих се още повече.
Най-накрая се отдръпнаха един от друг, а после Сара срещна погледа ми и ми се усмихна, като хвана за ръката приятеля си и дойдоха до мен и Кевин.
-Това е Кристофър, а това е сестра ми, Джейн.- представи ни един на друг. Кристофър ми се усмихна лъчезарно. Очите му бяха тъмно кафяви. Беше облечен с черен панталон, сива риза и черно сако.
-Много ми е приятно да се запознаем. Сара ми е говорила много за теб.- проговори той с любезен глас, като подаде ръката си и я приех, здрависвайки се леко.
-И на мен ми е приятно.- отвърнах му, усмихвайки се леко, като отдръпнах ръката си от неговата. Очите му ме оглеждаха, от което ми стана неприятно и се обърнах към Кевин, като седнахме на дивана и изпих глътка от виното си. После всички се разприказваха за веществени неща, като пиехме и си говорихме.

С Кевин си приказвахме за университета. Той също щеше да учи с мен, но само че в друга специалност. Шон развеселяваше приятелката си, Сара и Кристофър, които му се смееха на физиономиите, които правеше. Кристофър изглеждаше по мил, когато се усмихнеше. Не го познавах все още толкова добре, но си личеше че харесваше сестра ми, постоянно държеше ръката й в своята. Накрая вече бе станало много късно и със Сара решихме да си ходим.
-Ще ти се обадя утре за кафе.- изрекох на Кевин, който ми кимна.
-Добре, ще се видим утре и да карате внимателно.- заръча ни той.
-Не се тревожи аз ще ги закарам, все пак не съм пил.- намигна му Кристофър и след това се изнизахме надолу.
Качихме се в колата му, като сестра ми седна отпред, а аз отзад и Кристофър подкара към вкъщи. Беше пуснал музика, но след малко я намали.
-Вълнуваш ли се предстоящата година?- запита ме внезапно Кристофър и погледнах към него, като усетих, че явно искаше да завържи разговор с мен или може би самата Сара го е накарала.
-Да. – отвърнах му.- А, ти учиш ли?- запитах го и чух смехът му.
-Не.- отвърна ми, като си гледаше в пътя.- Занимавам се с бизнес сделки.
-Кристофър е завършил миналата година.- обади се сестра ми, като ме информира. Това какво значеше? С колко години е по-голям от нея?
-Четири години ни е разликата.- отвърна, Кристофър, явно досещайки се за какво мислех.
-И, как се запознахте?- запитах го любопитно и видях усмивката му в малкото огледало.
-Трябваше да ходя до университета да си оправя едни документи и със Сара се засякохме, когато тя те записваше.- обясни ми. Охо! Значи аз бях поводът за запознанството им!
-После го срещнах още веднъж, съвсем случайно на улицата и той поиска номера ми.- изкикоти се весело Сара.
-Ти никога нямаше да поискаш моя.- отбеляза той, докато караше.
-Да, защото съм жена.- отвърна му тя и той се засмя.
-Е, пристигнахме.- оповести Кристофър, когато паркира колата пред вкъщи.- Беше ми много приятно, че се запознахме, Джейн.- заяви ми той и кимнах.
-Да и на мен също.- казах му, усмихвайки се леко и излязох от колата, като Сара остана за малко.
Влязох вкъщи, като веднага отидох в стаята си и легнах на леглото уморено, заглеждайки се в тавана. След няколко минути вратата ми се отвори и видях, как влезе Сара, като дойде до мен и седна на леглото.
-Е, какво мислиш за него?- запита ме нетърпеливо да узнае мнението ми.
-Не знам.- отвърнах й свивайки раменете си.- Не го познавам толкова добре, че да дам веднага мнение. Но мисля, че изглежда свестен.- отвърнах й, и очите й засияха.
-Наистина е свестен.- потвърди тя и се захилих. Разбира се, че щеше да го каже, след като бе луднала по него. – Добър е, обсипваме с внимание, какво повече да искам от него?
-А, обича ли те?- запитах я и намръщи изражението си.
-От къде да знам.Не ходим от толкова дълго време, че да ми се обяснява в любов и аз не съм му казвала, че го обичам. Харесваме се, това е важното. Пък после времето ще покаже, какви са му чувствата.- обясни ми и кимнах.
-Уморена съм и ми се спи. – заявих й и тя се намуси.
-Гониш ли ме?- запита сърдито и се изкикотих.- Каква мила сестра си имам! На мен пък не ми се спи.
-О, не се дръж, като голямо бебе.- казах й и тя се засмя.- Хайде, отивай да сънуваш любимият си Кристофър.- подканих я и тя се изкикоти, като стана от леглото.
-Лека нощ.- пожела ми, като загаси лампата и излезе от стаята, затваряйки тихо вратата.
Пуснах нощната си лампа, като станах от леглото и се съблякох, а после сложих любимата си бяла нощница.и след това се мушнах под топлите завивки и заспах.
Сънувах, как бях на един остров, може би на Карибите. Слънцето бе много силно и се бях излегнала на плажа, като усетих някаква топла и приятна ръка да се плъзга по тялото ми. Обърнах се, но не можах да видя лицето му. Той продължаваше да слага крем по тялото ми, плъзгайки ръката си много бавно. Отпуснах се и направо легнах на пясъка, оставяйки се на приятната му ръка да ме гали, минавайки по корема, стигайки до…
-Гце! – дочух някакъв женски глас. Жена ли беше? Не беше мъж! – Гце, време е да ставате! – слънцето изчезна, плажът си отиде, както и мъжа и на негово място дойде одеялото ми. Измърморих раздразнено.- Гце, трябва да ставате. – опитваше се да ме събуди, една от прислугите.
-Добре, добре.- измърморих вече ужасно раздразнена, като захлупих възглавницата върху лицето си.
-Седем часа е.- информира ме момичето и изстенах вътрешно, махайки възглавницата и се изправих в седнало положение.
-Вече съм будна, върви си.- подканих я и тя ми се извини, като излезе от стаята ми.
Станах от леглото и директно отидох в банята, махайки дрехите си и пуснах топлата вода да се стича по тялото ми. Ама, че сън! Принципно не сънувам такива неща. Или поне да имаше кой да сънувам, но нямам. Принципно не ми вървеше много с мъжете. Или искаха само секс, а аз не исках, или пък, когато се запознаеха със сестра ми, харесваха нея. Не, че тя имаше някаква вина, дори не им обръщаше внимание, когато я запознаех с някой мой приятел. Имахме си правила, щом си харесаме някой мъж, значи е за мен или за нея и никоя не се бъркаше. Но просто тя бе по-красива от мен, по-умна, по-забавна. Със всичко ме превъзхождаше. Може би понякога ревнувах, което бе много глупаво, но си я обичах въпреки всичко и си помагахме за всичко.
Спрях водата, като се загърнах с бялата хавлия и излязох от банята, почвайки да си суша косата. После се гримирах леко, а след това облякох тънки светли дънки и една бежова тънка блуза. Слязох долу в трапезарията, където вече бяха баща ми и Сара.
-Добро утро.- поздравих ги и те ми кимнаха в отговор, сядайки до сестра си и веднага взех палачинката и я намазах с шоколад.
-Леля ви, Карлота ми се обади.- заяви внезапно баща ни и двете със Сара го погледнахме.- Тъжно й е, че отдавна не сте ходили да я видите. – леля Карлота беше сестра на мама и живееше в един от бедните квартали. Татко беше предложил хиляди пъти да ги изнесе от там, но те му отказаха и си останаха там.
-Ще отидем днес или утре.- обеща му, Сара и той кимна.
-Аз трябва да вървя на работа.- оповести след малко, като стана от масата.- Ще се видим по късно, момичета.- обеща той като дойде и целуна и двете ни леко по косата и след това излезе.
-Какво ще правиш днес?- запита ме, Сара, като си пиеше кафето, а аз вече закусих и също взех кафето си.
-Не знам.- отвърнах й, свивайки раменете си.- Ще се видя с Кевин.
-Искаш ли довечера да вечеряме тримата с Кристофър в един ресторант?- предложи ми и я изгледах учудено.
-Искаш да ви светя ли?- запитах я намръщено, а тя се засмя.
-Не, глупаче.- отвърна ми, поклащайки глава.- Просто искам, наистина с Кристофър да се разбирате. Той те хареса.- оповести ми и повдигнах веждите си изненадано.
-Изпрати му благодарностите ми, затова че ме е харесал.- предложих саркастично, а тя ми се намуси.
-Не бъди своенравна.- скара ми се и се намръщих.- Ще вечеря ме в един много хубав ресторант. В седем да си вкъщи.- нареди ми, като стана от масата и ме остави сама. Не знам защо, но се издразних много. Първо затова, че уж ме е харесал, а после затова, че ми нарежда. Зачудих се дали да пропусна тази вечеря и да не се прибера вкъщи. Но пък щеше да ми се разсърди много, че съм постъпила така.
До изпих кафето си сама, а след това излязох от вкъщи и отидох в апартамента на Кевин. Позвънях на звънеца и той веднага ми отвори, като бе само по едни боксерки, а косата му бе разрошена.
-Още ли не си станал?- запитах го, като ми идеше да се разсмея на гледката.
-Шон и Меги останаха до по-късно.- отвърна ми намръщено и влязох вътре, като той затвори вратата. – Ще ми направиш ли закуска, докато се изкъпя?- помоли ме и кимнах, запътвайки се към кухнята.
Направих му по три сандвича със шунка и кафе за двамата, като направо оправих масата на терасата, понеже бе топъл и хубав деня. Кевин дойде вече облечен по черен потник и къси тъмни дънки, сядайки срещу мен на масата и изкара лаптопа си, лапайки на бързо един сандвич. Кевин се беше изнесъл от родителите си, когато стана на деветнадесет, вече искайки да живее самостоятелно. Не искаше да води приятелките в дома на родителите си. В момента бе сам, последната му връзка не изтърпя особен напредък и се разделиха.
-Виж.- подкани ме и извъртя лаптопа си към моята страна, като видях някаква жена с тъмно червена коса, слабо тяло и имаше обица на ухото си.- Готина е, а?- запита ме и се захилих, поклащайки глава. Понякога се запознаваше с жените от интернет, което аз не одобрявах. Можеше да попаднеш, на кой знае какъв индивид.
-Покани ли я на среща вече?- запитах го с интерес, пиейки от второто си кафе за днес.
-Да.- потвърди ми, като пишеше по клавиатурата.- Ще се видим утре вечер.- информираме и се засмях.
-Късмет.- пожелах му и той ми се ухили, като спря да пише и затвори лаптопа си, оставяйки го настрана, взимайки кафето си и запали една цигара.
-А при теб, няма ли някой нов на хоризонта?- запита ме и поклатих глава.- Виж колко бързо действа милата ти сестричка. – отбеляза, като се ухили.
-Какво мислиш за него, ама честно?- попитах го и той ме погледна сериозно.
-Не знам, казах ти вече. Изглежда ми малко странен, но пък иначе изглежда и свестен. Не пие, когато трябва да кара кола. Не откъсва очите си от Сара. – започна да обяснява.- Събирали сме се само три пъти с него.- информира ме и кимнах.
-Довечера иска да вечерям с него.- оповестих му и той се захили.
-Само двамата ли?- запита, заливайки се от смях, а аз се намръщих.
-Не, идиот такъв. Със Сара разбира се.- обясних му, но той продължаваше да се смее и ми идеше да му захвърля нещо по главата, но нямаше какво.
-Е, приятна вечеря тогава.- пожела ми, като вече спря да се хили, а аз се нацупих.
Изпихме си кафето, а после малко се разходихме из един от центровете, като аз си купих и няколко блузи, а той мрънкаше, понеже не обичаше да пазарува и мразеше да ме чака, докато аз пробвам нещо. Мъжът си е мъж, въздъхнах си. После се прибрах вкъщи, оставайки на страна покупките си. Може би щях да облека от новите си дрехи за довечера. Макар че за какво да се глася? Накъдрих косата си леко, слагайки и малко пяна и си сложих лек грим. Не обичах тежките гримове, слагах съвсем леки. После облякох новата си бяло черна блуза с деколте и черната си пола, слагайки едни бели обувки на токчета. Взех едно от черните си якета, чантата си и излязох от стаята, отивайки до стаята на сестра ми, като почуках.
-Влизай.- подкани ме тя и отворих вратата, а след това я затворих отново, като я видях да си изправя косата.- Почти съм готова.- информира ме и кимнах, сядайки на един от фотьойлите. Тя изключи пресата си, а след това облече червеното си яке и обу бежовите си обувки. – Да вървим, Кристофър вече може да ни чака отвън.- подкани ме и се намръщих.
Излязохме от вкъщи, излизайки вън и наистина Кристофър вече ни чакаше, подпрял се до колата си, която бе бяла и много хубава. Не им знаех марките, така че не можех да кажа каква марка бе тя.
-Добър вечер.- проговори той любезно.- И двете изглеждате невероятно.- похвали ни и Сара се изкикоти, като той изкара от ръката си по две червени рози и подаде и на двете ни по една. Е, беше кавалер. В това не можех да отричам!
-Благодаря.- отвърнах му мило и той ми се усмихна, а Сара го целуна бързо по устните му.
След това се качихме в колата и той подкара към ресторанта, като след няколко минути паркира на паркинга и влязохме вътре, като бе запазил маса. Седнах срещу него, като поръча от най-хубавото бяло вино. Беше прекалено съвършен! Казах си мислено.
-Разбрах, че беше в Лондон за лятото.- проговори той и кимнах.- Как е там? Градът е много хубав.
-Да, наистина е хубав.- съгласих се. – Трябваше и Сара да дойде с мен, но..- започнах, но млъкнах не искайки да го обвинявам, а тя ми се намръщи.
-Предпочетох тази година да не ходя никъде.- отвърна му мило Сара, като той я погледна изненадано, явно не знаейки, че и тя трябваше да идва.
-Имам пътуване до Венеция. Ходили ли сте там?- запита ни и двете поклатихме глава.- Може тогава да отидем за коледните празници, тогава градът е много красив.
-Чудесно. Наистина ще е много хубаво.- съгласи се веднага Сара и той й се усмихна мило.
Взех вилицата, отхапвайки от салата си, като внезапно ме побиха някакви неприятни тръпки и повдигнах глава объркана, срещайки студеният поглед на един непознат мъж, който гледаше към нашата маса. Погледът му бе невероятно хладен и мрачен. Изглеждаше с тъмно кафява коса, невероятни зелени очи и може би бяха светли, но заради мрачното му изражение, изглеждаха тъмни. Беше облечен с тъмно сива риза, като бе оставил две разкопчани копчета отгоре. Тялото му бе мускулесто и бе със широки рамене. Но, защо гледаше толкова мрачно към нашата маса?
-Джейн!- повика ме сестра ми и извърнах погледа си от мрачния непознат и погледнах към нея.
-Какво?- запитах объркана, а тя ми се намръщи.
-Кристофър те питаше, какво ще искаш като основно ястие?- запита ме тя и сега забелязах,че сервитьора бе до нас, а Кристофър ме гледаше с очакване.
-Ами…-започнах заеквайки, чудейки се.- Пържени картофи и печено пиле с пилешки сос от гъби.- заявих на сервитьора и той си записа.
-Хубаво е, че имаш апетит.- отбеляза, Кристофър и му кимнах леко.
-Така е.- отвърнах му, съгласявайки се, а той ми се усмихна, като извърнах погледа си, понеже непознатият мъж ми бе събудил любопитството, но той вече не гледаше към нас, а говореше нещо на друг мъж, който бе с него. Изглеждаше много хубав, поне отдалече. Ама, какво ми става? Извърнах отново погледа си, въздъхвайки и се заех, като си до изядох салата. Сара и Кристофър говореха нещо за университета, а на мен ми бе скучно. Защо по дяволите, искаше да дойда с нея? Нито го харесвах кой знае колко приятеля й, нито пък не го харесвах. Внезапно Кристофър повдигна глава с мрачно изражение и проследих погледа му, като непознатият мъж, който бях наблюдавала, сега бе до нас и го погледнах изненадано.
-Господин Дорийн, каква изненада! – обади се пръв Кристофър, като му се усмихна, но забелязах, че не бе приятелска усмивка, напротив.
-Не по малка изненада за мен, да ви видя тук гн. Мелвин.- обади се мъжът с твърд тон, опитвайки се да е любезен, но май не му се получаваше много.
-Разбирам, че ви е неприятно, но не съм виновен, че имаме еднакви вкусове за ресторанти.- отвърна му, Кристофър, като усещах, че и двамата се правеха на любезни, но всъщност май не се харесваха особено. Сара гледаше объркано към непознатият мъж.
-Вие да имате еднакъв вкус с моя, не мисля.- не се съгласи мъжът.- Просто обичате да крадете вкусовите на хората.- обясни му любезно, а Кристофър се подсмихна.
-Дайте да не вдигаме скандали, все пак сме на обществено място.- отбеляза, Кристофър.- А и ще бъде неприятно за дамите ми.
-Какво по хубаво от това, да разберат всъщност какъв сте?- запита го той с подигравателна усмивка, а любезността на Кристофър изчезна и изражението му стана мрачно.
-Ако не се оттеглите, ще повикам охраната.- заплаши го, Кристофър, а мъжът се разсмя.
-Хайде, направете го. Ресторанта е мой, по-скоро вас ще изгонят.- изрече, през смях той.
-Кой по дяволите сте вие?- запита вече, Сара, гледайки го с мрачно изражение.
-Виктор Дорийн гце. Приятно ми е.- представи й се той любезно и й се усмихна.
-А на мен не ми е приятно.- отвърна му за моя изненада, Сара.- Разваляте вечерта ни. За това бих те ли бил така добър, да ни оставите намира!
-Не, не съм толкова добър.- отвърна й той, а Сара го изгледа изумена.- Но ще го направя, единствено заради вас и…другата дама.- обясни, като погледна към мен, а аз не знайно защо се изчервих.- Някой друг път, ще си довършим разговора гн. Мелвин.- заяви му, Виктор, а Кристофър се подсмихна.
-Щом желаете.- отвърна му мрачно той.
-Приятна вечер, дами – пожелани, като се поклони леко и след това се отдалечи, а аз не спирах да го зяпам слисана.
-Кой за бога беше този?- запита го Сара, а Кристофър помръкна.
-Просто един неприятел.- отвърна й той, а тя го изгледа изненадано.- Всеки си има неприятели, нали?- запита той мрачно.
И, защо не ви харесва?- запитах го и аз и той извърна погледа си към мен.- Какво сте му направили?- попитах отново.
-Нищо.- отвърна ми той.- Обвиняваме в глупости, като всъщност той си е виновен, не аз. Но най-хубаво е да обвиняваш друг човек, нали?- запита с хладен тон и Сара кимна, като го целуна.
Дали наистина не е виновен? За питах се мрачно. И за какво го обвиняваше всъщност? Личеше си, че и двамата не се харесваха. Как исках да разбера!

Все още бяхме в ресторанта. Кристофър се правеше, че онзи мъж вече не бе от никакво значение, но долавях притеснението му. За Сара беше ясно, че не харесва гн. Дорийн, тъй като за малко не развали вечерта й. Извих съвсем леко погледа си, без да забележат Кристофър и сестра ми, отново към масата на гн. Дорийн. Той не поглеждаше към нас, а си говореше с другият мъж. Внезапно и двамата се изправиха и разбрах, че се готвеха да си тръгват. По дяволите! Трябваше да разбера, защо не харесваше Кристофър?
-Отивам до тоалетната.- оповестих на двамата и Сара кимна разсеяна.
Станах от мястото си и после забързано излязох от ресторанта. Гледах профила му в гръб, който също бе впечатляващ.
-Почакайте! – викнах, опитвайки се да го настигна, но той не се обърна, като почти бе стигнал до колата си.- Господине, почакайте. Виктор!- викнах вече произнасяйки името му и внезапно той се обърна рязко.
Очите му ме изгледаха, първо объркани, после изненадани, а след това потъмняха мрачно.
-Какво искате?- проговори с рязък и груб тон. О, вече няма любезности, така ли? Забелязах приятелят му, който ми се усмихна снизходително, а после влезе в колата, явно да не ни досажда. Поех си въздух и погледнах в студените му очи.
-Исках да разбера, защо не харесвате Кристофър?- изстрелях направо без никакви заобикалки и той повдигна веждите си изненадано.
-Да, веднага ще ви кажа.- отвърна ми с подигравателен тон, а аз се намръщих.
-Той ходи със сестра ми. Искам да знам дали е добър или лош човек.- обясних му причините си, а той се засмя.
-Мен това, какво ме засяга?- запита ме с хладен тон. Да, наистина не го засягаше, но мен ме засягаше.
-Ако не е добър човек, бих искала да знам и да предупредя сестра си.- обясних му отново.
-Тогава да отидем на по чашка чай и да си побъбрим приятно, а?- запитаме насмешливо и хладно, а студените му очи ме пронизаха.- Или още по-добре, да отидем в апартамента ми и да ми се отплатите подобаващо за информацията, която ще ви дам.- предложи ми и го зяпнах слисана с широки отворени очи, а той ме гледаше без капчица неудобство. Напротив, очите му се плъзнаха по тялото ми, оглеждайки ме, а аз се изчервих.
-Не бъдете толкова груб и вулгарен.- скарах му се със леко зачервени бузи.- Не приемам такива неприлични предложения. – допълних след малко.
-Жалко.- изрече, но всъщност май изобщо не го интересуваше. А явно ми го предложи, само за да разбере как ще реагирам.- Вие губите. Но в момента губите и моето време в празни приказки. Така че, ако позволите….- изрече той и леко ми се поклони, след което се обърна и влезе в колата си.
По дяволите! Не можех да повярвам, че просто така ме отразя! Извърнах се с гордо вдигната глава и влязох в ресторанта, като преди това чух шума от колата му. Може би той беше лошият човек, а не Кристофър. За разлика от Кристофър, Виктор Дорийн се държеше невероятно грубо.
Върнах се на масата, усмихвайки се мило на Крис и Сара, опитвайки се да забравя за неприятната среща с този мрачен непознат мъж. Ама и аз бях една дръзка! Разбира се, че нямаше да ми каже нищо, след като не ме познава. Но може би очаквах и се надявах, че заради неприятността му към Кристофър ще ми сподели.
Прибрахме се, след като се навечеряхме и Кристофър ни прибра вкъщи. Реших да не разпитвам Сара тази вечер. Може би на нея, Кристофър щеше да й сподели повече за този Виктор Дорийн.
На следващият ден със Сара отидохме да видим леля Карлота. Тя имаше двама сина, които ми бяха братовчеди. Единият бе все още тийнейджър, на петнадесет години и се казваше Даниел, а другият Стефан, който бе на двадесет и две. Имах си и една малка братовчедка, който бе само на осем месеца. Сара в момента я държеше в прегръдките си, докато леля Карлота ни приготвяше по един топъл шоколад.
-Само спи и яде.- обади се леля ни, когато постави на масата топлия шоколад. Тя бе възрастна, на четиридесет и три години, но това не й попречи, да си има още едно дете.- Много рядко плаче, това е най-послушното бебе, което съм имала. Големият ви братовчед Стефан, само цивреше постоянно.- разказа ни тя, при което се засмях, а Даниел, който също бе тук се ухили злорадно.
-И, аз съм бил послушен, нали?- запита я, Дани.
-Ти ревеше само, като влезеш в църква.- отвърна майка му.- Когато те кръщавахме, не се спря и за миг, а щом излязохме от църквата веднага млъкна.
-Явно си мразил църквите, Дани.- отбеляза Сара, а Даниел сви раменете си незаинтересовано.
-Ами ти, Джейн, само ако някой те вземеше в обятията си и млъкваше на секундата.- обясни ми тя, от което се учудих. Не можех да си се представя, че и аз съм била толкова малка.
-Затова си разглезена.- отбеляза отново Сара и се намръщих.
-Не съм разглезена.- протестирах сърдито, а Дани се ухили отново.
-Стига си се хилел, момче, ами вземи и си напиши домашните. – скара му се тя.
-После, като си тръгнат.- отвърна й, Дани.- Нямам кой знае, колко домашни.
-Как е баща ви?- запита ни, като ни изгледа сериозно.
-Добре е.- отвърна й Сара.- Нали знаеш, работа.
-А, нещо друго правили освен да работи?- запита ни намръщено.
-Не.- отвърнах й тъжно, а тя поклати глава.
-Не знам дали някога ще превъзмогне майка ви.- отбеляза мрачно, Карлота.
-Мисля, че му трябва да по излиза малко, да се среща с приятели, ако щеш и с жени.- изрече Сара, а аз я погледнах невярващо Татко и нова жена!
-Да, права си, скъпа.- съгласи се с нея леля ни.- Но не вярвам баща ви да обърне внимание на някоя друга жена.
-Мога да го запозная с майката на една моя съученичка.- обади се Дани.- Няма си мъж и изглежда страхотно.
-Нехранимайко такъв! Скоро не си ял бой.- скара му се ляла ни и двете със Сара се засмяхме.- Вместо да гледаш към ученето си, нашият гледал майките на съученичките си.
-Нищо не съм гледал.- протестира сърдито Дани.- Но не съм и сляп, просто забелязах.
-А, чичо къде е?- запитах, сменяйки темата, понеже чичо Дженсън го нямаше.
-На работа е, грижи се за магазина.- отвърна ни тя. Те имаха един хранителен магазин в квартала.- Стефан му помага.
-Ще минем да ги видим преди да си тръгнем.- обеща й Сара и ляла ни кимна.
Тя подаде малката в прегръдките на майка си, след което си тръгнахме и минахме наистина да видим чичо Дженсън, който много ни се зарадва, когато ни видя. Баща ми искаше поне да им дава някакви пари всеки месец, но чичо и ляла отказваха. Въпреки това поне подаряваше по нещо на Дани и Стефан, както и на малката, Кейтлин. Събирахме се за всеки един празник или у тях или у нас. Мечтаех за такава истинска любов, като на баща ми и майка ми, само че поне да е със хубав край.

***
Прибрах се у дома, влизайки в стаята си и легнах уморено върху леглото си.
Животът ми бе изпълнен с толкова много болка и горчивина, че вече нищо не можеше да ме изненада. Но поне това ме накара да стана по-силен. И, ако щеше и целият свят да ме мрази, нямаше да ми пука. Отдавна вече не ми пукаше за мнението на хората. Единствено ми пукаше за близките ми приятели, на които им имах безусловно доверие, знаейки че, ако им се обадих в три през нощта и им кажех, че съм убил човек, те просто щяха да ми помогнат да изкопая гроба му. Може и да бях допуснал много грешки в живота си, но се научих от тях и никога нямаше да ги допусна отново. Това беше животът, бориш се, ставаш, падаш, отново ставаш, докато не постигнеш нещо, докато не създадеш някаква цел, която да следващ до края и да има смисъл затова, защо си се родил на тази земя.
Някой почука на вратата и го подканих да влезе.
-Сър, вечерята е готова.- оповести една от прислужничките.
-Добре.- отвърнах й с досада и тя излезе от стаята ми.
Станах от леглото, махайки вратовръзката и събличайки ризата си, а след това облякох една тъмно зелена блуза. Да видим дали баща ми беше в добро или лошо настроение? Ако беше в лошо ми викаше за щяло и нещяло, но вече отдавна спрях да му обръщам внимание. За него щях да си остана виновен за смъртта на любимият му син и нищо не можеше да промени решението му, дори и майка ми. Да, имах по-голям брат Едуард младши, понеже баща ми също се казваше Едуард. Но той загина в самолетна катастрофа, на която самият и аз бях там, но за разлика от него, аз оцелях и сега бях жив, а той се намираше на няколко метра под земята. Беше ми ясно, че баща ми предпочиташе аз да бях умрял, а не Едуард. Понеже Едуард винаги се съгласяваше на всичко със баща ми и му угаждаше за всичко на акъла му, а аз не. Спорех с него и протестирах. Ако нещо не ми харесваше, просто не го правех и точка. Например аз бях този, който нареди да заключат стаята на Едуард и повече никой да не стъпва там. Баща ми като разбра побесня и имахме страхотен скандал, но не отстъпих. Защо да се тормози? Защо аз да се тормозя? Никой повече не можеше да го върне. Миналото си оставаше в миналото и баща ми трябваше крайно време да се научи да живее в настоящето. Иска му ли се или не, Едуард беше мъртъв, а аз останах жив.
Слязох долу да вечерям, като майка ми вече беше седнала на масата, но баща ми го нямаше.
-Къде е татко?- запитах я спокойно. За разлика от баща ми, майка ми беше благодарна, че поне аз съм останал жив.
-Излезе с приятели.- отвърна ми с тъжен глас, въздъхвайки.- Едва ли ще вечеря с нас, така че..- обясни ми тя и кимнах.
Вечеряхме, след което после излязох и отидох в един клуб, където ме чакаше приятелят ми Джъстин и Нейтън. Когато ги видях се запътих към масата им, като бяха довели някакви жени.
-Хей, по-добре ли си?- запита ме, Нейтън и му кимнах, като явно си мислеше, че още съм в лошо настроение, заради Кристофър Мелвин. Да, наистина побеснях, когато го видях да си стои най-спокойно на масата и то в компанията на две жени. Но от такова безчувствено копеле, какво ли да очаквам? Останах изненадан после, когато онази жена ме настигна, искайки да съм й разказал за Кристофър! Или беше прекалено глупава или тъпа. И двете неща не говореха добре за нея. А, може би беше наивна глупачка. Но ми стана интересно, когато ми каза, че ходил със сестра й. Е, изчука веднъж Емили и му беше достатъчно. Но всъщност тя си беше виновна. Уж се правеше на невинна, страдайки за смъртта на брат ми, дойде в леглото ми, после казвайки, че ме обича, а после се изчука с онова копеле. Беше невероятна кучка! Но много късно го разбрах. За миг по-исках да му отмъстя, като му отмъкна приятелката му. Щеше да бъде идеално отмъщение. Но трябваше ли да си тровя нервите, заради някаква кучка и едно копеле?
Изпих голяма глътка от уискито си и се извърнах, към една от жените, която ми се усмихна съблазнително. Тя дойде до мен, като прокара ръце по гърдите ми, през ризата ми.
-Искаш ли да по танцуваме?- запитах я и тя засмя весело.
-Да, но нека първо да пуснат някоя по приятна музика.- намигна ми тя и кимнах, като отидох при ди джея и му наредих да пусне някаква друга музика, давайки му и пари.Той се ухили и ми кимна в знак, че ме е разбрал, след което се върнах на масата и придърпах жената в прегръдките си, която започна да ме целува бавно врата ми. Джъстин ме изгледа и поклати глава, но не му обърнах внимание. Като неодобряваше, да не бяха кани ли жени!Жената на, която дори не знаех името й, ме целуваше и галеше с ръцете си, обещавайки за една луда нощ на страст и удоволствия. Отделих я от себе си и тя се изкикоти весело, взимайки чашата си със уиски, отпивайки глътка от нея, като не отделяше очите си от мен. Отидох до Джъстин, който си танцуваше сам, наслаждавайки се на музиката. Потупах го по-рамото и той се обърна към мен, гледайки ме любопитно.
-Намери ли човек за проектирането на сайта ни?- запитах го, понеже на него бях възложил тази задача. Щяхме да отваряме нов клуб и се нуждаехме от реклама..
-Да, намерих.- отвърна ми високо, заради силната музика.- Говорих с него и май се нави. Ще ти дам адресът му, за да вече ти да му обясниш какво точно искаш да се направи.- изрече, Джъстин и кимнах, като изкара лист и химикал и ми записа името му, адреса и телефона. Прибрах листчето в джоба на дънките си.
-Благодаря ти.- отвърнах му и той кимна. Джъстин изглеждаше с тъмно кафява коса, почти черна и къса. Очите му бяха черни и бе със слабо тяло, но и мускулесто. Беше колкото мен, на двадесет и пет години.
Утре щях да се заема с тази задача, сега имах нужда от…Жената ми се усмихна, когато срещна погледа му. Хванах я, сядайки на удобното сепаре, карайки я да седне в скута му и впих властно устните си в нейните. Беше просто удоволствие, нужда, не изпитвах нищо към нея. Въобразявах си, че имах някакви чувства към Емили. Може би, защото беше забранена, а забраненият плод бе най-сладък и страстен. Исках да й помагам, след смъртта на брат ми, да й помогна с каквото има нужда, но нещата се развиха не както исках, а после след изневярата й, не исках да я виждам и вече не подържах никакви отношения с нея.

Стоях в претъпканата зала и слушах професора, като си записвах по някои неща. Да си студент беше наистина хубаво, много по яко от гимназията. Вече бях изкарала три часа лекции. Запознах се с едно момиче, на име Денис, която бе мургава и с красива, къдрава кафява коса. Каза ми, че не е точно от Вашингтон, принципно е родена в Канада, живяла е шест години там, после три години в Хюстън и след това, сега живее до Вашингтон в един малък град, а тук е на квартира. Когато си свършиха лекциите и имахме два часа почивка, а след това още лекции, отидохме в столовата на университета да обядваме и да пием кафе. Зърнах Кевин да стои на една маса, с нови лица, явно от неговата специалност и с Денис се запътихме към него.
-Хей.- поздравих го усмихната и той ми се усмихна в отговор.- Това е Денис, а това е Кевин, мой много добър приятел.- представих ги и Кевин погледна любопитно към нея, понеже бе мургава.
-Много ми е приятно.- изрече усмихната, а той подаде ръката си и тя я прие.
-На мен също.- отвърна също Кевин и седнахме до него. Той ни представи на новите си приятели. Три момчета, на които не запомних имената им и едно момиче.
-Виждал ли си, Сара?- запитах го с интерес, като изпих глътка от кафето си.
-Не, не съм я виждал все още.- отвърна ми, поклащайки глава.- Е, как минаха първите ти лекции?
-Добре.- отвърнах му безгрижно.- А при теб?
-Супер.- изрече ентусиазиран. – Колко часа имаш още?
-Три.- изрекох кратко.
-Аз също.- отвърна ми, като запали една цигара.- Може да се приберем после заедно.- предложи ми и кимнах съгласявайки се.
След като ни свърши почивката с Денис отидохме за следващите часове, когато и те свършиха с нея се уговорихме да се чакаме пред университета утре. Запътих се към колата на Кевин, който вече ме чакаше, заедно с още едно момче. Качихме се и той първо закара приятеля си, Никълъс до тях, а след това вече се прибрахме в апартамента му.
-Ще поръчам пица, че умирам от глас.- изрече той и кимнах съгласявайки се, като съблякох якето си и седнах на дивана уморено.
Кевин тъкмо бе свалил своето яке и блузата си, за да се преоблече, когато на вратата се позвъня.
-Много са бързи.- проговори с учуден тон, че толкова бързо е пристигнала пицата и се ухилих.
Кевин отиде да отвори вратата, както бе само по черния си потник, а аз пуснах телевизора да гледаме нещо интересно.
-А, вие май не сте пицата.- изрече объркан Кевин и се обърнах учудена към вратата, като изгледах озадачена мъжът, който стоеше пред входната врата и сърцето ми се раздумка бясно. Виктор Дорийн! Какво за бога правеше тук?
-Очевидно, не.- отвърна му сдържано, Виктор, като все още не бе видял и аз се свлякох на дивана слисана , да не ме виждат. Мили боже! Какво правеше тук този мъж? – Вие сте Кевин Доусън, нали?- запита го, Виктор.
-Да, аз съм.- отвърна му той с объркан тон.
-Тогава би трябвало да сте говорили по телефона с приятеля ми Джъстин Крейк, за проектирането на сайта, аз съм собственика и дойдох за да поговорим. – обясни му, Виктор.
-А, да, да.- отвърна му, Кевин, явно досещайки се, а аз се учудих.Сайт!?- Извинете, но не ме предупредихте, че ще идвате.
-Звънях ви няколко пъти.- отвърна му, Виктор.
-Така ли?- запита учудено, Кевин.- А, бил е изключен.Моля, заповядайте. – подкани го, Кевин, а аз се свих още повече. По дяволите!- - Тъкмо се връщаме от университета.- обясни му, след малко Кевин.
-Вие?- запита го учуден, Виктор, че говореше в множествено число.
-Да. – потвърди му, Кевин.-Джейн, какво правиш?- повика ме той и простенах вътрешно.
-Съжалявам, изтървах си обицата.- обадих се и вече и да не исках се показах изправяйки се бавно. Виктор ме изгледа изненадано, после изумено, а след това се подсмихна. Дали ме помнеше?
-Здравей те.-проговорих усмихвайки се притеснено.
-Това е, Джейн, моя приятелка.- представи ме, Кевин и Виктор ме изгледа с весело изражение.
-Много ми е приятно гце. – изрече любезно той, подсмихвайки се весело, от което ми стана ясно, че явно ме помнеше и това сега го забавляваше. Той подаде ръката си, а аз се поколебах, но я приех, след което бързо я отдръпнах от неговата.- Миналият път нямахме възможността да се запознаем.- отбеляза той и се намръщих.
-Миналият път ли?- запита объркано Кевин, като се почеса по главата.
-Да. – потвърди, Виктор и ми идеше да му хвърля нещо и да спре да бърбори.- Госпожицата много държеше да получи една информация от мен.- обясни му Виктор.
-Вече не държа.- отвърнах му, но това бе лъжа. Все още държах да разбера. –Аз ще тръгвам, защото очевидно имаш работа.- изрекох припряно, поглеждайки към Кевин и си взех бързо якето.
-О, моля ви, не си тръгвай те заради мен.- обади се, Виктор и измърморих под нос. – Може да почакате тук, докато с приятеля ви свършим работата, за която дойдох.
-Предпочитам да не ви преча.- отвърнах му леко троснато и се обърнах като тъкмо отворих вратата и се блъснах в Кейси, който явно току що бе дошъл.
-За къде си се забързала?- запита ме ухилен, Кейси.- Отново ли правиш парти и то толкова рано?- запита, като погледна към Кевин.
-Не, не, Кейси.- отвърнах вместо, Кевин.- Той има работа.- обясних му излизайки и го хванах за ръката, но той не помръдна.
-Каква работа?- запита Кейси, поглеждайки към Виктор с интерес, а Виктор ни гледаше объркано.
-Ще ви се обадя после, става ли?- запита ни, Кевин леко изнервен.
-Добре, тогава с Джейн ще пием по едно кафе.- предложи ми той, без да ме пита дали аз искам.
-Да, очевидно е, че току що си станал. Хайде, изчезвай те.- подкани ни Кевин и този път по-силно задърпах Кейси, а Кевин после затвори вратата.
-Кой беше този вътре?- запита ме Кейси, докато вървяхме по коридора.
-Казах ти, беше човек за някаква работа.- отвърнах му отново, като влязохме в асансьора.
Какво съвпадение!? Да дойде точно тук, в апартамента на Кевин и аз се озова на същото мястото! Не знам защо мислех за него, като дори не го познавах и се държеше грубо с мен първият път. Беше странен, но определено все още държах да разбера, защо не харесваше Кристофър!?

***
Бях седнал на дивана, докато чаках гн. Доусън да се преоблече. Определено не очаквах, че ще срещна отново онази жена. Джейн! Сега вече разбрах името й и очевидно имаше връзка с този младеж. Не знам защо не ми стана приятно, когато разбрах и исках да я злепоставя пред него, за да се скарат, но нищо подобно не се случи.И, защо по дяволите ми беше неприятно от това? Та аз дори не я познавах и не би трябвало да ми пука. Беше красива, не можех да го отрека и ако беше приела предложението ми, който и го дадох като шега, определено щях да остана много доволен. В първият момент, наистина си помислих, че е наивна, но сега като я видях в компанията на двама мъже, изобщо не бе толкова наивна, за колкото я мислех.
-Съжалявам, че ви накарах да ме чакате.- обади се гаджето й и кимнах незаинтересовано.
-Винаги ли оставяш приятелката си в компанията на друг мъж?- запитах го с интерес, а той ме изгледа объркано.- По-добре внимавай, за да не ти сложи рога. – предупредих го, като се подсмихнах.
-Моля!?- запита ме явно не разбирайки нищо от това, което му казах.- За Джейн ли говориш?- попита изумен и кимнах. Друга ли жена имаше!?- Не, ние не сме…нямаме такава връзка. Просто сме добри приятели, познаваме се от гимназията и никога не сме били повече от добри приятели.- обясни ми и го погледнах наистина изненадан. Един мъж да е просто приятел с една жена!? Да не би да беше гей? Изкуших се дали наистина да го попитам, но си замълчах. – Та, ще ми обясните ли вече за какво става дума?- запита ме вече, най-накрая говорейки за темата, за която бях дошъл всъщност. Той взе лаптопа си и седна до мен, а аз започнах да му обяснявам и той да ми предлага по-хубави възможности за реклама. Очевидно е, че го биваше в тази област и Джъстин явно бе намерил правилният човек.
-Слушай онази другият мъж, който беше дошъл…- започнах и той повдигна глава към мен, откъсвайки се от лаптопа.- Не е ли диджей? – запитах го, понеже май наистина ми бе познат.
-Да.- потвърди за моя изненада.- Работи в нощните клубове.- обясни ми незаинтересовано.
-Дали би се съгласил,ако му предложа работа в новия ми клуб? – запитах го и той ме изгледа учудено.
-Не знам.- отвърна ми свивайки раменете си.- Ще говоря с него.
-Добре.- кимнах, като изпих глътка от бирата, която ми бе дал.
Телефона му звъна и той стана, като го взе.
-Здрасти Сара,- проговори той, като аз се взрях в лаптопа, за да огледам.- Не, Джейн беше тук, но май отиде на кафе с Кейси.- обясни той и повдигнах глава към него с интерес.- Да и ние не можахме да те видим в университета. Добре мина, доколкото знам. Как така не можеш да се свържеш с нея?- запита той учуден, като се огледа из помещението.- О, забравила си е телефона тук. Ха, звъняла си пет пъти, ама че си досадна сестра.- обвини я, като държеше в ръката телефона на Джейн.- Добре, добре. Ще й кажа да дойде да си го вземе, чао.- изрече той и след това затвори телефона, а после отново го вдигна до ухото си.- Слушай, Кейс. Джейн си е забравила телефона вкъщи, кажи й да дойде да си го вземе.Хубаво, до после.- изрече и отново затвори телефона. – Извини ме.- помоли ме той и кимнах незаинтересовано.
-Няма нищо, мисля, че вече се разбрахме, нали?- запитах го и той кимна.- За колко време можеш да го свършиш?
-Ами два, най-много три дни.- отвърна ми.
-Много добре.- съгласих се, като изкарах портмонето си.- Това е аванса ти, другите ще ти ги дам, когато приключиш.- обясних му и той кимна, прибирайки парите.
Взех якето си, като го облякох и се закопчах, като на вратата се позвъня и той отиде да отвори. Погледнах към Джейн, която вдигна поглед към мен и явно не се радваше, че все още бях тук. Интересно, защо ли?
-Ето ти телефона.- каза й Кевин, като й го подаде и тя си го прибра в джоба си. – Сара ти е звъняла.- ухили се й той.
-Благодаря.- отвърна му тя.
-Свърши ли вече?- запита го, Кейси, който също бе с нея и се бе подпрял до стената.
-Да, да.- отвърна му Кевин. – Ще ви изпратя гн. Дорийн и ще закарам Джейн до тях.- изрече той и погледнах любопитно към Джейн.
-Мога аз да я закарам, за да не се разкарвате вие.- предложих внезапно и Джейн ме изгледа изненадано.
-Нещо против?- запита я Кевин и бях сигурен, че искаше да каже да.
-Не, нямам.- отвърна явно примирено и се подсмихнах.
-Ако има нещо ми се обадете, имате номера ми.- заръчах на Кевин и той кимна. – Да вървим гце. Джейн.- подканих я и тя се намръщи като се обърна и аз я последвах по коридора и изчакахме асансьора да дойде, а после влязохме вътре. Погледнах към нея любопитно. Косата й бе светло кафява, дълга, стигащата до средата на гърба й. Тялото слабо, а като дишаше забелязах как се повдигаха гърдите й и явно не бяха малки.
-Няма ли да ме попитате отново за любимият си Кристофър?- запитах я, нарушавайки мълчанието.
-Той не ми е любим.- отвърна ми сърдито и се засмях тихо.- А вие ще ми отговорите ли? – запита ме и се извърна поглеждайки ме.
-Ако сте добра и мила с мен, ще си помисля.- отвърнах й, а тя повдигна веждите си изненадано.
-Не аз съм тази, която се държи арогантно и грубо.- изрече, като стисна сърдито устните си и отново се засмях. Беше сладка, когато се нацупи. Как исках да опитам вкуса на тази плътни розови устни! Но всъщност, какво губех, ако го направя? Най-много да ме отблъсне и да ми се разкрещи, а пък може и да й хареса и да почне да стене и да иска още. – Чухте ли какво ви казах?- запита ме отново сърдито и се сепнах, понеже се бях загледал в устните й прекалено дълго време. Я се осъзнай! Скарах си се мрачно.
-Да, да.- отвърнах й припряно, когато асансьорът се отвори и се запътихме към изхода на сградата.- Съжалявам, че не харесваш арогантността ми. Такъв съм, който не ме харесва, прав му път.- обясних й и тя ме изгледа учудено.
-Не съм казвала, че не ви харесвам, а само уточних някой ваши лоши черти.- обясни ми, все едно бях малко дете или тя беше голямото дете тук.
-Колко сте наблюдателна, че само от две срещи и вече знаете, кои са лошите ми черти!- отбелязах мрачно, а тя сви раменете си безгрижно, като влязохме в колата ми.- На къде да карам?- запитах я с интерес и тя ми даде адреса си, като се облегна на седалката. За миг се загледах в краката й, бедрата й и малкото местенце по между им. Ох, по дяволите! Накарах си се да се съсредоточа в пътя иначе, ако продължавах да я зяпам и да си въобразявам, щяхме да катастрофираме. Дочух тихата й въздишка и я погледнах любопитно.
-Какво има?- запитах я с интерес и тя повдигна погледа си към мен.- Не ти харесва компанията ми ли?- попитах я весело.
-Понякога си толкова мрачен, а понякога весел. Настроенията ти се сменят много бързо.- отбеляза Джейн и я изгледах с интерес. Беше много наблюдателна, не можех да го отрека. Но не ми харесваше, че ме анализираше.
Паркирах колата пред дома й, не казвайки нищо. Пред входа зърнах другата жена от онази вечер в ресторанта, явно бе сестра й, а до нея бе и…Мелвин! Простенах вътрешно и се намръщих. Нямах желание да го виждам. Все още помнех, как се бях сбил с него, заради Емили. Исках да го убия тогава, но слава богу, ме спряха. Не си заслужаваше, заради такъв нещастник да отида в затвора. Проклет да е! Наистина съжалявах жената, която бе с него в момента. Не я чакаха хубави моменти с това копеле.

Виктор стоеше в колата и гледаше мрачно към сестра ми и Кристофър. Защо, за бога толкова много го мразеше? Какво ли е станало между тях двамата? Надявах се само, каквото и да е станало да не се отрази на сестра ми.
-Очевидно е, че няма да излезеш от колата, нали?- запитах го, нарушавайки тягостното мълчание и той ме изгледа със хладни очи.
-Толкова ли много държиш да разбереш, какво е направил Кристофър Мелвин? – запита ме със студен тон.
-Да.- отговорих веднага, като се надявах после да не съжалявам за бързия си отговор. Побиваха ме неприятни тръпки, когато бе толкова мрачен и говореше със студен тон.
-Тогава да се видим довечера насаме.- предложи ми внезапно и го зяпнах смаяно, като се притесних, почвайки да си въобразявам разни неща, от това, какво ли би ми направил, когато съм насаме с него в някое затънтено местенце и никой нямаше да има кой да ми помогне. – Не се тревожи, няма да те обезчестя.- обеща ми той, явно досещайки се за какво си мислех и се изчервих. – Макар и да ми се иска. Но не съм негодник.- уточни се, а в главата ми ехтяха думите му, че му се иска и нищо друго нямаше значение. Какво ми става? Защо изведнъж ми стана толкова топло? – Ще отидем в апартамента ми, където ще можем спокойно да поговорим и после ще те върна.- обясни ми и кимнах притеснено.
-Добре.- съгласих се, въпреки всичко. Той извърна главата си, като запали отново колата и явно беше намек, че е време да си вървя. Откопчах колана си и отворих вратата.
-Ще те взема в седем.- обади се и отново кимнах, като вече излязох от колата и той подкара и си замина.
Запътих се към сестра ми и Кристофър, които бяха пред входа и май спореха за нещо. Сара беше намръщена, а Кристофър я гледаше ядосано.
-Здравей те.- поздравих ги притеснено.
-Това не беше ли Виктор Дорийн?- запита ме веднага Кристофър с мрачно изражение.- Какво правеше с него?
-Не нападай сестра ми.- обади се Сара преди аз да съм казала нещо.
-Не я нападам. Задавам и прост въпрос.- отвърна й Кристофър раздразнен, а аз погледнах и към двамата объркана. Какво им ставаше?- С Дорийн не се понасяме и предпочитам нито тя, нито ти да имате нещо общо с него.
-Това си е твой проблем.- заяви му Сара и я погледнах слисана, че му говореше по-този начин.- На нас не ние направил нищо и нямаш право да ни забраняваш с кого да общуваме.
-Сара!- предупреди я Кристофър с ядосано изражение.
-Върви си. В момента нямам желание да говоря с теб.- заяви му отново и преди той да й е казал нещо, Сара ме хвана за ръката и ме задърпа вътре, затваряйки силно вратата.
-Не го пускайте вътре.- заповяда тя на иконома, който я погледна объркано, но кимна, а Сара ме пусна.
-Какво е станало?- запитах сестра си недоумяващо.
-Той е идиот.- каза ми с ядосан тон, като отидохме в кухнята и тя изкара от хладилника купичка сладолед и седна на стола до масата, започвайки да яде ядосано. Аз също си взех сладолед и седнах до нея.
-Разкажи ми, ще ти олекне.- подканих я, а тя изсумтя раздразнено.
-Прекалено много ревнува.- започна да ми обяснява, като ядеше от сладоледа си.- Ревнува дори и от Кевин, а днес като го видях в кабинета, заедно със секретарката му, която бе показала очевидно прелестите си и искаше да привлече вниманието му, побеснях. Как може една секретарка да се облича по-този начин?- запита гневно.- Казах му или да я накара да се облече прилично или да я уволни, а той ми заяви най-нагло, че нямал да направи нито едно от двете. – изгледах я изумена. Беше права, а Кристофър бе тъпак. – Щом е така, той няма право да ме ревнува и на всичкото отгоре и на теб да ти заповядва с кого да общуваш. Няма право и точка.- каза си категорично и се съгласих с нея. – И какво правеше наистина с него? Честно казано и аз не го харесвам много, държеше прекалено нагло. Като на човек, вижте ме кой съм!- отбеляза кисело и тихо се засмях.
-Беше в Кевин.Кевин трябва да проектира някакъв негов сайт и бях у тях, когато той дойде, после предложи да ме закара. Това е.- обясних й и тя кимна.
-Ето, имало логично обяснение.- отбеляза мрачно.- А, той те напада и ще те кара да не се виждаш с него. Кретен.- нареди го ядосано.
-Щях да му обясня, но ти ме изпревари.- отвърнах й, като не исках да й споделям, че щях да се виждам отново с него и то насаме в апартамента му.
-Няма да му се размине толкова лесно.- зарече се, гледайки мрачно сладоледа си.
-Права си.- съгласих се с нея и тя погледна към мен изненадана. – Кристофър трябва да ти се извини.
-Не.- отсече и я изгледах.- Трябва да ме моли да му простя.- изясни и се изкикотих леко.
Когато си изядохме сладоледа, отидохме да гледаме някой филм в хола. Останах с нея понеже бе в ужасно настроение и се опитвах да я ободря малко. Като свърши филма си направихме малко караоке, взимайки микрофона, който имахме и изпях, две три песни. Сара се забавляваше искрено, понеже гласът ми бе ужасен. Кевин ми беше казал, че не съм чак толкова зле, но определено не ставах за певица. Някои от прислугите също се включиха в караокито ни и те също се забавляваха. Накрая вече останала без глас се оттеглих в стаята си. Взех си един душ, за да се освежа. Облякох бялата хавлия и излязох от банята, поглеждайки към часовника закачен на стената и видях,че вече минаваше шест. По дяволите! Имах съвсем малко време за да се оправя. Сърцето ми задумка бясно и не знаех, защо толкова се вълнувам, че ще се видя с Виктор. Да, той беше много красив и може би малко го харесвах. Но честно казано не мислех, че той имаше някакви намерения към мен, освен може би само една нощ, която щеше да е просто секс. А, аз не исках това. Нещо ми казваше, че бе и опасен и трябваше да се пазя от него. Но, как?
Въздъхнах и се зачудих какво да облека. Изкарах повечето си дрехи от гардероба, като нищо не ми харесваше. За бога, не отивах на среща! Или може би беше среща!? Да бе, отивах само за да ми разкаже за Кристофър, нищо повече. Накрая облякох един черен панталон и бяло синя риза. Косата си я начупих леко и сложих лек грим на лицето си. Когато вече часовника показваше седем без пет, взех чантата си и якето си и се изнизах забързано от стаята, а после излязох навън. Виктор вече бе дошъл и ме чакаше в колата. Поех си въздух и след това отворих вратата и влязох в колата му. Той бе облечен с черно яке и тъмни дънки, косата му бе леко разрошена и честно казано, така много повече ми харесва и бе много по-красив. Онази вечер в ресторанта бе с прегладена коса, но и тогава бе хубав. Беше съвсем нормален, но за мен изглеждаше убийствено добре.
-Добър вечер гце.- поздрави ме любезно той и запали колата, като потеглихме.
-Здравей.- поздравих го, дарявайки го с лека усмивка.- Все още ли си говорим на вие?- запитах го и зърнах усмивката му.
-Щом предпочиташ, вече ще си говорим на ти.- предложи ми кимнах съгласявайки се. Не знам защо бях притеснена и изнервена от присъствието му.
След няколко минути той паркира пред една голяма и хубава сграда. Поведе ме през коридора и се качихме в асансьора. После стигнахме до апартамента му и той отключи вратата, а аз влязох вътре. Беше хубав, обзаведен с красиви и скъпи мебели.
-Тук ли принципно живееш?- запитах го, нарушавайки мълчанието, като се обърнах и го видях как свали якето си, оставяйки по тъмно зелена блуза, прилепнала по тялото му. Имаше големи и сигурно много хубави и красиви гърди. Боже! От кога започнах да забелязвам това у мъжете!?
-Не.- отсече и се запъти към малкият бар.- Идвам тук, когато препия или…
-Или водиш със себе си жена.- досетих се и сама, като също свалих якето си, не искайки да мисля, че тук е правил секс.
-Да.- потвърди със спокоен глас.- Какво ще пиеш? Има, вино, водка, уиски…- започна да изрежда.
-Вино ще е добре.- отвърнах му и той ми сива е една чаша, а за себе си сипа голямо уиски с лед.
След това подаде чашата ми, като я взех в ръката си и ме подкани да седна на дивана и той самият се настани на него.
-Е, очаквам най-накрая да ми разкажеш.- подканих го, изпивайки глътка от виното си.
-Колко си нетърпелива.- отбеляза иронично.
-Затова дойдох, нали?- запитах го невинно, а той въздъхна.
-Кристофър се изчука с бившата ми приятелка.- изрече и примигнах към него слисана. Това ли било!? Спал с приятелката му? А, аз си мислех, че ще е нещо по-голямо!
-И, само заради това ли го мразиш?- запитах го разочарована от този факт, а той ме изгледа хладно.
-Не е ли достатъчна причина?- запита ме с ядосан тон и преглътнах притеснено.
-Извинявай…съжалявам, сигурно те е заболяло много.- изрекох, а той се засмя подигравателно.
-Тя беше кучка, но много късно го разбрах.- отбеляза, а очите му гледаха мрачно чашата с уиски.- Пребих Кристофър, когато разбрах за изневярата й, а нея пратих по дяволите. – обясни ми и го погледнах сериозно. Сигурно му е било много тежко.- Но Кристофър Мелвин не е добър човек. – продължи, изпивайки голяма глътка от уискито си.- Чука се със всяка срещната, ходил е и по проститутки. Не знам дали някога е бил верен на някоя жена.Мен, ако питаш, ако сестра ти не го разкара, ще страда много заради него.- обясни ми отново и се сетих за секретарката, за която ми разказа Сара. Дали е спал с нея? Ако да, значи й е изневерил и определено Сара не биваше да бъде с такъв негодник.
-Не мога да просто да разкажа това на сестра си.- заявих му и той ме изгледа учудено.- Ще ми трябват доказателства.
-Да ти приличам на детектив?- запита ме насмешливо. Всъщност, да. Можеше да мине за детектив. Отбелязах си мислено и се усмихнах.
-Ако не мога да намеря доказателства.- започнах да си разсъждам на глас.- Единственото, което може да я накара да го зареже е, ако срещне друг мъж.
-Мъже има, колкото искаш.- отбеляза той, като махна с ръце. – Интересно ми е. Дали и сестра ти би направила същото за теб?- запита ме внезапно и очите му се впиха в моите.
-Разбира се.- отвърнах му без да се замислям.- Може и да се караме понякога, но се обичаме много.
-Каква любов само!- изрече иронично, извъртайки очи.
-Ти нямаш ли брат или сестра?- запитах го с интерес, а погледа му потъмня.
-Имах брат.- отвърна ми и се зачудих, защо говореше в минало време.- Той почина.- уточни се. О!
-Съжалявам много.- изрекох искрено.
-Спести си съжаленията.- отряза ме с хладен тон и помръкнах, а той стана от дивана.
-Защо да ги спестявам?- заядох се с него, а той извърна главата си към мен, гледайки ме учудено.- Искрена съм.- допълних сърдито.
-Кажи ми.- подкани ме внезапно.- Принципно ли си толкова наивна или само се правиш на такава?- запита ме, а аз примигнах към него изненадано, не знаейки как да отговоря на този въпрос.
-Моля!?- запитах не разбирайки нищо. Той се приближи към мен, а аз отстъпих назад, но нямаше на къде да избягам и само се облегнах на дивана, взирайки се в очите му.
Приближи се още повече до мен и можех да усетя дъхът му и мъжественият му аромат. Боже! Миришеше прекрасно! Извърнах главата си настрани, не смеейки да погледна в очите му. Усетих устните му, едва доловими по врата си и потиснах стона си. Не знам дали бях ужасена или прекалено развълнувана от внезапната му близост, но караше сърцето ми да тупти не както трябва.
-Няма ли да ми се отплатиш за информацията, поне с една целувка?- запита ме, прошепвайки в ухото ми и затворих очите си, поклащайки леко глава.- Не?- запита той и вече усетих как ме целуна страстно по врата, а после и езика му. О, мили боже! Какво правеше? А, аз защо му позволявах?
Ръцете ми отидоха върху гърдите му, опитвайки се да го възпря и усетих усмивката му. Знаех, че нямах сили, с които го отблъсна. Ако беше решил, щеше да го направи и аз бях безпомощна. Виктор придвижи устните си нежно, стигайки до шията ми, а после ги придвижи нагоре към брадичката ми и отдръпна устните си, като извърна лицето ми към неговото, карайки ме да го погледна в очите.
-Спала ли с мъж?- запита ме внезапно и примигнах към него слисана. О, боже!
-Не.- изрекох ужасно тихо, изчервявайки се до алено, а той изруга нещо вбесено и вече се отдръпна от мен.
-Ставай, ще те закарам до вас.- подкани ме с гневен тон и го погледнах изненадано. Гонеше ли ме? И, защо бе ядосан толкова много? Защото бях девствена ли?
-Въобще не се срамувам от това, че съм девствена.- заявих му с висок и ядосан тон, а той извърна главата си към мен, гледайки ме учудено.
-Да съм ти казвал, че се срамуваш?- запита ме с учуден тон.- Макар че, често се изчервяваш.
-Това не е срам.- протестирах, като всъщност не знаех вече за какво споря, а той се засмя за моя изненада.
-Не, правиш го от неудобство. И понякога и от срам, защото не знаеш, как да реагираш в дадената ситуация, която не ти е удобна.- обясни ми, но не разбрах нищо. Станах от дивана сърдито.
-Не е вярно.- протестирах отново, взимайки якето си и го облякох.- А, ти защо се ядоса толкова много? Защото съм девствена ли? Ако не бях, сигурно щеше да ти е по-лесно да ме съблазниш, а след това да правиш веднъж секс с мен и после да ме зарежеш.
-А, какво искаш? Брак ли да ти предложа?- запита ме иронично и с ядосан тон.
-Разбира се, че не.- отрязах го и се насочих към вратата, но той си стоеше прав и го зачаках. – Нали ме гонеше? Хайде, чакам да ми отвориш.- подканих го и той повдигна веждите си изненадано.
Отново чух някаква ругатня. Взе якето си и мина по-край мен, като ми отвори вратата, а после излязох в коридора и той ме последва. Качихме се в асансьора и зачаках послушно да стигнем до партера.
-Не съм те гонил.- обади се внезапно, а аз въздъхнах. – Но, след като и сама разбра за намеренията ми, по-добре е наистина да си вървиш.
-Вече го направих.- отвърнах му сопнато.- Всички мъже сте еднакви.- поклатих глава, загледана тъжно във вратата на асансьора.
-Няма как да разбереш, дали всички мъже сме еднакви, след като дори и не си правила секс!- отбеляза и го изгледах намръщена.- Как е възможно да не си правила секс?- запита ме, явно наистина не разбирайки.
-Не съм, защото не съм срещнала правилният мъж, с който наистина да искам да го направя.- отвърнах му просто. – Никога няма да го направя без чувства или той да няма никакви чувства към мен. Няма да го направя, само защото му се иска за удоволствие.
-Удоволствието е много хубаво нещо.- отвърна ми, когато вратите на асансьора се отвориха и започнахме да вървим към изхода.
-Но, още по хубаво е удоволствието, ако двамата души се обичат.- изрекох, като вече излязохме навън и се запътихме към колата му.
-Боже! В кой век живееш?- запита ме недоумяващо
-В двайсти.- отвърнах му сърдито и влязох в колата му.
Виктор запали колата, а после потеглихме, като се загледах мрачно в пътя. Исках любов. Това е! Не само секс. И докато не срещна правилният мъж, ако ще и да стана и на двадесет и седем и все още да не съм правила секс, няма да го направя, докато не го срещна и не разбера, че той е правилният.

Бях в клуба и наблюдавах как работниците привършваха с работата си. Още два дни и най-накрая всичко щеше да е готово. Нощният клуб се намираше на хубаво място и с помощта на гн. Доусън и рекламата му би трябвало да има успех Изкарах една бутилка уиски и си сипах едно малко в чашата, облягайки се на бара. Някой в момента вече завършваха с намазването на стената, други носеха кашони, а трети почистваха където бе нужно.
-Чук, чук. Има ли някой?- дочух гласът на Нейтън и повдигнах глава, като го видях как идваше насам. Бе облечен с тъмно синя блуза прилепнала по него и светли дънки, като си бе сложил и черни очила, които в момента ги свали от лицето си. Очите му бяха светло кафяви, а косата му бе светло кестенява, къса. Тялото му бе мускулесто, но не прекалено и бе със широки рамене, като мен.
-Тук съм.- провикнах се, изпивайки разсеяно глътка от уискито си.
-Добре върви.- отбеляза той, поглеждайки за кратко към работниците, а после седна срещу мен.
-Искаш ли уиски?- запитах го и той кимна, като му сипах в чашата, а после му я подадох.
-Не намерили вече бармани?- запита учудено, че аз му сипвах.
-Намерих.- отвърнах му отегчено.- Една жена и двама мъже.
-Как изглежда жената?- запита ухилено, като очите му заблестяха лукаво.
-Сервитьорките са по-хубави.- споделих му усмихнато и той се засмя.
- Набелязал ли си някоя?- попита ме ухилено.- Просто да знам, за да не я пипам- уточни се и го изгледах леко учудено.
Всъщност набелязах, Джейн, но тя нямаше да работи тук, а и дори и да работеше. Не бих й го позволил. Не можех да повярвам, когато ми каза, че не бе правила никога секс! Как изобщо се бе въздържала? Бе толкова странна. Бе наивна и много добра бих казал, искайки да помогне на сестра си. Когато разбрах, че е девствена и че Кристофър е по-край нея, поисках да я защитя. Много добре знаех, че Мелвин си падаше по девствените момичета и ако разбере, че и тя е девствена, бях сигурен, че щеше да направи всичко възможно, за да я получи. Сестра й нямаше да го спре. Защо толкова ми пукаше от това, какво щеше да й направи Кристофър? Не ми бе никаква, че толкова много да ме интересуваше. Познавах я едва от два дни. Но мисълта, че никой не я бе докосвал, че не знаеше, какво е да си със мъж, определено не исках Мелвин да й бъде първият, да й причини това. Но странно, исках й да разкарам Мелвин от нея. Но за това, трябваше първо сестра й да го разкара.
-Много добре знаеш, че не е нужно да ме питаш.- проговорих накрая на Нейтън.- Ако ти хареса някоя, просто я вземи и толкова.
-Знам ли, понякога не искаш да я бара никой, ако си я набелязал. – изрече той изпивайки глътка от уискито си.
-Само, ако ми е направила силно впечатление.- уточних се и той се захили. – Нали помниш онази вечер в ресторанта, когато видяхме Мелвин.- започнах малко колебливо и той ме погледна учудено.
-Да, и?- запита не разбирайки.- Нали ти мина вече гнева?
-Да, да.- отвърнах му припряно.- А, помниш ли жената, която ме настигна отвън? – запитах го и вече ме погледна с голям интерес.
-О!- възкликна.- Какво за нея? Не ми казвай, че си й хвърлил око? Отново ли искаш хватка с Мелвин?- попита ме с мрачно изражение, а аз се ухилих весело.
-Сестра й всъщност, ходи с Мелвин.- информирах го и ме изгледа учудено.- Тя искаше да разбере дали е лош човек и да предупреди сестра си.
-И, ти като добър самарианин й каза, че той е най-гадното копеле, което си срещал.- опита се да налучка и се засмях искрено.
-Горе-долу.- отвърнах му, като се подсмихнах.- Тя е девствена.- съобщих му и той ме изгледа шокиран.
-Кой? Сестра й или другата?- запита наистина слисан.
-Другата.- уточних се, а той все още ме гледаше изумено.- И аз бях изумен, колкото теб.- споделих му, а той повдигна веждите си изненадано.- Помисли само, какво ще направи Мелвин, когато разбере?- запитах го вече мрачно.
-Ще я има на всяка цена.- отвърна ми веднага.
-Именно.- съгласих се, а той ме изгледа любопитно.
-Аха, значи искаш да го изпревариш, така ли?- запита ме, опитвайки се да схване плана ми. – Но той ходи със сестра й, нали? Не мога да разбера, как…
-Мислиш ли, че това би го спряло?- прекъснах го и той поклати глава.
-Не, разбира се.- отвърна ми веднага.- Мръсно копеле.- изруга гневно.- Направо съжалявам и двете момичета.
-Всъщност, измислих как да го разкарам.- заявих му внезапно и той повдигна погледа си към мен любопитно, като зачака да му споделя плана си.- Ще го разкарам и от двете момичета и едновременно с това, ще си отмъстя за Емили.- изясних му, а Нейтън ме изгледа не разбирайки.- Много просто, Нейт.- изрекох припряно.- Ще го накарам да си помисли, че имам връзка с гаджето му, като ще я целуна пред него.- обясних му накрая, а Нейтън ме зяпна с широко отворени очи, гледайки ме слисан.
-Да, наистина така ще си отмъстиш. Ще бъде идеално отмъщение. Той ти отне Емили, ти ще отнемеш гаджето му.- започна да говори бавно той, мислейки за плана ми.- Но пропускаш един детайл.- предупреди ме и го изгледах учудено. Нима!? И какво пропусках?- Жената ще отрече, че има връзка с теб.- обясни ми и се подсмихнах. – Освен, ако може би не докажеш, че имате връзка, като спиш с нея или пък я изнасилиш…
-За Бога!- възкликнах възмутен, като го прекъснах.- Кога съм изнасилвал някоя жена?- запитах го шокиран и той се засмя.
-Разбира се, че не си, просто те бъзикнах.- уточни се той, като се смееше, а аз се намръщих.
-Достатъчно е просто да ни види, че се целуваме. Това ще го изкара извън кожата му и ще побеснее от гняв и яд. – изясних му.- После може да отрича колкото си иска, но аз ще потвърждавам. – Нейтън поклати глава.
-Щом искаш да си навличаш неприятности, не мога да те спра.- изрече, свивайки рамене.—Ами другата?- запита ме любопитно.
-Ще й обясня после всичко и ще ми бъде благодарна, че съм я отървал от него.- отвърнах му сигурен.
-Май я харесваш, за да правиш всичко това?- запита ме с интерес.
-Да, харесвам я.- информирах го. Нямаше за какво да го лъжа.- Ако не беше девствена, сигурно щях да я имам снощи, но и така ще си отмъстя на Мелвин.
-Най-вече.- изрече той и кимнах, заглеждайки се замислено в чашата си от уиски.
Планът беше добър и наистина щях да изкарам извън релси Кристофър и да покажа на всички истинското му лица. Джейн не го искаше до сестра си, така че й правех услуга. Всички печелихме. Единствено Мелвин губеше всичко и това бе най-хубавото нещо за мен.

***
Бях отвън до басейна, седнала на белия стол до стъклената масичка и пишех доклад за университета. Времето бе хубаво и топло и не ми се стоеше вътре затворена, за това излязох навън. Сара бе излязла с приятели, а баща ми бе както винаги на работа, само аз си бях вкъщи. На масата освен учебници и тетрадки имаше и от любимите ми шоколадови сладки, както и един красив коктейл, който ми направи една от слугите. Но не знайно защо, не можех да се съсредоточа в доклада си. Припомнях си аромата на Виктор, как ме целуваше по врата. Миришеше божествено и направо не исках и да си помисля, какво би било, ако ме целунеше по устните, какво би било, ако прави любов с мен? Господи! Този мъж бе опасен и знаех, че не беше за мен, но въпреки това го харесвах много. Сърцето ми туптеше забързано, когато бях с него, тялото ми трепереше от вълнение. Но на него не му допадна това, че бях девствена. Сигурно предпочиташе жени с опит, а аз нямах никакъв опит. И за пръв път съжалявах, че бях девствена, макар й да му бях заявила другояче. Просто, ако не бях девствена, сигурно щеше да спи с мен и аз сигурно щях да му се отдам и да се насладя на прекрасните му милувки. Не, ти си луда! Скарах си се ядосано. Не бях глупачка, знаех че всичко щеше да е само за една нощ. Или ако му харесаше, щеше да е за повече нощи, но нищо повече нямаше да иска от мен, освен тялото ми.
-Казах ви, че гца. Сара я няма.- дочух гласът на иконома и повдигнах глава, виждайки Кристофър и се намръщих. Отиде ми слънчевият ми ден!
-Няма значение, ще говоря със Джейн.- заяви му той, като се приближи, а после седна срещу мен.
-Какво правиш тук?- запитах го сърдито.- Както разбра, Сара не е тук.- заявих му спокойно.-Е, може да я почакам да се върне, а през това време да ти правя компания.- предложи, без да ме пита дали аз исках.- Учиш ли?- попита, виждайки учебниците на масата.
-Да.- отвърнах му кратко.
-Би ли свалила очилата си? Не мога да виждам погледът ти.- обясни ми, но не го направих. Бях си сложила черните си слънчеви очила.
-Слънцето пече в очите ми. Предпочитам да остана с тях.- казах му, а той се намръщи неодобрително.
-Сара ти е разказала, какво се случило. За това ли се държиш толкова лошо с мен?- запита ме мрачно, а аз се усмихнах. Въобще не се държах лошо. Той не познаваше лошата ми страна.
-Да, обясни ми за полуголата ти секретарка.- изрекох спокойно, отпивайки глътка от коктейла си.
-Не беше полугола.- протестира той с ядосан тон.- Сестра ти преувеличава. Не мога само заради нея да я уволня.
-Не можеш или не искаш?- запитах го направо, а той ме изгледа мрачно.
-Не знам, коя от двете ви е по-луда?- запита, явно чудейки се, а аз се ядосах вече.
-Не ние сме лудите тук, а ти. И, ако обичаш, не ни обиждай.- предупредих го с гневен тон, а той ме изгледа насмешливо.
-Виж ти, виж ти.Малката, послушна и невинна сестричка, можела да бъде опасна.- изрече подигравателно.- И, какво ще ми направиш? – запита насмешливо.
-Ще повикам Виктор Дорийн.- отговорих му, като знаех, че аз нищо не можех да му направя, но Виктор можеше. Само че, едва ли би се забъркал заради мен, въпреки това, можех да ядосам с това Кристофър и май се получи, като изражението му застина и ме изгледа гневно.
-Моля!?- запита бавно и ме гледаше сякаш не бях наред с главата си.- Слушай, кучка такава, не си играй с огъня.- предупреди ме ядосано, а аз го зяпнах шокирано, че ми говореше по-този начин. Кучка ли? Той беше кучката тук! – Не знам, защо не ме харесваш, но нищо не съм ти направил, за да намесваш Дорийн.
-Вече със сигурност, не те харесвам. – казах му, а той ме изгледа изненадано.- И определено, не искам да бъдеш със сестра ми.- заявих му направо, а той ме изгледа вече гневено.
-Ти си такава наивна глупачка и на всичкото отгоре си и тъпа.- обиди ме, а аз се замислих, дали да не хвана чашата и да я хвърля в главата му? Беше изкушаващо.- Не можеш да направиш нищо, за да ме отделиш от сестра ти. Тя ме обича и това е просто един малък спор, който ще отмине.- заяви ми прекалено сигурен.
-Е, благодаря ти, за това, че ме обиди и то няколко пъти- казах иронично.- А, сега се махай, разваляш слънчевият ми ден!- обвиних му, а за моя изненада той се засмя.
-Наивността ти понякога ме забавлява много.- изрече той през смях, а аз се намръщих.- Извинявай, че те обидих, просто ме ядоса и се защитих.- обясни ми с невинен глас, но не му повярвах.- Ти също, като се ядосаш казваш неща, които не мислиш, нали?- запита ме, а аз само го изгледах намръщена. – Знам, какво ти трябва.- заяви ми внезапно и го изгледах учудена.- Трябва ти мъж, който да те държи изкъсо.- зяпнах го със широко отворени очи. Да ме държи изкъсо ли? Той определено не беше в ред! – Ще те запозная с един мой приятел, ще ти допадне много.
-Не, благодаря.- отвърнах му любезно, като си помислих, че сигурно приятелят му е като него, а само това ми трябваше.
-Ще ви запозная.- настоя Кристофър, а аз измърморих раздразнена под нос.
-Приемаш ли някога „не”, за отговор?- запитах го раздразнено.
-Не.- засмя се той. Не ми харесваше нито, когато е весел, нито когато е ядосан. Сега осъзнавах, че въобще не го харесвах. – Утре ще има парти вкъщи, искам да дойдеш, както разбира се и сестра ти.- предложи ми и знаех, че нямаше смисъл да му отговарям. Но, ако Сара му откажеше, тогава нямаше да ходя. О, дано му откажеше! Замолих се мислено. – И, като говорим за вълка.- проговори внезапно и повдигнах поглед към Сара, която се бе появила и гледаше намръщено Кристофър.
-Какво правиш тук?- запита го със сърдит тон, а Кристофър се изправи.
-Правя копания на сестра ти и си говорим.- обясни й той и Сара погледна към мен учудена.
-Или по-скоро и пречиш да учи?- запита го тя и се засмях вътрешно.
-Помагам й.- отвърна й Кристофър, а аз поклатих глава.- Хайде да поговорим, моля те.- замоли й се той умолително, а Сара повдигна веждите си изненадано.
-Хубаво, ела вътре.- подкани го тя, като се обърна и двамата се запътиха навътре, а аз въздъхнах, оставяйки отново сама. Ама, че е идиот. И, как само ме обиди! Не, не исках такъв човек за сестра си. Кой знае, как обиждаше и нея, когато се ядоса!? Кретен!
Станах от стола и прибрах нещата си. После отидох в стаята си, като се преоблякох и излязох от къщата, смятайки да отида и да видя Кевин. Подкарах колата си към тях, като след няколко минути паркирах пред сградата му и после влязох вътре. Почуках на апартамента му, когато стигнах и зачаках да ми отвори.
-Хей.- проговори Кевин, когато ми отвори вратата.
-Здрасти.- поздравих го, като леко се усмихнах. – Зает ли си? Кристофър ми развали настроението и реших, че ти ще ми го оправиш.- обясних му и той се ухили.
-Виж ти, колко добър приятел си, Кевин!- отбеляза един мъжки глас и извърнах главата си изненадана, виждайки Виктор да стои на дивана, а до него някаква жена, която не познавах. Какво ставаше тук? Коя бе тази жена?

Кевин ме подкани да вляза в апартамента, като гледах объркана и изненадана Виктор и тази непозната жена. Тя изглеждаше с тъмно червеникава, дълга коса, бе слаба и… о, имаше обица на десния си нос.
-Това е Кристин.- представи я Кевин.- Ъ, тя е…запознахме се…- започна несигурно да обяснява и тогава схванах. Явно тя бе една от жените, с които се бе запознал в интернет.
-Джейн, приятно ми е.- проговорих усмихнато и подадох ръката си, която тя прие.
-И на мен.- отвърна ми също усмихнато.
-С Джейн се познаваме от гимназията и сме добри приятели.- обясни той на Кристин, която кимна незаинтересовано.- Виктор дойде, за да види как върви рекламата.- обясни ми отново. Май идвах в неподходящ момент. И на всичкото отгоре отново трябваше да се засека с Виктор Дорийн.
-Извинявай, не знаех, че си зает.- опитах се да му се извиня за внезапното ми идване, но той бе свикнал да идвам без предупреждение.
-Няма нищо.- махна с ръка припряно и седна на дивана до Виктор, който не ме удостояваше с никакъв поглед и гледаше в лаптопа.- Та, какво казваше за Кристофър?- запита ме Кевин и тогава Виктор повдигна погледа си към любопитно.
-Нищо, нищо.- отвърнах му, като нямах намерение да се обяснявам пред Виктор и тази жена.- Няма значение, дреболия.- изрекох разсеяна.
-Сядай. Джейн. Не стой права.- подкани ме Кевин, а аз се замислих дали изобщо да оставам.
-Всъщност е май по-добре да си вървя и без това си зает.- изрекох.
-Всичко изглежда много добре до сега.- обади се Виктор и никой не ми обърна внимание, като Кевин го погледна.- Харесват ми. Браво наистина разбираш от тези неща.- похвали го и Кевин се ухили.
-Благодаря.- отвърна му Кевин.- Защо не останеш да пийнем по нещо? – предложи му и го зяпнах слисана. От кога са станали такива приятели, че и да си пийват?
-Бих останал, но май Джейн бърза да си върви.- отбеляза той и повдигна погледа си към мен.
-Не, не бърза. Нали Джейн?- попита ме Кевин, като стана и изкара едно вино, сипвайки на всички, а аз въздъхнах примирено и седнах на фотьойла.- Така, да видим…за отварянето на новият ти клуб.- изрече той и вдигнахме чашите си и изпихме всички по една глътка.
-С какво друго се занимаваш, освен че откриваш нощни клубове?- запита го любопитно Кристин.
-Собственик съм на ресторанти, магазини, общо взето от всичко по-малко.- отвърна й усмихнато Виктор. Е, поне не бе надут, както си мислеше Сара.
-А, вие двамата значи сте само приятели?- запита ни Кристин, гледайки към мен и Кевин.- И никога не сте…
-За бога, не!- възкликна Кевин, прекъсвайки я. Всеки, който не ни познаваше си мислеше именно това и ми бе много забавно. – Като брат и сестра сме.- уточни се Кевин и Виктор се подсмихна. – Добре, кажи ми какво е станало с Кристофър?- попита ме внезапно той, гледайки към мен сериозно.- Не си обелила и дума, очевидно е че ти е развалил настроението.
-Нищо.- отвърнах му намръщена и после въздъхнах. – Просто ме покани на някакво негово пари и иска да ме запознае с някакъв негов приятел.- обясних част от истината, а Виктор ме изгледа с интерес.
-Парти, а?- попита ухилен Кевин, но на мен не ми беше забавно.- И, какъв е този негов приятел?
-От къде да знам.- отвърнах му леко троснато.- Но, ако Сара не се съгласи да отиде, тогава и на мен няма да ми се наложи.- изрекох, надявайки се наистина така да стане.
-Ако не искаш да ходиш, просто недей.- обади се Кристин, сякаш това бе толкова просто и само й се усмихнах леко.
-Така е, Кристофър не може да те принуждава да правиш нещо, което не искаш.- съгласи се с нея Виктор и изсумтях раздразнена. Какво пък знаеха те? Нищо. Тъкмо смятах да му отговоря подобаващо, но на вратата се позвъня и Кевин стана да отвори, а аз си замълчах.
Очите на Виктор ме наблюдаваха неприкрито и ме оглеждаше, не се интересувайки, че имаше и друг човек до нас. Стана ми неудобно от погледа му и извърнах глава, за да видя Кейси, който бе дошъл.
-Охо, новият ми работодател!- възкликна Кейси и го изгледах объркана.- Как сте шефе?- запита той Виктор. Работодател ли!?
-Много добре.- отвърна му Виктор усмихнато.- Но можеш да ми викаш Виктор. – Гледах и двамата объркана.
-Кейси ще работи в клуба на Виктор.- информира ме Кевин.- О, така ли? Няма никакъв проблем. Нека взима всичките ми приятели! Намръщих се. Кейси дойде до мен, като ме целуна по главата.
-Как си малката?- запита ме той ухилено.
-Добре.- отвърнах му, като се усмихнах.
-Е, кога ще е купона, шефе?- попита го Кейси, като седна от страни до мен на фотьойла.
-След два дни.- отвърна ми леко намръщен той.- Всички сте поканени за откриването.
-Супер, разбира се, че дойдем.- съгласи се Кевин ентусиазиран, като наля чаша вино и за Кейси.
-Всички ли сте учили заедно в гимназията?- запита ни любопитно Кристин.
-Аха.- потвърди Кевин, сядайки на мястото си.- С Кейси също се познаваме от гимназията.
-Да, да. Скапаната гимназия.- изсумтя презрително Кейси, а Кевин се ухили.
-Кейси я мрази, учителите не се държаха особено мило с него.- обясни с весело изражение Кевин. Да и аз помнех, как постоянно го наказваха, но си го заслужаваше, защото вършеше глупости.
-Е, поне вече не се налага вече да виждам физиономията на гн. Бог.- отбеляза Кейси, като извъртя очи, а гн. Бог беше милият ни директор.
-Гн. Бог?- запита усмихнато Виктор.
-Директора ни.- отвърна му Кевин, като се засмя. – А, ти къде си учил? – попита го любопитно.
-Завършил съм тук в една гимназия, а после завърших в Кембрич. – отвърна му и го погледнах с интерес, а Кейси подсвирна.
-Виж ти, шефът ми бил умен.- отбеляза той ухилено. – Извинявай, Виктор, малко обаче ми стиска да не ти кажа, Вики.- засмя се той, а Виктор се намръщи.
-По-добре и не опитвай.- предупреди го мрачно той.
-Аха, знам че можеш да бъдеш опасен, стига да поискаш.- отбеляза Кейси, а аз също го знаех. Определено можеше да бъде много опасен. – Джейн, как е новата ти колежка?- попита ме внезапно той с мил глас и с пръстите си се заигра с косата ми. – Кевин ми сподели, че била много хубава. Чудя се, дали да не дойда с теб утре на лекции?- запита се замислен той, а аз го изгледах учудено, като той продължаваше да си играе с косата ми.
-Ако е само, за да я видиш, просто ще й се обадя да пием кафе.- отвърнах му и очите му светнаха.
-Става.- съгласи се той ухилено, като спря да си играе с косата ми и поклатих глава.
-Аз ще се прибирам.- оповестих вече, като станах от фотьойла.
-Всъщност и аз вече трябва да си тръгвам.- изрече и Виктор и го погледнах съмнително. – Благодаря ти за виното Кевин, ще се видим пак.
-Добре.- съгласи се той, като ни изпрати до вратата. Излязохме в коридора и зачакахме асансьора да дойде.
-Да те закарам ли?- попита ме Виктор, като асансьора дойде и влязохме вътре.
-Не, този път съм с колата си.- отвърнах му загледана в вратите на асансьора.
-За партито на Кристофър.- проговори внезапни и го погледнах учудена.- Ако отидеш, защо не ме поканиш да дойда с теб?- предложи ми и го зяпнах слисана.
-Ти луд ли си?- запитах го шокирана, а той се засмя весело и поклати глава. – Кристофър ще побеснее, когато те види.
-Именно.- отвърна ми той и за миг наистина се замислих. Не, щеше да стане още по-зле. – А, и тъкмо ще те пазя неканени обожатели на Кристофър. Приятелите му не са по-добра стока от самият него.- обясни ми и се засмях притеснено.
-Оул, колко благородно! Ще си моят защитник.- отбелязах леко подигравателно,а изражението му се намръщи, за това, че му се подигравах.
-Да.- потвърди с твърд тон, въпреки мрачното си изражение, като вратите се отвориха и излязохме, а после се запътихме към изхода. Тъкмо стигнах до колата си, когато той ме хвана внезапно за ръката и се обърнах към него. – Да се поразходим.- предложи ми и ме задърпа към близкият парк, а аз май нямах избор.Мразех, когато мъжете са прекалено властни, но честно казано кой ли мъж не бе властен, освен може би смотания мъж.
Започнахме да вървим бавно, като гледах окапалите листа от дърветата, предвещаващи идването на зимата. Внезапно осъзнах, че Виктор все още ми държеше ръката ми в своята. Махнах си я и я пъхнах в джоба на якето си. Хората се държаха за ръце, ако са заедно, а ние не бяхме заедно.
-Да не би да те опарих?- запита ме шеговито.
-Не, стана ми студено.- отвърнах му, като измислих най-глупавата си лъжа и го видях как се подсмихна.
-Не умееш да лъжеш.- засмя се весело, а аз се намръщих.
-О, напротив. Понякога мога да бъда много добра лъжкиня.- изрекох, но само тези, които ме познаваха много добре, можеха да разберат кога лъжех и кога не.
-Никога ли не си изпитвала желание към мъж?- запита ме внезапно и се намусих. – Да усетиш какво е удоволствие?- попита ме отново, като не ми хареса към каква тема преминахме.
-Да, изпитвала съм желание към мъж.- отвърнах му неудобно.
-И, никога не си се подала? – попита невярващо.
-Не, не съм.- отсякох.
-Ти си направо, като монахиня.- засмя се той, но това ме обиди и се намръщих.
-Не съм монахиня.- отвърнах му троснато и сърдито, но той не забеляза.
-И не изпитваш ли желание към мен?- попита ме и очите му се впиха в моите любопитно, а аз преглътнах трудно.
-Не.- излъгах и извърнах главата си, като се загледах в малкото езерце. Разбира се, че изпитвах желание към него. Та той бе толкова красив! Коя жена не би го желаела!?
-Жалко. – изрече той разочарован, като се спряхме пред езерото. Погледнах към него и май той наистина ми бе повярвал, че не го желаех. А, уж беше казал, че не умея да лъжа! За малко щях да се засмея, но потиснах смеха си, стискайки устни. – Ти определено си различна от жените, които познавам.- заяви ми и го изгледах любопитно.- Малко са жените като теб.- отбеляза отново и се усмихнах.
-Благодаря.- отвърнах му, незнаейки какво друго да му кажа.
Внезапно ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си. Погледнах го объркана и малко уплашена от внезапното му действие. Очите му ме гледаха непоколебимо в моите. Усещах тялото му до моето и леко потреперих. Виктор наведе главата си към мен и направо не можех да повярвам за това, което искаше да направи. Останах вцепенена, непомръдвайки от мястото си, като затворих очите си и в следващият момент усетих устните му върху моите. Започна да ги движи бавно и нежно срещу моите, като пусна ръката ми и оставих ръцете си върху гърдите му, а неговите се обвиха около кръста ми, прилепвайки ме по близо до себе си. Господи! Той ме целуваше! И бе просто прекрасно.Устните му вече не бяха толкова нежни, целуваше ме страстно, като внезапно ме побутна и се опрях до някакво дърво. С езика си обиколи долната ми устна и после го пусна в устата ми, преплитайки го с моя. Изстенах, като едната му ръка се преплете в косата ми. Харесваше ми, харесваше ми ужасно много и никой до сега не ме бе целувал по този начин. С ръцете си стиснах силно блузата му, като накрая отдръпна устните си от моите и поех жадно въздух, дишайки тежко. Бе започнал да ме целува по лицето, а после и по врата ми, като отворих очите си, не можейки да осъзная какво ставаше.
-Стига.- изрекох с тих глас и се опитах да го изблъскам с ръцете си, но той не помръдна. Извърна главата си към мен, поглеждайки ме в очите. Боже, зелените му очи бяха станали невероятно тъмни. Погледнах го намръщена. – Защо го направи?- запитах и леко се изчервих.
-Защото исках.- отвърна ми просто с дрезгав глас и примигнах към него изненадана.
-Винаги ли правиш това, което искаш?- попитах го мрачно.
-Да.- потвърди той, като се засмя за моя изненада.- Трябва и ти да го правиш.- посъветваме, като се отдръпна на разстояние от мен.
-Е, благодаря за съвета.- отвърнах му с хладен тон.- Позабавлява се, сега ме остави намира.- изрекох с ядосан тон, като се извърнах и започнах да вървя отново. Не можеше просто така да ме целува, само защото му се искало. Не можеше!
Внезапно ме хвана силно за ръката и се извърнах към него ядосана.
-Извинявай, ако съм те обидил. – изрече той с мек глас и го погледнах изненадано. Той се извиняваше!? Значи все пак не бе толкова арогантен и груб.- Но не съжалявам, че те целунах.- изясни ми и се намръщих.- Мъжът, който ще е с теб, определено ще е щастливец. Направо му завиждам. – повдигнах веждите си изненадано. Дали наистина му завиждаше или бе по-точно обратното!? – Помисли си за партито на Кристофър, ще чакам да ми се обадиш. А сега, ще те изпратя до колата.- заяви ми, като ме пусна и започнахме да вървим към обратният път.
Не му казах нищо и си замълчах. Не знаех какво да мисля. Той просто е по искал да ме целуне, нищо повече. Може би да види дали ставам. А, аз каквато бях наивна глупачка, сигурно дори не му е харесало. Проблемът обаче бе, че на мен ми хареса ужасно много и сигурно с дни и седмици нямаше да спра да мисля за тази целувка. Е, поне ми остави красивият спомен!

Събудих се на следващият ден с ужасно настроение. Не можах много да спя вечерта, само се въртях и сега очите ми ме боляха. Страхотно! Мислих си за Виктор, за начина по-който ме целуна. Господи, наистина ми харесваше ужасно много. Но все пак не бях някаква глупачка, че веднага да почна да си въобразявам глупости. Виктор определено бе невероятен мъж и ако имаше някакви чувства към мен, със сигурност щях да му се отдам. Но той нямаше чувства към мен и за това не биваше да си мечтая. Другата причина, поради която не можах да заспя е, че когато се прибрах разбрах, че Сара и Кристофър са се сдобрили и сега искаше да ходим на партито му, а на мен не ми се ходеше. Как е могла толкова лесно да му прости? Наистина не разбирах. Надявах се, че когато ще бъда с някой, да не му прощавам толкова лесно. Не трябваше мъжете да си правят каквото си искат, а ние жените да ги слушаме за всичко и да си кротуваме. Не, не исках да бъда от тези послушни жени.
Станах от леглото и директно влязох в банята, надявайки се топлата вода да ме ободри. За чудих се дали наистина да не се обадя на Виктор и да го поканя на партито. Макар че, тази идея беше просто налудничава. Щеше да стане голям скандал, ако Виктор дойде, бях сигурна в това. Но и не исках Кристофър да ми избира разни приятели, направо ме побиваха студени тръпки, като си помисля. Спрях кранчето на водата, а после се увих с бялата си хавлия и излязох от банята. Изсуших си косата, а след това се облякох и излязох, отивайки долу да закуся. Сара вече бе седнала и явно бе закусила, като пиеше кафето си.
-Добро утро.- поздрави ме тя с бодро настроение.
-Добро утро.- отвърнах й също, но моето настроение не бе толкова бодро. Започнах да хапвам, като тя си пиеше кафето и бе пуснала телевизора на някакъв музикален канал.
--Нямам търпение да дойде вечерта.- сподели ми с ентусиазъм и с усмивка на лицето.- Кристофър ми каза, че щял да ми съобщава нещо и само се питам, какво ли е.- изрече тя и аз също се зачудих.
-Може ли да поканя някои приятел да дойде с мен?- запитах я с невинно изражение.
-Разбира се.- отвърна ми веднага, като си нямаше и на представа, за кого всъщност говорех, но й не мислех да й казвам. – Кевин ли смяташ да поканиш?- попита ме любопитно.
-Ами, може.- отвърнах й, не давайки конкретен отговор. – Татко още ли не е станал?- запитах учудена, че го нямаше.
-Станал е, но е отишъл рано на работа.- отвърна ми и кимнах с глава.
До изпихме кафето си, а след това отидохме и двете на лекции. Изкарах около три часа, като имахме един час свободен и с Денис отидохме да пием кафе.
-За сега не е толкова натоварено.- изрече тя, като гледаше програмата ни.- Но после, когато стане време за изпитите, ще е ужас.- допълни и изражението й се намръщи.
-Така е.- съгласих се.- Но има още много време до изпитите.- намигнах й и се усмихнах. Тя прибра програмата в чантата си, като очите ми зърнаха Кевин и Кейси, които се задаваха. Поклатих глава. Когато Кейси си науми нещо, никой не можеше да го спре.
-Здравей.- обади се усмихнато Денис, като видя Кевин.
-Здравей те.- поздрави ни той и се настани до нас.- Това е Кейси, наш приятел.- представи го той и Денис подаде ръката си, която той прие с заразителна усмивка на лицето.
-Много ми е приятно.- проговори Кейси усмихнат до уши и седна до мен.
-И ти ли учиш тук?- запита го учудена, Денис.
-Не.- отсече той, като поклати глава.- Само минавам, за да видя тези двамата.- изясни той, като ни огледа ухилено.
-Какво става?- запита ме Кевин.- Ще ходиш ли на партито довечера?- попита ме и се намръщих.
-За съжаление, да.- отвърнах му намусена и той поклати глава.- Просто кажи на Сара, че не ти се ходи. Или кажи, че не ти е добре.
-Измислена болест.- отбеляза шеговито, Кейси.- Ще ти измисля някаква, добър съм в това.
-Не.- отсякох, като поклатих глава.- Ще отида, но няма да ходя сама.- казах им и двамата ме изгледаха с интерес.
-Какво си наумила, малката?- запита ме Кейси с голямо любопитство. – Принципно аз съм черната овца, а ти си толкова добричка, не можеш и мравка да смачкаш.- намръщих се на коментара му и му изплезих език, като малко дете и всички се засмяха.
-Отивам до тоалетната, след малко се връщам.- оповестих им и станах от мястото си.
Влязох в тоалетната, като изкарах телефона си и се облегнах на стената, поемайки си въздух. Нима наистина щях да го направя? Да разваля вечерта на сестра си! Не беше ли по-добре наистина просто да кажа, че не ми се ходи? Но след онзи разговор с Кристофър, наистина осъзнах, че той не е добър човек. Как само ме обиждаше! А, после ми се извини с тъп номер.
Накрая набрах номера на Виктор, пък каквото ще да става и изчаках да вдигне телефона си.
-Моля.- проговори той с учтив тон, когато вдигна.
-Здравей.- изрекох притеснена. – Аз…аз съм.
-Здравей, Джейн.- каза той любезно.- Как си?- попита ме мило.
-Добре съм, на лекции съм още.- отвърнах му притеснена, не знаейки как да му кажа и си поех въздух.- Помислих си за партито и…ще дойдеш ли с мен?- запитах го накрая, като затворих за миг очите си и пак ги отворих.
-Да, ще дойда.- отвърна ми, като се съгласи веднага.
-Но, моля те…- започнах притеснено.- Без никакви скандали и изпълнения. – предупредих го и той се засмя.
-Ще се държа добре и любезно, ако и Кристофър се държи по-същият начин. Не си навличам проблеми без никакви причини.- отбеляза той и извъртях очи. Аха! Ами онази вечер в ресторанта? Запитах се мрачно. Макар че, той наистина се държеше любезно тогава.
-Добре.- съгласих се.- Лекциите ми свършват в шест, ще се прибера да се оправя и ела към седем.- предложих му.
-Добре, тогава ще се видим в седем.- съгласи се и след това затвори телефона.
Отново си поех въздух, като отидох да си наплискам лицето леко със студена вода. Спрях кранчетата на водата и след това излязох от тоалетната.
Боже, дано да не съжалявах после за това, че го поканих!

***
Бях в един от кабинетите си и гледах замислено документите пред бюрото си, но всъщност въобще не се бях съсредоточил в тях. Мислех дали още тази вечер да приложа плана си или направо да се откажа от него. По-този начин наистина щях да си отмъстя на Мелвин, но имах чувството, че така щях да нараня Джейн и странно, но не исках да я наранявам. Отдавна не бях срещал жена, която да ми направи такова силно впечатление. Тя бе невинна, добра и не заслужаваше да страда. Но другото ми съзнание ми казваше, че не ми бе никаква, че едва я познавах и че не си заслужаваше да отлагам плана си, само заради нея, защото бе невинна. Не биваше да я целувам! Но толкова силно исках да опитам вкуса на устните й и определено си заслужаваше. Устните й сякаш бяха създадени за мен, начина по-който ми отвръщаше и ме караше да не спирам да я целувам, това го бях усещал само с две жени, но никоя от тях, не ме караше да изпитвам желанието толкова силно. Нямах късмет в любовта. Винаги нещо не се получаваше и накрая завършваше катастрофално.
Разтрих челото си с пръстите си, понеже ме заболя главата. Станах от стола и отидох до малката секция, като отворих едното шкафче и взех едно хапче за глава, като го изпих. Облегнах се на секцията и погледнах мрачно бюрото си. Не, нямаше да се откажа. Кристофър заслужаваше да бъде унижен, заслужаваше си го това копеле и щях да го направя, после щях да обясня всичко на Джейн и дано ме разбере, пък ако не, значи нищо няма да може да се получи между нас. Мили боже, нима и си мислех, че е възможно да се получи нещо между нас!? Малко се съмнявах, тя не искаше само секс, а на мен не ми се играеше в това да я ухажвам. Накрая излязох от кабинета си и отидох в стаята си, отивайки в банята, като свалих дрехите си и си взех един душ. Излязох после от банята, като облякох една черна риза, сложих вратовръзката си, а после облякох черния си панталон, като косата я оставих небрежно разрошена. Сложих си и малко парфюм, а след това облякох и сакото си и накрая излязох от вкъщи и се качих в колата си, като подкарах към дома на Джейн. Паркирах след няколко минути пред дома й и зачаках да дойде. След няколко минути я видях, как излезе, облечена по едно бяло яке, а косата й бе накъдрена. По дяволите! Защо трябваше да е толкова красива? Намръщих се, когато тя влезе в колата ми и седна на седалката, слагайки послушно колана, а аз подкарах колата.
-Здравей.- поздрави ме, като наруши мълчанието.
-Здравей.- отвърнах й също любезно и пресегнах ръка, за да пусна тихо радиото. Можех да бъда много любезен и учтив, когато поисках, но можех и също така да бъда много груб и арогантен.
Извърнах леко глава, като я погледнах и разбрах, че бе изнервена и притеснена.
-Няма за какво да се притесняваш толкова.- изрекох, опитвайки се да я успокоя.
-Наистина ли?- запита, като не вярваше и се подсмихнах леко.
Пристигнахме пред дома на Кристофър и паркирах колата, като излязох и отворих вратата й кавалерски, а тя ме изгледа учудена.
-Благодаря.- отвърна ми кратко и подадох ръката си, като тя я хвана и се запътихме към входа.
Влизахме, като двойка, което странно но ми харесваше и ме караше да изпитвам самодоволство, че бе моя дама. Моя! Повторих си на ум и поклатих глава, когато влязохме в голямото помещение. Да видим, шоуто започваше. Подсмихнах се, но за съжаление не виждах никъде Кристофър или сестра й, а Джейн явно бе облекчена, че все още ги нямаше. Взех по една чаша шампанско от сервитьора.
-Отпусни се.- наредих й с мек глас, като й подадох чашата и тя я взе. Джейн ме изгледа намръщена и свали якето си, като останах направо поразен. Бе облечена с червена рокля, плътно по нея, очертавайки красивите й извивки на тялото й, като бе без презрамки и с деколте. Червеният цвят, определено й отиваше.
-Трябваше ли да се обличаш толкова показно?- запитах я с леко ядосан тон, а тя ме изгледа изненадано.
-Показно?- повтори с учуден тон и се засмя нервно.- Е, нали ще си ми защитник тази вечер, така че няма от какво да се притеснявам или да се пазя.- отвърна ми и се намръщих. А, как щеше да се опазиш от мен самият!? Поклатих глава, оглеждайки я неодобрително. Тя изпи глътка от шампанското и последвах примера й.
-Какво, по дяволите правиш тук?- дочух гневният му тон и се подсмихнах, като се обърнах, за да видя ядосаното изражение на Кристофър, а Джейн май искаше да се скрие в дън земя. – Как смееш изобщо да се появяваш тук? Такава наглост не съм виждал.- изрече той с ядосан тон.
-Аз…аз го поканих.- обади се с притеснен глас Джейн и той я изгледа гневно.
-Ти!?- запита невярващо Мелвин.- Имаш ли ум в главата си?- запита я гневно.
-Нека да се държим любезно Мелвин.- проговорих с прикрита учтивост.- Джейн ме покани и аз приех и не ти позволявам да я обиждаш. – отбелязах, а той ме изгледа гневно и невярващо.
-Любезно, а?- запита той.-Хубаво. Нямам намерение да вдигам скандали и то, заради такъв нещастник като теб. А ти.- изрече той ядосан, като изгледа хладно Джейн.- С теб ще си поговорим сериозно после.- обеща й и след това се обърна и се отдалечи от нас, като чух тежката въздишка на Джейн.
-Знаех си.- започна с притеснен глас.- Идеята изобщо не бе добра. – изгледах я намръщено и я хванах за ръката, карайки я да се обърне към мен и да ме погледне в очите.
-Държах се добре, нали?- попитах я с леко ядосан тон.- Нищо не е станало кой знае какво. За това спри да се притесняваш, досадно е.- наредих й с твърд тон и я пуснах, взимайки шампанското си и го изпих на екс, като бях ядосан.
Копеле! Сега още повече се убеждавах, че си заслужаваше да го унижа пред всички. Помещението бе пълно с разни хора и негови приятели. Някои ги познавах, но други не. Изгледах Джейн, която бе седнала на един столовете и държеше в ръката си шампанското, гледайки с празен поглед хората. Май се държах малко грубо с нея преди малко, но тя е такава страхливка. Трябва да се научи да бъде по-силна и твърда. Отдалечих се от нея и започнах да обикалям помещението. Някои хора ме поздравяваха любезно, но приятелите на Кристофър ме гледаха мрачно, не им обърнах внимание. Къде бе проклетата й сестра!? Никъде не я виждах. Излязох вън до басейна, но там нямаше никой и отново се върнах вътре, само че се изкачих бавно по-стълбите нагоре.Озовах се в големия коридор. Тогава я зърнах, облегнала се до една от вратите и бе с затворени очи.
-Добре ли сте?- запитах я с любезен тон, когато се приближих до нея и тя отвори очите си и ме погледна изненадано.
-Не, не съм.- отвърна ми, клатейки глава и усетих, че май бе малко пийнала. Още по-добре за мен – Кажете ми, как се осмелихте да дойдете тук?- запита ме любопитно.
-Сестра ви ме покани.- отвърнах й учтиво и ме изгледа с изненадани очи.
-Боже, пада си по вас, така ли?- запита ме и се засмях.- Не за пръв път ви виждам заедно с нея.
-Не, не си пада по мен.- отвърнах й, клатейки глава.- Просто пътищата ни се засякоха случайно.- обясних й и тя повдигна веждите си изненадано.
-Тази вечер трябваше да е прекрасна.- изрече с внезапно тъжен глас.- Но уви, всичко се сгромоляса и не разбирам, защо? Пристъпите му на гняв, определено не ми харесват.- отбеляза и поклати глава.
-Нормално е мъж да се ядоса, но трябва да знае как да контролира гнева си.- обясних й с мек глас.
-Е, Кристофър, явно не знае.- отбеляза мрачно тя.
-Защо си с него?- запитах внезапно с интерес и тя ме изгледа изненадано.
-Защото го обичам.- отвърна ми просто и се подсмихнах.
-Понякога любовта не е достатъчна за една сполучлива връзка.- обясних й накрая се облегнах до нея на стената.
-А, какво е достатъчно?- запита ме неразбирайки.
-Разбирателство, доверие.- изброих й най-важните неща.
-Мисля, че при нас тези две неща ги има, но много малко.- отвърна ми замислено и се усмихнах леко. – Винаги все той греши по-нещо и накрая трябва аз да му прощавам и това понякога ми втръсва. – изрече и се подсмихнах.
-Тогава го зарежи.- предложих й просто, а тя извъртя учудено очи.
-Вие не сте ли бил влюбен някога?- запита ме и се засмях.
-Да, бил съм.- отвърнах й спокойно.- Но, нещата не провървяха. Когато нещата не стават, просто няма смисъл да се мъчим. – обясних й отново.
-Може би сте прав до известен смисъл.- изрече накрая и се усмихнах. Сестра й също бе добра, мила и красива, но не беше Джейн.
Внезапно се отдръпнах от стената и застанах срещу нея, като ме изгледа учудена. Наведох главата си и преди да е реагирала впих устните си в нейните.. Обвих ръцете си около кръста й и започнах да я целувам страстно, пускайки езика си в устата й настоятелно. Тя бе изненадана от атаката ми, но за моя изненада отвърна на настоятелните ми устни, като внезапно явно без да иска отвори вратата и я побутнах вътре. Обви ръцете си около врата ми, притискайки се в тялото ми. Харесваше ми, но не толкова много колкото ми хареса целувката с Джейн. Продължих да я целувам настоятелно, като се опря до ръба на леглото и я побутнах, като тя легна и се настаних върху нея. По дяволите! Не така, трябваше да се развият нещата! Трябваше да я целуна пред всички, не на безлюдно място, не и да се озовем върху леглото, но вече бе късно или може би пък не. Тя обви крака около кръста ми, което накара мъжествеността ми да пулсира. За бога! Отдръпнах се от устните й, но тя изви глава, давайки ми достъп към врата й и започнах да я целувам, като я чух как изстена. Достатъчно!
Тъкмо щях да се отдръпна от нея и да я накарам да се осъзнае, когато вратата се отвори шумно и извърнах главата си, гледайки Кристофър с невярващо изражение и… по дяволите, Джейн бе с него!

Господи! Не, това не можеше да е истина! Не можех да повярвам на очите си. Но бе истина и бе реалност. Виктор бе върху леглото и то заедно със собствената ми сестра! Това бе някакъв кошмар! Той наистина бе нещастник. Как можах да съм такава глупачка? Пълна глупачка!
-Мръсно копеле.- изрече с леден и гневен тон Кристофър и напълно бях съгласна с него. Стоях замръзнала до вратата, не можейки да помръдна от мястото си. Виктор ни гледаше безизразно, без никаква емоция. Той стана от леглото и се изправи бавно, а Сара направо бе застинала на мястото си. – А, ти си една курва.- изрече Кристофър бесен, но този път не бях съгласна с него.
-Сара не е виновна.- обадих се внезапно и не можах да позная гласът си. Бях бясна.- Единственият виновник е този тук.- посочих Виктор, който ме изгледа изненадано.- Сигурна съм, че той я е прелъстил. Бива го в това, пробва и с мен, само че аз не му се дадох, за което благодаря на Господ.- изрекох, гледайки го с презрение, а той ме изгледа невярващо.
-Ти да мълчиш.- нареди ми Кристофър гневно.- Не си по-малко виновна, след като именно ти го покани и то в собственият ми дом.- изрече с леден тон. Беше прав, аз бях виновна. За това този път бе в правото си да ме обижда, заслужавах си го, понеже бях пълна идиотка.
-О, моля те!- обади се най-накрая Виктор и то със насмешка.- Би трябвало да си ми благодарна, защото и двете ви, ви отървах от този нещастник.- изрече той и направо не можех да повярвам. Да съм му благодарна!? За това, че ако не бях влязла, той щеше да спи със сестра ми! Господи, как исках да го ударя и то много силно.
-Стига!- обади се и Сара, като се изправи от леглото и седна.- Знам, че съм виновна, може би пийнах в повечко, но и ти ми викаше за глупости.- обвини тя, Кристофър, а той я изгледа гневно.
-И, има за какво да съм ти викал.- отбеляза той, а Виктор изсумтя раздразнено.
-Не, няма за какво.- отсече за моя изненада, Виктор. От кога е започнал да защитава сестра ми?- Тя просто потърси това, което ти не й даваше, а именно, разбиране.- обясни просто той и отново не можех да повярвам.
-Разбиране, а?- запита гневно Кристофър и пристъпи крачка напред, а в следващият момент стовари юмрука си върху лицето на Виктор. Нека го пребие, заслужаваше си го и въобще не ме интересуваше. В момента бях ядосана на всички. Извърнах се и излязох от стаята, чувайки как Сара се опитваше да ги спре. Да се убиват! И двамата бяха един дрол дренки. Само не знаех, кой е най-големият нещастник, но мислех, че Виктор биеше Кристофър.
Не можех да повярвам, наистина не можех да повярвам. Върнах се в помещението, като си взех две чаши шампанско и излязох вънка до басейна. Изпих едната чаша веднага на екс, като седнах на един шезлонг. Как можа да го направи? Нямаше да ми пука, кой знае колко, ако го бе направил с някоя друга жена, все пак не бяхме заедно, бе ме целунал само веднъж! Но със сестра ми! Беше просто върхът! Заболя ме ужасно много. Не знаех на кой бях ядосана повече, на Виктор или на сестра си? Но май повече на Виктор, защото бях сигурна, че я бе прелъстил, така както направи с мен и то вчера. А, и аз не бях казала на сестра ми, че изпитвах нещо към Виктор, ако й бях казала, знаех, че нямаше да го направи. Но, защо точно с нея? Не можа ли да намери някоя друга и да вкара в леглото си, щом толкова много иска секс?
Почти вече бях до изпила и другата си чаша, когато чух някакви стъпки зад себе си и се обърнах.
-Махай се!- наредих му с твърд тон, гледайки го хладно. – Изобщо не смей и да се приближаваш до мен.- предупредих го и Виктор ме изгледа изненадано, но се спря на разстояние от мен.
-А, аз си мислех, че не можеш да бъдеш твърда и че си прекалено невинна, но явно не си.- отбеляза той и го изгледах невярващо. – Много хубаво ме нареди пред Кристофър. – отново отбеляза, гледайки ме мрачно. Имаше синина на лицето си и устната му бе леко разцепена. Беше му малко.
-А, какво искаш? Да те аплодирам ли?- запитах го подигравателно.
-Остави ме да ти обясня.- помоли ме с внезапно мек тон.
-Не искам да ми обясняваш.- отсякох. – Не искам да те слушам. Ти си по-голям негодник и от Кристофър.- обвиних го гневно и повдигна веждите си изненадано.
-Наистина ли мислиш така?- запита ме доста изненадан, от този факт.
-Да.- потвърдих твърдо и се опитах да прикрия болката си. Защо толкова много ме болеше?- Не можа ли да намериш някоя друга с която да се изчукаш? Как можа точно със сестра ми?- извиках със силен глас, като станах от стола.
-Не исках така да става. – отвърна ми и той с висок тон. – Планът беше друг.- заяви ми и го погледнах слисана.
-План!?- запитах гледайки го не разбиращо и объркана.
-Да.- потвърди той с по мек тон.- Да си отмъстя на Кристофър и едновременно с това, да го разкарам от теб и сестра ти.- обясни ми най-спокойно.
Примигнах няколко пъти изумена от чутото. Какво каза той!? Всичко това е било негов план? Използвал е мен и сестра ми!? Боже! Само и само, за да си отмъсти на Кристофър.
Вдигнах ръка вече не издържайки и му забих силен шамар, като красивото му лице се извърна на страни. Ръката ми трепереше и ме заболя от удара.
-Долен негодник!- обвиних го с треперещ тон, изпълнен с болка и гняв.Виктор извърна лицето си отново към мен, гледайки ме напълно безизразно.- Наистина ти си най-големият негодник, който познавам. Не искам да те виждам никога повече.- заявих му и се извърнах, като минах по-край него, твърдо решена да се махна от него.
Върнах се в помещението, като за миг се замаях от всичко това. Дойде ми прекалено в повече. Как можах да му се доверя? Как можах да си помисля, че е добър човек? Той всъщност бе абсолютно същият като Кристофър, а може би бе и по-лош от него. Излязох вън пред къщата и зърнах Сара и Кристофър, които явно се караха. Аз бях виновна за всичко това. Но си мислех, че Кристофър е лош и че не бива да е със Сара. Защо по дяволите трябваше да се меся? Не, повече нямаше да се меся във отношенията на сестра си. Тя бе по-голяма от мен и сама можеше да се оправя.
-Ще престанеш ли вече?- чух Сара да му вика с ядосан тон, като се облегна на колата.
-Не, няма да престана.- викна й Кристофър.- Постъпката ти тази нощ, беше просто ужасна, Сара. А, мислех точно днес да ти предложа брак. Ти развали всичко! – обвини я, а тя замръзна и го изгледа втрещена и поразена.
-Брак!?- дочух тихият й невярващ глас.
-Да, но слава богу, че не го направих.- отвърна й Кристофър. – Дано си доволна от себе си.- заяви той с гневен тон, като се обърна и в този момент ме видя и ме изгледа с ядосано изражение. – Ето я и другата луда.- отбеляза с хладен и подигравателен тон. Намръщих се, но беше прав да ми вика. – Заведи сестра си у вас и я изкапи със студена вода, та да изтрезнее и когато вече е в трезво състояние й кажи повече да не ме търси.- заяви ми с студен тон, след което мина по-край мен и влезе в къщата, затръшвайки силно вратата.
Стоях няколко минути непомръдвайки, после отидох до Сара, която плачеше тихо. Хванах я, като се облегна на мен и влязохме в таксито, който някой бе извикал и наредих на шофьора да ни закарa вкъщи.
Ама, че нощ. Не знаех дали всичко това стана за добро или за лошо. Но знаех едно…че не исках да виждам повече Виктор Дорийн. Може би реагирах малко прекалено остро, все пак не ми бе никакъв. Не бяхме заедно, че това да го приемах като изневяра, но странно го приемах точно като такова и за това се ядосах толкова много. До вчера се целуваше мен, а днес се озоваваше в леглото със сестра ми. Поклатих глава. Той беше просто невероятен негодник.

***
По дяволите! Стоях все още до басейна не можейки да взема решение, не знаейки какво да правя. Реакцията на Джейн, определено много ме изненада. Не очаквах, че толкова много ще ми се ядоса и на всичкото отгоре да ме сравнява с Кристофър. Даже ме изкара по-лош и от него. И, защо толкова много ми пукаше, за това какво мисли за мен? Не би трябвало да ми пука. Едва я познавах, целунах я само веднъж. Но определено ме накара да се почувствам, като най-големият задник на света, което бе смешно. Смешно, защото до сега, никога не ми е пукало, какво си мисли една жена за мен. Смешно, защото винаги правех това което исках и не се интересувах от мнението на никой. Смешно, защото ме караше понякога да се чувствам, когато съм с нея, като пълен хлапак, като някакво момченце. Господи! Аз бях луд!
-Нима си още тук?- дочух гласът на Кристофър и измърморих ядно под нос.
-Какво да се прави? Харесва ми изгледът на дворът ти.- отвърнах му с прикрита шеговитост.
-Това ли беше планът ти да ми отмъстиш, Дорийн?- запита ме той, идвайки насам и седна на шезлонга до масата, като изкара една бутилка уиски и сипа в две чаши. – Признавам, няма по-добро отмъщение от това да ми отнемеш приятелката, както аз направих с твоята.- сви раменете си незаинтересовано и взе чашата си, както и аз взех моята.- Наздраве.- повдигна чашата си за поздрав, както и аз направих също и двамата изпихме по-една глътка.
-Е, поне постигнах това, за което дойдох.- свих раменете си и изпих още една глътка, а той се засмя.
-Не.- отсече той.- Няма да ти позволя да се радваш дълго на победата си. Няма да се откажа от Сара.- заяви ми подигравателно. – Само не разбирам, каква игра играеш с малката Джейн?- запита ме любопитно.
-Продължавай да гадаеш.- отвърнах му с груб тон, а той отново се засмя.
-За, какво точно ме обвиняваш? – попита с интерес.- За това, че изчуках Емили или за смъртта на Едуард? Кое точно от двете? Поне да знам.
-И двете.- отвърнах му с хладен тон, а той поклати глава. – Ти трябваше да се качиш в самолета с мен, само че се отказа в последният момент, нали? – запитах го със студен тон.
-Да.- потвърди най-спокойно.- Хиляди пъти ти казах, че ми изникна нещо в последния момент, за това не можах да дойда и помолих брат ти да те придружи. От къде можех да зная, че скапаният самолет ще претърпи авария.
-Тогава трябва да проверяваш компанията си и служителите си.- изсъсках му гневно.
-Уволних ги.- викна ми внезапно с гневен тон..- И накарах да проверят всичко, защо е станало така. Не съм виновен, Дорийн. И всъщност ти обвиняваш себе си, че не умря тогава, защото Едуард беше сто пъти по-добър човек от теб.- заяви ми и до изпи уискито си на екс, сипвайки си още, а аз се засмях.
-Тогава, защо се изчука с приятелката му?- запитах го гневно.
-А, ти защо се изчука с нея?- запита ме също. – Ти имаш по-голяма вина от мен, защото ти бе брат.Всъщност, защо още продължаваме да се обвиняваме? Така или иначе, Едуард е мъртъв, никой не може да го върне обратно, освен дявола.- отбеляза мрачно. – А, Емили беше курва, изчука се с Едуард, изчука се с теб и с мен. – допълни отново и за пръв път бях съгласен с него за нещо. – Но това, което направи със Сара, няма да ти го простя, Вики.
-Изобщо не искам прошката ти.- отвърнах му хладно.- Ти въобще не я обичаш, нали? Защо тогава, просто не я оставиш намира?
-И да те оставя да победиш?- попита той с невярващ тон.- Не, никога няма да го направя. Още и докато бяхме малки, винаги се състезавахме. Помниш ли?- попита ме, като се засмя.- А, Едуард все ни отърваваше от неприятности.- отбеляза, клатейки глава.- Горкият, само му се качвахме на главата.
-Ти му се качваше на главата, не аз. – протестирах с хладен тон.- Ти никога не се оставяше да бъдеш победен. Ти никога не признаваше грешките си, винаги си мислеше, че си прав за всичко.
-Е, да. Така е.- потвърди, свивайки раменете незаинтересовано.- Но, ако имаше баща, като моя и ти щеше да си същият като мен.
-Хайде, да не говорим сега за бащите ни.Моят не е по-добър от твоят.- отбелязах мрачно.
-Е, поне в едно нещо да си приличаме.- засмя се ехидно. – Макар и да не се разбирахме, винаги ти помагах, винаги те измъквах от неприятности.
-Както и обратното.- отбелязах мрачно. Да, Кристофър се разбираше най-вече с брат ми, двамата бяха добри приятели. А, аз и Кристофър постоянно се карахме и спорихме, но въпреки това си помагахме, докато Едуард не умря и непрекъснах всякаква връзка с него, защото летяхме именно с неговата компания. – Значи, няма да оставиш Сара намира?- запитах го след кратко мълчание.
-Не.- отсече отегчено. – А, ти няма да престанеш да ми правиш всичко на пук нали?
-Не.- отсякох също, а той сви раменете незаинтересован.
-Тогава нека победи най-добрият.- отбеляза с подигравателен тон и кимнах, като си доизпих уискито.
-Лека вечер, Кристофър.- пожелах му, поставяйки чашата на масата и се извърнах.
-И на теб.- дочух гласът му, отваряйки вратата, а после излязох от къщата му, запътвайки се към колата ми, като влязох и подкарах към вкъщи.
По дяволите! Всичко бе толкова объркано. Да, нямаше да го оставя намира. Но проблемът бяха Сара и Джейн. Ако, продължавах да се състезавам с Кристофър, щях да нараня Джейн още повече, а може бе накрая щеше да ме намрази. Не знаех как да постъпя. Да, оставя Кристофър да прави каквото си иска и да се съсредоточа върху Джейн ли? Да, исках това, исках да я накарам да ме обикне. Знаех, че когато я целунах, не бе безразлична към мен и може би с малко повече настоятелност, щях да я спечеля…Но Кристофър ми пречеше, за да го направя. Вече съм правил толкова грешки през живота си, още една грешка, нямаше да е кой знае какво. Биваше ме в това, да си провалям живота, но и ме биваше в това, да не се отказвам и да продължа да се боря. Бях инат и твърдоглав.
Паркирах колата пред вкъщи и влязох, като директно се запътих към стаята си и после направо легнах в леглото с дрехите.
Седях на някакъв стол и пред мен се открояваше невероятна красива гледка. Странно, къде се намирах? Станах от стола и се подпрях до парапета, гледайки към красивата градина. Внезапно зърнах брат си Едуард, да играе с кучето ни Макс. Примигнах изумен. Брат ми бе мъртъв, кучето също отдавна почина…И аз ли бях мъртъв!?
-Там ли ще стоиш, Вики?- викна ми той с раздразнен тон.- Я, си размърдай малко задника.- нареди ми, а аз примигнах към него слисан.
Заслизах бавно по стълбите, когато внезапно някой скочи върху мен и се озова в прегръдките ми. Зяпнах шокиран Джейн, която ми се усмихваше щастливо и ме целуна за кратко по устните.
-Едуард е приготвил обяд. – проговори тя.- Нали беше много гладен, защо тогава се забави толкова?- запита ме намусена, като ме хвана за ръката и ме задърпа, озовавайки се върху тревата и тогава видях голямата маса, на която седеше Емели и, как Едуард я целуна.Боже! Полудявах ли?
Внезапно всичко изчезна и останахме само аз и Джейн, но вече картината не бе толкова красива, напротив беше мрачна. Бе тъмно и студено.
-Какво става?- заговорих най-накрая тотално объркан.
Тогава внезапно зърнах Кристофър, който ми се усмихваше и Джейн пристъпи към него.
-Да не си посмяла да се приближиш до него.- извиках и посегнах да я хвана, но не успях.
Кристофър я хвана и се озова в прегръдките му, а после видях как я целуна, след което ме погледна в очите.
-Аз победих, Вики.- проговори той, като прокара пръстите си по-косата й, а тя стоеше послушно.
Не!
-Остави я! – викнах силно вбесен. – Не я докосвай!
-Разбрах, че всъщност държиш повече на нея, от колкото на Сара.- проговори отново Кристофър.
-Не! Не е вярно!- викнах силно…и внезапно се събудих, отваряйки очите си.
Целият бях потен и дишах тежко. Изправих се, поглеждайки часовника, че бе три през нощта.Господи! Що за сън!